Изт: bitrebels.com
Откакто имам тъпфон се уверих, че го използвам предимнио за…четене на книги. Ровичкам главно из Читанката, където ще намерите и собствените ми произведения. Правя го основно заради лесната навигация, заради множеството файлови формати и, разбира се, защото е безплатно. Домът ми продължава да е отрупан с хартиени книги, но не мога да кажа с ръка на сърцето, че този факт продължава да ме кефи. Не съм спрял да ходя по премиери. Не съм спрял да колекционирам томчета с автограф. Не съм спрял да давам назаем, да обменям, да събирам книжни издания, не съм спрял и да купувам от книжарниците.
ОБАЧЕ хартиените книги губят постепенно мястото си в моя живот.
Както морално-физически, така и пропорционално-статистически го губят.
И това е необратим процес.
Ето ви няколко добри причини защо:
1/ Скъпи са
15-20 лв за томче се равнява на дневната заплата. В провинцията. Извинявам се много, но дори да си ерген, дори да си без жена и деца, дори да си без ипотека, без потребителски заем и без кредитна карта, последното нещо, за което ще похарчиш ЦЯЛАТА си надница е книга. Най-малкото, преди това ще си купиш поне сирене, хляб и яйца, за да си забъркаш един омлет. И няма да ти останат за книга….
2/ Обемни са
Ми, заемат ебахти многото място! Вече ги държа на склад. И вкъщи си имам. И складът е пълен. Какво значи това? Това значи, че нито аз, нито друг ще ги отвори тези книги, ще ги разлисти, ще ги прочете. Никой никога няма да се поинтересува от тях. Обречени са да изгиният от влага или да изгорят в пожар, или да бъдат затрупани от земетресение, или да ги предадат на вторични суровини. Или да ги изядат мишките. Кофти край за световното литературно наследство, не мислите ли? А виждали ли сте отрупаните с книги библиотеки на вашите родители? Те заемат 1/8-ма от хола. Чели ли сте някога, някак, поне 1/80-та от тях?
3/ Тежат
Сигурно книгите, които съм събрал през живота си, вече надвишават един тон.
4/ Непреносими са
Никъде не можеш да отидеш с тях. Нуждаеш се от специализиран транспорт. Смених 20 квартири, повечето книги раздадох, някои забравих, други изхвърлих. И пак не мога да взема, дори малкото, което е останало, с мен. Просто е невъзможно. За почивките преди избирах един-два тома, сега ходя на море и на планина с 20-30 романа, понякога и със сто. В тъпфона.
5/ Неудобни са
Заемат неприличен обем. По летищата ги таксуват като екстра багаж. А съдържат толкова малко текст… Дори в сравнение с една средновековна дискета, с една допотопна флашка или с един дървен таблет.
6/ Непродаваеми са
Само букинистите знаят как да продават стари книги. Мен техният занаят не ме интересува. Ако им ги оставя на консигнация, ще чакам до пенсия, за да изкарам 30-40 лв. Повечето хора им ги подаряват от жалост по самите книги, защото не им се занимава и трябва да разчистят вкъщи, а не защото от вторични суровини не биха изкарали повече, при това – веднага. Все пак, книгите си тежат. Виж точка 3.
7/ Абсолютна загуба са на време
На новия си адрес заварих „в наследство“ почти цяла библитека. Две седмици подред влизах в тоалетната сутрин и лягах в леглото вечер с различна книга под мишница. 99% от тях са a fucking waste of time. Това, че е издадено на хартия не значи, че става за четене.
8/ Колекционерска стойност имат само копията с автограф
Колекционирам книги с автограф, защото има вероятност поне един от авторите им някога да умре и да се прочуе. Докато съм жив. Тогава ще имам възможност да продам копието на търг. Повечето писатели получават славата и признанието си посмъртно. Успелите, пък, се самоубиват. Или се пропиват. Или първо се пропиват и после се самоубиват. Или умират в самолетна / автомобилна катастрофа. Или се разболяват от рак. Или ги екзекутират. Или тънат в бедност, за да може после да ни наблюдават от банкнотите. Повечето банкноти са некролози на мъртви писатели. Тъжна професия е писателската! Четете биографии. В претрупаната библиотека на вашите сигурно има и доста такива.
9/ Между миналото и бъдещето в десет от десет случая ще заложа на бъдещето
Гугъл променя алгоритъма си, за да улесни търсенето с мобилни устройства. Амазон продава повече електронни книги, отколкото копия на хартия. Навсякъде около мен се разкарват зомбита, забили поглед в мобилните си устройства. С напъхани в ушите слушалки. Откъснати изцяло от света. Аз самият чета все повече и повече книги на мобилното си устройство и все по-малко и по-малко книги на хартия. Един процент от книгите, които поглъщам чрез лаптоп, таблет или тъпфон са платени, 99% са безплатни. По-малко „обръчи“ имам за прескачане. На един клик разстояние са. Лесно достъпни. Едва ли бих могъл да очаквам нещо различно от своите читатели. Такива са младите. Такова е бъдещето.
10/ „Ама, все пак, ароматът на хартия си е друго!“
Подобно твърдение показва, че си морално (или физически) остарял. Че робуваш на клишета. Че не си в час. За да угодя на твоя „хартиен романтизъм“ примерно аз, като писател, трябва да избирам между два варианта: а/ да затворя новия си роман между две хартиени корици в обидно нисък тираж и да позволя на издатели и разпространители да ограбят 90% от коричната му цена или б/ да си бръкна дълбоко в джоба, за да се самоиздавам, саморекламирам и саморазпространявам, ограничавайки аудиторията си до минимум, само и само някой „хартиен романтик“ да похарчи дневната си заплата за хартиения ми „шедьовър“. Има си принтери за хората, които все още не могат да четат „от екран“.
Писателският блог на Тишо 
🙂 все повече чета на телефона, въпреки малкия екран от 5″! Удобно е, и е по-леко!
Чакам новия роман! Е-вариант 😉
Коментар от Dessy Dimanova — април 17, 2015 @ 4:41 pm
Тъжно е, когато „писател“ говори против книгите.
Коментар от Сашо Ванков — април 21, 2015 @ 1:05 pm
Всеки си има мнение, но това ми звучи като сравнение между пране на реката и пране с перална машина…
Коментар от Dessy Dimanova — април 21, 2015 @ 1:51 pm
@ Сашо Ванков: По-тъжно е, когато „читателите“ не са прочели дори ЗАГЛАВИЕТО на текста, който коментират…
Коментар от asktisho — април 26, 2015 @ 1:03 am
Съгласна съм с доводите – все пак важно е словото, а не носителя му. А и смятам, че колкото по-малко посредници има между твореца и публиката му, толкова по пълноценна е връзката им. Само не ми се ще да се съглася с това за „хартиения романтизъм“, но по-скоро заради някакъв вид носталгия по лежерните следобеди с книга в ръка, а не заради самата книга.
П.П.: Ще си позволя да добавя №11. Можеш да си водиш бележки, без да издраскаш всички полета около текста с нечетлив почерк, дребни буквички и съкращения, които и самият ти няма да разчетеш следващия път.
Коментар от fineluart — юни 16, 2015 @ 12:54 am
@ fineluart: Подходяща добавка, да. Мерси за което!
Коментар от asktisho — юни 23, 2015 @ 2:31 am
Крайно неуместно е употребата от твоя страна на думата „тъпфон“ като синоним на „смартфон“, защото „dumbphone“ („тъпфон“) е термин на английски и той визира по-старите телефони — мобифоните, познати у нас като „GSM-и“.
Доводите ти са верни, но пропускаш най-важното — колко време издържа физическият носител на информацията. Смартфонът ти вероятно ще е за вторични суровини до 5 години, защото ще си го заменил с друг, или защото ще се е скапал поради https://en.wikipedia.org/wiki/Planned_obsolescence (например некачествени материали, от които е бил направен смартфонът). А има хартиени книги на възраст от много столетия, да не говоря за папируси от древноегипетските писари.
„Навсякъде около мен се разкарват зомбита, забили поглед в мобилните си устройства. С напъхани в ушите слушалки. Откъснати изцяло от света.“
Нарича се Brave New World, 1984-style, това е „светлото бъдеще“, което дочакахме, да. 🙂
„Колекционирам книги с автограф, защото има вероятност поне един от авторите им някога да умре и да се прочуе. Докато съм жив. Тогава ще имам възможност да продам копието на търг.“
Тъпо, автографът е важен, да, но колекционерството се прави най-вече с цел запазване в личния архив на важни книги, с цел съхранението им за поколенията. Колекционерите, които колекционират само с цел да продадат нещата, са псевдоколекционери.
„99% от тях са a fucking waste of time. Това, че е издадено на хартия не значи, че става за четене.“
Абсолютно същото се отнася за е-книгите, >90% са тривиални тъпотии и още-от-същото — и аз чета е-книги, знам го…
Коментар от Sah War — август 12, 2015 @ 5:33 am
@ Sah War: Благодаря за напоителния коментар! За тъпфона си прав. Така наричат „олд скуул“ телефоните на английски, но в личния ми жаргон тъпфон е нещо като синоним на смартфона, щото не мисля, че от него се поумнява. Всичко това в рамките на шегата, естествено. Както и колекционирането на книги с автограф с цел продажба. Никой няма да купи чуждия афтограф, самото произведение би могло да има някаква антикварна стойност след време, ако е рядко издание, а авторът му вземе, че се прочуе, особено след като умре…
Коментар от asktisho — септември 6, 2015 @ 4:03 pm