Писателският блог на Тишо

февруари 24, 2015

Рекламната аудитория не ни е баджанак. Стига сме й говорили на „ти“!

zdfbdfb

Изт: smallfuel.com

Първо, граматически неправилно е, тоест – неграмотно. Надяваме се, че рекламната ни АУДИТОРИЯ се състои от повече от един човек, нали така? Ето защо, грамотно би било да се обръщаме към нея във второ лице, множествено число, а именно – „вие“.

Второ, вече не е хип, нито е куул, нито е тренди, не е новаторско, стана демоде. Превърна се в болезнено и банално клише. Да назидаваш аудиторията си в първо лице, единствено число, с онзи повелителен тон, който се стреми уж да я подтикне към някакви действия (изяж, изплюй, сдъвчи, изтрий, изпрати, купи) беше модерно само във времената (и между страниците) на списание „Егоист“, тоест – остана си някъде в деветдесетте. На миналия век. Да не казвам столетие и хилядолетие…

Трето, издава липса на уважение. Дори да приемем, че маркетологът се стреми да „скъси дистанцията“ с потенциалния клиент, който в презентацията изглежда като един-единствен човек, с определени потребителски навици и характерни черти, ние не го познаваме този човек, не си пием ракийката заедно и не сме първи приятели, за да му говорим на „ти“. И да му заповядваме. Уважителното обръщение към непознат, дори в единствено число, пак е „Вие“. Пише се с главна буква. Липсата на уважение към хора, от които ни зависи бизнесът, е голям проблем.

Четвърто, така изключваме основните купувачи или, хайде да се изразя професионално, пренебрегваме тези, които взимат основните решения за покупка, а те, в повечето случаи, са жени, дори когато рекламираме мъжки часовници, вратовръзки и бира – да не говорим за детските стоки, за козметиката, за хранителните продукти и за ежедневните стоки от бита. Жените стават все по-самостоятелни финансово, взимат собствени решения за покупка и изискват повече уважение, като купувачи, а уважението изключва обръщението към непознати дами на „ти“. Обърнете внимание на повечето реклами в интернет и в масмедиите – те не само, че говорят на аудиторията си на „ти“, но и се обръщат към нея в мъжки род: „Гладен ли си? Недоволен ли си?“ Ами, ако Тя е добре нахранена и доволна? Какво правим тогава?

Пето, издава ранни признаци на шизофрения. Защо, когато ни влязат в магазина, винаги и задължително се обръщаме към клиентите си на „Вие“, а когато ги облъчваме с рекламни съобщения по масмедиите и в интернет им говорим на „ти“?

Шесто, стадно е, а нали уж се сремяхме към отличителност? Отличително е да се държиш по начин, различен от стадото. Неграмотното, профанско обръщение на „ти“ беше отличително, когато всички знаеха що-годе граматиката и все още се изразяваха правилно. Сега, в годините на KLETA MAJKA BALGARIQ, отличителното е да си грамотен.

Седмо, дразнещо е! Лично мен, като потребител, направо ме вбесява! Особено много ми лази по нервите заповедният тон. Всъщност, не знам кое повече ме дразни – фактът, че непознати хора, които ми искат пари, се обръщат към мен на „ти“ или фактът, че ми заповядват какво трябва да направя, за да ги получат.

Осмо, забравете за клишето, че „няма лоша реклама“. Всъщност, 90% от рекламното съдържание е долнопробен пийс ъф шит. Точно това е причината винаги, когато имат възможност, потребителите да го избягват. Слагат си ад-блокери на браузърите. Или просто сменят канала. А ние си плащаме, за да им досаждаме… После включваме рекламата в цената на стоките и услугите, които се надяваме да купят от нас. Третираме клиентите си като стадо и се чудим защо нещата на българския рекламен пазар били толкова зле. Може би първо трябва да започнем от себе си. И от най-важното, което, парадоксално, в случая е най-евтиното, а именно – съдържанието. Ако демотивираният криейтив екип иска да е навсякъде другаде, но не и в офиса, защото получава афганистански заплати, понеже, нали, сега е криза, пък и е удобно да се възползваш от конюнктурата и да се надяваш, че срещу жълти стотинки ще получиш качествено рекламно съдържание от някакви отчаяни, но талантливи хора, хехе, то дори милиарди да излееш в медия байинг, рекламата ти пак ще излежда (и ще звучи) като хюдж, смокин’ пайл ъф шит.

И девето, за малко щях да забравя: тьи може да знаеш английски, но за българската тьи аудитория това съвсем не е задължително! Използването на чуждици в текста е напълно умишлено…

Десето, рекламната индустрия, въобще, като такава, е привнесена от САЩ, където, поради ограничения в английския език, практически няма разлика, поне устно, дали ще ти говорят на „you“ в множествено число или ще ти говорят на „you“ в единствено число . Има разлика само при уважителното обръщение на „Вие“ (пише се с главна буква – „You“), но то няма как да се изрази устно. Рекламата не сме я измислили ние, не сме я създали у нас. Тук преди време копирахме съветската пропаганда, когато тя беше единственото средство за „миене“ на мозъци, докато единствената ни алтернатива беше да сме съветски сателит, сега копираме американската реклама, като единственото средство за „миене“ на мозъци, докато единствената ни алтернатива е да сме американски сателит. „Ти“-то, обаче, е авторска интерпретация. В езика на Големия брат няма как да говориш на аудиторията си на „ти“. Трябва да си местен селянин, за да го считаш за нормално. Смятам папагалите, които прибавят селския си манталитет към копи-пейст решенията за смешни.

Тихомир Димитров

10 коментара »

  1. Абсолютно е така!🙂
    Много мразя някой непознат да ми говори на ТИ!
    А в рекламите и в магазините да се обръщат към мен все едно току-що сме станали от масата, ми се струва много невъзпитано!
    Един блогър ми обясни, че това сближавало с аудиторията. Е, за мен е признак за ниска култура!
    Забелязвам напоследък, че хората над определена възраст нямат проблеми да разговарят на ВИЕ, но другите след няма и 2 изречения питат дали може да си говорим на ТИ. Ами не може! Навлиза ми се в личното пространство!

    Коментар от Dessy Dimanova — февруари 25, 2015 @ 1:02 pm

  2. Rabin
    http://www.predpriemach.com/showthread.php?t=58426&p=674084
    Цитирах иначе хубавата ти статия. Няма да те похваля тук заради безумната цензура в блога ти.

    Коментар от Nqma — февруари 27, 2015 @ 9:47 pm

  3. Thumbs up!
    Подкрепям те напълно!

    Коментар от Майк Рам — март 10, 2015 @ 5:28 pm

  4. @ Майк Рам: Мерси, Майк!

    Коментар от asktisho — март 10, 2015 @ 8:39 pm

  5. Здрасти, Тишо! Извини ме, че и аз пиша на „ти“ без да сме баджанаци. Всеки има право на собствено мнение и очаквания към комуникацията с останалите. Разбирам твоето, но не съм съгласен с него.

    Реклама, която харесва на всеки, не съществува. Успешната реклама харесва на този, за когото е предназначена. Въпреки че наистина има голям брой несполучливи реклами, допускам, че част от тези, които те дразнят, просто са грешно насочени.

    Рекламата говори на „ти“ не от липса на уважение или грамотност, а именно в опита да скъси дистанцията, който и ти споменаваш. Тук пак опираме до целевата група, нейния език и мироглед. И въпреки че по-горе са се събрали хора, които те подкрепят, съм убеден, че би имало много озадачени потребители, ако Кока-Кола или вафли „Споко“ изведнъж започнат да говорят на „Вие“.

    Прав си, че рекламата обикновено се опитва да се отличи, да бъде различна на фона на останалите. Но не и за сметка на адекватността си. А почти всяка реклама, която говори на „ти“, на „Вие“ би звучала странно. Клише или не — това е въпрос за социологическо проучване.

    Да сравняваш рекламата в медиите и разговора между продавач и купувач в магазина е рисковано. Това са различни ситуации на общуване. Но дори ако приемем, че са съпоставими, се сещам поне за няколко магазина, в които никога не биха те заговорили на „Вие“, ако не си с бастун от ротанг и карирано кепе. В който случай пък би било крайно любопитно какво търсиш вътре.

    Проблемът с разделението между половете е единственият, при който съм напълно на твоя страна. Сексизмът в рекламата е тема на друга дискусия, но вероятно все още има рекламисти, които просто не се замислят, че потребителите са и мъже, и жени.

    И накрая: Лоша реклама наистина има. Просто говоренето на „ти“ не я прави автоматично такава.

    Коментар от Dimitar (@elektroe) — март 11, 2015 @ 1:10 am

  6. Поздравления, рядко някой от бранша се замисля за друго, освен как да продаде повече – било себе си, било рекламирания продукт/услуга – и съответно не се замисля какви средства използва за постигане на тази цел. Поради което пък, рекламния бизнес отдавна мина границата, преди която обмисляше не само обръщението към адресата, но и използваните средства. И аз лично смятам, че всъщност в сегашния си вид и средства, рекламите трябва да бъдат забранени със закон. Представянето на продукт или услуга трябва да се ограничи до чисто информативното, телеграфно тяхно описание „за сведение на посрещачите“. Твърде радикално може би? Ето моите поне 10 причини в подкрепа на тази идея: http://d-mitev.blogspot.com/2013/03/protiv-reklamata.html

    Коментар от Димитър Митев — март 11, 2015 @ 10:44 am

  7. Честно казано, нямам проблем с говоренето на „ти“. Всъщност го предпочитам. Така че споделям мнението на Димитър.

    Коментар от bozho — март 11, 2015 @ 8:00 pm

  8. @ bozho, аз също нямам проблем с говоренето на „ти“, даже го предпочитам, когато се обръщам към теб, примерно, или към друг човек, личност, в единствено число. Какъв ми е проблемът с говоренето на ти към стадото, под формата на рекламна аудитория, съм обяснил по-горе. Разбира се, твоята и на Димитър гледни точки са полезни и ценни, именно защото са различни. Щеше ми се нещо повече от „съгласен съм / не съм съгласен“, обаче, да се получи. Като дебат. Имането на собствено мнение по даден въпрос не е точно аргумент…

    Коментар от asktisho — март 11, 2015 @ 8:13 pm

  9. @ всички: рекламната индустрия, въобще, като такава, е привнесена от САЩ, където, поради ограничения в английския език, практически няма разлика, поне устно, дали ще ти говорят на „you“ в множествено число или ще ти говорят на „you“ в единствено число . Има разлика само при уважителното обръщение на „Вие“ (пише се с главна буква – „You“), но то няма как да се изрази устно. Рекламата не сме я измислили ние, не сме я създали у нас. Тук преди време копирахме съветската пропаганда, когато тя беше единственото средство за „миене“ на мозъци, докато единствената ни алтернатива беше да сме съветски сателит, сега копираме американската реклама, като единственото средство за „миене“ на мозъци, докато единствената ни алтернатива е да сме американски сателит. „Ти“-то, обаче, е авторска интерпретация. В езика на Големия брат няма как да говориш на аудиторията си на „ти“. Трябва да си местен селянин, за да го считаш за нормално. Смятам папагалите, които прибавят селския си манталитет към копи-пейст решенията за смешни.

    Коментар от asktisho — март 11, 2015 @ 10:24 pm

  10. Наистина има реклами, при които фамилиарниченето е изнасилено и дразни. Но пък, както казва Димитър, при някои е подходящо. Всичко зависи от конкретния случай. Всъщност в повечето реклами много други неща дразнят повече.

    Коментар от bozho — март 12, 2015 @ 5:21 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.