Писателският блог на Тишо

октомври 10, 2014

За трезвия алкохолик и пияния трезвеняк

asfbasb

На всички им е ясно какво представлява трезвият алкохолик – човек с треперещи ръце, на когото животът му е сравнително по-лесен от този на „нормалните“ хора, защото, докато те са разкъсвани между хиляди желания и различни приоритети, той има само едно желание и само един приоритет – да се напорка.

Много по-интересна, обаче, е персоната на пияния трезвеняк.

Винаги съм считал абсолютните въздържатели за леко подозрителни – особено, ако в добавка са и вегетарианци, които обичат животните + децата (но нямат деца). Вижте Хитлер за пример… В най-добрия случай, тези хора са с някакво заболяване, а в най-лошия са пияни трезвеняци.

И така, какво представлява пияният трезвеняк?

Религиозните фанатици са такива. Вместо със спирт, те се упиват с вярата си в някакъв зъл бог, който ще накаже всички грешници с вечни средновековни мъчения в ада, без право на замяна, а в добавка изисква от чедата му да избият вярващите във всякакъв друг бог, раличен от него, като не пропуснат да изнасилят жените им, да продадат децата им в робство, да ограбят имуществото им и да изгорят къщите им, след като приключат с „бого-угодното“ си дело.

Трезвият алкохолик е просто болен човек, страдащ от абстиненция, а пияният трезвеняк е луд за връзване и понякога единственото „лечение“ за „състоянието“ му е самостоятелно насочваща се ракета, изстреляна от безпилотен самолет на много по-напреднала в техническо отношение нация, която вярва в друг бог.

Пияни трезвеняци са и работохолиците. Самото наименование показва, че тук има някакъв проблем, някакво пристрастяване. На тях не им остава нито време, нито желание да пият, защото са посветили цялото си свободно време и всичките си желания на една единствена цел – да бачкат до гроб. В буквалния смисъл на думата. Така или иначе, всички ние ще бачкаме до гроб, в буквалния смисъл на думата, след още няколко повишавания на възрастта за пенсиониране, но именно пияните трезвеняци са тези, които го правят с удоволствие – все едно каторжник да гребе, окован за греблото, и да се кефи на свистенето на камшика по гърба му, защото е мазохист, а не защото изтърпява наказание за някакво „углавно“ престъпление от Античността, като невъзможност да удовлетвори кредитора си или кражба на петел от съседския двор, например.

В сектата на работохолиците има два типа пияни трезвеняци: отчаяните и кариеристите. Както и при религиозните фанатици, едните командват парада, а другите им служат със сляпа преданоотдаденост в среда на строго йерархично чиноподчинение. Отчаяните работохолици не притежават никакви интереси, надежди, занимания и увлечения извън работното си място. Работата е спасителната им сламка – крехката и единствена преграда между тях и самотата, лудостта и страхът, които ги очакват във външния свят. Да подпишеш заповед за уволнение на такъв човек е равносилно на това да подпишеш смъртната му присъда. Внимание, работодатели!!! Пияният трезвеняк от типа отчаян работохолик дори няма да опита да удави мъката си в алкохол, след като го уволните – все пак, той за това си е пиян трезвеняк – упива се от работата и тя е единственото нещо, което придава стойност на пустия му живот, защото го кара да се чувства потребен. Вместо да се натряска като донски казак и да ви тегли една майна, след като го уволните, този човек най-вероятно ще посегне на живота си, а не е изключено да се опита да вземе със себе си и вас.

Другият тип пияни трезвеняци в сектата на работохолиците са нейните лидери – пасторите на работохолизма – техни първосвещенства отдадените кариеристи. Те имат 30 годишен план. Всяка секунда, минута, час, седмица, месец и година от него са посветени на израстването им в кариерата и тежко на оногова, който се опита да им застане на пътя! Отчаяните работохолици съществуват с една-единствена цел – да им служат, а работодателите са създадени с една-единствена цел – да изграждат подходяща среда, в която този тип пияни трезвеняци да могат да се развиват до осъществяване на заветната си цел – да започнат да живеят, когато се пенсионират. Това, естествено, няма как да стане, поради непрекъснатото увеличаване на пенсионната възраст в цял свят и съкращаването на живота от излишния стрес, но пияният трезвеняк, тип отдаден кариерист, няма нито желанието, нито времето да разсъждава върху този въпрос в момена. Прекалено зает е с 30-годипния си план…

Пияни трезвеняци са и политическите лидери, но най-вече тираните-въздържатели. Като конкретни примери мога да посоча двама почитатели на здравословния начин на живот: Адолф Хитлер и Аугусто Пиночет. Последният пиел само билков чай, докато разписвал смъртните присъди на „провинили се“ интелектуалци и, подобно на колегата си, бил домошар – много обичал семейството и децата…

Още един интересен тип пияни трезвеняци са гастро-еко-фундаменталистите. Сещате се: хората, които ядат само домашен хляб от собственоръчно отгледан лимец, вечерят със салата от кълнове (но без никакви подправки), не режат храната, за да не я наранят, а менюто им включва само сурови ядки, цели плодове и зеленчуци, защото някой им е казал, че така ще живеят 200 години. Интересно, защо предците им от праисторическата епоха, които са се хранили само по този начин, едва са докарвали до 25? А, да, заради съвременната медицина! Питайте, обаче, някой пиян трезвеняк, тип гастро-еко-фундаменталист, какво мисли за съвременната медицина. А за ваксините? Същото, каквото мисли и за ГМО-то, за chemtrails, за промяната в климата, за масовото образование, за кредитните карти и, разбира се, за алкохола…

Може би единствените пияни трезвеняци, които не могат да бъдат класифицирани като абсолютни социопати, са от лигата на отвратените. Ако си израстнал в семейство на алкохолици и детството ти е било низ от скандали, мизерия, физическо и сексуално насилие в резултат от алкохола, много вероятно е като възрастен да не искаш да близнеш и капка от спирта, с който е било напоено дори майчиното ти мляко… Напълно разбираемо е, въпреки че упиването с омраза към не-въздържателите тук е запълнило празнината и се е превърнало в новата ти дрога. Което пак, до известна степен, те превръща в социопат.

Изводът от всичко това?

Няма извод.

Животът не е съчинение с увод, изложение, заключение и поука накрая.

Крайно време е да разберете това.

А сега отивам да си извадя една бира от хладилника по случай петък – ден на майстора.

Наздраве!

Тихомир Димитров 

4 коментара »

  1. Всеки си пълни вътрешната празнота с каквото може. А залитането в крайности си е признак за сериозен психо-емоционален дисбаланс. Колкото по- голяма празнотата, толкова по- далече в крайността. Фанатични откачалки с по една истина. Пфу.
    Но дават добра обратна връзка за това коя дъска ми хлопа пък на мен😀

    Коментар от Mili Vanili — октомври 11, 2014 @ 12:39 pm

  2. Проблемът с пияния трезвеник обяснява защо трезвения алкохолик не може да намери мотив да се пребори със зависимостта си – той просто няма алтернатива. Ако се откаже от порока , какво по – добро го чака ?

    Коментар от svetla — октомври 12, 2014 @ 2:12 am

  3. Гастро-еко-фундаменталистите хаха това определено ми вдигна настроението🙂

    Коментар от свищов — октомври 15, 2014 @ 2:26 pm

  4. Това за еко-фундаменталистите ми направи деня🙂.
    Обаче, отчаян работохолик никога не съм виждала. Чувала съм за тях, но около мен (аз също) има само нещастни с работа си хорица, които гледат да изкютат някак си от понеделник до петък.

    Коментар от fresh cuts of life — октомври 15, 2014 @ 2:54 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.