Писателският блог на Тишо

септември 12, 2014

Залез във влака

railways at the sunset

Изт: antiquesintheattic.net

Бързият влак от Варна за Пловдив напредва към залеза. В купето срещу мен седи мацка, около 20 годишна, с мургава кожа, черна коса и дълги, прави крака. Първоначално я помислих за циганка. После се оказа нашенско си момиче, българче, натрупало сериозен тен по плажовете това лято.

Педикюрът й е розов. Има гладки бедра, които завършват в къси дънкови панталонки. Боса е върху седалката и непрекъснато си ги мести. Ту протяга ходилата си към мен, докато я наблюдавам зад прикритието на слънчевите очила, ту излага слабичката си фигура в профил. Маникюрът й също е розов. Розов е и iPhone-ът, по който често говори. Носи сив потник, с розов надпис KISS. До главата й виси черно кожено яке, тип „рокерийка“.

В купето пътува и едно младо студентче, което се опита да я заприказва преди малко. Отзивчива се оказа, но неговият глас трепереше. Очевидно загорелите й бедра го притесняваха. Така и не успя да зададе въпрос, който да предполага нещо повече от „да“ или „не“ в отговор. Общуването между тях не се получи.

Сега той ми хвърля по един поглед от време на време, докато уж си рови в телефона, за да види какво ще предприема аз.

Аз нищо не предприемам. Достатъчно ми е само да наблюдавам ситуацията, за да се забавлявам.

А отвън, зад прозореца, електрическите стълбове се редят и слънцето си залязва.

Тихомир Димитров

6 коментара »

  1. добре дошъл отново, тишо🙂

    Коментар от Niili — септември 12, 2014 @ 9:03 pm

  2. Да………много хубав разказ,интересна ситуация ,но щом не те е жегнал

    „ОГЪНЯ“, значи си страничния наблюдател, който чак толкова не е

    впечатлен от „късите панталонки“!

    Коментар от Elka Komitova — септември 14, 2014 @ 10:49 am

  3. Залезът е по- красив. Загорелите бедра ги има в изобилие, особено по къси панталони. Много приятно описание на мацката и движенията на бедрата.

    Коментар от Пена Иванова — септември 15, 2014 @ 5:22 pm

  4. @ Niili: Добре заварила!

    @ Elka Komitova: Желанието ми беше в тази миниатюра да споделя съвкупното си впечатление. От всичко.

    @ Пена Иванова: И залезите ги има в изобилие, питай някой астронавт.🙂 Мерси за комплимента!

    Коментар от asktisho — септември 15, 2014 @ 6:28 pm

  5. този разказ невъобразимо много ми хареса. подейства ми изненадващо, страшно свежо, в пъти повече от санторинита и берлинита. ти ни обичаш, не знам как е възможно това🙂

    Коментар от eleanor — септември 15, 2014 @ 8:53 pm

  6. Една житейска ситуация, пред която сме изправени с избора да реагираме или не. И как. А живота продължава по своите си пътища и отнася емоциите със себе си. Залези има всеки ден. Момичета има под път и над път. Студенти също. Кое ще предпочетем? А защо да предпочитаме? Ситуациите просто си съществуват с всичките си детайли и изкушения, а ние сме част от детайлите и изкушенията. Понякога е по-добре да се насладим на ситуацията, отколкото да се намесим. Понякога не.
    Благодаря ти, че рисуваш такава ярка живопис единствено с думи!

    Коментар от Любомира Попова — септември 20, 2014 @ 3:32 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.