Писателският блог на Тишо

март 24, 2014

За смисъла и ползата от думичката „трябва”

Filed under: ЕСЕТА — asktisho @ 5:20 pm
Tags: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

frank

Изт: Twitter 

Голяма част от нещастията на съвременния човек произтичат от отказа му да участва в собствения си живот. Не е космическа тайна, че сегашното ни състояние (душевно, материално, физическо) е резултат от изборите, които сме правили в миналото. Но повечето хора не участват съзнателно в тези избори.

Замислете се, какъв процент от решенията ни са резултат от трезва преценка и самостоятелен избор? Какъв процент от убежденията ни са информирани? Колко пъти сме казвали „да” или „не” в резултат от дълбокото вътрешно усещане, че постъпваме правилно и колко пъти сме се пускали по наклона да правим нещaта само защото така трябва? Или защото така са ни казали? Или защото всички така правят?

Повечето пъти сме действали като безмозъчни автомати. Действали сме под влиянието на външни обстоятелства, но без да попитаме себе си. Без да си дадем пространство за избор. Мигновено, светкавично, по инерция – така сме взимали фундаменталните решения, които определят настоящето. Отсъствали сме по време на изборите, които го формират. И се чудим защо изпитваме дискомфорт в него. Питаме се защо страдаме…

С живеенето „както трябва” може да сме задоволили временно някакви насадени от образованието и възпитанието заблуди, може да сме удовлетворили временно някакви прищявки на заобикалящата ни среда, но проблемът е, че с резултата от решенията „по инерция” сме принудени да живеем самостоятелно и никой друг, освен нас, няма да изпита цялата им тежест по-силно от самите нас. Така се озоваваме в ситуацията да правим нещата както трябва, за да могат всички останали да са доволни от нашия живот, но не и самите ние. Звучи ли ви познато? Значи попадате в същата категория…

Разбира се, влиянията на външната среда са неизбежни и човек не може да се абстрахира изцяло от тях, нито пък трябва да го прави. Ако започвахме непрекъснато от нулата, щяхме да живеем още в пещерата, да ядем сурово месо, да считаме 30 годишните за старци, да не познаваме колелото, огъня и течащата вода. Нямаше да подготвяме мисия за колонизация на друга планета, която ще се излъчва на живо по телевизията. Опитът и знанията са полезни. Те възникват от взаимодействия с околната среда, но има нещо, което пропускаме – самостоятелния принос към придобитите знания. Свободата и творчеството да избираме.

Н. Д. Уолш подчертава, че думичките REACT и CREATE се пишат с едни и същи букви, но има голямо значение как ще ги подреди човек. Да реагираме цял живот на обстоятелствата или да ги създаваме? Това е вододелът между щастливите и нещастните, между създателите и последователите, между успелите и неудачните, между свободните и робите. А по средата им стои „трябва”.

Вижте биографиите на най-успелите хора в света. Повечето от тях никога не са правили нещата така, както трябва. Взаимствали са от чуждия опит, допринасяли са, развивали са го, но винаги са действали „на своя глава”, извън стереотипите и очакванията на заобикалящата ги среда. Водещите милиардери в IT индустрията дори не са завършили висшето си образование, макар да съм сигурен, че многократно са им повтаряли как трябва да си образован, за да постигаш успехи в бизнеса.

Проблемът ми с думичката „трябва” е, че тя не търпи възражения. Това, в повечето случи, важи и за хората, които я използват. Обърнете внимание колко често се употребява тази дума в ежедневието:

Политици ни убеждават по цял ден как трябва да живеем, какви реформи трябва да се предприемат, каква позиция трябва да заеме страната по въпроса за Крим, за кого трябва да гласуваме на следващите избори. Преподаватели ни обучават от малки как трябва да разбираме света. Социолози, психолози, възпитатели и еколози ни съветват как трябва да се грижим за семейството, за дома, за децата и за природата. Архитекти ни съветват в какви къщи трябва да живеем. Диетолози ни втълпяват какво трябва и какво не трябва да ядем. Ню ейдж гурута ни мелят сол на главата как трябва да медитираме. Родители ни възпитават как трябва да живеем. Ние самите по сто пъти на ден заповядваме на децата си какво трябва и какво не трябва да правят. Религиозни водачи ни убеждават как точно трябва да вярваме. Възрастни втълпяват на младите какви грешки не трябва да допускат. Шефове назначават когото и когато трябва. Растеш в йерархията или те уволняват в зависимост от това дали работиш както трябва. Правиш кариера в политиката, ако целуваш когото трябва… и където трябва. Лекари предписват лекарствата, които трябва да взимаш. Реклами ти показват продуктите, които трябва да купуваш. Манекени разхождат дрехите, които трябва да носиш през следващия сезон. Режисьори и продуценти се пенят как трябва да се прави съвременно кино. Писатели и критици спорят какъв трябва да бъде съвременният роман. Музикални канали определят каква музика трябва да слушаш през това лято, за да си модерен. Телекоми настояват каква тарифа трябва да избереш, за да си свързан. Банкери подчертават каква лихва трябва да кихаш, за да си успешен. И всички ти говорят в заповедна форма, на ти – „изяж, изпий, оближи, сдъвчи, изплюй, изпрати, изтрий, залепи“ – все едно сте баджанаци. Депутати пък решават, че за един джойнт трябва да лежиш колкото сериен изнасилвач. Премиери избират кои сайтове не трябва да се посещават. Лобисти обясняват как трябва да се отрови питейната вода и плодородната земя с шистов газ, защото не трябва да си енергийно зависим, далеч по-добре е ти да заживееш в токсична пустиня, а те да си приберат хонорарите. Табели указват къде трябва и къде не трябва да пушиш. Пътни знаци показват скоростта, с която трябва да шофираш… автомобила, който трябва да отговаря на социалния ти статус… за предпочитане електрически или хибрид, защото трябва да се щади природата. Всички трябва да се страхуваме от глобалното затопляне, от свършването на нефта, от енергийната зависимост, от колапса на световната икономика, от падането на валутния борд, от нова студена война. Трябва или не трябва да има паметник на съветската армия в центъра на София? Сигурно още днес ще чуете думичката „трябва” поне хиляда пъти. И още толкова пъти ще я прочетете. И толкова пъти ще я произнесете. Трябва да живеете в някоя пещера, за да не ви се случи това…

Всички „трябва“ хора непрекъснато си противоречат, но продължават да държат на своето „трябва”. И не само това. Създали сме си правила, по които трябва да живеем всички, като един. Все едно, че сме от една майка раждани. Отклонения не се допускат. Правилата са задължителни и, нищо, че непрекъснато се менят, всички отклонения трябва да се наказват. Има затвори, мъчения, бесилки, електрически столове и концлагери за целта. Има ги в цял свят. Има полицейски палки и водни оръдия за по-кадемлиите. Незнанието на правилата, които непрекъснато се менят, не оправдава тяхното неспазване. „Жесток закон, но все пак закон”. В това са вярвали древните римляни. Така са смятали, че трябва. Тях много ги е било страх от свободата на личността и най-вече – от свободата на народите. От тях сме наизустили доста правила, по които и до ден днешен си внушаваме, че трябва да живеем. Понякога ги цитираме на латински, за да звучим по-авторитетно. Неслучайно един от първите предмети, които бъдещите юристи трябва да наизустят, за да получат тапия, е Римско право. „Жесток закон, но все пак закон”. Ако така трябваше, покрай Цариградско шосе сега трябваше да стърчат кръстове, на които трябваше да висят телата на протестиращите. Защото така трябва да се отнася властта към своите врагове. Поне според древните римляни…

Е, били са в грешка. Очевидно. Историческата им съдба го доказва. Но ще е тъпо, ако завърша това есе с препоръки какво трябва и какво не трябва да се прави, нали?

Ето защо, ще ви кажа само: дошли сте на този свят напълно завършени и напълно съвършени. Нищо не трябва да постигате и няма нещо, към което трябва да се стремите. Нито пък трябва нещо да научавате. Можете само да изявите вътрешното си съвършенство чрез свободата на изборите, които правите. Във външния свят. Но не сте задължени.
Съвършеството е толкова съвършено, че може да си позволи и тази свобода. Може дори да си позволи да изглежда като несъвършенство. Но само в краткосрочен план…

Тихомир Димитров

7 коментара »

  1. Поздравления Тишо, написаното по-горе е просто страхотно. Там е работата, че наизустено не върши почти никаква работа освен да пасне на една модерна философия и да събира погледите на слушащите. Разбирането ще ни освободи, но да се постигне това свещенно разбиране не е никак лесно и вече се чудя струва ли си да се търси и дали не е достъпно само за определена група от хора, нещо като генетична предразположеност(отсъствие на генетична обремененост) а останалите само ще си блъскаме главите, е поне тези които ги е грижа за СЪЩЕСТВУВАНЕТО.

    Коментар от Весо — март 25, 2014 @ 8:23 am

  2. Здравей Тишо! За да съм сигурен, че всичко съм разбрал, прочетох написаното от теб два пъти. Наистина впечатляващо. До такова заключение най-вероятно са стигнали и извънземните цивилизации, които ни наблюдават в момента. Със сигурност ни мислят за полудиваци, заради всичките ни глупости, които вършим в момента. Осъзнаваме, че са глупости, но продължаваме да ги вършим, защото така сме свикнали, защото друго не знаем, защото всички така правят и прочие и прочие. Вършим всички тези глупости, защото живеем тук и сега. Поради същата причина германците са избрали Хитлер. Нима са глупав народ? Едва ли. Как можеш да си обясниш как един напълно нормален цивилизован човек, надъхан от пропагандата, по време на войната, става по-лош от звяр убивайки и измъчвайки хора. Най-вероятно поради същата причина, защото е бил там и тогава. Мисълта ми е, че за да видиш цялото, трябва да гледаш от голяма дистанция и да нямаш големи грижи по ежедневното оцеляване.

    Коментар от Иван — март 25, 2014 @ 7:52 pm

  3. @ Весо: „страхотно“ не е или, поне, на мен не ми се иска да е, защото няма много общо със страха. 🙂 Тези неща се пишат сами. Просто минават през мен и, когато излезе такъв текст, обикновено веднага след това разбирам, че някой някъде е имал нуждата да го прочете. В определения момент И разбирам, че работата ми е свършена. Задачата ми е изпълнена. Не знам дали нещо някога „ще ни освободи“. Как да сме свободни в бъдеще време? Според мен сме родени такива, но това е една друга тема. Именно стремежът към нещо, което вече имаме или, което сме, ни отнема свободата. Наизустяването е за двойкарите в училище, знаеш. Уморителен, слаб и нетраен метод. Отличниците подхождат с разбиране. Но то не ги прави задължително свободни. Тъкмо обратното е. Знанието носи тъга, а свободата е в любовта. Пък и за постигане няма кой знае какво, камо ли да е трудно. По-трудно е да живееш, опитвайки се да постигнеш нещо, което вече имаш или което си. Иначе да, има много неща за правене в този живот, голямо е разнообразието на „палитрата“ от „забавления“, но те не са задължителни, т.е не трябва… 🙂 Въпрос на избор или, да кажем, на лични предпочитания.
    Някои хора правят неща, мотивирани от страха, а други – от любовта. Емоцията, която те движи е много по-важна от постигането или правенето на каквото и да било. Просто тя определя вкуса на живота ти в настоящия момент, а друг момент, в който можеш да дишаш и да живееш няма. 🙂 Конкретно по твоя въпрос – струва си, да, но не да се търси. Струва си да припомниш на себе си, че вече отдавна всичко си намерил. При всички случаи да бъдеш естественото си състояние не е трудно, нито пък достъпно само за малцина „избрани“. Нищо не е скрито от очите. Истината е достъпна за всеки. Всеки сега се отваря към истината по свой собствен начин. Или отвръща глава от нея. Виждаме съвършенството всеки ден около нас, в множеството му форми, но предпочитаме да насочим погледа си, например, към новините по телевизора. Колко софиянци вечер предпочитат да съзерцават Витоша или цъфналите дървета по тяхната улица, да речем? Вместо да наблюдават кланета по сериалите или съвсем реални убийства по информационните блокове? Държи ли ги някой вързани пред сините екрани? Не. Тяхно право на избор, но и последиците са си за тях. Ето защо после е нелепо да обвиняваш другите, живота, обществото или държавата, че се чувстваш зле. Животът ти е точен резултат от изборите, които си правил до момента. Проблемът е, че не си участвал докато си ги правил. Не си бил там. Бил си някъде в миналото, когато си правил нещо, което не е трябвало да направиш или в бъдещето, където се стремиш към нещо, което трябва. Но никога в единствения възможен настоящ момент, в който се взимат важните решения, определящи следващото сега. И какво разбиране може да постигне изобщо човек, ако съзнанието му непрекъснато е съсредоточено в тъмния спектър на цветовата гама? Така животът изглежда доста труден… Много трудно е и някой непрекъснато да ти казва какво трябва и какво не трябва, непрекъснато да си променя мнението, а ти непрекъснато да се стремиш да му угодиш. Още по-трудно е, когато започнеш сам да го причиняваш на себе си… Мнозина така правят. „Защото всички така правят“. Правят, ама друг път, бих добавил аз. 🙂 Бъди здрав и мерси, че изчете цялото словблудство по-горе!

    @ Иване, не е вярно, достатъчно е да наблюдаваш себе си от близка дистанция, а не цялото от голяма дистанция, за да разбираш какво става. 🙂 Всеки има грижи по оцеляването, да не се подхлъзваме по тази плоскост, че проумяването на елементарни заблуди от заварената реалност ще ни освободи от тях… Трудностите и предизвикателствата са ценни, защото ни дават възможнст да се развиваме. Единственото което не трябва, но бихме могли да направим, е не да променяме света, а просто да променим гледната си точка върху него. 🙂 Винаги имаме свободния избор да го направим. Можем да го правим по всяко време, колкото пъти пожелаем. Така например, изборът на стремеж към оцеляване е продиктуван от страх, но все пак е свободен избор… който прави живота доста труден. Далеч по-разумно е да се стремим към успяване, защото успяването включва и оцеляването в себе си, а обратното никак не е вярно. По този начин, във всеки един настоящ момент, когато сме изправени пред избор, ще казваме „да“ на успяването и „не“ на оцеляването. Що се отнася до озверяването на човека в тежки времена, като войни и кризи, за което говориш, то е съвсем разбираемо, тъй като у нас живеят едновременно и злият вълк и доброто куче-пазач. Зависи кое от двете ще избереш да нахраниш. Именно то ще „заглади косъма“ и ще надделее над другото. Човеконенавистните доктрини хранят злия вълк у нас. Но пак е въпрос на избор, според мен. Въпросният „цивилизован човек, надъхан от пропагандата по време на войната, който става по-лош от звяр убивайки и измъчвайки хора“ не го прави с опрян в главата пистолет през цялото време нали? В повечето случаи го прави за удоволствие. Имаме пълната свобода на избора. Но и последиците са си за нас. Just feed the right dog. 🙂

    Коментар от asktisho — март 25, 2014 @ 8:44 pm

  4. Добре написано. Съгласна съм за трудностите и предизвикателствата, които съпътстват живота ни, за да се развиваме.

    Коментар от Пена Иванова — март 27, 2014 @ 4:51 pm

  5. Поздравления за статията, напълно съм съгласен с написаното. Най-вече, че това „трябва“ и „не трябва“ се променя постоянно. Днес са те осъдили за нещо, лежал си десет години в затвора, а след това се оказва, че това, за което са те осъдили вече е позволено. И тогава те освобождават. Но десетте години няма кой да ги върне…
    И освен това „трябва“ важи с пълна сила и за изкуството. Издателят ще ти каже това трябва да е написано еди как си, продуцентът мисли, че песента трябва да звучи по определен начин…
    И един цитат, който прочетох днес: „Единствената разлика между бог и хирурга е, че бог не се мисли за хирург“

    Коментар от InnerSelf — април 20, 2014 @ 10:02 pm

  6. @ InnerSelf: Хубаво казано, благодаря!

    Коментар от asktisho — април 24, 2014 @ 11:47 pm

  7. Това е доста точно: „Създали сме си правила, по които трябва да живеем всички, като един. Все едно, че сме от една майка раждани“. Омръзна ми от общите приказки и общите правила.

    Коментар от Ванилка — октомври 27, 2014 @ 4:45 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.