Писателският блог на Тишо

ноември 21, 2013

Oще шест популярни заблуди…

1/ Ти си ПО-важен

1

Изт:  http://theeconomiccollapseblog.com

„Аргумент“, който стои в основата на всички конфликти по света. От край време. Замисли се, кога се появи на фона на последните 15 милиарда години, откакто съществува материята, кога порасна, кога поумня и кога стана по-важен от всички и всичко, което те заобикаля? Десетки милиарди души са живели преди теб на тази земя и повечето са страдали от същата заблуда! Резултатите са описани в учебниците по история. И непрекъснато се повтарят. Хилядолетия наред! Дори днес някакви по-важни хора избиват други, по-маловажни, било в името на родината, на справедливостта, на Бог или в услуга на закона. The history of humanity is a history of insanity, казва Екхард Толе. С кратки моменти на осъзнаване, в които разбираш, че никога не си бил и няма да бъдеш нещо по-важно или по-маловжано от някой друг, защото никога не си знаел Кой си в действителност…

2/ Образованието гарантира по-добро качество на живот

2

Изт: Richard Lawrence Cohen on flickr

Училищата и университетите възпитават роби. Говоря за масовото образование, където попада дори Харвард. В най-добрия случай, масовото образование може да произведе надзиратели. Но те също са роби. Погледни който и да е списък с успели предприемачи. Малцина са бакалаври, другите са със средно образование. Сред служителите им, обаче, е пълно с магистри, доктори и учени от всякакъв ранг. Личности като Стив Джобс (r.i.p), Бил Гейтс и Марк Зъкърбърг днес финансират научния прогрес, но са обърнали гръб на масовото образование още като млади. Зарязали са го, в това число и Харвард, защото светът е поискал от тях действия – по-важни за човечеството от изучаването на паразитни идеи.

Не казвам, че образованието е излишно. То дори, в известна степен, е задължително, но в никакъв случай не е гаранция за по-добро качество на живот. Гаранция е само за по-високи очаквания, които генерират повече фрустрация, когато ти се наложи да продаваш сандвичи с магистърска степен в джоба. Проблемът не е в сандвичите. МакДоналд също e продавал сандвичи. Проблемът е, че в университета слушаш историите за успеха в трето лице, единствено число – от хора, които практически не са успели. Изключенията са твърде малко и, дори тогава, тези примери не са гаранция за твоя собствен успех, защото това са чужди примери – реализирани са в други обстоятелства, под влиянието на уникални за времето си съчетания от фактори и хора, които едва ли някога ще се повторят, за да породят същия резултат. Никой никъде не може да те научи на собствения ти път в живота, защото за всеки отделен човек той е уникален. Толкова за материалните учители.

Духовните учители, от своя страна, ако са искрени, ще се опитат по-скоро да те отучат от разни неща, отколкото да те научат на нещо ново. Духовните учители махат, а не прибавят. Тяхната цел е да събудят уникалния ти творчески потенциал. Той може да включва доброто образование, може и да не го включва, но последното никога и по никакъв начин не е гаранция за по-високо качество на живот.

3/ ТРЯБВА да правиш нещо

3

Изт: John Hadley Strange @ http://edm310.blogspot.com/

Трябва да си намериш работа. Да започнеш собствен бизнес. Да се занимаваш с нещо. Да довършиш книгата, която си започнал. Да си продължиш образованието. Трябва да се ожениш. Трябва да имаш деца, да издържаш семейство, да имаш собствен дом. Трябва да поемаш ангажименти. Да гласуваш. Да работиш. Да изплащаш заеми. Да спестяваш. Трябва! Защо? Защото така трябва! Защото са ти го повтаряли до затъпяване и си забравил(а) какво всъщност искаш, а вместо това си започнал(а) да правиш по инерция само това, което „трябва”.

Ако задължително трябваше да правиш нещо, щеше да идваш на този свят с някакъв договор, където щеше да пише какво точно трябва и не трябва да правиш. Щеше да си спомняш предварителните инструкции. Или на небето щеше да има ясен списък с правила, видим за всички. „Трябва” е просто хрумване, измислица, идея, приумица, навик, лъжа, илюзия или заблуда на други хора за собствения ти живот, а не някакво изискване от Реалността / Бог / Провидението / Битието / Съдбата към теб. Последните са те дарили единствено със свободата на избора. И не очакват нищо в замяна. Той, изборът, така или иначе, си върви в комплект с различни последствия.

Основното последствие от избора ти да повярваш на великата илюзия, че „трябва” нещо да правиш е способността на обществото и на другите хора да те държат в подчинение, заспал и в пълна демотивация. Демотивация за какво? Ами за собственото ти щастие! Не, че постигането му ще наруши световния ред, ще погази корпоративните интереси на някакви страшни, задкулисни, зли сили или ще попречи на другите да изживеят своето щастие. Не! Има хиляди примери, които доказват точно обратното. Щастливият човек прави щастливи и останалите. Причината обществото да те държи в състояние на хипноза, че „трябва” – под купища от правила – е нежеланието на повечето хора да си нарушават комфорта. Та нали твоето събуждане може да поразбута и тях! А не трябва! Току виж се измъкнали от комфортния уют на лъжата, че са щастливи, защото всичко са направили както трябва…

4/ Хубавите неща са скъпи

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Изт: The Most Expensive Journal

Болниците, лекарствата и операциите са скъпи. Здравето е безплатно. Затворите, загражденията, камерите и надзирателите излизат скъпо на данъкоплатеца. Свободата е безплатна. Погребенията и ритуалите са скъпи. Животът е дар. Наркотиците и алкохолът са скъпи. Щастието е безплатно. Проституцията и порнографията могат да ти излязат солено. Любовта е щедра и винаги идва като подарък. Хубавите неща не само, че не са скъпи, те са абсолютно безплатни! А можете ли да измислите нещо по-хубаво от: здравето, свободата, щастието, любовта и самия живот?

5/ Красивите момичета харесват богати мъже

Young couple on a bed

Изт: sugarbabybuzz.com

Не се заблуждавайте в това! Красивите момичета харесват красиви момчета. Красотата няма пол и никой не е лишен от естественото си влечение към нея. Що се отнася до богатите, по-възрастни мъже, които им се предлагат сами, то красивите момичета просто ги използват като банкомат на два крака. Ако искат. И, ако успеят да преборят конкуренцията, естествено. Не казвам, че това е нещо лошо. Мисля, че сделката е изгодна и за двете страни. „Щастието и любовта не се купуват с пари, но поне човек може да се пазари”.

Ако имахте избор дали цял живот да работите и да спестявате за елементарните си битови нужди или да получите всичко, за което някога сте мечтали още сега, докато сте млади, вие също бихте се възползвали. Друг е въпросът дали някога изобщо сте били изправени пред такъв избор… Което често е причина за завист към онези, които са го направили. Те живеят своя собствен живот, а не вашия и имат правото на своите собствени избори. Резултатите от тези избори също са изцяло за тяхна сметка.

Не завиждайте на красивите момичета за това, че си имат банкомат на два крака. Не всички, естествено, а само тези, които са решили. Те просто участват в сделка, където двете страни печелят, защото получават онова, което не биха имали, ако бяха разделени. Бъдете сигурни, че красивите момичета не си падат по богати мъже. Красивите момичета си падат по красиви момчета. Красотата няма пол и никой не е лишен от естественото си влечение към нея. Във всичките й форми.

6/ Налага се да избираш между духовното и материалното

6

Изт: http://www.elephantjournal.com

Тоест, за да си духовен, задължително трябва да си беден и безправен, а ако си богат и надарен с власт, то сигурно доста изоставаш в духовното си развитие. Общото между тези две популярни заблуди е, че превръщат материалното в нещо лошо, което трябва да се избягва, защото ограбва духовността и потъпква стойностите на високия морал. Ще ви разкажа една притча по въпроса. Вижте първия коментар.

Всъщност парите, като основен източник на „материалното“, сами по себе си, не могат да бъдат проблем. Те са само улеснение в бита и до голяма степен правят възможни благата на цивилизацията, които използваме всеки ден. Нищетата и алчността вече са проблем. Някои биха казали: ами да, защото са пряко свързани с парите! Но не биха били прави. Нищетата и алчността не произлизат от парите. Те произлизат от страха: страх да не изгубиш и малкото, което притежаваш или страх да опазиш многото, което си натрупал. Вкопчването, това е второто име на страха. Някои се вкопчват в имането, други в нямането, но и двата типа са далеч от духовността.

Змиите, сами по себе си, не са страшни. Страшни са само отровните змии, които те хапят, когато ги дразниш. По същия начин масово се демонизират и богатите. Ограничаващото схващане, че те задължително трябва да са грабители, а отдадените на „духовното“ задължително трябва са бедняци, аскети или светци, води до две кофти последствия: а/ дръжи те винаги на ръба на финансовото оцеляване, защото не искаш да приличаш на хората, които мразиш, т.е – на богатите и б/ кара те да мислиш, че между материалното и духовното трябва да се избира.

Предполагам всички ще се съгласят, че да се помага на слабите е ценност – качество, намиращо се високо в йерархията на „духовното“. Заможният има възможността да помогне на много повече хора и по много повече начинии от бедняка, който е неспосбен да помогне дори на себе си, а далеч от тази възможност го държи основно презрението му към първия. Страхът да не заприлича на него.

Ако се занимаваш с бизнес, значи не си духовен, а ако се занимаваш с изкуство и култура, значи си избрал духовното пред материалното. И трябва да си задължително беден. Станеш ли веднъж известен и признат автор / режисьор / фотограф / дизайнер, значи си „комерсиален“, влизаш в „мейнстрийма“, а гониш ли мухите по тавана от глад с непубликувания си роман, значи си ъндърграунд – много хип, много куул – човек, който е избрал духовното пред материалното…

Разбирате ли, тези мисловни ограничения са вкочаняващи! Много ни пречат. Нищо не спира духовното и материалното да вървят ръка за ръка, дори в повечето случаи е точно така. Удоволствието да четете тази статия го дължите на богатите хора, които са се постарали първо да поставят компютър на масата във всеки дом, после да направят софтуера му достъпен за всички и най-накрая да обвържат компютрите от цял свят в една удобна за ползване мрежа. Имената на тези хора фигурират в списъците с най-големите дарители на планетата. Ако в очите на заблудения всички богати са престъпници, то в очите на разумния само тези, които се занимават с престъпления са такива. Независимо от размера на банковата им сметка.

Налага ли се да избираш между духовното и материалното? Ако искаш да си еднакво далеч и от двете, отговорът е да.

Тихомир Димитров 

Може би ще харесате още:

Други четири популярни заблуди

Ами ако всичко, на което са ви учили някога, се окаже лъжа?

Ако се случи това, това и това, най-после ще си щастлив и спокоен

Имаш собствено име? 

Ресурсите са ограничени?

Обичаш нещо или някого?

Ненормално е да си сам?

Криворазбраната духовност 

За щедрите бедняци и богатите скръндзи

5 коментара »

  1. Тръгнали двама младежи от едно малко село да си търсят духовен учител. Искали да намерят най-чистия, най-светлия, най-извисения учител в царството, за да се запишат в неговата школа и да научат правилата на правдивия живот. Тръгнали от малкото си селце и на всяко кръстовище разпитвали минувачите къде могат да намерят такъв учител. Всички единодушно ги насочвали в една и съща посока – от горските пътеки към главните пътища и от главните пътища към основното търговско шосе, което водело право в столицата.

    Така стигнали до вратите на столичния град и там запитали охраната къде се намира известният учител, който всички така горещо им препоръчвали. Насочили ги да вървят по централния булевард, само напред, право към двореца. На входа на двореца те отново попитали охраната. Там им казали, че Учителят отдавна вече ги чака. Казали им да минат през парадния вход и да изкачат мраморното стълбище със златния парапет.

    Така двамата се озовали в тронната зала, където владетелят ги посрещнал като хора, които действително чакал. Нагостил ги щедро и пребогато, за да си отпочинат от дългия път, а след това ги попитал кога искат да започнат своите занятия. Спогледали се двамата младежи с недоумение и почти в един глас отговорили, че човек, който е заслепен от блясъка на златото, който е опиянен от властта, който живее в царски палат, потънал е в разкош, заблуждаван е от лъжите на доносниците, от ласкателствата на клеветниците и от интригите на съветниците може да ги научи само на царски занаят. А те не са тръгнали да учат царския занаят. Тръгнали са да усвояват духовното съвършенство. Добрият владетел се усмихнал на тези думи, дал им достатъчно храна за из път и им обяснил къде точно живее учителят, който им трябва. А на изпроводяк само добавил: „Но да знаете, че пак ще се върнете при мене“.

    Тръгнали двамата младежи да катерят високата планина, на чиито връх владетелят им бил казал, че ще намерят най-после учителя, когото търсят. Посрещнал ги беловлас и белобрад старец, с вид на мъдрец, живеещ в усамотение в малка пещера, където единственото имущество, което притежавал, бил камъка, който ползвал за възглавница, малкото огнище, опушеното канче за чай и скъсаната дреха върху гърба му. Нагостил ги със сурови плодове и корени, напарил им чай от билки и ги заразпитвал за пътя, по който са минали, докато го намерят.

    Припознали своя учител в стареца, двамата с охота, един през друг, заразказвали преживяванията си по пътя. След като чул за случката в двореца, старецът така се ядосал, че излял горещия чай в огъня и ги заудрял с канчето по главите: „Глупаци такива! Неблагодарници! Как можахте да обидите този мъдър и великодушен човек! Той така добре се е отнесъл с вас, а вие сте отговорили на гостоприемството му като пълни идиоти! Махайте се веднага от очите ми! Не искам да ви виждам повече!“

    Затюхкали се двамата младежи, заоправдавали се, зацелували краката на стареца и го замолили да не ги пропъжда. Казали му, че са тръгнали не, за да учат царския занаят, а че се нуждаят от мъдрец като него, който да им покаже висините на духовното съвършенство. Това още повече разгневило стареца. С ритници и ругатни отшелникът ги изгонил от пещерата, в която живеел и им заповядал мигом да се връщат долу в двореца, където да занесат най-искрени извинения за грешката, която са допуснали и най-сърдечни пожелания от него, отшелника, към неговия Учител.

    „Но нима е възможно владетелят да е твой учител?“ – запитали в почуда младежите – „Та той живее в охолство, сред блясъка на златото и суетата, затънал е до гуша във власт и коварство!“

    „И точно заради това е по-велик Майстор от мене!“ – отвърнал им старецът. – „Точно заради това изглежда толкова млад и ме прие като свой ученик преди време!“

    „Но славата, властта разкошът, парите?“ – плахо запитали прокудените младежи.

    „Ех, на него всички тези неща не му пречат“ – въздъхнал замислено старецът, обърнал им гръб и се прибрал в обратно в пещерата.

    Коментар от asktisho — ноември 21, 2013 @ 8:46 pm

  2. Винаги съм вярвал че бедността води до духовна нищета, а богатството създава култура, дори като страничен продукт, но все пак култура, историята на архитектурата, музиката, литературата, изобразителното изкуство са пълни с подобни примери. Има една пословица от Монтанско, бедността ражда само бедност!

    Коментар от Георги Генков — ноември 22, 2013 @ 9:12 pm

  3. И според мен има твърде много „трябва“ в един обикновен човешки живот. Да не кажа, че стандартният живот е едно голямо „трябва“ и почти нищо друго. Правим толкова неща, защото „трябва“ (а всъщност на нас хич не ни трябва), че когато се стигне до наистина вдъхновяващите и уникални неща, които БИХМЕ МОГЛИ да направим, сме или твърде заети, или твърде амортизирани, или просто няма време и сили.

    Има толкова много курсове за научаване на неща и са толкова популярни, направо си ТРЯБВА да се посещават, колкото повече – толкова по-добре. А курсовете за отучване не са особено популярни…

    Коментар от nellypax — ноември 25, 2013 @ 9:35 am

  4. Когато бях дете, мислех, че никой никога няма да се влюби в мен, защото съм с черни очи, а не със сини. Още от малки ни втълпяват схемата – бъди Х, за да постигнеш У, където У е синоним на щастие. Тая статия е адски силна и може спокойно да се изучава в училище. Или по-скоро не. Защото ето и поредния парадокс – когато нещо ни е дадено наготово като знание, ние винаги го отхвърляме.

    Коментар от La Culebra — ноември 30, 2013 @ 8:17 pm

  5. Тишо, то си номер едно. От сърце го казвам.

    Коментар от Ивайло — декември 13, 2013 @ 10:17 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.