Писателският блог на Тишо

септември 15, 2013

Стига с тоя вампиризъм към младите!

Vamp

Изт: vampirebibliographica.com

С настъпването на първия учебен ден онлайн и офлайн започна да се пее една доста остаряла и изтъркана вече песен:

Младите са бъдещето, пред тях е животът! Нека те да решават!

Нуждаем се от млади учители за нашите деца!

Ето, този млад учител се заби да преподава в най-затънтеното село на света (срещу две европейски надници за чистач на клозети на месец). Какво постижение! Какъв героизъм! Какво себеотрицание!

Бизнесът се нуждае от млади кадри!

Младите да се върнат от чужбина! 

/Някой трябва да плаща пенсиите, все пак. Нали така, уважаеми социалисти?/

Младите, на младите да дадем властта!

Трябват чисти, млади и неопетнени хора в управлението!

Програми за развитие на млади специалисти.

Младежки инициативи.

Млад предприемач.

Няма работа за младите в малките градове.

Младите бягат в чужбина!

/О, ужас! А сещате ли се поне за две разумни причини да останат?/

В еди-кое-си предприятие работят само млади хора.

/Бас хващам, че не искате да знаете колко точно получават и колко често ги сменят/

Милена преди време беше призовала: „Аре на пангара!”. Става дума, естествено, пак за младите. Уважавам я дълбоко като „пишеща сестра”: публицист, сценарист, влиятелен блогър и автор, който прескочи огражденията. Но с това си изказване направо утрепа магарето, както викат на село. И понеже в блога й е почти невъзможно да се коментира, помолих я в личен имейл да върне дъщеря си от САЩ и персонално да й тури пангара, който препоръчва на чуждите млади у нас…

No offense. Just think before you blog. I usually don’t. That’s how I know. 🙂

Хехе, млад да си никак не е лесно в нашe време. „Дърпат те“ отвсякъде. И все със скапани оферти. Всеки гледа да се възползва (ако може за жълти стотинки) от най-големия ти актив. А какъв е той? Кое е това, което младите притежават, а възрастните – не? Нарича се бъдеще. Плюс избора с какво точно да го запълниш. Но бъдещето и изборът не са for sale, уважаеми! Не и за няколко кирливи гроша.

Плюс това, с тоя вампиризъм за млада и свежа кръв, вие оскърбявате дълбоко и погрешно пренебрегвате старите. Хората с опит. Опитът е преимущество, което може да се натрупа само с годините. Кой ще ти проектира по-успешно къща? Архитектът с 40 годишен стаж или младият ентусиаст, току що завършил ВИАС, който няма търпение да изпробва доста „иновативни” (разбирай – непроверени) методи за строителство – от твоя джоб и с риск да се срутят върху собствената ти глава? Аз лично бих се доверил на архитекта с 40 годишен опит.

Или друг пример – популярното у нас отглеждане на дете посредством баба и дядо. Другите, по-изостанали в духовно отношение нации, започват да се усещат вече, че това, като че ли, не е чак толкова лоша идея… От една страна, за предпочитане е пред случаен au pair от чужбина, т.е човек, дошъл да гледа децата ти само защото е гладен и най-вероятно ще ти счупи кристалния сервиз, ще ти изпие бутилка отлежало вино от избата, ще те завлече с храна от хладилника и с уиски от бара, ще се обади на всичките си приятели в България / Бангладеш от домашния ти телефон и ще се напуши като гъз, докато теб те няма. Или всичките тези неща едновременно, при това – срещу заплащане и на практика без никаква загриженост за посеркото, който си му оставил.

Докато бабата… виж, бабата е друго нещо. Тя никога не иска пари, дори напротив – склонна е да инвестира в процеса по отглеждането на собственото ти дете. С нея часовете не са преброени и можеш да разчиташ на пълна, всеотдайна любов, плюс буквално обсебваща грижа и 100% внимание, 24/7, каквито никой друг човек на земята няма да даде на твоето дете. Западняците дори са измислили термин вече. Нарича се „дъ баба фактор”.

От такава „сделка” печелят всички. Първо, родителите са спокойни, че чавето им няма да остане без надзор и за една секунда, та да скочи под някой камион. Второ, така могат да се посветят изцяло на нещата, които ги вълнуват в момента: трупане на стаж (т.е работа без пари), градене на кариера (привикване с каишката и с намордника), изплащане на ипотека (купуваш един апартамент, плащаш три), не-спане пред компютъра по цели нощи за някой допълнителен лев (фрийленсинг), ремонт на къщата (още работа без пари), пътуване в чужбина (с двупосочен билет) или сексуални извращенийца у дома, които са невъзможни (и недопустими), когато малкият / малката са наоколо….

От тази „сделка” печелят също и бабата, и дядото (ако не се е превърнал в битов алкохолик). Несъмнено контактът с младото същество ги подмладява. Зарежда ги с естествени, неподправени положителни емоции. Болките в ставите отшумяват. Не им остава време за задълбочаване по темата за напразно пропиляния им живот в изкуствени, насадени от някой манипулатор лъжи за светлото бъдеще. Не им остава време да се оплакват и да се самосъжаляват от грижи по пълната с енергия хала, която вилнее около тях.

От тази „сделка” печели и детето. Бабите и дядовците го глезят като крез и му позволяват неща, които вкъщи никога не са били позволени. На бабата и на дядото не им е за първи път да отглеждат деца, от което естествено следва, че ще се справят по-добре от своите деца, превърнали се наскоро в родители, на които, обаче, им е за първи път, а такива неща не се учат от книгите и в интернет…

Освен това, бабата и дядото не са толкова вкопчени в крайния резултат: детето да стане отличник, брилянтен адвокат, талантлив музикант, богат художник, всепризнат артист, световно известен автор на бестселъри, маркетинг гуру, шеф на корпорация или политически лидер… Не. Отговорността за глупостта да обременяваш децата с постигането на неща, които ти самият не си успял да постигнеш принадлежи на родителите. Бабата и дядото полагат най-добрата грижа за подрастващото поколение в момента, като възможно най-малко го обременяват психически. А младите са свободни да се занимават през това време с многото неща, които животът в активната възраст изисква от тях. Включително и с изплащането на пенсиите.

Не подценявайте старите хора! В „Разговори с Бога” Нийл Донълд Уолш пише, цитирам по памет: „Защо се лишавате от най-опитните точно тогава, когато най-много имате нужда от тях? От тяхната помощ, съвет, от мъдростта на опита, който са натрупали? Пенсионирате ги, забранявате им да работят, затваряте ги в къщи и ги чакате да умрат от чувството, че вече са безполезни…“

Но има и обратна страна на медала. Това е „вампиризмът” към младите. Жаждата за свежа (и неопитна) кръв. Заблудата, че в техните ръце се крие „ключът от палатката” и, че те знаят отговорите на всички въпроси…

Да дадем властта на млади, неопетнени хора!

А какво ще кажете да ги пристрастим към хероина? Властта е долно, не-човеколюбиво занимание, което пристрастява. Да вкараме „млади, чисти и неопетнени” хора в сегашната политическа система означава да ги пристрастим към зловещ порок, за което те жестоко ще ни отмъстят след време. Прегледайте архивните снимки. Повечето лидери, които сега презирате са юноши бледни, когато са влизали в „играта“. Спомнете си за червените кхмери. Повечето серийни убийци от режима нямаха и 18 години… Не че сравнявам властта у нас с касапницата в Камбоджа, но „млади и неопетнени“ – да си имаме уважението…

Нека старите, оцапаните и корумпираните да се занимават с това. Нека те да решават патови ребуси и всеки ден да режат клона, върху който седят. Нека на тяхната карма да се трупат грехове, тяхното (писано и неписано) „досие” с престъпления да расте. Нека новата информационна вълна да работи срещу тях, а не срещу младите, които я създават. Защото вече няма „скрито-покрито”, но инерцията от миналото е голяма сила. Нека те да отговарят за злоупотребите на своите братя по „професия“. Така или иначе, вече са затънали достатъчно надълбоко в блатото. Още един милиард народна пара в небитието и още един милион емигранти в чужбина няма да променят толкова много нещата. Така де, ако караш пиян, нямаш документи за колата и книжка, какъв е смисълът да си слагаш колан?

Младите и неопетнените, според мен, трябва да ги пазим като цвете в саксия. А не да ги набутваме да решават проблемите, които ние с десетилетия вече не успяваме да решим. Защото влизането в л*ата гарантира неприятен аромат след това. Няма начин да излезеш чист от там. Вие искате ли да пуснете собственото си дете в дупката на селския клозет? Тогава защо изисквате това от останалите? Пък и Делян Пеевски е млад човек, да е жив и здрав (не се шегувам)! Какво точно не му харесахте, ако младостта е единственият ви критерий? Не е ли? Ами тогава избирайте опитните и моралните, а не младите по дефолт. Стига с тоя вампиризъм към младите!

Всичко, което младите искат, е да ги оставите на мира. 

Защото медалът има и още една обратна страна. Ако, да речем, 40 години си бачкал като вол, осигурявал си се редовно, а накрая пенсията ти няма сто евро на месец и, освен всичко друго, ти вдигат възрастта за пенсиониране, нормално е да очакваш, че младите ще направят всичко възможно да НЕ последват твоя „светъл“ пример… Ще избягват твоята професия. Ще странят от ангажиментите, които си поемал и от обещанията, които си давал. Защото водят до скапан резултат. Най-вероятно ще избягват и града, и държавата, където си работил и живял. Да не говорим колко упорито ще избягват всичките ти съвети. Защото никой не иска след 40 години бачкане пенсията му да е под сто евро на месец…

Стига с тоя вампиризъм към младите!

Припомнете си какво имат те, с което старите вече не разполагат:

Нарича се бъдеще.

Плюс избора с какво точно да го запълниш.

Нарича се право на грешки – не една, не две, а стотици, дори хиляди грешки.

Същото право, от което старите не са били лишени в младостта си.

И, от което са се възползвали многократно. Видно е по резултатите.

Бъдещето, свободата на избора и правото да грешиш не са за продан, уважаеми. Продан вече го няма. Той остаря, разболя се и умря. Спрете да си точите зъбите за свежата и наивна кръв на младите, а вижте по-скоро с какво можете да сте им полезни сега, докато все още ви има. За да имат пример един ден, когато дойдат на вашите години. Тогава, вдъхновени от вашия пример, те ще знаят, че младите не са, за да ги поучаваш, да гледаш на тях като на евтина работна ръка или като на източник за решенията на всичките ти проблеми (т.е да им гледаш сеира), а са там, за да внесат новото в твоя живот и в замяна, въпреки ужасните им грешки, да получават от теб само любов и грижа – като към цвете в саксия, което дори да не е най-красивото цвете в света, пак трябва да си го поливаме. Защото си е наше. И, защото все пак успява да задели някак стоте евро на месец, колкото и да са малко. В разрухата, която сме му оставили. Докато сме строили „живота нов” или „прехода” в „саксията”, в която сме расли. Като млади. И сме ползвали ежедневно правото си на грешки…

Тихомир Димитров

Advertisements

6 Коментари »

  1. Увеличеното напоследък афиширане на търсене на “ младост “ на пазара на труда е свързано с това, че младата работна ръка е по – евтина . И как няма да е ? Освен всичко друго, една от причините е, че младият човек има по – голяма вероятност и с по – ниска заплата да се справи битово в сравнение с по – възрастния – в общия случай сметките му ги плащат родителите, които му осигуряват и храната, малко по – късно отглеждат и внуците, които освен друго и изхранват. Родителите, дори да нямат големи възможности, с малкото което имат превиват гръб и се стремят, лишавайки себе си, да осигуряват на децата си това, което смятат за нужно – апартаменти, коли, обзавеждане. А децата се съгласяват охотно да приемат тази жертва от родителите си.(Разбира се, обобщавам, не при всички е така ). Работодателите са наясно с това. Тогава има ли причина младият човек да промени поведението си на работното място в посока на това да си търси правата за по – високо заплащане. Има ли причина да постави въпроса за работното време, за да си осигури достъп до детската градина навреме, за да може да прибере детето си , щом като има някоя баба да го направи вместо него. Има ли причина да бъде съпричастен с проблемите на себеподобните си колеги, познати, изобщо хора.., след като и без солидарност живота върви някак. Как при този модел на живот, при който битовото обезпечаване на младите се счита , че е задължение на родителите, младите ще почувстват нужда да променят поведението си и ще опровергаят прословутото “ търпение “ на българина.
    Мисля, че промяна ще има, когато мнозинството “ млади “ се осъзнаят и поемат отговорността си да се издържат сами, тогава сигурно ще обърнат внимание, че няма как да получаваш 500 лева заплата и да си изтеглил няколко стокови кредита, като едновременно с това си създал две деца. Промяна ще има и когато “ старите “ осъзнаят, че трябва да обръщат повече внимание на здравето и спокойствието си и че пенсията не им се дава, за да издържат с нея децата си, че на внуците е добре да им се радваш и да прекарваш времето си с тях приятно , а не да им купуваш всичките вероятно ненужни неща, за които родителите се оплакват, че нямат пари. Едно е да се помага понякога, друго е помощта да е постоянен начин на живот.
    Иначе съм съгласна, че използването на младостта като ценност, маскирано като “ загриженост “ към младия човек е поредния признак на демагогия и проява на пренебрежение към възрастното население ( а това би могло да се счита, че е предпоставка за дискриминация по възрастов признак ). Младите ще продължават на напускат страната за повече, за по – малко време или завинаги и имат пълното право да направят този избор. Който предпочита да им е морален съдник, нека опита да положи усилия да задържи собствените си деца в България и ако е работодател да назначи собствените си деца да работят за 400 лева на същата работа, която предлага на другите “ млади „.

    Коментар от Светлана Лозева — септември 17, 2013 @ 1:50 am

  2. @ Светлана Лозева: Чудесно допълнение към темата, благодаря!

    Коментар от asktisho — септември 17, 2013 @ 11:13 am

  3. Целта на политиците не е да задържат младите в България, а точно обратното – идеята е да се прогонят младите в чужбина. По този начин те, политиците, удрят с един куршум много зайци. Осигуряват част от пенсиите на пенсионерите чрез парите, които идват от чужбина, намалят си безработицата – няма човек, няма проблем, внасят пари от чужбина – всеки си идва на почивка в България и харчи доста пари. Сигурно и други има, ама не се сещам. Много по-добре за политиците е младото население да живее и работи в чужбина, отколкото тук.

    Коментар от Ivaylo — септември 17, 2013 @ 12:55 pm

  4. @ Ivaylo: Струва ми се леко крайно, въпреки че има резон. Обаче няма как да стане, пък и нали някой трябва да ги обслужва тези хора, дето ще идват да живеят у нас? 🙂 Държава без население не може да съществува. Ние не сме мулти-културна, многоетническа империя (и слава Богу!), защото съдбата на империите е историческа предрешена. Според мен е леко пресилено да се говори за съществуването на някакъв зъл мастър план, целящ прогонването на всички млади от България. Обидно е за интелекта и за човешката изобретателност. Последното важи за всички теории на конспирацията, между другото. Няма начин да предвидиш и да обхванеш в „план“ съдбите, действията и мислите на 8 милиона души дори, по простата причина, че са прекалено много и обстоятелствата, свързани с тях са от относително до абсолютно непредвидими. Някои конспиратори се хвърлят дори да разсъждават върху мастър планове за контрол върху цялото световно население. Би излязъл чудесен анти-утопичен роман, но това, което пропускат, е действителността с нейните форсмажорни обстоятелства, човешкият ум и изобретателност, непредвидимото право на избор между практически безкрайна комбинация от възможности, както и фактът, че плановете никога не се сбъдват по дефолт (или се сбъдват, ама с доста широки отклонения, т.е резултатът няма нищо общо с първоначално предвиденото). Хора, които една магистрала не могат да завършат навреме няма как да изпълняват толкова сложни мастър планове (става дума за прогонването на младите от България). Е, има доста кадри, които не си вършат работата, която са назначени да вършат, но и честата им подмяна също показва, че това не е решение… като не елиминираш източника на проблема, колкото и да лекуваш симптомите… За гражданско самоуправление и дума не може да става, както си пролича от мрънканията и изхабените нерви в коментари под предишни публикации, трети вариант пък изобщо не се задава. 🙂 Естествено, само времето ще покаже. Поне не можем да се оплачем, че не живеем в „интересни времена“. 🙂

    Коментар от asktisho — септември 17, 2013 @ 3:38 pm

  5. Знам, че е крайно :). Няма мастер план за гонене на младите. По-скоро има непукизъм за тях. Непрекъснато политици говорят как искат да върнат емигрантите, обаче с действията си правят точно обратното – генерират все повече емигранти.

    Коментар от Ivaylo — септември 18, 2013 @ 9:55 am

  6. @ Ivaylo: Те също така обясняват и как ще помагат на малкия и среден бизнес, а малкият и среден бизнес е този, който винаги го отнася. Докато от него зависят и жизненият стандарт, и приходите в хазната, и новите работни места. Вярвам, че всичко на този свят се случва с цел и, че просто преживяваме поредния труден етап от еволюцията си като общество. Въпросният „обществен договор“ стана празно понятие, зад което едната страна има само задължения, а другата – само права. Хората с правата никога няма да се опитат да го променят. Хората със задълженията, пък, са длъжни да го спазват и са подложени на санкции, ако се опитат да го нарушат. Проблемът не е само български – вече не се сещам за държава, в която всеки ден задължените да не са по улиците и по площадите на протест срещу тези, които имат само права. Проблемът е на цялото демократично общество и се нарича „криза на представителността“. Информационната епоха направи възможно дори простият човек да разбере, че музиката не се определя от този, който плаща (простият човек), че да те „представляват“ във властта е все едно да чукат жена ти от твое име и да й купуват подаръци с твоите пари и, че това не е никаква демокрация, колкото и да са ни го набивали пропагандно в главата, че е. Глобална криза на представителността. Богата тема, има доста изписано в нета по нея. Все пак е за предпочитане пред тираничните режими, където изтезават, бесят и преследват блогъри. 🙂 Единственият свестен подход към така създалата се ситуация е разумът, а единственият мирен изход от кризата на представителността е диалогът. За диалог, обаче, трябват двама. Всяко действие си има мотив, а мотивът на правоимащият да се откаже от правата си е точно нулев, следователно липсва каквато и да е мотивация за включването му в диалог. Факт. Наблюдава се всеки ден, в почти всички държави, възприемащи себе си като демократични. И още един факт. Не се наблюдава само в Швейцария. 🙂 Там системата не е съвършена, но все пак не е и съвършено олигархична. 🙂 Няма грешка, която да не може да бъде поправена и няма система, която да не може да бъде променена, но за целта се нуждае от критичната маса хора, чиято воля да сочи в една и съща посока. Тук не само, че няма двама души на едно и също мнение по въпросите за организацията на обществото, но и почти не се срещат хора, които да мислят, че този, който плаща сметката трябва, все пак, и да поръчва музиката – не веднъж на 4 години, а почти всеки ден. Мързелът, пък, е основна преграда за последното. Излиза, че е по-лесно някой друг да чука собствената ти жена и да й купува подаръци с твоите пари, отколкото да се оправяш самостоятелно, което, естествено, ще изисква и усилия, и време. 🙂 Всичко казано по-горе не е упрек, обаче, а нещо съвсем предвидимо, очаквано и нормално. Все пак, само допреди две десетилетия сме живели в деспотичен тоталитарен режим, тип диктатура. Парадоксът на поробения ум е, че свобода представлява нещо, с което се виква най-мъчно, най-трудно и най-бавно. Дори само мисълта за нея плаши и предизвиква яростна съпротива, тъй като и това си има логично обяснение – продължителната липса на свобода е навик, който се превръща в норма на поведение и, като всеки друг навик, е доста силен. Един навик може да се замести само от друг. За развитието му, обаче, трябва повечко време. Дано само през това време да не се избием помежду си. 🙂

    Коментар от asktisho — септември 18, 2013 @ 12:56 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s