Писателският блог на Тишо

юли 26, 2013

#ДАНСwithwhom?

parliament-off

Снимка: БГНЕС, изт: Актуално.ком

Парламентът възнамерява да почива. През целия месец август. Уморили са се хората от напрежението (нищо, че почти половината се „върнаха на работа” точно преди лятната ваканция), заработили са си (предполага се), чувстват се доволни (явно). Сега е време да си починат. Цялата кочина ще бъде оставена така, както си е. Битият-бит, е*аният-е*ан. С извинение за израза. И всички ще отидат да си пият мастиката по морето. Но не си мислете, че ще успеете да ги притесните И ТАМ. Повечето от вас просто няма да могат да си го позволят. Все пак, дамите и господата харчат парите, които вие изкарвате между „сутрешното кафе” и вечерната разходка по „традиционния маршрут”. Пък и нямат разходи за квартира, дрехи, транспорт и охрана, каквито имате вие. Могат да си позволят луксозни дестинации. Вие сте поели тези разходи. Вие ги поемате всеки ден, докато послушно се намъквате обратно в каишката и обратно в намордника, между сутрешното кафе и „традиционната разходка”. И добре правите. Бесните кучета ги разстрелват. Въпросът ми, обаче, е:

Какво ще се прави през времето, когато (чисто физически) няма да има срещу кого да се протестира?

Честно казано, според мен най-добрият стратегически ход на олигархията и на елита, който я представлява във властта, е с нашите пари да отидат на почивка. Да излязат във ваканция. За да спадне малко напрежението. А вие ги подценявахте. Мислихте, че са прости. Не, не е така. Това са лукави и пресметливи хора, които са се „оправили в живота”. Простите са тези, които ще платят за безплатната луксозна ваканция на служители, които не са си свършили работата. Нямат намерение да я свършат. И никога не са я вършили. Какво като им липсва достатъчно натрупан трудов стаж? Трудовият стаж е за хората с каишка на врата и с намордник около устата, които „трупат“ похвали, стаж и други „бонбончета“ – хора, които са обречени да чакат…докато животът им свърши и най-накрая просто умрат.  Иронията на съдбата е, че помним само онези, които раздават бонбончетата…Тоест, получаваме чиста смърт – „както морално физически, така и пропорционално статистически“. За награда за подчинението. Подобно на погребан, но не-любим кон и подобно на стар, заровен в задния двор, домашен пес. Чиста смърт. Това, от философска гледна точка, не е чак толкова лошо. Проблемът е, че не ми приличате на философи.

Заговори ли се за пряка демокрация, обаче, ставате ДЪРВЕНИ ФИЛОСОФИ И ПАРЛАМЕНТАРИСТИ. Заговори ли се за това, че няма друг начин, просто няма друга алтернатива вече, освен сами да вземем отговорността за управлението на собствената си съдба, в собствените си ръце и всички заедно, човек до човек, ръка за ръка, да се ангажираме с това денонощно: и финансово, и икономически, и физически, и психически, поради простата причина, че друга алтернатива просто ЛИПСВА и, че колкото и скъпо да плащаме издръжката на властта, за да ни „представлява”, тя винаги ще си намери друго, по-добре платено „хоби”, отколкото, забележете, да живее на наш гръб, с нашите пари; заговори ли се за това, то тогава възниква пълна слепота, абсолютна глухота и някакво мърморене, най-често от рода: А, ама не може така! То тогава и простите, и грозните, и старите ще имат правото на свободен избор. Че и необразованите също…за друговерците и за хората с друг цвят на кожата в НАШАТА (кога точно си я купихте и имате ли нотариален акт не разбрах) велика нация да не говорим…какво остава за чужденците, които са имали „щастието“ да заживеят у нас, сред „нашите планини зелени”…алтернативно-сексуалните изобщо няма да ги споменавам.

Е, аз не съм прост, може би съм малко грозен, но имам една чудесна новина:

Природата им е дала това право, уважаеми, поставяйки душа в простите им или умни, стари или млади, по-грозни или по-красиви, с няколко сантиметра по-дебели или по-слаби, с няколко тона по-тъмни или по-светли, хомосексуални или хетеросексуални, местни или чуждестранни, разноцветни, разнообразни, разностранни и прекрасни, поради самия факт от чудото на живота, тела. Със свободен избор и не по-просто устроена от вашата душа. Природата им е дала това право, вие ли ще го отнемете? Вие, които не сте узрели до идеята, че отричайки свободата на другия, избирате завинаги да подарявате собствената си свобода на някой друг? Че дори мислейки се за „нещо повече” от другиго, вие автоматически каните другия, когото мислите за по-„глупав” от вас да ви седне на врата. След което безропотно му плащате и охраната, и командировъчните, и транспорта, и представителните разходи, и почивките в чужбина, и заплатата, която той сам си гласува. Оставяте го в продължение на четири красиви години от вашия живот да се съюзява с когото си поиска, безконтролно, срещу вашия интерес….Правите го полубог, получовек, с имунитет, който не носи отговорност, освен морална (разбирайте – никаква), нито за своите действия, нито за своите думи, нито за своите публични излияния и постъпки, нито за решенията, които гласува…определящи вашия живот и вашата съдба…за следващите десетилетия.

Това е, което постигате, когато отричате правото, дадено от природата на друг, още докато е поставяла душа в неговото или нейното (по-различно от вашето) тяло, докато отричате някой друг извън вас да има правото на щастие, абсолютната свобода на избора и решението да управлява съдбата си самостоятелно, независимо дали тя ви харесва или не, да участва в този живот, където и без това всички ние сме натикани в момента и буквално сме принудени да участваме…

Единственият начин да си върнеш свободата е като я върнеш на останалите…

На всички останали.

Като я позволиш.

Като я подариш.

И тук ще кажа нещо „греховно”, но това значи да я върнеш и на хората, които ще отидат с вашите трудно заработени стотинки на почивката, която вие не можете да си позволите…Защото те също носят душа. Много грозно и неправилно е да се забравя това. Много повърхностно и късогледо е да се пренебрегва фактът, че колелото на Живота се върти. Днес реалността просто е такава. Те са отгоре, ти си отдолу. Но всичко е до време. И това ще мине. А после ще си смените местата. Независимо дали сме съгласни. Просто така работи Животът и Той не прави изключения за никого. Ама абсолютно за никого. И за нищо. Няколко милиарда години не е е правил изключения, какво ви кара да мислите, че ще направи изключение точно за вас? Или за тях?

И ето, че опираме отново до основния въпрос:

Какво да се прави през времето, когато (чисто физически) няма да има срещу кого да се протестира?

Имам няколко добри идеи:

porsche_panamera_indian_autos_blog_30

Подкарайте автомобила, който винаги сте мечтали да имате. Няма нужда да го купувате. Почти във всеки автосалон ще ви го предложат безплатно за тест драйв.

road-trip

Идете с любимия си човек на пътешествие и се вкарайте в някакво приключение. За предпочитане с колата, която винаги сте мечтали да имате. Имайте я! Просто не я връщайте обратно в салона. Купете си я! Какво като струва 20-30, 50 или 100 000 лева? Правителството е на път да затъне с един милиард и няма идея нито какво ще ги прави, нито как ще ги връща…Подражавайте на богатите и на успелите, вместо да ги подценявате! Най-много да ви вземат колата, ако спрете да я изплащате. Но подозирам, че няма да спрете, защото ще ви хареса. И нещата сами ще потръгнат. Просто всичко зависи от това как се чувствате. Каквото навън, такова и отвътре. Каквото повикало, такова се обадило. Няма да ви набият и няма да ви вкарат в затвора, ако не успеете да изплатите колата. Но ще имате усещането (и самочувствието), че поне веднъж сте отхапали намордника и поне за малко сте се откъснали от синджира. Наемете я, ако чак толкова ви е шубе, мама му стара! Или просто попътувайте на стоп.

7_2

Правете секс с непознат(а). Феминистките да ме извиняват, че не съм сложил и мъж на картинката по-горе. Природата е решила да ми става само от жени и е по-силна от тях. Естествено, използвайте предпазни средства, въпреки че вероятността да умрете от рак е по-голяма, отколкото вероятността да умрете от венерическа болест. Един от всеки четирима е потенциален пациент на онкологията, т.е в четиричленно семейство поне един е с подписана смъртна присъда, в  дългосрочен план, независимо дали е девствен или не, а ако късметът не е на тяхна страна, значи и четиримата вече са „за гилотината”. Пак повтарям – в дългосрочен план… Основен причинител на рака е стресът (разбирай: каишката и намордникът). Сексът разтоварва от стрес. Сексът с непознати, пък, покачва адреналина, което вече е положителен стрес, т.е има шанс да оцелеете и четиримата. А, да, внимавайте, естествено, някой да не разбере. Все пак, не се нуждаете от допълнителен, че и отрицателен стрес, какъвто е, примерно, качественият, просташки, балкански развод. Просто не си вадете оная работа там, където си вадите хляба и всичко ще бъде наред…

cabin_crew02

Пътувайте със самолет. Летенето ви позволява да прекосите разстояния, които никога няма да преодолеете нито с любимата си, мечтана кола, нито на автостоп, нито дори със стария Голф. А ще се окажете на качествено ново и съвсем различно място, където климатът е друг. Но не само. И настроението е друго. Хората живеят по различен начин. Те не се интересуват от вашите проблеми. Те дори не са чували за тях! Но изглеждат щастливи. Може да ви хареса. Може да се почувствате толкова комфортно, че да не пожелаете да се върнете обратно при хората, които харчат вашите пари, но отказват да се съобразят с вашите искания. Това е чудесният начин да спрете да им плащате. А може и да се върнете. Никой няма да ви осъди за това решение. Роднините ще ви разцелуват, приятелите ще ви се зарадват, а аз лично ще ви поздравя. Защото ще се върнете различни. Сменили перспективата. Душевното състояние. Енергетиката. Вибрацията. Емоцията. Каквото отвътре, такова и отвън. Ще се върнете нови хора и ще заживеете по нов начин. Пътуването до друг континент със самолет понякога е дори по-евтино, отколкото ходенето до морето със стария Голф. По новата магистрала…

luxurious-property-with-stunning-views-in-la-8

Потопете се в луксозен интериор. Отново няма нужда да го купувате. Наемете го! Прекарайте поне една вечер от живота си в интериора, който ви кара да се ЧУВСТВАТЕ по-богати. Докоснете гладките повърхности. Поиграйте си с мебелировката. Вдъхновете се от обстановката. Напийте се във ваната / джакузито. Поръчайте си вечеря в леглото. Изхарчете за омари, октоподи или скариди месечната си заплата. Дайте седмичната си надница за бакшиш. Ще ви издам една малка тайна – ако го направите, значи сте имали възможността да го направите, каквото и да ви струва това според собствените дребнави правила, т.е ограниченията, с които сте свикнали да живеете. Нищо няма да може да ви отмъкне от реалността на схващането, обаче, че щом веднъж сте го направили, значи можете пак. И нищо няма да ви амбицира повече. Самият факт, че за два морски дара сте платили месечната си заплата ще ви насочи към идеята (и ще ви накара да повярвате в нея), че има по-лесен начин да се изкарват същите пари, отколкото с 20 дена по осем часа бачкане на ден, просто защото сте родени в грешната географска ширина. И то съвсем законен.

m_1247978188_IMG_7902

Вземете си домашен любимец. И отново няма нужда да го купувате. Можете просто да се запишете като доброволец в някой приют. Всеки уикенд ще разхождате различни умни бозайници, ще им подарявате свободата, която на вас, още по-умните бозайници, ви е отнета и…познайте какво? Има голяма вероятност точно така да си я върнете! Първо психически, а после, естествено (и неизбежно), чисто физически. Пък можете и да си осиновите космат брат. Или космата четиринога сестра. Предимството им е очевАдно. Това са съществата, които ще ви обичат с цялото си сърце, независимо дали сте слаб(а) или дебел(а), независимо колко (не)подходящо се обличате, независимо с какви хора се събирате, независимо дали точно сега имате 20 или 20 милиона лева в банковата сметка, независимо колко сте контактни, независимо дали годините ви на тази грешна земя са едноцифрено или двуцифрено число, независимо дали останалите ви мислят за нещо повече или по-малко от тях. Те просто ще ви гледат в очите и ще ви обожават. Защото вие сте техният човек. И не ги подценявайте. Разбрахме се вече, че това е кофти практика. Пък и те са умни бозайници…

accessible_currency

Похарчете пари. Просто дайте. Надминете веднъж себе си и, вместо 20 стотинки, пуснете два лева на просяка. Вместо три лева, оставете 17 лева бакшиш. Закръглете сметката. Така ще подложите на тест хипотезата, че каквото даваш, още повече от него получаваш, но в различно време, от съвсем различен източник, понякога доста неочакван. Отпуснете се, експериментирайте, пробвайте, изчаквайте и ще видите. В крайна сметка, ако 17 лева са в състояние да ви разорят, значи няма какво повече да губите. Но дори тогава пак има вариант. Тогава три лева за вас са цяло състояние. Споделете ги. Дайте ги на някой, който има повече нужда от тях. Номерът е да нахраниш някого, когато си по-гладен от него, а не когато си преял….Дайте и се наслаждавайте на резултата. Когато подарявате пари няма да получите дървесина, въглища или хартия в замяна, уважаеми! Каквото повикало, такова се обадило, а по мои лични наблюдения „божествената лихва” се движи някъде между 500 и 800%. Има вероятност това да се окаже най-добрата „инвестиция”, която сте правили някога. Просто трябва да се доверите на процеса. И да започнете първи. Никой няма да ви отнеме свободата на инициативата и волята на избора. Никой няма да ви ги натрапи. Аз лично, ако се ядосам, че съм останал само с десет лева, винаги бих ги подарил на първия срещнат човек, който има нужда от тях повече от мен. Това винаги ще ме накара да се чувствам по-добре, защото щом давам, значи все пак ИМА какво да дам. Нали така? Това винаги се отплаща „с каруцата”. Случвало ми се е много пъти. Какво пречи да опитате и вие? Все пак, давате много повече на онези с луксозната почивка. Но има една малка разлика. Не го правите по собствен избор и не се кефите, че го правите. Тоест, принудени сте. И е нормално да се чувствате прецакани. Така че, когато давате, опитайте поне да се изкефите на този факт. Другият вариант да похарчите някакви пари е просто да си угодите с някакво капризче – нещо, което не си позволявате всеки ден. Вижте примерите по-горе. Помнете максимата, че „за да получиш, първо трябва да дадеш”…

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Общувайте с екстровертни, готини, симпатични хора. Знам, че го правихте по време на протестите, но сега, през целия месец август, просто НЯМА да има срещу кого да протестирате. Така бонусът от срещата с положителните хора ще си остане, но няма да я има „скръбта” от повода, по който сте се събрали. Обменяйте идеи. Творете заедно. Посветете се на някакъв смислен проект. Или просто идете на разходка из зеленината на планината (покрай синевата на морето) заедно. Тези хора ще ви заредят. Чудите се откъде имат толкова много положителна енергия ли? Ами те непрекъснато я раздават! Обаче го правят с кеф. Ще се изненадате, че дори не са чували кой е новият премиер. И не защото са тъпи. Просто не ги интересува. Ще разберете, че има и такъв начин да се живее. Че той изглежда добре, всъщност – доста прилично. Че зарежда. Че може и така – без всички обществени проблеми задължително да минават и през твоя дом, и през твоя телевизор, и през твоята душа. Има по-важни неща. Може дори да изберете да заживеете така. Със сигурност ще станете по-приятен човек, ако го направите. А общуването с тези хора със сигурност ще ви промени. Те ще ви покажат, че свободата (която е най-вече психично явление), е напълно възможна и физически.

00000124da68e5484ee89511007f000000000001.girls-at-bar-main_Full

Сваляйте непознати (мацки) на бара. На жените няма да препоръчвам да свалят непознати пичове по баровете, защото това може да произведе непредвидими последствия. Феминистките отново да ме извиняват. Да подаряваш нещо, което всички се опитват да разграбят не е точно благотворителност. Все едно да подариш доживотните спестявания от баба си на премиера. Или да си платиш, за да отидеш на негов митинг. Жените могат просто да си позволят да не правят нищо и да изглеждат добре. Докато могат…Какво като срещнете невнимание? Какво като срещнете отрицание? След десетото Не се крие и едно Да. Може би тръпка само за през нощта, а може би готин човек, който ще бъде около вас през целия ви оставащ живот?! Защото именно по този нелеп начин сте се запознали, а после се е оказало, че не е трябвало да играете роли, тъй като вие, всъщност, се харесвате именно такива, каквито сте си. Но, ако не бяхте изиграли нелепата роля, ако не бяхте направили първата стъпка, как щяхте да знаете? Дали щяхте да разберете? И не говоря само за формиране на двойки. Понякога срещаме хора от срещуположния пол, които остават край нас много повече от нашата „вечна любов”.

3730146445_1393eda528

Влюбете се. Позволете да си изгубите разсъдъка по някое същество, също толкова несъвършено и объркано, колкото вас. Това винаги има лош край, естествено – химията рано или късно се изчерпва и мозъкът спира да помпи в тялото допинг, съпоставим само с ежедневната употреба на кока, марихуана и морфин, взети заедно, т.е следва голяма, при това продължителна и то доста дълбока депресия. Но за сметка на това, на есен ще сте напълно безразличен (безразлична) към призивите „Червени боклуци” и „Оставка”. Може дори да заобичате Мишо Шамара, ако гаджето ви се окаже ислямски фундаменталист.

women-health-on-the-road

Пийте само слънчева вода. Сега слънцето е в изобилие, използвайте го! То става не само за сушене на плажните хавлии и за правене на тен, но и за структуриране на вода в стъклена, за предпочитане без ръбове и без етикети, бутилка. Капачката не трябва да е завъртяна до край, но все пак шишето трябва да е покрито, за да не се изпарява течността. 2-3 часа по обяд са достатъчни, но 9-10 биха имали дори по-положителен ефект върху цялото ви битие. Положителен ефект номер едно: изпаряват се всички летливи химикали, участвали в пречистването и дезинфекцията на чешмяната вода. Положителен номер ефект две: отлага се котленият камък. Положителен ефект номер три: има силата на няколко редбула, ама без страничния ефект. Положителни ефекти от четири до плюс безкрайност – ще ги усетите след време. Просто си го изградете като навик.

#ДАНСwithsomebodywhogivesback

Тихомир Димитров

Advertisements

17 Коментари »

  1. Точно върху това се замислих днес, след като от новините разбрах,
    че депутатите ще изклизат в отпуск.
    Ще опитам твоите правила. Хубав и свободен ден!

    Коментар от Пена Иванова — юли 26, 2013 @ 10:49 am

  2. И се усмихвайте 🙂
    На всички!:-) 🙂 🙂
    На всичко!:-) 🙂 🙂
    Колкото повече – толкова повече!
    🙂 🙂 🙂 🙂 🙂 🙂 🙂 🙂 :-):-) 🙂 🙂 🙂 :-):-) 🙂 🙂 🙂 :-):-) 🙂 🙂 🙂 :-):-) 🙂 🙂 🙂 :-):-) 🙂 🙂 🙂 :-):-) 🙂 🙂 🙂 🙂

    Коментар от Dessy Dimanova — юли 26, 2013 @ 12:43 pm

  3. Много добре написано, ще направя и аз много от нещата.

    Коментар от Ivaylo — юли 26, 2013 @ 1:40 pm

  4. Много хубаво написано, ако ти харесват скъпите неща. С други думи казано – ако вярваш, че скъпото е непременно добро. Мен лично – луксът в лъскавата форма ми е напълно безразличен. Има други интересни неща, които могат да се направят. Колега се кани да обикаля света с кола, примерно, вече е намерил финансиране. Eвала за формАта, разбира се!

    Коментар от Rabin — юли 26, 2013 @ 5:32 pm

  5. А не е ли по-добре да спрем да им плащаме?!! И не е ли греховно от тяхна страна да си позволяват почивката, която други не само ,че не могът да си позволят, ами те дори не могът да си позволят да се нахранят пълноценно.Когото говориш за свободата на другия, трябва да имаш впредвид, че тази свобода, не наранява, не дискриминара, не поставя под геноцид.

    Коментар от Пряка демокраця! — юли 26, 2013 @ 10:55 pm

  6. Ае, Тишо ти верно каза нещо мноо грозно….и се чудя как се надяваш тая статия да излезе проникновена, въздействаща и т.н…мноо жалко…“и те душа носят“ – ква душа в тия финикийски киборги бе??? После ме убеждавай да ти вервам…за 800 дни…жалко…

    Коментар от rgtyn — юли 27, 2013 @ 12:04 am

  7. @ Пена Иванова: Благодаря!
    @ Dessy Dimanova: Много добро уточнение! 🙂
    @ Ivaylo: 🙂
    @ Rabin: Половината от изброените (дори бих казал по-яките) са безплатни и, ако ти прави впечатление, търси се ефекта им върху вътрешното състояние, как ще ни накарат да се почувстваме, тяхното емоционално въздействие, навиците и нагласите, които създават. Скъпото не е непременно добро, но не е непременно задължително и да го мразим, нали? Стига да не страдаме, когато го няма, значи всичко е наред… В този ред на мисли, твоето безразличие, ако е искрено, може би е по-добрата алтернатива, но тя пък ограбва удоволствието от това да изживееш някаква мъничка, елементарна, външно индуцирана, но лесно постижима, па макар и временна радостчица, като например да подкараш 5 000 кубика по магистралата. А нали тоя живот го оценяваме по радостите в него? 🙂 Защо да си ги спестяваме такива моменти? Естествено, проблем възниква, когато хората се пристрастят към тях и, когато само и единствено външните фактори започнат да създават положителни емоции у тях. Това ги отказва да търсят щастието вътре в себе си, където то де-факто се намира. Откъдето извира. Абе, всяко вкопчане е грешка, майна! 🙂 особено в променливите форми на външния свят. Поздрави и мерси за комплимента относно формАта. 🙂
    @ Пряка демокрация: Не съм сигурен, че точно със стискане се постига изобилие, а и ако ще си говорим на тема „греховност“, значи по-добре да спазваме анти-греховните правила, едно от които е „Божието-Богу, кесаревото-кесарю“. Това, че някой друг не си изпълнява задълженията не значи, че всички ние трябва да станем мърлячи, измекяри и кръшкачи като него. Но, все пак, изборът си е личен и, няма да ми омръзне да го повтарям – свободен, включително и изборът дали да нараняваш, да дискриминираш и да поставяш под геноцид. Когато човек избира грешните решения, обаче, рано или късно идва моментът, в който трябва да си плати…
    @ rgtyn: Готиното е, че поне заставам с името си зад него, rgtyn. Позволявам си да наричам хората – хора и да твърдя, че всеки от тях носи душа. Независимо дали харесвам техните постъпки или не, независимо дали съм съгласен с тях, това не променя факта, че всички ние сме свещени създания. Това ли е „грозното“, което казах? Въпросът ми е риторичен. Но нека се разберем по един въпрос окончателно и веднъж завинаги: аз не те убеждавам в нищо. И не искам да ми вярваш. За нищо. Не за 800 дни, ами и за една секунда дори не искам да ми вярваш! Ако исках, ако се стремях към обратното, ако наистина те убеждавах, че ще те оправям, нямаше да е безплатно, приятелю! Щеше да си кихаш в касичката, заедно с всички останали – така, както кихаме вече 23 години на онези, които към това се стремяха – да ни убеждават, че да им повярваме, че ще ни оправят. И всички, един по един, един след друг, се наредиха на опашката, за ни излъжат. Но не пропуснаха да си вземат хонорара. А моите съвети са безплатни. Обещания в тях няма никакви обаче. Естествено, тъпото е, че са непоискани, но това пък те освобождава от ангажимента да ги спазваш. 🙂 Относно текста – мисля че стана иронично вулгарен или дори леко просташки, но „въздействащ и проникновен“ той по-скоро не е. Но щом така смяташ…мерси за комплимента! 🙂

    Коментар от asktisho — юли 27, 2013 @ 2:00 am

  8. Като икономист,иаз знам, че не е това начина.Парите са като дъжда, трябва да са в кръговрат.На принципа съм за да вземеш , трябва да дадеш.Но, едно голямо Но.Тези принципи действат в една реална пазарна икономика, която всъщност се оказа илюзия.Защото вместо да действат пазарните механизми, иконмиката на цял свят се движи от алчноста и подлоста на хората.Да, всеки е свободен да избира и всеки ще си понесе последствията за това, защото всички сме свързани и взаимозависими.И именно поради тази причина избирам да се боря за по-добър свят, макар и да съм осигурил на себе си и семейството си по-добър живот.И не забравяй, че библията е била писана и пренаписвана хиляди пъти от хора!

    Коментар от Пряка демокраця! — юли 27, 2013 @ 11:17 am

  9. „В този ред на мисли, твоето безразличие, ако е искрено, може би е по-добрата алтернатива, но тя пък ограбва удоволствието от това да изживееш някаква мъничка, елементарна, външно индуцирана, но лесно постижима, па макар и временна радостчица, като например да подкараш 5 000 кубика по магистралата. А нали тоя живот го оценяваме по радостите в него?“
    5000 кубика дават мощност. За какво я ползваш? Имаш ресурс да развиеш 350 км/ч и повече, но няма къде. Ще се порадваш на няколко секунди ускорение, и нищо повече. Мотор, дори 30 годишен ИЖ от времето на дядо ми постига по-голямо ускорение.
    Октоподи, калмари и какви ли не гадно изглеждащи животинки… От какъв зор това трябва да струва средномесечна заплата в БГ? Едното е мекотело, другото е членестоного, май. Има една пукница, Laiphroag, бутилката струва докъм 1200 лева, съвсем по спомен говоря. На вкус е като прегоряла ракия от казана, варил съм ракия и имам на идея за сравнение от двете.
    Модата е делегиране на собствения вкус и мисъл към друг. В общия случай на някаква арт овца в претъпкан и опикан град, Париж или Лондон например.
    Лукс – какво е лукс? Едно от луксозните заведения в СФ е до едно от най-големите кръстовища. Шумът е към 78 децибела, телефонът ми има измерител, не претендирам за точност. Трябва да викам, за да се чуем.
    Колко струва луксозна кола? В пъти повече от цената на истинско околосветско пътешествие. За капак пътешествие с машина (джип), която повече ме кефи от луксозния интериор и непълноприводното окачване.
    Да знаеш, че имаш брилянтни статии, и те размъквам по форумите, може да провериш по ника ми. Прочел съм ти почти всички статии в блога. В момента не те критикувам, а поставям друга гледна точка.
    За нещата, които не съм се обадил – съм съгласен. Т.е. с по-голямата част.

    Коментар от Rabin — юли 27, 2013 @ 12:39 pm

  10. Сори, скариди имах предвид за насекомоподобни.

    „Снобът обикновено внимателно имитира аристократичните маниери, изтънченост, вкус, но не ги разбира, поради което често изпада в гротескни ситуации. Снобът е човек без достойнство, почти винаги готов да понесе всяка обида, всякакво унижение на личността, само и само да постигне целите си и реализира личния си или друг интерес.

    Снобизмът набляга на формата, за сметка на съдържанието и качеството. Снобизмът е различно качество от лицемерието, въпреки че двете имат припокриващ се етичен и донякъде естетичен периметър.“
    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BD%D0%BE%D0%B1

    Коментар от Rabin — юли 27, 2013 @ 1:00 pm

  11. @ Rabin: не се хващай толкова буквално за нещата, примерите можеха да бъдат стотици други, можеха да бъдат и съвсем различни…както ти обясних в предишния коментар, търсим ефекта от тези външни (и променливи форми) върху вътрешното състояние, как ще ни накарат да се почувстваме, тяхното емоционално въздействие, навиците и нагласите, които създават. Ако трябва, все пак, да изпадна в конкретика, честно да ти кажа, бих избрал лукса пред оскотяването, което бедността „предлага“. И двете полярности, вярваш или не, са резултат от вътрешното състояние и нагласите, които ни управляват. Да, тези нагласи могат да бъдат повлияни от външни обстоятелства, но индуцирането на реалността, в която ще живееш утре, винаги идва от вътрешното ти състояние сега. Човек може да зацикли под непрекъснатите (и отрицателни) външни фактори, с което да развие затворен кръг, в който недоволството води до повече вътрешен дискомфорт, а той, от своя страна, създава още повече външни причини и фактори за недоволство. Точно този цикъл се опитвам да прекъсна. Точно с тази цел давам и произволно избраните примери в статията по-горе. Понякога човек трябва да направи нещо, което за него самия е революционно, за да смени „схемата“ на вътрешното си светоусещане, за своите възможности и за мястото си в света, за собствената си значимост, ако щеш (защото има разлика между гордост и горделивост). Това нещо, ако се направи качествено, неизбежно ще промени и обстоятелствата, в които живее всеки един от нас. Бягството не е решение, нито съпротивата. И децата вече знаят, че това, срещу което се съпротивляваш, само го засилваш. Това, от което си недоволен СЕ ХРАНИ с твоето недоволство. Смяна в нагласата е необходима. Вътрешна трансформация у всеки човек. Мисля, че тази почивка ще се отрази благоприятно на всички… Благодаря ти, че коментираш и, че ме „разнасяш по форумите“, благодаря ти и, че не си съгласен с всичко, което казвам. Постарал съм се в примерите да има по нещичко за всеки, а хората са доста различни.
    Съвсем не ти препоръчвам да се стремиш към неща, които не смяташ за приятни / смислени / ценни. Нито да копираш идеи за поведение като папагал. Избери, реши, кое е най-якото за теб и действай! Твори, вместо да копи-пействаш. Истинското творчество не е зацапване на хартия с мастило, това са само празни думи. Каквото и да напишем, каквото и да разнесем по форумите ще са само думи – субективни мнения, които подлежат на критика, съмнение и недоверие. Истинското творчество е да използваш самата тъкан на битието, за да сътвориш онзи живот, в който ще се чувстваш най-добре, в който авторът ще си ти, а не последствието, в който създаваш, вместо да реагираш, в който искаш да участваш (с удоволствие) и, който е най-якият „сценарий“ за самия теб! Какво ще е конкретното му съдържание, това вече всеки сам си решава. За себе си. „Тайната“ е, че на колкото повече хора помагаш да си реализират „филма“, толкова по-лесно ще се реализира и твоят. Колкото по-елегантни, справедливи, разумни, честни и полезни за цялото са намеренията, които имаш, толкова повече подкрепа ще намериш за тяхното реализиране, при това – не само от хората. Пожелавам ти приятна ваканция – така, както ти я разбираш и нека тя да ти помогне да откриеш Твореца в себе си. С главно Т. Поздрави!

    Коментар от asktisho — юли 27, 2013 @ 2:52 pm

  12. @ Пряка демокраця: тези принципи действат за всичко и абсолютно навсякъде. Действали са в първобитното общество, действали са и в античността, когато е нямало пазарна икономика (но за сметка на това е имало пряка демокрация, хех). С това, че първата се оказа илюзия и в съвремието съм абсолютно съгласен. С това, че втората е непостижима – не. Щом са го можели хора без компютри и без сегашните информационни / комуникационни способности, включително и без сегашното ниво на съзнание, щом са го можели хора, за които средната продължителност на живота е била 35 години, а максимално достижимата скорост – 15 км/ч (върху седлото или на палубата на кораба), значи ние също можем. Всички обстоятелства тласкат натам и всички фактори сочат, че друга алтернатива, засега, просто няма. Елитът не само, че не е в състояние да управлява, той абдикира дори и от намерението си да го прави. И всеки ден затъва все повече и повече в кашата, която сам си е надробил, всеки ден реже все по-ускорено и старателно клона, върху който сам седи. В един момент трикракото столче ще стане двукрако и тогава някой ще отпадне от трапезата, наречена общо благо. Ако не се сети да си тръгне сам, ще бъде изхвърлен с леки синини през вратата, но и в двата случая резултатът ще бъде един и същ. Асамблеята, като основна законодателна клетка и хоризонтален законотворчески орган вече съществува – от София до Сао Паоло, от Кайро до Истанбул, от Вашингтон до Сибир. Независимо от религиозна, етническа принадлежност, цвят на кожата или ниво на обществено-икономическото развитие. Независимо от миналото и историческата обремененост. Пряката демокрация не е идеология, тя е технология, четох го наскоро някъде. Е, днес ние сме „на ти“ с технологиите. Въпрос на време. Целият свят се събужда. Цялото обединява отделните си части в общо съзнание и скоро единиците, които вече не могат да функционират в тази среда, но въпреки това продължават да настояват да работят срещу нея, ще бъдат изтласкани от историческите процеси и ще останат назад в миналото. Алчността и подлостта на човека е „двигател с вътрешно горене“, който вече е изминал своите километри. Той не може да бъде двигател на прогреса в информационното, свързано, гъвкаво, пластично, осъзнато и динамично общество на утрешния ден. Неговият капацитет е изчерпан. Неговата технология е остаряла. Звучи малко утопично, да, но като гледам обществените процеси по цялото земно кълбо, всичко натам сочи. Другата алтернатива, естествено, е известна – първо морално, след това икономическо, а накрая и физическо самоунищожение. За цялото човечество. Този свят не може да понесе 10 милиарда алчни егоцентрици, всеки от които иска да откъсне парченце от него само за себе си, при това колкото се може по-голямо и за сметка на всички останали….Но аз си запазвам правото да бъда оптимист. Освен това, действат процеси, които са невидими за окото. Политиката, икономиката и технологиите не са всичко. Те са само върхът на айсберга, който стърчи над водата. И, ако трябва да давам някакъв съвет за това преходно, бурно, турбулентно време, в което живеем, той е, че омразата не е решение. Харесва ми това, че си осигурил за теб и за семейството ти по-добър живот. Харесва ми самочувствието ти, защото има разлика между гордост и горделивост. Харесва ми и това, че имаш достатъчно широко съзнание, за да не се удовлетвориш еснафски от този факт, а да избираш „да се бориш за по-добър свят“. Не съм сигурен дали става само с борба, макар понякога тя също да е необходима, всъщност – по-скоро неизбежна. Върл противник съм на всякакво насилие, включително и вербално, но когато средствата на „дипломацията“ се изчерпват, с цел само и единствено самосъхранение, ако е неизбежно, бих подходил и към борбата. Но не се е стигнало до там, надявам се никога да не се стигне. Общо взето, принципът е следният: „It’s not a problem, until it IS a problem“. 🙂 Научих го от един филм, където хората бяха принудени да живеят в едно доста по-мрачно, пост-апокалиптично, анти-утопично време. Сега не е такова време. Сега е лято в разгара си и животът нетърпеливо ни примамва да се възползваме от неговите „екстри“, докато ги има. 🙂 Да разпуснем, да захвърлим напрежението и да заровим краката в пясъка. Да оценим малкото, което имаме, да се научим да бъдем благодарни и за ментата в чашата, защото тя, все пак, е за предпочитане пред павето в главата… Е, доста се поотплеснах. 🙂 Ще прощаваш за логореята. 🙂 Беше ми приятно да си „побъбрим“. По-здрави!

    Коментар от asktisho — юли 27, 2013 @ 3:36 pm

  13. Леле пич, ти наистина си се поотплеснал 🙂 .Харесва ми!Понякога too much is too much. Само да уточня, че борба не винаги е равносилна на насилие или бойни действия, поне лично за мен.Има и други методи.Но както и ти спомена, понякога се налага да се употребят подобни методи.Дано не се налага. Е , наздраве и със здраве! 🙂

    Коментар от Пряка демокраця! — юли 27, 2013 @ 8:55 pm

  14. @ Пряка..: Cheerz 🙂

    Коментар от asktisho — юли 28, 2013 @ 2:08 am

  15. И да почива парламентът, и да не почива, протестите няма да спрат.

    Коментар от Безплатен блог — август 13, 2013 @ 11:16 pm

  16. Чудесно мислене ! тОчно така трябва да се лекуват мислите към нашите депутати ! Наистина човек не трябва да мисли само стандартно а трябва да излезе понякога от черупката си и да върши неща за които никога не е предполагал, че може да направи.

    Коментар от fea — октомври 3, 2013 @ 1:41 pm

  17. @ fea: 10x 🙂

    Коментар от asktisho — октомври 4, 2013 @ 12:38 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s