Писателският блог на Тишо

юли 11, 2013

Случва ли ви се все по-често това?

Filed under: БЕЗ КАТЕГОРИЯ — asktisho @ 4:29 am
Tags:

sluchva
Изт: oddbrowser.blogspot.com

Да набирате познат, но да дава заето, защото в момента той също ви набира (нищо, че не сте се чували от 2 години, примерно)?

Гаджето / баща ви / майка ви / случаен познат на улицата да започва (и практически да довършва) изречението, което се формулира в главата ви, ама в съвсем същия словоред?

Да ви се обажда човекът, за когото мислите в момента?

На човек в глутницата да му звъни онзи, когото всички обсъждат?

Да ви се случва нещо прекрасно още в мига, в който си го пожелавате?

Да получавате редовно точно толкова пари, колкото ви трябват, но точно преди да ви потрябват, от съвсем неочаквани източници?

Да чувате / виждате / прочитате в книгите / интернет/ билбордовете / рекламите по телевизията слогани, който отговарят едновременно (и конкретно) на всичките въпроси, които ви занимават в момента? С едно изречение?

Да получавате нещата точно в момента, в който сте се отказали от тях, защото най-после сте разбирали, че „с бутане просто не става”?

Напълно непознати да ви правят неочаквани жестове / подаръци / комплименти? Без да искат нищо в замяна? Нито днес, нито утре, нито след 10 години?

Да получавате помощ или подкрепа от хора, от които най-малко сте очаквали?

Да изтървате автобус / такси / влак, но до вас да паркират познати, които пътуват в абсолютно същата посока?

Да ви качват познати на стоп?

Да срещате по летища, метростанции и жп гари хора, за които сте мислили преди малко, но по принцип не би трябвало да са точно там (тук)?

Да обмисляте някакви идеи и с вас (сами) да се свързват най-подходящите за реализирането им хора, дори никога да не сте подозирали за тяхното съществуване (нито за вариантите, който те ще ви предложат)?

Да се хващате на бас, после да губите, но още по-после да разбирате, че всъщност сте спечелили повече, отколкото сте изгубили?

Да се отказвате в последния момент (но без основание и без колебание) от пътувания / действия / инициативи, които завършват с пълна катастрофа?

Да разбирате, че имате врагове, които не са успели да ви навредят, но намеренията им едва по-късно да стават ясни?

Да разбирате от действията на хора, които смятате за твърде далечни, че всъщност те изключително много държат на вас?

Да се качвате при таксиметрови шофьори, които четат същата книга като вас – от автори, които смятате, че познавате само вие?

Да срещате физически двойници на хората, които познавате, където и да отидете (по света и у нас)?

Тези двойници да си приличат с „вашите хора” не само по външен вид, но и по характер, начин на изразяване, походка, мислене, поведение и предпочитания?

Все по-често да осъзнавате, че всичко хубаво / положително / стойностно, което сте постигнали някога в краткия си живот, е резултат от напълно „случайни съвпадения”, а не от опитите на ума ви да сътворява достоен за научнофантастичен филм  „мастърплан”?

Да чувате непрекъснато и отвсякъде (кафенета, телевизори, слушалките на непознат минувач) мелодията, която ви се е набила от сутринта?

Сутрин да си пожелавате нещо и то да се сбъдва неколкократно през деня?

Да разбирате, че всичко, на което са ви учили някога (и прекомерно са настоявали) е една плоска, смешна, съвсем нескопосана, дори твърде опашата, граничеща с абсурдното лъжа?

Вдъхновението, с което подхождате да се възнаграждава далеч по-щедро (икономически, сексуално и физически) от постоянството и упоритостта, които сами си налагате?

Да откривате в себе си таланта на пицар, но да работите като банкер (примерно)?

Да откривате в себе си таланта на фотограф, но да работите като счетоводител?

Да откривате в себе си таланта на плейбой, но да работите в изцяло мъжка среда?

Заменете всяко от горните с всяка ситуация, която ви подхожда най-много.

Да съжалявате всеки път, когато давате съвети, които не са ви били поискани?

Да не оказвате вече помощ, която не е била (изрично) поискана от вас?

Да се запитвате кое, всъщност, е „добро” и кое – „зло”?

Да имате хиляди идеи, но никакъв ентусиазъм за реализирането на която и да било от тях?

Да имате много пари, но никаква идея как да ги инвестирате?

Да давате последните си 10 лева за благотворителност?

Да ви обзема все по-често чувството, че светът, в който живеете, с всичките му сложни обстоятелства и взаимовръзки, май зависи само и единствено от вас, но най-вече от емоционалното ви състояние и, преди всичко, от способността ви да се „отпускате” в дадена ситуация, колкото и неприятна да изглежда в момента?

Да осъзнавате, че когато ви свършват парите единственото, върху което не трябва да се фокусирате, е липсата на пари?

Да срещате най-подходящите хора на най-„неподходящите” места?

Да ви лъжат в очите, докато разбирате, че в момента, всъщност, ви лъжат?

Да сте наясно кога точно се опитват да ви навредят и да сте убедени колко точно несъстоятелни са опитите да го сторят?

За ваше голямо учудване да не изпитвате съжаление и превъзходство, нито омраза, а по-скоро желание да протегнете ръка, както и пълно безсилие, заради нежеланието и свободната воля на онези, които няма да поемат никога протегната ръка.

По-малко и все по-малко да ви ангажират нечистите намерения на други хора спрямо вас, защото „несъстоятелни” е по-слабият термин за „обречени”, а той дори частично не покрива значението на думата „прозрачни”?

За пръв път в живота си да осъзнавате, че всъщност нищо и никога не зависи от други, а винаги и всичко зависи (и винаги е зависело) от вас – в първо лице, единствено число.

Да танцувате и да знаете, че интелектът, който се опитва да „вреди” на този танц е импотентен.

Да любите и да знаете, че от любовта ви е заченато бъдещето и, че всяка сила, която се опитва да й противостои е импотентна колкото миналото.

Да търсите и да не намирате, но да знаете, че дълбоко  в себе си вие вече сте намерили това, което винаги сте търсили и сте получили много повече от онова, което някога ще пожелаете.

* Последните няколко изречения умишлено не завършват с въпросителен знак. Предхождащите ги също са констатации, между другото. Всичко е въпрос на време. От коя страна на времето предпочитате да застанете – от тази, срещу която времето работи или от тази, за която времето работи? Времето дори на Хеопсовата пирамида не й се отразява добре, повярвайте ми. Защото работи срещу нея и, защото вече съм бил там. За малко и да ме бият там. Хехе. Изборът, както винаги, е изцяло ваш…

Тихомир Димитров

Advertisements

14 Коментари »

  1. Тишо, изби рибата! поздрави 🙂 (да не кажеш нещо сега за негативната конотация на „изби“, нали :D)

    Коментар от Bamfi — юли 11, 2013 @ 10:25 am

  2. @ Bamfi: Няма. Хех, мерси!

    Коментар от asktisho — юли 11, 2013 @ 12:29 pm

  3. Не е нужно да си записвам час при психолога. Той винаги ми поднася отговорите, които ми трябват НАПЪЛНО БЕЗПЛАТНО!
    Поздрави, Тиш!

    Коментар от marin@ e — юли 11, 2013 @ 1:43 pm

  4. Прекрасна статия! И толкова вярна..! Обичам да ви чета! Добре, че се абонирах. Аз се разпознавам тук, предполагам и милиони хора! Хубава вечер 🙂

    Коментар от Надя — юли 11, 2013 @ 10:04 pm

  5. Da, da, da!

    Коментар от Stela — юли 12, 2013 @ 6:26 pm

  6. @ Надя: Мерси много, не знам дали са милиони, но определено харесвам, че има хора на „същата честота“. 🙂

    Коментар от asktisho — юли 12, 2013 @ 7:47 pm

  7. Много ми хареса статията, повечето неща са ми се случвали. Значи… вчера например една жена на пазара ни подари корнишони :)))). Сега чакам други подаръци ;))))
    Много добре си подредил нещата, съвсем изчерпателно и истинско.

    Коментар от Весела Иванова — юли 13, 2013 @ 7:42 pm

  8. 😀 тези дни си мислех точно за този прекрасен момент на безтегловност, в който, отпуснеш ли се, вселената ти дава точно всичко, което ти е нужно, в точно конкретния момент! прекрасни мигове. и е хубаво, че забелязвам все повече nf,d, които се отпускат да слушат и да се доверяват на гласа на2вселената? провидението? интуицията?, за да им се случат, за да случат точно това, което душичките им искат. 🙂 поздрави, тишо! както винаги – право в десетката! 😀

    Коментар от Niili — юли 15, 2013 @ 6:53 pm

  9. искрено се извинявам за дислексичния правопис! кофти к-борд:(

    Коментар от Niili — юли 15, 2013 @ 6:54 pm

  10. @ Niili: N.P! 🙂 Мерси за приятния коментар! Нещата се променят всеки ден. Въпросът е: забелязваме ли го?
    @ Весела Иванова & Stela: 10x 🙂

    Коментар от asktisho — юли 15, 2013 @ 9:31 pm

  11. От този списък, 3-4 неща ми се случват редовно. Може би съм стъпила на пътя 🙂

    Коментар от fresh cuts of live — юли 18, 2013 @ 12:03 pm

  12. Времето няма начало или край, човек никога не е само добър или само лош, нито пък крсив или грозен, нито умен или глупав и всъщност за какво са ни притрябвали всички тези безсмислени определения, и за какво ни е да се определяме въобще..
    Life is a journey, not a destination…

    Коментар от ПепаЛепа — юли 21, 2013 @ 9:59 pm

  13. Промените се усещат най-силно и изразително от хората, които се променят. Читателите на блога ти са „пробрани“, или по-скоро „привлечени“, нормално е да ги усещат силно. Но за много хора, които не са много по промените по принцип, всичко си е почти по старому – кризата е ужасна, безработицата точно тях ще удари (и то в лош момент), мъжете още са свине, жените – „златотърсачки“ и пр…. На мен техните проблеми не ми пречат да се радвам на безбройните „подаръци от съдбата“, де. Но се чудя на тези мили хора – защо и те не си взимат…

    Страхотен блог, Тишо – вече си мислех, че ясната мисъл, положителното послание и увлекателното писане явно нещо се взаимоизключват – е, май не съм си го мислила достатъчно силно, защото онзи ден попаднах на блога ти.

    Коментар от nellypax — август 14, 2013 @ 2:55 pm

  14. @ nellypax: Благодаря! И аз сега се зачитам, че ми стана интересно… 🙂

    Коментар от asktisho — август 19, 2013 @ 12:10 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s