Писателският блог на Тишо

април 17, 2013

Ами ако всичко, на което са ви учили някога, се окаже лъжа?

kakvo 6te kajete

Изт: questpointsolarsolutions.com

Да не забравяме, че само преди 500 години земята беше плоска и океаните изтичаха от нейните краища…Може да се окаже, че всичко, на което са ви учили някога, е опашата лъжа! Говоря за вашите ментори: първо донорът на майчиното мляко, т.е собствената ви майка, после твърдата десница на бащата, след това възпитателките в детската градина, учителите, приятелите, сред които толкова лесно се разпространява лъжата, след това лидерите, харизматичните личности в работата и в обществото, шефовете, господарите, началниците, политиците, демагозите, експертите и така наречените „авторитети“, плюс пазителите на традицията: вездесъщата рода, която винаги знае решението на вашите проблеми, но никога не преодолява своите; бившите ви и настоящи гаджета; новинарите по телевизията, кино звездите, формиращите мнение блогъри; всички тези хора, сред които се нареждам и аз, които без съмнение са ви лъгали, лъжат и ще продължават да ви лъжат. Не защото са лоши хора, а просто защото и тях са ги лъгали. Систематично. Цял живот. Лъгали са ги същите тези не-лоши хора от същите тези категории, изброени по-горе. Не от зла умисъл, по-скоро от липса на всякаква мисъл. По навик. Като автомат. От незнание.

Ами ако всичко, на което са ви учили някога, се окаже лъжа?

Примерите са практически неизчерпаеми, затова ще „хвана“ само три от тях и ще ви ги хвърля на масата като мокри, голи, дишащи шарани:

Родолюбието като „добродетел”

Тази свята майчица родината! Кой не е лял кръв за нея? Кой не е готов да положи костите си в нозете й? На „майката“, с която единствената форма за комуникация са: сметките, данъците, таксите, ревизиите, проверките, глобите, принудата, заявленията, исканията, декларациите, предупрежденията, жалбите, молбите и договорите….тоест, всичко друго, но не и майчиното мляко…

Някои ще ме коригират, че има разлика между „родина“ и „държава“, но щях да се съглася с тях само, ако можех да избирам родината и, ако този избор не водеше винаги до едни и същ краен резултат – държавата. Защото можеш да си без родина, но не можеш да си без държава.

А тя върви с куп досадни ограничения: не можеш да пиеш бира в парка или на плажа през лятото, не можеш да гледаш похотливо колежките в офиса, нямаш право да се съмняваш в решенията на Председателя и т.н.. Неспазването на тези ограничения варира от глоба до кучешка смърт в концентрационен лагер.

Независимо дали става дума за САЩ, Северна Корея или Афганистан, между държавите има нещо общо, което винаги дразни и това, в сто от сто примера, е принудата – на една имагинерна общност (юридическо лице) върху реалния живот на живи и дишащи хора, от плът и кръв.

Принудата е точно обратното на майчиното мляко…Може да си човек без родина, но не можеш да си човек без държава. И винаги ще се намери някой със съмнителен морал, който да се възползва от любовта ти към един идеал, какъвто е родината, за съвсем реалните си, жестоки, дори нечовешки, егоистични намерения. Разбира се, има цивилизовани и нецивилизовани държави.

Каква, обаче, е разликата дали ще се кланяш на комунистическия Председател или на корпоративния си бос, след като и двамата те държат за топките, било с доживотна каторга, било с доживотна ипотека, заради собственото ти съгласие да приемеш техните непроверени (винаги са непроверени) ценности като свои?

На мен, примерно, ще ми е трудно да ви убедя, че младият ви, хубав син, който току що е навършил 18 години и е все още е девствен, трябва да умре от насилствена и жестока смърт, но, ако ме облекат в зелена дреха с цветни пагони, ако ви го обясня не лично, а по телевизора и, ако за „аргументи“ използвам две ключови емоции, каквито са любовта и страха, а.к.а: страхът от чуждото и любовта към своето, плюс вярата ви в един идеал, какъвто е Родината, то тогава вие най-вероятно ще ми поверите своя 18 годишен син, за да правя с него каквото си пожелая и аз най-вероятно ще го изпратя на жестока и насилствена смърт върху бойното поле, за да докажа нещо на идеологическия си противник. Не мислите ли?

Тъй като този блог се чете предимно от осъзнати хора съм почти сигурен, че не мислите… Но това не пречи горният сценарий да се повтаря отново и отново в продължение на хилядолетия. От любов към своето и от страх към чуждото. От вярата в идеала. Един от най-опасните идеали е Родината. Забележете, само преди няколко години тя беше „татковина”, т.е усещаше се твърдата десница на бащицата. И бащицата беше готов да осъди децата ви на смърт в името на един идеал, в който вече не вярва никой. Щеше да изпрати децата ви на смърт срещу турците, чиито серияли поглъщаме сега. Или срещу „империалистите“, чиито модни стоки обличаме и, пред чиито поп икони се покланяме. Щеше да докаже нещо, с горещата кръв на децата ви, на идеологическия си противник. Щеше да го убеждава по този начин, че е прав. Че своето е по-хубаво от чуждото. Че нашето е по-ценно, защото си е наше! Толкова ценно, че си заслужава дори да те овъглят жив, за да го опазиш. Още преди да си се отървал от девствеността. И залогът за всичко това е злоупотребата с една опасна любов, каквато е любовта към родината. Идеалите се менят, но реалността си остава. Днес нещата не са се променили много. Само формите се изменят. Действителността си остава. И проблемът въобще не е национален.

Вземете десет младежи от десет произволно избрани страни, включително Бангладеш, Сомалия и Северна Корея. Попитайте ги с какво се отличава Родината от останалите държави. Ще получите един и същ отговор: Тя е най-яката, няма по-яко място от Родината! А сега ги накарайте да се аргументират. Попитайте ги „Защо?“. Отново ще получите един и същ отговор: Защото е моята / нашата / на моите / нашите предци. Демек: „Моето си е най-хубаво, защото си е мое“. Чудесен аргумент, а? Не мислите ли? Тъй като този блог се чете предимно от осъзнати хора съм почти сигурен, че не мислите. Така.

Всеки ден минавам с колелото си покрай една костница-мемориал. И вътре е пълно с черепи – на 18 годишни деца – промушени, прегазени, разстреляни, взривени, изгорени живи – за „правото“ да се наричам българин, а не китаец, турчин, сърбин или кореец. Примерно. Все едно, че го избирам това „право“. Все едно, че където и да избера да отида (или където и да се родя) няма да минавам покрай такива могили…

Не ме разбирайте погрешно, родолюбието е естествена човешка потребност, като необходимостта от общуване и от принадлежност към едно по-голямо цяло. Проблемът е, че съществуват личности със съмнителен морал, за които между родолюбието, като чист идеал и държавата, като форма на принуда за постигането на съвсем егоистични цели, винаги стои знак за равенство. И в десет от десет случая те ще се възползват от него.

Човек, меко казано, трябва да бъде разумен и да знае къде точно са границите на здравословната любов към един чист идеал и откъде започва съвсем реалната злоупотреба, като принуда, с нечиста, користна цел. Идеалите са за това – да не се бъркат с действителността. Проблемът е, че цял живот ни възпитават в идеали, а после ни се налага да живеем в реалния живот. А там между любовта към родината и държавната принуда стои знак за равенството. И винаги има кой да се възползва от това. Ами ако всичко, на което са ви учили някога, се окаже лъжа?

Слава на труда!

Комуизмът отмина, но възхвалата на труда си остана. Сигурен съм, че ви е по-симпатичен бачкерът, който едва свързва двата края от рентиерът, който печели два пъти повече, но без да си мърда пръста. Или от късметлията в казиното. Или от собственика на казиното. Няма значение. Важното е, че трудът се „цени“.

Разбирате ли, аз нямам нищо против да е така. Мен също от малък са ме лъгали, че трудът е добродетел – похвално занимание, което сякаш се насърчава от обществото. Лъгали са ме, че е хубаво парите да се изкарват с труд и пот на челото. И стига това да не се наказваше от обществото, аз нямаше да имам нищо против красивата, опашата лъжа. Отново привеждам примери:

Ако сте късметлии доходът ви да се формира едновременно от наем и от работна заплата, то неизбежно ще забележите, че 50-60% от трудовото ви възнаграждение се отнема от обществото под формата на данъци, такси и осигуровки, а от наема – доход, за който дори не сте си мръднали пръста – ви се отнемат само 10%, при това след приспадане на определени разходи, които ви се полагат. Интересно защо на работниците не им се полагат необлагаеми разходи? Същият принцип важи за доходите от хазарт, лихви, ренти, дивиденти, патенти, авторски права, лицензи и още много други, като общото между тях е, че изработеното с труд винаги се наказва, а полученото наготово винаги се поощрява.

Нямам нищо против и това да е така. Възразявам само да празнуваме „деня на лъжата“ и на 1 май, защото, макар всички да вярват в опашатата лъжа, съвременното общество наказва труда по-строго дори от престъпността.

Затова умните родители учат децата си не как да работят, а как да станат успешни търговци, рентиери, лихвари и банкери. „Богат татко / беден татко“ и „Конспирацията на богатите” от Кийосаки са две книги, които имат да ви разкажат още много по въпроса…

Справедливост за всички

Друга опашата лъжа, в която сме свикнали (защото така са ни възпитавали) да вярваме е, че трябва да има, че изобщо някога е имало и, че е възможно да има….справедливост. За всички, при това! „Неприятната“ новина е, че откакто свят светува животът си е маса несправедлив: жестоки хищници с кървясали муцуни разкъсват красиви и безопасни добичета; грижовни съпруги и майки са пренебрегвани заради арогантни зли кучки, които са обект на всеобщо обожание; кротки и услужливи момчета си лягат сами заради грубияни, които са по-предпочитани от тях дори, когато са в затвора; двойкарите от училище стават работодатели на децата на своите учители, а истинските Учители ги разпъват на кръста.

Такива са нещата. Такива са били. И такива продължават да бъдат. Поне засега. Щеше да бъде много по-лесно да ги приемем, ако не ни бяха възпитавали (поради незнание), че справедливостта, изобщо, съществува. Че трябва да има справедливост. Че е възможна. За всички. Че хората са равни пред закона. Че имат еднакви права. Еднакви възможности. Това никога не е било и всеки ден се убеждаваме, че не е така.

Справедливостта е още един чудесен идеал, с вярата и любовта в който се злоупотребява – за съвсем реални, егоистични цели. Общото между идеалите е, че те са за това – да не се бъркат с действителността. Идеалите не съществуват на практика, те са идеи с непостижим характер – обещания за утре, с които се злоупотребява днес. Проблемът е, че цял живот ни възпитават в идеали, а после ни се налага да живеем в реалния живот. Ами ако всичко, на което са ви учили някога, се окаже лъжа?

Искаме, примерно, от журналистите да са безпристрастни. Но те са служители на частни компании, които по закон съществуват само и единствено с цел печалба, а хлябът на въпросните журналисти зависи единствено и само от печалбата на техния работодател. Следователно, липсва всякаква логика да очакваме безпристрастност от хора, чийто доход, в т.ч. и храната на децата им, зависи от фирми, които по общоприетите закони, правила, норми, традиции и търговски обичаи са принудени да функционират в среда, където оцелява този, който получава най-много. Защо тогава се учудваме, че неговите служители защитават интересите на партията, организацията или личността, която плаща най-много?

Или искаме, примерно, от политицте да са честни. Честен политик и безпристрастен журналист са оксиморони. Те не трябва да стоят в едно изречение. Нито граматиката, нито действителността го позволяват.

Аз нямам нищо против и това да е така. То си е част от живота. Имам против само да ме убеждават, че справедливостта, изобщо, е възможна. Че съществува и, че трябва да съществува. Че „всички са равни пред закона“. Че идеалите стоят по-високо от ресурсите в едно общество, което би продало и майка си за ресурси, най-малкото защото бъдещето на децата му зависи от тях.

Накратко, нямам нищо против фикцията за „справедливост“, в която всички сме повярвали. Аз обичам фантастиката. Имам против само да ме убеждават, че Люк Скайуокър не е герой на талантлив режисьор, а личност, която реално живее сред нас. Вярването в идеали, на които са ни възпитавали от чисто незнание, прави живота по-труден за живеене и по-мъчен за приемане.

Тихомир Димитров

Advertisements

24 Коментари »

  1. Великолепно. Напълно съм съгласен с теб.

    Коментар от khagan — април 17, 2013 @ 3:01 pm

  2. Шапката ми е на земята! Ще изпратя линк дори на майка ми, за да чете …

    Коментар от Деян — април 17, 2013 @ 4:18 pm

  3. Поклон, Тишо, доколкото може да направи този жест, един от прикованите на кръста български учители! Бих искала да прочета и становището ти за СВОБОДАТА- ИЛЮЗИЯ, ДАДЕНОСТ, ХИМЕРА, НЕОБХОДИМОСТ……., или ЗАБЛУДА, ЛЪЖА, ИДЕАЛИЗЪМ!?

    Коментар от Darina Dimitrova — април 17, 2013 @ 9:04 pm

  4. Великолепно, г-н Димитров! Талантът Ви да анализирате, обобщавате и всичко да обличате в силно и правилно слово, при вас е неизчерпаем и блестящ!!! ПОКЛОН. Това е един от материалите, които дълго ще препрочитам, защото ми дава увереност, че съм на моя си път. Благодаря.

    Коментар от Гергана — април 18, 2013 @ 9:57 am

  5. Благодаря ви много за щедрите похвали! Няма да се лаская, защото фактите, изложени по-горе, според мен, са очевидни. Озадачава ме само парадоксът колко невидими са за окото през повечето време…

    Коментар от asktisho — април 18, 2013 @ 1:46 pm

  6. Ако авторът беше съкратил броя думи с 5-10 пъти щеше да се получи по-добре. И трите „лъжи“ не са „лъжи“, а са въпрос на мироглед и като със всяко друго нещо под слънцето може да се злоупотребява.

    Ако имаш жена, майка и три деца в родината си ще отидеш да се биеш за нея, щото като влязат „другите“ ще ги изколят, взривят и застрелят. Може и да избягаш, но ако нямаш много спестени пари, мизерията очаква цялото ти семейство за дълги години. За някои хора това не е особено добра алтернатива. А колко хора ще кажат „Тя е най-яката, няма по-яко място от Родината“… в България едва ли много (за жалост).

    Ценността на труда възпитава децата да не станат непрокопсани айляци. Всички успели хора, казват че трудът е „90%“ от техния успех. Да вярваш, че твоето усилие и настоятелност носят резултати, това е много, много ценно и няма никаква връзка с комунистически лозунги.

    Естествено е да кажеш, че „няма справедливост“ и също толкова естествено е да твърдиш, че „всичко е справедливо“ – според законите на природата, математиката, физиката, човешката психология и т.н.

    Така че тезите в статията са малко едностранчиви, доста субективни и за мен с неубедителни доводи.

    Коментар от Вен — април 19, 2013 @ 1:07 am

  7. @ Вен: Големият френски писател Албер Камю е останал в историята с идеологическото си противопоставяне на смъртното наказание и перото му до голяма степен е помогнало на аболюционистите да превърнат Франция в една по-хуманна държава. На отговор на журналистически въпрос, който цели да го провокира: „Ако ви затворят в една стая с престъпник, убил по жесток начин цялото ви семейство и в ръцете ви има зареден револвер, какво ще направите?“, именитият автор отговаря така: „Ще му пръсна черепа, естествено. Но това все още не означава, че държавата има правото да убива“. Отмъщението е човешка „привилегия“ – престъпление, което се наказва и аз подкрепям френския писател в убеждението му, че то не може да се превръща в достояние на „юридическите лица“. Най-малкото, защото едно убийство почти винаги завършва с присъда (за живия), а една война почти винаги завършва с медали (за същия). Въпреки колосалната разлика в броя на труповете. Не знам какво субективно видяхте в математическите изчисления относно това дали трудът се възнаграждава или глобява от обществото, но когато фактите говорят, боговете (в това число и читателите) е по-добре да замълчат. „Ценността на труда възпитава децата да не станат непрокопсани айляци“, казвате вие. И, като резултат, стават доживотни роби, носещи на гърба си непрокопсаните айляци: партийни лидери, лихвари, банкери и т.н. Само дето вторите не са точно непрокопсани айляци, а прокопсали финансисти и манипулатори, хора с по-адекватна преценка и по-прагматична ориентация към реалността. Родителите няма да сгрешат, ако възпитават повече финансова грамотност и по-адекватно отношение към труда и парите у своите деца. Така например, аз бих възпитавал децата си в устройството на сложната лихва, в механизмите за генериране на пасивни доходи чрез минимални капиталовложения и в духа на поговорката „раздавай се умно“. Защото най-лесно е да подпишеш сделка, в която си на загуба и най-лесно е трудолюбивият по дефолт да се превърне в роб. А успелите хора го дължат на усилията си, да, но според мен най-вече на страстта към своите занимания. Защото усилията без страст, т.е голото трудолюбие не помага на останалите, виждате, да преодолеят нищетата. Да работиш на три места и да не можеш да вържеш двата края мисля, че не е похвално. Просто си подписал най-лесната за сключване сделка – тази, в която ти си губещата страна. Така че въпросът наистина е до гледна точка. Прочетете книгите на Кийосаки, които препоръчвам. Много увлекателно са написани, няма да ви е скучно, пък и ще разберете по-ясно доводите ми. Що се отнася до това, че ако не воюваш, „другите“ ще дойдат да ти изколят родата, то също е факт, като пряк резултат от човешкия примитивизъм. Няма да го преодолеем с думи. Ако лудите се разлудуват, умните ще трябва да воюват…Въпросът ми обаче е: дали този факт по някакъв начин променя достоверността на написаното в статията по-горе?

    Коментар от asktisho — април 19, 2013 @ 10:44 am

  8. Браво. Много добре е написано и е напълно вярно. Държавата всъщност е една най-обикновена рекетьорска фирма, която принуждава всички да участват в нея. Законите също са много забавни. Например забранено ли е да мина на червен светофар? отговорът е – не. Дори да има наблизо полицай, който да ме глоби, глобата всъщност ще бъде таксата за разрешение да минеш на червено. Значи няма нищо забранено и за всяко престъпление просто си има някаква такса или тарифа, която трябва да се плати. Някой може да ми възрази, че щом си плащаш, значи това, което си извършил е престъпление. Но тогава излиза, че всичко е престъпление. Престъпление е да работиш, защото трябва да плащаш. Разликата е само в това, че тук глобите се наричат данъци. При това колкото повече работиш – толкова по-тежко престъпление вършиш, защото за по-високите доходи има по-големи данъци.
    Друго нещо, което е престъпление, това е да отидеш до магазина и да си купиш 5 яйца, 2 кебапчета или къси чорапки. Защото пак си плащаш. И то не само прословутото ДДС. Плащаш и всички данъци, осигуровки, акцизи на всички, които са произвели, транспортирали или ти продават тези неща. Няма кой друг да ги плати.
    За войните. Както беше казал един известен писател, цитирам по памет :“Никога не съм си представял, че ще ми бъде разрешено да убивам. И за това не само няма да ме накажат, а може дори да ми дадат медал.“
    Ами ако жена ми не е българка детето ми кое трябва да нарича своя родина? А какво да кажем за хората които емигрират и приемат чуждо гражданство? Въпроси, въпроси….

    Коментар от Николай Ботев — април 23, 2013 @ 8:21 am

  9. Тишо, забравил си да сложиш таг „анархизъм“. 😉

    Между другото, „Размисли за гилотината“ на Камю е великолепно есе…

    Коментар от Николай — април 23, 2013 @ 12:53 pm

  10. @ Николай Ботев: Интересни размишления, благодаря! На мнение съм, че все пак е по-лесно да живеем в общество, където освен да получава от общото, човек се научава и да дава, разширявайки по този начин собственото изобилие, в което живее. Проблемът е, че егоизмът на съзнанието пречи това да става доброволно и такава форма на съвместно съществуване, към сегашния момент, е потребност, възможна само чрез различни форми на принудата. Или, както казваше един известен политик: „демокрацията е кучка, но е най-добрата кучка, която познаваме.“ Или нещо такова. 🙂 Предполагам, че с еволюцията на съзнанието и неговото разширяване, т.е с отслабването на клещите на егоизма (и на усещането, че сме нещо отделно, различно от цялото, обект на света и неговите процеси, а не субект в него), ще намалеят и формите на принуда. По простата причина, че хората вече няма да се нуждаят от тях. Бих бил щастлив да видя един такъв свят или неговото раждане, но не знам доколко в близките десетилетия е възможен…

    @ Николай: умишлено бягам от всякакви форми на „-изъм“, защото историята, която според един друг философ, свърши, доказва нагледно, че всяка форма на принудително налагане на добродетели, биле те и морални или благородни такива, само увеличава страданието. Всеки човек сам, чрез своя път, начин на живот и съдба, неизбежно ще достигне до момента на отказ да тормози себе си (поради абсурдизма на такова деяние) в името на някаква идея, а оттам – и на някаква форма на принуда. Това автоматично означава, че ще спре да тормози и всички останали…

    Коментар от asktisho — април 23, 2013 @ 1:43 pm

  11. Между другото в един от форумите имаше статия на Жжордж Сорос, в която той се опитваше да доказва, че наркотиците трябва да бъдат разрешени. Повечето коментари бяха – не, сакън, даже законодателството трябва да стане още по-строго. Моят коментар към коментарите беше, че хората сме ужасно изкривени същества и ни е нужен закон за всяко нещо. Ние дори имаме закон за защита на детето. Но нямаме закон за защита на малките лястовички. Защо ли? Ами просто не е необходимо. Лястовичките се грижат за своите малки и без да има закон. Грижата за децата е един от най-силните инстинкти в природата, но на нас даже и за това ни трябва закон. Благодарение на законите ние сме се превърнали в едни 4 годишни дечица, които трябва непрекъснато да бъдат водени за ръчичка. Автомобилите ни трябва да минават на технически преглед, иначе има опасност да тръгнем с неизправни возила и да се самоизтрепем. Даже инстинктът за самосъхранение у нас е вече доста силно закърнял.
    И в същото време на две трети от територията на планетата …. няма държави. Става дума естествено за открито море. Аз съм ветроходец и винаги съм се чувствал най-добре далеч от брега, точно защото съм далеч от всякакви власти. Налагало ми се е да преподавам морско законодателство и всеки, който поне е чел Кодекса на търговското мореплаване знае колко изкуствени са „сухопътните“ закони. И въпреки всичко хората по корабите не се избиват един – друг. Да не говорим, че има много острови с по сто или няколкостотин човека население, където просто технически е невъзможно да има реална държавна власт. И кой знае защо даже и там не се самоизтрепват.
    Между другото има един съвсем реален начин човек да се освободи поне мъничко от оковите на държавата. Това е ако се откажеш от гражданството си, без да получиш друго. Тогава ти издават един документ за самоличност, на който пише „без гражданство“. Аз съм виждал такъв документ. Много е удобен и решава доста проблеми. Но за това не се говори много, защото има опасност доста хора да се откажат от гражданството си.

    Коментар от Николай Ботев — април 23, 2013 @ 6:27 pm

  12. @ Николай Ботев: до тук сме я докарали от липсата на доверие…в самите себе си. Колкото и парадоксално да звучи. Държавата и други форми на принуда са само резултат от отказа на човешкия индивид да спре да принуждава самия себе си. Искрено се съмнявам, че промяната или ликвидирането на някакъв статус във външния свят може да реши проблема, тъй като това засяга само резултатите от него. А причините си остават. Те лежат основно във вътрешната форма на принуда, която оказваме ежедневно спрямо самите себе си, а оттам и спрямо останалите – например вярванията в готови, заучени „истини“, без те да бъдат проверявани, обмисляни или прекарвани през „кантара“ на съвестта и на вътрешното усещане за морал. Нуждаем се НЕ от нови и нови форми на организация във външния свят (има вече достатъчно такива), а от един нов начин на мислене и светоусещане, не признаващ съществуването на някаква граница между това, което причиняваме на себе си и това, което причиняваме на другите (или те ни причиняват), т.е нуждаем се от холистичното разбиране за света като единно, неразривно цяло. И от дълбокото убеждение, че каквото и да правим на останалите, всъщност го правим на, от и за себе си. Няма никаква разлика. Въпреки огромните страдания, които си причиняват сами, хората все още не са готови да прегърнат това схващане като свое. Като истинно. Като вярно. И да заживеят по него. Въпреки ясното ни теоретично познание по въпроса (Закона на кармата, Закона на Нютон за действието и противодействието, поговорката „Каквото повикало, такова се обадило“ и още много, много други), ние продължаваме да считаме себе си за обекти, отделени от всеобщото, неделимо цяло. И да се държим като такива. Все още продължаваме да смятаме, че като посееш ветрове, няма да пожънеш бури…Приемайки горното, ние бихме започнали моментално да даваме най-доброто от себе си, защото знаем, усещаме, чувстваме, разбираме, мислим и сме убедени, при това без помощта на някакъв договор или на закон, че давайки, всъщност, даваме на самите себе си, а отнемайки, в това число и свободата, ние отнемаме от самите себе си. Има надзиратели, които прекарват повече дни зад решетките от осъдените престъпници…напълно доброволно, при това.

    Коментар от asktisho — април 24, 2013 @ 6:35 pm

  13. Адам Смит е говорил за пазарна икономика без капитализъм. Примерно той е визирал един човек произвежда сирене, друг произвежда обувки, трети хляб, четвърти е шивач, пети е дърводелец. Ако всеки от тях произвежда много – тогава всеки ще има много. Ако увеличат производството два пъти – за всеки ще има двойно от всичко.

    Но ако се търгува с пари, и трябва да ги трупаш като капитал. Тогава ако произвеждаш много, стоката ти ще поевтинява. И ще взимаш по-малко пари, или колкото и да се трудиш и произвеждаш, ще печелиш същото. Ако други имат същият бизнес, и ти произвеждаш повече – тогава този който произвежда повече ще печели повече, но ще намалят парите на тези от същият бранш които не увеличават производството. Така едните ще станат монополисти. А това ще ги накара да диктуват цента и производството, с което ще извличат печалба от производителите на другите браншове. Ето защо парите не са присъствали в теорията на Адам Смит. И той е включил трудът като източник на стойност. Което също е тъпо защото и с труд може да се търгува, но не всеки има средства за производство. И този който има повече от труд, тоест има крава, на него няма да му се налага да се труди и ще наеме човек който разполага само с труд. А това каква разлика е с феодализма? Нали Смит е либерал? И това е тезата на Маркс – че либерализъм не е достатъчен за да има равенство и свобода, защото хората се различават по притежавания капитал, и това дава власт на едните над другите. Капитал е образованието, поетата култура и възпитание, връзки, наследство. Капитализма е власт на тези с по-добро наследство. Това не е демокрация. Това не е либерализъм. БКП бяха с най-добро наследство.

    И мафията.. След френската революция са взели властта спекулантите и политиците – защото са създали капитал от тези си дейности.

    Днес в световен мащаб, имат власт страните с по-голям капитал. Опита е капитал. Държава с по-голям опит, корпорация с по-голям опит.. Освен че капитал значи пари. Наследсвото е капитал. Така – че по капиталистически тези с повече капитал винаги ще са по напред – и то прогресивно по напред. И така.. До следващото ниво на Историята.

    Капитализма е власт на тези с по-добро наследство. Това не е демокрация. Това не е либерализъм. ТОВА Е КАПИТАЛИЗЪМ!

    Коментар от НАГРАДА — април 25, 2013 @ 3:38 pm

  14. Награда, благодаря ти / ви за бързата справка по Смит и Маркс, но това все още не отговаря на въпроса:

    Ами ако всичко, на което са ви учили някога, се окаже лъжа?

    🙂

    Коментар от asktisho — април 27, 2013 @ 12:38 am

  15. Почти не ми се вярва, че чета от български автор нещо толкова осъзнато. Поздравления!
    (малко непартиотично звучи, но пък не е в разрез и със статията :))

    Коментар от zabliznacite — април 28, 2013 @ 1:05 am

  16. Браво и от мен на автора. Истината е такава, каквато е, а не такава каквато ни се иска да е и ни учат, че е.

    Коментар от Крум Христов — април 28, 2013 @ 2:42 am

  17. “Ще му пръсна черепа, естествено. Но това все още не означава, че държавата има правото да убива”

    Това може да звучи много интелигентно и възвишено, но е абсолютна глупост, нямаща нищо общо с реалността. Аз за какво плащам данъци на държавата и съда, ако трябва да си осигурявам правосъдието сам? Да не говорим, че държавата и властимащите наказват най-жестоко точно хора като Опиц, дръзнали да се разправят с престъпниците сами. Маргарита Попова знае и чувства, че някой мангал и крадец няма как да й направи нищо в мерцедеса или имението, но човек като Опиц може да й заплаши утре властта и се разправя най-жестоко точно с него.

    Псевдоинтелигентни мисли като горната са не просто неверни, те са болезнени до кръв за хилядите жертви на престъпления, хората без всякаква защита в корумпираната ни държава. Подобни мисли рушат икономиката ни тъй като никой не иска да прави бизнес без правила, след което някои измират без храна и лекарства. Те оставят също хората без образование и морал, тъй като не виждат смисъл в подобни ценности и т.н.

    Коментар от Крум Христов — април 28, 2013 @ 2:55 am

  18. Поздравления, за статията. Предполагам дори, защо си я написал. Разбирам и защо заглавието е въпросително. Много интересен и дълъг начин да се покаже, че проблемът на давещия се, е проблем на самият давещ се. Още едно доказателство за мен, защо не трябва да пиша нищо, ти вече си написал почти всичките ми мисли доста прилично. Бих искал да попитам автора какво мисли за поговорката: „Не отвръщайте на злото с добро, защото с какво ще отвърнете на доброто?“

    Коментар от Алексей Стефанов — април 28, 2013 @ 10:27 am

  19. Ако приемем принципа да отвръщаме на злото с добро, скоро ще затрием цивилизацията. Но трябва да дефинираме и какво е „зло“ и какво „добро“. За мене например, Опиц независимо, че е убил не е направил „зло“. Той за мене е приятел, който независимо че седи и си дялка оръжия за убиване, никога не би посегнал на човек като мене или част от обществото която не би направила просто ей така, нищо зло. До него дори се чувствам по-сигурен тъй като той би направил винаги това което и аз бих направил. Страх ме е от лицемери, лъжци и псевдоинтелигенти като осъждащите Опиц – Маргарита Попова, адвокат Марковски, оная патка дето водеше „сигнално жълто“ и всякаква подобна паплач, която винаги намира начин да се възползва от това което сме учили в своя полза. Те дори ни наричат зад гърба „наивници“ и „глупаци“, а това което ние сме учили и на което сме повярвали им помага да чувстват гърбовете си сигурни, докато майсторят мърсотиите си.

    Коментар от Крум Христов — април 28, 2013 @ 11:18 am

  20. Талантът Ви да анализирате, обобщавате и всичко да обличате в силно и правилно слово, при вас е неизчерпаем и блестящ!!!

    Коментар от Лидия Иванова — април 29, 2013 @ 3:32 pm

  21. Това, за което пишеш често ми минава през главата! За разлика от мен и много други, ти умееш да ги облечеш в слово тези мисли! Бладзя ти ! Но, имам едно НО. Ами ако тези идеяли са просто неизбежно необходими, за да има някакво минимално съжителство ? Дори и да са лъжи в твоите очи, може би те имат централна функция в така нареченото общество! Мен лично също ме дразнят, както и клишетата, но на масата й трябват….

    Коментар от Petya M. — април 30, 2013 @ 7:05 pm

  22. @ zabliznacite: Говорим си за патриотизъм, палим се на тема патриотизъм, а живеем, сякаш, с едно понижено самочувствие за очаквано лошото качество на българския автор, на българския производител, на българското по принцип. Благодаря за комплиментите, това не е адресирано конкретно към вас, но за пореден път се натъквам на коментар, което съдържа нещо от сорта на учудване, че дори един български автор, видиш ли, може да напише това и това. Натъквал съм се на такива коментари от хора, които в някой патриотичен форум гордо биха развявали знамената – в нация, където върху всички банкноти има ликове на писатели…Българските автори, производители, лекари, учители, музиканти, артисти, инженери са не по-малко способни, талантливи, умели, интелигентни, можещи, търсещи, знаещи и заслужаващи от германските, френските, американските и т.н….Единственото, което ги различава (е, не всички, естествено) е очакването, че понеже са с български произход, колегите им от други професии сигурно не са достатъчно способни, талантливи, кадърни, можещи, знаещи, търсещи и заслужаващи…Има една поговорка: „Никой не е великан в собственото си село“. Друго си е „американски учен“, примерно. Или „немски лекар“. Нищо, че от Израел чак идват тук, за да учат медицина при нас. А пилотите ни са едни от най-търсените в света. И така нататък. С цялото това псевдо-патриотично дърдорене искам да подчертая следното: не се съмнявайте в българското. И не го надценявайте. Качествата на една личност и на един професионалист зависят от всичко друго, но не и от текста, издаващ националната му принадлежност, отпечатан върху лист хартия, който за удобство наричаме „паспорт“. Уви, и нас отношението към родното е крайно поляризирано: или „България на три морета“, или българските писатели, лекари, инженери, артисти не стават за нищо… А и двете съждения са дълбоко неверни. Истината, както винаги, е някъде по средата…

    @ Лидия Иванова: Благодаря ви, Лидия! Това е един сръчно написан комплимент, в искреността на който не се съмнявам, въпреки че повечето хора биха се замислили, ако видят, че името ви е линк към фирма за алуминиева дограма. Е, няма лошо. Дори и така да е, желая ви успех с дограмата! 🙂

    @ Petya M: Ако цената на съжителството е да живеем в лъжа и, ако ти се струва, че тази цена е достатъчно справедлива, то значи си заслужава. Значи наистина са необходими въпросните идеали…Не искам да генерализирам „масата“, защото тя се състои от хора като теб и мен. По-скоро вниманието трябва да се насочи към индивида. И към индивидуалното му осъзнаване. Но, то вече е задача (и отговорност) на самия индивид. Никога на масата. Опитът за масово, принудително приемане и колективно „осъзнаване“ на каквито и да било „ценности“ и идеали досега никога не е водил до нещо добро. Поне в човешката история е така. Не знам, при извънземните може и да е различно. 🙂 Благодаря за любезния коментар! 🙂

    @ Алексей Стефанов: Конкретно към въпроса, който поставяте (макар и с леко закъснение, за което се извинявам): Бих искал да попитам автора какво мисли за поговорката: “Не отвръщайте на злото с добро, защото с какво ще отвърнете на доброто?” Ето какво мисли авторът: Ако имам само 50 лв, с които трябва да изкарам до края на месеца, аз най-вероятно ще отида до магазина, за да си купя някаква храна. Ако по пътя, обаче, си бръкна в джоба, за да прибера ключа и те незабележимо се изръсят от там, сигурно в магазина ще се почувствам доста разочарован. И това за мен определено ще бъде някакво „зло“. Особено, ако не ги намеря по пътечката, която води до кварталния след едночасово упорито търсене. Защото някой друг (примерно вие) сте минали вече от там, видели сте 50 кинта на земята и сте си ги прибрали. Това ще бъде самата проява на „доброто“ за вас! Чист подарък от съдбата! Нали така? Независимо дали се равняват на колбас, сирене и хляб, обаче, или на няколко уискита в бара, 50 лева са си 50 лева и нищо повече…едно удобно средство за размяна, което лесно се побира в джоба (и излиза лесно от там). Останалото е въпрос на гледна точка. Тоест, извън рамките на собственото ни егоистично съзнание, което придава на всичко някаква оценка чрез субективизъм, добро и зло, практически, няма как да съществуват. Следователно, няма как и да отговориш на едно с другото….

    Коментар от asktisho — май 1, 2013 @ 1:14 pm

  23. Много хубава статия, харесва ми! Харесва ми и, че повечето коментари са адекватни, това е добра новина за мен :))) Нека нещата бъдат казвани такива, каквито са 🙂

    Коментар от Весела И ванова — юли 2, 2013 @ 11:00 am

  24. @ Весела Иванова: На мен също ми хареса това, което прочетох при теб. Уелкъм ту да клъб! 😛

    Коментар от asktisho — юли 2, 2013 @ 11:44 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s