Писателският блог на Тишо

март 25, 2013

Пряка демокрация?

democracy

Изт: outheretoo.blogspot.com

Това, което се случи в икономическия живот на България по време на прехода заслужава само две думи:

Тотална корупция.

Корупцията, пише в учебниците, не позволява на средствата да достигат до своето предназначение, изкривява пазарните механизми, унищожава конкурентното предлагане, картелира и монополизира пазара, затруднява отчетността и контрола, стимулира икономическата престъпност, лишава стопанството от естествените му ресурси и т.н.

Когато се прави достатъчно дълго и на всички нива, както е у нас, резултатът става видим и с просто око: сметките за ток се изравняват с доходите, a живи факли горят пред сгради, в които елитът пие шампанско и си раздава награди. По този начин преходът фалира. Заедно с него фалира и политическата система, която го управлява.

Да се замислим малко за „представителния модел” на демокрацията у нас:

В законодателния орган, т.е там, където се коват правилата, по които трябва да живея, ме „представляват” хора, които аз не познавам и не съм посочил да ме представляват – хора, които се кълнат в някаква идея.

Дори децата вече знаят, че тези хора представляват всичко друго, но не и избирателите, гласували за тяхната „идея”, а по-скоро своя частен икономически интерес или интереса на своите спонсори.

Ясно е, че никой вече не вярва в идеали, а причината е проста: с идеали нито семейство се храни, нито къща се гледа, нито Мерцедес се купува…А за политическите кампании трябват пари. Много пари. И ние сме създали  една чудесна среда, в която хора, скрити зад „идеали” претендират, че ни „представляват”, докато разполагат с всички условия, за да прибират това, от което всички се интересуват – паричките – наготово.

По закон те не носят и не могат да носят отговорност за решенията, които гласуват, т.е дори тези решения да са престъпни и да противоречат на обществения интерес, няма никакви проблеми…

По закон тези хора имат имунитет, докато ни „представляват” – това значи, че могат да им се разминат дори престъпления, които нямат нищо общо с властта.

По закон тези хора не носят наказателна отговорност за „престъпления по служба”, т.е. отговорни са за злоупотребите колкото чистачката в министерството – за решенията на министъра.

По закон тези хора декларират нещо в някакви декларации, но липсват последствия, когато са сгрешили – няма кой да ги санкционира.

По закон тези хора си делят гласовете на техните конкуренти, които не са успели да съберат достатъчно подкрепа на изборите и така легално „представляват” във властта дори граждани, които са гласували против тяхната идея.

По закон тези хора получават пари директно от хазната, т.е от твоя и от моя джоб, за да правят всичко изброено по-горе.

По закон това са хората, които пишат закона…

Те практически не могат да бъдат подвеждани под отговорност – за нищо – липсва и механизъм за тяхното отзоваване – дори от избирателите, които са ги „избрали”.

И всичко това в най-бедната държава в Европа, където парите все още имат хигиенен характер, т.е всеки, който получи възможността да заграби от общото ще се възползва, независимо колко е честен. Ти ще се възползваш. Аз ще се възползвам. Бай Гошо от Трявна също ще се възползва. Всички сме жертва на икономическата принуда в едно общество и в една епоха, където парите са единственото нещо, което има значение не само за качеството ти на живот, но и за правото ти на живот изобщо. Поради що, тогава, очакваме от напълно непознати хора да НЕ се възползват, след като сме им позволили да го правят? Не, след като сме им позволили сами да си позволят да го правят?

Колко наивно е това? В колко предприятия работниците сами определят размера на своите възнаграждения?

Думичката „демокрация” идва от гръцкото demos (народ) и kratos (сила, власт), което значи „власт на народа”, т.е предполага се, че народът, като суверен, управлява. Представителната демокрация у нас така, както е организирана, защитава тази хипотеза само на хартия, тъй като в действителност суверенът не може и няма как да управлява. Не и при тези условия. При сегашните правила суверенът е заел кучешката поза и единственото движение, което му се разрешава, при това веднъж на четири години, е напред и назад, до пълно проникване, но както казва един познат: „дори когато се движи леко в страни на онези отзад пак им става хубаво”. Извинявам се за грубоватото сравнение, но майка ми получава 150 лв пенсия след 40 години трудов стаж и това, според мен, вече е грубо, а на всичкото отгоре е реалност, не просто литературна метафора – пошлата реалност, в която сме принудени да живеем изглежда точно така – 150 лв пенсия / майчинство и 300 лв сметка за ток…

Резултатите са налице. И хич не са яки. „Който не понася да се изнася” е метод, който не ми върши работа, защото по-скоро онези отзад трябва да се махнат, отколкото аз да напусна принудително, тъй като някой е решил, че може 23 години да прави секс със съдбата ми напълно безконтролно, пък ако не ми понася, нали, да си обувам гащичките и да си заминавам – аз, суверенът, който уж управлява…

Не, не става така.

Лошото е, че не само аз се чувствам по този начин. Има доста хора, които изпитват същото, но те виждат решението в „здравата ръка”, във връщането на някаква форма на диктатура, в национализацията, в национализма или в други опасни правила, които лесно могат превърнат играта във война. Ще ме извинявате, ама сексът е за предпочитане пред войната, па макар и принудителен. Национализмът не е решение, нито пък достойнство, тъй като в него аз виждам само възможност синът ти никога да не отпразнува 19-ия си рожден ден, а къщата ти да изгори до основи….Цялата история го доказва, четете книги и гледайте филми, но не спорете с мен по този въпрос…Който няма нищо общо с „любовта към родината“. Когато синът ти не успее да навърши 19 години, защото е разкъсан от граната на фронта, а бомби срутят къщата ти до снови, ти преставаш да изпитваш любов…към когото и каквото и да било. Въпросът е да не се стига до там…

Единственото мирно решение за фалиралата политическа система е промяна на правилата в посока повече цивилизация, а не повече радикализация. Ако трябва да си купя билет за самолета, в десет от десет случая ще предпочета той да каца в Швейцария, а не в Африка или в Южна Америка…Не виждам защо това, което е добро за мен, трябва да е лошо за обществото – за колективния избор – за избора на суверена в коя посока да поеме. Индивидуалните решения имат по-малко значение в случая.

След като изпитахме всички недъзи на представителната „демокрация”, включително и шегата „референдум” мисля, че е крайно време суверенът да напусне не своята държава, а унизителната поза, в която управлява само на хартия.

В момента се готвим се избори, които затвърждават статуквото на фалиралата политическа система и единствената очаквана промяна е „протестиращи“ да влязат в парламента. Окей, обаче, както писа един автор в една статия: „Кои протестиращи? Тези за лифтовете или тези против лифтовете?”. Нямам нищо против тяхното участие да е една стъпка към по-голямата цел, а тя, според мен, може да бъде само една, ако изключим опасностите от нова диктатура, гражданска или друг тип война:

Пряката демокрация

При нея няма значение кои протестиращи ще ме представляват в парламента и кои – не, защото нужда от такъв просто няма да има. Ако гражданите, които искат лифтове са повече от гражданите, които искат природа, значи ще живеем сред лифтове, а не сред природа. Съмнявам се, обаче, да е така…

Противниците на пряката демокрация изтъкват два съществени „недостатъка“:

Народът е прекалено глупав, за да управлява

и

Няма как, чисто технически, да се организира.

Да смяташ собствения си народ за глупав означава, че ти самият си глупак. Но да минем към следващия въпрос: не може да се организира и струва много пари.

Силно вярвам, че може.

Припомнете си, на преброяването 3 милиона души се регистрираха по електронен път. Това е достатъчна маса от хора, за да управлява като суверен и при всички случаи мнението им ще отразява по-добре обществения интерес, отколкото 240-те клиента, които гласуват в парламента. И, които винаги ще защитават частни интереси там, когото и да изберем. Просто системата е такава. Местата в парламента струват пари и после някой трябва да ги връща…

Тук възниква социалният проблем за техническата неграмотност и за цената на референдумите като единствен инструмент на пряката демокрация.

Проведени по електронен път, те ще са милиони пъти по-евтини от изборите на хартия и няма пречка всенародни допитвания да се организират всяка седмица, ако се налага. Остава проблемът с това, че не всеки е технически грамотен, за да се включи в гласуването и не всеки има достъп до необходимата техника за целта.

Този проблем също си има решение:

Основното образование у нас е задължително. Освен това е безплатно и се финансира от държавата. Нищо не пречи в учебната програма да се включи курс по елементарна компютърна грамотност и в него да имаме час по гласуване на референдум. Така се решава проблема с техническата грамотност. Не ти трябват пари, за да завършиш осми клас. Даже е задължително. И няма да го завършиш, докато не се научиш да работиш с компютър. Елементарно!

Остава проблемът с достъпа до компютър. Бедните хора нямат пари за домашен компютър, нито за цифров подпис, нито за достъп до интернет. Но не бива да им се отнема правото да гласуват, нали? Училищата, в които традиционно се провеждат избори, обаче, вече имат компютри, закупени от държавата, от дарения или от средства по европейски програми. Нищо не пречи тези машини да се използват всяка събота, по време на референдумите, от хора, които нямат достъп до техника, за да си изкажат мнението. Нищо не пречи това да струва, примерно, един лев (или десет стотинки), а този лев или тези стотинки да отиват за хонорар на учителите, които ще им помагат да гласуват в извънработното си време. Нищо не пречи за хората, които успеят да докажат, че са останали дори без десет стотинки в джоба, гласуването да е безплатно. От това държавата ще загуби по-малко, отколкото от една единствена приватизационна сделка, сключена по „втория начин” от досегашния политически модел. Говорим за милиарди, изтекли в неизвестна посока, а това ще струва някакви си милиончета. Злоупотребите у нас отдавна вече не играят толкова „на дребно”.

Да зачекнем и проблема със сигурността. Тук очаквам мнението на IT-специалистите да кажат дали, аджеба, преброяването, сигурността и отчетността при гласуване онлайн с цифров сертификат е по-ефикасно от разнасянето на тонове хартия. А от не-IT-специалистите очаквам да се запитат: дали живеем в 18-ти или в 21-ви век? Чувалите с хартия на гърба не ми изглеждат като да са от 21 век…

И остава последният проблем – времето.

Ясно е, че такава колосална реформа не може да се извърши от днес за утре. Но достатъчно е тя да среща широка подкрепа в обществото, като цяло, за да се извърши изобщо. Правилата на пряката демокрация няма защо да си ги измисляме, нито необходимото техническо осигуряване – всичко вече е създадено и измислено някъде. Трябва просто да „препишем”, а единственото, което се изисква, е желание, т.е волята на същия този народ, който сега управлява само на хартия.

Това е цивилизованият изход, според мен. Всичко друго ще накара цивилизованите хора да изберат един друг изход в личен план – секторът „Заминаващи” по летищата. Нека последният да изгаси лампата и да затвори вратата…

Тихомир Димитров

Advertisements

17 Коментари »

  1. Здравейте,
    Прочетох с интерес този пост и всъщност съм съгласен с почти всичко казано в него. Подобни (почти същите) мисли ме вълнуваха още преди изборите през 2005 г. Тогава участвах в няколко дискусии по темата – мнението ми можете да видите, ако ви интересува, на

    http://teodor.blog.bg/viewpost.php?id=194600

    За мое съжаление тогава не се получи никакъв съществен резултат, поради което престанах да пиша в блога.
    Има едно интересно изказване на ”актуалния” сега проф. Константинов за ”най-добрата избирателна система” – http://www.politika.bg/article?id=9112

    По отношение на вашето предложение за ”пряка демокрация” си позволявам да отбележа следното:

    Използването на електронно гласуване не се затруднява от технически и технологични проблеми. Да не забравяме, че от преброяването няма никакви последствия за бизнеса, администрацията и населението, освен ако управляващите не обърнат сериозно и професионално внимание на резултатите за да ги отразят в своите политически решения, докато с изборите се взема властта. Проблемът с електронното гласуване е изцяло морален. По време на споменатите по-горе дискусии казах следното:
    Теодор Гераков казва:
    септември 14, 2010 в 7:38 AM
    Електронното гласуване е много важен технологичен момент за изборите в България.
    Като имам предвид изключителната склонност към порочни практики в България си задавам въпроса – какво ще попречи на ромския тартор или на селския кмет да организира “компютъризирана изборна секция” в частен имот, където подопечните му (силно зависими от него) “съграждани” под строй да му предадат съответните карти и ПИН-ове и да се проведе “честен” избор както досега ?! Дори е обратно – ще улесни значително търговията с гласове.
    Това е причината, поради която у нас е невъзможно да се внедри електронно гласуване.
    Има още много въпроси, свързани с ”вида демокрация” (например – не всичко трябва да се решава чрез референдуми, т.е. необходима е някаква представителност). Същественото е да има справедлив избор, отговорност и пълен обществен контрол.

    Коментар от Теодор Гераков — март 25, 2013 @ 10:49 pm

  2. Здравейте,
    Нашата Facebook група „Участие на гражданите в държавното управление чрез ИТ технологии“ вече работи по ИТ въпросите, и може да видите резултатите тук:
    https://docs.google.com/document/d/1vCLl4ktZrPDwZIiiGrxWDU_2ZgBC6m0OCkmGMK1PIRk/edit?usp=sharing
    На страницата на групата може да задавате конкретни, практически, технически въпроси.

    Коментар от Ангел Великов — март 26, 2013 @ 11:52 am

  3. @ Теодор Гераков: Привет и благодаря за изчерпателния коментар! Машината го беше задържала за одобрение, заради линковете в него – сега го видях, моля да ме извините за закъснението! Мерси за допълнителната информация, разширява мирогледа. Купуването на гласове няма да се улесни, нито ще се затрудни от електронната избирателна система. Това е порок на морала, който няма общо с технологичната среда. Ще ви дам един прост пример: Човечеството все още смята за морално да убиваш. Съществуването на армии и смъртни присъди го доказва категорично. Дали ще убиваш с каменен нож или с бомби, каква е разликата? Е, да, във втория случай числеността е по-висока, но и хората сега са повече. Природата е помислила за всичко. Идеята ми беше, че зад един и същ морал стоят и могат да стоят различни технологични средства. В по-предишна статия („Тече. Всичко тече“) бях писал, че докато сме си на това ниво на съзнание, каквато и система да изберем, историята винаги ще повтаря своите грешки и революцията винаги ще изяжда своите деца. Тук исках да споделя малко повече лично мнение за пряката демокрация – подчертавам лично – не се ангажирам да убеждавам никого в нещо конкретно. Това е еволюционен процес. И швейцарците не са преминали директно от феодализъм в пряка демокрация. Нека всеки да си носи последствията от нивото на съзнание, до което е достигнал. Съвкупния резултат го гледаме по телевизията. тя е огледалото на общественото съзнание, на нивото на неговото развитие. Не сме доволни от видяното, но забравяме, че дори представителната демокрация и парламентарният плурализъм, все пак, са за предпочитане пред диктатурата, в която сме живели. Тоест, забравяме да сме благодарни дори за малкото, което вече имаме. Като даденост. А благодарността, от гледна точка на съзнанието, е единственото условие за израстване, за надграждане, за по-нататъшно еволюционно, а не революционно развитие и подобряване на условията във всякакъв план. Относно вашия конкретен пример – манипулаторите ще намерят, сигурно, начини да купуват гласове и за референдумите по електронен път, но замислете се, всяка седмица по няколко кебапчета, а не веднъж на 4 години…това доста ще оскъпи процеса. И, освен това, техните манипулирани ще бъдат с една идея по-образовани и по-технически грамотни, за да участват в процеса, тоест – по-самостоятелни. Това няма ли до известна степен да затрудни (или поне да оскъпи допълнително) тяхното вербуване? 🙂 Поздрави!

    Коментар от asktisho — март 26, 2013 @ 12:11 pm

  4. @ Ангел: Благодаря! Ще чета с интерес.

    Коментар от asktisho — март 26, 2013 @ 1:26 pm

  5. Не виждам описан механизъм за превенция, по който ще бъде спрян някой хакер или нещо от сорта да бръкне в преброителната система срещу определена сума пари. Така накрая ще излезе нереално гласуване и пак ще си потекат пари към хора, които не са ги заслужили с честност и труд. По-разумно ми се вижда да падне имунитетът на управляващите и за най-малката грешка в управлението на държавата да се лежи ефективно в затвора по обвинения в тежко престъпление срещу държавата и народа.

    Коментар от Boyanova — март 27, 2013 @ 9:51 am

  6. @ Boyanova: Здравейте, не е работа на един психолог (визирам вас) и на един писател (визирам себе си) да го решава този проблем, но, бъдете сигурна, проблемът има решение. Цифровият сертификат е достатъчно сложен за разбиване и може допълнително да се усложнява до безкрайност, освен това е широко приложим вече и у нас. Единственият недостатък е, че няма как гласуването да стане анонимно, но това пък намалява и шанса за злоупотреби. Не съм за вкарване на когото и да било в затвора, ако трябва да се съсредоточим върху евентуален вид „възмездие“, то връщането на поне част от заграбеното ще бъде достатъчно. И превенцията, разбира се, ще се съглася с вас, срещу повторение на грешките от миналото. Но всичко това, засега, е само в сферата на пожеланията…

    Коментар от asktisho — март 27, 2013 @ 12:17 pm

  7. […] някак не ми звучат тонално опитите да постигнем пряка демокрация посредством компютърни системи. Просто защото на […]

    Pingback от Три поколения и половина | Градската Самодива — март 27, 2013 @ 4:36 pm

  8. Нека да е на „ти“ общуването. Все пак сме си писали и преди и чета блога отдавна, ако и да не съм вземала участие с писане скоро. =)

    Не съм имала предвид разбиване на цифров сертификат. Защо да е толкова сложно, като може да не е. Нека да уточня, че сайтовете си ги правя сама. Е, далеч съм от съвършенство или от претенции за умения, разбира се. Все пак който за каквото е учил, а аз съм учила само за икономист, психолог и учител, не за програмист. =)

    Но покрай стремежа си сама да си правя сайтовете, съм се понаучила на някои неща, колкото за защита и мога да се сетя за елегантен начин да се фалшифицират крайните резултати от гласуване. Няма да се налага да се събират ничии е-подписи, за да се случи това, нито пък да се пипа по самите е-подписи. Визирам сайта, който ще обработва подадените гласове. Отпада необходимостта да се вербуват хора с е-подписи да гласуват. По-евтиният вариант е. И не мисля, че може да бъде хванато. Затова си предпочитам хартията за такива важни моменти. Там също има недостатъци, но при добро желание от страна на независими външни наблюдатели, повечето са преодолими.

    Също така основната причина за увеличаване на престъпността в България, това е недостатъчното и ненавременното наказание, ако изобщо има такова (било поради корупция, било поради това, че някой от отговарящите за реда и за закона не си върши работата). Ако крадецът знае, че открадне ли, със сигурност ще го хванат и ще получи реално ефективно наказание, съразмерно на престъплението му, то меракът му да краде ще се сведе до нула. А ако знае, че може да открадне и евентуално ако го хванат (понеже може и да не го), дори няма да му се наложи да върне всичко откраднато, а камо ли да получи реално наказание, то меракът да се краде се увеличава. Затова и изразих позицията си, че имунитетът трябва да падне и да има съд и присъда за най-малкото нещо. Тогава не само, че ще спре да се краде от държавата, но и много бързо ще секне потокът на даването на фалшиви обещания (практика още от Вазово време е да се обещава и да не се спазва обещаното, която само така може да се пресече).

    Ако наказанията за престъпленията са наистина налагани, то те ще са регулатор на политическия живот и с политика ще се занимават не далавераджии, а честни хора и България ще дръпне рязко напред в кратки срокове. И като икономика, и като образование/наука (от там и като морал), и като значимост на международно равнище.

    Коментар от Boyanova — март 28, 2013 @ 7:48 pm

  9. @ Boyanova: И аз не обичам на „вие“. Понеже се подписваш с фамилията си, обаче, го намерих за по-удачно. 🙂 Относно наказанията: виж, има държави, в които публично режат уши, глави и носове, но кражбите, убийствата и изнасилванията там не са спрели. Може да се спори, дори, дали не са повече от у нас, където няма смъртна присъда. В САЩ най-вероятно са. Не сме юристи, че да разнищваме и този въпрос, а „сайтът който ще обработва гласовете“ не виждам защо изобщо трябва да е „сайт“ :). Щом независимите, честни и добри наблюдатели помагат, тогава нека наблюдават само процеса по обработката на гласовете. Чувалите с хартия не мож ги проследи. Всичките. За останалото не искам да се повтарям. Погледни коментар #3 @ Теодор Гераков. Уважавам мнението ти, макар да се различава от моето, все пак за това е дискусия. Мерси, че сподели!

    Коментар от asktisho — март 28, 2013 @ 11:46 pm

  10. Не съм юрист, но юридическата психология е в сферата на познанията ми, както и политическата такава. В САЩ законодателството не се спазва повече от тук. А и има значение какво законодателство. В САЩ имат един много порочен закон, предизвикващ като последица това, че там включително деца разстрелват деца по училищата. В САЩ на места все още има смъртно наказание. Но там корупцията и спазването на законите е под всякаква критика.

    Аз написах, че условието е спазването на законите, а не нивото на тяхната строгост. Различни неща са. И написах, че наказанието трябва да съответства на тежестта на престъплението. Съответно престъплението срещу държавата не може и не трябва да се окачествява като леко.

    Защо да е сайт? Странен въпрос, Тишо.

    Защото след като се подпише с е-подпис един е-документ, той ще бъде само един е-документ, стоящ на компютъра на подписалия го (обикновено от вида *.XML.P7M или *.XML.P7S, но има и други). Никой няма да тръгне след компютрите, за да проучва има ли такъв файл, няма ли.

    Ако си стои само на компютъра на подписалия се с е-подписа, то никой и няма да разбере, че този е-документ съществува.

    Следователно документът трябва да бъде изпратен за обработка.

    Правя може би не най-подходящо, но все пак, едно сравнение с подаването на декларацията по чл. 15 от ЗЗБУТ. Декларацията се прави, подписва се с е-подпис и след това се праща чрез това: http://212.122.187.213/declaracia.php Разбира се, правя и уточнението, че подаването на декларация е различно от гласуването. Но процесът на гласуване ще протече по сходен начин.

    Успях ли да ти представя техническата страна на идеята за е-гласуването по-рабираемо?

    Чувалите с хартия се виждат. Ти ми кажи кой ще види, ако сайтът за обработка на гласове е програмиран да отчита грешна статистика в нечия полза? А знаеш ли с каква скорост и в какво количество за секунда без да се оставят следи, се трият е-документи? Може и автоматично.

    Не ме разбирай погрешно. Просто съзирам доста технически недостатъци на предложената от теб идея. И това е само на пръв поглед.

    Поздрави и хубав и успешен ден ти желая. =)))

    Коментар от Boyanova — март 29, 2013 @ 9:39 am

  11. @ Boyanova: Благодаря за изчерпателните уточнения! Време е и аз да уточня. По отношение на наказанията..не вярвам в назидателния им, нито превантивен характер. Според мен, потребността безличното и имагинерно цяло в лицето на обществото да наказва конкретни, живи и дишащи хора е потребност, при това, за съжаление, неизбежна, но само като резултат от ниското ниво на съзнание, на което се намира цялото човечество в момента. От потребността да се отмъщава…Тази е причината, независимо от строгостта на наказанията или от съответствието им с тежестта на престъплението, те винаги да са неефективни и да не намаляват грешките, които са плод на същото това съзнание – да се придобива. За сметка на другите…Просто злото може да твори само и единствено зло. Да мултиплицира себе си. Прошката е това, което му слага прът в колелото, казано по юридически – амнистията. Но не за всички и не на всяка цена. Ако трябва да погледнем по-прагматично нещата – не искам да продължавам да храня в затвора някой, който преди това ме е ограбвал. По-смислено е да да бъде принуден да върне цялото или поне част от заграбеното. С цената на личния си комфорт и само, ако не успее или откаже доброволно да съдейства за това връщане, да се налага да го издържам извън обществото. Обаче тези неща се случват единствено в приказките. Ние все още предпочитаме да отмъщаваме, вместо да прощаваме и да наказваме, дори за наша сметка, вместо да търсим реална изгода, някаква компенсация от поправянето на грешките. Както и да е. С това ниво на съзнание, няма как нещата да бъдат различни. Всеки би си натопил ръцете в меда, ако му оставиш цялото гърне в скута, обърнеш гръб и престанеш да го следиш какво прави. А ние непрекъснато това правим и после се чудим защо непрекъснато търпим едни и същи резултати…Елитът се е окопал в закони, които пише сам за себе си и така, с течение на времето, е станал недосегаем. Напълно законно, при това. Законно, законно, ама не бива да забравяме, че и геноцидът е бил извършван по силата на някакви закони. Официални. С абсолютна педантичност в изпълнението им, при това. Законът не е основание за наличието на морал. Ето как отново се връщаме при морала. А той е пряко следствие от нивото на съзнание. Що се отнася до електронното гласуване в една евентуална, по-технологична, по-близка до съдържанието на термина „демос кратос“ и по-рядко изземваща властта от ръцете на нейния източник демокрация, аз смятам, че също както при книгите, колкото и да ни се струва тъжно, хартията рано или късно ще отстъпи на байтовете и на килобайтовете. Освен това смятам, че е необходимо. И смятам, че е практично. Че намалява рисковете от злоупотреби. Хартиените изори също могат да се компрометират, а това освен че са скъпи, заради огромния човешки и материален ресурс, който използват, става и по-лесно, заради провеждането им веднъж на 4 години. И заради анонимността при гласуването. Сякаш предпочитанията са нещо престъпно. Ами, замисляйки се за това, което „предпочитаме“ и за морала, който стои зад него, май излиза, че са. Ако решенията се взимат пряко от народа, с електронен референдум (бърз въпросник, тип анкета, покриваща много въпроси, всяка седмица) рискът от злоупотреби ще е много по-малък. Първо, щото не можеш да купуваш кебапчета всяка седмица. И за всяко от решенията в списъка. Второ, защото всичко зависи от контрола. Допускаш, че резултатите ще могат да се манипулират централно в някакъв уеб сървър или на някакъв компютър, но забравяш, че този вот не е анонимен и трябва само да се направи насрещен контрол, т.е всеки гражданин да провери сам дали решението му е отразено правилно във въпросния компютър. Отделно, самия процес трябва да се наблюдава от независими експерти и технически наблюдатели, които задължително се сменят всеки път, когато се извършва гласуване. Отделно, гражданите ще могат да сверяват своите данни с тези в централния сървър и с резултатите, представени от анализаторите, т.е, като не е на хартия, могат да се правят не едно, а пет, десет или хиляда допълнителни преброявания, при това едновременно на местно или централно ниво. И резултатите да се признават за валидни само, ако всичко съвпада. До отстраняване на всички несъвършенства и лоши звена по веригата на отчетността и контрола. Няма да стане за един ден, но стане ли веднъж ще спести милиарди. Това е само част от идеята. Има много писано в нета за електронни референдуми, не ми се задълбочава. Всичко зависи от ефективността на отчетността и контрола. Те се постигат много по-лесно, бързо и евтино във виртуална среда. Та, мерси за технологичните разяснения, но нека не сме ние двамата, които ще решим съдбата на електронния вот в техническо отношение. 🙂 Има си хора за всичко.

    Коментар от asktisho — март 29, 2013 @ 4:49 pm

  12. Писах ти на мейл, защото не желая отговора ми до теб да е публично достояние. =))) Ако желаеш, хвърли едно око на мейла си. =)))

    Коментар от Boyanova — март 30, 2013 @ 11:56 am

  13. @ Boyanova: Както съм писал там, откъдето взе мейла, отговарям на всички писма, изпртаени от хора. И съм си спазил обещанието досега. Към всички. Включително и към теб. Мерси за обратната връзка!

    Коментар от asktisho — март 30, 2013 @ 2:04 pm

  14. Как ще се справим с пропагандата, като средствата за масова дезинформация ще останат в ръцете на корумпираните и тези които ги корумпират?

    Коментар от Лазар Попов — март 31, 2013 @ 6:15 pm

  15. @ Лазар Попов: Не искам да говоря за масмедиите по принцип, но знаеш, че неискреността е временно явление, което изплува винаги, когато се изчерпят добрите намерения. 🙂 С ръководената манипулация не може да се продължава дълго там, където новите медии вече построиха пряка демокрация. Масмедиите са просто огледало. На общественото съзнание. Те, досущ като огледалото, не променят формата си, а само съдържанието, което отразяват, независимо дали пред тях ще застане красиво, грозно или уродливо тяло. Когато съзнанието масово започне да се променя (вече се случва този процес), когато хората изберат свободата, защото са осъзнали, че това, което им пробутват като добри намерения, всъщност, е лъжата, тогава и от огледалото ще започне да ни гледа един друг образ. Та, нямам нищо против огледалото, по принцип. Прави ли ти впечатление следното – само преди пет години в блоговете и социалните мрежи се обсъждаше какво са давали по телевизията или отпечатали в пресата, а днес пресата и телевизията се занимават основно с това, което става в социалните мрежи? Нещата се променят. Не губи надежда. „Виното е силно, царят е още по-силен, жените са най-силни, но истината ще ги победи всичките“, 🙂

    Коментар от asktisho — март 31, 2013 @ 9:30 pm

  16. Попаднах сега на този блог като трябва да отбележа, че съм съгласен с три много важни проблема тук, по които и в мойта глава се въртят постоянно едни въпроси напоследък – колко са верни основни неща на които ни учат в училище, невероятната корупция в обществото ни и има ли възможност за по-добра поличтическа система с по-добър начин на избори. По въпросите и аз съм изписал доста тук
    http://parliament.bghot.com
    Както е отбелязъл Теодор Гераков, намират се съмишленици да похвалят идеята, но не и такива да направят нещо реално в тази посока. Прочетох и писанията на проф.Константинов – учуден съм от лековатия начин на изразяване на човек с подобна титла и длъжност в кръчмарски стил. Може би не случайно издрънка глупост несъвместима с поста му за която го изгониха. Изборите в Англия и Франция не са нито мажоритарни, нито пропорционални, тъй като там има двукамарни парламенти и двете камари се избират по възможно най-различен начин. Така е и в почти всички останали страни на ЕС. Той това не го ли знае интересно.

    Коментар от Крум Христов — април 28, 2013 @ 2:04 am

  17. Ще направя коментар и на другите коментари тъй като темата ми е доста интересна.
    Цифровият подпис няма как да се разбие по известен начин, но хакери и криптолози разбиват цялата система на най-слабото място. Електронно гласуване от дома би било много по-лесно за купуване и манипулиране от сегашното. За корумпирана България може да е електронно само пак от стаичка в изборна секция.
    Изцяло на наказания не може да се разчита. Контролът трябва да е предварителен. Като в банка, проверяват те кой си и иаш ли пари и тогава теглиш, а не ти ги дават на честна дума и да те плашат със „само да излъжеш, в затвора ще изгниеш“. При по-малко престъпления вече и съдът трябва да си влезе в ролята с превенция. Да, ще плащам за затворник по 500лв на месец, но ще знам че друг който го гледа няма да иска да иде там. Иначе на тоя номер с „амнистия“ и „прошка“ не искам да разчитам – то и най-простия мангал вече като тръгне да краде и тероризира старци по селата вече знае, че с минималната му присъда ще има неизменно и милост, амнистия, прошка, възможност да се бутне нещо или на полицая ии на прокурора или на съдията. Дайте предложение за реална спирачка на подобно престъпление и веднага ще се откажа от „удоволствието“ си да наказвам. А и давате ли си сметка, че докато се упражнявате в подобни теории, хиляди пострадали от престъпления направо слагат край на живота си за да не живеят с подобно правосъдие?

    Коментар от Крум Христов — април 28, 2013 @ 2:28 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s