Писателският блог на Тишо

януари 24, 2013

Ресурсите са ограничени?

qeth

Изт: rainharvest.co.za

Докато един милиард се бори със затлъстяването, пет милиарда не могат да решат проблема си с изхранването.  

„Ресурсите са ограничени” – това е първото, на което те учат в икономическия – популярна заблуда, целяща да прикрие факта, че ресурсите, всъщност, не са ограничени – те просто са некачествено разпределени.

А когато науката няма отговор на въпроса как да се поправи това:

докато един милиард се бори със затлъстяването, пет милиарда не могат да решат проблема си с изхранването,

тя просто отсича: „ресурсите са  ограничени”! И се опитва да го докаже.

Природата е по-умна от нас. Погрижила се е за всичко. Ресурсите няма как да са ограничени. Бъдете сигурни, че както за всяко дърво, стръкче трева или птица в гората има предостатъчно ресурси, така и за всеки човек, родил се на тази планета, има предварително подсигурени ресурси не само, за да оцелява, но и да се развива и да преуспява.

Обаче хората имат своя ум и свободната си воля, резултатите от които също са изцяло техни. Те предпочитат да преуспяват на чужд гръб и за чужда сметка. Това ги отдалечава от естественото състояние на нещата, където изобилието е природен закон, а ресурсите никога не са ограничени.

Чувал съм, че земята може да изхрани не седем, а 20 милиарда души, стига всичките тези хора да не са слепи егоисти, загрижени единствено за собствения си задник. Помислете: ако един проблем е далеч от вас, той практически не ви интересува.

Ресурсите не са ограничени. Те просто са некачествено разпределени.

Ето, например, обществото харчи прекалено много за политики, а единственото, което интересува политиците е подготовката за следващите избори. Говоря по принцип, не само за България. Едва ли има политик в демократична държава, който да не се интересува от следващите избори и те да не са приоритет първи в работната му програма.

Тоест, възможността елита да запази своя статус в обществото е основното, което интересува елита, но това интересува слабо обществото, заето единствено със своето оцеляване.

Въпреки всичко, борбата на елита да остане в елита окупира цялото обществено съзнание (чрез масмедиите) и голяма част от обществените ресурси. Ще се съгласите с максимата, че „хората гласуват със своите хладилници”. Когато хладилникът ви е пълен, вие практически не се интересувате от това кой управлява. Когато един проблем е далеч от вас, той просто не ви интересува. Е, вашите проблеми са далеч от елита.  

Освен за политики, ние харчим прекалено много средства и за отбрана. Отново говоря за съвременното общество по принцип, а не конкретно за България. Тоест, лишаваме се от ресурси, които правят изобилието възможно, за да поддържаме възможността, ако се наложи, да се избием като диваци.

А бихме могли да отделяме тези средства за образование, което ще смекчи разликите между бедни и богати; ще даде равен шанс и на повече хора; бихме могли да ги инвестираме в медицина и в наука, вместо в политики и в отбрана. Бихме могли да отклоним колосални ресурси от хората, загрижени за нашето самоунищожение, към хората, заети с нашия просперитет: учените, лекарите, откривателите, инженерите, конструкторите, учителите, преподавателите, детегледачите, въобще хората, които не само правят живота удобен, но и съвременната цивилизация възможна, като такава.

Ресурсите не са ограничени, те просто са некачествено разпределени.

Дупката между бедни и богати непрекъснато расте, все по-голяма пропаст зее между страните с различен стандарт, както и между отделните прослойки вътре в тях. Доминиращата средна класа е сладък спомен от 80-те. Масите и елитът днес живеят в светове, които се раздалечават. Но не бързайте да обвинявате елита за всичките си беди. Вие се интересувате от неговите проблеми точно толкова, колкото и той – от вашите.

Илюзията, че „ресурсите са ограничени” е заблуда, която произтича НЕ от обществения строй или от епохата, в които живеем, а от човешкото съзнание. Описаните по-горе процеси имат общочовешки, глобален, симптоматичен характер. Те не са от вчера.

Всъщност, ресурсите не могат да бъдат ограничени в изобилната и саморегулираща се среда, в която живеем. Ограничено е само човешкото съзнание. Заради умствената служба на егоизма в продължение на хилядолетия, ние сме се провалили дори в най-елементарната задача: да изчислим правилно ресурсите, които по дефолт са преизобилни и да разпределим благата така, че да има за всички. По много. Дори компютрите не успяха да ни помогнат в това отношение.

Умствената служба на егоизма” може да прозвучи като някаква абстракция, но Екхард Толе дава точен пример за това как, всъщност, целият ни живот е подчинен и, де факто, зависи от умствената служба на егоизма. Перифразирам свободно:

Ако прочетете във вестника, че във вашия град снощи някой е откраднал кола, вие сигурно ще си кажете: „Ей, лоши хора се навъдиха на този свят! Но коли се крадат всеки ден, какво да се прави!” и, като цяло, ще подминете новината с безразличие. Но, ако прочетете във вестника, че някой снощи е откраднал ВАШАТА кола, емоционалната реакция на този скучен вестникарски материал ще е ДОСТА различна. Колко много енергия и мъка има само в думичката „мой”!

Егоизмът, с произтичащите от него психически нагласи, е причината да вярваме в очевАдно неверни заблуди като „ресурсите са ограничени”.

Защо да са очевАдно неверни? Ами, идете в гората и потърсете недостига там. Или се загледайте в Космоса. Не само, че не виждате ограничения, но не му се вижда и краят. Е, ние сме само една от точките в безкрая. Седим си на нея и мислим, че ресурсите са ограничени. Те просто са некачествено разпределени. Всяко дърво, всяко стръкче трева, всяко живо същество в гората си има своето място под слънцето, плюс огромно изобилие от светлина, вода и хранителни ресурси, за да се развива. Дори пустинята е изобилна в своя пясъчен разкош, макар там природата да изразява своето изобилие по съвсем различен начин.

Това, което се опитвам да кажа е, че мизерията, оскъдицата и недостигът не са естественото състояние на нещата. Колосалното изобилие е тяхното естествено състояние. САМО УМЪТ и то – в егоистичния си уклон – може да лиши своя притежател от това изобилие.

Което не превръща ума в нещо лошо, напротив – той е инструмент, прецизен като скалпела, с който все още не сме свикнали да боравим, защото ни липсва достатъчно еволюционен опит като мислещи същества. Осем хиляди години повтаряне на едни и същи грешки не е точно „достатъчен еволюционен опит” и няма нищо общо с „мислещите същества”. Единствената промяна от древен Египет до сега е, че скалпелът е станал по-остър. Но продължава да е в ръцете на деца.

Човечеството не е излязло от своето детство, а децата, както знаете, могат да са удивително жестоки към себе си и към по-слабите: мравчици, буболечици разни, правили сте хербарий…

Човечеството не е постигнало дори половината от своята зрялост, нито каквато и да било самостоятелност, типична за юношата, започнал да изкарва собствени пари като разносвач на вестници.

Човечеството дори не е отбито от гърдата на своята майка – ако утре петролът свърши, ние ще се избием като диваци.

Същото това човечество вярва в заблудата, че ресурсите са ограничени.

А огромната, интелигентна вселена, дори само с мащабното си присъствие и с чудовищното си разнообразие от форми, непрекъснато му подсказва, показва и доказва, че това не е точно така.

Там, където липсват същества, натоварени с човешки мозък и с произтичащия от него егоизъм, всички ресурси са неограничени. Дори в сърцето на най-неплодородната пустиня и на дъното на най-дълбокия океан живеят същества, които получават достатъчно изобилие от ресурси, необходими им, за да се приспособяват и да успяват, а в бляскавите ни градове има хора, които са по-гладни дори от плъховете.

Разделението създава недоимък. То е водещата мотивация на егоистичния ум. Единството създава излишък.

Природата е единна във всичките й форми и, освен това, тя е разумна, тоест – погрижила се е за всичко – предварително е осигурила повече от достатъчно за оцеляването и приспособяването на всеки вид и на всеки отделен индивид от него.

Само хората, обаче, са вид, надарен с разум, чийто капацитет му идва малко в повече (още едно доказателство за изобилието) и, който, поради страх от непознатото, предпочита да го остави неизползван.

Страхът на ума, вкопчен в оцеляването си за чужда сметка, противоречи на естественото състояние на нещата и на естественото правило за всеобщото изобилие. Когато реката напоява плодородна равнина, тя не е ощетена от това. Когато слънцето дарява всичко живо с топлина и светлина, то не е ощетено от това. Когато дърветата произвеждат кислород, те не са ощетени от това. Те просто дишат. Единствено глупакът може да несече източника си на кислород и да го превърне в мебели. Всички губят от преуспяването на чужд гръб. Такъв „успех“ винаги е нетраен. Той има лошия навик да се компенсира. А негов родител е страхът.

Единствено страхът избира да живее в среда, където „ресурсите са ограничени“. Ние не само избираме да живеем в такава среда, ние непрекъснато я създаваме!

Няма да ви предложа решение. Не мога да компенсирам с няколко реда текст липсващите хилядолетия в еволюцията на човечеството като единно, мислещо същество. Надявам се, че тази еволюция тепърва предстои, защото единствената й алтернативата ви е ясна.

Мога да повдигна само булото на още една от популярните заблуди, преподавана дори в университета – заблудата, че „ресурсите са ограничени”. Именно тя създава страх, който ни кара да се вкопчваме в оцеляването и да вярваме, че то е възможно само, когато е за чужда сметка.

Подобна статия: „Цената на егото”.

Предстоят още заблуди. Stay tuned…

Тихомир Димитров

Advertisements

12 Коментари »

  1. Браво. А ето и няколко цифри, които доказват правотата на твоите твърдения. Данните са за една от най проспериращите икономики в света – тази на USA. GDP – composition by sector : agrikulture – 1.2; industry – 19.2; services : 79,6. Labor force – by occupation : farming, forestry, and fishing – 0,7; manufacturing, extraction, transportation and crafts – 20.3. Тези данни показват, че реално заети в производството са малко над 20% от населението, а един зает в селското стопанство изхранва има – няма 200 човека. И успява! Какво ли правят всички останали? Опитайте се да си отговорите сами. Аз искам само още да кажа, че олиото стана на цена колкото нафтата. При това се продава пакетирано в бутилки от по един литър, трябва да отговаря на някакви санитарни изисквания и количествата, които се продават са много по-малки. Но ние продължаваме да зареждаме автомобилите си с изкопаеми горива и оставяме обработваемата зема в България да пустее. И наричаме себе си разумни същества?!?!? Много много далеч сме от изчерпване на ресурсите на планетата, но желанието ни непременно да живеем на гърба на друг ни носи много повече беди, отколкото можем да предположим.

    Коментар от Николай Ботев — януари 24, 2013 @ 3:40 pm

  2. Много интересен материал! Браво на автора!

    Коментар от Borju — януари 24, 2013 @ 7:04 pm

  3. Гениален текст 🙂 Поздрави, Тишо! „Дърпай“ все така, да Видим и ние, останалите :))))

    Коментар от paju4eto — януари 24, 2013 @ 8:29 pm

  4. Много добър материал! Поздравления!

    Коментар от KaloianNT — януари 25, 2013 @ 12:01 am

  5. Малтус се върти в гроба, Дарвин и той, всъщност борбата за оцеляване е двигателя на икономическото развитие, както и на еволюцията, т.е. няма как да има достатъчно ресурси, защото се борим за тях, същевременно храна, вода, земя и т.н. са крайни категории, едно пасище изхранва стадо антилопи, то изхранва семейство лъвове и т.н., това че живеем в изкуствен свят, не ни прави независими от природните закони, а те са дръж своето и се бори за чуждото. Странно колкото повече пиша толкова повече се убеждавам, че това не е най-добрия начин.

    Коментар от Георги Генков — януари 25, 2013 @ 1:34 am

  6. Много добра статия.
    Живота ни е пълен със заблуди. Но си мисля, как хората които са част от 1 млр, които са затлъстели ще променят своето мислене, защото са вманиачени в имането и трябва да се откажат от част от него.

    Пустото му робство още го има.

    Коментар от Стефан Русев — януари 25, 2013 @ 12:35 pm

  7. Чета блога ти от години, но за първи път коментирам. Напълно съгласна съм с написаното и с две ръце подкрепям. Един прост пример ще дам – виждали ли сте диво животно с наднормено тегло? Не, няма токав. Дори заобиколено от изобилие храна, то ще изяде точно толкова, колкото му трябва. То няма его и желание за свръхконсумация.

    Коментар от Ангелина — януари 26, 2013 @ 6:20 pm

  8. Поздравления за материала ! Интересна статия и факти. Искам да изкажа мненине по въпроса. Винаги в историята на човечеството е имало хора които са бизли зле, за да може други да добруват. Това е още отпещерните хора. Така е устоен света и не съм сигурен, че някой някога ще може да постигне идеален модел на съществуване, в който всички хора ще могат да живеят щастливо. Винаги едно нещо става за сметка на друго толкова е просто, не че съм доволен или се радвам от фактите, но е доказано че социалната на политика не е достатъчно устойчива или практична, за да се приложи навсякъде.

    Коментар от Преводи Карел — януари 27, 2013 @ 3:18 pm

  9. @ Преводи Карел: Щастието не е императив. Равенството, пък, не е присъщо за природата. Разнообразието е по-близо до естествения ред. Докато създаваме правила, „еднакви за всички“, ние се опитваме да обуздаем това разнообразие и да подчиним стихията на логическия си разум. Тези, които са добрували през хилядолетията, за сметка на мнозинството останали, са факт. Тези, които правят същото в момента отново са факт. Факт са и тези, които ще продължат да го правят занапред. Както писах по-горе, аз не давам решение. Въпросът е еволюционен. Трябва първо да спрем да сучем, за да започнем да покоряваме други планети. И други, по-интелигентни, начини на живот. Благодаря ви за коментара!

    Коментар от asktisho — януари 28, 2013 @ 5:47 pm

  10. @ Ангелина: Дивото животно с наднормено тегло е качествен пример, макар че има такива в природата. Но това не е най-важното в момента. Благодаря ти за „включването“, Ангелина!

    Коментар от asktisho — януари 28, 2013 @ 5:48 pm

  11. ,,Там където липсват същества ,натоварени с човешки мозък и произтичащия от него егоизъм ……………………… ,, , там си има строга йерархия . там същества ,дори от един и същ вид се изяждат. това е законът . и човешкия род не прави изключение в достигане на еманацията на това развитие- самоунищожение !

    Коментар от tetrahord — февруари 2, 2013 @ 10:30 am

  12. @ tetrahord: за разлика от човешкия род, те никога не убиват повече, отколкото могат да изядат…

    Коментар от asktisho — февруари 4, 2013 @ 9:53 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s