Писателският блог на Тишо

януари 10, 2013

Ненормално е да си сам?

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

„Хората са недоверчиви към мъже, които от определена възраст нагоре ходят на почивка сами”

(Мишел Уелбек, Платформата)

След определена възраст на хората, които са сами, започва да се гледа с лошо око. Или по-точно – с подозрение. Да не кажа: с презрение. Подозрително и „ненормално” е да си сам, да ходиш на почивка сам, да се забавляваш самостоятелно, да не те чака никой у дома (с точилка в ръка)…

На жените им се лепва етикет „стара мома“ или „шафрантия“, а на мъжете се гледа като на обществено опасни сексуални маниаци. Или им се приписват титлите „коцкар“ и „стар ерген”, които също не са точно комплимент…

Има нещо нередно в това да си сам, поне в очите на зомбираната, лишена от самостоятелност в мисленето, приспана от заблуди тълпа.

Нищо, че самотата може да НЕ е избор на тези мъже и жени. Нищо, че може да са загубили любимия си човек в катастрофа, примерно, може да не са прежалили старата си любов все още и в сърцата им да няма място за друг, може да не са готови за нова връзка, може да имат съвсем адекватно основание за своята самота…

А може просто и така да са решили. Да им е по-добре в момента така. Самотата може да е резултат от техния осъзнат избор – избор, който човек прави, когато отхвърли неприятната заблуда, че когато си сам, ти по някакъв начин си „половинка”, а не „цял”. И само друг човек, също толкова несъвършен като теб, може да те направи „цял”.

Когато се събереш с друг, също толкова несъвършен като теб, вие ставате две половинки, а не едно цяло.

Но защо несъвършен? Защото несъвършен е човекът, който прави глупостта да постави щастието си в ръцете на друг. Да търси доказателства, че е обичан. Той, него да го обичат, забелязвате ли егоизма?

Несъвършенство е да се подпираш на „патерицата” на чуждото одобрение, за да можеш да си позволиш да бъдеш щастлив.

Несъвършенство е да не можеш да съществуваш без чуждото одобрение, признание, разрешение…

Глупаво е да подаряваш любовта си на друг, преди да заобичаш себе си.

Ами този друг, нали той / тя също има свободна воля? Какво ще стане, ако реши да задържи подареното за себе си и да не ти го върне обратно? Несподелена любов. Защото това, което подаряваш с намерение да ти  го върнат е заем, а не точно любов.

Какво ще стане, ако другият реши да подари подареното на трети човек? Изневяра. Защото това, което подаряваш с инструкции за употреба е експлоатация, а не точно любов. Корпорацията ще ви „подари” лаптоп и мобилен телефон с инструкции за употреба. Не и човекът, който ви обича.

Все мъка, несправедливост и прочие страдания за хората, които не са се научили да ходят на два крака, а се подпират върху „патериците” на общественото или, въобще, на чуждото одобрение / признание. За какво ми е вашето признание, ако то ме прави нещастен?

Има, разбира се, много варианти, които оправдават самотата в очите на другите, на обществото. Но те не са за завиждане:

Например, да си затрупан с работа и да нямаш време за семейство. Tова е оправдана самота. Службата ти да не го позволява. Тогава е нормално да си сам. Да си болен, сакат, ранен или да имаш някакъв недъг. Тогава може. Приемливо е да си сам.

Общото между всички тези варианти е, че задължително трябва да си принуден, трябва да страдаш, да си лишен от някаква възможност, присъща на „нормалните хора“, за да е „оправдана“ твоята самота. И, макар обществото да я оправдава, това не значи, че ще спре да гледа на теб със съжаление, дори бих казал – с прикрито отвращение…

При младите хора самотата не е проблем, но при жените и мъжете над определена възраст обществото превръща самотата им (волна или неволна) в истински ад. Самите им семейства, най-близките им хора превръщат самотата им в ад.

Според мен, трябва да прекарваш по-малко време с хора, които по документи са ти близки, но по дела и думи те изпращат в ада. И да посветиш това време на хора, които те приемат такъв, какъвто си, какъвто си решил да бъдеш или по стечение на обстоятелствата си станал. В момента.

Тъпо е да си недоволен от изборите или от съдбата на някой друг, не мислите ли? Тъпо е да не ги одобряваш. Тогава ти не заслужаваш нито времето, нито уважението, нито любовта, нито признателността на този някой друг…И не можеш да ги очакваш от него.

Всъщност, човек може да бъде щастлив и абсолютно сам – по собствен избор или не. Човек се ражда и умира сам. Той винаги е самостоятелен, самодостатъчен, завършен, съвършен, напълно цял. Проблемът е, че не  го знае. Проблемът е, че не вярва в това. Не вярват и другите, на чието одобрение разчитаме, за да бъдем щастливи…

Тоест, халтави са ни патериците.

Можеш да бъдеш щастлив без някой друг да потвърждава / да одобрява това. Проблемът е, че не го знаеш. Проблемът е, че докато се чувстваш „половинка“, когато си сам, никога няма да станеш „цял”, когато си с някой друг. Ако си самостоятелен и завършен сега, с друг човек ще станете двама, а не грозното „цяло“, съшито от две „половинки“.

Две е повече от едно.

Има разлика между самотата и уединението. Самотата е принуда, която обществото ужким одобрява, но всъщност презира, защото се страхува от нея, докато уединението е резултат от свободния избор на индивида.

Човек има потребност от лично пространство и от самота. Вкопчването в другия, опитите да го променим, приемането му за даденост, това са резултатите от повечето връзки между двата пола, независимо дали ще бъдат облечени в договор като брак или не. Това е ключът към страданието. Страдаш, когато не правиш нещо „като хората“.

Има разлика между обичането на някого и неговото притежаване, между това да обичаш и да искаш да променяш обекта на своята егоистична „любов”, да се нуждаеш от него / нея, за да се почувстваш ти по-добре: по-цялостен, по-завършен, доволен, съвършен – ти, а не той / тя, когото / която ужким обичаш. Това не е любов, това е подчертан ЕГОЦЕНТРИЗЪМ.

Да обичаш значи да приемаш, значи да подаряваш всичко, включително и свобода. Значи чуждото щастие да е по-важно за теб от твоето собствено…

Ненормално е да си сам? Помислете пак. Не-цивилизовано е да вярваш в тази заблуда, поне според мен. Следват още заблуди. Stay tuned.

Тихомир Димитров

Advertisements

14 Коментари »

  1. „Самотата е естественият климат на човека“ – Никос Казандзакис, „Алексис Зорбас“.

    Коментар от Бранимир — януари 10, 2013 @ 1:15 pm

  2. Мисля, всеки трябва да си живее, както му се иска на него. Имам приятели/приятелки, които в голяма част от живота си са живяли/живеят сами. През ум не ми е минало да ги слагам в някаква отделна графа. Щом така са си преценили, значи е нормално така да бъде.

    Коментар от Niki — януари 10, 2013 @ 2:24 pm

  3. Същевременно не можеш да съдиш другите, защото са избрали да виждат само това, което са в състояние да видят в даден момент… Да виждат, че ти тук, в момента, физически си сам (в точно тая кръчма, на този плаж, в този магазин)… или пък не си в двойка (дори другият да не е с теб в момента, защото нещо го възпрепятства)… А може пък да е сам, защото се чувства част от нещо повече, по-голямо, по-многообразно, от което не иска да избира в този конкретен момент?
    Всеки може да види точно толкова, колкото може. Негов/ неин избор е дали ще те попита как се чувстваш, вместо как изглеждаш. Твой избор е дали и как ще отговориш. И така нататък…
    Много отнесено ли стана?
    ПП Страшно се кефя на начина, по който уж „крайно“ поднасяш „крайната“ си гледна точка. Поздрави!

    Коментар от paju4eto — януари 10, 2013 @ 5:45 pm

  4. Много добре написано! Помогна ми да погледна отвъд себе си и своите „патерици“ , но …
    „Всъщност, човек може да бъде щастлив и абсолютно сам“ – Разумът ми вярва в това, но сърцето ми крещи друго…
    А понякога, мисля се случва така, че не си щастлив нито сам, нито с някой друг, ако си загубил любовта в себе си, вярата в любовта към живота като цяло.

    Поздрави Тишо 🙂

    Коментар от Violka-Antevasin — януари 10, 2013 @ 6:41 pm

  5. Какво винаги точно и всеобятно … сам съм /но не самотен/, защото така ми харесва. Този пост е за мен и много други, които не искат да влизат в рамките … Инджойвате начина на живота, който ви допада … докато не ви писне и тогава го променете.

    Коментар от Isaac — януари 10, 2013 @ 8:50 pm

  6. Тишо,отново страхотна статия. За мен да си сам не е нещо,което трябва да се осъжда от обществото-напротив-ако бяхме достатъчно разумни и осъзнати като индивиди (поне половината от хората на този свят) даже щеше да е похвално Ти да си избрал да си сам. Наблюдавам хората около мен, най-вече приятелите ми и гледам как всеки се е потопил в едно сиво ежедневие, във връзки, в които отдавна няма смисъл.. и е тъжно. В един момент си част от „двойка“ и в същия този момент се чувстваш неудовлетворен и самотен.. а пък за пред обществото имаш партньор и какво от това. Познавам хора, чиято единствена цел е да Не останат без партньор или по-скоро „гадже“- тъй де,нали трябва да казваме,че сме обвързани. И всичко това,защото въпросният човек го е страх да остане сам със себе си,защото “ О,Господи,може да се крие нещо ужаснооо,колко ли е гадно да си сам?“. Е къде е смисълът да си с някой и всъщност да си никой. Ако не смееш сам да обичаш себе си, кой друг ще те или е длъжен да те обича?? Аз съм на принципа, че на първо място човек трябва да обича и уважава сам себе си, да си е самодостатъчен и никога да не го е страх да остане насаме с мислите си и с отворени обятия да приеме изненадите на живота 🙂 Колкото по-рано ние,хората осъзнаем,че никой не ни е длъжен с нищо,толкова по-добре 🙂

    Коментар от Dess — януари 10, 2013 @ 10:20 pm

  7. Поздравления – когато има хора на една вълна , светът се оказва добро място за живеене! Да се отвръщаш от света, общувайки със себе си в една доброволно избрана самота, е важен житейски опит. Мнение от опит………..:))).

    Коментар от Kremena Stanilova — януари 11, 2013 @ 1:26 am

  8. Може да ти се стори малко странно, но за мен самотата е най-естественото възможно състояние. Може би защото съм ветроходец. Най-дългият срок, за който съм оставал напълно сам е един месец. Правих една обиколка на Черно море с яхтата „Зорница“. Изобщо не ми стигна. През цялото време завиждах на Робин Нокс Джонстън, който направи самотна обиколка на света без спиране за 313 дни, или на Бернар Моатесие, който направи обиколка и половина на планетата, или на онзи, австралиеца, дето не му запомних името, който направи 3 обиколки без спиране в пълна самота за две години и половина. Много бих искал планетата да не е толкова тясна и да мога да оставам за дълго сам. Мога да ти препоръчам книгата на Бернар Моатесие „Дългият път“. Има я на български. Ще се докоснеш до свят, който дори не си подозирал, че съществува.

    Коментар от Николай Ботев — януари 11, 2013 @ 1:51 am

  9. @ Николай Ботев: Ще потърся книгата, благодаря! Последният такъв пътепис, който четох беше „Моята Азия“, но предполагам, че си запознат, а и авторът не е бил сам в своето ветроходство от Созопол до Тайланд. Що се отнася до творческите натури, те повече от всички са склонни да избират усамотението пред самотата. И да го разбират. Поздрави!

    Коментар от asktisho — януари 11, 2013 @ 10:14 am

  10. Всеки да бъде така, както си иска, не виждам причина някой изобщо да бъде съден за решенията му. Поздрави, Тишо! Четох с интерес!!!!

    Коментар от Zvetanka Shahanska — януари 11, 2013 @ 5:16 pm

  11. Колкото и връзки да имаш, ако първо не се научиш да обичаш себе си и да бъдеш щастлив сам, няма да си щастлив с нито една от връзките си, поне за мен е така. Ако се опиташ да угодиш на някой за сметка на твоето щастие и свободата си, ти ще имаш връзка, но ще се чувстваш по самотен отколкото ако си сам, ще се изгубиш и няма да знаеш кой си.

    Коментар от Lucia_11 — януари 14, 2013 @ 2:07 pm

  12. Колкото и да не ми се иска, се сблъсквам с тези етикети ежедневно. Хубавото е, че престана да ми пука за мнението на хората много отдавна. Нещото, което ме натъжава в статията ти, а и по принцип е факта, че някои хора наистина не си избират този начин на живот сами, а по едно или друго стечение на обстоятелствата така им се случва. Противя на съдбата, която ги кара да страдат.. в случая хората, които говорят са само малка частица от цялото.

    Коментар от Силвия — януари 14, 2013 @ 11:49 pm

  13. Човек се изразява чрез другите. Споделената самота е най-добрият наркотик. За да не си сам, трябва да станеш малко глупав и наивен, а когато е нужно и да си нахален.. Защото всеки мъж и жена са готови да правят секс с поне половина от другият пол, но само с един на хиляда, (или по-малко,) могат да са приятели.

    Коментар от Kerr Avon — януари 15, 2013 @ 4:58 pm

  14. […] Хубав текст на Тишо за самотата и ненормално ли е да си сам. Краткият отговор е “не”, дългия е тук. […]

    Pingback от Моногамната каторга | Кутията за всичко — февруари 2, 2013 @ 1:09 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s