„Откакто е излязъл от жената, мъжът непрекъснато се опитва да се напъха обратно в нея“
(Любен Дилов-син)
Твърдението, че живеем в патриархат е доста популярна заблуда, защото сме свикнали с нея. Жените имат неограничена, почти абсолютна власт над мъжете, независимо дали го знаят или не, независимо дали го приемат или не. Отричането на този факт няма да промени с нищо нещата. Той е причината жените да бъдат потискани, малтретирани и ограничавани през вековете. Правено е от страх. В основата на всичко стои страхът – страхът на мъжа от естествената власт на жената: като майка на неговите деца, като единствената му алтернатива за възпроизводство, като източник на неговия собствен живот, като „ахилесовата пета” в непоносимо твърдоглавия му стремеж към нежния пол, заложен генетично от природата.
Страхът и агресията, както знаем, са двете страни на една и съща монета. За психолозите те дори са синоними. Това обяснява агресивността на мъжа към жената в продължение на хилядолетия. Заблудата, че живеем в патриархат, от своя страна, е опит да се прикрие действителността – истинското състояние на нещата. Тя е метод за контрол и форма на самоизмама с цел манипулация, породена от страх. Страхът и агресията са двете страни на една и съща монета.
Възползвайки се от физическото си превъзходство и мотивирани от своя страх, мъжете доминират физически над жените и проявяват агресия към тях, за да прикрият страха си, че всъщност са по-слабият пол. Правят го още като деца, съвсем инстинктивно, докато опъват ластиците на своите съученички или ги дърпат за плитките в голямото междучасие. Различното, непознатото, то винаги буди страх.
Властта на жената над мъжа е почти абсолютна. Но тя не е насилствена и принудителна, както законите в патриархалното общество – до един субективни и относителни. Ще ги познаете по това, че непрекъснато се променят, докато властта на жената е вечна и неизменна. Тя е „почти абсолютна“, защото борави с абсолютното оръжие на любовта.
Майката е централна фигура в живота на всеки мъж. Тя е едновременно авторитет, обект на обожание, източник на безкористна любов, фигура с почти божествен статус. Нейното превъзходство в сърцето на мъжа може да бъде заето само и единствено от друга жена: най-често любимата (съпругата, приятелката), но също така и от сестрата или дъщерята: „момиченцето на татко“ или по-малката, беззащитна жена.
Нека си направим хипотетичен експеримент:
Взимаме за експеримента един средно статистически мъж и една средностатистическа жена, т.е: нито красиви, нито грозни, средни на ръст, от средната класа по доходи, с прилични обноски и приемливо поведение в обществото. Предлагаме им голяма парична награда, ако успеят да си осигурят сексуален партньор за една нощ, но при условие, че не го познават от преди, не използват физическо насилие, заплаха или изнудване и не предлагат директно пари срещу секс. Тоест, целта им е да съблазнят произволен партньор от другия пол, разчитайки само на личните си качества и на външния си вид, за да спечелят наградата.
В най-добрия случай мъжът ще трябва (по някакъв начин) да си плати, най-малкото с цената на личното си достойнство, докато се унижава пред непознати жени в бара. Ще ги черпи и те пак може да не му пуснат. Или ще съблазни неотговаряща на статуса му партньорка, с много добре изразен катинар, само и само да вземе паричната награда.
В най-лошия случай на жената ще й бъде платено – чрез директно предложение или под формата на безплатни коктейли, вечеря в ресторант и т.н. При всички случаи, тя ще има по-богат избор от своя конкурент. Няма да й се наложи да спи с хипопотам, за да прибере парите. Достатъчно е да се облече предизвикателно, да седне сама в някое заведение и да чака – кандидатите ще пристигнат сами, а тя дори ще има избор с кой от тях да си тръгне.
Кой, според вас, дърпа конците тогава? Този, който си плаща или го унижават, за да получи внимание / одобрение или този, на когото плащат и пред когото се унижават, за да получат неговото внимание / одобрение?
Истината, която стои зад популярната заблуда, че живеем в патриархат е следната: от край време ролята на мъжа е да осигурява прехраната на жената, да гарантира нейната сигурност и защита, да вдига тежкото вместо нея, да върши мръсната работа и да се стреми тя да избере точно него за плода в утробата си, вместо някой друг, който се справя по-добре с гореописаните задачи.
Поставен в тази неизгодна позиция, воден от своето невежество, слабост и страх, мъжът не вижда друг „полезен ход”, освен да ограничи максимално контактите на жена си с потенциални конкуренти, затваряйки я принудително в харем с кастрирани пазачи или у дома – „боса, бременна и пред мивката“, докато ходи на война вместо нея или бачка като вол, за да осигурява прехраната на цялото семейство. Именно така се ражда мъжкото потисничество през вековете. Именно така се ражда и тенденцията Адам да живее по-кратко от Ева. Както виждаме, от невежеството губят всички, а страхът е лош съветник.
Рицарството, обноските, джентълменското отношение към дамите и благородническото поведение, които толкова много се ценят в западната цивилизация (като символ на възпитание и добър произход) са най-голямото доказателство за второстепенното място на мъжа в обществото и за подчинената му роля спрямо жената.
Той просто е силно заменим. Мъжът може да умре на фронта и няма да липсва на своите конкуренти, но ако тя умре на фронта, цели генеалогични линии от родословното дърво ще изчезнат. Всеки втори би се съгласил да заеме мястото на загиналия в защитаването, в осигуряването на прехраната, във вдигането на тежко и т.н., а при физически по-привлекателна партньорка всеки първи би се съгласил…
Мъжът е силно заменим, приемете това.
Но да се върнем към нашите, не чак толкова романтични и рицарски, „демократични” времена. Да погледнем семейството – тази „клетка на съвременното общество”. Жените определят какъв цвят ще да бъдат плочките в банята и тапетите в спалнята, къде ще учат децата и как ще се възпитават, кой е поканен в техния (иначе „общ“) дом и кой не е, как да бъде обзаведен холът, къде ще се ходи на почивка, с какви приятели е хубаво да се виждаш и с какви – не; жените имат финалната дума при избора на семейния автомобил, те разпределят семейния бюджет (дори когато не работят), обличат мъжете си в подходящите дрехи, управляват домакинството и възпитават децата. Това ако не е власт, кажете ми какво, по дяволите, е?
Естествено, само богатите мъже и красивите жени имат право на избор сред по-голям брой потенциални партньори, но ако мъжът се нуждае от допълнителни атрибути, като власт, пари и влияние в обществото, за да избира, то жената се нуждае единствено от естествената си природа, за да прави същото. Тоест, мъжът избира само, когато си плаща, а жената избира винаги. „Дори гола, една жена винаги има какво да даде на един мъж“ (лаф от баща ми). 🙂
Повечето жени съвсем не са наясно с абсолютната власт, която притежават. Отделно, възпитавани са да вярват, че живеят в патриархат. Но, дори да знаят, жените няма да спечелят нищо от това, че ще поискат да злоупотребят с властта си. В най-лошия случай, те се излагат на опасност от физическо насилие, а в най-добрия ще превъзпитат мъжете си така, както пожелаят, но няма да са доволни от резултата, защото истината е, че жените харесват необуздани, трудни за опитомяване мъже. Подчиненият мъж е лишен от всякакви предизвикателства, а от там и от всякаква привлекателност. Подчинените, моделирани според предпочитанията на своите партньорки мъже са презрени както от самите им партньорки, така и от останалите мъже…
Жените няма да спечелят нищо от злоупотребата с властта си, защото тя е естествена сила, неподкупна за ума, който единствен може да взима решения за манипулация и злоупотреба. Нека не забравяме, че любовта е основната сила, която стои в основите на женското превъзходство, в неговото естествено състояние, ако може да се говори за такова, без да навлизаме в допълнителни заблуди. А любовта е не-насилствена, за разлика от ума. Тя е мъдра, но не взема решения за превъзходство. Тя е всеопрощаваща, всеобхватна и въоръжена само с добри намерения. Тя просто Е – могъща като самото Съзидание. Любовта не търпи злоупотреби. Срещу естествените закони на природата не може да се върви…
Така че, мили дами, радвайте се на дадеността, която имате! И бъдете нащрек за ума си – той по всяко време може да реши да злоупотреби с естествената ви природа, като предизвика едновременно страдание и у вас, и у вашия партньор. Както вече знаем, страданията са единственият сигурен показател за отклонение от съзнателния път и за потъване обратно в заблудите на егото…Щом страдате, значи не правите нещо като хората. И никой никога не е виновен за вашите страдания – те произлизат от липсата на съзнание у самите вас – от това, че сте избрали да вярвате в илюзиите на ума, вместо да следвате истината, която ви се посочва интуитивно.
Страданията са сигурен показател, че сме се отклонили от Пътя на духа, който е добре „павиран” и сме потънали обратно в калните пътеки на егото. Една от тези пътеки е заблудата, че живеем в патриархат. Повярвали сме в куп такива заблуди, само защото са ни ги повтаряли достатъчно. От нас, обаче, зависи дали ще продължим да им вярваме сега, когато вече знаем или ще прегърнем естествената си природа.
Прегърнете естествената си природа като жени, обичайте мъжете си им позволете да ви „служат“. Те ще са повече от щастливи доброволно да вдигат тежкото вместо вас, да ви предоставят мястото си в трамвая, да ви обичат и защитават, да пазят дома ви, да вършат мръсната работа, да осигуряват вашия комфорт и прехрана, само и само да получат шанса измежду всички други да изберете точно тях. Ако мислите, че нещо друго мотивира мъжете да купуват поршета и да строят небостъргачи, жестоко се лъжете. Мотивира ги единствено по-голямата вероятност да изберете тях, вместо някой друг.
А междувременно сте свободни да правите каквото пожелаете…Може да построите дори по-високи небостъргачи от тях. Просто проверявайте редовно ума си така, както проверявате компютъра си за вируси. Дали някоя заблуда не е седнала зад волана на собствения ви живот вместо вас? Това, в което вярвате, от личен опит ли го знаете или сте повярвали, само защото ви го е казал някой друг?
P.S
През последните година и половина – две мъкнех навсякъде със себе си един тефтер, докато пътувах. Носех го в раницата, обикаляйки из кътчетата на родината, взех го и на екскурзиите до Амстердам и Малта, за които също може да прочетете в този блог (раздел „Пътеписи”). Воден от принципа „Човек е човек, когато е на път”, аз наблюдавах внимателно какво се случва около мен и още по-внимателно си записвах на ръка в омачкания тефтер. Целта ми беше да събера онези популярни заблуди, които формират действителността, в която живеем – не само българската, но и човешката, по принцип. Става дума за лъжите, в които сме повярвали автоматично, без да проверяваме или да разсъждаваме, само защото са ни ги повтаряли достатъчно пъти – без да вникваме в есенцията на живота и карайки я по инерция, един вид. Защото така е по-лесно… Списъкът стана доста дълъг, затова реших да огранича наблюденията си само до най-популярните заблуди, доминиращи в съзнанието на съвременния човек. Първоначално мислех да напиша и да издам книга със заглавие „Някои популярни заблуди”, но в последствие реших да ги споделя с вас под формата на безплатни публикации в този блог. Абонирайте се за RSS-фийда на блога или щракнете върху „Абонамент по имейл” от линковете най-горе, в дясно, за да не пропуснете някоя от интересните публикации, които предстоят…Желая ви осъзната 2013-та година!
Писателският блог на Тишо 
Нямам търпение за заблудите! Иначе някои мъже заслужават да избират плочките в банята, да разпределят бюджета, да избират семейната кола и много да разчитаме на намесата им във възпитанието на децата. Стига да…, знаете, всичко останало…;) Поздрави за текста!
Коментар от Милена — януари 7, 2013 @ 4:41 pm
Ами ако някой е убеден, че няма „доминиращ“ пол? Че всички сме първо хора, после всичко останало? Ако не ни задоволява в ролята си на жени да не можем да сменяме плочки (не да ги избираме, да ги сменяме), да шофираме/ купим кола и тн? Ами ако някой като мъж не го задоволява да носи повече пари от жена си, да избира само между мача и посещението при мама/ на кръчма с приятели в края на работната седмица? Това са съвсем отговорно зададени въпроси, с реален интерес зачудени 🙂
Поздрави от някой, който в стремежа си да отхвърли „патриархалния модел“, (за да стигне един ден до партньорския), първо го опозна отвътре.
Така де, не можеш да отречеш книгата, без да си я прочел лично :))
И ПП Уф, всеки сгрешен модел е грешен за всички замесени, без изключение 😦
ПП 2 По въпросите за „брака като институция“ напоследък съм все по-съгласна с теб :))
Лек път и весело да ти е!
Коментар от paju4eto — януари 7, 2013 @ 5:14 pm
Много добре казано, брат!
Коментар от Radi Radev — януари 7, 2013 @ 5:15 pm
скоро не бях че по-добра статия в БГ блог пространството, ако продължаваш в същия дух и по-малко пишеш за позитивни мисли, духове, егота и прочие селф хелп изцепки, блога ти ще стане един от най-четените. Поздрави
Коментар от Кавал Вилев — януари 7, 2013 @ 6:48 pm
🙂 Бул-фъкин`-шит! Много добре е написана, но не е пълна и затова не е вярна.
А това което липсва на пълната картина е женската страна на нащата. Присъства само мъжката. Тя е и общоприетата. И именно затова се казва, че живеем в патриархат. – защото нашата гледна точка винаги отсъства 100% от общата картина. И когато някой се опитва такааа лекичко да я повдигне – следват бааааам шамарите а.к.а „това са глупости“, „такова нЕма“, „те`я кой ти ги разправя“, тая е луда“, „недое**на“ и винаги завършват с „курва“.
Иначе казано ние, реалните жени, ние не съществуваме във вашият свят. И в гореописаният. Съществуват само някакви същества, на които искате да служите и т.н…. да не повтарям горенаписаното. Повечето борби са именно за това – признаване на съществуването ни в този свят, защото ние сме нещо съвсем различно, от това от което имате нужда. Личното ми мнение е, че не са много успешни.
И да знаеш, това дето някой изгаря от желание да носи тежкото вместо мен – само съм чела за него, не съм го виждала (в България) – нито по-отношение на мен, нито по отношение на някой друг около мен 🙂 Всеки се ска-таа-ва.
Коментар от Биляна — януари 7, 2013 @ 10:50 pm
Докато го четох този пост много се смях – особено в частта с намирането на партньори. Склонна съм да поспоря кой колко и как си намира – според мен всичко им е в главите на хората – и както си организиарт света около себе си.
Иначе за това колко много имаме жените – тук и сега на това малко местенце от света разбрах с особена сила когато заминах за Ливан и видях една друга страна на една монета, която като че ли не ми допана особено много
Коментар от anadinkova — януари 8, 2013 @ 1:13 am
Честита нова година! Жив и здрав! Щастлив и креативен да си! Благодаря за дозата оптимизъм! Предлагам ти експиримент – смени в текста „жената“ с „мъжа“ и обратно 🙂
Коментар от Mila — януари 8, 2013 @ 10:43 am
И си прав и не си прав… Може би съвсем леко едностранчиво си описал нещата. А може би си виждал само примерите, където „жената командва, мъжът се подчинява (съзнателно или не)“.
Аз пък съм виждал други примери от реалния живот (специално България, и специално столицата):
Тя – се подчинява. Той – командва. Плочките в банята са каквито той иска. На почивка се отива където той иска. В кухнята ще се прави ремонт или няма – както той пожелае. Ще се излиза на разходка или всички ще стоят вкъщи – той решава. Вкъщи няма да се сложи климатик, дори и да е по-евтино за отопление и дори и да е по-приятно в летните жеги да е по-хладно – той не смята климатика да нещо нужно, така че никой във Фамилията очевидно няма нужда от климатик също и е добре да се подчини на неговите желания. Тя е домакинята, тя чисти. Той не чисти, той е Главата на семейството, а на всички е „очевидно“, че глава на семейството не е редно да държи моп в ръка. И още и още…
И това е само един пример, а такива навярно има много…
Така че, зависи какво си видял… и оттам си правиш изводите. Моите изводи са малко по-различни…
Коментар от Мишел — януари 8, 2013 @ 12:49 pm
@ Милена: Честно казано, и аз нямам търпение, Милена! 🙂
@ paju4eto: Абсолютно убеден съм в това, че няма доминиращ пол. Тук някои хора объркаха естественото превъзходство на жената в някои области от живота с доминиране и словосъчетанието „почти абсолютна власт“ (написано съвсем не-случайно) с израза „абсолютна власт“. От заблудите страдат всички, независимо къде се намират – от мъжката или от женската страна на бариерата. Слагам факти, които уличават една заблуда. Естествено е, че като сме свикнали да живеем в нея, ще се съпротивляваме. Първоначално. Дори очаквах много по-голям хейт. 🙂 Ама то не се е минало време още де…:)
@ Radi Radev: 10х
@ Кавал Вилев: Що такъв никнейм, бре омбре? Мерси за съветите и ще се вслушам в тях, но ако опитът покаже, че са неверни ще ги изоставя навреме, да знаеш! 🙂
@ Биляна: „Общоприетата страна на нещата“ е, че живеем в патриархат, Биляна. Тук пише точно обратното. Вие, реалните жени, съществувате в нашия свят и ние, реалните мъже, още повече ви се радваме, когато сте осъзнати и не страдате от заблудата, че живеете в патриархат, където вашият глас все не се чува. Когато срещнеш осъзната жена, ти не се страхуваш от нейната естествена власт над теб в някои отношения, дори си благодарен, че я има (пропуснала си пасажите с любовта очевидно). И не бягаш от нея, нито се опитваш да я потискаш от страх, дори напротив – доброволно и с радост оставяш на половинката ти да ръководи там, където е по-силна от теб, за да компенсираш с всички онези качества, в които нея наистина я няма. 🙂 „Партньорство“ е ключовата дума, както пише paju4eto в коментара си по-горе. Представи си го като два генерала – единият ръководи коннициата, а другият – пехотата. Загубени са, ако не действат в синхрон. А, ако влязат в конфликт помежду си, с всеки от тях е свършено, нали враговете им само това чакат…Матриархатът и патриархатът са исторически отживелици, които трябва да изоставим в търсене на истинската си същност. Всичко, срещу което се съпротивляваш, го усилваш. Мърморейки срещу патриархата, ти само му придаваш валидност и достоверност, правиш го да бъде реален…познай къде? В собствения ти живот, естествено! При други хора може и да не е така…Но всеки човек решава сам за себе си в какво да вярва и в какво – не, срещу какво да се съпротивлява и срещу какво – не. Куца оферта е да търси после отговорност за решенията си у другите. Приемане му е майката. Аз приемам нещата, които съм описал тук и с тях нямам никакъв проблем. Знам, че опитът за надмощие на който и да било от двата пола обрича и двата пола на нещастие. Нещастията, страданието са сигурен показател, че не правим нещо „като хората“, че сме се отклонили от Пътя. Споделил съм защо. Това ми беше целта. Да споделя. Просто някакви разсъждения. Недей така, ние не искаме „някакви същества, на които да служим“, особено когато са напълно слепи за природата, произхода и истинската си същност, в комплект с всички привилегии, които тя дава по рождение, но не могат да се използват за користни цели. Никой не иска да служи на „някакви същества“. Природата е по-мъдра от нас. Тя борави с абсолютни закони и нейните абсолютни истини са финални, неоспорими. Дори ние, невежите, обаче, не искаме да служим на сляп тиранин, изпълнен с комплекси от стари рани, които не е успял да преодолее. Та той ще ни завлече в бездната! Най-малкото, ще поиска да си отмъсти…Затова, от страх, го превръщаме в роб още докато е време. И от това губят всички…Но роб може да бъде само слепият човек. Мъж или жена, няма никакво значение. „Някакви същества“. Прочети статията отново. Ще видиш, че там няма нито „шамари“, нито „курви“, нито „някакви същества“. Това са понятия, които са се родили в твоята глава…
@ anadinkova: Радвам се, че съм успял да те разсмея. Всъщност, не искам тези неща да се приемат твърде сериозно. Сещаш се, съществува опасност от залитане в опасна посока…А това, което търсим не е залитането. Това, което търсим е балансът. Всичко е в главата, да. Това, което си видяла зад граница са едни малко по-уплашени и, съответно, малко по-агресивни към жените си мъже, в сравнение с европейските, да речем. Предполагам. Разликата не е съществена, обаче. Погледнат от една по-обща перспектива, принципът се запазва…
@ Mila: Благодаря ти за пожеланията! Радвам се, че си успяла да го видиш. Ако смениш думичките, смисълът се запазва. Почти целият. И пак всичко си остава вярно. Ти си първата, която успя да го забележи 🙂
@ Мишел: От заблудата, че живеем в патриархат страдат и мъжете. Заблудите са състояния на ума, а той няма пол. Да, съществуват много двойки, в които единият командва, а другият – изпълнява. Съществуват много връзки, в които единият само дава, а другият само получава. Не мисля, че такива двойки са щастливи в своята връзка. Причината е в заблудите, в страха и, най-вече, в липсата на баланс. От битката между половете губят всички. Това, от което се нуждаем, са половете – едни имат нужда от срещуположния пол, други – от своя собствен. Но не можем без половете. Това, от което действително можем да се лишим, но без да загубим нищо, са битките…“Мир ли искате или драма?“ /Екхард Толе/. „Който търси -намира“.
Коментар от asktisho — януари 8, 2013 @ 2:46 pm
Това е страхотно. Не бих променил и една дума. Де да ги знаех тези неща преди 35 години, сега нямаше да съм разведен. И аз съм стигнал горе – долу до някакви подобни изводи, но при теб всичко е много по-систематизирано, подредено и обяснено. А и е написано добре и увлекателно. Браво.
Коментар от Николай Ботев — януари 11, 2013 @ 8:21 pm
Тишо, Тишо – една птичка пролет не прави…
paju4eto много хубаво го е казала това с патриархалния модел и партньорския. И аз вярвах във втория, ама се сблъсках с първия.
Има дни, когато се чувствам по рождение наказана, защото през времето уж за почивка в делничните дни, а и в почивните, аз работя домакинска работа, тоест женската, докато мъжът ми във времето за почивка се излежава и гледа телевизия или си играе на игрички, защото мъжката работа обикновено е да се свърши нещо два пъти в годината… Когато аз работя в общия ни дом, той работи върху себе си – вдига тежко – ама не тухли или цимент, с които строи нещо или пък стока, а щанги – за да си гледа в огледалото бицепсите и да им се радва, чувства се силен и доволен и не може да разбере, защо аз съм намръщена на факта, че аз съм изморена от работа, а той – от спорт.
Не искам да имам слуга в негово лице. Не искам той да върши всичко, а аз да се излежавам. Искам да усетя, че един път е помислил за мен, а не за себе си и за своето благополучие. Да усетя, че си е казал: „брей, тая жена ще се върне изморена от работа, нека да свърша нещо вместо нея, а не да чакам тя да ми направи салатата и да ми сложи масата…“ Да усетя, че ми подарява цвете за 8-ми март, не защото така се прави, а защото наистина иска да ме зарадва.
Основното заради което не вярвам, че си прав в тезата си по-горе, е подозрението, което тая в себе си, че цялото му високомерно държание е именно заради самочувствието, че той е по-висше същество от мен и че аз като една жена, макар и достатъчно добре доказала се в живота до този момент, трябва да му се подчинявам. На моменти, когато се опитвам да му обясня нещо, виждам как той просто отвръща поглед, изключва си слуха и демонстративно показва, че не желае да си губи времето с моите дрънканици. В повечето случаи не ме изслушва докрай, не приема аргументите ми, даже понякога подигравателно се подсмихва и ако след време се окаже, че съм била права, аз вече нямам сили и желание да се зарадвам на успеха си.
И не, не е вярно, че мъжете се стремят жените да изберат точно тях и правят всичко заради това. На мъжете патриархалният модел повече им допада, защото е по-лесно и безкрайно по-приятно, нищо че те като по-силни би трябвало да имат капацитета да се справят с по-трудните неща, които в днешно време обикновено оставят на жените си под изгодния етикет „това е женска работа“. Може и клиширано да е, но „от полата на мама, за полата на жената плюс за гарнитура – секс“.
Съжалявам, че обърнах една иначе така хубава тема в обикновени „феминистки“ оплаквания. Бях голям ентусиаст в началото на семейния си живот, докато сега философски се опитвам да се измъквам пред себе си от ситуацията с фрази от Ницше и будистки притчи. Със сигурност и аз съм допринесла за такова развитие на нещата, но толкова съм могла в конкретните моменти. Не мога да пърхам с мигли и да прилагам прочие женски трикове…
А и допуснах това да се случи, защото много го исках и не смятах, че от самото начало трябва да въдворявам порядки с остена – смятах, че и той вярва в партньорството и в равнопоставеността.
И за финал понеже съвсем не вярвам в партьорския модел вече, ще скрия и името си от широката публика, защото не ми се иска да си имам излишни скандали, ако „възлюбеният“ случайно попадне на този коментар.
И още един път извинявай за тъпия коментар. Този пост отприщи недоволството в мен…
Коментар от ххх — януари 11, 2013 @ 11:43 pm
Хм, интересен текст.
От една страна, не съм съгласна с него по толкова много параграфи, че май я има ред, два, с които да нямам проблем, я няма.
От друга страна, тази логика ми е много интересна, затова и мисля да задълбая.
Много често попадам на това твърдение „решението дали ще има секс е нейно“. Ъм, това звучи сякаш някой има проблемс това. Чие искаш да е решенито дали ще има секс, ако не споделено? И една още по-голяма тайна?? Ако една жена отиде на бар, седне на столче и се оглежда за секс? Тя е там, защото има иска да прав секс с някой. Да й купиш питие не е нещо, което е задължително, за да правите секс. Да я заведеш на вечеря? Пак. Питието, вечерята, разходката? Все начини, по които двама души да прекарват време заедно, да се опознаят, да се харесат. Това, че си платил вечерята на някой? Не означава, че той/тя ще спи с теб. Ако някой спи с теб, САМО защото си му/й купил вечеря? Нещата са проблематични и сложни и може би не е добра идея да се виждатеоще по-малко да правите секс. Противно на вярването, жените не разменяме секс за други неща, правим секс, защото искаме да правим секс.
Жените обичат секса, не по-малко отколкото мъжете. Не е нужно да се прилагат специални техники, ако те харесвам, ако си ми симпатичен, ако ме привличаш… ще спя с теб, независимо дали ми платиш киното или не или ако си го разделим или ако го платя аз. Защото днес аз имам същите възможности като теб. Ходя на работа, имам образование, сексуалността си е моя и мога да взема решението какво да правя с нея. Моята сексуалност е нещо совободно над което имам контрол, поне в тази среда, в която съм в момента.
Но.. да твърдиш, че аз съм имала силата през цялото това време е… нередно.
Защото това означава да си търсиш извинение, да отричаш нещо, което се е случвало хилядолетия, нещо, което все още се случва. Просто може да погледнеш силно патриархални държави като Индия. Как мислиш, кой има силата там? Беше ли изнасилена и умря ли наскоро млада жена, която се е качила В АВТОБУС?
Нима не се подиграват всички с цяло гърло на бг-мама? Нима да избираш плочки, да украсяваш из къщи, да чистиш и да готвиш не се смятат за глупави неща, за женска работа, за бесмислени неща? Нима жените, които не са красиви/сексапилни/млади/слаби не са третирани като невидими или дори по-лошо, като заслужаващи подигравки?
Не ми е ясно едно нещо, защо хора като Любен или като теб Тишо, държите да обяснявате КАК точно седят нещата? Защо не питате майките си/бабите си/сестрите си? Убедена съм, че имате приятелки, жени, в които сте в добри отношения, защо не говорите с тях. Защо не ги разпитате?
Това отдавна не ме обижда… а просто ме плаши. Защото има хора, които наистина го вярват. И дори когато много жени обясняват, че това не е вярно, не им вярват.
Ти си умен, можеш да видиш какви биха били последствията ако хора, които твърдят, че има социални проблеми, които засягат конкретна група заради конкретни неща, по конкретни начини, не им се вярва. Нали?
Това даже не става дума за феминизъм, а за най-обикновен здрав разум.
Коментар от Eneya — януари 13, 2013 @ 3:49 pm
Не разбирам как в нещо, за което се искат хора от двата пола, като продължаването на рода, мъжът е по-заменим от жената? Този мъж, който пада на фронта, може също да е последният от една линия гени, може да е обичан син, съпруг и баща и тн. И откога жените са станали толкова невероятно незаменими? До колкото знам случвало се е вдовец да се ожени повторно, както и вдовица да не се омъжи повторно…
Текста е супер, ако виждаш жените като стока, която се продава по-лесно, защото основните й аргументи са директно видими и нямат нужда от особена реклама и те е яд, че ти самият трябва да имаш добра маркетингова стратегия, за да се продадеш на същата цена на краткосрочния пазар…
Коментар от teo — януари 14, 2013 @ 1:37 am
@teo
Много е просто.
Една жена може да има десетки деца (през целия си живот).
Един мъж може да има десетки хиляди деца (през целия си живот).
Съответно, ако умрат 1% от жените, ударът върху популацията ще е много по-фатален, отколкото ако умрат 99% от мъжете.
Още ли мислиш, че мъжът не е по-заменим от жената? Удобството на съвременния живот скрива от погледа много очевидни неща…
Коментар от Жилов — януари 14, 2013 @ 2:26 am
По невнимание (а и търсейки екстремен пример), съм допуснал грешка. Да се чете:
„Съответно, ако умрат 50% от жените, ударът върху популацията ще е много по-фатален, отколкото ако умрат 50% от мъжете.“
Коментар от Жилов — януари 14, 2013 @ 4:23 am
@ teo: Така е, прав си, но да не гледаме прекалено крайно и първично на тази статия, моля. Вникни между редовете. Що се отнася до: „…и те е яд, че ти самият трябва да имаш добра маркетингова стратегия, за да се продадеш на същата цена на краткосрочния пазар…“ – не, че ме е яд, обаче това с нищо не променя фактите, който си описал. Поздрави!
@ Жилов: статистически е трудно да се обхване нещо толкова необятно, според мен, но ти благодаря за опита!
Коментар от asktisho — януари 14, 2013 @ 11:23 am
@ Николай Ботев: Е, едва ли тази статия може да спаси нечий брак от развод, но ти благодаря за високата оценка, все пак!
Коментар от asktisho — януари 14, 2013 @ 11:25 am
Жилов, като повечето хора, които мислят абстрактно, а не практически, прави грешката да смята, че ФИЗИОЛОГИЧНАТА ВЪЗМОЖНОСТ е равна на практиката. Нищо де, няма лошо, добър начин да се самонавиеш, но не особено добро разбиране на биологията.
Ако хората бяха, да речем машини, това би имало значение КОЛКО деца може да имат… с тази разлика, че една бременност и раждане са опасни за майката. Детето иска години отглеждане, докато стане способно да се гледа само. Хората имат емпатия. Тези неизвестни пръскащи семето си като луди индивиди? Никога и никъде не са съществували. 🙂 Но… кактово ти помага да се чувстваш добре.
Коментар от Eneya — януари 14, 2013 @ 10:31 pm
За плочките в банята – освен ако мъжът не е професионалист във визуални изкуства, не може да му се има доверие да направи добър баланс в цветовия подбор. Какви предразсъдъци има изобщо и по отношение на интериорния дизайн, проектирани и от мъже и от жени…
Жените много често оставят мъжете да си вярват, че карат влака, въпреки че на мъжете много им тежи да им търсят отговорност, особено ако нещата се объркват. Виждала съм жени, които се обиждат една друга: тази мъжът й й чисти и готви и мие чиниите. Все едно само жената живее в домакинството – предразсъдък и самите жени си търкат с моп-а и го не дават на друг, щото не можел да се научи както нея да прави всичко безгрешно.
А откога жените спряха да се интересуват от всичко, коеето един гол мъж може да им даде. Нали знаеш, че жените изобщо не са меркантилни по отношение на романтичните аспекти.
Защо ли циганите по-често не виждат опасности в бременоста и раждането, ами все така се множат. Все пак не живеем в подсахарска Африка, че да е толкова опасно, и съображенията ни да нямаме по 10 деца са други, включително и това, че на жените им става все по-трудно да се посвещават на друг. Не можели, просто не можели, защото животът им свършвал, докато изгледат и изучат 3-4 деца. Искат живот, искат си интересите, хобитата, скалното катерене, защото семейството е спряло да бъде интерес. Защо ли, това не знам, и с чия помощ семейството се е превърнало в такава скука, сигурно само с мъжка.
Коментар от eleanor — януари 15, 2013 @ 1:06 pm
@Eneya Хората на определено равнище СА биологични машини и в ситуация, в която оцеляването на малка група хора е под въпрос, е очевидно животът на кой пол трябва да бъде рискуван или жертван.
Освен това, ВСЕКИ ДЕН от годината десетки хиляди потомци на Чингиз Хан имат рожден ден. Резултат, непостигнат и непостижим от никоя жена.
Коментар от Жилов — януари 15, 2013 @ 6:24 pm
„Тези неизвестни пръскащи семето си като луди индивиди? Никога и никъде не са съществували.“
Това за Чингиз Хан е отговор на това. Някой друг от двама ни трябва да опресни познанията по биология и история.
Коментар от Жилов — януари 15, 2013 @ 6:26 pm
Оттук: http://anthropologyreviews.com/?p=266
Ако имаш желание, може да поровиш и повече.
Коментар от Жилов — януари 15, 2013 @ 6:29 pm
@Жилов
ако ставаше въпрос за оцеляването на човешкият род, си прав. Но днес това оцеляване е вече подсигурено, даже има сравнително належащ проблем със свръхпопулация…
А и най-вече, един мъж за да има десетки хиляди деца, чисто и просто трябва да оплоди десетки хиляди жени, което си е бая трудуемко, като се има предвид, че годината има само 365 дена примерно…
Но иначе теоретично естествено, че човечеството може да се върти като пчелен кошер. Само че не с една царица, а с няколко търтея, които да оплождат наред пчеличките-родилки. Долкото на мен ми е известно обаче, за щастие на някои и за нещастие на други, днес човечеството не се върти така .
Коментар от teo — януари 15, 2013 @ 11:26 pm
Уха, интересна дискусия! 🙂 Жилов, тео, eleanor, дори Eneya (визирам собствения ти блог), благодаря ви за изразените тук мнения! Това с римлянина и монголеца е много интересно – не се бях замислял досега. Цялата тази обмяна на мнения, всъщност, може да бъде и доста забавно, образователно, полезно, интересно занимание, стига да иска човек, дори да защитава съвсем различна позиция от останалите – стига да не допуска баналната грешка, естествено, защитата на собственото му мнение да прерасне в нападки и обиди срещу личността на инакомислещия. В крайна сметка, всяко мнение е субективно и може да се обори с аргументи. Това важи и за мненията, които изразявам в тези статии. Те имат за цел да ви провокират и да ви накарат да мислите. А вие го можете това. Така че, благодаря ви за културния диалог, за сдържаното поведение и за умереното отношение! Всички различия в гледните точки са приемливи, когато са поднесени качествено. Поздрави!
@ Eneya: чак сега видях, че дългият ти и, иначе добре написан, интелигентен коментар, е задържан. Нищо лично, Аксиметът ги прави тези неща понякога, знаеш, а аз нямах много време тези дни да стоя пред компютъра и да „дебна“ за коментари, нито да проверявам за задържани такива. От „кръстосването“ на шпаги в твоя блог, обаче, ми остана един горчив вкус в устата…Сега донякъде разбирам на какво се дължат по-острите емоции там. Или поне с това точно искам да си ги обяснявам, а именно – със задържания ти коментар. Сега по темата: ровенето в миналото не е много добра идея. Трябва ли да накажем сегашните мъже за поведението не техните предци (ненормално и неморално – безспорно) спрямо жените, продължаващо с хилядолетия? Не, трябва да ги поздравим за това, че макар и да носят гените на своите предци, те най-после си позволиха смелостта да погледнат жената в очите, като равна. И да й дадат същите възможности, плюс избора дали да се възползва от тях – така, както и на тях им е предоставен този избор. Независимо, че не всеки успява да се възползва от него. А трябва ли да се чувствам виновен за действията на някой изнасилвач, независимо дали той е индиец, пакистанец, германец или българин? Изнасилвания се случват всеки ден и в България. Не, не мисля, че трябва. Не виждам себе си в тази категория, а и не мисля, че читателите на този блог, които са мъже, също попадат в нея….В интерес на истината, лично аз винаги съм бил глезен и обичан от жените, те са били щедри с мен (и продължават да бъдат) във всяко отношение. Освен това забелязвам, че колкото по-свободни от предразсъдъци за подчиненото си място в обществото са тези жени – жените в моя живот – колкото по-самостоятелни се чувстват, толкова повече се харесваме взаимно, т.е почитател съм на онази Ева с гордо вдигнатата брадичка, а не на смазаната от историческата си обременост на жертва, многострадална Геновева. Последната никак не ми е симпатична. И в двата случая е взаимно…Послушах съвета ти и говорих с въпросните жени. Учудващо, но повечето от тях разсъждават по същия начин, като мен, върху този въпрос. Така е, защото човек привлича сродни нему хора, това е съвсем естествено. А матриархатът, между другото, като историческа епоха, продължава многократно по-дълго от патриархата. Това, което се опитвам да кажа с „Живеем в патриархат?“ е, че се нуждаем да загърбим и двете, ако искаме да сме свободни от оковите на миналото в настоящия момент. И от зависимостта на ума си към различни заблуди. Само така ще открием истинската си същност, която, повярвай ми, не е нито мъжка, нито женска и в никакъв, ама никакъв случай не е жертва…
Коментар от asktisho — януари 16, 2013 @ 4:02 pm
@ xxx: По принцип не обичам анонимните коментатори, ама хайде…От мен да мине този път.
„аз работя домакинска работа, тоест женската, докато мъжът ми във времето за почивка се излежава и гледа телевизия или си играе на игрички“
Искаш ли да се хванем на бас кой точно е отговорен за този резултат от личен избор и действия, упражнявани многократно в миналото? Със сигурност не съм аз.
🙂
„…защото мъжката работа обикновено е да се свърши нещо два пъти в годината…“
Необходима е повече емпатия (тук ще се съглася с Eneya), за да не подценяваш чуждия принос, независимо колко незначителен може да ти се струва той.
„аз съм намръщена на факта, че аз съм изморена от работа, а той – от спорт“.
Познавам домакиснтва, в които е точно обратното, но едва ли са по-щастливи от вас, защото и там балансът, равновесието липсва.
„Не искам да имам слуга в негово лице“
Но думите ти сочат точно обратното. Защо са тези оплаквания тогава?
„Не искам той да върши всичко, а аз да се излежавам. Искам да усетя, че един път е помислил за мен, а не за себе си и за своето благополучие“.
Само с искане не става. Аз, например, искам някоя певица от ранга на Алиша Кийс да ми е гадже, но ако не направя нужните действия в тази посока, това, естествено, никога няма да се случи. Само се закачам. Това беше пресилен пример. Всъщност, живея точно „сценария“, който искам, защото ежедневно го затвърждавам с дела. преди известно време разбрах, че и четиристотин прераждания, пълни само с оплаквания, няма да ми свършат никаква работа. Тогава нещата започнаха да се променят.
„Да усетя, че ми подарява цвете за 8-ми март, не защото така се прави, а защото наистина иска да ме зарадва.“
Как точно ще го усетиш, когато на осми март всички мъже правят абсолютно едно и също – подаряват цветя?
„Да усетя, че си е казал: “брей, тая жена ще се върне изморена от работа, нека да свърша нещо вместо нея…“
НЕВЪЗМОЖНО е да накараш някой друг да мисли това, което искаш, колкото и несправедливо да ти се струва, че е така. Просто и двамата имате свободна воля, изразена в мисълта, думите и делата на всеки от вас, която се изразява с еднаква сила. Именно желанието да променяме постъпките, мисленето или външния вид на партньора води до мизерията, която сме свикнали да наричаме с по-приемливото име „брак“ (както наричаме и стоките, които вече за нищо не стават, между другото) или „семейство“ – тази втълпена ни от малоулмните реклами на прах за пране „ценност“, която е ценност, само ако наистина умееш да я оцениш. А
оплакването от свободата на друг човек да мисли и говори каквото си поиска и, въобще, оплакването, е точно обратното на признателността, благодарността и, като цяло, на умението да оцениш това, което имаш в момента. Но само те са източникът на изобилие в евентуалното бъдеще.
„…не вярвам, че си прав в тезата си по-горе, заради подозрението, което тая в себе си, че цялото му високомерно държание е именно заради самочувствието, че той е по-висше същество от мен…“
Този текст съм го написал именно, за да разсея такива подозрения, ххх. Може да се окаже, че подозираното от теб изобщо не е вярно. 🙂
„…и че аз като една жена, макар и достатъчно добре доказала се в живота до този момент, трябва да му се подчинявам“.
А ТРЯБВА ли? Защо, примерно, ВСИЧКИ жени не го правят? Няма нужда сега да ти изпращам стотици хиляди примери и доказателства за съществуването на жени, които са ИЗБРАЛИ да не се подчиняват на мъжете си, нали? През цялата човешка история и на всички контитненти…Предполагам, че е въпрос на личен избор. Може да е несъзнателен, но все пак – избор. А дори несъзнателен, всеки избори води до конкретни резултати, които, ако не ни харесват, можем да изменим в настоящия момент само и единствено чрез ДЕЛА. С хленчене и 400 прераждания няма да ни стигнат…
„В повечето случаи не ме изслушва докрай, не приема аргументите ми, даже понякога подигравателно се подсмихва и ако след време се окаже, че съм била права, аз вече нямам сили и желание да се зарадвам на успеха си“.
Отново изниква въпросът, щом нещата са чааак толкова зле (а се съмнявам да са, ама хайде, да приемем условно, че е така), кой ИЗБРА да живее с точно този човек, сред всички останали? Преди време? И кой ПРОДЪЛЖАВА ДА ИЗБИРА да живее още с него, всеки ден, тук и сега? сега ще ми кажеш, че вече е невъзможно времето да се върне назад, да промениш избора си и, че за това са виновни куп ВЪНШНИ обстоятелства, събития и хора – виновни са всички останали, с изключение на теб. Ти не носиш никаква отговорност за изборите, които си правила или правиш. Те са „резултат“ от „обстоятелствата“. Обаче аз мисля, че просто изпитваме
някакво удоволствие от драмата. Храним се от негативните емоции, които произвежда всяка форма на оплакване. В това няма нищо лошо, естествено. Това също е форма на свободен избор, стига на теб да ти харесва. Няма лошо и да се оплакваш 400 прераждания подред, докато повтаряш един и същ филм, състоящ се от отказа ти да поемеш отговорност за собствените ти мисли, думи, избори и дела. Но това няма да промени с нищо нещата, само това мога да ти обещая със сигурност…Прекалено лесно е да търсим вината за своето неудовлетворение у някой друг или в обстоятелствата по принцип, не мислиш ли? Прекалено лесно и прекалено безотговорно. Сигурно и цар да си не е лесно: трябва да ходиш на война, да издаваш смъртни присъди, да мислиш за сто хиляди неща едновременно. И да носиш отговорност за толкова много хора. Къде-къде по-лесно е да хвърлиш короната и скиптъра, дадени ти по рождение, да ги стъпчеш в прахта, да се завиеш през глава и да започнеш да ревеш и да се оплакваш колко тежко е да си цар. Нали?
„На мъжете патриархалният модел повече им допада, защото е по-лесно и безкрайно по-приятно“
Ако приемем казаното от теб за вярно, то значи, че в такъв случай аз не съм мъж по вторични и първични полови белези, както и по разсъждания, но медицината, биологията и сегашната ми партньорка, изглежда, са на съвсем различно мнение по този въпрос…
„Може и клиширано да е, но “от полата на мама, за полата на жената плюс за гарнитура – секс”.
По-голямо клише не мога да измисля. Всъщност, сетих се, измислих – тъпия виц за мъжа като тиган – „задникът да е на топло, жената да те държи за дръжката, а стомахът винаги да е пълен“. Знаеш ли, всъщност намирам коментара ти за доста забавен, интересен и полезен спрямо допълването на тази тема. Дано да не ми се разсърдиш само, че си позволявам да пиша това, което мисля, т.е за лукса да не те лъжа „право куме в очи“, понеже едва ли има женски лексикон, в който да не пише: „мразя лъжата, лицемерието и предателството“. 🙂 А това, което мисля, всъщност, е, че нито животът ти е толкова лош (личи си дори от тона, с който го описваш), нито мъжа ти е толкова черен (дори мисля, че е точно мъжкарят, който би привлякъл повече от средностатистическата жена), нито мисля, че изобщо нещо около теб или в семейството ти се нуждае от ревизия и спешен ремонт, с изключение на навика ти да се оплакваш и, по-скоро, с изключение на отказа ти да приемеш очевАдната истина, че днес е резултат от изборите, които сме правили вчера, а утре ще бъде резултат от изборите, които правим днес. И никой, ама абсолютно никой друг на този свят не носи отговорност за тези избори, освен нас…
Това не са „обикновени феминистки оплаквания“, а Ницше и Буда са добри съветници – много вероятно е да ти кажат абсолютно същото, което прочете и тук. Но това пак с нищо няма да промени състоянието на нещата, от които се оплакваш. Тишо ще те посъветва просто да загърбиш недоволството, да покажеш среден пръст на оплакванията и да провериш каква кошница с блага може да ти донесе тяхната противоположност – благодарността, т.е се опиташ да откриеш хубавото, прекрасното, дори в ситуация, която не намираш за съвсем идеална и съвършена в момента…
Коментарът не е тъп – съжалявам само, ако отприщва недовоство, но начинът, по който хората интерпретират текстовете ми, сещаш се, също не зависи от мен. Благодаря за изчерпателното мнение! Мисля, че и другите коментари тук ще ти бъдат интересни. В своето разнообразие…
Коментар от asktisho — януари 16, 2013 @ 5:34 pm
Дам и аз мисля, че някъде дълбоко в душата на мъжа нещата са така програмирани и подредени, но не знам защо нещо често не се получава. В един момент май нито жените сме това, което се предполага да сме, за да заслужим възхищението, което природата ни е написала в упътването за употреба, нито мъжете са това, което пише в тяхното. Всъщност те се стараят, но на нас пак не ни е достатъчно и вярно не обичат много да помагат в домакинството (някои). И наистина има такива, които са убедени, че жените са по-глупави и за нищо не стават, освен за секс и домакинска работа – но нямат право на мнение за каквото и да било, защото те от нищо нищо не разбират, освен от клюки, дрехи и гримове. Да се чудиш на тези мъже тогава защо са им жени, но все пак искат и най-интересното искат колкото се може по-хубави, но без пръста да си мръднат. Аз ги намирам за разглезени комплексари и гледам да ги избягвам отдалеч, макар и да се подмазват и да правят някакви неща, защото знам, че е капан или просто съм луда. Не знам, но ме дразнят. Тишо, интересно ще ми е да видя ти какво мислиш 🙂 И поздрав за истински мъжката гледна точка. Дано има повече мъже като теб 🙂 Разпространявай словото 🙂
Коментар от Earnestina — януари 17, 2013 @ 4:44 pm
@ Earnestina: „…май нито жените сме това, което се предполага да сме, за да заслужим възхищението, което природата ни е написала в упътването за употреба, нито мъжете са това, което пише в тяхното“. Май да. 🙂 Цитатът ти е изключително точен. И го доказва фактът, че тази (на пръв поглед уязвителна за мъжете) тема е подкрепена от повечето мъже, които се осмелиха да я коментират, при това с лекота, и отречена от повечето жени (изчети коментарите горе – много са интересни), които също се осмелиха да направят същото. За феминистките да не говорим – те са крайно, твърдо, категорично против. Въвлякоха ме в нещо като мини скандал в един друг блог, с безкрайни примери за неравностойното и подчинено положение на жените в съвременното общество. Защото е очевАдно, че светът, в по-голямата си част, не се управлява от жени, но отричането на патриархата не означава автоматично матриархат. Това, което ние, хората, цял живот правим, е да се напъхваме от една илюзия в друга, често противоположна на първоначалната, в която сме вярвали. А светът не е нито черен, нито бял – той се намира във всички нюанси на сивото, при това – в перфектен баланс. Съвсем естествено е половете също да са балансирани, но не комплексно, а като „единство на противоположностите“. Това прави безсмислено и обречено всяко усилие на единия пол да се възползва от своите предимства над противоположния, което въвлича и двете страни в страдание – може би не веднага, но със сигурност това рано или късно се случва. Несъвършенството е синоним за страдание, а съвършенството може да съществува само и единствено в перфектния баланс. Така твоят въпрос за лъжата в другата статия и за подмазването тук получават един и същ отговор – опитвайки се да излъжат жените, като им се подмазват, мъжете не успяват, именно защото се опитват. Ако пък успеят да ги излъжат, т,е да ги въвлекат в някаква заблуда, то значи, че съвсем естествено са успели да излъжат и себе си, като се въвличат в абсолютно същата заблуда. За това, както се досещаш, ще „плащат“ и двете страни, чрез някаква форма на страдание, като големината на страданието е единственият индикатор за това колко далеч си се отдалечил от истината. Сигурно звучи несправедливо, но когато приемеш една лъжа, ти де факто заблуждаваш себе си, а този, който те заблуждава, де факто, лъже и себе си. Отдалечавайки се от истината, отдалечаваме и другите. И страдаме. Ето, например, мъжете лъжат непрекъснато себе си, че най-важното качество на една жена е външният й вид, лъжат и жените за това, като самите жени също се заблуждават непрекъснато помежду си, заедно и поотделно, по този въпрос. Но външният вид е преходен и задължително се променя с времето, при това – задължително към по-лошо. Излиза, че лъжата противоречи на този естествен процес, който е истина – лесно доказуема и абсолютно неизбежна – като всяка абсолютна истина. Отдалечаването от нея генерира страдание. Степента, в която си се отдалечил, е равна на големината на страданието. Естествено, страдат всички – както мъжете, така и жените, защото са се заблуждавали помежду си, заблуждавали са себе си, заблуждавали са и другите в не-истината, че външният вид е най-важното качествено на всяка жена. Дяволът е този, който в един известен църковен стенопис държи огледалцето пред лицето на красавицата, която сресва своята коса, а в отражението лицето й е зловещо състарено. Суетата е един от основните грехове в тукашната религия, еднакво присъщ както за мъже, така и за жени. Все пак, мъжете лъжат жените за важността на техния външен вид заради собствената си суета да бъдат забелязани от другите излъгани в компанията по-атрактивна партньорка. Но да се върнем към страданието. Така например, ако си успял да задържиш една партньорка заради външния й вид, заблуждавайки себе си и нея самата, че външността е най-важното й качество, неизбежно, когато то се промени, от това ще страдате и двамата. Ти ще се чувстваш „прецакан“, защото на света има толкова други по-млади и по-хубави от нея жени, а тя ще се чувства недооценена и ще живее с усещането, че е загубила основното си, най-важно качество.
Коментар от asktisho — януари 17, 2013 @ 8:24 pm
Как може да изпишеш толкова много и нищо да не е излишно и да не се повтаря! Ще го кажа с думите на поета: „You are my personal Jesus. I want to be like you“ Хахах, в кръга на майтапа. Но твоя коментар ми повдига други въпроси. Има ли тогава любов изобщо? Или и тя е просто илюзия? Ако махнем фалшивите потребности и заблуди на егото, които често ни карат да си мислим, че сме влюбени в някого и имайки предвид, че все пак всички сме несъвършени и имаме доволно много недостатъци, то възможно ли е хората истински да се обичат и без бакалски сметки от типа на – „това е най-красивата жена, която мога да си позволя“, „това е най-богатият мъж, който мога да омая“ или пък дори и „това е най-ценящият ме и държащ се добре с мен човек“. Дори и това може би е удобна версия, дори може би най-удобната. Възможно ли е да има любов към човек просто заради него самия, а и той не се ли променя постоянно? Тогава значи пак ще е заблуда и ще е временно. А и е толкова трудно да опознаеш някой толкова добре. Възможно ли е изобщо да има такова чисто чувство и ако да, тогава от какво ще се породи то? Гле’й какво домашно ти отворих 🙂
Коментар от Earnestina — януари 18, 2013 @ 1:59 pm
@ Earnestina: Има. Просто всички тези неща, които слагаш в кавички трябва да са насочени към самите нас. И отговорът им да е ДА. И да вярваме достатъчно в него.
Коментар от asktisho — януари 18, 2013 @ 8:04 pm
А когато сме толкова съвършени и самодостатъчни за какво ще ни е друг човек? Имам предвид само един и постоянно.
Коментар от Earnestina — януари 18, 2013 @ 9:05 pm
@ Earnestina: Хм, питай Звездния принц. 🙂 Предполагам, че самото Съзидание е отговорът на твоя въпрос. И не е само един, но е за постоянно 😛
Коментар от asktisho — януари 18, 2013 @ 9:11 pm
Охо, с не само един малко ме обърка. Не, аз си бях объркана и преди това 🙂
Коментар от Earnestina — януари 18, 2013 @ 9:35 pm
Съзиданието е съвършено и самодостатъчно (също като нас, между другото), с единствената разлика, че няма никаква разлика и, че за разлика от нас, знае. Бидейки толкова съвършени и самодостатъчни, за какво ще ни е друг човек? Имам предвид само един и за постоянно? Не могат ли да са трилионите форми на Съзиданието и пак да е за постоянно? Не само, че могат, но и отдавна вече това е. Съзиданието. 🙂
Коментар от asktisho — януари 18, 2013 @ 9:52 pm
Сигурно като порасна ще го разбера 🙂
Коментар от Earnestina — януари 20, 2013 @ 12:32 am
Въвлякоха ме в нещо като мини скандал в един друг блог, с безкрайни примери за неравностойното и подчинено положение на жените в съвременното общество. Защото е очевАдно, че светът, в по-голямата си част, не се управлява от жени, но отричането на патриархата не означава автоматично матриархат.
Ами неравностойното и подчиненото положение на жените, не се ли нарича точно патриархат 🙂
Трябва ли жените да се примирят с огризките на мъжете, че и да бъдат убеждавани, че те разпределят порциите?
Коментар от Теодора — януари 23, 2013 @ 12:33 am
@ Теодора: Въпросният мини скандал (както и темата, която подхващате) са се отклонили достатъчно вече от текста, който коментираме тук, от първоначалната ми идея / мотивация да го напиша, както и от тезисите, изложени вътре в него. Ясно ми е, че ще има хора, които принципно не са съгласни с изброените по-горе. Ясно ми е, също така, че ще има и такива несъгласни, които са се ограничили в четенето на текста само до заглавието му, но се хвърлят да коментират по инерция…Ако смятате, че принципната позиция, която защитавам в статията си е, цитирам: „жените да се примирят с огризките на мъжете и да бъдат убеждавани, че те разпределят порциите“, значи се нареждате сред втория тип коментиращи и, за съжаление, няма на на каква основа да водим разговор с вас. Всичко останало, което мога да ви кажа по въпроса мисля, че ще го откриете в текста по-горе, както и в множеството подробни коментари под него. Няма какво повече да добавя, нито пък ми се влиза в допълнителни спорове, които не кореспондират директно с творчеството ми. Ако ви интересуват темите феминизъм, неравенство и патриархат, препоръчвам ви да прочетете есетата на един бивш феминист, който много, ама много точно, ясно и аргументирано разказва защото точно вече е бивш. Между другото, препоръчва ги и авторката на въпросния блог, където се разрази въпросният мини-, ако може да се нарече така, „скандал“. Нищо, че не е съгласна с тях. Права е. Умело и увлекателно е поднесено съдържанието, шестица за стила, а незапознатият с темата за феминизма читател определено има какво ново да научи от тях. Изводите си ги прави всеки сам за себе си след това. Изводът, който аз съм си направил от личен опит, работейки в компании, където в йерархията над мен винаги е имало предимно и само жени е, че не съм останал с впечатлението да събират някакви „огризки“.
Коментар от asktisho — януари 23, 2013 @ 10:04 pm
Как пък ви хрумна това? Копирала съм част от ваш коментар, така че явно освен статията съм прочела и коментарите. Зададох ви въпрос по нещо, което вие сте казали. Моля ви не ми се сърдете.
Не знам в какви компании сте работили и на къде в йерархията сте били, но на всички е ясно, че като цяло, жените заемат по-ниски позиции от мъжете. Пишете го и вие, в частта от отговор, която копирах по-горе.
Добре съм запозната с феминизма, но благодаря за препоръката, ще ги прочета с удоволствие.
Коментар от Теодора — януари 24, 2013 @ 12:06 am
@ Теодора: Ще се съгласите, че практически е възможно да сте копирали две изречения, без да сте прочели останалите 150. Не казвам, че е така. Просто заявявам, че е практически възможно (и допустимо) – няма нищо лошо в това. Няма и за какво, съответно, да ви се „сърдя“. Моля ви! 🙂 Отговорих на вашия въпрос според личните си убеждения, опит и нагласи. Те за вас, персонално, може и да се окажат неверни. Не ги натрапвам. Просто избягвам спорове по твърде общи теми, които тези публикации несъмнено също разпалват. Твърдите, че „на всички е ясно, че като цяло, жените заемат по-ниски позиции от мъжете“. На мен, лично, не ми е ясно. Твърдението ви може да се приложи към по-изостаналите деспотични режими в третия свят или към крайните религиозни общества, но е трудно доказуемо за света, в който живеем. Няма закон, който да принуди жените да се възползват от равните възможности, които са им дадени. Пак по закона. Въпрос на личен избор, воля, убеждения, много, ама много бачкане, упоритост, труд, пот, сълзи, недоспиване, натиск, търпение, пак воля, упоритост, труд, пот, недоспиване, много бачкане и по-малко хленчене за несправедливостите, които ни обграждат. Много са, да, но има хора, сред тях и доста жени, които успяват. Въпреки трудностите. Следвайте тези примери, а не на мрънкачите – за ваше лично добро е. Оплакванията, ако можеха да променят нещо, българите щяха да са най-богатият народ в Европа, тъй като са експерти в това да се оплакват и все други (или външните обстоятелства) да са виновни за техния неуспех…Прочетете есетата, да. Що се отнася до феминизма – едва ли има какво повече да добавя – човекът е по-запознат от мен. Желая ви всичко най-добро!
Коментар от asktisho — януари 24, 2013 @ 1:12 pm
Да, възможно е, но е изключително нелогично. Явно ще трябва да вземете думите ми на доверие.
Не мога да разбера, защо решихте, че се оплаквам от нещо? Трябва ли да се преструвам, че проблем не съществува, за да не изглеждам хленчеща и неуспяла? Хайде сега кажете с кои от следните твърдения сте съгласен – Ако аз и мъж кандидатсваме за една позиция, вероятно ще я получи мъжът. Ако съм в детеродна възраст, дори и да не желая деца, става още малко вероятно да получа работата. Ако вече имам деца, шанса да получа работата клони към нула. Това показва, че живеем в патриархат. Фактът, че съм определена като „мрънкаща“, защото съм написала, че живеем в патриархат под статия със заглавие „Живеем в патриархат?“, също се дължи на факта, че живеем в патриархат.
Последно ще уточня – това, че осъзнавам, че живея в общество, което се управлява от мъже в полза на мъже, не означава, че обвинявам пола си за всеки неуспех, чувствам се прецакана и т.н. Просто не се преструвам, че няма нищо такова.
Коментар от Теодора — януари 26, 2013 @ 3:06 pm
@ Теодора: Трябва ли да се преструвам, че проблем не съществува, за да не изглеждам хленчеща и неуспяла?
НЕ. Трябва да го решавате проблема. Как? Само вие си знаете, нали все пак е ваш проблем…Успехът не е задължителен, като основното образование. Човек трябва да се пребори за него…
„Ако аз и мъж кандидатсваме за една позиция, вероятно ще я получи мъжът“.
Вероятно. Това е само предположение. Може да се окаже вярно, може и да не се. Ако кандидатствате за една позиция и не ви наемат само заради пола ви, има институции, към които да се обърнете за съдействие. Ако тези институции не ви се струват ефективни, направете ги по-ефективни. Вие, лично и персонално. Всичко останало е оплакване, непридружено от действие.
Ако съм в детеродна възраст, дори и да не желая деца, става още по-малко вероятно да получа работата
От личен опит ли говорите за тази втора вероятност? Или ползвате някаква статистика? Но, дори да приемем, че е вярно, какво, според вас, трябва да се направи? Предложете решения.
Ако вече имам деца, шанса да получа работата клони към нула.
А искате ли да загубите голяма сума пари, като се хванете на бас с мен и ви запозная с голяма група жени, които, след като вече имат деца, успешно са си намерили работа?
Това показва, че живеем в патриархат.
Това показва какво е вашето мнение, Теодора. Аз го уважавам, но ще се съгласите, че имам правото да не съм съгласен автоматично с него. Вие също можете да не се съгласявате с мен. Феминизмът ще спечели повече последователи, ако насочва вниманието към личностите и биографиите на успели въпреки всичко жени, а не към общите за цялото общество, симптоматични проблеми. Ако имате точна „диагноза“, пък, трябва да изготвите и правилната „рецепта“ за справяне със симптомите. И отговорността за „лечението“ ще бъде изцяло ваша…Съмнявам се, обаче, всички хора в едно общество да могат да бъдат „излекувани“ с една и съща „рецепта“. Имате ли индвидуален подход към решаването на проблеми, които ви създават индивидуални трудности в ежедневието? Ако е така, ще се радвам да ги чуя. Или искате да превърнете тези проблеми в проблеми и на обществото? Ще трябва да се наредите на опашка, обаче, че последното има още няколко милиона проблеми за решаване, преди вашите лични. Ако пък желаете да въздействате на обществените правила и норми, моля, заповядайте, правете го чрез масмедии, трибуни и политически платформи, както правят всички, които в момента въздействат на обществените правила и норми, които ги формират. Благодарен съм, че пишете в блога ми, но ако амбициите ви са по-високи от чистото общуване и размяната на идеи, ще трябва да потърсите и по-висока трибуна…
„….живея в общество, което се управлява от мъже в полза на мъже – това не означава, че обвинявам пола си за всеки неуспех, чувствам се прецакана и т.н. Просто не се преструвам, че няма нищо такова“.
Теодора, преструвайте се или не се преструвайте за каквото намерите за добре. Но това са само мисли. „По делата ще ги познаете“…
Коментар от asktisho — януари 28, 2013 @ 6:08 pm
imashe edna pesen na James Braun kazva se it’s a mans world.kogato jenite upravliavat v edno obshtestvo kakto pri isliama koito izricno otricha patriarhata se rajdat slabi maje i silni jeni ot koeto sledovatelno se rajdat homoseksualni.prodaljavaite da si gledate turskite seriali.zatova evreite vladeiat sveta zashtoto tam edinstveno ima pulen patriarhat
Коментар от jewish rules — април 13, 2013 @ 10:34 pm
„Прегърнете естествената си природа като жени, обичайте мъжете си и им позволете да ви “служат”. Те ще са повече от щастливи доброволно да вдигат тежкото вместо вас, да ви предоставят мястото си в трамвая, да ви обичат и защитават, да пазят дома ви, да вършат мръсната работа, да осигуряват вашия комфорт и прехрана, само и само да получат шанса измежду всички други да изберете точно тях.“
Тихомире, заставам безрезервно, безапелационно зад тези думи! Не знам дали дори ти самият си даваш сметка колко си прав! Имала съм понякога колебание относно собствената си роля в моето семейство, както и по отношение на жените по принцип. Вече не се колебая. Напълно в моята власт е да обичам и да бъда обичана. И изобщо не става дума само за секса. Сексът /според мен/ не стои на първо място в главите нито на мъжете, нито на жените. На друго място е разковничето – взаимно да си влезете под кожата.
Коментар от Фитилчето — май 2, 2013 @ 2:49 am
@ Фитилчето: „взаимно да си влезете под кожата“ – чудесно казано. Благодаря за хубавите думи!
Коментар от asktisho — май 8, 2013 @ 1:59 am
Ех Тишо, жалко, че си ми адаш. С тези твои писания за жените имам чувството, че някога в детството не са ти обръщали внимание твоят тип жени. Феминизацията е факт не оспорим. След време и световният полицай (С А Щ) ще осъзнае грешката си и дано не бъде късно. Всичко това е някаква твоя измишльотина, все пак историята си е история,както и да я преиначаваш. Матриархат не е имало, и никога няма да има. Сегашното положение се дължи на наложеното ни от вънка устройство на днешният живот. Вярно е, че всеки обича майка си, но също толкова и баща си. Без мъже как пък щяха да раждат жените. Някога имаше един полски филм-комедия
„Сексмисия“. Макар и комедия има доста неща върху които да се замислиш. Но да се върнем на патриархата. Благодарение на него българският поминък все още съществува. Западните демокрации не успяха да унищожат всичко. Разковничето е в това, че жената е смятана за по-нисше същество. Помисли малко, дали това не е истина и защо не е било обратното. Сега когато се говори за равенство м/у половете това значи ли и уравниловка във всичко. Еднакви неща за вършене, еднакви заплати еднакви отговорности и всичко еднакво. Знаеш, че при уравниловката, този който е по можещ няма да даде максимума при каквато и да е работа, а мъжката физиология се е наложила като по-функционална от женската. Ти сам твърдиш, че мъжете вършели по-грубата, по-трудната работа и не защото да се харесат на някого, а защото жените не могат да я свършат. Всеки истински мъж желае да има потомство и ако можеше да го има без жените то тогава те щяха да са напълно излишни:-освен за удоволствие.
И сега все още мъжката рожба е по-вече ценена. Все още някои бащи когато им се роди син правят банкети, а когато е дъщеря се крият , за да не бъдат поздравени от приятели. Син, -значи продължението на мъжа или рода. Така било е, така е, и пак така ще бъде.
Нелегално продаваните деца в Гърция и други държави също са с различна стоиност по пол. Момчето струва 1500 евро, а момичето само 600. Право на глас жените имат по-вече от преди 100 години и с нищо не са допринесли на света, освен да плагиатстват постигнатото от мъжете. Сега вече ще могат и да пречат. И не съм съгласен, че по силният пол (в случая мъжки) ще се страхува от по-слабия (женски). Колкото до страх да не бъде избрана, поскоро е жената. Мъжът и сам да живее все ще намери начин да се адаптира, докато жената без средства и мъжка подкрепа трудно ще се справи. Целта на феминизираната законова уредба е да направи зависим мъжа от жената, но това просто няма как да стане. Войните на времето са ясно доказателство, че мъжете си оставят гените по чужди земи минавайки през тях и си заминават, а после жените го отнасят, гледайки децата им.
Коментар от Тихомир Алексиев — юни 14, 2013 @ 8:39 pm
@ Тихомир Алексиев: Тишо, малко сексистки ми прозвуча този коментар, но аз не съм придирчив, пък и тонът ти е интелигентен, затова няма да се фокусираме върху примерите от търговията с деца, които даваш, за да потърсиш доказателство за тезата си. Или за бащите, които се крият, когато им се роди дъщеря, защото още не са напуснали средновековието в ума си. Както, може би, знаеш: възможно е да се извади човека от селото, ама да се извади селото от човека е по-трудно… Трябва да уточня, също така, че не съм феминист и не подкрепям такъв тип идеология, но тя, ако си по-запознат с темата, също не приема постановките в това есе. Достатъчно показателен е бурният спор, в който този текст ме въвлече с една от представителките на феминистката идеология у нас (прочети и други коментари). Опитах се да дам личната си гледна точка върху въпроса. Не ангажирам никого с мнението си, никой не е длъжен да ми вярва и всеки е свободен да оспорва, а аз съм отворен, както виждаш, за комуникация и за обмяна на мнения. Ще си позволя само да не се съглася с твоята констатация, че „в детството не са ти обръщали внимание твоят тип жени“. Психологията определено не ти е силна страна, адаш, ама без да се засягаш. „Всичко това е някаква твоя измишльотина“ – виж, тук вече съм абсолютно съгласен. Както казах по-горе – Не ангажирам никого с мнението си, никой не е длъжен да ми вярва и всеки е свободен да оспорва. Причината да спра да пиша поредицата „някои популярни заблуди“ в този блог е, че се почувствах нелепо да давам съвети на хора, които не са ги поискали от мен. Единственото, което постигам по този начин е бунт, агресия и съпротива от тяхна страна, в стремежа си да запазят статуковото, в което вярват, в което са се вкопчили (по силата на навика) и, което им дава някакво измамно чувство за сигурност и предвидимост в този абсолютно непредвидим и вечно променящ се свят. Такъв тип отношения с читателите не е нещо, към което се стремя. Човек с времето поумнява и разбира някои неща. Например, че няма ненаказано „добро“, особено когато е непоискано и, че няма смисъл да риташ заспалите по главите, за да ги будиш. Може пък хората да искат да си отспят. Когато им дойде времето ще се събудят. Всичко е наред и сега. А аз търся други теми на размисъл. Тази вече не ми е интересна. С уважение, Т.
Коментар от asktisho — юни 15, 2013 @ 2:09 pm