Писателският блог на Тишо

декември 11, 2012

Денят Х: Оцеляването

X

Голям берекет, голямо чудо!

Ако умееш да осребряваш страховете на хората, сега ти е урожаят!

То не бяха филми, то не бяха вестници, списания, сериали, телевизионни предавания, документалистика, книги, ню-ейдж семинари и всякакъв вид булшит на тема „Олеле, Божке, свърши се, ще мрем!“

Това, което чувам аз е дрънчене на камбанки.

А това, което виждам, е масова психоза – обяснена е дори в най-баналните учебници.

Защото страшното на страха е самият страх.

Хората, които искат вашите пари – с лопата да ги ринеш.

И най-лесно им е да ги получат, докато вие пълните гащите от страх.

Жилища в ракетни силози, излоирани бункери в планината, презапасяване…

Фантазьорите се стягат за най-лошото: метеорити, цунами, „квантов скок“ (каквото и да значи това), преместване на полюсите, космическа радиация, трета световна война…

Наблюдавайки цялата параноя не може да не ми направи впечатление следното:

Масово схващане е, че ако стане белята с голямото Б, то най-вероятно е да оцелееш извън цивилизацията, запасен с всичко необходимо, въоръжен до зъби и чакащ да те нападнат.

Реалността, обаче, сочи съвсем друго:

Изолационната теория е губеща.

Ако случайно вземе, че се случи Голямата Беля, това е начинът, по който ще умреш най-лесно и най-болезнено. Може да умреш от апендицит или от зъб, например, години преди да те е оглозгала озверялата тълпа, за която се подготвяш…

В един телевизионен формат сте забелязали, че макар и да живеят напълно осигурени, в състояние на абсолютна защита и под любопитния поглед на цялата нация, като ги затвориш продължително време в една сграда, без контакт с външния свят, хората започват да се държат леко странно и да проявяват агресия помежду си – за щастие, само словесна.

Сега махнете „напълно осигурени“, махнете „абсолютна защита“, махнете „любопитния поглед на цялата нация“ и оставете само „без контакт с външния свят“, но прибавете един враждебен външен свят, където биха те убили и за консерва с храна.

Какви са шансовете на изолационистите, скрити в своите бункери, далеч от цивилизацията, презапасени с вода, храна, гориво, лекарства и оръжия за месеци (години) напред?

Ако успеят да се доберат до трудно достъпните си убежища, те ще оцелеят. Поне в началото.  Но после ги чака цяла вечност от намаляващи ресурси и увеличаващи се опасности, в която са сами срещу целия свят.

За тях, обаче, цивилизацията е равна на гибел.

„Големите градове ще се превърнат в кланници“, казват те.

Реалността сочи съвсем друго:

Когато всякаква следа от обществен ред изчезна в Египет преди време, когато нямаше ток, когато летищата бяха затворени, когато банките, полицейските офиси и колите по улиците горяха, тогава успяхме да се свържем по телефона с наши приятели в Кайро и да ги попитаме как оцеляват.

Вместо да избягат в бункер в пустинята, те се бяха затворили…в къщи. Малки групи от хора се бяха органзирали на квартален принцип, бяха се въоръжили, дежуряха денонощно и патрулираха около сградите, хващаха мародерите и изчакваха да се възстанови социалния ред, за да ги предадат на някакви власти, каквито и да са те. Готвеха общо за всички, лекарствата и продоволствията бяха общи, а всеки участваше и допринасяше с каквото може. При това, нашите приятели са християни, а повечето им съседи са мюсюлмани.  И става дума за огромен мегаполис от няколко милиона жители в Третия свят, където 2/3 от населението живее под абсолютния праг на бедността.

Изводът:

НАЙ-ЛЕСНО СЕ ОЦЕЛЯВА В ГЛУТНИЦА.

Точка по въпроса.

Изолационната теория води до бавна и мъчителна смърт.

Естествено, през идната седмица няма да се случи нищо по-сериозно от няколко самоубийства на психически по-лабилни хора из света и няколко чифта напълнени гащи, но най-големият катаклизъм ще настъпи в главите на хората след напиването „като за последно“ по случай „края на света“ и ще се изразява в жесток, пост-апокалиптичен махмурлук.

Но темата за края на света, за сриването на цивилизацията и, въобще, за това, че „на страха очите са големи“ никога няма да излезе от актуалност. Фантазьорите просто ще измислят нови дати, календари, символи и предсказания за следващите дни / месеци /години / десетилетия. А понеже страхът е емоцията, на която най-лесно се поддава човек и понеже всички сме свързани информационно в едно „глобално село“, то тези фантазьори винаги ще имат своите последователи. И вярващи.

Така е вече 8000 години…

Тъпото е, че дори да сме заплашени от някаква реална опасност (за която няма никакви, ама НИКАКВИ обективни доказателства), масмедиите ни продават само страх, докато „спасенията“, които посочват, водят до най-бързия, лесен и гибелен край от всички възможни.

Защото най-лесно се оцелява в глутница.

Замислете се: ако цивилизацията изчезне, вие едва ли ще стигнете до забутаното си скривалище в Алпите (или Родопите).

Ако някой иска да ви убие заради консервите, той ще го стори още преди да сте напуснали пределите на града…

И добре да сте въоръжени, срещу 10 други въоръжени с вас е свършено…

По-голям шанс имате да оцелеете, АКО ОСТАНЕТЕ В ЦИВИЛИЗАЦИЯТА.

Или поне, в остатъците от нея.

И, ако се включите в ГЛУТНИЦА.

Предимствата са няколко:

Първо, няма да ви се налага да се презапасявате и да разполагате с всичко необходимо за дългосрочно оцеляване, което, така или иначе, е практически невъзможно.

Второ, градовете са и ще си останат най-големите и лесно достъпни запаси от всичко необходимо за вашето оцеляване: горива, оръжия, дрехи, човешки ресурс, храна и вода.

Трето, обединени около принудата на собственото си оцеляване, която се превръща в най-великата ОБЩА цел, хората много бързо забравят комшийски, партинйни, икономически, класови, социални, религиозни, етнически и други „съображения“, след което ефективно и лесно се обединяват в малки (или големи) групи, заети единствено със своето оцеляване.

Четвърто, ще можете да се включите дори с малкото, което притежавате. Ако имате лекарства, ОК, ще ги ползват други, но за сметка на това ще получите сигурността на глутницата: силните ще ви отбраняват, издържливите ще ви охраняват, здравите ще ви лекуват, презапасилите се ще ви хранят, а вие ще участвате във всичко това с личен принос, но само там, където ви е силата. И не през цялото време.

Ако изберете изолационната тактика, ще останете сами срещу света – на място, което е далеч от всички запаси. И ще трябва да отговаряте за ВСИЧКО.  През цялото време.

Пето, за разлика от убежищата в планини и пустини, местната група, заета ЕДИНСТВЕНО И САМО със своето оцеляване, най-вероятно се намира доста близо до вас – във вашия вход, във вашия блок или във вашия квартал. А тя ще ви приеме, защото, най-малкото, се познавате. И два буркана с мед да занесете, пак ще сте добре дошли. И веднага ще ви намерят „работа“ в новия социален ред, който е посветен единствено на ГРУПОВОТО оцеляване. А то включва вашето собствено оцеляване. Така ще имате и храна, и вода, и лекарства, и оръжия, и съюзници. Ще имате време да се наспите и да правите секс дори –  нещо, което не може да се каже за избралите изолационната тактика. Те ще са заети само и единствено с това да бъдат на пост – без смяна и до тоталното изчерпване на ограничените им ресурси.

Пак повтарям, на 21.12.2012 година няма да се случи НЕЩО, само защото по-хитри от мен и от вас хора са решили да изкъртят някой лев от моя и от вашия страх. Няма да се случи друго, освен няколко самоубийства на психически по-лабилни хора из света и няколко чифта напълнени гащи, а най-големият катаклизъм ще настъпи в главите на хората и ще се изразява в жесток, пост-апокалиптичен махмурлук. Но темата за края на света, за сриването на цивилизацията и, въобще, за това, че „на страха очите са големи“ никога няма да излезе от актуалност.

А фантазьорите ще измислят нови дати, календари, символи и предсказания за следващите дни / месеци / години / десетилетия.

Естествено, вероятност да се затрием всички от космическа радиация на 21.12.2012 година има, но тя е много, МНОГО по-малка от вероятността да спечелиш заветната шестица от тотото. При това положение, защо не вярваш, че ще спечелиш шестица от тотото, ами вярваш в гупостите за апокалипсиса и за „календара на маите“? Защото ти го казаха по телевизора ли? Много по-здравословно е да вярваш в първото. Числата също ги дават по телевизора.

Пък и, ако приемем, че има всемогъщо божество или ултра-мега-свръх напреднала цивилизация, които са решили да ни затрият заради нашите грехове (ще се разплача) или заради нашите ресурси (ще припадна), то тогава какъв е смисълът от „тактики за оцеляване“ изобщо? И, защо не са го сторили по време на Холокоста, да речем? Или по време на гоненията срещу християните в древния Рим? А, като са дошли от другия край на Вселената, ние с какво по-точно можем да им бъдем полезни? С двигателя с вътрешно горене ли? Или с ракетите на керосин? А, може би, с лигнитните въглища?

Като за финал ви предлагам да изтеглите безплатно третата ми книга „33 любовни истории“  (ако все още не сте) и да прочетете единствения разказ-новела вътре в нея – първият. Казва се: „Когато токът спря“.

Помнете, че това е само фикция, т.е художествена измислица, но и да се случи (в безкрайността всички печелим шестица от тотото, рано или късно) да не кажете после, че не съм ви предупредил:

Интеграционната теория е за предпочитане пред изолационната.

Пише го дори върху бялата сграда в центъра на София: „Съединението прави силата“.

Казано на по-прост език това значи, че в глутница се оцелява най-лесно.

А някой за пореден път ни сервира глупости – напълно ирационални глупости, при това.  Като Y2К. Като слънчевото затъмнение през 99-та. Като „ясновидеца“ в предаването на Карбовски. Като теориите за Нострадамус. Като хипотезите за 2000-та, 1000-та или 100-ната година. И така вече 8 000 години… Този някой се храни с нашия страх. Само лицето се мени, но намерението си остава – страхливият е удобен за подчиняване. Трябва само да му се предложи някакво „спасение“. И е къде-къде по-лесно да му измъкнеш париците.

Налейте си чаша вино, сипете си тлъсто мезе и отебете всички по стар български обичай.

„Всяко чудо до три дни“.

Никой не е по-добър от нас в оцеляването, така или иначе.

Желая ви весели празници!

Тихомир Димитров

Advertisements

12 Коментари »

  1. Хубаво ти е разказчето, макар да е малко мрачно за моя вкус. Но няма да е лошо да поработиш върху стила си. Как пък никъде не пропусна да споменеш каква марка са цигарите, пурите, коняка или бирата. На теб може да ти изглежда естествено, но за читателя е дразнещо. За сметка на това никъде няма дори и намек за това как изглеждат героите ти. Липсва ми не само външността им, но и образите са изградени лошо – нямат характер. Всичките са като извадени от евтин американски филм. Образът на големия бизнесмен (непременно трябва да има голям бизнесмен), който иска да „пороби“ зет си вече е много изтъркан. Зетът естествено трябва да му откаже. Какво друго да направи – иначе трябва филма да свърши за 20 минути, а зрителите са си платили за поне 2 часа сълзлива история. За да се запълни времето трябва от някъде да се появи още една жена. Това го има в поне 95% от филмите. В твоя случай тя се казва Юлия. Която е красива, артистична натура, финансово независима, тигрица в леглото и с чудесен характер. Тука вече си надминал даже и американците – такъв човек няма. И се влюбва в главния герой на мига. Какво да ти кажа. В приказката за „Спящата красавица“ има повече реализъм. След което този ангел небесен (то даже и ангел не е, защото ангелите едва ли правят добър секс) изведнъж и без видима причина се превръща в нещо много различно. Би било добре преходите да не са толкова резки и необясними. Има и някои логически несъответствия, като например – бабата лекарка отива да си купи кисело мляко от магазина в мъртвия град. И си го плаща с левчета?! Как ли са отворили касата, за да и върнат ресто, като няма ток? С какво ли са докарали киселото мляко до магазина, като няма транспорт? А фризерите в магазина сигурно работят на батерии. В ситуации като тази, която описваш първото нещо, което ще се случи е разграбването на магазините. За парите няма какво да говорим – моментално ще станат напълно излишни. Много се развеселих от това, че мародерите търсели храна и скъпоценнокти. За какво ли са им? Освен да претопяват златото и да го отливат на куршуми за пушките си кремъклийки не виждам за какво друго биха могли да го използват. Но финала си е типично по български. Набляга се не толкова на любовта на лирическия герой към любимата, колкото на омразата му към „мазния индиец“. Някак оставаш с усещането, че именно желанието за отмъщение ще движи героя в следващите му действия, а не любовта. Какво да се прави – черта от националния ни характер.

    Коментар от Николай Ботев — декември 11, 2012 @ 4:52 am

  2. @ Ботев: благодаря ти много, че преразказа накратко сюжета с твои думи. 🙂 Сега хората, които не са го чели, вече няма смисъл да го четат… И, понеже както речникът, така и преразказът ти на моменти са подвеждащи, а на други – ограбващи читателя от неговата фабула, и аз да съм, и аз няма да седна да го прочета в оригинал след твоя коментар. А коментарът ти беше задържан за одобрение от машината. Това значи, че най-вероятно си тролвал тук и преди. Но понеже е Коледа, този път реших да вдигна ръкавицата и, без да споря с теб, да отговоря на всеки ред от твоя коментар, защото така, според мен, се постъпва адекватно с качествената критика. А качествена за мен тя е, защото съм ти благодарен – да, благодарен съм ти най-малкото за това, човече, че ти седна да напишеш един тоооолкова дълъг критичен анализ (плюс това смислен и що-годе грамотен) на „Когато токът спря“, че въобще си го прочел съм ти благодарен и, че си толкова ангажиран с творчеството ми също ти благодаря! Нямаше как да подмина такъв коментар просто!

    Естествено, с не всички твои съждения съм съгласен, а някои направо подвеждат читателите, други пък ще им бъде любопитно да изясня (на теб, предполагам, също), затова ти връщам жеста и подробно отговарям на всичко, което те вълнува, приятелю. Щом си успял да преглътнеш целия разказ, надявам се да успееш да преглътнеш и този коментар:

    Хубаво ти е разказчето, макар да е малко мрачно за моя вкус.

    „По вкус и по цвет…“ – извинявай за клишето, братле, но ако беше писан по твоя персонална поръчка, разказът щеше да е изцяло съобразен с твоя личен вкус. Това, обаче, щеше да ти струва някакви парички, а ти го прочете напълно безплатно, така че съжалявам единствено, че ни се разминават вкусовете…

    Но няма да е лошо да поработиш върху стила си.

    Такива съвети приемам само от автори, които са написали: а/ повече книги от мен, б/ книгите им са били прочетени от повече хора, в/ имали са зашеметяващ успех на пазара и г/ критиката се е изказала ласкаво за тях. Това не е някаква моя новогодишна приумица, а съвсем естествената потребност на човек да се учи само от по-добрите от него. Отговаряш ли на горните 4 изисквания?

    Как пък никъде не пропусна да споменеш каква марка са цигарите, пурите, коняка или бирата. На теб може да ти изглежда естествено, но за читателя е дразнещо.

    Не заемай позицията на всички читатели, моля те! Е, съжалявам, че за теб е дразнещо, защото ти, все пак, също си читател. Това е популярен похват в съвременната литература, използват го доста славянски автори, някои от тях са продали вече над 30 милиона копия от свои книги и имат филмирани романи, но не ми се навлиза в подробности сега. Ако те лично ми изпратят писмо или ми се обадят, че прекалявам с имената на продукти и търговски марки, най-вероятно ще ги послушам. Виж четирите точки по-горе.

    За сметка на това никъде няма дори и намек за това как изглеждат героите ти.

    Така е, защото от читателите си очаквам нещо повече от „намек“ за въображение. 🙂 Може би ти е направило впечатление, че тук аудиторията също е подбрана…

    Липсва ми не само външността им, но и образите са изградени лошо – нямат характер. Всичките са като извадени от евтин американски филм.

    Дай ми формула за образ с характер и за образ без характер. Кои са показателите? Направи ми списък с всички думи, изречения, редове, абзаци и параграфи, заради които си извади този извод. Посочи ми от коя страница са взети. Анализирай всеки от тях подробно и поотделно. Същото се отнася и за твърдението „извадени от евтин американски филм“ – от кой филм? Колко му е бюджетът? От коя сцена? От коя минута и секунда? Коя реплика с коя съвпада? Кои сюжетни линии с кои? Имена на режисьори, сценаристи, продуценти, сещаш се – работата на професионалния критик никак не е лесна, той трябва да знае ВСИЧКО. Иначе просто изказваш едни твърдения, които увисват като прани гащи във въздуха. А работата на автора да се обяснява, като му ги окачат в собствения блог също не е лесна – ако се оправдаваш си идиот, ако се съгласяваш си путка (с извинение за израза). Затова очаквам подробен доклад от теб, по гореизброените въпроси. И чак тогава може да си поговорим за евтино американско кино.

    Образът на големия бизнесмен (непременно трябва да има голям бизнесмен), който иска да “пороби” зет си вече е много изтъркан. Зетът естествено трябва да му откаже.

    Непременно? Кой ти каза? Откъде разбра? Твоят тъст голям бизнесмен ли е? А ти отказа ли му? А би ли отказал на такова предложение? Замисли се по-сериозно. Повечето зетьове не биха. Особено в нашия манталитет, където всеки търси „на живота лекото и на хляба мекото“. Истинският мъж се познава по това, че не е готов да замени свободата си за горното. Човек, който сам държи юздите на своя живот не търпи върху себе си чужди юзди. Пък, ако ще и златни…

    Какво друго да направи – иначе трябва филма да свърши за 20 минути, а зрителите са си платили за поне 2 часа сълзлива история.

    В случая ти нищо не си платил, уважаеми „зрителю“! Книгата е напълно безплатна. С позволението на автора. Което не е негово задължение, а по-скоро жест, но такива коментари сериозно го карат да се замисли дали изобщо е трябвало…Може би едни 10 лева щяха да унищожат повода за продълговатия ти коментар…Как мислиш? Щяха ли?

    За да се запълни времето трябва от някъде да се появи още една жена. Това го има в поне 95% от филмите.

    Да, бе. Да чуя заглавията на 5-те процента, в които го няма „това“. 🙂

    В твоя случай тя се казва Юлия.

    Да в личния ми живот също се казваше Юлия. Сегашната ми приятелка е нейният подобрен вариант.

    Която е красива, артистична натура, финансово независима, тигрица в леглото и с чудесен характер. Тука вече си надминал даже и американците – такъв човек няма.

    Наистина можеш само да ми завиждаш. 🙂

    И се влюбва в главния герой на мига. Какво да ти кажа.

    Нищо не можеш да ми кажеш. Пожелавам ти да го преживееш. А после да се опиташ да го разкажеш с думи. Смело да го споделиш със света. И някой да се опита да анализира литературния ти похват в твоя блог.

    В приказката за “Спящата красавица” има повече реализъм.

    Човече, естествено! Та кой съм аз, че да поставяш „Когато токът спря“ със Спящата красавица“ на един кантар?

    След което този ангел небесен (то даже и ангел не е, защото ангелите едва ли правят добър секс) изведнъж и без видима причина се превръща в нещо много различно.

    Верно, имаш ли навършени 18 години? Книгата е забранена за лица под 18 години. 🙂 Хехе, само се закачам, споко. Такива неща стават, братле. За съжаление. ИМЕННО ТАКА СЕ РАЖДА ЛИТЕРАТУРАТА.

    Би било добре преходите да не са толкова резки и необясними.

    ОК, тука съм съгласен, записвам си, прав си, бързах.

    Има и някои логически несъответствия, като например – бабата лекарка отива да си купи кисело мляко от магазина в мъртвия град. И си го плаща с левчета?! Как ли са отворили касата, за да и върнат ресто, като няма ток? С какво ли са докарали киселото мляко до магазина, като няма транспорт? А фризерите в магазина сигурно работят на батерии. В ситуации като тази, която описваш първото нещо, което ще се случи е разграбването на магазините. За парите няма какво да говорим – моментално ще станат напълно излишни.

    Моля те, прочети сцената отново, защото тук сериозно подвеждаш читателя и всичко, което си написал по-горе е преразказ с елементи на разсъждения, ама от оня тип разсъждения, които ги използва дяволът, докато чете Евангелието.

    Много се развеселих от това, че мародерите търсели храна и скъпоценности.

    А какво да търсят? Художествена литература ли?

    За какво ли са им?

    За ядене? За размяна?

    Освен да претопяват златото и да го отливат на куршуми за пушките си кремъклийки не виждам за какво друго биха могли да го използват. Но финала си е типично по български.

    Хаха, златото си е злато, пич. Дано никога не ти се наложи да разбереш, но то ще има стойност и в „Когато токът спря“. Обяснено е е защо в учебниците по икономика. Към трите довода там, които ще си прочетеш сам, мога да прибавя само този, че е ПЕРФЕКТЕН ПРОВОДНИК, а в една цивилизация, останала без проводници, цената му се покачва неимоверно.

    Набляга се не толкова на любовта на лирическия герой към любимата, колкото на омразата му към “мазния индиец”. Някак оставаш с усещането, че именно желанието за отмъщение ще движи героя в следващите му действия, а не любовта. Какво да се прави – черта от националния ни характер.

    Тук също си напълно прав. Това ще го движи. Благодаря ти за изчерпателния коментар! И весели празници!

    Коментар от asktisho — декември 11, 2012 @ 4:34 pm

  3. Защо да се мести фокусът на темата?
    „Съединението прави силата“. И да, много често първо ти е необходима сила и групово оцеляване, преди да почнем да се „въздигаме“ поединично, по двойки или тройки :)))
    Поздрави! :))))

    Коментар от paju4eto — декември 11, 2012 @ 8:02 pm

  4. Ама не се впрягай чак толкова. Това просто е моето лично мнение, което не ангажира никого с нищо, най-малко теб. Иначе съм роден в далечната 1961-а година, така че трябва да имам вече 18. Не изключвам напълно възможността през всичките тези години да съм имал и повече читатели от теб, но това едва ли има някакво значение. За да изразя отношението си към някой футболист, трябва ли непременно да съм вкарал повече голове от него? Или не дай Боже ако ми хрумне да изразя критично отношение към правителството! Тогава сигурно ще ми кажеш, че първо трябва да управлявам страната поне 2 мандата и чак тогава имам право на мнение. Забележките ми са съвсем приятелски и ако искаш ги слушай, ако не искаш – недей. Напълно е възможно и да не съм прав.

    Коментар от Николай Ботев — декември 12, 2012 @ 1:41 am

  5. @ Николай Ботев: И ти не се впрягай чак толкова много за 18-те, в такъв случай (най-общо казано). Нищо лично. А относно футболиста – да. Иначе си просто зрител, който чопли семки пред телевизора – имаш мнение, но то не е авторитетно. За правителството също си прав – който се ангажира истински с политика и иска да промени нещо в обществото не изразява лично мнение в казаните за ракия пред комшиите, ами го изразява в парламента – отива в „играта“, подлага се на нападките на целия народ и действа. Така са постъпвали древните римляни, които са създали понятието за (съвременна) политика. И са оставили имената си в историята. Другите са просто пияници, които са оставили само неплатени вересии. Те имат право на мнение, но то не е авторитетно. Напълно възможно е да не си прав, аз – също. Забележките ги приемам като приятелски – надявах се това да проличи от последния ми коментар. Явно трябва да поработя още малко върху стила. 🙂 Нищо. Лично. Наистина. 🙂 Действително съм благодарен. Трябва да има кой да те дърпа надолу. Просто погледът ти, обаче, трябва да е насочен нагоре. За да се издигаш. Няма как иначе. Весели празници!

    Коментар от asktisho — декември 12, 2012 @ 2:06 am

  6. Послепис: изискванията са общо 4 на брой…

    Коментар от asktisho — декември 12, 2012 @ 2:08 am

  7. Имам една близка, което се е заредила със 60 консерви за 21 – Апокалипсиса, още не може да ми отговори от какъв зор, като или след това ще са безплатни или няма да има значение….

    Коментар от Георги Генков — декември 12, 2012 @ 11:39 am

  8. Тишо, за кои читатели е предназначено това есе? Не познавам здравомислещ човек, който да вярва, че светът ще свърши идната седмица. За болните мозъци си има психиатри, рейки, хомеопатия и хвърляне на боб. А относно причината човечеството да се обединява в племена, още първобитните хора са я разбирали :))

    И на тебе весели празници, и нека всички да визуализираме как се напиваме на Иванов ден и Йорданов ден, та дано избутаме дотогава 😉

    Коментар от scanman — декември 15, 2012 @ 10:12 pm

  9. @ scanmann: Въпросът ти е логичен. И аз това се питам, докато гледам „апокалиптичната седмица“ по Нешънъл. Но, очевидно, масовата нагласа е друга…Относно племената – държавите са едни еволюирали вече племена, този етап сме го минали, но при рязка промяна в обстоятелствата не държави, ами цели империи са загивали, включително и набедената за автор на фаталистичния календар. Пред индивида остава въпросът как да оцелява – в глутница или поотделно, в цивилизацията или извън нея? Повечето теоретици подканват към второто. Аз лично за себе си бих избрал първото, но предпочитам да не ми се налага да избирам…Рейки и хомеопатия не са за „болните мозъци“ – тук леко прекаляваш. Медицината съвсем не знае всичко. Комбинацията между класическите и нетрадиционни методи на лечение е най-удачният вариант, тъй като те рядко имат конфликт помежду си. Разбира се, благата на цивилизацията са си блага и на напредъка в класическата медицина дължим увеличаването на продължителността на човешкия живот през последното столетие, та все още най-добрият консултант си остава джи пи-то. Това не пречи да сме информирани и за останалите методи. Поздрави!

    Коментар от asktisho — декември 17, 2012 @ 7:32 pm

  10. @ Георги Генков: хехехе, нали! Друг е въпросът за колко време ще й стигнат. Ако се събере с още 200 човека, които си имат по нещичко, необходимо за оцеляването, тогава вече нещата рязко се променят. Индивидът е устроен така, че човек по-лесно успява, но по-трудно оцелява сам. Всичко най-добро ти желая!

    Коментар от asktisho — декември 17, 2012 @ 7:36 pm

  11. […] мнения, ама аз реших да си ги складирам биришките за след края на света – така поне първите три дни ще са […]

    Pingback от Биришка? « Писателският блог на Тишо — декември 18, 2012 @ 11:15 pm

  12. Нещо като послеслов – следварително, ако някой се е чудил 🙂 (кой какво печели, имам предвид):
    http://profit.bg/news/Koj-specheli-naj-mnogo-ot-kraya-na-sveta/nid-100351_picid-_page-2.html

    Коментар от paju4eto — декември 22, 2012 @ 7:30 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s