Писателският блог на Тишо

декември 7, 2012

21.12.12 – Национален ден без оплаквания

petak

Изт: memegenerator.net

Няма да умрете.

Колкото и да мразите света, за съжаление (предимно ваше), той няма да свърши.

Ще продължи и през 2013-та година.

И през 2014-та.

И през 333 450-та.

Толкова сме незначителни, толкова малограмотно-преходни, че гневът на съвременния човек към статуквото може да се сравни единствено с пукването на балонче от гейзер в Йелоустоун. Ако балончетата от Йелоустоун умееха да пишат книги, всеки ден щяха да издават томове със заглавия за края на света. И щяха да се пукат от кеф. Понеже там, под тях, именно там клокочи, ври и кипи краят на света.

Но, за наше съжаление (предимно ваше, понеже няма съществена разлика между двете понятия), той, краят, леко се поотлага. С едни, хмммм…няколко стотин хиляди години?

Които са колкото мигването на окото, което ви/ни наблюдава.

И се чуди кога най-после ще поумнеем.

Истинската драма от 22 декември 2012 година ще бъде махмурлукът.

Махмурлукът от ди енд ъф да уорлд партито.

Когато всички ние ще се напием „като за последно“.

Пак и отново.

Понеже си го можем това – да живеем „като за последно“.

И да оцеляваме поотделно.

Превърнало се е в извратена черта от националния ни характер.

Тук всеки ден изглежда като последен.

И затова е толкова празнично!

В един-единствен ден, на 21.12.12, целият свят ще заприлича на нас (или на вас).

Поне за малко.

Няма да умрете.

Колкото и да мразите света, за ваше съжаление, той ще продължи да живее.

А вие ще продължите да ревете и да се оплаквате от живота.

На 22.12.12 ще бъдете същите, каквито бяхте и на 19-ти.

Мрънкачи.

Тук, дори да спечелиш от лотарията, продължаваш да ревеш и да се оплакваш.

Така повелява извратената черта от националния характер.

Какъв е смисълът да свършва нещо, което дори не е започвало?

Та ние/вие дори не сме/сте започвали да живеем още…

Животът е радост.

Извадете си главите от пясъците, братя!

И погледнете светлината.

Стига сте хленчили.

Таксиметровият шофьор хленчи.

Чиновникът се оплаква.

Държавникът е недоволен.

Бизнесменът протестира.

Тук, дори да спечелиш от лотарията, продължаваш да ревеш и да се оплакваш.

От живота.

Така повелява извратената черта от националния характер.

А не забелязвате ли сходство между вътрешното състояние и външната среда, в която живеем?

Не прилича ли на някакъв ревлив, създаден от мрънкачи хаос?

Предимно в психически план, защото, дори и богати, повечето то нас / вас са си ревливци (и мрънкачи) по природа?

Бедните поне си имат оправдание.

Но то не е нещото, което ще ги измъкне от бедността.

Нито пък е нещото, което ще изведе богатия от състоянието на скот. По душа.

Трябват ни около 333450 години, за да се превърнем в аристократи по дух и по материя.

С тази скорост на „развитие“.

А моето „проклятие“ е следното:

Ще си ги изживеете.

Всичките.

Минута по минута.

Секунда по секунда.

И час по час.

За да го постигнете.

Само спрете да мрънкате, че 333450 години „черта от характера“ и на вечно немигащото око може да му се сторят много.

Току виж премигнало и решило да ви/ни дръпне шалтера.

Тогава вече НЯМА да има от какво да се оплакваме.

Защото вас, оплаквачите, няма да ви има.

Нас няма да ни има.

А сега, докато ни има, да постъпим странно, неетично, изумено, дори артистично:

Да разчупим шаблона!

Да прегърнем живота!

Да се порадваме на 2-те стотинки в пазвата, вместо да намразим 2-та лева в чуждия джоб!

Поне веднъж.

Става ли?

За Бога, хора, поне на 21.12.12 спрете да се оплаквате, да мрънкате и да се държите като баби на седянка, независимо от обществено положение, ранг или дебелина на портфейла! Превърнало се е в по-силен навик от смукателния рефлекс при пеленачетата дори!

Ако си позволите да наблюдавате себе си отстрани ще забележите колко грозно, странно, смешно, неестествено и жалко е всичко това.

Ако си позволите да наблюдавате другите нации ще забележите, че само в този уникален, единствен по рода си и специфичен ден, те всички ще заприличат на нас.

Но само в този ден.

Официално обявявам 21.12 за национален ден без оплаквания.

Можете ли да се присъедините?

Можете, ама друг път!

Опитайте и ще разберете, че оплакването ви отнема около 20 часа на денонощие.

Защото през останалите 8 часа се предполага, че спите.

Освен, ако не се оплаквате и на сън.

Толкова сме задобрели в мрънкането, че сигурно и това го можем вече – да се оплакваме от живота на сън.

Стига, да му се не види!

Спрете като просто спрете да го правите!

Беше едно хубаво оплакване.

Желая ви весели празници!

Тихомир Димитров

 

10 коментара »

  1. Съгласих се.

    Коментар от martinna — декември 7, 2012 @ 8:57 am

  2. Идеята е чудесна, Тишо! Оптимизмът ти е дозиран според националното – повече от един ден без оплаквания е нереално…
    Страхуват се тези, които живеят в бъдещето. Оплакват се тези, които не живеят, а съществуват. Всички останали са никои. Те живеят.

    Коментар от Цветанка — декември 7, 2012 @ 9:50 am

  3. Напълни ми сърцето 🙂 Браво 🙂

    Коментар от Стойчо — декември 7, 2012 @ 11:15 am

  4. Да спрем да се оплакваме за един ден – това би било краят на света (ако се случиш) 🙂

    Коментар от Мая — декември 7, 2012 @ 11:57 am

  5. Не знам защо си спомних известната лакърдия за владетеля, който след всяко увеличение на данъците питал за реакцията на поданиците.
    „Мърморят, оплакват се, блъскат се да изкарат пари за данъците“ отговарят му.
    „Увеличавайте!“ нареждал владетелят.
    „А сега?“
    „Чудна работа!? Никой не работи, пият, ядат и се веселят.“
    „Леле, прекалил съм. Веднага намалете данъците!“
    И се замислих за разликата между „реването“, недоволството и „позитивното“. Има за какво, щом и Валери Петров не е издържал:
    „Крайно тъжна история! И ето ме, спирам
    и си блъскам главата, но – уви – не намирам
    за първи път днес
    ни една от онез
    патентовани мои, откакто се зная,
    завъртулки към хумора, разведряващи края…“

    Коментар от Графът — декември 8, 2012 @ 3:17 am

  6. Браво, чудесна идея, споделям я във всякакъв смисъл:)))

    Коментар от ani — декември 8, 2012 @ 7:02 pm

  7. Благодаря ви за чудесните отзиви, приятели! Нали знаете, че „който търси намира“, затова предлагам, в тези тъмни времена, когато страхът се опитва да надделее, ние да потърсим другаде – така ще намерим признателност за хилядите неща, които вече имаме и сме приели за даденост, вместо да се съсредоточаваме върху стотиците, които нямаме, но искаме да притежаваме, т.е. върху „липсите“, които, в повечето случаи, са си изцяло насадени отвън чужди внушения.

    Това простичко пренасочване на мисълта ни прави богати, щастливи и доволни още сега. А познайте какво, именно в такова състояние на духа и нещата, които все още нямаме, но искаме да притежаваме, по-лесно ще дойдат към нас, по-лесно ще ги привлечем.

    Да оставим „закона на привличането настрана“, самата физиономия, действията и мисленето на признателния за всичко човек – за всичко, което има и не приема за даденост се променят, а опитът сочи, че най-лесно привличаш (дори със собствени действия и усилия) неща, които желаеш, когато те са предпочитания, вместо желания (т.е липси).

    Един вид, нагласата „и сега ми е добре, но при възможност бих заменил това с еди какво си, защото го предпочитам повече“ е именно нагласата, която привлича положителните неща в живота. „На имащия ще се даде, а от нямащия ще се вземе и малкото, което притежава“.

    Разстроеният, уплашен от липсите, сгърчен в страховете си човек може лесно да загуби и малкото, което притежава. При това, той денонощно „работи“ за тази цел. А „съдбата“ само помага. Тя не ни се меси в избора – ще ни „помогне“, която и посока да изберем. Докато те, посоките, са само две: нагоре и надолу, като в асансьора – асансьорите не ходят настрани.

    „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ“.

    Посоката я избирате вие.

    Още веднъж, благодаря за чудесните отзиви!

    Коментар от asktisho — декември 10, 2012 @ 1:50 pm

  8. Поздрави, Тишо! Прекрасна статия, дори повече от прекрасна! За мен беше истинско удоволствие да я прочета. Благодаря ти! Хубав ден и много поводи за усмивки:))))

    Коментар от Zvetanka shahanska — декември 10, 2012 @ 4:03 pm

  9. Страхотна статия! Напълно подкрепям! Колко хубаво ще бъде ако всички сме по-позитивни и по-добри един към друг! Аз затова се надявам, че 21 декември ще е не краят на света, а началото на едно по-добро човечество.

    Коментар от Олга — декември 14, 2012 @ 2:55 pm

  10. @ Олга: Благодаря много! Това, на което се надявате, е единственият възможен вариант. Всички други няма смисъл дори да ги обсъждаме, защото водят към сигурен и гибелен край. Весели празници!

    Коментар от asktisho — декември 17, 2012 @ 7:38 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.