Писателският блог на Тишо

ноември 14, 2012

Какъв ти е проблемът с „позитивното мислене“?

Всъщност, никакъв. Прекрасно е да мислиш позитивно, вместо да си някакъв намръщен песимист. Трагедията е другаде. Трагедията е в това, че при определени хора „позитивното мислене“ няма нищо общо с мисленето – като го чуят, те просто спират да мислят.

Една такава категория хора са янг-ърбън-диджитъл-интелектуалците, които знаят отговорите на всички въпроси, защото са ги чели в Уикипедия и, като чуят за „позитивното мислене“, автоматично спират да мислят, формирайки реакция от типа: „поредният ню ейдж шит там, тва е само за женички, аре нема нужда, чао“. Другата категория са въпросните женички, за които „позитивното мислене“ съдържа отговорите на всички въпроси и тайната на всички тайни. Чрез „позивитното мислене“ те спират да мислят и за тях духовното развитие приключва още преди да е започнало. Те с радост посещават семинарите на застаряващи американски мотивейшън спикъри с бяла коса и още по-бели зъби, в ярък контраст с изкуствения им солариумен тен, които веднъж на два-три месеца ги събират в НДК и срещу 200-300 лева са готови да им отворят вратите на познанието и да им разкрият тайните на щастието.

Американците са много добри в изкарването на пари, това трябва да им се признае. Те са способни да направят пари дори и от въздуха, но по-лесно им е само да капитализират заблудите на хората, като им продават мечти, например – „американската мечта“ – с нея, благодарение на десетки милиони емигранти, те са изкарали тонове жълтици. Ако има какво да научим от американците, това са правилата на бизнеса, а не правилата на щастието.

Та, получава се следното: платила 200-300 лв за семинара, хипотетичната кака излиза супер надъхана от НДК и няколко дни буквално не стъпва по земята: всичко наоколо е супер позитивно, пеперудите прърхат с крилца, розови облачета се реят из въздуха, хората са добронамерени и щастливи; каките се усмихват на непознати, поздравяват бабите в асансьора, подаряват на всички цветя (предимно виртуални) и непрекъснато си повтарят колко важно е да мислиш позитивно, с това се решават всички проблеми и с тази тема досаждат на всички познати, които ги гледат леко скептично, погълнати от ежедневните си проблеми.

Позитивният период продължава, докато мъжът й не я пребие или детето й не се разболее, или не стане свидетел на някоя катастрофа и така нататък – сещате се – неизбежните гадости в живота или по американски – shit happens. Защото няма начин да си едновременно с всичкия си и да мислиш позитивно, докато детето ти боледува, докато мъжът ти те пребива, докато хората умират в катастрофи пред теб или, изобщо, докато „л*то се приземява върху вентилатора“ (цитирам Стивън Кинг), а това, уважаеми, е неизбежно. Рано или късно, в живота на всеки човек, то се случва. Има такива периоди.

Тогава каката с позитивното мислене губи всякаква почва под краката и изпада в още по-дълбока дупка, отколкото е била преди семинара, защото изведнъж остава без инструмента за решаване на всички проблеми, сиреч – „позитивното мислене“. И настъпва голяма трагедия. „Позитивното мислене“ се е изпарило, оставяйки една голяма дупка след себе си, която няма какво да я запълни. А други едни каки, облечени „по модите и по журналите“, продължават да настояват от списания, тв предавания, инервюта и ревюта колко важно е да се мисли позитивно, как избягват негативните хора, как са заобиколени само от позитивни личности, които пръскат любов, светлина, състрадание, щастие и хармония около себе си и въобще: „мислете позитивно, а всичко друго ще се оправи – нещата ще се подредят сами, вие няма нужда да се занимавате с тях, просто мислете позитивно, позитивното мислене решава всички проблеми…“.

С изключение на мъжа, който те пребива, на детето, което боледува, на хората, които продължават да умират в катастрофи и на целия останал шит, който продължава да се случва наоколо, всеки ден, независимо от „позитивното мислене“ – твоето или на каките от телевизора.

Спирам с рантовете дотук, за да не си помислите, че съм се подредил окончателно в редиците на хейтърите.

И ще ви повторя, че всъщност проблемът с позитивното мислене е точно никакъв. Прекрасно е да мислиш позитивно, вместо да си някакъв намръщен песимист. Има голяма вероятност така да заживееш по-качествено.

Но има и един надпис, познат на всички, които са стъпвали в Лондонското метро:

MIND THE GAP!

Внимавай за дупката!

Мислете позитивно, но просто внимавайте за дупката. Имайте я предвид. Помнете, че тя съществува. Mind the gap.

Не позволявайте толкова лесно да ви дърпат за носа, като ви окачват розовите очилца на него, с които толкова лесно спира да се забелязва дупката, че пропаданията в нея са болезнени, а понякога дори и фатални.

Не плащайте стотици левове на хора, които ще ви преподават „уроци по летене“ без най-съществената част от урока – тази с приземяването. Защото, който ви учи да летите, без да ви учи как да се приземявате, е чиста проба алчен тип и луд инструктор-убиец, а вие сте неговият платец-самоубиец. Който няма отговор за вашето нещастие, няма отговор и за вашето щастие. Имате ли нужда от това? Не, според мен. Изхарчете парите за нещо смислено. Купете си модерна душ батерия или заведете децата на кино. А нуждаете ли се от повече позитивизъм? Определено да. Обществото, в което живеем е достатъчно мрачно. Няма нужда да му подражаваме. Стига да мислим за позитивните неща без да забравяме, че 50% от абсолютната реалност се корени точно в обратните и, че през целия си живот сме стъпили здраво с единия крак в едната половина, а с другия – в другата. Защото няма опиянение без махмурлук, няма радост без отчаяние и е невъзможно денят да започне без нощта.

А човешката воля, свободната воля е това, което стои по средата – тя е стрелочникът, който самостоятелно решава накъде да насочи влака – към мрачния тунел или към светлината. Но след тунела винаги има светлина, а след светлината неизбежно следва тунел. Повозете се из Искърското дефиле. От все сърце ви насърчавам да изберете лекотата, доверието, споделянето, приемането, състраданието, добрината и радостта, като начин на живот, но просто мind the gap.

Помнете дупката. Помнете Цезар, който по време на триумфа си е имал човек до себе си, който да му повтаря: „Помни, че си смъртен, помни, че си смъртен!“ Помнете древната мъдрост: „И това ще премине“. Тя се отнася за всичко: както за хубавите, така и за лошите неща в живота. „Позитивните учители“ срещу 200-300 лв ще ви накарат да си припомняте тази мъдрост само в кофти ситуации. А да избереш позитивното мислене не означава да отречеш негативното. То не е задължително. Опасно е само, когато си мислиш, че животът, в своята пълнота, е възможен само в една половина. Това е половинчато мислене, а не позитивно.

Mind the gap.

Тихомир Димитров

Advertisements

16 коментара »

  1. Началото на промяната в духовния свят на човека обикновено започва с попиване на съвети за „позитивно мислене”. Дори да е най-често американско, това всъщност се оказва „добро пожелание за самопомощ” под формата на литература, филм, курс, … В определен момент става недостатъчно.
    Когато продължиш да търсиш, се научаваш да приемаш нещата, които се случват. Това означава да не изпитваш вътрешна съпротива. Не ставаш безчувствен, а си в равновесие. Започваш да усещаш полъха на свободата…
    Привързаността ограничава. Най-непреодолимата привързаност е семейството.
    Този, който ни е дал мъдростта: „Това ще премине”, ни е дал и отговора: „средният път”.

    Коментар от Цветанка — ноември 14, 2012 @ 6:17 pm

  2. Включвам се само с една вметка, нещо, на което вече забравих къде попаднах (то канали разни и всякакви, не претендирам за авторство): „Позитивно мислене без позитивно действие е една позитивна нула“. Запомних го, защото ми звучеше добре, а сега си давам сметка къде се е късала нишката: за да предприемеш позитивно действие, е хубаво да ти е пълна информацията. Примерно, за ямата отпреде. Или начините на кацане 🙂 А за набавянето на въпросните данни има доста пътища… и само един надали е достатъчен за цялостна „позитивна“ реакция 🙂 То ако можеше само с книги и семинари да се живее… да сме се обърнали всички на хартия досега 🙂

    Коментар от paju4eto — ноември 14, 2012 @ 8:01 pm

  3. @ Цветанка: Напълно съм съгласен с теб, че „духовният свят на човека обикновено започва с попиване на съвети за „позитивното мислене”. Това, което ме притеснява е, че много пъти духовният свят на човека и свършва с тях, още преди да е започнал…затова пиша тази статия. Кандидат-учителите са много, а 99,9% от тях са абсолютни шарлатани. Тези, които са казвали Истината, са живели преди столетия. Днес има един-двама максимум. Прекалено много се заговори са „позитивното мислене“ напоследък, при това в мас-медиите, даже в Бай Брадър, а раздрънкат ли се камбанките на всички в една посока, тя няма как да е яка – обикновено води към предната (масова) заблуда (или хипноза). Аз не се ангажирам със съвети за щастие, нито за по-добър живот. Само бия камбаната, която едва ли ще „надвика“ милионите камбанки на стадото, поело задружно по пътя към индустрията на „позитивното“ (демек половинчатото) мислене.

    @ paju4eto: “Позитивно мислене без позитивно действие е една позитивна нула” So f*ing true! Боя се само, че и „позитивните действия“ са едностранчиви, когато не виждаме цялата картинка. 🙂

    Коментар от asktisho — ноември 14, 2012 @ 8:17 pm

  4. Човек се учи по метода „проба-грешка“… и ти си го описал, като те ковне някое „нещастие“ по тиквата, кел файда от „позитивно мислене“, ако до там си спрял… А цялата картинка се разкрива постепенно и аз дори не съм сигурна, че можеш да я видиш цялостно, но така или иначе, не можеш да надбягаш развитието си… Едва когато провериш някои неща, за които си се досещал (или си се съгласил с тях на някой семинар), а после ги утвърдиш и направиш „свои“, и ти станат втора природа… И после накъде? 😉 Аз си го представям като разширяващи се концентрични кръгове… или може би триизмерно, сфери в сфери?
    Ето една тематична песен, която аз възприемам като друг вид „биене на камбаната“, което пак си е действие 🙂 http://vbox7.com/play:de892c1cc4
    (и бегло представяне на „проекта“: http://www.johnlawtonmusic.com/power_of_mind.htm)

    Коментар от paju4eto — ноември 14, 2012 @ 8:46 pm

  5. Защо реши, че мисленето трябва да е позитивно или негативно? Мисленето за това е мислене, защото то е преценка на нещата и е по-добре да не се влияе от емоциите. На мен,например, страшно ми се иска да мисля позитивно, но не мога. Защото това би означавало да се залъгвам. Може би донякъде съм под влияние на експеримента, който си направих снощи, В един сайт за инвеститори, в който, естествено изобилстват мрачните прогнози един човек отчаяно попита :“къде е изхода?“ Кой знае защо реших да му отговоря, че изход няма, и че това го знаят всички, които наистина са попрочели тук там нещо за икономиката. Резултатът беше най-категоричното възможно потвърждение на това, че изход няма, че ни чакат все по-лоши и по-лоши времена, че „спасителните“ програми за Гърция и останалите страни от Еврозоната НЯМА да сработят и ни чака тотална световна депресия, бедност, глад и смърт. Разбира се има ЕДНА алтернатива, и това е трета световна война. Което е ПО-ДОБРАТА алтернатива. Поне ще загинат само стотици милиони, а не няколко милиарда. Но може би в момента съм малко емоционален, което ми пречи на трезвата преценка. Всъщност очакванията ми са де загине почти цялото човечество, при това доста скоро, но за достатъчно добра преценка се иска бистър ум.

    Коментар от Николай Ботев — ноември 14, 2012 @ 9:58 pm

  6. @ Николай Ботев: „Но след тунела винаги има светлина, а след светлината неизбежно следва тунел“. Ако приемем, че сега сме в икономическа депресия и духовен упадък, значи следват духовен разцвет за човечеството и качествено нов икономически просперитет, Николай. Естествено, че всички бидейки егоисти до един (като личности, групи, религии, нации, държави и, дори, фирми) няма как да я караме още дълго така. Знаеш ли, направи си един друг експеримент: Пробвай една седмица да мислиш само за другите, за тяхното добруване и изгода, за техния просперитет и полза. Изключи себе си от „схемата“. Нека всичките ти мисли, думи и дела да са съсредоточени в успеха на другите. Така ще откриеш две много яки неща: Първо, облекчението да не си непрекъснато зает с тревоги за себе си, за бъдещето и за собственото оцеляване. Второ, ще откриеш, че нещо „невидимо“ сякаш започва да ти помага, докато мислиш, говориш и действаш за другите, самите твои дела някак по-лесно започват да се получават… Едно „отпушване“ такова се наблюдава…Пък и ще си спечелиш успокоението, че дори мрачните прогнози за измиране на повечето хора по планетата да се сбъднат, такива като теб, все пак, би трябвало да останат. Защото нали, за да не се изядат малцината оцелели, повечето ще трябва да са с такъв манталитет. Всички същества са ценни, но в един свят, унищожен от алчността и егоизма, алчните, егоистични същества са с една идея по-малко ценни (необходими). Те просто не са разбрали урока и се налага да повтарят. А смъртта невинаги е краят…

    Коментар от asktisho — ноември 15, 2012 @ 2:07 am

  7. ujasiavam se ot hora,koito upotrebiavat na vsiako 2-ro izrecenia ;kakav ti e problema?

    Коментар от mia — ноември 15, 2012 @ 2:24 pm

  8. абе, няма лошо в позитивното мислене, ама трябва да има и `позитивно кОпане`. а именно – когато света около теб почне да се руши, да отсвириш лекичко настрана вездесъщата сила на позитивното мислене и да се впрегнеш да бачкаш за рипеърването на действителността си. приложен нихилизъм, просто 😀

    Коментар от Niili — ноември 15, 2012 @ 8:03 pm

  9. България е страната на хората в равновесие. Външна съпротива не оказват, може и вътрешна да нямат. Имаха само като се обсъждаше ACTA. Такъв труд си бяха дали заради тези авторски права и свободно разпространение, но за това, че бабите им умират заради мизерните си пенсии – не, младите хора затова изглежда са в равновесие и просто го приемат. Въпрос на приоритети, срещу какво да се съпротивляваш. По-доброто с всеки ден отминава, а лошото си остава. И това е само като наблюдавам околните и докато мисля за тях или се опитвам да им помагам. Хората си вярват, че за тяхно добро са всъщност нещата, които са пагубни.

    Коментар от eleanor — ноември 22, 2012 @ 2:30 pm

  10. @ eleanor: Коментарът ви е интересен, но леко извън темата, затова ще ре-коментирам върху него, ако не възразявате, та да го приближа повече към въпросите, които обсъждаме тук. Дори да възразявате, естествено, пак ще го направя. 🙂

    България е страната на хората в равновесие.

    Не, България е една от страните на челно място в Европа по инфаркти и на пред-последното място в Европа по доходи. В таква страна няма как хората да са уравновесени. Разбира се, усещам иронията ви и знам накъде биете.

    Външна съпротива не оказват, може и вътрешна да нямат.

    За второто наистина може само да гадаете, понеже не познавате 7 милиона души задълбочено (и персонално). А всички те са различни, уникални, специфични. Дори да ги познавахте, пак щяхте да гадаете. Човек дори за себе си гадае. Ние не познаваме добре вътрешния си свят. Иначе външна съпротива тук хората оказват само, ако „опре нож до кокал“. Търпеливи сме като магарето и сме инатливи като него. Но то рита по-лошо дори и от коня. 🙂

    Имаха само като се обсъждаше ACTA

    За 1300 години само тогава ли? Помислете си пак. Само през последните 6 месеца аз лично съм участвал в поне 4 протеста. И съвсем не бях сам. Ако под съпротива разбирате физическото насилие, то съвсем не е задължително. Проблемът е, че сме най-изостаналите в клуба на напредналите и най-бедните в клуба на богатите. Иначе всичко друго си е наред….За АСТА – то така се започва. След време ще поискат и чипове да ни имплантират по ръцете, разбира се – отново за наше „добро“. Има хора, които никога няма да спрат. Никога и пред нищо. Човек винаги трябва да е нащрек. Но не да се страхува. Страхът е лош съветник.

    Такъв труд си бяха дали заради тези авторски права и свободно разпространение, но за това, че бабите им умират заради мизерните си пенсии – не, младите хора затова изглежда са в равновесие и просто го приемат.

    За младите хора, които упреквате, това е заварен резултат, те не се чувстват отговорни за него. Не могат да променят миналото, построено от техните бащи и срещат достатъчно проблеми в настоящето, завещано им от тях. Пък и нали затова са млади – пенсията е далеч. Съгласен съм, че това е един от последните им приоритети. Така е с младите в ЦЯЛ СВЯТ.

    Въпрос на приоритети, срещу какво да се съпротивляваш.

    Разбира се. Приемете, че има хора с всякакви приоритети. И те коренно се различават.

    По-доброто с всеки ден отминава, а лошото си остава.

    Така е от вашата гледна точка. От моята не е. От гледна точка на много други хора сигурно също не е. Но и това ще мине. И друго ще дойде. Може да е по-добро, а може и да е по-лошо. Каквото и да значи „добро“ / „лошо“ за всеки от нас. Изкуството е в това да виждаш „подаръците“ навсякъде. Дори в привидно „лошите“ неща. Те за това са дадени, а не за да се мъчим. Ако умееш да виждаш подаръците (за духовното ти израстване) навсякъде, тогава вероятността да преживяваш „лоши“ неща е много по-малка. Или поне да ги възприемаш като такива е по-малка. Та кой би избрал сам мръсното, ако може да изяде шоколада? И, ако зависи от него. Да не казвам лайното, де! 🙂 Осъзнатите хора – при тях винаги всичко зависи единствено и само от тях. И от техните избори. Но те знаят какво избират, не винят външните обстоятелства и хора за нищо, а най-вече не делят нещата на „добри“ и „лоши“, защото са осъзнали, че това е само въпрос на субективна преценка. Разбира се, между лайното и шоколада, в десет от десет случая биха избрали шоколада. Ако зависи от тях…Защото „Моята воля винаги е твоята воля, но твоята воля невинаги е Моята воля“ е казал Архитекетът, който за разлика от нас вижда всичко…И ни мисли само доброто.

    И това е само като наблюдавам околните и докато мисля за тях или се опитвам да им помагам.

    Успявате ли с подобна нагласа наистина да помагате на хората? А те искат ли вашата помощ? И получават ли я? А какви са резултатите? За тях и за вас? Ама честно!

    Хората си вярват, че за тяхно добро са всъщност нещата, които са пагубни.

    Абсолютно съгласен. За съжаление, така са възпитани. Така са били научени да вярват. Поставят ни в рамки още от ден нула, няма къде да избягаме. Затова се нуждаем от повече самостоятелност в мисленето, в разума и в преценката. Един от даровете на Бог е, че всяко същество може в душата си да различава доброто от злото. Не му трябват закони за целта. Имаме си инстинкти и няколко милиона години еволюция, довела до перфектни умения за целта (ако предпочитате биологичната гледна точка).

    А като за финал ще ви пожелая да нещо:

    Нека да ви се случват повече от нещата, които смятате за „добри“.

    But mind the gap.

    Помнете дупката.

    Тя винаги си стои там.

    Просто не е задължително да падате в нея.

    Но е твърде вероятно, когато забравите, че съществува…

    Поздрави!

    Коментар от asktisho — ноември 22, 2012 @ 11:24 pm

  11. моята нагласа е съпротивителна. днес например слушам за простест против тютюнопушенето. да правим ли извод, че хората простестират заради самогъзническите си собствени прищевки, но като всеки ден им начисляват нови данъци и ги залъгват, че управлението е суперкомпетентно, никой не реагира. те дори и в брюксел реагират като управляващите ни вземат депутатите там за идиоти, но те тук компетентните изобщо не се трогват от реакции.
    когато се опитвам да помогна на някой, и той разбере, че трябва и сам да си кОпа, ми казва, че няма воля, и си продължава по пътя на най-ниското съпротивление. като гледам какъв ми е животът, трябва да съм била позитивно нагласена. просто не мога да се правя, че действителността е супер прекрасна, не мога да се ограничавам до собствената си действителност, защото моята не може да повлияе на всеобщата обективна действителност. нали така го пишеше ти 🙂
    позитивното мислене не е както изглежда просто една лековатост, нито това е позитивна реакция. позитивното мислене са творческите, прогресивни идеи. да мислиш позитивно значи да осъзнаваш рисковете, да си поемаш отговорността, а не да си заравяш главата в пясъка, и да си решен да даваш всичко от себе си за позитивните си, градивни планове.
    някои хора, не знам в дупката ли са или не, но вярват, че са позитивно настроени и затова избягват да се натоварват – например не следят медии, защото знаят, че ще реагират негативно.
    псевдопозитивизмът неглижира проблемите, а те се решават с ангажиране.

    Коментар от eleanor — ноември 23, 2012 @ 12:51 am

  12. Мда. Чрез негативно мислене и агресивно действие – към прогрес! Дори не знам от къде да започна – дали от това, че негативните хора не раждат позитивни идеи, дали от това, че не всички прогресивни идеи са съзидателни, дали от онова, че за да повлияеш на света около себе си, трябва първо да се справиш, по един или друг начин, със „самогъзническите си прищевки“. Ангажирането, точно като позитивното мислене, често стига до крайности, в които разни хора пренавити като пружина не осъзнават какво им се случва. Но пък колко са тези дето могат да се похвалят, че са намерили златната среда. Така де – осъзнаване му е майката. А пък медиите са за да се информираш, а не за да реагираш, и ако не успяваш да изключиш емоциите (както аз не мога), това не е неглижиране а самосъхранение.
    И в опит да върна дискусията там, от където тръгна: има и друга дупка в позитивното мислене – „Това ми се случва, защото не мисля позитивно“. Чувам го вече няколко пъти и се удивявам как хората успяват да вкарат типично религиозното насаждане на вина в една нерелигиозна теория. Или си е мазохизъм? И има ли смисъл да обясняваш на някой, че самонаказанието не е позитивно? Май не.

    Коментар от Gosh — ноември 23, 2012 @ 3:24 pm

  13. именно това е проблемът – мислят си, че се самосъхраняват, все едно са те единствени голяма ценност, без да се мисли по-глобално как ще се съхраним като нация. как да не се неглижират нещата. чист непукизъм е. и точно докато не ти опре ножа до кокала, си траеш, защото нали ти си съхранен. а емоциите имат огромно значение и много често те са най-силният инструмент и аргумент. равновесието много често е примирение.
    хората в половин българия половин месец работят, за да си платят сметките (за ток и газ), другата половина работят за останалите сметки, но пък много хора виждат нещо реално позитивно. коментар 5 е много прав, но не знам кога ще отмине депресията.
    разбира се, нещата на са само добри и лоши, черни и бели, те са двойнствени, и паралелно съществуващи.

    Коментар от eleanor — ноември 23, 2012 @ 6:29 pm

  14. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1703032

    Коментар от Димитров — май 13, 2013 @ 5:30 pm

  15. @ Димитров: 10x

    Коментар от asktisho — май 14, 2013 @ 1:28 am

  16. Интересно предупреждение. Но обикновено хората са от един от двата типа: или размахват „Тайната“ като единствена и свята библия, или са hardcore атеисти-скептици. Всъщност, „безоблачността“ на първите май затвърждава скептицизма и презрителното отношение на вторите. Точно някакъв баланс и диференциращо мислене намирам в твоя блог, Тишо.

    Коментар от nellypax — септември 5, 2013 @ 10:08 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s