Писателският блог на Тишо

октомври 15, 2012

Йо-йо-йо!

Не съм чел още книгата, но взаимствам директно от статията на Жоро  в „Библиотеката“:

Уви много малко може да бъде направено срещу човешката глупост в комбинация с човешката завист, мислите си вие, въздъхвате и повдигате рамене. Но не сте прави. Много може да се направи. Може да се направи всичко. А то, е**ти, е едно-единствено нещо. Трябва само да се оте*е всичко. Да се оте*е всичко, свързващо ви с тази или друга реалност от идиоти, стереотипи, традиции и клишета. Мислете за тази реалност като за левия си крачол, а за другата, истинската, като за десния. Единственото, което трябва да направите, е да си го преместите от левия в десния. Толкова е просто”.

Цитатът, естествено, е от Ивайло Борисов, а.к.а pro_01 или просто – pro.

Логично, след първата му книга с лаконичното заглавие „01“, окачествена незнайно защо като „неприличен роман“, следва и втората – „02“ –  този път – „екзистенциален роман“.

Може да са приумици на автора или на издателя, не знам, но на мене тоя автор ми е любим.

От „дезинето“ му се вдъхнових още едно време. И си направих блог. Въобще не знаех в какъв филм се забърквам.

Обаче ми харесваше идеята да си имам място, от което да сипя присъди и да критикувам злободневната простотия без никакви задръжки.

Естествено, времената си текат, нещата се менят – блоговете ни се промениха, ние също се променихме, може би остаряваме вече, не знам. Е, все още ме пишат към „младите автори“, затова предпочитам „изтрезняване“ пред „остаряване“.

Започваш да изтрезняваш от глупости, когато прескочиш трийсетака. Зарязваш доста лъжи, защото просто разбираш, че не ти трябват вече. Разбираш, че не ти носят нищо, а само изискват от теб. Разбираш, че си повярвал в тях по една доста банална причина – повтаряли са ти ги като папагал. И са те превърнали в папагал без собствено мнение. Обаче „шоуто“ винаги е за твоя сметка! И номерата на разни еснафи спират да минават пред теб. Прозираш през лъжите. Виждаш кухото намерение на нещо кухо, което се опитва да придобие форма, като се нахрани…с теб.  И с твоята вяра в „утрешния ден“. Стига в днешния да си платиш сметката. Цялата сметка. Включително и на този, който се храни с теб… Иска ти се повечето хора да са така – да откъснат глави от телевизора поне за малко и да започнат да ги използват за това, за което са предназначени…

Ивайло, обаче, успя да съхрани онази си привлекателна черта да бъде циничен, безкомпромисен, вулгарен, но и да звучи интелигентно едновременно с това – да те кара да се замислиш дори, когато те псува на майка.

Всяка нова публикация в блога му е празник за мен, а новината за цяла книга е направо като мешана скара за прегладнял пес. Буквално съм озверял, след 01, за още една доза от ивайловите простоийки. В хубавия смисъл на думата.

Текат ми лигите. Нямам търпение да се запозная с по-нататъшните приключения на новобогаташа Бене и с бесните констатации за Простия Човек от Народа (ПЧН).

Премиерата е след няколко дни в „Сунгинг хол“. Елате да се видим там.

Тихомир Димитров

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.