Писателският блог на Тишо

октомври 9, 2012

Три ефективни упражнения за самоусъвършенстване

Притиснат от външните обстоятелства, човек все по-често изпитва необходимост да погледне навътре към себе си. А когато опознае вътрешния си свят и процесите в него, той започва да работи над тях.

Но защо, по дяволите, упражненията за самоусъвършенстване са толкова важни?

Те не носят никакви приходи, не градят кариера, не създават нови приятелства, връзки, контакти, не издигат в обществото, не осигуряват власт (над останалите). Общо взето, упражненията за самоусъвършенстване изглеждат като чиста загуба на време…

Аксиома: Един ден всички ще умрем

Хипотеза едно: Съзнанието се запазва след смъртта.

Хипотеза две: Всичко изчезва след смъртта, включително съзнанието, спомените и всякаква следа от личността.

Всеки е свободен да вярва в каквото си пожелае, но аз избирам да вярвам в хипотеза номер едно и ще ви кажа точно защо:

Първо, за верността й има повече доказателства, отколкото за верността на хипотеза две: интервютата с пациенти, преживели състояния близки до смъртта, документирането на астрални същества, аурата на човешкото тяло, неговият електромагнетизъм, видим дори за обикновените уреди, осемте грама и т.н. Знаете ги тези неща. Няма да се задълбочаваме в тях.

Единственото „доказателство” за другата хипотеза е страхът от непознатото. Но, преди всичко, искам да подчертая, че тя е в разрез с един от основните физични закони, а именно: енергията не се губи, тя само променя формата си. Тялото също не се губи. То променя формата си, за да се превърне в храна на други физически форми. Значи и съзнанието не се губи. Някои казват, че в новата му форма, извън пределите на тялото, то има повече сетива и може да пътува със скоростта на мисълта. Ще поживеем и ще видим…

Да, горното е само хипотеза, но това е по-логичната от двете единствено възможни хипотези. И по-обнадеждаващата. Аз предпочитам да вярвам в нея.

Очевидно не сме в състояние да замъкнем тялото си отвъд. Очевидно не можем да вземем вещите си, титлите, контактите или социалния статус…

Ако, все пак, някакво съзнание остава след смъртта, то неизбежно е свързано с натрупания житейски опит и придобитите чрез (през) него знания, убеждения, навици, черти на характера…

За хората, които се концентрират изцяло върху външния свят, тоест: върху натрупването на вещи, имоти, връзки, престиж, социален статус, признание и т.н., смъртта е равнозначна на  фалит – досега никой не е успял да замъкне мерцедеса си отвъд…

Вещите стигат най-много до гроба и често биват изваждани от там по-късно, за да послужат отново на живите, които единствено имат нужда от тях.

Упражненията за самоусъвършенстване са изключително важни – те представляват единственото „наследство”, което ще вземем със себе си от тук. Евентуално.

Но те формират и вярвания, убеждения, нагласи, черти на характера, които по наше усмотрение, по наш избор, съзнателно сме способни да моделираме и да променяме още сега, докато сме живи. Когато не го правим, опитът ни се формира автоматично, под влиянието на външни обстоятелства, на които хаотично реагираме, вместо да се занимаваме със себе си.

Забележете, хората с труден характер имат трудна съдба. Конфликтните личности попадат по-лесно в конфликтни ситуации. Кое предизвиква кое и дали битът определя съзнанието е метафизичен въпрос, с който няма да се занимаваме сега. Ясно е като бял ден (дори без метафизика), че ако си нагъл, неприятен и конфликтен тип, има по-голяма вероятност да си изядеш боя. Не, че иначе си застрахован, де. Просто вероятността е по-малка.

Спорен е и въпросът доколко някой се ражда с конфликтен (труден, агресивен) характер и доколко той се формира под въздействието на средата.

Може да излезе, че и двете твърдения са верни, но при всички случаи човек има свободата да гради характера, навиците, мислите и убежденията си сам. Не да чака пасивно да му ги изградят отвън, реалността да му ги формира. Никой не е задължен да реагира автоматично на въздействията на околната среда, без да участва съзнателно в процеса. Не и след като има толкова много упражнения за самоусъвършенстване, които слагат юздите в твоите ръце.

В „Моето малко гениално откритие” писах, че имаме почти пълен контрол над процесите, които се случват в нас и почти никакъв контрол над процесите, които се случват във външния свят. Абсолютна загуба на време и енергия е да се занимаваме с неща, които нямаме властта да променим.

Опитайте се да ме опровергаете, като промените курса на долара, климата или предвидите някое земетресение, ако не ми вярвате… Малцина са тези, които виждат и малцина са тези, които могат да променят.

Но всички можем да променяме себе си, колкото пожелаем.

Дадените упражнения съм ги тествал лично, в продължение на месеци и чак сега се осмелявам да ги споделя с вас. Открих както практически, така и метафизични  резултати от тях, които внимателно са описани тук. Ползвайте ги по собствено усмотрение:

Упражнение 1. Денят на мълчанието

Мантра: Днес мълча повече, отколкото говоря

Продължителност: от ставането сутрин до лягането вечер, всеки понеделник и четвъртък от седмицата, колкото седмици пожелаете, докато се затвърди като навик.

Резултати: Дава възможност да се разбере по-добре света около нас, разкрива истини за хората, които участват в живота ни, осигурява по-добри пътища и към опознаването на собствената личност.

Метафизични резултати: Увеличава духовната сила. Към мантрата може да се добави: „…и така получавам сила”.

Приложение: Това е първото изречение и ясното намерение, с което се събуждате всеки понеделник и четвъртък от седмицата. После ще ви обясня защо е толкова важно упражненията да се правят в едни и същи дни от седмицата. Тук не става дума за будистко мълчание. Говорете, но само когато е неизбежно. Сведете говоренето до минимум. Отговаряйте само с „Да” или „Не”, ако е необходимо. Не се обяснявайте и не си мърморете под носа. Ценете тишината. Наблюдавайте. Говорете само, когато е наложително. Бъдете пестеливи с думите. Представете си, че за всяка изречена дума ви глобяват с по един лев.  Общо взето, целта е да се постигне заявеното в мантрата: да говорите по-малко, отколкото сте мълчали. В рамките на деня.

Внимание! Упражнението е трудно – много по-трудно, отколкото си мислите и поне десет пъти по-трудно, отколкото изглежда! Необходими са повторения, два пъти в седмицата, всеки понеделник и четвъртък, за изграждането на навик, който е способен да ви донесе практически резултати. Част от тях са: житейска мъдрост, увеличена концентрация, разбиране за света,  „проглеждане“ и духовната сила. Но има още много. Ще оставя на вас да ги откривате по Пътя. И непрекъснато да се изненадвате (приятно) от резултатите.

Упражнение 2. Денят на изобилието

Мантра: Днес не приемам нищо за даденост

Продължителност: от ставането сутрин до лягането вечер, всеки вторник и петък от седмицата, колкото седмици пожелаете, докато се затвърди като навик.

Резултати: Прави човека богат и доволен още сега. Заученият навик, с който живеят повечето хора, е да се фокусират върху нещата, които нямат или, които искат да имат (т.е пак нямат), а не да обръщат внимание на нещата, които вече притежават. Това упражнение отклонява вниманието от класическия навик и го замества с нов – фокусирането върху нещата, които вече притежаваме, но които сме свикнали да приемаме за даденост. Чрез благодарност и признателност за тяхното действително съществуване, ние получаваме удовлетворение още сега.

Метафизични резултати: Увеличава изобилието в материален план, колкото и невероятно да звучи. Не е имало ден на благодарността, в който да не съм получавал подаръци, приятни изненади, безплатни услуги, ваучери, пари или други материални придобивки безвъзмездно, т.е: без да ми се налага да си скъсвам задника от бачкане за тях или да съм задължен по някакъв начин.

Приложение: Намирайте си поводи да благодарите всеки ден, за всичко, което ви заобикаля и за всичко, което преживявате в момента. След време ще се научите да благодарите дори за привидно „лоши” неща, като главоболие или стомашно разстройство, например. Ще разберете, че те също имат смисъл и, че не ви се случват случайно, а за ваше добро.

Благодарността е не само приемане, каквото препоръчват всички мъдри учители за по-щастлив и по-съзнателен живот, тя е приемане с искрица на екстаз!

Обръщайте внимание на нещата, които сте свикнали да приемате за даденост и благодарете за тях – наум или на глас, но искрено, в сърцето. Благодарете за слънцето, за въздуха, за водата, за покрива над главата си, за храната на масата, за здравите си ръце, тяло и крака, за бистрия си ум, за вродените ви таланти, за семейството, което ви обича и подкрепя, за това, че се будите точно до този човек сутрин, за това, че се будите изобщо, че дишате и, че сте живи…Така ще станете богати и щастливи още сега, няма нужда да отлагате щастието си завинаги в бъдещето, бидейки заети непрекъснато с реагиране на настоящите проблеми сега. Те нямат край. По-добре да сте заети с изобилието. Благодарете дори за това, което наричате „проблеми”. Така най-лесно ще ги накарате да изчезнат. Съдбата ще се погрижи за допълнителните „бонуси”, които също няма да спрат да ви изненадват по Пътя. Още инструкции за това упражнение можете да прочетете в „Третият път към изобилието”.

Упражнение 3. Денят на свободата

Мантра: Днес постигам с лекота

Продължителност: от ставането сутрин до лягането вечер, всяка сряда и събота от седмицата, колкото седмици пожелаете, докато се затвърди като навик.

Резултати: Изгражда навика да не се вкопчваме в определени цели на всяка цена или по-точно – в начините за тяхното постигане. Развива търпение. Дава свобода. Вдъхва спокойствие и увереност в собствените сили. Щом станете с такава нагласа и цял ден непрекъснато си повтаряте, че днес постигате с лекота, има голяма вероятност наистина да започнете да постигате с лекота, да не сте толкова вкопчени в крайните резултати, но и да се отказвате гъвкаво от действия, които не ви носят нищо в момента, заменяйки ги интуитивно с много по-добри приоритети.

Метафизични резултати: Цялото Битие се подрежда зад възникващите у вас идеи и започва да ви подкрепя. Всичко, което си наумите, го постигате с невидимата мощ на нещо, което сякаш се е наговорило да ви помага на всяка цена. Започвате да вярвате в собствените си способности и наистина получавате свобода…да избирате…по-смело от преди. Дори да не стават точно така, както ги мислите, нещата винаги се получават, дори по-добре, отколкото сте ги намислили, но (може би) по съвсем друг, неочакван начин. Свободата, която дава упражнението е необходима, за да не се вкопчвате в определен начин, по който трябва да станат нещата. Тя ви прави по-гъвкави. Това, което търсите, така или иначе, ще го намерите. Това, което искате, ще го получите и то – с лекота. Въпрос на навик.

Приложение: Още с отварянето на очите сутрин, първата ви мисъл е „Днес постигам с лекота”. Повтаряйте си я непрекъснато, нека през деня това да е основната ви „задача”. Повтаряйте си я докато нещата се закучват, повтаряйте си я и докато нещата действително се получават с лекота. В първия случай „възелът” се „разплита”, а във втория успехите ви се мултиплицират (и ускоряват).

Внимание! Това е най-забавното от трите упражнения. Срядата и съботата ще се превърнат в едни по-специални дни от седмицата за вас, ако сте достатъчно упорити.

В заключение

Както виждате, само неделята не е посветена на никакви упражнения. В неделя дори Господ почива. Неделята ще ви даде пространство и време да обмислите постигнатото през седмицата, да се вгледате в себе си и да откриете поразяващите начини, по които измененията, които тези упражнения внасят в характера, влияят върху условията в заобикалящата ви среда, как непрекъснато подобряват качеството ви на живот.

Парадоксално или не, ще свиквате все повече с тези резултати и ще започнете да ги разглеждате като нещо нормално, а силата на упражненията с времето ще расте, резултатите от тях също ще се увеличават – за сметка на усилията, които полагате.

Повторенията са особено важни, за да се усвои методът и да се затвърди навикът.

Упражненията са неразривно свързани. Нещата, които ви се получават с лекота, неизбежно ще предизвикват у вас все по-искрена, чистосърдечна благодарност и с това ще ги умножавате, а повишената духовна сила, която дава мълчанието само ще ви улеснява в този процес.

Разделението на „тематични дни” също е важно, заради концентрацията. Ако се опитате да развивате и трите качества едновременно, няма да ви се получи. Трябва да се редуват. По два пъти в седмицата (за всяко упражнение) е достатъчно – колкото седмици пожелаете, докато мъдростта, изобилието и свободата не се превърнат в естественото ви състояние, т.е в един добре заучен навик.

Желая ви успех!

Тихомир Димитров

21 коментара »

  1. Още една много интересна статия, радвам се че открих сайта ви 🙂
    „Ще поживеем и ще видим…“ – бих казала, ще умрем и ще видим 🙂
    „Но всички можем да променяме себе си, колкото пожелаем.“- с това ще се съглася само наполовина :), защото според мен можем да се променяме, но е много трудно, даже когато го осъзнаваме и искаме да се променим
    „Отговаряйте само с „Да” или „Не”, ако е необходимо.“ – според съветите от Библията така трябва да правим винаги, но … (трудничко е за бъбривки като мен 🙂 )
    Много ми харесва идеята за „Денят на изобилието“ – ще се опитам да я прилагам по-често. Наистина дори с елементарните неща в къщи човек толкова много свиква, че ги забелязва чак когато ги загуби.
    „тя е приемане с искрица на екстаз!“ – много красиво казано.

    Коментар от Мая — октомври 10, 2012 @ 7:56 am

  2. Привет и благодаря за споделеното! Ще пусна няколко въпроса, може и някой друг като мен да не е сигурен в подробностите.
    Подредбата на дните задължителна ли е? (два по два през три; първо „ден на мълчанието“, после на изобилието, следва на свободата; неделята единственият логичен ден за почивка ли е, или може да е понеделник, например – и да започнеш броенето от вторник?)
    А ако имаш други имена за тях, но същностно нещата съвпадат – променяш ли смисъла на упражнението?
    Какво се случва, ако прекалиш с продължителността? Ако стане не „ден на мълчанието“, а „месец на мълчанието“? Или това е обозримият резултат в бъдещето? 😉 Или пък – „…докато мъдростта, изобилието и свободата не се превърнат в естественото ви състояние, т.е в един добре заучен навик.“ : тоест, едновременно ли?
    Допускам, че е напълно възможно да си го уточнил в текста, но аз да не съм разбрала, защото вече си имам някакви изградени представи. От друга страна, именно тези представи ме накараха да забележа съвпаденията и да питам за разминаванията 🙂
    Поздрави!

    Коментар от paju4eto — октомври 10, 2012 @ 9:55 am

  3. @ paju4eto: Моля! Удоволствието е изцяло мое. Нищо не е задължително в този свят, камо ли подредбата на въпросните „упражнения“. Слагам ги в кавички, защото те са „упражнения“, т.е нещо, което изисква съзнателни усилия и известна последователност само, докато не се превърнат в навик, в начина ти на живот и мислене, в отношението ти към света (и към самия себе си). Навиците, с които живеем в момента, са заучени автоматично и не са много здравословни. Например, съсредоточаването върху желанията и липсите е кофти, защото така получаваме само липси или празното състояние на желание, докато „наградите“ си остават завинаги в някакво бъдеще. По-добре да се наградиш още сега. 🙂 Какво ще става после никой не може да знае, но личният ми опит показва, че стават по-хубави неща, отколкото в руслото на добре заученото старо, демек – животът в непрекъснат стрес от външните фактори, които не можем да променим. Аз избрах тази подредба за себе си, тъй като първото упражнение е най-трудно, пък и мълчание се упражнява по-ефективно през работната седмица, докато щеш не щеш, ти се налага да общуваш с повече хора, отколкото през уикенда. Но можеш и да си ги въртиш: понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък и събота – два комплекса, целта е да се повторят упражненията поне два пъти в седмицата, като се редуват, за повече концентрация върху всяко едно от тях. Дам, в един момент започваш да ги прилагаш едновременно и това е един съвсем естествен процес – едва ли има нужда от обяснения, че фалшиви самоубеждения, в които не сме повярвали достатъчно, насилствена благодарност и т.н. не действат, нито заедно, нито поотделно. Целта на разделението е да проработят (чрез достатъчно повторения) поне поотделно. И, да, идеята за тематични месеци също е добра, но хайде да не се заблуждаваме, че ще мълчим цял един месец или цял месец непрекъснато ще благодарим… Онази част от деня, в която си буден, между ставането и лягането, е най-добрият, най-постижимият и най-кратък интервал за превръщането на всяко от изброените качества в навик. Имената също не са от голямо значение. Денят на изобилието е ден на благодарността или на признателността, наречи го както ти е най-близко до сърцето на теб. Денят на лекотата е и ден на свободата или на духовната независимост, на постигането с лекота – както искаш си го наречи. Денят на мълчанието е и ден на съзерцанието, на мъдростта, на присъствието или на силата, както предпочетеш. 🙂 Мантрите са достатъчно кратки, за да работят, макар и по-дългите също да вършат работа, като например прибавянето на ефекта от нагласата, към самата нагласа, например: „Мълча повече, отколкото говоря, така получавам сила“, „Не приемам нищо за даденост, така живея в изобилие“ и „Постигам с лекота, така привличам свобода“. Няма начин да прекалиш с тези неща, те не са вредни за здравето. Никой не е умрял от малко повече сдържаност, от искрена благодарност и от увереност в собствените сили, в свободата да избираш, защото нещата могат и се получават с лекота, стига това да е „мизата“, на която си избрал да заложиш…собствените си убеждения. Представи си го като рулетка, на която винаги се пада черното, ако заложиш на черно и винаги бялото, ако заложиш на бяло. От теб зависи дали ще постигаш с борба или с лекота. Целта на цялата тази работа е едни малко по-здравословни убеждения да ни се превърнат в навик, а животецът да стане с една идея по-лек и по-забавен. Надявам се, че съм отговорил на всичките ти въпроси, ако не съм – питай.

    @ Мая: Не е трудно, Мая. То е като да се научиш да пушиш цигари или да пиеш бира – в началото е малко неестествено, но след достатъчно повторения се превръща в нещо като втора природа – по-трудно е вече да спреш, т.е изграждането на навици да моделираме себе си според собствените си предпочитания е всичко друго, но не и трудно. Трудно е да спрем да се изграждаме пасивно, като непрекъснато реагираме автоматично на обстоятелствата от околната среда, която не сме в състояние да променяме. Трудно е, защото това вече се е превърнало в навик.

    Коментар от asktisho — октомври 10, 2012 @ 11:47 am

  4. Аз с бирата така и не успях 🙂 , но разбрах идеята ти :). Прав си, че навика е втора природа и с добри навици със сигурност се живее по-приятно 🙂

    Коментар от Мая — октомври 10, 2012 @ 11:54 am

  5. Хах, написах нещо и го изтрих, „случайно“ 🙂
    Пределно ясно и изчерпателно си ми отговорил, много благодаря! И като се върнах още веднъж към края на текста ти, осъзнах какво всъщност съм пропуснала да видя в него 🙂 Останалото – на „лични“, че да не вкарвам излишно чужди мисли тук :))
    Благодаря ти за работата, която вършиш!

    Коментар от paju4eto — октомври 10, 2012 @ 12:10 pm

  6. Едно от онези неща, които ми носят усмивка и размисъл, както всеки твой текст, впрочем.
    Поздрави! 🙂

    Коментар от Amelie — октомври 10, 2012 @ 6:09 pm

  7. Благодаря за този пост, Тишо 🙂

    Точно от такова нещо имах нужда да прочета тези дни. Ще започна веднага да ги практикувам и ще го разпратя на мои приятели, познати, колеги и близки, защото това е нещо, на което всеки е добре да се научи.

    Коментар от Таня — октомври 10, 2012 @ 9:27 pm

  8. Страхотна статия Тишо,

    Опитвам се да променя някои неща, които съм запланувал и ще се опитам да използвам тези съвети.
    Благодаря.

    Коментар от Стефан Русев — октомври 11, 2012 @ 10:12 am

  9. Това е началото на процес, наречен „осъзнаване“. След време трите неща се преплитат, неусетно се добавят и други – състрадание, смирение, търпение… Продължаваш напред без гаранции за щастие, без застраховка от грешки. Но вече си достатъчно силен, за да приемеш нещата такива, каквито са. В един момент разбираш, че няма път назад. И без това не искаш да се върнеш…
    Техниката с мълчанието е много силна. На когото му е трудна в началото, достатъчно е да спре бърборенето.

    Коментар от Цветанка — октомври 11, 2012 @ 1:59 pm

  10. @ Цветанка: Взе ми думите от устата. Подписвам се с двете ръце под всичко, което казваш…Днес ми е ден на клишетата. 🙂

    @ Стефан: Използвай ги независимо от всичко, а най-важното – не отлагай. Желая ти успех!

    @ Таня: Странно, аз пък тези дни имах нуждата да го опиша. Не е ли чудесно как нещата съвпадат? 🙂

    @ Amelie: Поздравявам те и за усмивката, и за размисъла! Това вече е един практически резултат.

    Коментар от asktisho — октомври 11, 2012 @ 5:02 pm

  11. Тишо, мисля си, че е крайно време да издадеш книга с такива прозрения и съвети, до които си стигнал. Май вече имаш достатъчно материал за нея. Аз лично бих си купила поне 4-5 броя, за да имам да подарявам на хора, които търсят пътя.

    Пишеш много конкретно и практично, даваш ясни съвети как да се правят нещата, което липсва в повечето книги за самоусъвършенстване.

    Сега например ако кажеш и някой полезен съвет за медитация, много ще съм ти благодарна. От толкова книги, които изчетох така и не ми стана ясно, как точно се медитира. Не се съмнявам, че ти си го правил, така че със сигурност можеш да дадеш някой практически съвет.

    Коментар от Таня — октомври 12, 2012 @ 9:37 am

  12. @ Таня: Благодаря ти много, Таня! Правил съм вече нещо такова. Виж „Теория на просперитета“:

    https://asktisho.wordpress.com/2011/08/22/prosperity_theory/

    Анотацията към тази колекция от есета за себеусъвършенстване съдържа точно, ама точно това, което исках да ти напиша в отговор на твоя коментар…После се сетих, че вече съм го писал някъде. 🙂

    Вместо да си купуваш 4-5 броя, изпрати линка на 40-50 приятели. Онлайн. От това печелим всички. 🙂

    Текстовете в интернет са живи, достъпни, интерактивни, лесно откриваеми, пътуват бързо и преминават граници, не изискват нищо от читателя, не поставят никакви бариери, дори финансови.

    Тези неща ги пиша, защото искам и трябва да се четат. Те представляват личен опит, който може да е полезен и за други. Водя се от идеята, че аз самият, понякога, се опитвам да се самоубедя в нещо, но когато друг човек ми го каже абсолютно същото, придобито чрез неговия личен опит, при това доста убедително ми го каже, нещата се променят – увереността у мен също нараства, т.е имам нужда да го чуя от някой друг. Затова ги пиша тези неща.

    Поздрави, благодаря ти много за комплимента!

    Коментар от asktisho — октомври 12, 2012 @ 10:46 am

  13. … защото умирайки се разждаме за вечен живот 🙂

    Хипотеза 2 да отпадне 🙂

    Коментар от Ognian Mladenov — октомври 13, 2012 @ 11:03 am

  14. Тишо, благодаря за линка. Ама знаеш ли колко пъти понечих да си подчертая нещо и се усетих, че чета на монитора 🙂 Но в тон с максимата, че когато губиш нещо (в случая възможността да си подчертавам), печелиш нещо друго – в случая, отворих си тетрадката, където си записвам ценни неща и започнах да си записвам мислите, които са ми харесали там – тъкмо да ми се запечатят по-добре 🙂

    Коментар от Таня — октомври 13, 2012 @ 12:52 pm

  15. Много ми харесаха упражненията, дори ги споделих в дневника си във ФБ. Понеже съм учителка в гимназия, се чудя как ще изпълня упражнението за мълчание, освен в събота и неделя, но така ще лиша семейството си отобщуване. Наистина бих искала да отида някъде сама, за да мога да се отдам на мълчанието. Вчера един ученик ме попита дали човек може да получи отвращение към думите (понеже имало доста грозни думи), но май аз съм пример за това „заболяване“… Мълчанието ще ми бъде необходимо лекарство и вече ми е.

    Коментар от Nataliya Radeva — октомври 13, 2012 @ 1:05 pm

  16. @ Nataliya Radeva: Наистина, не лишавайте никого от себе си! Учениците и семейството очевидно имат нужда от вас, от общуването с вас. Ако ви се мълчеше, щяхте да сте в манастир, където се пази обет за мълчание, а не пред черната дъска. Мисля, че вие сте на правилното място в момента. Няма какъв съвет да ви дам, защото вие вече знаете – ще отидете някъде и ще помълчите, където и когато можете. Ако пожелаете. Толкова е просто. Няма нищо задължително на този свят. По-важното е, че самата идея е достигнала до вас, че имате още едно „оръжие“ срещу пустотата – още един инструмент, който ще ви подскаже, че не се нуждаете от никакви оръжия…

    Коментар от asktisho — октомври 13, 2012 @ 10:50 pm

  17. @ Таня: Принтерът решава чудесно твоята „средновековна“ дилема. Моля те, не си драскай по монитора! Или си драскай, ама си приготви парички, за да си купиш нов. 🙂 Все пак, средновековието излиза по-евтино. 🙂 Якото е, че си намерила най-якия начин за теб. Аз едно време така взимах всички изпити в университета. Вадех лист А4 и върху него си поставях задачата да събера всичко съществено от темата, обаче в смислен текст. За всяка тема по един лист. После пъхах листите в гащите и отивах на изпит. Наричат се „царски пищови“, защото царят не се притеснява от нищо – широко му е около душата – може два часа да драска глупости и накрая само да бръкне в гащите и да извади пищова. 🙂 Хубавото на този подход е, че си научаваш конспекта, докато си приготвяш „оръжието“. Когато се опитваш смислено да преразкажеш 30 печатни страници в две ръкописни винаги става така. 🙂 А на война и на изпит се ходи въоръжен. Не е задължително да използваш оръжието, но това са места, където пищовът със сигурност може да ти потрябва. 🙂 Така че, разбирам те напълно и приветствам твоя подход отвсякъде. Даже се чувствам леко горд, че преписваш от моя „учебник“. Не бяха пропилени всичките тези часове, значи…

    Коментар от asktisho — октомври 13, 2012 @ 11:03 pm

  18. Тишо, в никакъв случай не е пропиляно това време. А а з и друг път съм си записвала твои ценни мисли. В крайна сметка това обогатява хората – не всички могат да изживеят едни и същи неща, за да придобият ценен опит.

    Но когато всеки споделя своите опит и знания и търси да придобие знание от опита на другите хора – в това е красотата на общуването 🙂

    Нещо подобно на: „Умен е този, който се учи от собствените си грешки, но истински мъдър е този, който се учи от грешките на другите.“ В смисъл, че това важи не само за грешките, а и когато се учиш от ценния опит на хората около теб 🙂

    Разписала съм се така, защото вчера и днес ходя на метода Силва – от повече от 10 години искам да отида на такъв семинар и сега съм много доволна. В крайна сметка, за това знание има много форми и източници, но и за мен тази форма на общуване със себе си и с юнивърса много ми допада.

    Да завърша с подобаващ поздрав: Желая ти да бъдеш в унисон със себе си и все по-хубаво да пишеш 🙂

    Коментар от Таня — октомври 21, 2012 @ 8:19 am

  19. Забравих в цялото това многословие да кажа, че тази седмица пробвах трите упражнения за самоусъвършенстване.

    На моменти забравях за мисията, но предполагам, че това с течение на времето и с повече упражнения, ще го отработя. И да ти кажа най-добре ми се получи: „Днес постигам с лекота“ и в двата дни. Вчера дори тичах да гоня метрото и такъв спринт направих, какъвто от години не ми се беше удавал. И като се качих в метрото не се бях нито задъхала, нито изпотила. Знаех, че е заради мантрата, няма как иначе при този застоял живот и килцата дето са в повече…

    Коментар от Таня — октомври 21, 2012 @ 8:22 am

  20. Благодаря Тихомир, че сте съумели максимално концентрирано и смислено да поднесете на аудиторията тези не така леки за изпълнение упраупражнения! Изключително съм Благодарна и на моята приятелка, която ми ги препрати! Аз дълбоко вярвам, че всеки един от нас сам твори реалността си и това, което даваш като инструмент, е достъпно и изпълнимо – стига човек да има разбиране и осъзнаване за бъдещите ползи, и разбира се, да е мотивиран от тях! Аз със сигурност ще се възползвам от този подарък – наистина няма нищо случайно! БЛАГОДАРЯ! 🙂

    Коментар от Лидия Талатинова — октомври 24, 2012 @ 9:03 pm

  21. @ Лидия Талатинова: Отлично формулирано, особено в частта за мотивацията. Мерси за обратната връзка! Желая ви напредък във всяко отношение (така, както го разбирате напредъка) и само отлични условия за развитие!

    Коментар от asktisho — октомври 30, 2012 @ 7:33 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.