Писателският блог на Тишо

май 8, 2012

Спомени от Рая

„Дяволът е в детайла”

Рая е интересен човек. Има икономическо образование. Работила е като „зомби на поточната линия в Кока-Кола”, като сервитьорка, зад касата на Бургер Кинг (отвъд океана), живяла е в Америка. Пише и издава електронни книги. Има блог за лични финанси. Дава уроци по танци. Публикувана е в GetRichSlowly и TheForbes. Дори веднъж вече е успявала да фалира, което за мен значи, че разбира и от бизнес.

Блогът на Рая за лични финанси е в списъка ми с „Блогове, които чета” отдавна, но не бях се навъртал скоро и вчера „по случйност” реших да навакасам с пропуснатото. Интересно, само два часа по-късно получих имейл от нея с молба да представя книгата й „Едно лято в Америка. Бизнес уроци и мемоари”.

Реших, че в цялата работа няма нищо случайно и моментално се съгласих. Изгълтах текста на един дъх – наистина чудесно четиво – откровено написано и…едно такова искрено и миличко ти става, докато го четеш, защото хем личи самоиронията на автора в описанието на съвсем делнични, дори битови проблеми, които само от дистанцията на времето изглеждат като такива, хем има лек сарказъм, добре подправено е с чувство за хумор и, едновременно с това, е доста сантиментално.

Отделно, много е полезна книжката откъм уроците, които предлага. Най-полезна е за хората, занимаващи се хотелиерство като семеен бизнес. Сервира им тънкостите от един добре изпипан занаят наготово. „Дяволът е в детайла”, казва Рая. Книгата е пълна с детайли от практиката на един успешен бизнес модел. Те са дяволски важни за хората от „индустрията на гостопримеството” и често биват единствената причина да имате или да нямате гости в семейния ви хотел. Книгата е полезна и за студентите, които се канят всеки момент да заминат за САЩ на бригада. Голям, хм,…престой ви чака там!🙂

Спечели ме, също така, заради добре преплетените житейски, приключенски, емоционални, финансови и лични уроци, които е донесло това пътуване. Направена е дисекция на американската душа през очите на един млад българин. Както става обикновено в живота, нищо не съществува отделно от цялото. Всичко е доста преплетено.

Абе, личи си, че е писано с кеф. Подобен кеф изпитвах, докато пишех „По Пътя към Сантяго”. Ние, графоманите, ги усещаме тези неща. После кефът се прехвърля върху читателя. Ако не си работил с удоволствие по книгата, няма да доставиш удовоствие и на читателя.

Накратко, книгата на Рая е приятна и различна. Бих казал дори – симпатична. Един от хубавите пътеписи по действителен случай, ако мога така да го нарека, които съм чел напоследък. Но най-вече различна. Сами ще се убедите в това.

Авторката, обаче, също е интересна личност, затова я помолих да ми даде кратко интервю, с което аз и вие, тримата читатели на този блог, да се запознаем заедно с нея. Нека тя самата ни разкаже повече за себе си – в първо лице, единствено число:

Т: Привет, Рая. Предстои да ти задам доста тъпи, но директни въпроси, за което предварително те моля да ме извиниш.

Р: Тишо, опасявам се, че ти нямаш капацитета да задаваш тъпи въпроси. Явно не ти е там силата.🙂 Благодаря за хубавия отзив за книгата и за поканата за интервю!

Т: Моля. Да започнем с това: от близо четири милиарда теми, между които човек е свободен да избира, когато започва да списва блог, защото точно „Лични финанси”?

Р: Учителят ми по математика казваше: “Обяснявайте теоремите на другите. Така ги обяснявате и на себе си.”. Преди две години бях затънала в заеми. Започнах да търся информация на тема Лични финанси и попаднах на thesimpledollar.com. Този блог промени живота ми! После си казах – абе защо няма такова нещо на български? Защо няма нищо за личните финанси в българските условия? Това + думите на учителя ми + нуждата ми от писане = kadebg.com.

Т: Супер. Сега вече разбрах. Но богатите хора твърдят, че не бива да взимаш финансови съвети на хора, които са по-зле с парите от теб. Ти с какво точно можеш да помогнеш на заможните граждани? На какво ще ги научиш? Само личен опит ли споделяш или съчетаваш и прочетеното / наученото в книги от успели хора?

Р: На по-богатите от мен не мога да помогна. Моят блог е за обикновените хора – такива като мен, които не са израснали в семейство на бизнесмени. Които не се оправят добре с парите. Или които искат да имат допълнителен доход, но не знаят как. На тези хора АЗ мога да помогна повече, отколкото някой като Кийосаки.  Защото аз съм млад човек, живея в България, от обикновено семейство съм… и знам какво е. Съгласна съм, че не трябва да търсиш съветите на хора с по-малко пари от теб. Логично е да се учиш от някой по-добър от теб. “Книги от успели хора” като цяло ме дразнят. Много от тях са ала-бала, общи приказки. Примерно “Тайната” (на която доколкото знам си фен). Но харесвам Larry Winget като автор, Ramit Sethi. Споделям личен опит, за което отнасям и много злобарщина. Най-често злобарщината е: “ти какво разбираш, нито имаш бизнес, нито си богата, за каква се мислиш да даваш акъл на хората, аз разбирам повече от тебе!” На такива отговарям – заповядай, напиши каквото знаеш и ще го пусна. Досега никой нищо не ми е пратил.🙂 Има обаче разлика между злобарщина и критика. Като не си прав, не си прав.

Т: Кои хора са успели, според теб?

Р: Които са щастливи и, които са помогнали на други хора.

Т: Разкажи ми повече за момента, в който фалира. Надявам се да ти е за пръв и последен път, де, но сигурен съм, че ти си научила доста от него. Какви са поуките? Какви бяха твоите „бизнес уроци и мемораи” на картко? На какво те научи фалитът?

Р: Всъщност нямаше точно “фалит”. Да, имаше груби грешки – високи очаквания, излишни разходи – но главните причини бяха лични. Имаше един голям удар за мен, а месец-два по-късно и за съдружника ми. Бизнесът беше HR агенция в София. Най-важната поука: нещата не стават като в книгите на Кийосаки🙂

Т: Лесно ли излезе от блатото после? Как си стъпи на краката?

Р: Ужасно беше. Хаос! 2010-та беше най-трудната година от живота ми. Към финансовите проблеми се прибавиха и много други, лични. Как се оправих – с много воля. Имах един приоритет: да си върна заемите. Тогава нямаше как да мисля за увеличаване на приходите, затова ограничих разходите до минимум. Носех си ядене от вкъщи, пиех кафе от бурканче от най-евтиното, изкарах зимата с едни черни маратонки за 15лв, които се бяха скъсали на кутретата, цяла година носих един чифт дънки. Не си купувах чорапи, шиех си старите. Къпех се със сапун от 25ст, взимах най-евтината паста за зъби… Даже спрях цигарите. Сега някой като ми
пише – “Рая, ама как да спестявам, няма от какво да спестявам” – айде не на мен тия.

Т: Вярваш ли в задгробния живот?

Р: Не бих казала, че вярвам. По-скоро се надявам, че има някаква форма на… че нещо остава от духа и след края на физическия живот. Не ме интересува какво ще стане с мен след края на играта, но докато съм тук ми е по-лесно да се надявам, че хората, които обичам, не са ме напуснали завинаги.

Т: Питам, защото съм на мнение, че среден път няма – или остава нещо от съзнанието след това или нищо: Del + Shift и толкоз. Ако, все пак, си позволим да допсунем първото, то вярвам, че животът, който сме водили тук, на земята, ни предлага някакво „наследство”. Тъй като е ясно, че не можем да си вземем нито имотите, нито вилите, нито активните и пасивни доходи отвъд, пък и очевидно не помним, че сме живели преди, значи единственото „наследство”, което остава, са някакви качества на духа. Какви трайни и положителни качества на духа ти помогна да изградиш у себе си онова лято в Америка? Какво е твоето „наследство” от там?

Р: Че кой си иска имотите и вилите? Щастието не е в предметите, а в хората. Америка – ако съм знаела какво ме чака, сигурно нямаше да замина. Добре, че не съм знаела🙂 Но, за да отговоря добре на този ти въпрос, ще трябва цяла книга да напиша.🙂

Т: Ти пишеш чудесно. Трябва да се радваш, че получаваш такъв комплимент от писател. Никому неизвестен, но все пак – писател. На нас ни се свидят подобни комплименти. Кога откри интереса към словото? Как започна всичко? Кога заговори графоманчето в теб? Тук искам да подчертая, че думата „графоман” също е комплимент, според мен, тъй като Ан Райс, Джоан Роулинг и Стивън Кинг също са графомани. Последният, с най-високите хонорари, нееднократно си го признава. Пък и графоманията, все пак, е за предпочитане пред уплахата от белия лист хартия.

Р: Ооо, радвам се, как! (“Никому неизвестен” ?! Хайде-хайде… нали цели трима читатели имаш?)🙂 Това е с трима повече от мойте.🙂 Прав си, че на хората им се свидят комплиментите. По-приятно е да злобееш. Любимата ми приказка напоследък е “Иска се пот, за да свършиш работата, но за да критикуваш – и малко слюнка стига.” Първия ми спомен за писането е от 4-ти клас, когато писах нещо за Трети март. Тотално погрешно от историческа гледна точка.🙂 Но пък много образно.  Стивън Кинг е голяма работа. Слагам го до Балзак, Клавел и Стайнбек.

Т: Какво мислиш за мулти-левъл маркетинга? Ама честно!

Р: Една голяма глупост. Илюзия за мързеливи хора. Успяваш само на принципа “прееби другарче”. Но гледам да не го коментирам с хора, които вече се занимават с това. Опитвам се да разубеждавам тези, които се канят да започнат.

Т: Ако трябва да дадеш само един съвет на читателите по отношение на личните им финанси, но най-важният, какъв ще е той? В едно изречение?

Р: Да спестяват, защото спестяванията са капитал.

Т: Следва най-тъпият въпрос: Може ли човек да се издържа само с писане в България? Под „писане” имам предвид единствено книги и художествена литература. Ако отговорът е да – как става това? Дай някакви полезни съвети.

Р: Ти кажи🙂 Аз мисля, че не може. Пазарът е малък, хората избират бира пред книга, а може би и нямаме достатъчно добри автори – нямаме традиции. Но ако български автор се прочуе в чужбина, това ще промени нещата.

Т: Кои са успелите писатели в България?

Р: Нямам идея.

Т: Какво е числото на годишния им доход, според теб? Ако си позволим да налучкваме слепешката?

Р: Нямам идея. 2000-3000 лв на година от книги, максимум. Не знам.

Т: Пожелавам ти един ден приходаната част от бюджета ти в графа „Лични финанси” да изглежда така: 1/ доходи от лихви, 2/ доходи от наеми, 3/ дивиденти, 4/ ренти, 5/ авторски права. Въпросът ми, обаче, е: Как ще изглежда разходната част? Какво ще ги правиш всичките тези пари, за които не ти се налага да работиш? И какво, по дяволите, ще го правиш всичкото това свободно време? На какво смяташ да го посветиш?

Р: Уха! Дай боже, да ти се връща!🙂 Времето – писане и танци. Парите – ще пътувам да се запозная с всички хора, на които се възхищавам. Ще им платя да ми отделят 1 час от времето си.

Т: Част от книгите ти се разпространяват безплатно, друга част се продават в електронен вариант. Една мисъл не спира да ме гложди: българите са свикнали да не плащат дори за филмите, музиката и софтуера, които потребяват. Дават ли наистина пари за файл под формата на книга?

Р: Безплатна е мини-книжката за лични финанси. Направих я, защото в нея са основните неща за личните финанси, събрани накуп. Някои ги има и в блога ми, обаче представи си следната ситуация: твой приятел има проблеми с парите. Едно е да му кажеш – “я вземи разгледай тоя сайт”, друго е – “на ти тая книжка, там има всичко, и не е голяма – 50 страници”. Това, според мен, е оптималния вариант да помогнеш на приятел. Това, че е малка, е предимство. Пък вече, ако човекът се заинтересува – има и сайтове, и книги, много има по темата. Естествено, книжката е и реклама на блога. Дават ли българите пари за електронна книга? Да. Предполагам, че после я пращат и на приятели – не ми пречи. Само да не цъфне в някой торент тракер.🙂

Т: Като стана дума, какво мислиш по въпроса за компютърното пиратство? Трябва ли да се борим с безплатното разпространение на съдържание или трябва да измислим изцяло нова форма за разпространение на интелектуални продукти онлайн? Каква ще бъде тя? Каква е твоята визия по този въпрос? Има ли ситуация, в която всички печелят?

Р: Пиратството е подло. Но няма да се реши с лов на вещици и заплахи. Съгласна съм с теб, че просто трябва удобна система и по-умерени цени. Системата…без торент тракери за платените авторски продукти. Оправданието “ма ние не можем да следим всички” – ами като не можете, спрете си сайта. Или намерете начин. Оправданието “ма това ми ограничава свободата” – не, не ти я ограничава. Има мейл, има дискове за записване. Така хората пак могат да споделят, просто с по-разумен брой хора. Едно е да запишеш един филм на 10-20 човека, друго е да го качиш за МИЛИОНИ да го теглят. И разбира се, трябва да има ЛЕГАЛНА система за удобно сваляне и плащане. Също трябва да има по-ниска цена за интернет филмите, защото там не се плащат пари на кината. Не може един аршин за доматите, а друг за интелектуалните продукти.

Т: Много ми беше приятно да ти досаждам с малоумните си въпроси. Надявам се да не ги намираш за прекално лични и се радвам, че се „запознахме” с теб – аз и тримата читатели на моя блог, хехе. Само успехи ти желая занапред и продължавай с добрата работа, която вършиш!

Р: И на мен ми беше приятно🙂 Благодаря за подкрепата. Продължавай и ти!

Тихомир Димитров

22 коментара »

  1. Много ми харесва тази Рая – започвам да следя блога й редовно, че имам една кредитна карта да погасявам…

    Коментар от anadinkova — май 8, 2012 @ 3:28 pm

  2. „По-късно научих, че мои колеги от УНСС са ходили в Америка, но не всички са изкарали големите пари.“
    Няма как да се изкарат големите кинти . Така например на българите работещи в Beach Haven
    http://www.hotels.com/ho389696/sea-spray-motel-beach-haven-united-states/
    им се плаща по 7,25 долара / час.

    Коментар от alfredpacino — май 8, 2012 @ 5:41 pm

  3. @Анадинкова – благодаря! Дано блогът да ти е полезен.

    @Alfredpacino – на мен ми плащаха по $7 без овъртайм. Повечето хора си изкарваха средно добри пари – обикновено повече, отколкото можеха да изкарат тука на морето. Окей. Но се носеха някакви легенди за хора, дето се връщали с десетки хиляди.

    Коментар от kadebg — май 9, 2012 @ 8:49 am

  4. […] Рая ХристоваВчера (08.05.2012) излезе разговорът ми с Тихомир Димитров от asktisho.wordpress.com (бих казала “интервю”, но мисля, че е […]

    Pingback от Книгата за Америка – официален отзив #1 | kadebg — май 9, 2012 @ 9:14 am

  5. четох, и на първата правописна грешка спрях. Писатели, пишещи с правописни грешки … ПОЗОР.

    Коментар от Пиги — май 9, 2012 @ 10:41 am

  6. Ооо, Пиги… Има си хас човек да чуе нещо хубаво от тебе :)) Ама айде да не цапаме на Тишо блога.

    Коментар от kadebg — май 9, 2012 @ 10:48 am

  7. трябва само и единствено да възхваляваме? Критика – няма нужда?
    спомням си че ти, призоваваше да се точат торенти от служебните компютри? как така сменихме позицията?

    Коментар от Пиги — май 9, 2012 @ 10:59 am

  8. Ми е така. Сменихме я.

    А аз от тебе една добра дума не съм чула, така че не ми говори за възхваляване.

    Коментар от kadebg — май 9, 2012 @ 11:14 am

  9. все някой трябва трезво да гледа на нещата ….

    Коментар от Пиги — май 9, 2012 @ 11:21 am

  10. Интересно представяне направи на Рая, поздравления за което! Пиши ме имен в бройката на читателите ти – вече сме четирима🙂 Поздрави!

    Коментар от Катя Тодорова — май 9, 2012 @ 2:27 pm

  11. @ Катя Тодорова: Добре си ни дошла!

    @ Пиги: Ти също, съобразявай се, обаче, с правилата за коментиране
    Когато човек е на гости, не може да се държи като у дома си (нищо, че така се казва, от любезност). Налага му се да спазва някои правила. Иначе ще го изгонят. И да са му приятели, пак ще го изгонят. А ние с теб дори не се познаваме. Няма как да се запознаем, тъй като ти се разписваш с анонимен псевдоним и с фалшив имейл адрес. Въпреки всичко, продължаваш да си ми на гости. Хвърли едно око на по-предишната публикация относно допускането на грешки. Писана е специално за теб, очевидно.🙂 Рая много добре се изрази, че за да създадеш нещо, дори да е несъвършено, трябва труд, а, за да наплюеш някого трябва само малко слюнка. Харесва ли ти да си от втората категория хора? Не е елегантно, просто. И не е красиво.
    Хайде, оставам с добри чувства и помни какво каза Дявола преди време: „От малко любезност никой не е умрял“.

    Коментар от asktisho — май 9, 2012 @ 4:17 pm

  12. какво каза Дявола преди време: “От малко любезност никой не е умрял”.
    =============
    благодаря, но като истинна православна не желая да имам нищо общо с рогатия … за теб очевидно това е привилегия …
    относно грешките, след като си пуснал статия на тази тема, защо допускаш същите? Аз претенции нямам, за разлика от теб.
    Двойния стандарт го прилагат слабите, и безпринципните …

    Коментар от Пиги — май 9, 2012 @ 4:24 pm

  13. относно правилата, точно кое съм нарушила? Или пак са двойни стандарти? Ако не ни харесваш си срещу нас?

    6) Целта ми е да създам среда за културен диалог между интелигентни и мислещи хора. Казват, че в спора се раждала истината, така че – спори на воля! Колкото по-разумни доказателства и аргументи използваш, толкова по-голяма вероятност има хората да ти повярват.

    Къде видя липсата на аргументи? по точно моля?

    Коментар от Пиги — май 9, 2012 @ 4:26 pm

  14. @Тишо – Само да кажа, че въпросната гениална приказка не е моя🙂 Изрових я, докато правех Цитати за парите (5), но не знам чия е.

    Коментар от kadebg — май 9, 2012 @ 4:31 pm

  15. Пиги, съвсем приятелски и дружелюбно ще те помоля да си потърсиш място за игра в друг пясъчник:

    Заради лошите препоръки, с които пристигаш;

    Заради точка ОСЕМ от правилата;

    Заради феодалното право, описано в края им;

    Заради твърде многото коментари, с които вече оспами тази публикация;

    и

    Защото не виждам нищо ПРАВОСЛАВНО в това да назидаваш другарчето, да му сипваш сол на главата и да му изпитваш търпението.

    Когато платиш 20 лв за книга, която е минала девет професионални редакции и 12 корекции, плюс тези на автора, можеш да очакваш абсолютно изряден текст. И пак няма да го получиш…Но това тук е авторски блог, абсолютно непрофесионален и създаден изцяло за кеф. Кеф, който ти нарушаваш. Неприятно ми е да общувам с анонимно-агресивни читатели и не смятам да го правя, защото ми се разваля вкусът от следобедното кафенце. Затова – чао!

    И без лоши чувства. Ама наистина. Отношението ми към теб е точно толкова безлично / анонимно, колкото и аватарът, с който се представяш. Сигурно в реалния живот можехме да бъдем приятели…

    Желая ти само здраве, късмет и по-добро настроение!

    Но в никакъв случай не съм длъжен да развалям своето, защото има хора, които са решили, че без дори да те познават, имат правото да те назидават.

    Еми, нямат.

    Коментар от asktisho — май 9, 2012 @ 6:04 pm

  16. Пиратството е подло. Но няма да се реши с лов на вещици и заплахи. Съгласна съм с теб, че просто трябва удобна система и по-умерени цени. Системата…без торент тракери за платените авторски продукти.
    =============
    темата е доста кометирана, но искам да попитам всички – вашите ОС лицензионни ли са? Оставам с впечатлението че проблемът се коментира едностранчиво, и само когато пряко засяга коментиращия.

    Коментар от Sunny wolf — май 9, 2012 @ 8:52 pm

  17. @Sunny wolf – и аз много съм се чудила на тоя феномен: против пиратството, но в същото време пиратски уиндоус? Това е като да викаш „Стига бе хора, гадно е да се крадат домати“ и в същото време да си пълниш кошницата, па макар и гузен.

    От друга страна обаче, човек се чувства малко тъпо да се изръси стотици левове за ОС, когато е толкова мега лесно да си го вземеш безплатно и – според мен по-важното – когато всички покрай тебе го правят. В аналогията с доматите например, ако всички крадат от сергията, а ти откажеш да крадеш, после едно че ще стоиш гладен, второ че ще се чувстваш като балък, трето че това по никакъв начин няма да спре другите да крадат. (А конкретно за уиндоуса още по-кофти е, че дори и да искаш да си платиш, е скъп, докато няколко филма всеки може да си позволи.)

    Аз не си тегля филми, а последния ми компютър си дойде с инсталиран уиндоус. Но пиратството няма да се реши с индивидуален бойкот. Решението е да има удобна система и разумни цени.

    Впрочем този комикс е много показателен: http://theoatmeal.com/comics/game_of_thrones

    Коментар от kadebg — май 10, 2012 @ 9:15 am

  18. „Вълкът козината си мени, но нрава си – не“…

    Коментар от asktisho — май 10, 2012 @ 5:20 pm

  19. Интересът клати феса на Рая Христова. В блога си дава съвети за теглене на филми и музика от торент-тракери, от служебния компютър, но иначе е борец против торентите, хахахахахаха !!!! Хахахахаха, хахахаха !!!!

    Коментар от Иван Иванов — май 12, 2012 @ 2:56 pm

  20. Хубаво интервю, но:

    1-во редакторската намеса при изписването на „МИЛИОНИ“ в частtа за торентите е излишна, тенденциозна и няма как да знам дали изразява мнението на писателката..

    2-ро Рая лъже – тя няма доказателства колко са потребителите свалящи т.нар. „нелегално“ съдържание. А ако погледнете в гащите си, образно казано, и проверите в торент сайтовете ще видите, че най-сваляните неща (които минават 50 000 сваляния) са около 1% от всичко качвано. А помазаните от потребителите файлове могат да достигнат 500 000 сваляния, но отнема години.

    Специално книги се свалят в границата от под 5000 бройки. Евентуално ако са типа „For Dummies“ или някакви енциклопедии, комикси, или сериозни поредици, каквито интервюираната все още не твори, може да се стигне до към 10000 сваляния през период от няколко години.

    Нека спи спокойно – дори и да се качи някъде книгата:
    1.во ще бъде свалена 100-ина пъти ако има късмет (ако няма късмет, никой няма да я свали)
    2.ро сайтовете, с малки изключения, съдействат на авторите, ако предявят и докажат някакво авторско право.

    Коментар от ivan — май 16, 2012 @ 1:19 pm

  21. 1. Няма редакторска намеса в изписването на МИЛИОНИ.

    2. Веднъж качен, един торент теоретично може да достигне до всички хора на планетата. МИЛИАРДИ. Ама и 50 000 не са малко.

    Спокойно спя, благодаря🙂

    Коментар от kadebg — май 16, 2012 @ 2:12 pm

  22. […] Защото аз случайно* получих отговорите точно на онези въпроси, които толкова дълго търсих. Колегата Тихомир Димитров от asktisho ми изпрати по мейла неговата електронна книга. “Сбъдването на желания – някои практически аспекти”. (Повече за Тишо можете да видите на https://asktisho.wordpress.com/about , а едно мое интервю за него можете да видите тук: Спомени от Рая.) […]

    Pingback от Позитивното мислене и парите – някои отговори | kadebg — март 23, 2014 @ 10:58 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.