Писателският блог на Тишо

април 25, 2012

Вълшебната пръчица е във ваши ръце

Изт: costume.net

Заниманията с „духовното“ имат чисто приложен, практически характер. Ако човек е достатъчно упорит, тоест верен на търсенията си, несъмнено постига желаните резултати във физическия свят. При всеки те са различни, понеже зависят от свободната воля. Тя е единственото сигурно нещо на този свят. Единствената „опорна” точка е изборът. Всичко останало е въпрос на предпочитания.

Обикновено интересът към „духовното” се събужда от прочитането на някоя книга с ню ейдж тематика, от гледането на някой филм или от възприемането на по-кратко послание, което провокира у нас нещо – събужда интереса ни към вътрешния свят, наричан още „духовен”, който е бил напълно непознат до вчера за нас.

А каквото вътре, такова и отвън.

Излиза, че сме се занимавали само с 50% от реалността – с онези 50%, които са следствие, а не причина. Причината дори не сме подозирали, че съществува.

Следва поглъщането на още и още информация. Сред „плявата” откриваме твърде малко „бисери“.  Истината е, че всичко, дори най-комерсиалният ню-ейдж, е бисер. Просто не всички бисери са предназначени за нас. Защото имаме различни предпочитания. Свободната воля! Ако нещо не ни служи, то значи е предназначено за друг. За него то е „бисер”. За нас е „плява”. Дългият период на четенето на духовна литература, на посещаването на семинари по личностно усъвършенстване и, въобще, на задоволяването на интелектуалното любопитство е етапът, в който пресяваме това, което ни трябва и махаме онова, което не работи за нас.

Несъмнено този процес по откриването на цяла една Вселена от закони и механизми, които движат света пробужда влечението ни към прилагането на различни техники, за които само сме чели. Отново всичко е индивидуално. Някои намират опора в медитацията, други – в молитвата, трети създават своя собствена система от духовни упражнения, а четвърти следват указанията на някой гуру или известен духовен водач. Има хора, които създават цяла собствена религия (кейс стъди: Л.Рон Хъбърд). Няма значение кой път ще изберете, той ще ви се даде интуитивно. В повечето случаи е третото (система от собствени упражнения, комбинираща работещото за нас от различните практики).

При всички случаи акцентът е върху думата „практика”. Четенето на книги за самопомощ, гледането на филми от духовния жанр и посещването на лекции за себе-усъвършенстване минават на заден план, тъй като са пасивни занимания и човек иска да види резултати от труда си. В крайна сметка той разбира, че всички, макар и по различен начин, говорят едно и също.

Така започва практиката. Тя изисква упоритост и постоянство, като всяко човешко занимание. Само след достатъчно вложени усилия, старание, време и труд, практиката започва да се отблагодарява, да дава резултати. Светът около нас се променя. Всъщност, променяме се ние, но то е едно и също. Започваме да постигаме все по-лесно неща, към които цял живот сме се стремили или такива, които буквално сме считали за невъзможни.

Откриваме, че  можем да направляваме съдбата си по собствен избор, че сложността и резултатите от всяко наше действие зависят повече от нагласата, с която подхождаме към тях, а не толкова от конкретиката на самото действие, че нищо не е случайно, а резултат от съзнателен или подсъзнателен избор. Разбираме, че лесно можем да привличаме пари, необходимите взаимоотоношения с други хора, подходящите условия, връзките, които желаем, признанието за труда си или въобще – успехите, които са ни коствали толкова усилия и време преди, а разумът никога не е успявал да намери подходящата схема за тяхното реализиране.

Някои хора дори започват да творят мини „чудеса”, като например: да предизвикват дъжд или вятър по собствено усмотрение, да издържат на студ без дрехи и той да не им причинява особен дискомфорт, да не се разболяват от повечето (всички) болести, да подобряват зрението си по собствено желание, да регулират теглото си без помощта на диети, да привличат дребни печалби от игри на късмета и т.н.

Оказва се, че това са елементарни „трикове”, но тук важи принципът, че първото „чудо”, което виждаш, трябва е сътворено от самия теб и, че решиш ли да използваш тези умения за користни цели, те моментално ти се отнемат. Успее ли да предолоее капана на гордостта от духовните потижения, човек развива търпение, упоритост и постоянство, но най-вече смирение, а с това силата му само расте. Такова въздействие върху околния свят е невъзможно нито със средствата на бизнеса, нито в политиката, нито чрез масмедиите, с изкуството, в науката или каквото друго се сетите от външния свят, което считаме за важно. Защото включва всичко и е само въпрос на съзнание. Постига се единствено чрез работа върху себе си – нещо, което заетите с оцеляване не считат за важно, тъй като не им носи моментални резултати. Но и оцеляването не носи моментален резултат, ако си го поставиш за цел. А това е една доста глупава цел при положение, че можеш да избираш между всички останали…

И ето, че стигнахме до момента, в който „магьосникът” с вълшебната пръчица си ти. Можеш да сътвориш почти всичко без особени усилия, като не говорим за приказка, а за обективната реалност, в която живееш.

Не е важно дали си постигнал „някакво ниво” или не. Представи си, че си. То е дадено на всички с добри намерения и не става чрез особени усилия, нито пък става с някакъв план. Мозъкът не може да измисли как точно става. По-важното е да вярва. Нека, като за начало, да предположим, че си човек, който действително може да избира между различните сценарии на живота, като дете в сладкарница, чиито родители ще угодят дори на най-дребния му каприз.

Въпросът е: какво би поискал тогава?

Тъй като няма как да постигнеш десет цели едновременно, обикновено целта, която си поставяш, е само една. Най-важната. И колкото си по-искрен (пред теб самия), толкова по-лесно я постигаш.

С тази мисъл се събудих сутринта.

Какво бих поискал, ако имах всичко?

По-точно въпросът е: кое е най-съкровеното, което бих искал да преживея?

Пари, секс, слава, любов и признание, здраве, успешна кариера, околосветско пътешествие или някаква извънредно скъпа вещ, като Бугати Вейрон, това са първите неща, които разумът предлага, тъй като културата, в която живеем, му внушава, че никога няма достатъчно и, че винаги нещо му липсва. След постигането на нещо, обаче, каквото и да е то, липсата си остава. Единствено обектът на желанието се променя. Тоест, „пълно щастие няма”, както е казал народът, особено ако го търсиш под седалките на Бугати Вейрон.

Какво бих искал тогава? Нека разгледаме предложенията на ума, едно по едно:

Пари

Предполагам, че не съм първият човек на света, който открива, че след получаването на определена сума пари, съзнанието изпитва момент на твърде кратка еуфория и бързо решава, че те не са били достатъчно, че е трябвало да поиска още и т.н. Вместо да се почувства добре, както си е представял, докато ги е нямал, човек веднага започва да изпитва потребност от по-големи суми. „Дупката” си остава. Липсата е общото състояние на бедния и на богатия, разликата е само във външния им вид (понякога) и в нематериални неща, като числата, които се изписват върху монитора. След получаването на повече пари, историята се повтаря. Споменавал съм, че милиардерите не са хиляда пъти по-щастливи от милионерите, нали? Безумно е да вярваш в обратното. Но това не пречи да си поискаш голяма торба с пари от вълшебната пръчица. И тя ще ти ги даде. Рано или късно. По един или по друг начин. Нали за това си вълшебник! Вълшебниците, обаче, са се возили в Лондонското метро и знаят приказката „Mind the gap” (Внимавай с дупката).  Без да съм вълшебник и без да съм се возил в Лондонското метро, а и без да  подценявам силата на парите, такова желание автоматично отпада, тъй като не е „най-съкровеното от всички”. Нито  е най-съвършеното. Просто дупката винаги си стои. Дай Боже всекиму и дай Боже достатъчно, а „останалото ще си го купим”, както казват руснаците.

Секс

Вълнуващ даже повече от парите, но тук липсата също е основен мотиватор. Тъй като не можеш да си в постоянно съвкупление и в състояние на постоянен екстаз, времето винаги те побеждава, моментът винаги отминава, оргазмите са изключително кратки, а човек, колкото и презадоволен любвник да е, рано или късно узрява за идеята, че сексът носи само краткотрайно удовлетворение и, че всъщност е обречен на самота.  През повечето време. Раждането и умирането са самотни занимания, живеенето – също. Това дълго и самотно занимание е прекъсвано от моменти на взаимен екстаз, споделени с някой друг, които траят само няколко секунди. През останалото време си сам. Защото времето винаги те побеждава и моментът винаги си отминава. Самотата не може да е най-съкровеното ми желание.

Слава

Само за онези, които искат да са марионетки, играещи ролята, измислена им от средствата за масово осведомяване, която няма нищо общо с тях, но ако не я играят, ще опъват ушите от глад. Да съм „кукла на конци” и да не мога дори хляб да си купя от магазина, без продавачката да ме разпознае, това не може да е най-съкровеното ми желание.

Любов и признание

Наистина ли мислите, че можете да поверите щастието си в ръцете на някой друг? На човешко същество, което е точно толкова несъвършено, колкото вас? Да, чудесно е да получаваме любов и признание, но какво правим, когато това същество, което ни ги дава, реши да си ги вземе обратно? Или да ги даде на някой друг? Любовната мъка и депресията не са най-съкровеното ми желание. Непредвидимостта на човешкия избор – също.

Здраве

Ето вече нещо, което си заслужава. Ако го нямаш. По законите на липсата, тогава и само тогава започваш да го цениш. Какво става, обаче, когато го получиш? Пари, секс, слава, любов и признание, успешна кариера, околосветско пътешествие или някаква извънредно скъпа вещ – това са нещата, които започват да те вълнуват. И да ти липсват. За здравето мога само да благодаря, но не искам да си го пожелавам.

Успешна кариера

Проблемът е, че винаги съм разглеждал „кариера” твърде буквално – в каторжническия смисъл на думата. Проблемът е, че искам да живея в понеделник, вторник сряда, четвъртък и петък, а не само през уикенда и по празниците. Проблемът е, че не познавам бизнес с кауза, която дори мъъъничко да се доближава до „най-съкровеното”, та да искам да се развивам в тази среда. Проблемът е, че едрият бизнес и политиката – единствените места, където  може да се прави „успешна” кариера – започват все повече да губят доверието ми, тъй като целите им стават все по-прозрачни. А те са крайно егоистични. Грозно, неграмотно егоистични. Проблемът е, че дори успешната кариера като писател означава слава (виж по-горе). Това също отпада.

Околосветско пътешествие

Опознаването на света несъмнено помага на човек да опознае себе си, тъй като принципна разлика между двете няма, но нека не навлизаме в „дълбоките води” сега. Най-хубавата част от всяко пътуване си остава завръщането у дома. Знам го не, защото са ми го казвали, а защото съм пътувал доста. Според едни. Според други съм пътувал малко. Това няма никакво значение за мен. Ще продължа да пътувам, когато имам възможност, ала тъй като вече съм си у дома, това също не може да бъде най-съкровеното ми желание.

Извънредно скъпа вещ

Ако трябва да е кола, ще е седемдесетарско Порше Карера, а не Бугати Вейрон. Нищо, че не е извънредно скъпо. Ако трябва да е извънредно скъпо, ще е луксозно обзаведен дирижабъл, а не кола, нито самолет. Едва ли има по-екстравагантен лукс от дворец с прислуга в небето. Проблемът е, че играчките не те правят щастлив. Дори скъпите играчки не те правят щастлив. Защото омръзват. Или винаги има по-скъпи. При всички случаи няма да е играчка.

Добре, де, а какво тогава?

Представяте ли си: имате вълшебната пръчица, можете да си пожелаете всичко, а не виждате смисъл дори в нещата, към които хората цял живот се стремят?

Все пак, няма да я използвате за разпалки в лагерния огън, нали така? Ще се радвам да споделите за какво, всъщност, бихте я използвали? Ако имахте право само на едно желание? В замяна ще ви споделя какво бих направил аз с вълшебната пръчица:

Един по-осъзнат свят

Какво значи „осъзнат”? Прескачаме няколко стотин милиарда страници, изписани по темата, и стигаме до най-важното:

Осъзнат е този, който прави за другите само онова, което иска те да правят за него.

Какъвто човекът, такъв и светът.

Каквото отвътре, такова и отвън.

Осъзнат е човек, който дава, защото обича да получава. Който харесва, защото му харесва да е харесван. Който оценява труда на другите, защото обича признанието. Който изслушва, защото обича да споделя. Който е гостоприемен, за да е навсякъде добре приет като гост. Който помага, защото харесва да му помагат. Който създава здраве, а не лекува, защото е здрав. Който вдъхва кураж, защото не се страхува. Който приема, за да може да даде и, който дава, за да може да получи. Който вдъхновява, защото е вдъхновен. Който насърчава, защото е насърчен. Който харесва чуждия успех, за да постигне свой собствен и така нататък…

Общото е, че човек винаги прави това, което иска да му правят на него. Прави го за другите и за света. Толкова е елементарно! И никога не причинява на друг онова, което не иска да преживее в първо лице, единствено число, три де, плюс няколко сетива.

Представяте ли си да живеете в свят само с осъзнати хора?

А знаете ли защо сега има няколко милиарда души на тази планета? Горе-долу толкова, колкото някога са живели по нея?

Защото предстоят грандиозни промени и всеки иска да присъства на „шоуто”.
Всички са си купили билет за „спектакъла”. Промените са положителни, в тях няма нищо страшно, но ще присъстват само онези, които искат да останат. Въпрос на личен избор. Единственото сигурно нещо в тази Вселена, е свободният избор. Свободната  воля. Тя е единствената „отправна точка”. Всичко друго е въпрос на предпочитания.

Това е най-якото желание, тъй като включва в себе си и всички останали. А е само едно. И е хубаво човек да замени желанията с предпочитания, а мечтите – с намерения. Желанието е нещо, което ти липсва. Предпочитанието е нещо, което избираш пред друго, когато всичко ти е наред и дори сега си добре. Но обикновено го получаваш, защото не ти пука. Именно защото не ти пука. Мечтата е нещо, което съществува само в бъдеще време, а намерението е нещо, върху което работиш сега.

Вълшебната пръчица ще свърши останалото, ала не без нашето съгласие и не без активното ни съдействие. Така че – помагайите и вие! Представяйте си го този свят! Бъдете за другите това, което искате светът да бъде за вас. Говорете за тези неща. Пишете по този въпрос. Вдъхновявайте с личен пример. Покажете, докажете, че така много по-качествено и по-лесно се живее! Докажете колко тъпо е да лъжеш за лична изгода, защото лъжеш единствено себе си и, в крайна сметка, ще си останеш излъган. Разберете, че докато крадеш за лична изгода, ти всъщност крадеш единствено от себе си и, рано или късно, ще се почувстваш ограбен. Припомнете, че „който нож вади от нож умира” и, че „каквото посееш, това ще пожънеш”.

Тези закони важат от милиарди години и няма да направят изключение за никой от нас, колкото и „специален” да се чувства в момента. Помогнете на себе си, като ми помогнете да реализирам едно съкровено намерение. То включва всички желания, но е само едно, тоест – помага ни да се концентрираме. Отгоре също ще помагат. Говорил съм вече с хората, хехе. Вълшебната пръчица е във ваши ръце. Изборът също е ваш.

Тихомир Димитров

Advertisements

16 Коментари »

  1. Интересното е, че моето желание бе същото… подкрепям всяка една дума от тази статия!!! Браво, Тишо!

    Коментар от Filip — април 25, 2012 @ 10:16 am

  2. Тишо, аз рядко се включвам с коментари, ноооооо тази твоя статия е просто прекрасна човек! Направо ми се вдигна духа! Животът е прекрасен! Поздрави от Царево!

    Коментар от Пепи — април 25, 2012 @ 9:09 pm

  3. […] и видях една тема, разгледана от различен ъгъл: “Вълшебната пръчица е във ваши ръце” и “Една […]

    Pingback от Единственият « Amelie — април 25, 2012 @ 11:26 pm

  4. @ Пепи: Ами, включвай се по-често де! Стига си „дебнала“, хехе, само се закачам. Благодаря ти за хубавите думи! Животът е прекрасен, това е вярно. 🙂

    @ Филип: Надявам се скоро достатъчно хора да станат с едно и също „желание“, че малко по малко да започваме да го придърпваме към реалността, в която живеем. Обаче не можеш да насилиш Вселената в лицето на друг човек, защото тя винаги и навсякъде има своята свободна воля, на която се равнява единствено нейната мощ. Нито можеш да я убедиш. В нещо. В каквото и да било. Остава само да се надяваме, че хората по-бързо ще се „наиграят“ на търсене на щастието под седалките на скъпа играчка, за да се ориентират най-после къде то НЕ може да бъде намерено, всъщност. Поне не и постоянно. От фантук на фантатък всичко е въпрос на предпочитания. 🙂 Аз лично предпочитам негазирани напитки. По-малко подуват. 🙂

    Коментар от asktisho — април 26, 2012 @ 1:35 am

  5. Кво да правя като съм трън в задника. 🙂

    Принципно съм съгласен с идеята, която пишеш нещата. Обаче, според мен, попадаш в клопката на много от духовна и „духовна“ литература. Опростяваш и нарочно представяш нещата едностранно в полза на твоята теза.

    За някои от нещата, които си засили отрицателната им неща сее отнася мнението ми, което е: а ти само ти си отговорен за щастието, благополучието и т.н. в живота си, но винаги ще имаш нужда и по малко помощ, по малко и от другите неща. Макар и кратки или нетрайни, без тях се губи цялостта.

    Далеч съм от мисълта, че не си наясно с това, но просто е едностранен текста.

    Коментар от Georgi — април 26, 2012 @ 10:22 am

  6. Много силна статия, Тишо!
    Вече подарявам вълшебната пръчица на всеки, който вярва, че тя изпълнява желания. Желанията ни правят привързани, а привързаността ни кара да страдаме. Който приеме това, се чувства свободен. Важно е да осъзнаеш, че имаш избор.

    Коментар от Цветанка — април 26, 2012 @ 10:32 am

  7. Чудесна статия, вдъхновяваща и напомняща неща, които всички би трябвало в някаква степен да знаем, но сякаш не сме се замисляли …

    Коментар от Мая — април 26, 2012 @ 10:47 am

  8. Поздравявам те за прекрасната статия. Прочела съм много духовна литература, практикувала съм най-различни техники, но някак нищо не се получаваше-защото използвах мантри, молитви на хора които са действали, но не излизат от мен от вътре, и когато си създадох моя техника може би започна да действа-казвам “ може би“, защото не съм постоянна в практикуването им.
    Какво бих направила ако имах вълшебната пръчица-искала в желанията си пари, кариера, секс с човек, който преди всичко да ме приема заради самата мен, а не заради самия секс и както ти пишеш от това едва ли ще се почуствам по-добре. Сега бих искала от вълшебната пръчица “ мъдрост“, защото допускам много грешки дори по отношение на самата мен, а ако имам мъдростта ще изпитам радостта и щастието от всичко останало. Все още имам много да уча, бях изпаднала в такова състояние на депресия, че мислех само за самоубийство, но сама намерих пътя след като прочетох може би над 30 книги на духовна тематика и техники за самоусъвършенстване. Но както пишеш – за едни може да е добра, но на други не действа. Затова трябва ти да стигнеш до това, което ти е нужно и от което имаш нужда. Но наистина е много трудно сам да осъзнаеш какво ти е нужно, и когато допуснеш много грешки и стигнеш дъното на блатото тогава осъзнаваш от какво имаш нужда

    Коментар от Lucia — април 26, 2012 @ 4:28 pm

  9. @ Georgi: Няма проблем, ти поне си от интелигентните „тръни“. 🙂 Съгласен съм, че може би текстът звучи едностранно, подсилва някои неща, натъртва други и подчертава трети (а четвърти омаловажава), но, виж, в това му е чарът! Всъщност, ако не се изразяваш искрено (с цялата колоритност на твоята личност), тогава не си честен. Погледнато едностранно, няма да се разсърдя и на Бугати Вайрон, в смислъл, че, ако утре дойдеш и ми го подариш, ще приема ключовете и ще подпиша документа 🙂 Но знам, че това няма да ме направи щастлив форевър афтър. 🙂 Този разговоро е диалог със себе си и не знам дали трябваше да го изнасям в публичното пространството, обаче „злото“ е сторено и връщане назад няма, а това, от което се нуждае то сега, като се материализира, е повече луксозни критици като теб. Така че, чувствай се свободен да споделяш симпатии и неравновесия – просто помни, че и двамата сме една и съща Вселана, която играе различни роли. Вживееш ли се в ролята, губиш Вселената. Мисля, че сделката не си струва. 🙂

    @ Цветанка: Мога да счупя изсъхнало клонче от дърво, да го дам на дете и с цялото си красноречие да обременя детското му (почти безкрайно) въображение с идеята, че е магьосник. Тогава мога да видя и как това дете твори чудеса..с изъхналата пръчица. При възрастните не знам дали действа. Но сигурно действа, защото, както ти правилно отбелязваш, всеки има избор.

    @ Мая: замисляли сме се – щом един се е замислял, значи са го правили всички. Просто „още“ не знаят. 🙂

    @Lucia: чудото на собствената практика е точно в това – хем си откривател, хем като Колумб стъпваш по отдавна съществуващи, познати земи, без дори да знаеш къде се намираш. 🙂

    Коментар от asktisho — април 26, 2012 @ 7:47 pm

  10. @Тишо

    Последното ти изречение е натоварено с много смисъл и трудно е да му се отговори.

    От моя живот Вселената е движение. Движение, което се стреми към баланс или хармония. Тя е непостижима, но както безкрайните граници в математиката можем да се приближим много. Непостижима е, чисто спекулативно, защото тогава всичко ще умре или изчезне, защото движението ще спре.

    Благодаря все пак за напомнянето! Въпреки това практически такова разбиране трудно се осъществява, точно защото тази закономерност е навсякъде. Но се старая, никой не е съвършен 😉

    Коментар от Georgi — април 27, 2012 @ 1:29 pm

  11. Статията е много добра. Аз от няколко години активно се интересувам от самоусъвършенстване и бизнес. От личен опит мога да потвърдя това, че в 90% от книгите и семинарите се въртят около 3-4 тези. Най-разпространените са това да вярваш силно в това което правиш и искаш да постигнеш, да не се отказваш дори и когато е много трудно, защото успехът е след още един опит, точно преди да се откажеш. И още веднъж поздравления за статията. Ще очаквам още такива и за в бъдеще 🙂

    Коментар от Работа — април 27, 2012 @ 8:47 pm

  12. Чудесна статия, Тишо! В сравнително малкия й обем си успял да уловиш и пресъздадеш това, върху което религиите твърдят, че имат монопол – (универсалния) морал.
    Моето пожелание щеше да бъде по-егоистично – да получа мъдрост и познание. Но подкрепям идеята, че един осъзнат свят ще е по-добър дори и за мъдрите хора.

    Коментар от Гален Иванов — май 8, 2012 @ 11:16 am

  13. @ Гален Иванов: Всъщност, желанието ти е доста по-смислено от моето, защото искаш нещо за теб – единственото „пространство“, което можем да контролираме и променяме сме ние, нямаме „права“ върху останалите. Но, на едно по-дълбоко равнище, нашите желания не се различават. По-осъзнатия свят е невъзможен без съзнанието да живееш в него. Мъдрите хора казват, че не можеш да бъдеш това, което не знаеш и не можеш да знаеш това, което не си.

    Коментар от asktisho — май 8, 2012 @ 11:31 am

  14. Въпрос: Променям ли реалността или сменям реалността- дали се променя настоящата или се преминава в друга, паралелна?

    Коментар от don — май 15, 2012 @ 8:07 am

  15. @don: Това ми напомняна въпроса дали откриваме математиката, или я измисляме. Дали с нашите действия и „свободна воля“ просто следваме един от многото възможни пътища, или всеки наш избор създава нова вселена?

    Коментар от Гален Иванов — май 15, 2012 @ 8:48 am

  16. @ don и Иван: Според мен ко-криейтваме реалността заедно. Създаваме една и съща реалност, докато сме в някакъв контакт помежду си, иначе всеки си твори негова собствена реалност. През цялото време. Отдавна вече е доказано, че сетивата не възприемат информация от околния свят, а само я интерпретират, при това – както си пожелаят. Корабите на конкистадорите туземците са ги виждали като острови в морето, защото са нямали понятие за кораб. Реалността, в която живеем, винаги е резултат от съзнателни или подсъзнателни решения, намерения, убеждения, емоции и мисли, които се движат отвътре навън, а не отвън-навътре. При това, движат се творчески. Да, човек често реагира на създадената от него реалност, но дори с реакциите си продължава да създава реалност. Ето защо е толкова важно да се наблюдаваме – да следим какви мисли и чувства се задържат у нас в момента. Те са семената на реалността, в която ще ни се наложи да живеем утре. Това значи „по образ и подобие“. Религията описва Бога по образ и подобие на човека – злобен, отмъстителен, властен, жесток и злопаметен: „забавя, но не забравя“. В действителност, човекът е създаден по образ и подобие на Създателя. А коя е отличителната черта на Създателя, след като махнем всички хипотези и се абстрахираме от въпроса дали изобщо съществува? Ами, съзиданието, ето каква! Просто човекът твори в много по-малък мащаб, но със същата творческа сила, тъй като носи Бог у себе си и, всъщност, божеството живее чрез него. Между човека и Бога няма никаква разлика, освен в мащаба. От време на време, при това доста често, се преплитат нашите реалности, които създаваме, защото не живеем като малкия Принц – сами на цяла планета. 🙂 Така например, в момента създаваме обща реалност с вас, докато четете този коментар, защото вниманието ни е насочено един към друг и разсъждаваме върху едни и същи въпроси.

    Коментар от asktisho — май 21, 2012 @ 1:05 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s