Писателският блог на Тишо

март 23, 2012

Криворазбраната духовност

Изт: flickr

Иска ми се да пиша малко за  духовността. Но не бързайте да си ходите. Тук няма да прочетете нещо „възвишено” и лишено от практическа стойност. В духовността има повече практическо приложение, отколкото си мислите. В криворазбраната духовност няма. За разликата между двете ще поговорим сега.

Криворазбраният избор

Съществува популярната заблуда, че трябва да избираме между „духовното” и „материалното”. По-голяма глупост не съм чувал. Материалният просперитет е невъзможен без духовния. Или, хайде, възможен е, но е като мартенския дъжд: „тука има, тука няма”.

Между духовното и материалното не трябва да се избира, всичко в този свят е неразривно свързано. Можем да си позволим да имаме и двете. Но вярата, че едното винаги е за сметка на другото, може да ни провали. Вярата определя постъпките, мислите, думите, убежденията, дори походката на хората. Тя със сигурност определя и начина им на живот.

Истински духовният човек има правилното отношение към парите, защото не му се налага да избира между тях и нещо друго. Тази връзка е дългосрочна и ползотворна. По какво се различава той от стандартния мошеник, който винаги печели на чужд гръб? По следното:

„Когато разумният печели, той прави така, че да спечелят всички останали. Когато неразумният печели, той прави така, че да загуби спечеленото, а заедно с него да загубят и всички останали”

Из: 33 любовни истории, Когато токът спря

Всъщност, може би завиждате на нечестното богатство, но, повярвайте ми – вие не искате неговите проблеми!

Между духовното и материалното няма възможност за избор. Те са неразривно свързани. Всичко е свързано. Разумният човек знае, че проявите на просперитета са хиляди и не му се налага да избира между тях. Той се развива хармонично. Това се случва не някъде другаде, а във вечния настоящия момент.

Криворазбраното изобилие

Няма как да си щастлив, ако постигаш само една форма на изобилие, например финансова, но изпитваш нищета в повечето (или всички) останали. Така приличаш на грешно натоварен кораб, който се е килнал на една страна – засега се справя успешно с вълните, но рано или късно ще се озове на морското дъно.

Не може да си богат и болен, а да наричаш това „изобилие”. Не може да си богат и самотен и да мислиш, че живееш в изобилие. Не може да си богат и мразен, и да твърдиш, че си постигнал някакъв успех. Не може да разполагаш с жълтици, но да нямаш време да ги изхарчиш и да вярваш, че това е някакъв просперитет. Това си е чиста проба лъжа. Или хайде, нека да го наречем: „липса на свобода”.

Изобилието значи да се развиваш хармонично. Да имаш винаги колкото ти трябва – по отношение на парите, но и по отношение на всичко останало. Изобилието не значи да избираш между духовното и материалното, защото кому си потребен, ако не можеш да си плати сметката за тока? Тогава дори на себе си не можеш да помогнеш.

Изобилието значи да имаш достатъчно от всичко: да си едновременно здрав и обичан, да си „късметлия”, да постигаш с лекота, да бъдеш обграден от истински приятели, да ти върви в любовта и на карти едновременно, да си свободен да правиш каквото пожелаеш, да имаш време за себе си и за обичаните от теб неща, да не зависиш от волята на друг човек, да нямаш смъртни врагове и да си полезен – за себе си и за всички останали. Богатството да ти е черта от характера. Така никой не може да ти го отнеме.

Защо „достатъчно”, а не „повече”?

Защото човек, който има сто милиона не е сто пъти по-щастлив от човек, който има само десет. Милиардерите не са хиляда пъти по-щастливи от милионерите. Близко е до ума. Това са просто цифри. Портрети на мъртви писатели. Те не могат да те направят щастлив, но виж – могат да те направят нещастен, ако ги нямаш точно тогава, когато ти трябват.

По-малкото създава тревога и мръсен, гаден стрес, какъвто само недоимъкът може да причини. Повечето също генерира стрес: Да не го загубиш. Да не ти се отнеме. Как ще го опазиш? Как ще го охраняваш? Ами опасността? Ами крадците? Ами завистта? Ами отвличанията? Мръсен, гаден стрес, какъвто само неравновесието може да причини.

Затова е важно да имаш винаги толкова, колкото ти трябва. В момента. Не само портрети на мъртви писатели – всичко. Не ти трябват четири жени, които да те мразят и да ти изневеряват, но да бъдат с теб само, защото имаш нещо, от което се нуждаят в момента, например – пари, слава, власт или някакъв престиж…Трябва ти само една, която да те обича истински. Не ти трябват 800 приятели във фейсбук – достатъчни са ти само двама, които винаги ще ти услужат с пари, когато закъсаш. Тогава си истински богат. Не ти трябва да обикаляш света като сирак. Трябват ти само местата, където се чувстваш „като у дома”. Независимо в коя точка от кълбото се намират. И така нататък…Това значи да си духовен. Такова нещо не се постига с учение, с работа или с дългосрочен план. То е възможно единствено сега – във вечното настояще. То изисква равновесие – вътрешно равновесие. Останалото се намества от само себе си.

Криворазбраният аскетизъм

Как изглежда популярният имидж на „духовния” човек? Нещастник с хлътнали очи и празен стомах, отказал се от всичко, което дори теоретически може да му донесе някаква радост в този живот, забравен в мизерия и самота някъде на края на света, обречен да гледа само в една точка по цял ден, да няма никакви полезни / приятни / смислени занимания, да не притежава нищо, да се храни само с корени, да ползва камък, вместо възглавница, и да носи дрипи, докато е жив.

Възможно ли е някой изобщо да се стреми към подражание на такъв образ? Милиони хора са го правили! В стремежа си към „духовност”, те подражават на един измислен образ, създаден в литературата, в киното или в изобразителното изкуство, които, както знаем, са територия на въображението. Тези хора избират нищетата, преди дори да са вкусили от изобилието. Как е възможно да отричаш нещо, което не познаваш?

Може да отидеш в пещерата и да прекараш 30 години там, но пак нищо да не постигнеш в духовен план. А можеш да практикуваш дзен и докато си ремонтираш мотоциклета, примерно. Можеш да правиш благотворителност за милиони, докато сключваш сделки за милиарди. Можеш да постиш, докато ядеш специалитети. Можеш да търсиш просветление в тантрическия секс, а не в пещерата. Попитайте Стинг.

Криворазбраната диета

Много хора сега постят и мислят, че лишенията ще ги издигнат в духовно отношение. Всъщност, лишенията ги правят само по-гладни и по-агресивни хищници. Затова прекаляват с уж „леките” храни, увеличават цигарите и алкохола за сметка на месото, изнервени са и нямат търпение да дойде Великден, за да се натъпчат с целия холестерол, който са пропуснали, под формата на яйца. И да се приключва с всичко това! Така ли изглежда духовността?  Между тялото и съзнанието трябва да настъпи баланс. Вълк-вегетарианец в природата не съществува.

Не възразявам да гладуваш, за да си прочистиш храносмилателния тракт. Нямам нищо против да си вегетарианец и да не ядеш месо. Нямам нищо против да си веган, суровояд или да минеш на фотосинтеза направо. Не възразявам да я караш цял живот на ядки и на плодове, ако така ти харесва. Но възразявам да си мислиш, че това те прави по-духовен от някого, който си слага в чинията сочна пържола, налива си каничка вино и похапва с повече кеф, отколкото ти е донесло яденето през последните 20 години, взети заедно.

Нарядът трябва да се изпълнява по съдържание, а не по форма

Ама какви са тези войнишки лафове, ще ме питате сега, какво е общото между църковния пост и наряда? Много е общото, да ви кажа. Благодаря на този човек, че ме светна за истинското значение на думата „пост”. Защото и в армията, и в църквата, тя има еднакво значение: Да си отваряш очите на четири. Да присъстваш. Да „внимаваш в картинката”. Да не напускаш поста. Да не „заспиваш”. Да наблюдаваш какво се случва. Да си буден. Да си Буда. Това значи да постиш. Постът не е някаква диета, която ще ти увеличи теглото след време. Ако ще минаваш на диета, по-добре се консултирай с диетолог. Не търси диети в армията и, още по-малко, в духовните учения.

Криворазбраният творец

Друг песимистичен образ, който не харесвам е този на криворазбрания творец. Говоря  за човека, избрал „духовното” пред „материалното”. И живеещ като скот. Защото никой на тази планета не е в състояние да оцени „духовния” му талант. Този човек е най-обикновен бедняк, според мен. Но не от ония – „бедните духом”, които си имат резервация за „царството небесно”, понеже са се отървали от излишните мисли, емоции, грижи, притеснения, страхове и тревоги, въобще – от целия „багаж”, който им пречи да са доволни още тук и сега, а от ония – бедните телом – дето си нямат дори парички за ток. И живеят на свещи поради висок „интелектуален потенциал”. Но не във времената на Паисий, а през 21 век.  И рядко изтрезняват, за да разберат какво точно се случв.

Трябва да твориш на разбираем език, за да си разбран творец. Трябва да говориш на популярни теми, за да си популярен говорител. Трябва да споделяш, за да бъдеш споделян. А не да пазиш „таланта” само за себе си.

Не трябва да мислиш за милионите на Стивън Кинг, когато се захващаш с писане, примерно, защото само един от сто милиона драскачи постига славата и богатството на Дъ Кинг. По стечение на обстоятелствата. Другите имат по-голям шанс да спечелят от лотарията. Ти защо се захвана с писане, заради кинтите ли? Заради кинти хората се захващат с бизнес, строят фабрики, теглят кредити и правят инвестиции. Рискуват, работят по 40 часа на ден и после, ако доживеят, берат плодовете на своя труд. Под формата на кинти. Творчеството ти е достатъчно, като награда, според мен. Като форма на свобода. Като вдъхновение. Това са твоите хонорари, това ти е  заплатата. Ако си искрен пред себе си. Защото мен лесно ще ме излъжеш, но себе си едва ли някога ще успееш да заблудиш…

Темата може да продължи дълго, но мисля, че схванахте основните акценти:

Не трябва да се избира между „материалното“ и „духовното“.

Материята е проекция на Духа.

Другото е нелепа шега – грешно твърдение, с което сме свикнали по правилото: „една лъжа, като се повтори сто пъти, става истина”. Бъдете честни пред себе си и правете само нещата, които ви носят вдъхновение, свобода, радост и щастие още сега, които ви карат да се чувствате полезни, приятни, одухотворени, обичани и ценени…още сега. Независимо дали ви носят портрети на мъртви писатели или не. Нямате време за нищо останало. Прекалено кратък е срокът, който ни е даден, за да се преоткрием.

Нямаш ли време за себе си, значи нямаш време за нищо останало! Значи не живееш правилно. Огледай се и ще откриеш причините. И започни да променяш. Още сега. Започни да променяш вътрешния си свят, а не външния. Хитлер се опита да преобрази целия свят, понеже беше недоволен. Прави се точно обратното. Работете върху мислите, убежденията и вярванията, които ви формират. По които точно? По тези, които се повтарят непрекъснато. По „цикъла“ работете. И външният свят няма да закъснее с отговора:

„Каквото повикало, такова се обадило”

„Каквото посееш, това ще пожънеш”

„Каквото си надробил, това ще сърбаш”.

„The words of the prophets are written on the subway walls“.

Само че няма кой да чете. А с четене само не става. Трябва ти практика. Няма по-подходящ момент за практикуване на щастието от настоящия момент. Другото е просто илюзия. Други моменти, освен настоящия, просто не съществуват.

Тихомир Димитров

19 коментара »

  1. Така прекрасно казано!
    Разковничето може би е в „и“ и „със“, а не в „или“. За всичко.
    Поздрави! 🙂

    Коментар от Amelie — март 23, 2012 @ 3:13 pm

  2. @ Amelie: „Разковничето може би е в “и” и “със”, а не в “или”. За всичко“. Точно това имах в-на-под-предивд 🙂 А ти защо никога не се разписваш с блога си? Това някаква „скромност“ ли е?

    Коментар от asktisho — март 24, 2012 @ 4:17 am

  3. Добро утро! 🙂 Много се радвам, че съм улучила прочита. По някаква причина просто не излиза линк към мен тук – ако съм с акаунт, излиза граватар, ако съм извън акаунта, не ми дава да кажа тук нищо. Пак ще пробвам…
    . :)))

    Коментар от Amelie — март 24, 2012 @ 7:35 am

  4. Браво, бе човек! Ама че хубаво редиш думите, така хубаво ми става на душата, на сърцето, че и на главата след това писание. Пожелавам ти слънце и ведрина и в твоя ден. Благодаря!

    Коментар от Гергана — март 24, 2012 @ 9:50 am

  5. както винаги в десетката:)

    Коментар от ani — март 24, 2012 @ 11:17 am

  6. Не се бях замисляла за връзката „постене“ и „стоене на пост“. Единствено звукова с fast/Fasten. Малко като се поразрови човек из речниците наистина открива аналогии със стоене нащрек и на портите между два свята. Мерси 🙂

    Коментар от Pocu — март 24, 2012 @ 12:46 pm

  7. Текстът ме застигна в изключително труден момент от живота ми. Рядко някой ти казва това, което трябва да чуеш. Благодаря ти ! Ще си го копна, да го имам, защото трудните моменти няма да свършат, а в тях ти си доста полезен 🙂

    Коментар от Мими — март 24, 2012 @ 2:13 pm

  8. Наистина не се бях замислила за „постенето“ в този аспект. Винаги се набляга на постенето в храната, а не на духовното прочистване. Аз съм в много труден период, уча се да казвам „не“, да обичам себе си, да изхвърля от речника си думите “ аз не мога“, да повярвам в себе си, но тъкмо мисля че съм успяла, когато някакви събития в живота ми ме смачкват напълно и трябва да мине доста време за да започна всичко отначало. Живея в малко градче, заобиколена от хора песимисти, които гледат само собствените си интереси и се чудят как да им стане гадно на другите. Изолирам се от тези неща, като ограничих контактите си, но е много трудно да повярваш в себе си като нямаш подкрепа на никой около теб. Зная, че трябва да се пречиста от цялата мръсотия, но не зная как да започна да се обичам.

    Коментар от Lucia — март 24, 2012 @ 5:35 pm

  9. @ Amelie: Това всъщност е без особено значение. „Знаем си се“, дето се вика. 🙂 Уцелила си го прочита, да.

    @ Гергана: Получих ги. И аз ти благодаря! 🙂

    @ ани: Абе, да не е баш „както винаги“, но мисля, че стана приличен текст. Такива винаги се раждат сами и бързат да излязат, защото някой някъде е трябвало точно в този момент да ги прочете. Писмата и коментарите след това обикновено го потвърждават. Затова гледам да не ги задържам в себе си. Понякога дори изпреварват собственото ми разбиране за нещата и после се налага да ги препрочитам, за да „наваксвам“ и да се уча от тях.

    @ Роси: не съм се ровил в речниците, но сигурно и там се срещат аналогии. При всички случаи не е диета, въпреки популярното схващане. Имам един любим въпрос: „Какво ще правите, ако изведнъж се окаже, че всичко, в което цял живот са ви учили да вярвате, излезе лъжа?“ Само интуицията знае отговора на този въпрос.

    @ Мими: Надявам се, че наистина е така, макар да не се виждам като много добър „помощник“, защото и аз често се провалям в срещите с така наречените „трудни моменти“ 🙂

    @ Lucia: Преминаването на по-леки храни със сигурност подпомага процеса – балансира го от физическата му страна. Но, нека да кажем, че това е само „върхът на айсберга“. По-важното, както винаги, се намира отдолу, скрито е под „повърхността“, където плават и популярните „истини“. Проблемът е, че винаги цялото внимание се съсредоточава именно там и човек, в навика си да живее като автомат и да слуша подсказаното му от различни авторитети, е забравил способността си да мисли със собствената си глава. Да не говорим колко пренебрегнати, пък, са интуитивните сигнали, за които все още се чудим дали, аджеба, съществуват. А те сочат най-прекия път към истината. Винаги. Относно споделеното от теб – не мисля, че с отхвърляне на едно и с насилване на себе си в стремежа към нещо друго ще постигнеш особени резултати. Let it be! Остави нещата да се случват такива, каквито са, ако може без никакви преценки (знам, че е трудно). Просто ги наблюдавай – без да се стремиш да ги променяш и без да се стремиш към някакво постигане на нещо, за което се предполага само, че ще е „по-добро“ от старото, но изисква допълнителни усилия. Това едва ли е така. остават ти само усилията. Обърни внимание на думата „предполага“. Човек цял живот се стреми към душевен мир и спокойствие, но никога не предполага, че може те да са естественото му състояние и, ако премахне всички излишни напрежения за постигането на нещата, които смята за „правилни“: всички оценки, присъди и отричания, цялата съпротива, ако просто ги остави, като ненужен багаж, ако се предаде, ако „съблече“ многото си предразсъдъци, натрупвани с годините, разказвани му по навик от други хора и приети, също по навик, за свои, тогава ще се „оголи“ до това, което е истинското му състояние. А ние просто не го предполагаме. Все се стремим към по-доброто. Какво, ако то вече е тук и не го виждаме? Със сигурност не сме криви и смачкани по рождение – виж децата в парка. 🙂 Те са по-близо до истинското състояние на човек. Let it be! Просто се отпусни и се наслаждавай на процеса. Наблюдавай го. Имаш тази привилегия. Дадена ти е по рождение. Никой не е спечелил войната на несъгласието с настоящето в стремежа си да променя нещата такива, каквито са. Можем да направим само две неща: да страдаме, като се съпротивляваме и опитваме да променяме или просто да приемем (не задължително „философски“). Второто е по-прекият път към изхода от страданието. Първото също е път. Но е по-дългият път.

    Коментар от asktisho — март 25, 2012 @ 6:12 pm

  10. Да, аз това и правя-наблюдавам го, нямам друг избор-не мога да изкажа мнение, но се съпротивлявам вътрешно. Най-лошото за мене в момента е, че зная какво искам, но не мога (по точно нямам възможността да го направя) да го направя. И когато непрекъснато те мачкат, когато ти казват какво е хубаво за теб, ти губиш самоличността си, самоуважението си. Зная, ще кажеш защо си допуснала това – и аз не зная. Но поне сега зная каква не искам да бъда, но съм доста неуверена все още в себе си. И най-лесния начин е да се затворя в себе си – искам да се променя, много го искам, но ми се изплъзва пътят по който направя тази промяна. Не искам повече да страдам, но не зная как да бъда щастлива.

    Коментар от Lucia — март 26, 2012 @ 9:50 am

  11. Хей, Тишо, да се прибавя и аз към тази малка и сплотена секта от женски пол, която се сформира под този ти постинг, хахаха.
    Подкрепям напълно, изцяло и безусловно горенаписания текст
    Така го усещам и аз. Откакто се доверявам на изначалното си познание и разбиране за равновесие без „или“ се усещам значително по-цялостна , понякога дори завършена, което мисля още се нарича щастлива.))

    Коментар от Силвия — март 26, 2012 @ 4:39 pm

  12. Тишо, до към 30-тата си година всеки се е натъквал на тази лъжа, при това за доста по-непосредствени и осезаеми условия от трудно проследимите закони на духовността, отвъдния живот и т.н. Хората са различни, някои дори не са забелязали този сблъсък. Нищо ново и фатално 🙂
    Иначе интерпретациите на поста като нещо мъчително не са нещо ново. Ама то и диета означава режим на хранене, а не на хранително изтезание 🙂

    Коментар от Pocu — март 29, 2012 @ 11:16 am

  13. Имам за домашно да мисля дълго време върху всичко това. Страхотно е, благодаря !

    Коментар от Ивелина Караламвева — март 30, 2012 @ 11:28 am

  14. @ Lucia: Нямаше да кажа „защо си допуснала това“, щях да ти препоръчам да спреш да го правиш още сега. 🙂 И да затвърдиш това състояние. Естествено, ще имаш променлив резултат в началото, но всичко е навик, а всеки навик е въпрос на време – човек винаги може да започне да заменя едни навици, които му пречат, с други. Що се отнася до това, което ни причиняват останалите (обиждат, „мачкат“ ни и т.н.), крайно време е да приемем, че:

    а/ Имаме контрол единствено върху собствените си воля, поведение, мисли, емоции, навици, а не върху тези на други хора. Дори принудата е с краткосрочен ефект, който гарантира обратен на търсения резултат в дългосрочен план. Така че усилията трябва да се насочат навътре, а не навън.

    б/ Всичко, което другите ни причиняват е отражение на това, което си причиняваме сами (в духовен план). „Каквото вътре, такова и отвън“

    Всъщност това, което споделяш (и ти благодаря, че го правиш) е типично както за епохата, в която живеем, така и за хората, с които я споделяме. Типично е за теб и за мен, за много от моите познати, да не казвам за всички…Проблемите не са външни, те са вътрешни. Усилването на проблемите в реалността може да се тълкува само и единствено като подбуда към по-скоростно осъзнаване, което отдавна вече е наложително за оцеляването на вида. Наречи ги „шут в задника“, ако искаш, но при всички случаи трябва да благодарим 🙂 Най-вече за това, че ни вадят от летаргията: силният вътрешен дискомфорт е стимул да търсим, да четем, да практикуваме и да се осъзнаваме. Това трябва да се случи с повечето хора на планетата и то бързо, за да имаме шанс да сме част от нейното бъдеще.

    @ Силвия: Мерси за комплимента! Наистина се събрахте цял отбор. 🙂 Нарича се още „свободна“.

    @ Роси: Постът е „нещо мъчително“, стига „да се спазват“ точно определени условия: трябва да има дисбаланс между вътрешното и външното, между тялото и духа, т.е може да я караш само на боб и леща няколко месеца, но ако вътрешно си оставаш хищник, това е мъчително състояние – по-добре си яж месото, за да отговаря тялото ти на хищническата природа. Иначе в диетите няма нищо лошо, стига човек да се консултира предварително с диетолог. И, въпреки това, повечето диети (за отслабване, да речем) имат точно обратен на търсения ефект – водят до увеличаване на теглото след време. Питаш ли се защо става така? Според мен, обяснението е същото – човек си променя хранителния режим, но това е само външна промяна. Междувременно не се опитва да промени нищо по „вътрешните настройки“: нито навиците, нито мислите, нито убежденията си. Лишенията само увеличават „масата“ на някои от отрицателните състояния, мисли, убеждения, емоции – засилват ги. И тялото отговаря на тези промени, като адаптира външното към вътрешното, за да възстанови баланса, който в природата е неизбежен – увеличава си масата. С риск да се повторя: „Каквото вътре, такова и отвън“ 🙂

    @ Ивелина: Моля, моля! Ти пак си помисли върху нещата, но нека да не е точно за домашно. Така ще излезе, че съм ти някакъв учител 🙂 , а тишо не е най-подходящият човек за тази „длъжност“, повярвай ми! 🙂 Това, че получавам (и понякога споделям) интуитивни прозрения тук, с вас, съвсем не ме прави „квалифициран“ за нея. Аз самият се уча да прилагам после прозренията в „практиката“ и това ми отнема немалко време. Виждам, обаче, че резултати има, като вид награда за упоритостта и, че нещата са сериозно свързани, така че си позволявам да пиша само върху прозрения, които са подкрепени от поне малко опит + доказателства от заобикалящата ни действителност, че работят.

    Коментар от asktisho — март 30, 2012 @ 9:30 pm

  15. Много интересна гледна точка, която неусетно обогати мирогледа ми! Всъщност някак си ти става… хм, леко? Преди малко четох „Фрина“ на Пенчо Славейков и, изхождайки от елиническия модел за хармоничност, идеите ти за баланса в живота са просто едно подходящо допълнение към прочетеното. Благодаря за което!

    P.S.: Или „Фрина“ е допълнение може би… =)

    Коментар от Evlogiev — април 1, 2012 @ 2:11 am

  16. Става ми, Евлоги. 🙂 Естествено, че ми става. Млад човек съм. „Както морално-физически, така и пропорционално-статистически“ ми става. Все по-леко. 🙂

    Коментар от asktisho — април 1, 2012 @ 3:26 am

  17. сещам се за индусите и тяхното духовно. въпрос на приоритети. за тях материалното няма такова значение, какъвто израз има то в западната култура. не можеш да ги накараш да се почувстват бедни, дори да живеят с 30 цента на ден.

    Коментар от eleanor — април 1, 2012 @ 4:40 pm

  18. поздравления от мен!

    Коментар от maria — април 13, 2012 @ 10:23 am

  19. @maria: много ти благодаря!

    Коментар от asktisho — април 14, 2012 @ 6:13 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.