Писателският блог на Тишо

февруари 6, 2012

За бъдещето на търговията с авторско съдържание

За търговия с авторско съдържание може да се говори само, ако са налице две реални ситуации:

1/ Създателите на авторско съдържание получават пари за него

и

2/ Ползвателите на авторско съдържание плащат пари за него.

Всичко останало е: благотворителност, щедрост, подарък, спонсорство, дарение, меценатство, услуга, но не и търговия. В търговията винаги има купувач и продавач, а това, което ги сближава, е сделката. От купувача към продавача тече паричен поток, а от продавача към купувача тече авторско съдържание. Така ни учеха по Международна търговия в университета: „следете паричните потоци”.

През почти целия отминал век 1/ и 2/ бяха на лице и бизнесът създаде стройна система, в която създателите на авторско съдържание да получават пари за него, а ползвателите му да плащат за съдържанието, което използват.

Като при всеки вид търговия и тук най-важна роля изиграха посредниците. Търговия без посредници няма и не им се сърдете, че са по-предприемчиви от създателите на изкуство. Търговията също е вид изкуство.

Та, през почти целия отминал век 1/ и 2/ си бяха на лице и търговията с авторско съдържание си вървеше.

Докато не се появи интернет.

Мрежата обезсмисли пакетирането на идеи, културни продукти и авторско съдържание. Свободният обмен на данни създаде „наливната култура”, с което сериозно затрудни посредниците, които специализираха в „бутилирането” на култура.

Като резултат, част от ползвателите на авторско съдържание спряха да плащат за него и част от създателите на авторско съдържание спряха да получават пари за него.

Най-много, естествено, загубиха посредниците, тъй като си бяха извоювали по-сериозния дял от бизнеса, наречен „търговия с авторско съдържание”.

И започнаха да се борят с нокти и зъби, за да върнат 20-ти век обратно. Има ли смисъл да обяснявам колко нереалистично и невъзможно е да се върне 20-ти век обратно?

Проекти като PIPA, SOPA и ACTA са обречени, защото срещат нулева толерантност в обществото. Не само това – те срещат яростна съпротива и дълбоко несъгласие в очите на масовия потребител на авторско съдържание. Примерите са много. Дори да бъдат приети и наложени със сила, такива системи от правила, които защитават само интересите на малка група от хора, са обречени на провал, защото, в най-добрия случай ще бъдат игнорирани, а в най-лошия – бойкотирани.

„По-лошо от най-лошия закон е само беззаконието”, са казали римляните. Но тогава нямаше интернет. Преведена на езика на съвременния свят, тази максима би звучала така: „По-лошо от най-лошия закон е само законодателство, което остава на хартия”.

Връщането към статуквото от 20-ти век е невъзможно в комуникационен, технологичен, правен, икономически, социален и всякакъв друг аспект.

По-добре няма да става, ще става само по-зле. И за създатели, и за посредници, и за потребители на авторско съдържание ще става по-зле от гледна точка на „доброто старо време”.

От гледна точка на реалността, на сегашния момент, единственият изход е да освободим културата от бутилките, в които сме я затворили. Това не значи да я подаряваме, защото, ако я подаряваме достатъчно дълго, създателите ще загубят мотивацията си да създават („Изкуството иска жертви, но защо трябва да сме ние? В Макдоналдс винаги търсят хора”), посредниците няма да има какво да продават, а потребителите няма да има какво да потребяват. Дори да е на аванта.

Бъдещето на търговията с авторско съдържание е наливно, а не бутилирано – с етикет и крайна цена за единица продукт, защитен от хиляда закони. Всъщност, предвестниците на това бъдеще вече кацнаха върху палубата: месечната такса, която плащаш за целия си достъп до интернет, софтуерът с отворен код, абонаментът за различни онлайн приложения и услуги, музикалните албуми, които сваляш законно срещу цената на един SMS и т.н.

Кое е общото между тях? Макар да говорим за различно съдържание, всички тези дейности имат 4 общи черти:

1/ Връзката между потребител и производител на съдържание е пряка;

2/ Цената за крайния потребител значително намалява;

3/ Свободата на авторите и тяхната независимост се увеличават;

4/ Всичко това се случва в интернет.

От там и зорът да се сложи ръка върху интернет, но няма как да стане, защото интернет е желаното дете, исканият резултат, очакваният продукт и сбъднатата мечта на цялото човечество. Да сложиш ръка върху мрежата означава да сложиш ръка върху човечеството. Не, че няма идиоти, които се опитаха да го направят в миналото, но всички знаем каква е тяхната съдба. Просто сега нещата се случват по-бързо.

Вместо да тормозят потребителите, да връщат необратимото, да контролират неконтролируемото и да ограничават неограниченото, посредниците, които все още разполагат с капитали от „доброто старо време” могат да ги използват, за да създадат нова среда, в която да се развива търговията с авторско съдържание. Тази среда е налива, достъпна, текуща, абонаментна, в нея не се плаща за единици съдържание, а за достъп до ЦЯЛОТО съдържание.

Как може да стане това? Много просто:

Всеки плаща по равно за напълно законен достъп до цялото съдържание, а събраните пари се разпределят пропорционално между създателите на това съдържание, според интереса и предпочитанията на потребителите към конкретни части от него.

Критиките към тази система са няколко:

1/ Възможно е манипулиране на интереса чрез реклама;

2/ Възможно е манипулиране на интереса чрез измама;

3/ Производителите на „скъпо изкуство” няма да съберат достатъчно средства за неговата реализация;

4/ Не всеки ще може да си позволи такъв достъп.

Ето ги и контрааргументите:

1/ Възможно е манипулиране на интереса чрез реклама

И сега е възможно, дори е масова практика. Целта на рекламата е да манипулира интереса на потребителите. Когато купуваш известен продукт, ти плащаш голяма част от стойността му за реклама, а не за подобряване на качествата на самия продукт. Предложената система ще върне рекламата към първоначалната й цел да информира, а не да манипулира.

2/ Възможно е манипулиране на интереса чрез измама

И сега е възможно, дори е масова практика. По-голяма измама от това да те накарат да си платиш билета за киното (коричната цена за книгата) предварително, без да си се запознал със съдържанието, само на базата на голи обещания, при това – платени обещания, не мога да измисля. Разбира се, опасността от чисто технологични злоупотреби си остава, но има хиляди начини тя да бъде избегната или ограничена до минимум. Малък процент от средствата ще отиват за поддръжката, сигурността и контрола върху сайтовете за споделено съдържание.

3/ Производителите на „скъпо изкуство” няма да съберат достатъчно средства за неговата реализация

Ще съберат. Просто трябва да извадят от бюджета за филмите:  кокаина, хазарта, проститутките, колекциите от спортни автомобили, яхти, частни самолети и острови, армията от прислужници и охрана, плюс шест звездните хотели и хектарите имения, пръснати по лицето на земята. Тъкмо създателите на филми ще могат да се съсредоточат повече върху изкуството на киното, отколкото върху пороците на киното. И поне ще бъдат сигурни, че няма човек на света, който да е гледал техния филм, без да си е платил. А, ако всички са го гледали, да заповядат да си приберат кокаина, хазарта, проститутките и така нататък обратно.

4/ Не всеки ще може да си позволи такъв достъп

Към момента няколко милиарда души по света ползват интернет, защото могат да си го позволят. Идеята е тоталните им разходи по легален достъп до цялото знание на човечеството и до всичките постижения на човешката култура да не надвишават таксата им за достъп до интернет.

За сравнение, в момента аз не мога да си позволя да купя всички книги, които искам да прочета, всички филми, които искам да гледам и всички албуми, които искам да слушам. Но мога да отделя, примерно, още 20 лв на месец за легален достъп до тях. Четири милиарда потребители, по 20 лв на месец, по 12 месеца в годината, е равно на близо един трилион за култура в световен мащаб, уау! Но, по-важното е, че всеки път, когато натискаш „даунлоуд”, ти няма да се чувстваш като престъпник, а ще знаеш, че реално подпомагаш създателите на съдържанието, което използваш.

Тихомир Димитров

15 коментара »

  1. Джон Пери Барлоу, Продажба на вино без бутилки: икономиката на съзнанието в глобалната мрежа – май трябва да вървите в комплект (за четене имам предвид).

    Коментар от neeann — февруари 7, 2012 @ 12:54 am

  2. @ neeann: „С други думи, защитавала се е бутилката, а не виното“. 🙂 Чудесен текст, благодаря! Колебаех се дали да използвам прилагателните „насипна“ и „пакетирана“ култура или „наливна“ и „бутилирана“ 🙂 Второто има по-изразителен характер, като метафора за разпространението на съдържание в нета. Очевидно не съм единственият, който мисли така 🙂 Линкът съдържа чудесно аргументиран и много добре написан текст, препоръчвам го на всички! Изцяло по темата. Още веднъж – мерси!

    Коментар от asktisho — февруари 7, 2012 @ 1:07 am

  3. Няма за какво – винаги си добре дошъл 😉

    Обърни внимание и кога е писан текста – преди 18 години. Значи още тогава е имало хора, които са виждали ограниченията на авторските права, ако и да са били единични случаи. Хубавото е, че след 18 години, те са станали повече (поне аз се надявам да е така).

    Коментар от neeann — февруари 7, 2012 @ 1:44 am

  4. Самите авторски права не представляват никакъв проблем, според мен. Хубаво е да има правила и авторите да получават признание + възнаграждение за труда си или възможност за компенсация, когато някой нарушава правилата. Въпросът е какво защитават авторските права – опаковката или със съдържанието? „Виното“ или „бутилката“, както пише твоят автор преди 18 цели години (уау!)… Промените, които се обсъждат в момента дразнят, защото са фиксирани върху етикета, а не върху съдържанието.

    Когато промяната е наложителна, най-разумно е да се възползваш от даденостите, а не да изграждаш нови такива, по метода „проба-грешка“. Това хаби прекалено много енергия и време, освен това не гарантира положителен резултат. Лекото изменение на даденостите с конкретна цел е съвсем друго нещо. Какво имам предвид?

    Сайтовете за споделено съдържание, така или иначе, вече ги има, хората масово ги ползват, методи и начини за оценка на съдържанието от страна на потребителите – колкото щеш! Всичко това, което съществува вече като даденост и се е наложило в практиката, не бива да се обявява извън закона, а трябва да се обвърже със законното потребление на съдържание. Фокусът да се премести от опаковката към съдържанието. От това печелят всички. Дори досадните банери на въпросните сайтове ще отпаднат, защото част от средствата ще отиват за поддръжката им и те вече няма да се нуждаят от реклама.

    Не е необходимо целият свят да го реши това, за да се приложи на практика и да започне да действа. Представи си, че България първа въведе подобна система…какво реноме ще си изгради пред света, а? Вместо да подписва феодални споразумения! Ще превърне тракерите от неудобни, полулегални места за разпространение на пиратско съдържание в място за генериране на приходи от авторски права, насочени към съдържанието. Тогава не само, че няма да има за какво да ни се мръщи международната общественост, ами и ще трябва да си взима пример от нас. Ех, мечти…

    Когато имаш удобен, лесен, бърз и евтин начин да консумираш съдържание легално, при това – начин, с който вече си свикнал, би трябвало да си понесеш последствията, ако все пак предпочиташ да консумираш съдържанието безплатно, въпреки че създателите му не са съгласни с това и законът го забранява. Е, не чак затвор, де, но нека да има някакви санкции. Но, когато нямаш такава алтернатива, а легалният достъп до съдържание често е направо невъзможен (какъвто е случаят с разпространението на български филми, книги и музика сред емигрантите в чужбина), то тогава да съдиш някого, че се възползва от единствения достъпен вариант до съдържание, което харесва е ненормално, неетично, некоректно, жестоко и безотговорно. Такива непопулярни мерки със сигурност ще резонират обратно върху организациите, които ги налагат и институциите, които им съдействат.

    Коментар от asktisho — февруари 7, 2012 @ 3:24 am

  5. ЦИТАТ от ГОРНИЯ МАТЕРИАЛ: „…Всеки плаща по равно за напълно законен достъп до цялото съдържание, а събраните пари се разпределят пропорционално между създателите на това съдържание, според интереса и предпочитанията на потребителите към конкретни части от него.“

    Точно това никога няма да стане, защото няма кой да го направи. За осъществяването на подобна схема е потребен един всемогъщ и благороден „батюшка Царь“, който да въздава нужната справедливост. Но такъв „батюшка“ не се очертава да видим в близко бъдеще, така че – забравете!

    С най-добри чувства: „Тролът“ Кин-Войло.

    Коментар от harbinger — февруари 7, 2012 @ 3:34 am

  6. @ harbinger: Не е необходим Цар, нужно е правната теория да догони правната действителност и да се хармонизира с нея…Има голяма вероятност да грешите, но „ще поживеем и ще видим“, ако е рекъл Господ. Мисля, че ако не се появи Воля по този въпрос, Неволята ще наложи единствения възможен изход със силата на неизбежността. Хората няма да спрат да споделят, само защото бизнсът на някого е спрял да върви. Слънцето няма да изгрее от запад, само защото някой си е опънал палатката на изток. Вятърът няма да смени посоката си заради пикаещия срещу него, нито интернет ще спре да се развива заради нечие неудобство. А без абсолютната свобода на споделяне развитието на интернет е невъзможно…В крайна сметка излиза, че посредниците, все пак, ще изгубят някакви парички от този процес. И няма как, при положение, че бизнесът им досега е бил изграден върху ограничаването на избора. Технологиите са добро, защото, освен всичко друго, увеличават и свободата на избора. Това важи едновременно за потребителите и за създателите на авторско съдържание. Ако бизнесът ти е изграден върху такива ценности, технологиите не би трябвало да ти пречат, а само да ти помагат, кейс стъди – Гугъл, Туитър, Фейсбук и така нататък. В противен случай, нормално е каруцарите да загубят от изобретяването на автомобила. Единственият им изход е да се научат да правят автомобили, кейс стъди – Пежо и други подобни компании…Не се сърдете и не се обиждайте толкова лесно на „трол“, a просто спрете да се държите като такъв. Според дефинициите в Уикипедия попадате точно в категорията на „сложните тролове“, което си е вид комплимент. И не го приемайте лично – все пак, треската в чуждото око се забелязва по-лесно от гредата в своето… 🙂 Всичко добро!

    Коментар от asktisho — февруари 7, 2012 @ 4:01 am

  7. Позволявайки си да дам юридическо мнение, предлаганото от Тишо е осъществимо, то и сега се плащат продуктови такси, за СD-та, памети, ксерокс машини, бяла принтерна хартия и т.н.
    Практически имаме работещ подобен модел, който може реформиран да се използва, а и има предимството да имаме опит с него. Нещо като глобален данък/такса/ върху интернет, като ще може да се освобождават някой категории потребители от него – училища, библиотеки, университети или да ползват по-изгоден абонамент.
    Въпрос е на международен договор точно от вина на АСТА и ще е с примат/превъзходство/ пад националното законодателство. Може да се въведе като директива в ЕС, федерален закон в САЩ, Русия и т.н., като естествено част от държавите ще се дърпат известно време, но накрая ще се случи. Това е един от добрите пътища за решаване на споровете около авторските права.

    Коментар от Георги Генков — февруари 7, 2012 @ 11:04 pm

  8. @ Георги Генков: мерси за разумното юридическо мнение и за интересната гледна точка! Чувал съм за въпросните продуктови такси, но така и не успях да разбера дали Пешо, който издава диск, печели от това, че аз си купувам празни се де-та в книжарницата в квартала, на какъв принцип печели и как, изобщо, се осъществява връзката между Пешо, празните носители, които използвам за съвсем различни цели и неговите авторски хонорари?

    Примерно, от продуктовите такси за бяла принтерна хартия аз, като автор, досега съм спечелил точно 0.0 лева, а не един и два от текстовете ми са разпечатани именно на такава хартия. Но връзката между двете само Господ може да я проследи. Та, ще се радвам, ако споделиш малко повече за въпросните продуктови такси – не са ли предназначени за екологични цели? Ако имаш време и желание, разбира се. Всъщност, въобще не се занимавай. Има гугъл. 🙂

    Идеята на поста ми е, че трябва да съществува пряка връзка между потребление и възнаграждение, без това да е изцяло за сметка на потребителите, без да се връщаме в 20-ти век и без да вадим душите на хората, които могат и желаят да си плащат за авторско съдържание. Идеята на поста ми е, също така, че невъзможността да си купиш рокля от 1,000,000 долара за вечерта на Оскарите, в резултат от спадналите продажби на филми върху диск съвсем не е болка за умиране. Аз нямам проблем с роклите от 1,000,000 долара. Имам проблем с цената на „законните“ дискове в България. Струват колкото две надници и просто е изумително, че някой все още разчита да печели масово от това…

    Естествено, ценители винаги ще има и дори след 100 години мисля, че книги ще продължават да се отпечатват на хартия. Но няма да се хаби мастило и хартия за неща, които изобщо не могат да оправдаят такъв разход сега, когато все още основният начин за разпространение при книгите е на хартия.

    Харесва ми идеята за глобален данък/такса/ върху интернет, като ще може да се освобождават някой категории потребители от него – училища, библиотеки, университети или да ползват по-изгоден абонамент. Но той трябва да се обвърже пряко с потреблението, а не да пълни хазната, защото, ако държавата замести посредниците, все тая. А, за да има изкуство са „виновни“ винаги и само артистите. 🙂

    Коментар от asktisho — февруари 8, 2012 @ 12:08 am

  9. Не се обиждам изобщо, когато ми казват, че съм „трол“, защото много добре знам, че съм такъв: тролството е нещо като отдушник за мен, защото водя отшелнически живот, в който нищо друго не се случва, освен всеки ден 18 часа работа и 6 часа сън. Така че – прося снихождение за странностите, които спохождат само нас: тези, гдето сме от сектата на „стълпниците“…

    Сега – по същество! Иска ми се да почерпя поне мъничко от Вашия оптимизъм. Впечатлен съм от една Ваша мисъл: „…ако не се появи Воля по този въпрос, Неволята ще наложи единствения възможен изход със силата на неизбежността…“

    С това изказване Вие ми заприличахте на неколцина от моите добри стари приятели, които не можаха да се измъкнат (като мен „по налъми“) към далечните брегове на Чужбинезия, а останаха да се пържат на пъкления огън на „промените“ в многострадалното ни Отечество. Те изживяха цялата мизерия на изтеклите две десетилетия – от игла до конец – и сега, когато разговарям с тях, виждам, че са се вкопчили в една нова утопия, която наистина ги изпълва с реален оптимизъм, но причините, които предизвикват техния оптимизъм, са открай-докрай измамни, както става винаги, когато наблизо намирисва на утопия. Те вярват в една научна доктрина (подчертавам – не религиозна, а научна диктрина!), на която са придали едва ли не сакрален ореол. Те се кланят пред олтара на „синергетичната хипотеза“, според която щом една система (в случая обществото, човечеството) не е в състояние да получи коригиращия ответ на отрицателната обратна връзка, който ще я върне в балансирано състояние, не й остава друго, освен да получи ответа на алтернативната положителна обратна връзка, която неминуемо би я довело до състояние на РАЗПАДАНЕ. До тук това беше Нортберт Винер. От тук нататък, обаче, те се вкопчват в Ричард Фулър, който им обещава, че системата ще се окаже самоорганизираща се – провокирана към самоорганизация от Неволята – и ще се измъкне невредима изпод сянката на заплахата от РАЗПАД.

    Уви – не вярвам в Неволята! Вярвам само във волята и благоговея пред Добрата Воля. Но где е тя?

    Коментар от harbinger — февруари 8, 2012 @ 2:31 am

  10. Стив Джобс го е измислил и работи на практика – За справка автобиографичната му книга. ( 6 дни след старта на продажби на АйПад е направен 1 милоиният доунлоуд при това платен !!!!!)
    111

    Коментар от Gerasim — февруари 8, 2012 @ 11:28 am

  11. @ harbinger: И аз по същество. Част от описанието на „сложния трол“ е, че използва противоречиви твърдения, за да привлече внимание към персоната си. Дотук беше Уикипедия 🙂 Започвате с „водя отшелнически живот, в който нищо друго не се случва, освен всеки ден 18 часа работа и 6 часа сън“, а после съжалявате другите, че, за разлика от вас, не са успели да го постигнат, „като се измъкнат към далечните брегове на Чужбинезия“.

    Противоречите си. Троловете са досадни, по принцип, не само със своите противоречия, но и с непрестанното си присъствие под всички теми, тип „на всяко гърне – похлупак“. Но ето, ние тук с вас поставяме поредния прецедент – що годен нормален диалог между блогър и трол, хехе. Той ще продължи, докато аз реша, естествено, защото….еми, вижте „послепис“ в правилата за коментиране. 🙂

    Но, да се върнем на темата. Скептичен съм, когато ми рекламират физическото транспортиране от точка А до точка Б като рецепта за някакъв успех или по-добър начин на живот. Човек трябва да пътува, да опознава света, да се развива – добре е да живее сред различни култури, това му разширява хоризонтите на съзнанието, но не гарантира никакъв по-добър начин на живот.

    Системата е програмирана така, че дори чистачката в Америка да получава колкото професора в България, чистачът си живее като чистач, а професорът – като професор. От каквото тесто си замесен, носиш си го навсякъде. Не можем да избягаме от себе си, от потенциала си. Дори мисля, че когато този потенциал се развива в по-трудните условия, далеч по-лесно е да го развиеш в по-приемливите. А тук познавам доста успешни хора и не, те не са мафиоти, както може би ви се иска да бъдат. Те са хора, които честно и упорито са преследвали целите си в продължение на десетилетия – хора с талант, ясна визия и цел, хора на силната воля.

    Просто, където и да отиде, човек си остава същият. Не може да избяга от сянката си. Вътрешно го придружават същите мечти, същите надежди, вярвания, убеждения, страхове и фантазии. Реализацията им във външното, което ги отразява, среща по-различни форми, изповядващи различни религии, говорещи на различни езици и, може би, с различен цвят на кожата, но, забелязал съм, че хората, с които установявам контакти, когато пътувам в чужбина, имам предвид истински, човешки контакти на близост и споделяне, не само душевно, но и физически приличат хората, които са ми близки тук.

    И това ни събира. Привличаш едно и също, където и да се намираш. Промените не могат да дойдат отвън навътре, промяната трябва да се случи първо вътре, тогава външните резултати също се променят. Ние не променяме света, поне не и трайно. Светът е достатъчно голям и самостоятелен без нашите мравешки усилия. Достатъчно УРАВНОВЕСЕН. Единственото, което можем да променяме трайно е себе си. И така променяме целия заобикалящ ни свят.

    Не съм запознат с научните доктрини, на които се кланят вашите познати, но преходът съм го живял в първо лице, единствено число, в съзнателния си живот, и не беше чак толкова лош. Ако трябва да го опиша с една дума, тя ще бъде: „интересен“.

    През зимата на 96/97-ма, например, заплатата на майка ми беше осем долара, а ние бяхме тийнейджъри и ни се ходеше по дискотеки. Но нямахме лев в джоба, нямаше дори цигари по магазините. Купувахме си „Фемина“ от циганите, които контрабандно продаваха из улиците, с пари назаем, които бързо се обезценяваха и, съответно, лесно се връщаха, после се събирахме по мази и по тавани, напивахме се с домашна ракия и замезвахме с домашни мезета, който каквото си донесе от вкъщи. Изобилието беше пълно и ставаше голям купон. Дори трудностите са интересни, когато човек не е сам. И после пак ходихме по дискотеки. И по митингите скачахме. И по барикадите протестирахме. И беше интересно. И нищо кой знае колко отрицателно не се случи, освен че един-два пъти ми замръзнаха пръстите на краката. Затова ги има легените с гореща вода и сол. 🙂

    После дойдоха други години, други възходи и падения, различни трудности и успехи, всякакво изобилие и всякакви лишения в различен порядък. По-възрастните казват: ‘бил си малък, не си имал отговорности, лесно ти е било!“ Еми няма как 20 години да съм бил все малък, нали така? Бях малък само в началото. Но, ако трябва да върна времето назад, бих оставил повечето неща както си бяха, включително и казармата бих оставил – войската се оказа единственото убежище за един млад автор, който се нуждае от време, спокойствие и издръжка, за да пише, а нямаше къде другаде да ги намери.

    Просто животът е интересен. Можем да си говорим с вас още двеста години, но няма да постигнем нищо, ако откагжем да вникнем в дълбочината на процесите, които формират света. Един от тях е свободното споделяне. Някой се опитва да ни го измъкне под носа, както пирамидите измъкваха спестяванията на хората през прехода и, както политиците, които се редуваха зад кормилото на властта, провал след провал, редовно искаха да измъкнат хляба изпод носа на своите наивни избиратели. Да, но хората е променят. Обществата се променят. Времената се променят. А опитът учи.

    Сега вече нито интернет, нито свободното споделяне, нито политиката, нито икономиката, нито комуникациите и културата изглеждат така, както изглеждаха преди. А опитът учи. И сигурно ни очакват други, съвсем различни предизвикателства, защото така е устроен светът. Няма финал. След „лятната ваканция“ започва новата „учебна година“, но дипломирането е процес, оставен на Вечността. Поне тези, които са си научили уроците ги очакват нови предизвикателства. Останалите ще повтарят класа. Аз не знам дали съм от тях. Ще поживеем и ще видим. Животът е хубав. Освен това, е доста интересен, особено ако си направи труда човек да го погледне отвътре…

    Пишете за утопия, за махалото и за „коригиращия ответ на обратната връзка“, но нима тези процеси действат само у нас? Нима вие, там, по далечните брегове сте имунизирани срещу тях? Срещу естествените процеси на Съзиданието? Помислете си пак. Добрата воля няма да я намерите из Хималаите, ще я намерите дълбоко вътре у вас…

    Коментар от asktisho — февруари 8, 2012 @ 11:41 am

  12. @ asktisho: Относно продуктовите такси, да има такива и за екоцели, но има една такса калкулирана в цената на всеки диск – CD или DVD, както и на всеки ксерокс и т.н., която е за записването и копирането на обекти на авторското право на тях, факт е че доста автори не виждат нищо от тези пари, но тук идва въпросът, че тези парички се събират от едни приятни дружества завършваши на „утор“, които ги управляват в полза на своите членове.
    Т.е. вероятно е време да се поинтересуваш кое е твоето дружество и да ме представиш сметката 🙂

    Коментар от Георги Генков — февруари 8, 2012 @ 7:46 pm

  13. @ Георги Генков: Да са живи и здрави дружествата! „Сметка“ не мога да им представя, защото не съм Йода да проследя пътя от принтерната хартия до виртуалните ми книги. 🙂 Ако не трябва да го проследявам, защото вече има система, сигурен съм, че тя няма да е в интерес на авторите. Пък и лицензът под книгите, който ти си го писал, сигурно ще им се стори доста странен. 🙂 Ако изобщо има такова дружество, предвидено за авторите на книги. Мисля, че няма. Ако има, ще е фул райтс ризървд. А мен тази матрица не ме устройва. Аз искам всички свободно да могат да четат. За мен това определено е комплимент, плюс потенциален хонорар, плюс авторско признание, плюс публичност, плюс всичко това и всичко, за което можеш да се сетиш в едно. Only sky is the limit. Системата с продуктовите такси определено не действа. Преди малко участвах по телефона в студиото на TV Bulgaria On Air – имаше адвокат, който говореше за същите продуктови такси, определено не е това начинът. За моя радост, той защити разумно и компетентно аргументите срещу ACTA от гледна точка на европейското право. Целият процес опира до осъзнаване. Осъзнаването значи човек да не е първосигнален, като маймуна, която непрекъснато си играе с оная работа и яде всичко, което й хвърлят през решетките. Осъзнаването включва, когато ти поверят едни средства да минават през тебе, като администратор, да не ги заграбваш всичките и да си купуваш Мерцедес. Мерцедес е чудесна марка, но трябва да се конфискува, когато е за чужда сметка. С това ниво на съзнание, страхувам се, каквито и мерки да приемем, все тая. Но то се променя всеки ден. Нивото. Обстоятелствата го изискват. Там ми е надеждата…Нямаме избор, просто. Силата на неизбежността. Благодаря ти за приноса в тази дискусия и за всичко останало!

    Коментар от asktisho — февруари 8, 2012 @ 10:11 pm

  14. След всичко, което ми написахте по-горе, не ми остава друго, освен да млъкна. Вие сте прав открай-докрай, но че се разминаваме с Вас – и това е вярно.

    Моята НЕПРАВОТА се свежда до убеждението ми, че всички ние сме на този свят, за да извършваме промени. Е да, но в повечето случаи да смяташ, че можеш да промениш нещо, е абсурдна надежда. Стават неописуеми гадости: ето например, под предлог, че се опитват да пресекат „пиратството“ (въпрос, който мен не ме засяга особено много, защото аз съм от тези, които не „теглят“ нито музика, нито филми, а колкото до книгите – интересувам се от класиката, която се предлага даром) – и тъй, под предлог, че се опитват да пресекат пиратството, готвят се да нахлуят в личния ми живот. Което е и „целта на занятието“ (както се казва с фразеологията на казармения хумор). И срещу това ТЯХНО решение нищо не може да се направи. Може само да се наблюдава отстрани и да се твърди, че е „много интересно“.

    Вероятно наистина е интересно, но аз самият не мога да го почувствувам като „интересно“, а като ОБРЕЧЕНОСТ. Обреченост на какво ли? На ГЕНОЦИД!… Това, че ще бъда един от тези, на които ще им видят сметката, не е от особено значение – никой не е вечен като индивид. Но тук се касае за заплаха не над този или онзи индивид, а над целия човешки вид! Касае се за ново глобално жертвоприношение, което да направи възможно постигането на НЕЧИИ цели…

    Е, колкото и да ми се иска да извърша промените не вън от себе си, а „вътре в себе си“ (за да е, както казвате, всичко наред) – трудно ми се удава. Вкопчил съм се в режима „18 часа работа плюс 6 часа сън“, за да намаля „чернотата в света“ по един едва ли не суеверен начин, но ясно е че и суеверието до никъде не води.

    Така че – млъквам! Вие наблюдавайте интересните събития, които аз – в моето отшелничество – отказвам да виждам. А сетне – подир края на Големия Геноцид, когато се срещнем в Отвъдното (тогава сигурно ще бъдем две безплътни сенки), – Вие ще ми разказвате какво сте видяли, а аз ще се бъда превърнал цял в слух: за да наваксам пропуснатото…

    Кин-Войло

    Коментар от harbinger — февруари 9, 2012 @ 1:37 am

  15. @ harbinger: Преди по-малко от месец ми писахте как няколко милиарда души съвсем скоро щели да измрат… за да останел „златният милиард“.. Проблемите, които ви вълнуват в момента изглеждат смешни в сравнение с това…Като ще вдигате „залога“, поддържайте го висок…през цялото време. Което ме навежда на абзаца от началото на вашия коментар и на последния абзац от него – никак не ги намирам за лоша идея. 🙂 Не за друго, ами просто не виждам дори семенцето на някакъв смислен разговор да е посято между нас, а вече загубихме доста време. Там, където просперирате като отшелник, би трябвало времето да е пари. Направете го заради себе си. Инвестирайте един час повече в сън или един час повече в работа, ако изобщо нещата, които ми говорите, са верни. Ваша си работа. Аз нямам лоши чувства към вас. Просто ви моля да спазите обещанието, което ми дадохте сам. Ако срещнете затруднения, налице съм да ви помогна.

    Коментар от asktisho — февруари 9, 2012 @ 3:37 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.