Писателският блог на Тишо

ноември 11, 2011

Подарете си едно по-добро „Аз” още сега

Снимка: чудеса.net

Часът е 11, датата – 11.11.11. Събуждам се в дъното на сатурновата дупка – точно три дни преди рождения ми ден, когато ставам на 33.

Събуждам се с ясна и кристално чиста идея – от онези, които идват само сутрин. Е, добре, де – преди обяд – в 11 часа, на 11.11.11. Поглеждам дисплея. Не само цифричките са единствената синхроничност днес. Но стават, като за начало.

Събуждам се с идеята да си направя един чудесен подарък. Да подаря на себе си едно по-добро „Аз”!

Егото е неизбежен спътник в нашия живот. Учител, от когото получаваме ценни уроци. За това ни е дадено. Не сме в състояние да го преодолеем, докато не научим всичките си уроци, а това, според гурутата, отнема повечко време – стотици, дори хиляди прераждания на тази греша земя.

Междувременно сме способни да превърнем егото си в един по-комфортен „аватар”, с който да ни е приятно да живеем. Това зависи изцяло от нас. Нищо не може да ни забрани тази привилегия. Никой не застава на пътя на свободата воля, дори Бог.

Защо да не „преместим стрелката” на коловоза, по който се движи нашият собствен “влак”? Защо да не превърнем живеенето със себе си в едно приятно занимание?

Въпросът е: КАК?

И аз си зададох този въпрос сутринта.

Веднага след ставането си човек обикновено ходи до тоалетната, а за там му трябва хубава книга – особено, ако е хапнал вкусен специалитет предишната вечер. Грабнах Кийосаки в бързината, защото нямах друго под ръка. Отворих на случайна страница и получих отговор на моя въпрос.

Прочетох нещо за системата на обучение. Писано е в съвсем различен контекст, разбира се, но чудесно отговори на сутрешните ми философски търсения в онова място.

Накратко, начините, с които можем да въздействаме най-убедително на  себе си и на околните, са подредени в следния ред (според степента си на влияние):

Чрез нещата, които четем

Чрез нещата, които слушаме

Чрез нещата, които говорим

Чрез нещата, които вършим

Чрез нещата, които вършим и говорим

С една дума, най-ефективният инструмент за промяна се оказват нещата, които вършим и говорим. Този текст ще има слаб ефект върху вас, ако не подкрепите нещата, които сте прочели, с думи и дела.

Възниква логичен въпрос: Нещата, които върша и говоря в момента, те отговарят ли на нещата, които би вършило и говорило моето въображаемо, по-добро „Аз”?

И какво представлява то?

Ами, въпрос на лично предпочитание, как какво? По-доброто ти „Аз” представлява всички онези неща, които си избереш.

Например, то може да бъде: щедро, богато, щастливо, приемащо и състрадателно, знаещо и внимателно, талантливо и одухотворено, може да живее в мир със себе си и с околните, да поддържа хармонични отношения със света, да се радва на отлично тяло в чудесно здраве и т.н.

Всичко, каквото ти харесва, може да бъде по-доброто ти „Аз”.

Въпросът е дали вече говориш и се държиш като човек, който притежава тези качества? Или по-доброто ти „Аз” си остава отложено за утре?

Отговорът на повечето хора е: НЕ.

Повечето хора говорят за лечение и се интересуват от болести, вместо да практикуват здраве. Повечето хора всеки ден се самоубиват с вредни  храни, алкохол и цигари, вместо да спортуват. Повечето хора презират богатите и успелите, защото вярват, че парите се изкарват трудно, а човек може да забогатее само с измама. Повечето хора са дребнави и стиснати по душа – мислят първо за себе си, после за всички останали, гледат как само да получават, а после нищичко да не дават. И очакват Вселенският закон да направи  някакво специално изключение за тях…Повечето хора работят нещо, което презират, но го правят от страх за физическото си оцеляване, а не с радост и с вдъхновение, каквито са истинските мотиватори в живота на един успял и щастлив човек.

Повечето хора всеки ден говорят и се държат като лузъри, щастието си непрекъснато го отлагат за утре или го поверяват  в чужди ръце, оправдават се с външни обстоятелства. Повечето хора лесно влизат в конфликт с останалите, хранят много пороци и съмнения, трупат нереализирани мечти, имат куп несбъднати желания…

Повечето хора са доста зле. Толкова зле, че не могат да търпят дори себе си. Това е така, защото повечето хора не говорят и не действат като своето по-добро „Аз”. Богатият, успелият, здравият, щедрият и талантливият човек не се държи точно така и не говори точно по този начин – не отлага здравето, просперитета и духовния си мир за утре, а живее с тях още сега.

Единственото, което ни остава да направим, е да започнем да се държим като по-доброто си „Аз” веднага, ако може днес, от този момент нататък…Правим ли го достатъчно дълго, отговорът няма да закъснее.

За целта, трябва да си представим едно по-добро „Аз”. Какви искаме да бъдем? Какво бихме притежавали няма никакво значение! По-важното е как бихме се чувствали, ако вече притежавахме всичко, за което мечтаем? Какво бихме говорили? Как бихме постъпвали? Как бихме реагирали в тази или онази ситуация – като се започне от опашката в магазина, мине се през работното място и се стигне до отношенията ни с другите хора? Какво би вършило и говорило по-доброто ни „Аз“ в контекста на обичайното ежедневие?

Външното винаги прилича на вътрешното и качествата на човека са тези, които определят условията му на живот. Качествата! Не вещите и случайните обстоятелства. Хората с труден характер имат необичайно трудна съдба. Забелязвате ли това?

Какви качества искаме да развием у себе си? Качества на мъдрост и просперитет или качества на бедност и духовна слепота? Изберете си тези качества, които харесвате най-много, намерете правилните думи и дела, които им отговарят и си подарете едно по-добро „Аз” още сега.

Тихомир Димитров

Advertisements

7 Коментари »

  1. Един грип ме хвана (отново), иначе специално днес много ми се искаше да се визуализирам здрав… Иначе май ще ми се наложи да визуализирам един-два аспирина… или чаша ром „Captain Morgan“… 🙂

    (Полу-)шегата настрана, много силен текст! (И вдъхновяващ…)

    Коментар от Michel — ноември 11, 2011 @ 8:34 pm

  2. Страхотен текст 🙂 Писах, писах коментар и най-накрая го изтрих, защото се усетих, че няма какво повече да кажа след твоите думи…

    Коментар от Таня — ноември 11, 2011 @ 8:34 pm

  3. @Таня, аз споделям твоето мнение.
    За мен много истини се крият в горния текст. Въпросът е дали ще продължаваме като коне с капаци да не обръщаме внимание какво се случва около нас, или ще се отърсим от всички предразсъдъци и егоистичното си поведение.

    Коментар от Петър Енчев — ноември 11, 2011 @ 9:27 pm

  4. „Ако гледате на света с тесен кръгозор, той ви изглежда тесен.
    Ако го погледнете подло, той ще ви се струва подъл!
    Ако го гледате егоистично, ще е много егоистичен!
    Но ако го погледнете широко, щедро, приятелски, какви чудесни хора ще откриете в него!“

    Целият свят се променя с нас, когато действаме като своето по-добро Аз.

    Коментар от Бориславка — ноември 11, 2011 @ 9:47 pm

  5. Благодаря за текста! Имах нужда да чуя нещо подобно точно днес. И Вселената, нали е богата и щедра, ми донесе този чудесен текст – повече мъдрост и хубави думи, отколкото съм си и мечтала.
    Още веднъж – Благодаря ти, Тишо!!!
    Чакам с нетърпение следващите ти писания.

    Коментар от Гергана — ноември 12, 2011 @ 9:20 am

  6. Вчера, с многото думи които най-накрая затрих, исках да добавя нещо, което впоследствие прочетох в една книга много по-синтезирано и все пак ми се прииска да го споделя и тук:

    „Пролетта свърши, лятото си отиде и дойде зима. А песента, която исках да изпея, си остана неизпята. Прекарах дните си в настройване на инструмента.“ Робин Шарма

    Твоят текст и книгата „Уроци по лидерство от монаха, който продаде своето ферари“ са в абсолютно съзвучие и ги прочетох в един и същи момент – не нарочно, а така се случи и това иде да ми рече, че е време да подаря на себе си по-доброто си „Аз“ 🙂

    Коментар от Таня — ноември 12, 2011 @ 8:51 pm

  7. @ Michel: На твое място направо бих изпил един-два аспирина. Или чаша „Captain Morgan“ с горещ чай и лимон. 🙂 Но не заедно, естествено. Благодаря ти много за коментара!

    @ Таня: Сигурно. Ако отвсякъде ти повтарят едни и същи неща, значи не е само случайност. 🙂

    @ Петър Енчев: По-важното е какво правим в момента, а не какво ще правим в някой бъдещ момент 🙂

    @ Бориславка: „Целият свят се променя с нас, когато действаме като своето по-добро Аз“. Склонен съм да се съглася с теб! 🙂

    @ Гергана: Имах съвсем различни планове за деня, но този текст се оказа много по-важен ангажимент, още от сутринта. Не знам доколко заслужавам твоите благодарности, но ги приемам с удоволствие. 🙂

    Коментар от asktisho — ноември 13, 2011 @ 6:31 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s