Писателският блог на Тишо

октомври 27, 2011

Докато умните се наумуват, лудите се налудуват

Докато едни хора цял живот чакат „съвършената любов“ и накрая умират в самота, други се задоволяват с възможната любов още сега. Еми, това е възможната демокрация, уважаеми! Тази неделя. Няма друга. Съвършената демокрация може и да не я дочакаме никога. Затова ще гласувам.

Чудя се на активните интелигентни млади хора, които се хвалят публично как няма да гласуват. Възможната демокрация явно тях не ги устройва. Те чакат съвършената любов. Чудя се дали наистина са толкова интелигентни, щом нямат въображение да измислят дори една причина да отидат до урните в неделя? Чудя се дали наистина са толкова активни, щом ги мързи да отскочат до кварталното училище поне веднъж на 4 години?

Или са само млади? Чудя се и отговор на чакам…

Според мен трябва да сме благодарни, че вече не вкарват в концлагер за виц. Пак е нещо. И отново ще гласувам.  Просто видях хората, които решават вместо мен на предишните избори – видях ги на какво приличат, видях колко им е акъла и разбрах, че те винаги са там. За да решават вместо мен. Само че мене ме няма. Ми не, ще се включа и аз в решаването този път, пък ако ще да нямам свестен избор.

Много по-лесно е да не правиш нищо. Много по-лесно е да си стоиш у дома. И да мрънкаш.

Системата, обаче, е такава. Няма друга. Не вкарват в концлагер за виц и всеки може да си говори глупости. Това пак е нещо. Пак е форма на демокрация. Мисля, че трябва да сме благодарни, защото има държави, в които бесят блогърите за критика срещу властта. А тук даже избори ни организират. Само преди 20 години вкарваха в затвора за виц. Не била мръднала политиката. Мръднала е и още как! Дори психически е мръднала, ако питате мен.

Но няма да се правя на философ и ще гласувам, за да имам моралното право да пиша „умни“ статии после. И да се правя на философ. Ще участвам в процеса. С „ей тез двете ръце“ ще участвам! Офлайн. На хартия.

Не боли. Лесно е. Става бързо. И е толкова елементарно! Но се случва само веднъж на четири години. Дори единствено заради труда на хорицата, които мъкнат кашони, чували, списъци, които спят по земята, за да обслужват средновековния изборен процес, дори само заради тях си заслужава да гласувам. Ще гласувам, за да оправдая средствата за хартия, които пак излизат от моя джоб.

Ще гласувам, защото само сега мнението ми се брои. В буквалния смисъл на думата. Ще гласувам, защото имам мнение. Пък, ако ще и нищо да не променя с моя глас, ако ще и изборите да са фалшиви – пак ще гласувам.

Има толкова много причини да гласувам. Имам такова голямо въображение, че мога да си измисля още 100.

Но няма друг вариант. Няма друга система и няма друг начин да участвам в демократичния процес още сега – тази неделя. Много по-смислено е да участваш, отколкото да  стоиш у дома. Да мълчиш. Не, ние дори не мълчим, ние пишем „интелигентни“ пледоарии как и защо няма да отидем да гласуваме.

„Докато умните се наумуват, лудите се налудуват“

Гласуването изисква много по-малко средства, акъл, време и усилия от написването на една статия в блог, умници такива! Много ви мързи, да знаете! Много ви мързи, според мен. Просто сте тоооолкова заети! В неделя! И сте толкова сърдити. Сърдити млади хора! Отсъствието на съвършената любов и мене ме прави сърдит. Обаче възможната понякога също ме оправя. В буквалния смисъл на думата. Затова ще гласувам.

Сърдит, не сърдит, ще проверя дали е проблем да стана от компютъра в неделя и отида да погледам малко фърст-пърсън-три-де-фрийк-шоу на живо. Напълно безплатно, при това! Пуканки мисля да си опукам на микровълновата. И, за разлика от вас, умници такива, ще гласувам.  Защото има държави, в които дори не можеш да си мечтаеш за пуканки и микровълнова…

Няма да прикривам леността си зад маската на политическата апатия. И двете живеят у мен. Ама са две различни неща. Няма да се правя на „сърдичко-петко“, защото не харесвам празната му торба.

Ще гласувам и още как! Има толкова много причини да гласувам. Мога да си измисля още.

Сигурно защото съм луд.

Ами умните? Умните нека си умуват!

Тя, съвършената любов, е направена точно за хора като тях.

Тихомир Димитров

8 коментара »

  1. ПОЗДРАВЛЕНИЯ! Но не съм съгласна, че категорията трябва да е „ЗЛОБОДНЕВНО“ :))).
    Поне аз не намирам нищо злобно, а само страст, емоция, позиция…Избор!
    Нютон е открил, че в природата има повече доказателства за съществуването на „избор’, отколкото на случайност. Няма съдба. Ние правим света – този в нас и около нас…
    Така че, в неделя – с пуканки, не със семки в джобовете, в кварталното даскало :)))

    Коментар от maya.sirakova — октомври 27, 2011 @ 9:51 pm

  2. @ maya.sirakova: Аз пък съм съгласен с категорията. Вие можете ли да измислите по-злободневен въпрос?

    Коментар от asktisho — октомври 28, 2011 @ 3:53 am

  3. Ти имаш правото да избираш категориите и техните имена, както и дали това, което пишеш да категоризираш като злобно или не. Аз като читател имам правото да избера дали да се съглася или не.
    В постовете в категорията, този, както и в предишните, не намирам злоба или моето понятие за злоба не се изразява в това, което чета. И в случая, да, не мога да се съглася, че въпросите, които днес са актуални и интересни, трябва да са „злободневни“, най-малкото заради отрицателната енергия и вибрация, която носи думата.

    Коментар от maya.sirakova — октомври 28, 2011 @ 9:35 am

  4. @maya.sirakova: Хвана ме натясно! Права си. Наистина има отрицателни вибрации в тази думичка. ЗЛОБОДНЕВНО. Как звучи само! Въпреки метафоричния си характер. Но наистина няма по-подходяща, ако трябва да опишем изборния процес. Виж само вълците в овча кожа, които ни пробутват в кошарата от телевизора – зъбите им как святкат – готови са на всичко, за да докопат „мършата“ – това сме аз и ти, нашите животи и съдби, нашето бъдеще. Готови са да ни обещаят и обратната страна на Луната тези дни, ако трябва, само и само да си подложим вратлето. И са в изгодна позиция, защото подложим, не подложим, тяхната пак ще я бъде. Облечени в необратима власт за доста дълъг период от време. Недостъпни като богове. „Униженията“ са само една седмица преди изборите, ще минат бързо. Едната марионетка или втората марионетка. И подгласниците им. Едните облечени в траурни одежди по билбордовете и с тъжни физиономии, сякаш са ги били да участват в изборите, а другите миришат на нафталин. Пак има нещо нередно в цялата работа. И не е от вибрацията. Но не можем да отречем фактите. Трудно ми е да обясня как така ще гласувам, като изобщо нямам никакви предпочитания, никакви симпатии, храня само антипатии към политическата класа, която хвърля токова пот, че да поддържа устойчивата бедност у нас – едно изкуствено състояние на нещата в държава, надарена от Бог да си има от всичко по много. Как така, при положение, че доверието ми в потенциалните кандидати (и в политическата система въобще) е от нулата надолу? Трудно ми е най-вече, защото срещам неразбиране у хората, които все още мислят, че може или трябва да им се вярва на тези по някакъв начин. Трудно ми е, когато ме питат най-тъпия, очакван и банален въпрос: „ма ти за кого точно ще гласуваш?“ Ма има ли значение, верно? Наистина ли трябва да кажа? И защо трябва да е със злоба придружено всичко това? Не, наистина няма никаква злоба в текста ми, просто едно име на категория, измислено през 2006-та, което не ми се променя, защото съм свикнал с него. Стар, вреден навик, като сегрегацията между господстваща и управлявана класа в България. Изборите са по-полезен навик. Всъщност, да се научиш да гласуваш, да си активен гражданин, да участваш в обществените процеси, да пребориш апатията – това са все полезни навици. И се изграждат с времето – не става за един ден 🙂 Поздрави!

    Коментар от asktisho — октомври 28, 2011 @ 12:49 pm

  5. @maya.sirakova, изразът „злободневен“ е с библейски произход (Евагелието на Матей) и няма нищо общо със „злоба“ в съвременния смисъл на думата, а със старото, черковно-славянско значение на думата. „Злобата на деня“ е нещото, за което трябва непременно да се погрижим през този ден.
    Така че ти като читател имаш право да харесваш или не харесваш израза, но не и да настояваш за друго значение, освен общоприетото. 😉

    Коментар от Mariana Evlogieva — октомври 28, 2011 @ 4:58 pm

  6. Е, думата е можела да бъде и „добродневно”. 🙂
    Но очевидно, още от библейските времена (че и по-рано!) нещата, които са ни притискали през деня за решаване, са изисквали непременно повече или по-малко злоба.
    И хилядолетия продължаваме в злободневието си да говорим колко добро е „доброто”.

    Човещина…

    Коментар от Графът — октомври 29, 2011 @ 7:41 am

  7. Тъй, тъй. А лудите се налудуваха. Сега остава на нас, „мъдрите“, хехех, да се намъдруваме. Обещавам, че няма да пиша повече за избори. Много е ниска вибрацията. Продължавам с пътеписа от Амстердам (тъкмо стигнахме до съществената част), въртят ми се и други свежи идеи в главата. Stay tuned.

    Коментар от asktisho — октомври 31, 2011 @ 2:02 am

  8. […] момента се предлага на пазара. Както чудесно обяснява Тишо, демокрация значи да избираш възможни кандидати, а не […]

    Pingback от Станишев и БСП – поборници за свобода и демокрация « Моето ъгълче — ноември 2, 2011 @ 3:42 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.