Писателският блог на Тишо

април 5, 2011

Защо напуснах Фейсбук?

Изображение: faqsocial.org / How do I Permanently Delete My Facebook Account: Easy Techniques

Никак не е лесна тази задача – да скъсаш окончателно с Фейсбук. Ако деактивираш профила си и една година по-късно влезеш отново в него, всичко ще си е по местата – така, както си го оставил(а) – тоест, можеш да деактивираш себе си, но не и мястото, което съхранява тонове лична информация за теб. Е, можеш и да отделиш 6 часа, както направих аз, за да унищожиш профила си бавно и мъчително: албум по албум, снимка по снимка, таг по таг, статус по статус, контакт по контакт, линк по линк и т.н. Но има по-лесен начин. Трябва да се логнеш в профила, преди да цъкнеш на този линк:

https://ssl.facebook.com/help/contact.php?show_form=delete_account

После няколко пъти трябва да потвърдиш желанието си да извършиш доброволно е-самоубийство и най-накрая от администрацията на Фейсбук официално ще ти обещаят до 14 дни да заличат напълно всички следи от присъствието ти в социалната мрежа. Заличих ги собственоръчно и аз преди това. Не им вярвам просто – нито на обещанието, нито на „сигурността“, която предлагат. Например, открих десетки напълно непознати лица във френд листата си, докато я изтривах. Това са хора, които категорично не познавам, а липсва и всякакъв спомен да съм ги добавял някога в списъка с приятелите, които изключително внимателно подбирах. Въпросните непознати са имали  достъп до всичко, което качвам във Фейсбук и могат да са били всякакви хора… Е, сигурен съм, че дори след едно такова добре планирано и качествено извършено виртуално самоубийство, някой пак ще намери начин използва данните от профила ми за СПАМ или с друга търговска цел, но поне СВЕТЪТ вече няма да има пълен достъп до тях…

И така, ще изредя основните причини, поради които напуснах Фейсбук и ще ги структурирам по важност. Правя го с уговорката, че не искам ти да последваш примера ми, нито пък искам да приемаш решението ми лично. Направих го заради себе си, а не заради теб. Ето няколко добри причини, поради които напуснах Фейсбук:

Колосалната загуба на време. Нормално ли е човек да прекарва по няколко часа на ден в един-единствен уеб сайт и да не получава никаква полза от това? Не е нормално, според мен. Макар да не активирах нито едно приложение, да не харесах нито една игра и внимателно да филтрирах спама, аз пак успявах да губя колосални количества време, всеки ден, в „социалната“ мрежа. Подарявах й от личното си време – време за спорт и разходки, време за четене на книги и пиене на бири с не-виртуални приятели, време за работа, изкарване на пари, изграждане на истински приятелства и бизнес контакти, време за творчество и пътуване, време за любов и движение – всичкото това време аз го подарявах на Фейсбук. Всеки ден. И го правех доброволно. И минаха години, преди да се усетя. И никой не ми е виновен. И не съжалявам.  Забавлявах се. Но дойде моментът, в който трябваше да взема единственото смислено решение. Този момент ще дойде и при теб все някога, гарантирам ти го! Просто е неизбежно. Един ден ще започнеш да цениш себе си повече от произведението на Марк Зукърбърг, колкото и гениално да е то.

Плитката комуникация. Обичам да общувам и да споделям – това беше основната причина да си направя профил във Фейсбук. Постепенно, обаче, се убедих, че комуникацията във Фейсбук е изключително плитка, несъдържателна, светкавична и половинчата – доста некачествена като цяло. Може би е нарочно, защото до голяма степен комуникацията във Фейсбук прилича на опита ти говориш с някого в тълпата, под мощното озвучаване на дискотека, нощен клуб или концерт. Няма как да проведеш смислен и съдържателен разговор просто, но монолозите, които си крещим в ушите по такива места сме свикнали да ги наричаме „социално поведение”. В този смисъл Фейсбук е много социален. Ако изобщо стоенето вкъщи сам, пред компютъра, може да се нарече „социално поведение”…

Връзката с приятелите е мит. „Много удобно – всичките ми приятели са под ръка и така по-лесно мога да поддържам връзка с тях” – това ще ти го каже почти всеки зомбиран Фейсбук потребител. Но дали наистина е така? Първо, поставям под съмнение факта, че може да имаш, примерно, 800 приятели – колкото имах аз, макар внимателно да подбирах всеки нов контакт. Второ, от тези 800 приятели, в ежедневието си реално виждах какво се случва само с 5-10 човека – тези, които губят най-много време в мрежата, качват най-много снимки, пишат най-много коментари, статуси, бележки, поставят най-много линкове и, въобще, превърнали са се в най-пристратсените, хиперактивни потребители. Но това не са задължително най-добрите ти приятели. Обикновено са най-добрите спамъри. Или хора с прекалено много свободно време на работното си място. Или пък са най-големите нарциси, които държат да ти покажат новия си педикюр, новата си рокля и прическа, новата кола или новата приятелка. За всички тези хора Фейсбук е „манна небесна”, но те едва ли са най-добрите ти приятели и едва ли толкова много държиш на еднопосочната, ежедневна „връзка“ с тях. Едва ли си чак толкова обсебен от техните каузи или идеи. Едва ли си чак толкова влюбен в тяхното собствено хипер Его. Да, обаче, Фейсбук предлага точно такъв тип „връзка с приятели”. И нищо повече от това.

Безопасността на личните данни също е мит. Колкото и да затегнаха контрола напоследък, по света няма системи без грешка, особено компютърни и софтуерни такива. От грешките в системата може да се възползва всеки – както безобидните спамъри, така и хората с опасни намерения. Успокояващото е, че ти сам(а) избираш какво да качваш, какво да споделяш и какво – не. Но дали собствената ти преценка е по-сигурна от „безгрешната” работа на софтуерните системи? По новините говорят за хора, които могат да откраднат няколко хиляди лева, само защото знаят името и телефона на някоя баба. Представете си какво могат да направят тези хора, ако знаят всичко, което си решил(а) да качиш в профила си. Отделно, Фейсбук е една огромна машина за маркетингови проучвания, сегментиране на пазари, профилиране на таргет групи и дефиниране на потребителски търсения по различни показатели. В тази машина няма друг интерес, освен чисто търговския и тя превръща хората от живи, дишащи същества с различни хобита, интереси, приятели и професии, в най-обикновени консуматори и безлични потребители. Групите, каузите, профилите на „известни личности”, фен страниците и много други инструменти дават безкрайна палитра от възможности на уеб-предприемачите да използват с търговска цел това, което си решил(а) да качиш във Фейсбук. Достатъчно показателни са обявите от типа: „Продавам фейсбук страница с над сто хиляди почитателя много изгодно”.  Не ми се участва повече в този маскарад.

Публичността на един автор е важна за развитието му като такъв и мнозина виждат в „социалните мрежи”, под които разбират главно и единствено Фейсбук, „възможност да разпространяваш творчеството си онлайн”. Е, да, ама не е така. Стотиците контакти във Фейсбук се дължат на творчеството, което разпространяваш онлайн, а не обратното. Започна да ме дразни фактът, че публикувам една статия в блога си, а коментарите се случват под линка й в социалната мрежа, вместо под самата статия. Какъв е смисълът? Първо, така се създава впечатление, че почти никой не чете новите ми публикации, второ – така коментарите стават абсолютно невидими за онези, които нямат профил в социалната мрежа. Колкото и парадоксално да звучи, това все още са повечето хора, уважаеми!

Вярно, посещенията в блога ми ще намалеят сега, след като самоубих профила си, защото мнозина бяха свикнали да го следят именно там. Но какво от това? Чели са ме не защото им е било интересно, а защото са нямали какво друго да правят и са имали много време за губене. Качеството винаги е по-важно от количеството за мен, във всяко отношение. Това важи и за читателите. Сега вече нямам профил във Фейсбук, тоест разполагам с много, ама много повече време за творчество и, съответно, ще публикувам повече неща тук. Ако държиш да се информираш за новостите, но си свикнал да го правиш там, натисни „Абонамент по имейл” от линковете най-горе в дясно – точно под червената химикалка. Така ще получаваш новите статии директно на електронната си поща – еднократно и веднага, след като ги публикувам. Безплатно е и всеки може да се присъедини…

Чувството за самота. Има още много причини да напусна Фейсбук, но няма да те отегчавам с тях. Ще се огранича само до най-важните. Последната е, че през цялото време, което прекарах в  „социалната” мрежа, чувството за самота така и не ме напусна.

Тихомир Димитров

71 коментара »

  1. Жалко, но какво да се прави 🙂
    Аз съм явно от зомбираните, защото на мен *наистина* ми помага, за да държа връзка с хора, на които държа. Един така бърз поглед през ежедневието им…

    Аз няма да спра да те следя – и преди, и сега си ползвам reader за този блог! И предполагам повечето са така 🙂

    Коментар от Дончо — април 5, 2011 @ 3:46 pm

  2. @ Дончо: абсолютно радостен съм да го науча! 🙂 Много хора, на които държа, може би ще се разочароват, но това не намалява ОГРОМНОТО облекчение, което изпитах, след като изтрих окончателно профила си в „социалната мрежа“. Постарах се преди това да архививарам всичките си контакти, за да мога винаги, когато ми потрябват, да им пиша по имейла. 🙂 А „бързият поглед през ежедневието“ на приятелите наистина е удоволствие, с което в точно този нетуорк злоупотребяваме системно и некачествено. Къде-къде по-приятен е „прегледът на събитията“ с чаша вино в ръка, до пукащия огън 🙂 Да, по-рядко се случва, но поне като се видим вече на живо ще има какво да си кажем 🙂

    Коментар от asktisho — април 5, 2011 @ 4:11 pm

  3. – Ако си човек, който е склонен да си губи времето, дали ще го правиш във фейсбук, в блогосферата или другаде няма голямо значение. Аз и преди ФБ намирах начин да го губя 🙂
    – Комуникацията по принцип по-често е плитка, без значение къде комуникираш – все пак плитката комуникация служи и за разтоварване, не може все да общуваш задълбочено и сериозно.
    – „Приятел“ във ФБ по правилно е да се приема като „познат“. Удобното е, че винаги имаш връзка с тях, защото не знаеш кога ще ти потрябва някой, с който почти не сте се чували, но може да ти е полезен, или пък чрез него да направиш някакво интересно откритие.
    – Личните ти данни никога не са в безопасност, освен ако живееш в колиба в гората без никакви контакти. Някои наистина го правят, въпрос на избор.
    Това са моите мисли по аргументите ти 🙂
    А ти нямаше ли познати във ФБ, които са ти били интересни да ги следиш какво споделят, и които само там го правят?

    Коментар от Филип — април 5, 2011 @ 4:40 pm

  4. Добро решение! поздрави!

    Коментар от Michel — април 5, 2011 @ 4:47 pm

  5. @Филип: Съгласен съм с теб, особено в частта „приятел във ФБ е по-скоро познат“. И аз все намирам къде да си го губя онлайн (и оффлайн) времето. А работата си е работа…

    @asktisho: Аз лично камина нямам, но с удоволствие си ги преглеждам ФБ нещата с таблет в ръка в хола (или на едно_друго_място). За злоупотребяването: не некачествено, а направо злокачествено злоупотребяваме 🙂

    Коментар от Дончо — април 5, 2011 @ 5:55 pm

  6. Даже не знаех ,че си имал Фейсбук адрес от кадето да следя блога. Аз го правя от Google Reader, много по-удобно. А иначе, общовзето за фейсбука си прав. Има и добри неща тоз файсбук, но са по малко от лошите. Аз като тебе си подарявах времето на фейса, но от няколко месеца насам му отделям не повече от 2-3 часа на седмица. Преди бяха толко на ден, даже и повече. И с всяка изминала седмица намирам все по малко причини да влезна. Но трябва да сме честни, има неща който само фейса може да ти ги даде.Например с повечето от съучениците ми бях загубил връзка и фейсбук ми даде вазможността да подновая връзките си с някой от тях.

    Коментар от Radoslav — април 5, 2011 @ 5:57 pm

  7. @Филип:

    – Правилно. Навиците не се променят, само средствата. Фейсбук е едно много добро средство за губене на време. Тютюнопушенето също е навик, но много по-лесно ще го спреш, ако около теб не се пуши и никъде не се продават цигари, нали така? Казано другояче, поне за мен, фейсът беше чудесна предпоставка да си пилея времето. Без Фейс ми е много, много по-лесно да не го правя. Изтрих профила си на 1 април. От тогава са минали само 4 дни и разликата е осезаема. Чувството на облекчение е голямо. И не казвам, че това важи за всички. Поне при мен действа.

    – Качеството на комуникацията в интернет ДО ГОЛЯМА СТЕПЕН зависи от това къде комуникираш. Блогът е много по-лесен за управление начин да общуваш с хора, с които имате общи интереси – много по-удобен и концентриран е, с много по-малко преразход на време. Отделно във Фейса не си позволявах много често на изявявам творческото си перо, защото според неприятните им „условия за ползване“, с които се съгласяваш още, когато си създаваш акаунт, но никой не ги чете, авторските права върху текстовете, които публикуваш там, автоматично стават собственост на Марк и компания. Така де, аз предлагам съдържанието на всички книги, които съм написал онлайн, но…съзирам голяма разлика между това да искаш да подариш нещо и това да искат да ти го откраднат…

    – „Приятел“ във ФБ по-правилно е да се приема като „познат“ – за две години и половина се убедих, че е така 🙂 Винаги имам връзка с приятелите, плюс познаите и сега, защото всички имат имейл, скайп и мобилен телефон, а някои дори имат блог или участват в поне още 10-ина социални мрежи 🙂 Мисля, че няма да прекъсна никакви ценни взаимоотношения по този начин, освен описаните в текста, а те за мен не са ценни.

    – За личните данни е ясно, нямам какво толкова да крия, пък и разчитам на интернет, за да съм по-достъпен като автор, не обратното. Просто се „наиграх“ на „разваления телефон“, наречен „социална“ мрежа. Пак повтарям, че това е мое лично мнение, не го налагам на никого, а и не мога – аз съм блогър-писател, а не диктатор. 🙂 Благодаря ти за изчерпателните разсъждения! Що се отнася до отговора на последния ти въпрос, то той е: „категорично НЕ“. С нито един човек не съм се запознал във Фейсбук заради самия Фейсбук. Повод за контактите ми там винаги е бил някъде другаде. Това е причината и да не можех да разбера хората с четирицифрено число „приятели“ в „социалната“ мрежа. Превръща се в нещо като самоцел, задоволява се някакъв мерак за „слава“ ли, не знам, но нямам нищо против. Просто не се интересувам от количеството, а от качеството…

    @ Michel: Сигурен съм, че все повече хора ще започнат да го разбират. Надявам се само това да не стане причината за поредното разделение между хората на база предпочитания. Все пак е въпрос само на избор кой как ще си „губи“ времето и не е кой знае каква драма.

    @ Radoslav: Има много хубави неща във Фейса, далеч съм от мисълта да го отричам. Дори само безпрецедентният успех да сайта доказва, че той задоволява масовия вкус на интернет потребителите и то – в цял свят. Но „масовият вкус“ е нещо, с което се опитвам да приключа 🙂 Казано направо – не съжалявам за нито една секунда, прекарана във Фейсбук. Просто секундите свършиха. Няма какво повече да търся там.

    Коментар от asktisho — април 5, 2011 @ 7:24 pm

  8. Страхотно написано, но това с фейсбук сни личеше че е за хорла нарциси и такива, които се чудят какво да правят по цял ден от самото начало. Лично аз съм потърпевша от мрежата, защото докато бачках половината ми колеги висяха във фейсбук, а след това аз трябваше да стоя по нощите и да ги чакам, докато си напишат до иските тъй като за тях рачтония ден здаповшаве в 16 ч и пак не можеха да се откъснат от мониторите си, не за друго, а защото след фейсбука започваха да си говорят по скайпа.
    Това убива човешките отношения и любовта
    Стахотен образ е това с тълпата и монолога, илви може би дискотека, където двама души се опитват да водят разговор.

    Коментар от trifoni — април 5, 2011 @ 7:50 pm

  9. Страхотно! кристално ясно и точно обрисувано!
    Поздравления за взетото решение!
    Аз нямам профил във Фейсбук /нито в Туитър и подобни……/и никога не съм имала:-))

    Коментар от Lina — април 5, 2011 @ 10:58 pm

  10. Поздравления за решението! Съпругът ми „изчезна“ от Фейсбук още преди повече от половин година, а аз оттогава се чудя дали да го последвам. Спира ме само това, че там съм събрала почти всичките си „приятели“ накуп. Всъщност толкова сме приятели, че дори не си разменяме едно „здрасти, как си?“, когато се открием след години… И още едно любопитно наблюдение по повод на предния коментар. Забелязали ли сте, че българските ви приятели пишат предимно в часовете за работа в делнични дни и в събота и неделя Фейсбук опустява? Точно обратното се случва с приятелите ви в чужбина! Личи си кой как „работи“ 😀

    Коментар от zabliznacite — април 5, 2011 @ 11:11 pm

  11. леко натъжаващо решение, но добре си го написал 🙂 аз също те следя през reader, решението ти най-вероятно ще „прецеди“ случайните от неслучайните читатели. очаквам резултатите от повечето време за творчество 😀

    Коментар от Bamfi — април 6, 2011 @ 9:51 am

  12. Аха, който ме заведе за ръчичка във Фейсбук сега казва „Не ни е там мястото!”. 🙂
    Ще направя същото. Към Вашите доводи имам още един, който много ме дразни – моето „присъствие” във Фейсбук се свежда до автоматичното съобщение, че съм писал нещо в блога. И какво се получи? И най-старите ми блог-приятели започнаха да ми пишат коментари не в блога, а във Фейсбук!
    Е, не! Аз също съм дотук! Ще пусна едно 10-дневно предупреждение, че по-нататък мога да бъда намерен само в блога (има ли Фейсбук функция с един замах да предупредя всички от „приятелския списък“?). И ще се възползвам от представения линк.
    Който ме доведе, той ще ме отведе! 😀
    И вече срещи у дома, а не на стъргалото!

    Коментар от Графът — април 6, 2011 @ 10:32 am

  13. @ Графът: непосилно, че и невъзможно ми е да нося отговорност за решенията, действията или бездействията на други хора, така че да го забравим това с „воденето за ръчичка“ 🙂 Отделно, вие имате далеч по-голям житейски опит от мен и предполагам, че той ви помага да виждате нещата по-ясно. Естествено, подкрепям решението ви, тъй като то съвпада с моето по посока на време и реализация, но все пак си остава само и единствено ваше. Ето, две години минаха от тогава и контактът между нас с нищо не се промени. Нали? Заради Фейсбук. Нито се подобри, нито се влоши. Просто изгубихме малко време, но пак повтарям – аз през цялото това време се забавлявах. Не си тръгвам с лоши чувства. Просто всяко нещо има край и времето на този „социален“ експеримент лично за мен изтече. Поздрави!

    @ Бамфи: Чак пък натъжаващо. Чувството, след първоначалния страх, че „няма връщане назад“ и „добре ли го обмисли това?“, да ти кажа, е на облекчение. Започнах да чета и да пиша. Повече и по-смислени неща. Това искам и мога да правя. Глупаво го бях занемарил, за да цъкам в някакъв уеб клюкарник.

    Коментар от asktisho — април 6, 2011 @ 12:52 pm

  14. […] обича Пешо и са ин рилейшънчип“? вчера четох и Тишо по въпроса. харесвам го (но не съм му сред приятелите […]

    Pingback от status requested « my midnight world — април 6, 2011 @ 4:04 pm

  15. Проста форма на комуникация с изразено въздействие върху хората към социално отклонение в поведението е facebooka, не е бил модерен още преди да бъде създаден, тъй като в общи линии не носи нищо ново като форма на общуване Ти6о.
    Някои хора нямат дори естествени нужди към него и твоите терзания за него са им били излишни – не си го слагай на душата …

    до скоро пич …

    Коментар от diplomaker — април 6, 2011 @ 4:57 pm

  16. Добре си направил че си самоубил досието си. Никой не заслужава живота и всичките му контакти да са изложени на длан пред практически всеки. Феисбук не е необходимост, не е полезен инструмент, и той непременно ще остане само един изразител на долните страсти за себеизтъкване и най обикновен спам.

    Коментар от tangrabg — април 6, 2011 @ 8:16 pm

  17. @ tangrabg & diplomaker: Не ми се ще да отричам Фейсбук, само защото аз вече съм решил да не го ползвам. Сайтът си има предимства и недостатъци, като всяко нещо в живота. При мен недостатъците надделяха, но това е крайно ограничено виждане върху нещата. И твърде субективно. Освен това, няма голямо значение, наистина. Вярно е, че човек не бива да си го слага на душата, нито пък да занимава другите с това. Но, все пак дължах, някакво обяснение на близо 800 човека 🙂

    Коментар от asktisho — април 6, 2011 @ 8:32 pm

  18. поздравления за мъдрото прозрение и последвалото го драстично решение! подкрепям с две ръце идеята по принцип. поради същите съображения съм твърдо против въпросната „социална мрежа“ и нямам, не искам и няма да имам профил там. както някой е отбелязал по-горе – времето има и други начини да си го губи човек, просто този, според мен, е от най-малоумните. дано се усетят повече хора…

    Коментар от Гарга Рошава — април 6, 2011 @ 9:40 pm

  19. Какво съвпадение – тия дни в написах в друг блог следния коментар:
    „Четейки такива неща, се радвам, че все още съм извън Фейсбук, и не бързам да се присъединя. Според мен в система, която няма никакви защити и позволява на човек да се накисне до шия с няколко нехайни чуквания по клавиатурата, има нещо сбъркано. По този повод ти давам линк към пост на икономиста Чарлз Стил:
    http://unforeseencontingencies.blogspot.com/2011/01/match-made-in-hell.html
    Цитат оттам: „Трудно е да се намери дейност, толкова всепоглъщаща и безсмислена като заниманието с Фейсбук. Гледането на телевизия е единственото, за което се сещам. Но гледането на телевизия, макар да е затъпяващо, поне не ви кара да допуснете накърняване на личния си живот.“ „

    Коментар от mayamarkov — април 7, 2011 @ 2:13 am

  20. @ mayamarkov: „съвпаденията“ са нещо, с което трябва да свикваме 🙂 Прави впечатление, че подобно решение, като да напуснеш „социалната“ мрежа, твърде лесно се превръща в пълно отрицание и хули към въпросната мрежа. Не искам да е така, защото Фейсбук си има и своите предимства, а те никак не са малко. Пък и не желая да обиждам хората, които си го ползват с кеф, нито да ги настройвам срещу себе си. Сто про в основата на Фейса стоят и някакви нечисти намерения – самият факт, че не можеш току-така да напуснеш, когато си решиш и само с едно натискане на бутона, го доказва. Но прави впечатление и друго – много хора бързат да отричат, преди да са пробвали. Откъде знаят? Да се довериш на чуждото мнение сляпо е по-опасно дори от това да се довериш на Зукърбърг и компания. Аз предпочитам да говоря само от личен опит и винаги съм го правил, когато имам какво да кажа. Но това се случва, след като тезите ми са били проверени и препотвърдени от практиката. Гръбнакът на тази статия, примерно, е изграден от две години и половина „цъкане“ из Фейса. Губи се време, да, но е истинско и ти позволява да имаш самостоятелно, заверено в практиката, решение…Както се казва: „Ние не можем да защитим истината, но истината може да ни защити нас. Стига да сме запознати с нея“. Чудя се на хората, които имат по-твърда анти-позиция дори от мен, но никога не са притежавали профил във Фейсбук. Точно тези хора дълго време ме държаха в страни от мрежата, преди да реша на своя глава да опитам. Не съжалявам за решението – забавлявах се много и общувах по-плътно с читателите си през всичкото това време. Но ми омръзна. Реално получаваш по-малко, отколкото даваш. Струват ми се малко пресилени твърденията в тази статия, че Марк ще продаде профила ти на Голдман Сакс, саудитците, китайците, извънземните и руснаците. И ще разчита да спечели нещо от тях. Фейсбук е просто един балон, който ще се пръсне, като всеки балон, в който участва Голдман Сакс, между другото 🙂 Отделно, не знам какво може да спечели руското разузнаване от пиянските ми снимки, освен впечатления как изглежда махмурлукът и в България…В крайна сметка, потребителите сами решават какво да споделят и никой не ги принуждава да качват информация, която предпочитат да запазят в тайна. Дет се вика: the choice is yours. Моето желание е скромно: да не се делим на две категории: „тарикати“, които сме избягали от Фейсбук и „заубеняци“, които все още го ползват, защото не е така. Безсмислено е. Да не отричаме, преди да сме пробвали и да се вслушваме в разума, преди да сме станали твърде крайни и категорични. Да „изтрезнеем“ поне малко. Психически. Моето бягство от „социалната“ мрежа беше едно уеб изтрезняване. Но, за да изтрезнееш, първо трябва да изтрещиш… 🙂 Благодаря ти за линка и за коментара!

    Коментар от asktisho — април 7, 2011 @ 10:12 am

  21. Много хора разчитат именно на Facebook за трупане на приятелства. Това говори за липсата на социален живот, която още повече се засилва от подобни занимания. Във всички форуми, където пиша, постоянно получавам покани за реални срещи, но рядко откликвам, което буди недоумение. Трудно им е да разберат, че аз не търся приятелства – такива си имам достатъчно, при това реални. Публикувам за да споделя мои мисли и да разбера мнението на повече хора.
    В началото останах потресен, че съществуват дивотии като „блогови гаджета“, но вече не ми прави впечатление. Хубавото е, че наред с болните има и много свестни хора.

    Коментар от tutankhamon661 — април 7, 2011 @ 3:48 pm

  22. горният отговор на тишо може и да не е за мен, но намерих камъни и в моята градинка, така че ще поясня – макар да не съм имала свой профил, все пак и аз бях любопитна, така че получих достъп до профил на приятел. така използвайки неведнъж неговите „очи“ се поогледах и придобих представа за това чудо, наречено „фейсбук“. нищо не ме грабна, само се затвърдиха първоначалните ми подозрения и негативизмът ми се запази, че и засили. за това си позволих и да изкажа твърдата си анти-фб позиция.

    Коментар от Гарга Рошава — април 8, 2011 @ 11:55 am

  23. От почти година напуснах Фейсбук и нимах намерения да разкажа защо, но ти си го направил толкова добре, че просто няма какво да добавя! Има една основна причина но тя изисква повечко обяснение! Подкреяпям изцяло и причините и решението ти!

    Коментар от Dimitar N. Mitev — април 8, 2011 @ 4:51 pm

  24. Споделям същите причини заради, които трябва и аз да го напусна

    Коментар от Румяна А ндреева — април 9, 2011 @ 3:55 pm

  25. „По-добре да убиеш фейсбука си, отколкото фейсбука ти да убие теб.“

    Народна мъдрост

    Коментар от radislav — април 14, 2011 @ 1:16 pm

  26. Zdravei – Az vinagi predpotchitam da otvoria bloga ti za da tcheta puiblikaciite ti ot tam

    Коментар от Gerasim — април 14, 2011 @ 2:55 pm

  27. хехех каква ирония на съдбата… за напускането ти от фейсбук разбрах ….. от фейсбук :))))
    мъдро решение :))) и аргументите ти ги бива, но ще запазя несъгласието си за някой :))) и профила си все още :))))
    поздрави за статията :))))

    Коментар от Станислава — април 14, 2011 @ 4:55 pm

  28. Ех, Тишо, ако малко повече ползваше достъпните филтри на Фейсбук, щеше да откриеш може би и доста плюсове.
    За мен такива са общуването с хора, с които сме физически надалеч и с които категорично не се засичаме в други канали.
    До какво от профила ми имат достъп хората, определям само аз. От около 600-те „приятеля“ 2/3 са в списък „тия не ги знам“ и нямат достъп до нищо мое, освен когато поствам външни линкове. Добавям ги, защото не ми пречат; нямат достъп, защото няма нужда да имат. Който желае и се интересува, е фен на блог-страницата ми във Фейса – ако се интересуват от блога ми, а не лично от мен, така е по-правилно 🙂
    Че се губи време – губи се, но дай да не се лъжем, че ако не е там, щеше да е прекарано в спорт и интелектуални занимания, нали 🙂 Човек има нужда от губене на време, въпросът е само – къде ще избере да го изгуби.

    Коментар от Бу — април 18, 2011 @ 9:41 am

  29. […] че това (от блога на Тишо) трябва да се прочете: Защо напуснах Фейсбук? Много е вярно и изчерпателно. Споделям го напълно. Аз […]

    Pingback от За Фейсбук « Панаира на Vira — април 18, 2011 @ 11:00 am

  30. Искам да те поздравя!! Самият аз затрих преди време туитър акаунта си, после пак го активирах, защото аудиторията във Фейсбук не е толкова интелектуална, бих казал. Двете социални мрежи представляват реална и огромна ДУПКА в личната сигурност и защитата на личните данни. Но ще минат години, преди хората да разберат, защо е опасно да се споделят лични данни.

    Как мислиш да оползотвориш времето си сега? 🙂

    P.S. Веднага се абонирам по e-mail

    Коментар от man0l — април 18, 2011 @ 1:30 pm

  31. @ Бу: мерси за споделеното впечатление! В публикацията писах, че това е мое лично решение и сигурно не съм прав. Нито пък го натрапвам на други. Досега не съм съжалил за решението си. Човек може да губи времето си всякак и извън фейсбук, наистина. Лично аз го инвестирам в писане и в социален нетуоркинг на живо. За решенията на други не мога да отговарям. Поздрави!

    Коментар от asktisho — април 18, 2011 @ 1:32 pm

  32. Е, кой те кара да отговаряш за другите 🙂 Аз също споделям изцяло личното си мнение, както си видял. Друга гледна точка. Дано живото нет-уъркване работи добре за теб и приятелите ти да са наоколо 🙂

    Коментар от Бу — април 18, 2011 @ 2:46 pm

  33. Ще ми липсваш. Поне докато бирата ни стане невиртуална…

    Не одобрявам решението ти – но го уважавам.

    (И аз съм човек на крайностите, но засега няма да дърпам шалтера).

    Коментар от Пламски — април 18, 2011 @ 3:05 pm

  34. Аргументите са силни и смислени. Стореното е сторено, та няма смисъл от контрааргументи. Обаче и на мен ще липсваш 🙂

    Коментар от Mila — април 18, 2011 @ 3:17 pm

  35. Е, щом си решил – давай напред. Но сега се сетих, че заради твоята покана си направих фейсбук профил някога….

    Коментар от вили — април 18, 2011 @ 3:29 pm

  36. Много добър анализ, на същото мнение съм за несъдържателната комуникация и активността в социалната мрежа, която не прераства в ефективна и развиваща потребителя комуникация. От юни месец стартира нов тип социална мрежа, в която всеки ще може да се информира и споделя по качествено нов начин, който ще дава възможност интелигентните хора да не се чувстват изолирани в иначе „социалната“ среда.

    Коментар от Петър Лозанов — април 18, 2011 @ 3:45 pm

  37. Явно ти си по-мил човек от мен и затова си оставил Фейсбук да ти се качи на главата. 😉 При това положение няма как – добре е, че си му дръпнал щалтера.

    Аз поначало гледам на отношенията си със социалните мрежи като на студена война. Дебна ги и не им давам много-много да се разпищолят. Пазя си пространството от набези на непознати другарчета. Не приемам никакви покани за ферми и подобни свинщини. Внимавам (общо взето) какво споделям.

    И оцелявам – досега май не съм позволявала Фейсбук да ми отнеме повече от 10 минути средно дневно при 200 приятели. 🙂

    Коментар от Mariana Evlogieva — април 18, 2011 @ 4:07 pm

  38. Браво,много ми харесаха аргументите ти, дори ме карат да се замисля и аз… а с какво са се занимавали хората на работа, когото още не е имало Интернет?:-)

    Коментар от Cvetelina — април 18, 2011 @ 11:05 pm

  39. […] на Тишо, че ми спести перипетиите, през които той е минал. С […]

    Pingback от Без Facebook « Графът — април 20, 2011 @ 1:11 pm

  40. @ Бу: пръснати са в целия свят, което е обичайно за 21-ви век, но не мисля, че точно фейсбук ме „свързваше“ с тях. Те са причината да съществува фейсбук, не обратното…Виртуалното (само)убийство на профила в една клюкарска мрежа не значи, че си готов да се лишиш от удобствата на съвременните комуникации. Те, за щастие, предлагат огромно разнообразие. Безплатни са и всеки може да избере своя най-подходящ „инструмент“, за да поддържа връзка със света. Аз просто хвърлих един изхабен и амортизиран инструмент в коша, нищо повече. Сигурно ще го заменя с друг в най-скоро време…

    @ Пламски: а ти на мен – не 🙂 В положителен смисъл. Мога да те чета и без задължително да минавам през „посредници“.

    @ Мила: виж по-горе 🙂

    @ вили: Надявам се, че не съжаляваш. Повлякох много хора тогава. Аз не съжалявам за времето, прекрасно с (във) фейса. Но то изтече. Всеки ще си прецени кога е дошъл неговият момент.

    @ Петър Лозанов: харесвам интрото на дотслейв 🙂 Малко повече ингормация „от кухнята“ ще издадеш ли? 🙂

    @ Марияна Евлогиева: ми какъв е смисълът да се дебнем, като може да се хванем? 200 приятели са малко. Хората вече и на 2000 се мръщят 🙂

    @ Cvetelina: И аз това се чудя – бабите ни как са организирали седянки без туитър и фейс? 🙂 Тогава върховното постижение на технологиите, навлизащи в бита на масовия човек, са били грамофонът, телефонът, радио апаратът и моторът с кош. Верно и сега си „вървежен“, ако имаш мотор, но тогава сръчкванията са били някак на живо. Бас хващам, че е било по-интересно!

    Коментар от asktisho — април 20, 2011 @ 6:56 pm

  41. Ирония ли е че ще споделя това в фесбук или е по-голяма ирония е че именно там го открих.Прав си за всичко. Хубава статия, а и научих нещо полезно, че все пак има начин да изчезнеш безследно.

    Коментар от Тиквеник — април 20, 2011 @ 7:49 pm

  42. Мерси за комплимента, Тиквеник! Никаква ирония не виждам. Просто Фейсбук е като лампата за мухите – прекалено лесно е да се увлечеш. И прекалено трудно да не изгориш…Наричат го още „стадно поведение“. Аз предпочитам по-малко обидния термин „балон“. Както казват мъдрите дебели книги: „И това ще мине“ 🙂

    Коментар от asktisho — април 20, 2011 @ 10:36 pm

  43. Не съжалявам, Тищо. И аз съм на моменти. Има дни, в които съм с часове вътре, но има дни в които въобще не влизам. Даааа, ще дойде моят ден 😉

    Коментар от вили — април 21, 2011 @ 6:50 pm

  44. @ Вили: Съвсем не е задължително да идва. Но всичко омръзва. Просто в един момент разбираш, че мъртви алгоритми крепят „приятелствата“ живи…Всичко е изкуствено. Схващаш колко празна е кутията… Изключваш монитора и се оказваш сам, в тъмното, на другия край на света, на хиляди километри от тях… Извинявам се много, ама истински приятели са тези, които са до теб, когато ти трябват. Реално, не виртуално. Достатъчни са само един-двама. Не ти трябват хиляда. Наречи го български стандарт „стар приятел“. Като вали дъжд – да го преживеете заедно. Да излезете навън под светкавиците. И да пиете джин. Примерно. Останалите „приятели“ от „виртуалната“ мрежа по света да го духат в един такъв момент. Не мислиш ли? А истинският живот е низ от такива моменти…

    Коментар от asktisho — април 22, 2011 @ 3:34 am

  45. благодаря ти пич от 9 месеца се чудя как да си залича профила във феиса

    Коментар от ico — май 21, 2011 @ 7:21 pm

  46. Абсолютно прав си !!!!!

    Коментар от ani — май 28, 2011 @ 3:36 pm

  47. Чудесно решение, доку що бях решила да се регистрирам,имам мнение за Вас от Блога Ви. Чудесни позиции, чудесни неща чета там….
    Фейсбук отдавна не е сайт, чрез който просто невинно разменяме снимки и се уговаряме за срещи, той постепенно и незабелязано прониква във всяка сфера на личния ни живот и трайно се установява в него. Интересното е, че ние доброволно ставаме жертва…затова се отказах …благодаря Ви. Та нали под думата „личен живот“ разбираме, наистина личен, е нека моят си остане такъв! Успех Тишо!

    Коментар от Димова,Т — май 28, 2011 @ 7:07 pm

  48. @ ani: Това само времето ще покаже. За мен нещата са в минало свършено време и нито за секунда не съм съжалил досега. Социалните контакти ми се увеличиха. Обаче на живо. По-малко, по-конкретно, по-плътно, по-истински. С акцент върху практическите резултати. Който иска да продължава всеки ден да цъка върху албуми, статуси, коментари. Гледам, че и тази статия много се чете там 🙂 Има си, обаче, блогове за целта: по-пълноценна комуникация и по-качествено споделяне. Там „партито“ винаги е у „вас“. И те са под въпрос. Ама все пак…

    Коментар от asktisho — май 28, 2011 @ 7:11 pm

  49. @ Димова: Много сте мила, макар наистина да не го заслужавам с моите твърде крайни позиции понякога , но все пак ви благодаря! 🙂 Описвате ситуацията разумно. Става малко като с жабата и тенджерата – ако я пуснете на вряла вода, ще отскочи, ако я сложите в хладка вода и бавно започнете да нагрявате, ще се свари. На мене ми трябваха цели две години докато разбера, че съм жаба. 🙂 Е, по-добре късно, отколкото никога.

    Коментар от asktisho — май 28, 2011 @ 9:15 pm

  50. Аз си направих профил във фейса преди нянколко месеца. Просто от любопитство, макар и с известен страх за моите лични данни. Внимателно допуснах само около 30-ина души мои познати или хора, с които се „запознах“ там. Профилът ми не беше достъпен за всички, а само за тези, които аз преценя, че мога да допусна. Имах само снимка, нищо друго. Не мога да отрека факта, че относно моята работа намерих много материал, който не бих могла да видя в сайтове, колкото и да търсех. „Изсмуках“ всичко, което можеше да ми бъде от полза и ми писна. Закрих профила си, но скоро ми се наложи да се свържа с тези хора отново по работа. И сега пак трябва да активирам своя – ето това е зависимост от фейсбук. Аз не клеча по цял ден пред компютъра, защото нямам такова време, но с удоволствие гледам материали, публикувани от мои колеги, които са много полезни за мен. И ще го активирам, колкото и да не ми се иска. А колкото до личните данни – всеки компютър и мобилен телефон може да бъде проследен за минута, ел. адрес – също, по улицата е пълно с камери, а да не говорим пък за лични карти и ЕГН-та. Когато получавам колет в пощата ЕГН-то ми се записва от служителката в един халваджийски тефтер, който всеки може да отвори и погледне. Затова съм на мнение, че едно нещо никога не е само добро или само лошо, просто зависи с каква цел се използва.

    Коментар от Краси — юни 1, 2011 @ 4:10 pm

  51. @ Краси: Благодаря за коментара, Краси! Наистина е така. По отношение на професионалната социализация, обаче, има по-подходящи решения. Едно от тях е LinkdIn. Аз се махнах от фейса главно заради себе си, а не заради някой друг. Беше чудесен начин да поддържам връзка с читатели, но и доста плитък. Губеше ми страшно много време срещу минимална ефективност, защото по едно време разбрах, че всъщност не общувам редовно с всички от френд листата, а реално поддържам връзка само с 10-ина човека, които непрекъснато кибичат там. Другите пропускат всичко, така или иначе. Но с тези десетина човека яко си губим времето взаимно, за сметка на това. Сега с тях си пишем на имейла за по-важните неща, за по-маловажните не съжалявам, че съм ги пропуснал. Беше си облекчение да я махна тая краста да ти кажа. Още не съм съжалил.

    Коментар от asktisho — юни 1, 2011 @ 6:43 pm

  52. И аз мисля да я махна тая глупост !!

    Коментар от Coco — юни 7, 2011 @ 12:35 am

  53. Ти си луд човек бе, как ще живееш без фейс бук?! Ще умреш от скука до края на живота ти!!!!!

    Коментар от bobi — юни 9, 2011 @ 9:29 pm

  54. Браво, страхотно написано! Направих същото с моя профил, някъде в началото на март. Признавам, тежки ми бяха тези 14 дена, в които не трябваше да влизам във фейсбук за да бъде профилът напълно изтрит, но след като ги устисках настъпи едно отдавна забравено блаженство, започнах да заспивам няколко часа по-рано, да ми стига времето за много повече неща и т.н. Вярно, тази година ми честитиха рождения ден има-няма 15-20 човека, но им се зарадвах много повече отколкото на стотината поздравили ме миналата година на стената! И аз не убеждавам никого от приятелите ми да си изтрие профила, но вече около три месеца без фб се чувствам много по-добре и за миг не съм съжалил за решението си!
    P.S. Поздравления за текста още веднъж!

    Коментар от Владо — юни 9, 2011 @ 11:29 pm

  55. @ боби: щом казваш…

    @ Владо: ако 30 000 непознати човека те поздравят за рождения ти ден, от това по-приятно ли ще ти стане? Надявам се, че не. 🙂 И аз ти благодаря за коментара!

    Коментар от asktisho — юни 10, 2011 @ 3:40 am

  56. Странно!? Аз получих тази тема във Facebook… въпросния Тишо напуснал ли е Facebook или не? Някак оставам с впечатлението, че това е друг начин да се привлече внимание

    Коментар от Teri — юни 15, 2011 @ 6:48 pm

  57. @ Teri: Напуснал е. Виж линковете за споделяне под статията най-долу. Всеки може да разпространи този текст. И не само във Фейсбук. Но определено там най-много се чете. Говори ми го статистиката на посещенията в този блог. Това, че съм напуснал Фейсбук не означава, че читателите ми също трябва да го направят. Нямам нищо против да следят и споделят творчеството ми в социалните мрежи. Просто аз лично за себе си реших да не губя повече време с точно тази социална мрежа, а да го инвестирам в създаване на ново и качествено съдържание. Текстове тук значително се увеличиха, след като го направих. Честотата на публикуването им – също. Но това си е мое решение и ге го натрапвам на никого.

    Коментар от asktisho — юни 17, 2011 @ 8:25 pm

  58. И аз имам профил във фейсбук ,влизам много рядко , но въпреки това за мен това е антисоциална мрежа ! Това не е общуване , след като не знаеш в действителност кой е от другата страна .И докъде се свежда общуването – „ах “ и ох “ ,“ колко са сладички „, “ колко са милички“ и още куп възклицания ! Предпочитам да се обадя по телефон да честитя по случай повод , от колкото да пиша поздрави . Учудвам се обаче на качени снимки със деца от различни институции !Дали имат декларирано съгласие от страна на родителите им !

    Коментар от Niki — юли 20, 2011 @ 1:03 pm

  59. ХИЛЯДИ БЛАГОДАРНОСТИ НА ГОСПОДИНА НАПИСАЛ СТАТИЯТА МНОГО ТОЧНОЕ ОПИСАЛ ВСИЧКО ПРОСТО СЕ РДАВМА ЧЕ ОТКРИХ ТОЗИ МАТЕРИАЛ ОКОНЧАТЕЛНО ЗА Д АМЕ МОТИВИРА Д АСЕ МАХНА ОТ ТАЗИ ИЗМИСЛЕНА СОЦИАЛНА МРЕЖА ПЪЛНА СЪС ПСИХЯСАЛИ И НАРЦИСТИЧНИ ОТ НЯКОЛКО ЧАСА НЕ СЪМ ТАМ И НАИСТИНА ЧУВСТВАВ ЧЕ ПОЧВАМ ДА ДИШАМ ПО-ЛЕКО БЛАГОДАРЯ ВИ ГОСПОДИН ДИМИТРОВ ОТДАВНА СПОДЕЛЯХ МИСЛЕНО ТОВА КОЕТО СТЕ НАПИСАЛИ И МИ ТРЯБВАШЕ МАЛКО ПОДКРЕПА ЗА ДА ВЗЕМА ТОВА МЪДРО РЕШЕНИЕ

    Коментар от Mery — август 21, 2011 @ 8:56 pm

  60. Изпратих едно писмо и си излях гнева на една тъпа кучка,тя пък взе ,че сигнализира полицията.Веднага след сигнала изтрих профила си и данните си.Но нали знаете приjеснявам се,дали могат да засекат от кой компютър е изпратено писмото ,въпреки,че профила ми е изтрит и не се появява името ми вече в търсачката в тъпият Фейс.

    Коментар от Lubo — август 25, 2011 @ 8:43 pm

  61. Фейсбук, това е една вече толкова дрезнеща социална мрежа, че вече нямам идея. Аз нямам чувство за самота но просто пората вътре са се побъркали както и всички фактори които изреди по-горе. За съжаление това ще става все повече и повече. Интернет като цяло е станал като болест за всеки един човек ползващ го активно. Наистина върши чудесна работа когато става на въпрос да намериш информация и т.н. но човек по някоето време става зависим :).

    Коментар от tiririram — ноември 9, 2011 @ 10:03 am

  62. http://socializator.co.cc е мощен иструмент за оптимизация на Facebook, Twitter, Youtube, Google страници и уеб сайтове. Всичко в сайта се базира на разменена активност, където ще получавате точки за всяка своя активност и впоследствие ще можете да разменяте вече спечелените точки за likes, +1, follows, гледания в youtube и трафик за сайта си.

    Коментар от Webber — ноември 15, 2011 @ 4:34 pm

  63. Здравей, Тишо. На мен твоят фб профил определено ми липсва : ) дори да не съм била от най-коментиращите, нещата, които си поствал, са ми харесвали и са ме карали да се замислям за това-онова. нямам време да изчета всичко, което е изписано по-горе и се извинявам, ако повтарям нещо вече обсъждано, но все пак: замислял ли си се да направиш страница на блога си, не личен профил? така наистина ще достигаш до по-широка аудитория, без да смесваш строго личното с онова, което е предназначено за по-широк кръг от читатели? поздрави и браво за хубавите писания, Надя

    Коментар от Надежда Русева — ноември 16, 2011 @ 11:13 am

  64. Толкова е вярна тази статия …до болка познатите си мисли прочетох тук .Особенно последната …чуството за самота не ме напусна -да!

    Коментар от emotivnoluda — януари 6, 2012 @ 12:01 am

  65. На мен също не ми харесва защото от тук ми откраднаха паролата и дори влязоха в пощата ми и затова мисля че сайта не е достатъчно защитена напротив . И какво ли съм намерил тук ????? Само клюки и нищо интересно .

    Коментар от господин — януари 24, 2012 @ 8:56 pm

  66. преди 40години майка ми се разхождала под ръка с баща ми в очакване на първото си дете. Когато минавали под една тераса майка ми възкликнала „ауу на тази колко са й захабени дрехите! Сигурно си е купила от новите автоматични перални“. Разсъжденията ти ми звучат горе долу по същият начин. Отговора на всичките ти възражения е един: „И какво от това?“

    Коментар от роси иванова — март 7, 2012 @ 11:36 am

  67. @ роси иванова: Отговорът на твоето възражение, пък, е написан по-горе, в самия текст: нищо. Направих го заради себе си, не заради някой друг и не искам да налагам примера си, ако го смяташ за неудачен. Просто личната ми идеология е следната: видиш ли ВСИЧКИ да се тълпят в една и съща посока, прави точно обратното – бягай надалеч от камбанките. Отъпканият път на стадото невинаги е най-добрият, а и там със сигурност ще срещнеш гегата на овчаря, плюс зъбите на овчарското куче.

    Коментар от asktisho — март 8, 2012 @ 12:07 pm

  68. Стената във Фейсбук , вероятно е стената която сме издигнали между себе си и другите.

    Необходимостта да пишем на нея е безмълвния вик на самота, че иначе никой няма да влезе в „дома ни“ – тоест сам да потърси общуване, и да приеме най-нежните и несъвършени наши части без да раздава присъди и забележки. Да му е разрешено само „да харесва“ …

    И аз минавам през нещо такова. Споделих някои неща в блога си :

    http://lyuliak.blog.bg/lifestyle/2013/05/18/bez-feisbuk.1111379

    Коментар от Pavlina Stoianowa — май 18, 2013 @ 12:44 am

  69. За бабите и дядовците, може би е неразбираемо как така е трудно да се откъснеш от някаква си интернет страница, след като нито те храни нито те докосва нищо. Но за нас всички, които сме свикнали да посещаваме фейсбук страницата си поне веднъж на ден е трудно.Трудно е да се разделиш това клюкарстване, кой къде бил или къде се е снимал, лично мен може би снимките ме привличат и влизам често, може би не всеки ден, но през няколко дни съм там. Поздравявам те за окончателната раздяла и мой приятели се опитваха, но отново се поддаваха.

    Коментар от камини цени — юли 1, 2014 @ 8:59 am

  70. 800 приятели във фейсбук, които са внимателно подбирани?! Няма начин. Виж, аз съм човек, който комуникира само с познати и внимателно подбирани хора в социалната мрежа и за 8 години в нея числото на приятелите ми е в пъти под 800. Това е внимателно подбиране! Няма начин фейсбук сам да ти добавя приятели без запитване. Зомбираш се. Колкото и да не ти се вярва си забравил част от тези, които си аднал преди време. При 800 души е нормално. Както се зомбираш и с това, че на някой някъде му е много важна информацията в профила ти.
    Фейсбук има много полезни приложения и убива времето само на хора, които не могат да отсеят полезните му функции от глупостите. Наистина има хора, с които няма как да комуникираш редовно извън фейсбук, а те понякога са ти полезни – например хора в чужбина. Съвсем случайно там съм откривал и хора, на които съм изгубил следите и сме подновявали приятелството си на живо – с излизане и т.н. Хора, които може би никога повече нямаше да видя в живота си, ако не ги бях намерил във фейсбук. А това, че фейсбук те спира да се виждаш с хора на живо и едва ли не убива истинското приятелство е пълна глупост. Фейсбук може да възпре хората от реална комуникация само, ако те го пожелаят, не могат да се организират и вместо да излязат да пият бира, стоят пред компютъра. Но те ще го правят това, дори и когато нямат фейсбук.

    Коментар от Божидар — ноември 17, 2016 @ 12:46 pm

  71. @ Божидаре, не знам дали ти прави впечатление колко стара е тази публикация и колко отдавна вече нямам фейсбук, братле! Благодаря ти за приноса, има логика в твоите думи, но нека всеки да запази своя избор за себе си, става ли? Предпочитам социализацията на живо, партитата на живо, женските бедра на живо (дори когато не са съвсем добре обръснати/епилирани) и, въобще, животът да се случва на живо… Почти десетилетие го прилагам на практика и няма да се върна назад. Уважавам твоето мнение, обаче фърст-пърсън-три-де експериментът си е за предпочитане, пък ако ще и да дращи…

    Коментар от asktisho — декември 3, 2016 @ 1:15 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.