Писателският блог на Тишо

март 21, 2011

Неговата Азия

Настъпва момент, в който знаете със сигурност какво точно трябва да направите, как да го направите и къде трябва да отидете.”

/Екхард Толе, Нова Земя/

Случайно се запознахме с мореплавателя Райко Матеев във Фейсбук. Аз отмарях след дълъг ден по пистите на Пампорово, а той ми пишеше от горещите пясъци на остров Пукет. Заговорихме се за литература и решихме да разменим книжки с автограф, както често правят авторите. После, директно от Тайланд, в пощенската ми кутия кацна „Моята Азия” на Райко Матеев. Прочетох я и бързам да споделя това, което открих вътре с вас, а то наистина е впечатляващо! Отдавна не бях чел приключенска литература за опасни плавания до далечни страни, още по-малко от български автор, оща по-малко: в първо лице, единствено число и вдъхновено от истински случай. „Моята Азия” на Матеев е толкова увлекателна, че ми се иска ей сега, набързичко да ви я преразкажа цялата, но съм наясно, че така ще ви разваля кефа.

И все пак, накратко: докато се излежава на приказен плаж в тропическия рай, авторът вижда в залива да акостира красива платноходка, струваща няколко милиона долара и плаваща под американски флаг. Той мигновено скача в кристално чистите води и се приближава с плуване, за да я разгледа. Като всеки българин на средна възраст и с ограничени средства, авторът си дава сметка, че да притежава свободата и разкоша да кръстосва моретата с подобна красавица едва ли някога ще му се случи точно на него. Не и в този живот. Или, както казват българите: „очи пълни, ръце – празни”. Но дори авторът тогава не знае, че получава свещен миг на просветление и, че този наглед обикновен момент (всички сме виждали скъпи лодки по пристанищата) ще преобърне живота му завинаги и ще промени всичко, свързано с него.

Решението подсъзнателно е взето, а останалото, както се казва, е история. Матеев се прибира в родината, купува старата платноходка на свой приятел, тегли заем от банка, инвестира няколко години труд и всичките си спестявания в неуморни усилия да пригоди лодката за
презокеански плавания, да ушие нови платна, да оборудва „Хелиос” с необходимата навигационна техника, да изкара курсовете, да получи всички необходими документи и разрешителни, да набави стотиците килограми гориво и храна за дългото пътуване и да си намери спътник за опасното приключение. Последното се оказва най-трудно. На теория всеки е готов да последва мечтите си, но когато се отвори практическа възможност за това, човек обикновено губи кураж, дава на заден и предпочита да замени свободата си за сигурност. Но Матеев успява да намери достатъчно луд спътник и на борда му съвсем скоро се озовава младият и надъхан Светльо от Шумен.

Следват 14 000 километра през няколко морета и един океан – от Царево до о-в Пукет в Тайланд и от там – до Сингапур.

Докато четях премеждията, неизбежно свързани с едно такова опасно начинание, не можах да не си спомня за Индиана Джоунс, където главният герой на всяка крачка се разминаваше с различни, но сигурни варианти за внезапна смърт. Само част от предизвикателствата, пред които се изправят героите в тази съвременна Одисея включват: неотбелязани върху картата, опасни плитчини, неосветени платформи, корумпирани и крадливи арабски митничари, напрегнат трафик в тесните канали, пълни с огромни, транс-континентални контейнеровози, коварни, въоръжени до зъби войници от бреговата охрана на арабски страни, подводни течения, хищни риби, убийствено тропическо слънце, сомалийски пирати, невидими остри скали, насрещен вятър, недостиг на храна и вода, продължително безветрие, жестоки морски бури, дъждоносни шквалове, шест метрови вълни в океана, за които ме е страх дори да си помисля, но са описани майсторски и от първа ръка, плюс още много, много други. Всяко едно от тези премеждия е в състояние само за няколко секунди да изпрати малката платноходка, двамата й капитани и мечтата им на дъното на световния океан. Но това не се случва. Сигурната смърт десетки пъти се разминава на косъм от тях и авторът не без основание стига до извода, че Човекът в небето го обича.

Трябва да прочетете тази книга. Лудото морско приключение е само част от нея. Биографията на Матеев е супер интересна и чудесно преплетена в повествованието. В нея няма нищо стандартно или поне нищо, което ние, българите, да сме свикнали да наричаме „стандартно”. От длъжник на банка и мореплавател в самоубийствено опасна авантюра, Райко Матеев се превръща в горд собственик на фалирал ресторант от другата страна на земното кълбо, разделя се с яхтата и открива бар за тайландски момичета на плажа.

Любителите на ветроходството и подводния риболов ще получат много полезни практически съвети, както и всички, които са решили да посетят Тайланд като (секс) туристи. Екзотичната страна крие редица капани за неподготвения европеец и Матеев е така добър да ги синтезира в края на томчето си, за да превърне отпуската от потенциален кошмар в незабравимо преживяване. Страниците на „Моята Азия”, освен всичко друго, са пълни с чудесни философски
откровения на тема будизъм. Те съдържат и кулинарни подробности от изключително богатата тайландска кухня, в сравнение с която дори китайската изглежда като постен гювеч. Книгата изобилства от наблюдения върху бита, религията и традициите на далечни народи, където за порно списание се влиза в затвора, а за пакетче марихуана се отива на бесилото, но проституцията е честен и уважаван бизнес, а будистите-адепти лекуват само с един допир. Това са 328 страници за предопределеното и липсата на предопределеност в този луд и пъстър живот.

Ето, че без да искам, все пак ви разказах книгата, но не се чувствам гузен от това. „Моята Азия” не е разказ с неочакван край, а личната биография на един смел български мореплавател, превърнал се в гражданин на света и това тук е само 1% от удоволствието. Останалите 99% са скрити между кориците на приятно ухаещото и чудесно подвързано томче от издателство Колибри.

Благодаря на автора, че ми позволи да се докосна до уникалната му съдба! Идеята за това ревю беше изцяло моя, но не мисля, че успях да споделя всичко, което ме впечатли в книгата с вас. Всъщност, трябва да прочетете „Моята Азия”. Тя определено е най-доброто, излязло от
български автор през изминалата 2010-та година. Готов съм да преглътна егото си на писател и да поставя дори моите „33 любовни истории” с една идея по-назад в класацията.

Желая ви попътен вятър!

Тихомир Димитров

4 коментара »

  1. Така като чета, че това си е една малка енциклопедия за Азия :))) При първа възможност ще се нахвърлим върху нея :)))) Благодаря за ревюто🙂 беше много интересно, както винаги🙂

    Коментар от Станислава — март 21, 2011 @ 5:01 pm

  2. Това звучи изключително интересно, благодаря ! А познавайки вкуса ти – ще ми хареса задължително =)

    Коментар от pierrot — март 21, 2011 @ 7:28 pm

  3. Тази книга задължително ще я прочета! Най-много се радвам, че е написана от БЪЛГАРИН!

    Коментар от Цветанка — март 22, 2011 @ 10:30 am

  4. О да, ще се чете с кеф! Преди време ми я препоръчаха приятели, които бяха на екскурзия в Тайланд, сега вече знам със сигурност, че е имало защо🙂

    Коментар от Анелия — март 22, 2011 @ 5:03 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.