Писателският блог на Тишо

декември 24, 2010

Един съвет, едно пожелание и куп благодарности

Искате ли да ви изплющя едно клише? Ето го:  „Краят на годината е подходящ момент за равносметка!” Ама не е ли? С разума, който ни е дала природата, ние много добре знаем, че „краят на  годината” е само едно преместване на механично задвижвана стрелка върху циферблата на часовника. С разума си ние помним, че изобретихме времето, за да улесним търговията и земеделието, но също така знаем, че то е само една абстракция – илюзия, която съществува единствено в нашите глави. Но умът ни се нуждае от време, за да осмисли, измери, разбере и докаже съществуването си. Ето защо, в края на годината той обича да прави равносметки, да хвърля пиратки и да се напива с шампанско. Няма лошо. Въпросът е да правим разлика между разума и ума, между интелекта и духа, между преходното и вечното, въпросът е да не бъркаме цялото с проявленията на неговите форми. Да не се губим в тях. Защото може да станем много умни, но пак да си останем неразумни. Мъдростта е състояние, присъствие, тя не е мисъл или някакво постижение, като трупането на знания, примерно.

Такива неща ми говори Екхард Толе в тоалетната напоследък. Много обичам да чета екзистенциална литература там. Има дълбока символика в ситуацията, не мислите ли?

Съществува още един празник в края на годината и това е раждането на Човека, дошъл да ни покаже, че нещото, което считаме за солидна материална действителност е само една илюзия, игра. Помоли ни, ако не можем да го прoумеем с мозъците си, да повярваме в личния Му пример. Рождество Христово е истински празник за човечеството, не само за християните и, макар също да няма нищо общо с абстракцията време, аз го намирам за една идея по-смислен от преместването на стрелката върху циферблата. Като празник. А истината е, че няма повод да си тъжен през останалото време. Но ние сме избрали най-тъжното място за живеене в света и по природа сме си депресари, така че Коледата е светъл момент в мрачната ни действителност – рядко изключение, в което си позволяваме да бъдем хора.

Ще използвам „времето за равносметка” да ви дам един съвет, да ви отправя едно пожелание и да ви изкажа куп благодарности.

Съвет: Бъдете истински християни, юдеи, мюсюлмани, будисти или каквото там са ви учили, че е „единственият правилен път” и поне по Коледа  се опитайте да бъдете хора – с една идея по-мъдри и с една идея по-щедри от останалите дни в годината. С една идея по-малко разсъдливи бъдете и по-малко обсебени от себе си. Направете нещо за някой друг, без да очаквате нищо в замяна. Дали ще е подарък, дребен жест на внимание, вдъхване на кураж в трудна ситуация, парично дарение за кауза, в която вярвате или безплатен, доброволчески труд, поне веднъж направете нещо за Цялото. И цялото ще ви се отблагодари с цялата си мощ през идната година. По закона на изобилието ще получите многократно повече от това, което сте дали, но даването трябва да ви носи удоволствие. Така че, реално, съветът ми е да направите нещо за себе си по Коледа. Провокирайте природата да ви покаже колко сте стиснати и да ви сложи в малкия си джоб, като ви демонстрира щедрост. Но трябва да  започнете първи! И не забравяйте „черния лебед”. Оглеждайте се за резултатите. Те ще дойдат някога, след време, но от друга, неочаквана посока – не точно там, където сте дали. И много повече, отколкото сте дали. Така действат нещата…

Пожелание: „Здраве, щастие и успехи в училище!” Хехе, шегувам се. Няма да ви пожелая нито едно от тези неща, защото не ви мразя. Болестите и страданието понякога са единственият ни учител, щастието е субективно понятие с относителен характер и твърде често означава нещастие за някой друг, а успехите в училище са точно толкова важни за реализацията ви като Личност, колкото важни са трамваите за движението в Злокучене. Затова ви пожелавам повече Любов. „Обичайте и правете каквото поискате!” Всичко е разрешено, когато обичаш. И тогава нито здравето, нито щастието, нито успехите в училище ще са някакъв проблем. Но не ви пожелавам да бъдете обичани, да ви обича някой друг. Пожелавам вие да се научите да обичате от цялото си сърце. Пожелавам го и на себе си…

Благодарности: вече няколко пъти споменавам, че съществуването на този блог, на цялото ми творчество и на една от многото ми „роли” в „театъра на глупците и слепците”, наречена „писател”, щяха да са невъзможни без вас – читателите. По някаква неразумна причина аз обичам да играя тази роля и дължа удоволствието си изцяло на вас. От сърце ви благодаря, за което! Благодаря ви, че четете „Писателския блог на Тишо”, че прощавате нерядко глупавите ми и крайно емоционални залитания, че помагате с опит или съвет и добра дума в труден момент, че участвате в дискусиите с личното си мнение, което „струва” точно толкова, колкото и моето, по абсолютно всички въпроси, че харесвате и коментирате книгите ми, че ги разпространявате сред приятели, че разпръсквате словото! Благодаря, че ви има!

В момента излизам от един дълбоко сантиментален и много егоистичен период в живота си. Причината да прекарам толкова време там беше, че предпочитах да реагирам на ситуацията, вместо да я създавам. А реагирах, защото съм прекалено чувствителен по натура. Ето, признах си го! През този период аз обичах да вярвам, че „и сам войнът е войн”, но вие ме убедихте, че това не е точно така. „Виновни“ за осъзнаването ми сте вие – хората, с които вече четири години общувам тук, чрез този блог. Трябва да напиша отделен ферман, ако тръгна да изброявам имената на всички, които ми удариха едно рамо по пътя, затова просто искам да ви кажа: БЛАГОДАРЯ! Никога няма да забравя нито един от вас и това, което направихте за мен!

С ваша помощ последната ми книга за два месеца достигна аудитория, която никое българско издателство не може да осигури. Вие редактирахте текстовете ми, изработихте и избрахте корицата на вашата книга, посочихте ми слабостите и грешките в нея, дадохте ми ценни напътствия и съвети, споделихте откровеното си мнение, направихте сборника ми достъпен във всякакви електронни формати, разпратихте го на приятели, роднини и познати, написахте чудесни ревюта и презентации, взехте невероятно интересни интервюта, общувахте изключително честно с мен и през цялото време, откровено да ви кажа, аз имах усещането, че се нося на вълните на вашата признателност. Е, дано скромният ми труд да ви е харесал, но дори това да не е така – не се колебайте да го споделите с мен. Аз, като автор, правя всичко заради вас. Съществуването на този блог и на абсолютно всичко, свързано с него, нямаше да има смисъл без вас – читателите!

От все сърце ви благодаря!

Ще продължаваме да сме заедно и през следващата година, ако справедливият план на Вселената включва това, а на мен винаги ще ми бъде приятно да общувам лично, пряко и лице в лице с вас, дори тези „срещи” понякога да са истинско изпитание и за двете страни. Всъщност, именно заради това…

Весели празници ви желая!

Тихомир Димитров

Advertisements

10 коментара »

  1. весели празнници, Тишо! желая ти хармоия! 🙂

    Коментар от workshopofniili — декември 24, 2010 @ 3:42 pm

  2. Благодаря за прекрасната статия, полезните съвети и споделените мисли. Желая ти хубава нова година!

    Поздрави!

    Коментар от Биляна — декември 24, 2010 @ 4:29 pm

  3. Весели Празници! Аз пък ще ти пожелая здраве, щастие и успехи, изпълнени с любов и обилно осветени.
    Творчество, писане, и пак творчество. Много изненадващи, разстърсващи и прекрасни „черни лебеди“.

    Наздраве 🙂

    Коментар от radislav — декември 24, 2010 @ 6:15 pm

  4. Честито Рождество Христово, майсторе!
    Възхищавам се на творчеството ти!

    Коментар от Кръстю — декември 24, 2010 @ 6:53 pm

  5. Искам да кажа че ти си човек който може само да вдъхновява… Продължавй все така!
    Всички имаме нужда от повече хора като теб… Весела Коледа, Тишо!

    Коментар от Емилия — декември 24, 2010 @ 8:33 pm

  6. Много ви благодаря за мощните думи, обичам ви! Обичайте се и вие, защото сте прекрасни…

    Коментар от asktisho — декември 26, 2010 @ 12:28 am

  7. Това за мъдростта, че е състояние…..много е вярно! Успех и на теб догодина 🙂

    Коментар от Dimitar N. Mitev — декември 29, 2010 @ 3:59 am

  8. […] за пореден път всеки човек да си направи кратка „равносметка“ и да потърси за пореден път отговор на немалко […]

    Pingback от Опит за летене « Преди да полетиш — декември 29, 2010 @ 8:34 pm

  9. Весели празници и от мен и да, този път съм съгласна с всичко, дори с това, че болестите са уроци. Нека обаче са по-малко, за да имаме доказателство, че живеем добре. Това, заедно с много вдъхновяващи преживявания, ти пожелавам аз, една скромна посетителка в това чудесно интернет-местенце 🙂

    Коментар от Yang — декември 29, 2010 @ 9:17 pm

  10. Весело посрещане на Новата Година! Много вдъхновение, хъс и мотивация през 2011-та година!

    Коментар от zvetanka shahanska — декември 31, 2010 @ 4:38 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s