Писателският блог на Тишо

декември 14, 2010

Защо бракът умира?

Станах на 32 и повечето ми приятели, които не са сингъл, са разведени. В пресaта и в Държавен вестник пише, че бракът умира – творят се сериозни материали и се гласуват сериозни закони по въпроса – който иска да чете.

Защо бракът умира?

Защото мъжете абдикираха от него! А жените, които умеят да се приспособяват, ги последваха…

Феминизмът тръби, че бракът е система за патриархална експлоатация и заробване на жената. Превръщал я в частна собственост. И е прав. Но да погледнем нещата от друг ъгъл: някои жени просто ги устройва да са домакни и майки. Мисълта да бухат наравно с мъжете по-скоро ги разстройва.

Бракът умира, защото мъжете абдикираха от него, уважаеми!

Той няма нищо общо със семейството, нека сме наясно – хората ще живеят по двойки и ще си правят деца по двойки до края на света, независимо какво мисли законодателството на страните им или съветът на старейшините им по въпроса, ако живеят в племена.

Говорим за институцията на брака. Тя умира.

Хубавото е, че няма да вземе нито любовта със себе си, нито свободата. Ако си представим брака като озъбена муцуна на давещ се хищник, подал глава над водата, с цел да си поеме въздух, грайферът на ботуша ми е този, който ще върне муцуната там, където й е мястото – под водата, в миналото, при удавените тъпи, злобни идеи.

Бракът умира, защото мъжете абдикираха от него.

А те абдикираха, защото той вече НИЩО не им носи. Абсолютно нищо.

Патриархален или не, бракът гарантираше сигурност в миналото. Както на мъжете, така и на жените гарантираше сигурност. Предпазваше ги от вродения им страх от несигурността.

Мъжете предпазваше от вродения им страх от несигурността на женската природа – гарантираше им, че ще увековечат гените си и, че правото върху собственото им поколение ще принадлежи единствено на тях.

Жените предпазваше от вродения им страх от несигурността на Фортуна – гарантираше им, че в студ и пек, в сняг и дъжд, все някой ще е длъжен да се грижи за тях и за техните деца.

Днес подписът в гражданското не гарантира вече нищо. На никого.

Днес мъжете виждат в жените си бъдещи самотни майки, които гледат собствените им деца и монополизират правата върху тях, а жените, не без основание, виждат в мъжете си бъдещи самотни пияници, които, също не без основание, отказват да плащат издръжка.

Защото „прайдът” нещо се развали. Мъжът е повече от щастлив да плаща издържка, но не на промискуитетната си бивша жена, а на децата, които продължават рода му. Да, обаче, брачните закони в „цивилизованите” страни му предлагат 10% от времето с „лъвчетата” срещу 90% от издръжката. И, понеже „цивилизованите” страни дават на жена му същите права да опъва на полето, той, не без основание, смята „сделката” за нечестна. И е прав. И абдикира от брака. И вижда капани в него. И не можем да му се сърдим.

Жените, които са раждали, раждат и ще продължават да раждат неговите деца, те също еволюират. Приспособяват се. Те нямат друг избор. И те абдикират от брака, за да оцелеят. Като вид. Благодарение на тях оцеляваме всички…

Бракът е сделка, която урежда властови, имуществени, законови и наследствени права в човешкото стадо. Той няма нищо общо с любовта. Той вкарва старите хора с техните вмирисани схеми в чудесното начало на една нова двойка. Той я прави зависима от тях. Той задължава, но не прощава, той забавя, но не забравя. Той е нечестен, алчен, злобен и пресметлив. Освен това е крайно неустойчив. Още преди глобализацията да му „разклати краката” половината бракове завършваха с развод. Ето защо мисля, че мястото му е там – под водата, при удавените стари идеи, които нямат място в новия свят.

Мисля, че е крайно време да си поемем глътка въздух и да дишаме с пълни гърди. Да станем служители да собственото си щастие, ако ще служим на нещо.

Да благодарим на Съдбата, че ни е отредила живот в такова интересно време.

Да се обичаме и да не бъдем такива, каквито не сме. Лебедите са моногамни. Човеците не са. Те са всеядни бозайници, които винаги са в разплод, могат да образуват всякакви двойки по всяко време и практически се размножават безкрайно. От тази гледна точка бракът ограничава дори раждаемостта. Забранява удоволствието. Наказва страстта.

Бракът умира. Опитвайте се да го спасявате колкото си искате. Аз ще продължавам да натискам главата му там, където й е мястото – под водата, при озъбените, стари, хищни, злобни идеи, които нямат нищо общо с новия свят.

Аз ще ви дам глътка въздух.

Вие, ако искате, се задушавайте!

Нямам нищо против.

Само да не чувам оплакванията ви после.

Да не чувам, че сте нещастни с този или онзи човек, но ПРОДЪЛЖАВАТЕ да сте заедно, защото ТАКА ТРЯБВА.

Всеки е отговорен сам за собствената си съдба!

Аз ще ви подаря глътка въздух.

Вие, ако искате, дишайте!

Тихомир Димитров

Advertisements

59 коментара »

  1. Страхотна статия!
    Бракът е за назадничави хора не можещи да се отърват от предразсъдъците си и под силното влияние на родителите си, също и за хора държащи изключително много да парадират с невероятно щастливата си любов и многото кинти изразени в скъпи лични возила и мега-сватбен купон

    За жените не смятам че още дълго ще продължат да раждат, реално това е някакъв тотален архаизъм и съм сигурен че до 20-30 години алтернативното износване на бебетата /някакви нови инкубатори или нещо подобно/ ще започне да измества жената

    Коментар от voxy — декември 14, 2010 @ 2:39 am

  2. Харесвам (само)иронията ти, но за съжаление си много прав. А не трябваше ли да го каже някой не-женен мъж? С „архаизмите“, естествено, прекаляваш. Бракът няма да измести нито мъжа, нито жената, приятелю. Те просто ще се оправят чудесно и без него…:) „Както морално-физически, така и пропорционално- статистически“, нях.

    Коментар от asktisho — декември 14, 2010 @ 2:53 am

  3. Аз лично не бих отказал да живея в свят, в който детеродната функция на жената е изместена от буркан. Щото, егати, homo sapiens толкова е изпростял, че даже и с планиране на поколенията си не може да се справи.

    Коментар от nik666 — декември 14, 2010 @ 10:08 am

  4. Много точно подбрана ирония. За съжаление си прав.

    Губи се смисълът за много хора да бъдат обвързани по този начин. Лично аз съм явно „назадничав“ човек, пълен с предразсъдъци – както трябва да се обрисувам по първият „компетентен“ коментар, но лично съм изключително щастлив, че съм женен. Това е свързано с намирането на човекът, който наистина обичаш, и с който имаш комуникация, който ти е опора, и – както пишеше един писател „с който можеш да помълчиш“.
    Бракът е неразривно свързан с доверение, любов и отговорност. Пък нека да е за „назадничавите“. Нека бъдем щастливи, пък voxy като се умори, може да смени ръката, с която пише.

    Коментар от pierrot — декември 14, 2010 @ 10:21 am

  5. @ nik666: Ама стига с тоя буркан, моля ви се, прочетете текста, преди да го коментирате. Поколението, бракът и семейството са три различни неща, от които скоро ще останат само две 🙂 Да не ги слагаме на един кантар. Трябва да съм пълен идиот, за да твърдя нещо друго по въпроса…

    @ pierrot: „Губи се смисълът за много хора да бъдат обвързани по този начин“ – много точно се изрази. Да приемаш брачната институция като бреме не е точно напредък, но изцяло отговаря на духа на времето, в което живеем. Мерси за симпатичния коментар! „Нека бъдем щастливи“ – който както се чувства добре. Нека всеки да намери човека, „с когото може да помълчи“. Просто не виждам връзка между това и подписването на какъвто и да е договор. Да си глава (или врат) на семейство е солиден ангажимент и без формален договор, който поставя ред ограничения пред индивида, но има нищожна обвързваща сила. Ако трябва да резюмирам тезата си с едно изречение: „брачният договор не обвързва хората в стабилен съюз, спря да върши работата, за която е създаден“ Това го прави ретроградна институция. Нито мога да задържа една жена до себе си с лист хартия, нито тя мене. За какво ни е лист хартия, тогава? За да получим разрешение да се обичаме? Едва ли.

    Коментар от asktisho — декември 14, 2010 @ 11:51 am

  6. Бракът е възникнал, когато хората са започнали да обработват земята. Поради физиологични причини това е било по-добре да го правят мъжете. Съответно мъжът прекарва цял ден на полето зад ралото, но трябва да е сигурен, че жена му в къщи гледа неговите деца, които ще наследят нивата на която се бъхти. От своя страна, жената пък е искала сигурност, че онзи дето се бъхти на нивата няма да занесе плодовете от своя труд на съседката. Оттогава насам винаги някакво разделение на труда между половете е оправдавало съществуването на брака. В днешно време това разделение става все по-трудно забележимо, да не говорим, че често тъкмо жените носят повече доход в къщата от мъжете. Отпада икономическата мотивация за брака. Тишо добре го е казал.

    Коментар от Йордан Янков — декември 14, 2010 @ 12:00 pm

  7. @ Йордан Янков: добре, добре, ама не толкова интелигентно, колкото ти си го обяснил. Комплименти!

    Коментар от asktisho — декември 14, 2010 @ 12:09 pm

  8. Тишо ти кога беше женен, че ги знаеш всичките тези неща?….
    Истината е, че с брак или не, всяка връзка си има хубави и лоши моменти и нищо не зависи от това подписче, когато говорим за човешки отношения…

    Коментар от Силвия Ранова — декември 14, 2010 @ 12:27 pm

  9. @ Силвия: Хехе, Силве, аз и от блок не съм скачал, че да зная за земното притегляне 🙂 Така е, няма как да побереш сложните човешки отношения в едно „подписче“. Подписче, подписче, ама бракът е причина за страданието на много хора (и за щастието на други). Вторите са ми о.к, опитвам се да дам малко кураж на първите – да не си губят времето с глупости, само защото „така трябва“ или „всички така правят“ или, защото има някакви очаквания или навици в обществото. Навиците са за това – да се променят.

    Коментар от asktisho — декември 14, 2010 @ 12:45 pm

  10. Всъщност коментарът ми беше в отговор на voxy, а постът е достатъчно ясен и съм благодарен че отдавна съм стигнал до същите изводи.

    Коментар от nik666 — декември 14, 2010 @ 1:07 pm

  11. Тишо, на мен ми се струва, че доста по-често жените са тези, които абдикират от брака! Не знам как точно си останал с обратното впечатление? 🙂

    Коментар от Ема Ив. — декември 14, 2010 @ 1:21 pm

  12. @ nik666: в такъв случай грешаката е моя, прощавай! Постарaл съм се да е достатъчно ясен поста, да.

    @ Ема Ив: Ами, защото имат една причина по-малко да абдикират от брака, поне в ниско развитите общества, които все още са свързани със земята като главно средство за препитание и с идеята за мъжа като „глава“ на семейството. А твоите наблюдения сигурно не са от там. И сигурно си права…

    Коментар от asktisho — декември 14, 2010 @ 1:58 pm

  13. Бракът се разпада, защото хората стават все по-големи егоисти.

    Коментар от v138 — декември 14, 2010 @ 2:41 pm

  14. Много точно казано. Като започнах да чета статията, се опасявах, че ще е поредния жален повик към умиращата ценностна система, как истинска любов вече няма. Но ме изненада приятно. Много добре аргументирано. Едно време разправях, че бракът трябва да бъде забранен със закон. Но пък забраненият плод е най-сладък, така че нека го оставим да си умре от естествената смърт.

    Коментар от ikaria — декември 14, 2010 @ 3:56 pm

  15. Хубавото е, бракът вече е избор и на тази стъпка се решават двойките, които го осъзнават като необходимост, а не защото така трябва, само заради бъдещото дете или защото неузаконеното им съвместно съжителство ще е в разрез с морала на масата.
    Един подпис нищо не решава и не гарантира, когато няма любов, взаимност, отговорност, комуникация, само удължава агонията, след като двамата започнат да се разминават като съквартиранти.

    Коментар от Точка — декември 14, 2010 @ 7:33 pm

  16. Тишо, имаш право до някъде, но не съвсем. Брачният договор определено не може да гарантира вечната любов на никой мъж или жена, и съвсем не може да задържи партньора ти до теб. Това си зависи от вас двамата. Но ако приемем, че всичко е наред с мотивацията и чувствата, и семейството е щастливо, сключването на брак предлага и някои предимства.
    Аз лично живея в САЩ, и тук подоходните данъчните облекчения са значителни за семействатва. Осигуряването на здравна застраховка е друго предимство. По-ниски имуществени данъци при прехвърляне на собственост между съпрузите, а също така и възможност за взаимно пенсионно осигуряване. Не случайно и геьовете искат да се женят 🙂
    Знам, че звучи доста прагматично, но не забрвяйте, че в началото казах, „ако примем че семейството има правилната мотивация и е щастливо”:). Ако вече си решил да създадеш семейство и естествено искаш най-доброто за тях, бракът ти позволява да постигнеш неща, които като сингъл просто няма да можеш, или ще е прекалено скъпо.
    А ако се върнем на въпроса защо дори и геьовете искат да се женят (макар че има и други начини освен брака да осигурят подобни финансови облекчения за семействата си), мисля че това ни казва доста по въпроса за „архаичността” на брака. Когато срещнеш любовта си и си готов да създадеш семейство, ти се иска да кажеш на всички за това, та даже и на държавата…
    Може би решението е не хората да спрат да се женят, ами законодателите в България да осъвременят законите и да ги направят по-практични, честни и приложими…

    Коментар от EL — декември 14, 2010 @ 9:53 pm

  17. @ EL: Всички тези „привилегии“, които описваш, те правят брака да изглежда като една доста „обещаваща“ сделка в САЩ. Но той си остава точно това – сделка. Е, точно в тази държава никога не бих сключил подобна сделка, заради финансовите „изненади“, които ме очакват в 50% от случаите – продиктувани от пола ми и от факта, че половината бракове завършват с развод, но икономическите негативи ги отнасят мъжете. При жените и гейовете сигурно е различно, не знам, но определено хомосексуализмът не може да ти служи като аргумент за актуалността на брака. Двете са стари колкото човешката цивилизация. Просто едното е естествена природна даденост, а другото – изкуствена система за разпределение на благата. По-скоро приемам влечението на хомосексуалните двойки към брака като компенсация за дълго подтисканата им сексуалност в съвременното общество.
    При всички случаи коментарът ти е много ценен, обаче, защото дава една странична гледна точка и аз много ти благодаря, че се включи! Разбира се, няма да се сърдиш, ако не приема твоето мнение, че когато обичаш някой трябва да викаш съдебната система и държавните институции у вас, защото имаш голямото желание да споделиш с целия свят. Да го направиш по съвет на счетоводителя си, виж това вече е друго нещо…
    Догмата на брака е причина за нещастието на много хора, да знаеш. Причината е, че в happily married илюзията, която „огрява“ само 5% от населението вярват и останалите 95% – вярват си по навик, останал от едно време. Това прави самотните майки и бащи, несемейните, вдовиците и вдовците, разведените, хомосексуалистите и въобще – повечето хора, чиито социален статус е продукт на съвременното общество, нещастни. Догмата на брака ги кара да се чувстват подценени, нереализирани и неуспешни в личен план – отхвърлени от стадото, за което семейството е основна ценност. Нищо, че може да са прекрасни бащи и майки, чудесни професионалисти и въобще – реализирани хора. Основна ценност е семейството. Обаче няма нищо общо с брака. Поставянето на знак за равенство между двете е източникът на всички беди, за които говоря в това есе. А всеки човек има правото на лично щастие. В страната, където живееш, е прието дори със закон.

    Коментар от asktisho — декември 15, 2010 @ 4:27 am

  18. @ Точка: „на тази стъпка се решават двойките, които го осъзнават като необходимост“ Необходимост от какво, по-точно?

    Коментар от asktisho — декември 15, 2010 @ 4:29 am

  19. Тишо, необходимост да узаконят (и може би – да афишират) своето НИЕ с тази рамка и от евентуалната емоционална и финансова стабилност, която би им дала.

    Коментар от Точка — декември 15, 2010 @ 8:36 am

  20. Тишо, няма нищо по-приятно от един добре аргументиран спор, така че няма защо да се извиняваш. Според мен се доближаваме по-няколко точки, и сме на различно мнение по други, но това е О.К.
    Според мен бракът не трябва да се отъждествява със семейстовото. Бракът е само правната опаковка на един красив пакет, но съдържанието му се определя лично от теб и от твоя партньор. Ако някои двойки решат, че бракът не е добра сделка за тях, нека да не го сключват. Нека си устроят семейството по начин, който смятат за най-удачен. Имам и такива приятели. Интересно ми е ти как си представяш едно семейство? Има ли деца в него? Звучи ми сякаш ти тръгваш с презумцията, че семейството неминуемо ще се разпадне.. от там и агресивното ти отношение към брака, защото в този случай последствията са неприятни.. Ако бракът умира, какво идва на негово място?

    Коментар от EL — декември 15, 2010 @ 8:52 am

  21. @ Точка: любовта между хората, поне в повечето страни, не е забранена, така че няма какво да се „узаконява“. Потребност от афиширане, може би да: „елате ми вижте чеиза“. Само дето мястото й не е в 21 век на тази потребност. Да говорим за „емоционалната стабилност“, която може да внесе бракът в една връзка означава да задраскаме цялото есе и всичките коментари след него…Остава само финансовата стабилност. Докато жените продължават да са по-бедната част от човечеството, бракът ще продължава да им носи финансова стабилност. Но, тъй като това се променя буквално всеки ден, последният аргумент също отпада. Абе, голям съм бракомразец, общо взето 🙂 Трудно е да спориш с идиот като мен 🙂

    @ EL: мерси за хубавите въпроси и за уместните допълнения! Спорът наистина е приятен + добре аргументиран.:) Киселичко звуча, верно. Когато гледам мизерията, която хората си причиняват сами, понякога ставам кисел…И според мен бракът не трябва да се отъждествява със семейството. Хайде да го кажем простичко: той е липса на свобода. Както за мъжа, така и за жената. Понякога е липса на свобода и за децата. В един свят, в който мъжете и жените стават по-информирани, по-свободни и по-независими в избора си, нормално е старите форми за ограничаване на индивидуалната свобода да отпадат лека-полека. Те просто стават ненужни. Нека всеки си устройва семейството по начин, който намира за удачен. Но не искам да наричаме омразата, която изпитваш към човека, с когото си прекарал в една стая повече години, отколкото всеки затворник с неговия съкилийник, „любов, която с времето прераства в уважение“. 🙂 Имам приятели, сключили брак, които са щастливи. Двама. Останалите двадесет не са. И, ако семейството се разпада, то е защото се опитваме да го натикаме в старите схеми, които вече не работят. Но проблемът е друг – повечето хора сключват брак, мотивирани от страха: да не остареят сами, да не закъсат финансово, да не ги заклеймят близките им и.т.н. Принципно искам да се разберем по един въпрос: няма действие, мотивирано от страх, което да свършва добре! Бракът е само едно от многото грешни решения, които можем да вземем под влиянието на страха. Но може да го вземем и под влиянието на любовта. Колкото и романтично да звучи, това означава да се разпишем под една лъжа – биологичната лъжа, че хормоналният дисбаланс ще продължава вечно, че не сме такива, каквито сме – полигамни същества, способни да изпитват привързаност към повече от един себеподобен. Не е ли ужасяваща мисълта, че подписвайки се, един млад, енергичен човек в разцвета на силите си обещава на всички: на държавата, на църквата и на роднините, че до края на живота си ще докосва само това тяло, ще усеща само този дъх и ще гледа само тази усмивка – на човека до себе си? Не е ли нагло и арогантно да изричаш публично клетви, които нямаш намерение да спазваш или знаеш, че са противоестествени? Ти задаваш чудесен въпрос: „Ако бракът умира, какво идва след него“?

    Може би това:

    https://asktisho.wordpress.com/2007/12/16/future_marriage/

    А може би не.

    Всъщност, надявам се, че не.

    При всички случаи му идва краят, обаче.

    Идва повече свобода. Идеята сам да стоиш в центъра собствените си решения, а не вечно да гравитираш към очакванията на други хора и безличните институции да паразитират на твой гръб ми се струва по-читава.

    Всъщност, това се случва и сега. Събирате се с един човек, правите си поколение и после, когато вече няма какво да ви държи заедно, си давате свобода. По-смелите и независими хора могат да си го позволят дори днес. Един човек, създал три семейства и дал три пъти поколение на този свят е живял три пъти по-пълноценно и по-цветно от друг, минал само веднъж през този процес. Така и така ние се подчиняваме на естествените закони и вършим това, което ни налага природата. Но го придружаваме с излишни драми – убийства от ревност, домашно насилие, изневяра, скандали, разводи – всичко това са глупости, които бих изхвърлил в коша. Спокойно можем да минем и без тях…

    Коментар от asktisho — декември 15, 2010 @ 12:57 pm

  22. Тишо, бих поспорила само за диагнозата, която си си поставил в последното изречение от коментара. 🙂
    Останалото бяха разсъждения за евентуалните мотиви някой все още да иска да се бракува.
    Като теб съм по-скоро съгласна с идеята да не се убива любовта с брак. Само че когато ми беше времето, нямаше кой да ми даде такъв съвет, а и тогава звучеше направо еретично.
    Браковете са много различни, като хората и от двамата зависи как, колко и дали ще съществуват. Не всички продължават с описаните от теб драми и глупости, така че не бъди толкова черноглед. 🙂

    Коментар от Точка — декември 15, 2010 @ 1:21 pm

  23. @ Точка: Така е, правилно, благодаря! 🙂 По принцип не съм никак черноглед, но понякога слабо си личи 🙂

    Коментар от asktisho — декември 15, 2010 @ 1:45 pm

  24. Ако разрешите, намирам в коментарите на Тишо вътрешно противоречие! 🙂
    От една страна, Тишо, до колкото разбирам нямаш нищо против идеята двама души да са сродни души, да споделят ценностите за семейство, да изградят такова, да го ситуират в дом, да дадат на децата си хармония, сигурност и обич, като за целта не е необходимо да го обявяват на когото и да е (като се подписват някъде, правят пищни церемонии и осигуряват възможност за пиянски изпълнения на роднини и близки познати).
    От друга страна обаче, твърдиш, че човекът просто си е полигамно животно и… е създаден да създава гореописаната хармония многократно! 🙂
    Като изключим това съм буквално вдъхновена от написаното! 🙂 Занимавам се с разводи почти ежедневно и бих казала, че икономически погледнато съм съгласна да има бракове, за да може да има и разводи. Но личната ми гледна точка напълно съвпада с твоята! Благодаря ти за прекрасната формулировка.
    А относно причините за разпада на институцията (,извлечени на база личното ми проучване върху причините за разпадане на отделните такива клетки) са доста, но ако трябва да взема отношение постът ми би станал твърде дълъг. Бих споменала само, че според мен не става дума толкова за пари, колкото за по-широкото понятие като отговорност, организация на ежедневие (което включва и печеленето и разпределянето на финанси) и взаимно уважение (или по-скоро липсата на такова между партньорите).

    Коментар от Маргито — декември 16, 2010 @ 1:14 am

  25. Много, много тъжно ми стана от тази статия. Нещастие и неудовлетворение лъха от нея. Стана ми мъчно за човека, за когото грайферът на ботуша е подходящо оръжие срещу брака. Какви ли родители е имал? Какви ли ужаси е видял? Иска ми се да му кажа две думи.
    Скъпо момче, за създаването на атомните бомби не са виновни семейство Кюри. Те просто са открили контролираната верижна реакция. Даже са им дали Нобелова награда за това. После обаче, на едни умни хора (може би с дълбоки грайфери на ботушите) им е дошла страхотната идея да убиват с помощта на това откритие. По много наведнъж, бързо и чисто. Хуманно. Но не би било справедливо за това да виним самата верижна реакция като явление. Нито нейните откриватели.
    Сещаш се какво искам да кажа – това, че векове наред и мъже, и жени са „изнасилвали“ брака за свои цели, подхождали са егоистично с единствената мисъл какво да вземат, а не какво да дадат, не означава че самата идея трябва да бъде „удавена“. В идеалния си вариант, без всякакви културни условности, бракът е доброволен съюз между двама души, които се обичат, искат да създадат поколение и да живеят заедно до смъртта си. А всички формалности около него са се натрупали с времето по една единствена причина – ние хората сме същества непостоянни и непредвидими. А и твърде зависими от външния свят. Затова, не е лошо да имаме и външни „юзди“. Които да ни обуздават от време на време.
    „Абе, ако не се обичаме, не трябва да живеем заедно! Не искам да ме връзват!“ Популярна реплика. И много вярна. Но дали „се обичаме“ е трудно да преценя в миг на раздразнение и яд. Ако следвахме всеки импулс, всяко моментно емоционално състояние, щяхме да се лашкаме здравата из живота. И май точно така правим, ако нещо отвън не ни спре. Защото когато ядът се оттече, когато бурята се уталожи, се усещам, че всъщност съвсем не искам да напускам този човек. Ами ако вече съм го напуснал?
    Е, това всичко е в скоби. Просто халката е една малка оградка (съвсем не непреодолима, разбира се!), в която да се спъна в бягството на заслеплението. И да отложа решението до след изтрезняването.
    Това е. Аз съм за брака! Защото искам децата ми да са щастливи – да имат мама и тате, а не да се чудят на кой чичко, батко, кака и леля как да викат. Защото любовта не е палатка в къмпинг а сложна катедрала и не се строи за половин час. И искам с колегата, с когото ще я градим, да можем да разчитаме един на друг. А не да абдикираме. На това научих и децата си. И те са за брака! Слава Богу!

    Коментар от Мира — декември 16, 2010 @ 12:04 pm

  26. Според мен има само един вид брак и той е църковния където обета е духовен и морален. Така наречения граждански брак за който пишеш всъщност е съжителство, домакинство и тн скрепено с договор. Такъв договор може да сключи всеки със всеки без да има налице каквито и да е чувства. Напоследък примерите са в тази посока – все по-често брака се приема като „да си уредим живота“. И още нещо – договор се сключва между хора които си нямат доверие, а доверието е в основата на чувствата и отношението между хората, и като прибавим модерните напоследък предбрачни договори така наречения брак съвсем добива формата на търговска сделка.

    Поздрави

    Коментар от Елица — декември 16, 2010 @ 1:54 pm

  27. @ Маргито: Като изключим човешката природа? Как да я изключим? Мнението ти на професионалист е изключително ценно в тази дискусия, забележките ти на читател – също. Аз не рекламирам някакъв модел на поведение. Просто мисля, че опитите да задържим двама души заедно със силата на ДОГОВОР са, меко казано, излишни. А то не е само договор. Покрай него се пораждат куп ангажименти. Морални ангажименти. Очаквания у другите, които не винаги, за съжаление, отговарят на личната представа за щастие. А какво по-важно има за човек от неговия собствен стремеж към щастие? Удовлетворените очаквания на другите? Само щастливият човек може да направи някой друг щастлив. „Правилно постъпващият“ може само да прикрива мизерията, в която живее, за да си мислят и другите нещастници, че „всичко му е наред“. Ето защо смятам за глупост да декларираш публично отнемането на собствената си свобода ЗАВИНАГИ да си променяш мнението. Отделно, всяко наличие на правила прави тяхното нарушаване изкусително, не мислиш ли? Ми това са простички неща! Те са само част от човешката природа, която не можем да изключим. Някои хора се „серийно моногамни“, т.е сменят много партньори, но предпочитат да поддържат връзка само с един в даден момент. Обаче бързо им омръзва. Други са полигамни, трети са абсолютно моногамни. Те могат и да се зашият един за друг, ако искат. И сигурно ще бъдат щастливи цял живот заедно. Но това, което е хубаво за един, не е хубаво за друг. А изкуствените правила (на брака) важат еднакво за всички. И ето ти разочарования. Или по-скоро: повод за разочарования. Природата обича разнообразието. Ограниченият човешки ум обича правилата. Но той се подчинява на природата, а не обратното…

    @ Мира: когато чете един текст, бил той публицистичен или художествен, читателят трудно може да сбърка. Защото възприятието е много субективно. Всъщност, читателят може да допусне само една единствена „грешка“ и, за съжаление, я допуска постоянно. Това е грешката да приписва на автора всички черти на неговите герои, да търси в миналото му отпечатъци от тяхната съдба. Защо считам, че това е грешка? Защото авторите, по природа, са хора с богато въображение, с изострена чувствителност към детайла и повишено внимание. Те са добри наблюдатели. Имат сериозна памет. Особено добрите разказвачи. Непрекъснато да припознаваш тях в собствените им истории означава да пренебрегнеш всички тези качества, да ги омаловажиш. И най-вече: да потъпчеш интерпретацията – единствената свобода, която притежава всеки добър разказвач. Трябва ли да отнемеш човешки живот, за да създадеш убедителния образ на един убиец? За да го направиш реалистичен? Ако си продавач в кварталната бакалия, ограбен от въображение, сигурно да. Но не, ако си добър разказвач. Когато един човек се изразява писмено и го прави публично, той не стъпва само върху личния си опит. Твърде глупаво и ограничено би било. И твърде близко до махлнеската раздумка пред блока. Но няма нищо общо с творчеството. И така, твоят автор, уважаема Мира, е човек с прекрасно минало, чудесни родители и задължителните за всеки жител на планетата разочарования в любовта, но не чак толкова силни, че да почерпи вдъхновение от тях. Страданието на другите, ето какво ме вдъхновява. Или по-скоро: ЛЮБОВТА им към страданието. Устойчивото повторение на едни и същи модели, водещи до все същото предвидимо страдание. Толкова ли е трудно да извадиш някого от това вцепенение? Понякога дори грайферът на ботуша не помага. В преносния смисъл на думата. Но аз искам силно да се съглася с теб за едно нещо в твоя коментар: „ние хората сме същества непостоянни и непредвидими“. Добре тогава, а защо непрекъснато измисляме, създаваме, налагаме, опитваме се да спазваме и санкционираме нарушаването на правила, които са ПОСТОЯННИ и ПРЕДВИДИМИ, демек: противоестествени? И не е ли постоянната борба на човешкия разум и его с естественото състояние на нещата източникът на всички беди? Делфините как умеят да се чифтосват без институции? „Птицата в небето – нея кой я храни?“ – пита се в Библията. „А кой плаща здравните й осигуровки и кога ще се пенсионира?“ – бих попитал аз. ЖИВОТЪТ е по-стар от всички институции, Мира, по-мъдър е от всички създадени с този малък ум несъществени правила. И ние можем само да го пропилеем в нещастие, опитвайки се да преборим Вселената, като служим на собствените си, ИЗМИСЛЕНИ схеми. Измислени – в буквалния смисъл на думата. Пробвала ли си да буташ дърво? Голямо, вековно дърво? Такъв е резултатът от хилядолетните ни усилия! Аз бих искал да се освободим от усилията най-после, да починем в сянката на дървото и да се опитаме да бъдем поне толкова мъдри, колкото него. Да изучим правилата, написани в естествения свят, а не в идеите на други хора – също толкова ограничени, колкото нас. Така, както научихме аеродинамиката на самолетите от полета на птиците и механиката на подводниците от елегантния танц на китовете. С наблюдение. Още юзди не ни трябват, Мира! Разбиранията ни за „правилно“ и „грешно“ са крайно субективни, твърде променливи, за да им позволим да контролират живота ни. А ние непрекъснато създаваме нови и нови „устойчиви“ правила, институции, традиции, които са отпечатък на моментното ни състояние. И после вдигаме революции, за да ги променим, когато станат излишни. Не забравяй, че само преди 150 години негрите в най-демократичната страна са били роби. По закон. Хитлер също не изби милиони против закона. Направи го, следвайки ясна, стриктна и последователна СИСТЕМА ОТ ПРАВИЛА. Колко още хора трябваше да умрат, за да ги променим след това? Дори не знаем точната бройка! Само и само да ги заменим с нови, които също се оказаха грешни. И взеха още повече жертви. Напълно законно. Да те пратят в концлагер за политически виц беше напълно законно преди 30 години…Нуждаем се да махнем юздите, Мира, за да прегърнем истинската си същност. Другото е „роля за идиоти в театъра на слепците“ (У.Шекспир)

    Коментар от asktisho — декември 16, 2010 @ 2:39 pm

  28. @ Елица: Договорите са приложими само тогава, когато липсва доверие, напълно съм съгласен! Бракът е, може би, честна сделка за някои в началото, но проблемът е, че после прави повечето хора нещастни. Разведените 50% са едно на ръка. Наблюденията ми върху останалата половина също не са твърде радостни. Естествено, хайде сега, има изключения, които само потвърждават правилото. Да са ни живи и здрави! Светът се променя, независимо каквоси говорим по блоговете…

    Коментар от asktisho — декември 16, 2010 @ 2:44 pm

  29. Аз вярвам във брака. Първо бракът бива църковен и граждански. Всеки от двата си има своята роля. Граждански урежда марериалните отношения. Да тях трябва да ги има. Може би най важната задача на семейството е отглеждането на децата. Това е не само най важната задача на семейството ами и на човека. Колкото и да талантлив един творец, колкото и награди да има за принос към човечеството, колкото и да е продуктивен или важен за човешкото развитие най важната му задача си остава потомството. От тази гледна точка от момента в който е решил да го създава той носи човешка отговорност към неговото отглеждане. Мисля че именно новмативната уредба на гражданския брак би трябвало да урежда тази отговорност, тък като в днешно време мисля че липсва. А това за 90% не е вярно издръжката доколкото знам се определя от възможностите на бащата и е малък процент от неговите доходи.
    Каква е ролява на църковния брак? Всички ние сме християни и знаем че църковният брак е един ритуал, който има своето значение. За мен лично християнството дава една най обща рамка на това какво е добро, лошо, морал и изобщо правила според които човек може да живее достойно. Това е дълга тема но значението на религията според мен е да ни напомня кои сме и кои е правилния път. Вярно че църквата толкова малко успява да говори на разбираем език че е отдалечила всички от себе си. От тази гледна точка християнското семейство е това което пази моралните ценности и помага семейството да се съхрани. А колко добре то си върши работата това зависи от това колко споделяме тези общочовешки правила валидни и след 20 века.
    Мисля че разпадането на семейството във неговата неформална роля е болест на съвремнното общество. Ние всички сме свинкали да го приемаме за нормално но това не е така. Може би даваме приорите на потребностите си пред отговорностите си вместо да бъдем едни балансирани личности. И семейсвото не е задължително да бъде едно задължение а по скоро може да играе важна роля във нашето развитие, успехи и нагласи . Да ние имаме задължения но семейството нидава много повече от това което даваме. Най малкото ни прави улегнали, разумни и балансирани личности. Може би не сме научени на най важното как да съхраним нашите отношения. А сега всички се задават въпроса защо трябва да се съхранява нещо такова. Това е така защото не вярват в тази институция защото според мен не разбират истинското и значение .

    Коментар от мариян — декември 16, 2010 @ 3:51 pm

  30. Съгласен съм с повечето неща, които казваш, Марияне, обаче ти говориш за семейството през целия си коментар, а не за брака. Прочети написаното в дискусията до тук, че не ми се повтарят непрекъснато едни и същи неща. Бъркаме любовта с брака, вярата с религията и родолюбието с държавата и в това ни е основният проблем. Първите са „общочовешки ценности, които ще важат и след 20 века“, а вторите са изкуствени институции, системи за контрол, създадени от човешкия разум в услуга на егото, които са в процес на разпад, макар и да не изглежда толкова бързо от тесните рамки на един човешки живот…

    Коментар от asktisho — декември 16, 2010 @ 5:21 pm

  31. Тихомире, след 1-2 години ще могат да те осъдят за този пост (и ще са прави :D). Аз ще рискувам да го пратя на жената.

    А де остана либоФта бре, 33 любовни истории такива 🙂 ?

    Коментар от Дончо — декември 16, 2010 @ 5:22 pm

  32. Хаха, Дончо, недей да рискуваш с жената, според мен, а Тишо не го мисли 🙂 Хвърли едно око какво написах малко по-горе, в отговора към Мариян, коментар #30. И ще си отговориш за любовта…

    Коментар от asktisho — декември 16, 2010 @ 5:24 pm

  33. Какъв е тоя страх … свободата не свършва с онзи подпис.Ако си на правилното място в точното време и си достатъчно умен можеш да ги съчетаеш и двете. Само че като се замисля, май е по-добре без него ДНЕС,много бързо пълним резервоарите и карайки с бясна скорост горивото ни свършва все по бързо, и трябва да презаредим но ни е труно а е от същата бензиностанция, така че подписът остава изгоден само икономически погледнато… за жалост 🙂 Мислех, че сме еволюирали, но след прочетеното разбрах колко по зле са нещата. В миналото решението за подписчетата е било контролирано от трети лица, в настоящето са по сметка или липсват, а за бъещето не ми се мисли… ще настъпи страшен хаос и това ще се отрази най-вече на онези за които се предполага, че след години ще бъдат отглеждани в буркани. Извинявам се за правописните грешки 🙂

    Коментар от Yana — декември 16, 2010 @ 7:23 pm

  34. Аз пък се „извинявам“, че за пореден път трябаше да обсъждаме „бурканите“ и, че наруших перфектната хармония на „33 коментара под вашия постинг: Защо бракът умира?“ 🙂 Elatemipove4e – така се регистрирах в един сайт за безплатни онлайн игри преди време. И убивам повече извънземни от нормално допустимото за края на „работния ден“. Елатемиповече, хех.

    Коментар от asktisho — декември 17, 2010 @ 1:52 am

  35. Брак или не е въпрос не на мода или разкрепостеност, а въпрос на избор – между двамата партньори.
    За мен по отношение на брака, хората се делят основни на 3 групи. Тези, които искат да го имат, тези които не искат и нерешителните, които не могат да преценят какво искат и се впускат в безкрайно словоблудство колко хубаво и правилно нещо е брака или колко старо, закостеняло и назадничаво е това.
    Все едно да се спори кое е по-червено – синьото или зеленото. Който иска да се жени, да се жени, който не иска – няма проблем, в 21 век сме. Аман от мислители.
    И весели празници 🙂

    Коментар от Grimm — декември 17, 2010 @ 11:19 am

  36. Съжалявам, че бях толкова остра 😦 Просто изразих мнение. Простете ако съм засегнала някой! ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ !!!

    Коментар от Yana — декември 17, 2010 @ 2:35 pm

  37. @Grimm
    А не е ли странно да искаш брак заради самия брак?! Винаги съм си мислела, че това е усещане по отношение на конкретен партньор! 🙂 Извинявай, но не съм съгласна с твоята тройна квалификация! 🙂

    Коментар от Маргито — декември 17, 2010 @ 3:09 pm

  38. @ Yana: Никакъв проблем! Аз пък опитах да се пошегувам, но не ми се получи 🙂 Засегнати няма, естествено, весело коледно настроение пожелавам на теб и на останалите читатели!

    @ Grimm: Е, аз явно попадам в третата група и да, правилно ме уцели, словоблудствам професионално и за лично удовлетворение през свободното време също. Но, виж, държа да подчертая, че уважавам мнението на хората, които подкрепят брака, независимо, че не съм съгласен с него. Все пак, те ще трябва да се занимават с всички предимства и недостатъци на тази институция, не аз 🙂 Прочети как свършва есето: „Ако искате, дишайте!“ И, вярно, е въпрос на мода: в по-изостаналите държави не само, че бракът е единственият законен начин за съжителство между мъж и жена, които не са роднини, но на мъжете е позволено да имат до 4 съпруги. В Индия, пък, се женят по обяви. Свят голям, свят широк и шарен, мисля, че в него има място за всички. Няма нужда да приемаме дебата лично. Поздрави!

    Коментар от asktisho — декември 17, 2010 @ 3:58 pm

  39. Мисля, че бракът не умира… Просто хората се променят.

    Коментар от ДЖАДЖИТЕ или всичко чудато, което ни заобикаля — декември 17, 2010 @ 7:52 pm

  40. Много хора пристъпват към брака заради бъдещите си деца настоящите си родители дори, както обичаме да казваме заради това, какво щели да кажат хората! Аз обаче знам едно: Усикито с лед, кафето със захар и любовта с брак не са задължителни :)!!!

    Коментар от Dimitar N. Mitev — декември 18, 2010 @ 6:14 pm

  41. Исках да кажа Джонито с лед! Сори за правописа!

    Коментар от Dimitar N. Mitev — декември 18, 2010 @ 6:15 pm

  42. @ Dimitar N. Mitev: Ето една човешка гледна точка 🙂 Въпрос на вкус, действително. Аз нямам никакъв вкус към действия, продиктувани от очакванията на другите, защото постигнеш ли всичко, което другите очакват от теб, може да се окаже, че не си постигнал нищо от нещата, които ти очакваш от себе си. Още по-малко имам вкус към действия, продиктувани от страх: че ще остарееш сам, че децата ти няма да са „законни“…сякаш някой може да постави ЖИВОТА извън закона, хехе. Но това е само лично мнение, разбира се. То „струва“ точно толкова, колкото всички други мнения, изказани тук. Семейство се създава достатъчно трудно и без брак. Институционализирането му е по-скоро начин да се развали хармонията, отколкото да се затвърди. Пак лично мнение. Това не е било така преди 50 години. Но има голяма вероятност да е точно така след 50. Над половината семейни двойки в Европа вече живеят без брак.

    Коментар от asktisho — декември 18, 2010 @ 6:33 pm

  43. Бракът, като всяко нещо си има своите две (или повече) страни, своите плюсове и минуси. Двама души, които се обичат и знаят и са обявили пред целия свят, че завинаги ще бъдат заедно (в добро и лошо),не им трябва подпис в/у хартийка, за да са сигурни в това. Най-обикновена искреност и комуникация между двама души, може да им даде много повече от „брака“. Друг е въпросът кой е готов да поеме отговорността освен за собствения си живот, а и тази на любимия. Ако не можеш да го напарвиш, то дори този подпис, няма как да всели в теб чувствата на любов, загриженост и всичко останало, което се е смятало че носи бракът в миналото. Щом племената в Африка могат да спазват обета си към любимия, следвайки единствено ценностната си система, то всеки може, стига само да е придобил някакви ценностти:)
    Но за съжаление все още живеем в общество, на което са му нужни писмени закони, за да да не се избием взаимно, уповавайки се само на личния си морал. За това както ти трябва лична карта, шофьорска книжка и диплома, да докажеш кой си и какво можеш, така и ти трябва проклетото брачно свидетелство, за да ти дадат „божествени привилегии“, права над децата, парите и каквото там още се дели между двамата съпрузи.

    Коментар от cwet4e — декември 20, 2010 @ 1:55 am

  44. Не е необходимо вече да имаш брак, за дадю доказваш съвместно съжителство и права в/у имущество и деца. Справка: чистак новия Семеен кодекс.

    Коментар от Дончо — декември 20, 2010 @ 11:24 am

  45. Бракът никога няма да умре.

    Коментар от Боян — декември 20, 2010 @ 12:06 pm

  46. Ако наистина има нов семеен кодекс, евалата, просто не е достигнала до мен таква информация:)
    Въпреки че аз бих предпочела да се лиша от някоя и друга привилегия,която ще ми донесе бракът, и да създам семейство на основата на по-устойчиви неща от институцията „брак“ 🙂

    Коментар от cwet4e — декември 21, 2010 @ 1:04 am

  47. Много хубава статия:) Особено ми хареса частта с „бракът умира, но няма да вземе любовта със себе си“. Хем е малко тъжно, хем е някак оптимистично, а е и много точно казано.
    Но не мисля, че бракът и моногамията са непременно обвързани. По-скоро и с, и без институцията на брака ще има и моногамни, и полигамни хора. Вероятно на полигамните ще е малко по-лесно. Но няма да се промени нещо качествено.

    Коментар от Morwen — декември 21, 2010 @ 3:00 am

  48. Съгласна съм с диагнозата, че бракът умира поради абдикацията на мъжете. Но не съм съгласна, че „подписът нищо не гарантира“ и „от него нищо не зависи“.
    Щом наистина нищо не зависи, защо господата просто не го сложат?
    Любовта била оставала – и каква е тази любов, която не ти дава сили колкото за един подпис? (Моя позната неслучайно казва – „само любов без документ“). Впрочем каква полза от любовта? Бракът винаги е бил свързан не с любовта, а с дълга.
    Препоръчвам на жените да продължават да настояват за брак. И ако половинката не е съгласна, или да го зарежат, или поне да са наясно, че живеят с безотговорен човек и могат да разчитат само на себе си.

    Коментар от mayamarkov — януари 3, 2011 @ 4:25 pm

  49. @mayamarkov: Аз препоръчвам на всички хора да живеят по този начин, не само на жените. Да знаят, че друг човек не може да те направи щастлив, не може да бъде отговорен за твоето щастие, че няма кой и какво да те превърне в завършена личност, че може да разчиташ единствено на себе си да бъдеш завършен тук и сега, да търсиш щастието вътре, а не навън – в подписите, ситуациите, договорите или хората. Всички конструкции в материалния свят са нестабилни – нито връзките, нито обещанията, нито подписите, нито животът ни и сградите, които обитаваме, са вечни. Един ден ще ги загубим, това е сигурно! Преди или след смъртта си ще загубим всичко, към което сме се привързали. И, колкото повече упорстваме срещу този факт, колкото повече се привързваме и разчитаме на външните форми да ни направят ЦЕЛИ, толкова по-голямо е нашето страдание. Да не говорим, че хората имат склонността да си променят мнението във всеки един момент. Имат и пълното право да го правят. Животът е напълно свободен в своя избор на пътеки към щастието. Откъде-накъде ще ограничаваме това човешко право, правото да потърсиш щастието си другаде, да си промениш мнението, с подпис? Това е неразумно, Мая. Неразумно е да обясняваш на двеста човека, че ще си с ето този до края. Най-малкото, в две трети от случаите се оказваш асолютен лъжец. Може да е интелигентно от имуществена и обществена гледна точка, но от лична гледна точка е неразумно…Светът е пълен с интелигентни хора, в които няма капчица разум. Да отнемаш на себе си и на другия свободата на избора чрез символични ритуали и подписване на договори (договор има тогава, когато липсва доверие между двете страни), това е неразумно. Това е противоестествено. Иначе хората, които минават през олтара, поне тези, които познавам, са доста умни хора. Тази статия е само пътен указател за събуждане на техния разум, завладян от тираничния им ум. Дали ще я последват не знам, не ме и интересува, честно да ти кажа. Ще срещнат други табели по Пътя, ако не последват тази. Или ще страдат достатъчно, докато не им писне и не решат най-после да се осъзнанят като абсолютнпо завършени, съвършени и самодостатъчни, независещи от никакви външни условия, обстоятелства или хора, РАЗУМНИ същества със свободна воля. Абсолютно свободна воля.

    Коментар от asktisho — януари 4, 2011 @ 11:54 am

  50. Подкрепям изцяло Мира и нейната позиция по отношение на брака. Една от причините бракът да загива според мен е това, че младите стават все по-безотговорни и без чувствто за дълг. Ако всяка мимолетна връзка те праща при друг партньор, това дали е здрав разум или просто криворазбрана свобода. Ако в една връзка всеки удовлетворява своята нужда за свобода по този начин, кой ще отглежда и как ще възпитава децата ни. Не отричам, че има и здрави връзки без брак. Тези,които които познавам аз, са от по поколението на средна въсраст(около 40 г). Чувство за дълг и отговорност не им липсва и затова при тях се получава. Но те са възпитавани в друго време. Много съм любопитна как ще се развият нещата, когато това сегашно младо поколение достигне 50-60 годишна възраст. Дали тази сегашна свобода няма да ги превърне в самотници…Иначе Мира е абсолютно права, че любовта не е палатка в къмпинг, която се строи за половин час. А ние човеците напоследък май задоволяваме повече телесните си нужди, отколкото духовните. Искаме всичко сега, на момента. А хубавите работи стават бавно и искат време. Така казват старите хора, а те определно са по-мъдри от нас. Авторът пледира за абсолютна свободна воля. Аз мисля, че по-зависими никога не сме били. А пък съвършени и самодостатъчни и независещи от никакви външни условия и обстоятелства – абсурд.

    Коментар от Staromodna — януари 6, 2011 @ 4:39 pm

  51. @ Staromodna: Хората се раждат на този свят абсолютно свободни и без никакви дългове. Ако някой се опитва да ти натрапи „чувство за дълг“, това си е негов проблем, а не твой. Как ще се почувства една майка, ако граната взриви сина й на бойното поле заради „чувството за дълг“, внушено му от напълно непознати хора? Това се случва всеки ден на тази нещастна земя. Някой, който те обича, би ли ти внушавал чувство за дълг? Не, той ще гледа какво да ти даде, как да те освободи, а не какво да ти вземе. Имам много голям проблем с „чувството за дълг“ именно защото то издава характера на връзките между хората – дали са базирани върху лични, користни цели / интереси или врху любов. Според мен, смислени отношения между хората може да има само при втория случай, а светът няма да загуби нищо, ако се лишим от тях в пърия. Няма да загуби нищо, ако се лишим и от брака. Той е абсолютно чужд на любовта и на семейството, които уважавам като основни човешки ценности. Отделно, въобще не мисля, че „всяка мимолетна връзка те праща при друг партньор“, напротив – смятам семейните хора за по-щастливи и особено тези, които най-рано са открили сродната си душа и са прекарали целия си живот с нея. Възхищавам се на такива хора. Просто не виждам мястото на смешната леличка от гражданското, на пияния поп и на бюрократичните ограничения в тяхната спалня. Ама хайде стига съм се оправдавал. 🙂 И аз, също като теб, мисля, че „по-зависими никога не сме били“. И точно в този момент на върховна зависимост виждам „точката на пречупване“ – изходът към абсолютната свобода. Защото, успоредно с него, хората стават все по-съзнателни, все по-информирани и, като резултат, все по-малко зависими от други хора в избора си. Никой не може да спре този процес. Той е глобален. А природата обича равновесието и на абсолютната зависимост може да отговори само с абсолютна свобода. Благодаря за хубавия коментар!

    Коментар от asktisho — януари 6, 2011 @ 5:56 pm

  52. Хм, звучиш твърде злобно. Сякаш се…. плашиш? от брака… Отричаш го и го оплюваш, както дявола – евангелието.

    Всъщност бил ли си … хмм… „бракуван“?

    Аз, да си призная, съм се женил 2 пъти. Да, това означава, че имам и един развод зад гърба си. Но и още един да имам, пак няма да съжалявам за това, че съм се оженил.

    Бракът е най-тежкото обещание за обвързване, което двама души могат да си направят. Да, не е неотменим, нищо не е неотменимо, освен смъртта. Но по-силно обещание „аз ще бъда с теб“ от брака… просто няма.

    Тези, които бягат от брака, просто не смеят да се обвържат до толкова. Страхуват се. Усещат, може би дори само подсъзнателно, че това е твърде обвързващо, излишно, затормозяващо… но вместо това пишат „остаряло, мухлясало, ала-бала“.

    А бракът е нещо красиво. Бракът е вричане, обещание. Да, всяко обещание може да се наруши. Когато любовта си отиде, обещанието става излишно. Но за това пък е измислен развода. Като да се изнесеш от общата квартира. Ако сте скарани, все някой ще страда. По-вероятно – и двамата. Със или без брак/развод.
    Ако имате деца, и те ще страдат при раздялата. Със или без брак/развод. И ще можете да се съдите за издръжки и време за виждане, със или без брак/развод.

    Не, бракът не е отживелица. Просто ти не го разбираш правилно….

    Коментар от Yavor — януари 6, 2011 @ 6:31 pm

  53. @ Yavor: Мненията ни доста се доближават, както не съм се „бракувал“ никога и, въпреки че съм преживявал лични катастрофи, които са по-смущаващи дори от развод. Но тази статия не е породена от тях. Нито пък има от какво да се „страхувам“. Бих се втурнал надълго и нашироко да отговарям на въпросите в интересния ти коментар (защото той наистина е интересен), ако не беше ферманът изписан по-горе в коментарите. Хвърли им едно око. Ще видиш много и различни гледни точки, ще получиш отговор на всичките си въпроси, а дискусията мисля, че стана доста интересна. Всичко най-добро ти желая!

    Коментар от asktisho — януари 6, 2011 @ 6:57 pm

  54. @Yavor: все пак това обещание, вричане един в друг- „аз ще бъда с теб“ могат да си го дадат двама души по всяко време стоейки на плажа, в хола или къдтео и да било, не е нужно някой да им даде документ, че те са го напарвили. Ако всеки един от тях го мисли и чувства в момента, в който го казва на другия, то наистина нямат нужда от проклетото листче. Думите и вярата в другия носи много повече. Особено след като не е проблем да напуснеш брака по всяко време, подписвайки листчето за развода.
    За това просто се обичайте, наслажвайте се на живота 🙂

    Коментар от cwet4e — януари 7, 2011 @ 2:32 pm

  55. Yavor бракът е отдаване, съпричастност, вричане само когато е църковен. Защото църковния брак има духовен и символичен смисъл. Гражданския брак е просто подписване на договор и уреждане на правни и финансови отношения. Казвам го това понеже в разговорите с мои приятелки винаги присъства момента за правно-финансовите измерения на брака и това те наричат по един друг начин сигурност. Затова и съвременния граждански брак изчезва – защото прагматично-битовите моменти надделяват в желанието да има такъв. Огледай се, говори с приятели и ще видиш как винаги излиза на преден план финансово-правния момент на гражданския брак.
    А за мен всеки договор независимо какво име носи говори за недоверието един към друг на подписалите го.

    Коментар от Елица — януари 7, 2011 @ 2:52 pm

  56. Здравейте мили хора!
    Толкова се радвам, че има просветление в по-младото поколение! Мама казваше, че истинските договори се сключват на небесата! И че договора се подписва за несигурната страна. Това е наистина така. За съжаление все още хората гледат на брака като на сделка , а то си е и така. Ние им казваме, че са меркантилни, а те са си просто реални добри търговци.Казват, че такива бракове т.е. с точно определена цел създадени просъществуват по-дълго във времето от импулсивно-емеоционалните, където разочарованието е неминуемо.В повечето случай в брака жената просто има 2 в 1. Два работни дни в 24 часа.И инфантилно обществото това приема за нормално. Грижата за децата и семейството + професионална реализация и завидно участие в семейния бюджет правят от жената повече мъж !
    Моят Татко беше голям психолог и сякаш усещаше, че ми е добре , но не от преливащо семейно щастиеи и един ден ми каза: Краси знаеш ли миличка вие младите жени в днешно време искате да бъдете перфектни майки и съпруги, отлични специалисти и невероятни любовници………да ама не………на запад жените са или само съпруги на мъжете си, които им осигуряват стандарт и те се грижат за децата, или са любовници на успешни мъже, които изцяло поемат издръшката им, или са супер успешни жени с кариера и без семейство. Така всичко си е наред и има логика. Това тук е най-малкото шизофренично само и само заради едни семейни снимки или заради хората…а децата всичко усещат……
    Наистина,когато изчезне логиката в поведението на хората има не заболяване а си е чисто нарушение на психиката. Мисля ,че брака като институция наистина не е това, което е било за моята баба или прабаба. Техниката се променя, ние се променяме измисленото от хората също трябва да се промени. Никой не може да забрани на двама обичащи се и допълващи се личности да бъдат заедно и да създават в мир и любов щастливи дечица.
    Жалкото е,че много хора встъпват в брак импулсивно или депресирани от годините, от родители от собствената си глупост, от инат и амбицци или моментно увлечение! Това са неразумни предпоставки за слючване на договор.
    Много от жените се омъжват заради името на детето……да не пише в акта на раждане ……….баща неизвестен.
    Това трябва да се промени със закон, ако някой иска да помогне на човечеството и брака да изчезне като понятие и институция.
    Как да стане това? Много просто !
    Когато се роди момиченце получава своето собствено име последвано от името на майката и след това на бащата може и с тиренце. Например: Антония -Мария Иван, ако е момченце получава собствено ,последвано от името на бащата (собственото може и с тире) и последвано от името на майката. Например Иван-Атанас Мария.
    Така всеки път, когато пише своето име ще пише името и на родителите си и вероятността да ги забрави слуючайно ще е по-малка! Усмихвам се на това заключение, но има логика в него!
    Защо всеки един от нас носи собственото име на бащата като второ и някаква си фамилия, измисляна и променяна в повечето семейства по настроение или други причини, а ИМЕТО НА МАЙКАТА ГО НЯМА! Как така и защо?
    Името на вълшебницата с работен ден 2 в 1 просто го няма!
    Замислете се! Това не е справедливо!
    Ако така се реши проблема с имената, смятам че ще се помогне на много неродени дечица да дишат свободно в хармонична среда на истински родители. Никакви измислени фамилни имена ……но запазване на фамилните традиции на родители и прародители и спомена за тях.
    Много щастие и слънчице в сърчицата на всички !

    Коментар от Krassi Aristo — януари 7, 2011 @ 3:54 pm

  57. @ Krassi Aristo: мерси за супер изчерпателния принос, наистина! Нека се съсредоточим върху договорите, за да стане по-ясен „конспектът“. Повдига ми се от идеята, че някой може да сключва договор с някого, когото обича, пък бил той и „брачен“. Естествено, има хора, които разсъждават различно. Аз не твърдя, че грешат. Искам те да бъдат щастливи. Но ще си играем на различни пясъчници 🙂

    Коментар от asktisho — януари 7, 2011 @ 11:18 pm

  58. Здравейте интересна статия.Понякога си мисля че живеем в една голяма лаборатория а ниесме мишлетата.Пътеките в нашия живот това е лабиринта на желанието който винаги води до страдание.Ние сме като врабче което се блъска в стаклото искайки да отлети.Наскоро гледах филм за измамноста на наште ситева.Учените установили че при страх се оделя вещество което одблъска мишлето при съвкупление.Значи налагането чрез сретсвата за масова информация на песимизам,страх,постояно лутане на нашета мисал в минало ,бъдеще но не и сега в този момент води до страх към брака.Моя дядо казваше то е сърби тяси мисли че обича.Знаетели че знанието за Любовта е табу,какво е любов.За мнозинството любовта е между краката,за съжаление.Всички знания написани до сега се въртат около Любовта.Тази дума определя всичко, затова в библията пише Бог това е Любов.Кой ни учи да обичаме.Гледайки се в огледалото ви е обичатели този човек,или непознатия който ви казва добър ден.Българина се езатворил в себеси и слуша мърморищия глас които постояно го тегли напред и назад във времето,но никога се га защото се страхува от този момент.Разберете вашта съшност нее егойстична,вие сте сътворени от Любов иза Любов всичко друго е илюзия.Защо мъдреца неноси никакъв багаж,багажа това е знанието за да напълниш трябва да испразниш.Защо мъдреца не говори,защото неговото слово може да създава и руши ,словото му не идва от мисалта формата на егото а от океана на пустутата.И затова мъдрия мълчи ,а знаещия бърбори. Мъжът и жената са като ключ и ключалка за дасе открие вратата на Любовта.С много обич чао.

    Коментар от vilian — септември 1, 2011 @ 1:45 pm

  59. @ vilian: Благодаря ти, Вилян, но ние и двамата с теб попадаме в категорията на бърборещите многознайковци тогава 🙂 Аз поне не се мисля за мъдрец. Дано същото да се отнася и за теб. Хареса ми терминът „океан от пустота“. Ще го запомня. 🙂 Общият ни любимец Толе, обаче, също не е особено мълчалив, а него съм готов да го наредя сред мъдреците. Как ще обясниш това? Само се закачам 🙂

    Коментар от asktisho — септември 1, 2011 @ 8:34 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s