Писателският блог на Тишо

декември 6, 2010

Роди се „Червеният оранж“

Мартин Радилов е актьор в театър „София” и мой дългогодишен приятел.

Имаме една обща страст – писането, макар жанрово и стилово да се разминаваме като „Аполо 13” и Луната.

Позволявам си да споделя какво казах на презентацията на третата му книга този уикенд в София, защото мисля, че колкото и бутиков да е „Червеният оранж”, все пак не бива да го пазим в тайна:

Когато с теб не се разходихне в парка – театралния ад, нямаше самолети и люлки, малки добавки и jazz dream. Ти вървеше, аз вървяк, пианистът танцуваше танго в лондонския дъжд – инсталиран там някъде, между alanse bar и църковното метро.

– Подайте ми червения оранж, сестра скалпел! Другото е чисто месо…

Това са заглавията от книгата на Марти. Разказите му звучат по същия начин. Критиката сигурно ще ги постави в жанра между съвременната гротеска и абсурдизма, но мен повече ме вълнува съдържанието, отколкото формата.

А то „хваща”.

Хваща като амфетаминова депресия.

Хваща те съвсем неподготвен.

Хваща те за врата.

Артистично и изцяло в негов стил, Марти подава ръката на разказвач, но качиш ли се на влакчето, тогава става страшно – логиката, сюжетът, всичко тръгва надолу, пропада като развален асансьор, и се разбива в мазето на мрачното ти подсъзнание –  там, където държиш отпадъци от собствения си живот – добре пазени малки, мръсни тайни и страхове, между които лазят мишки и съмнения.

–    Ей, татко, ще ме заведеш ли до детската площадка? Моля те! Знам, че трябва да стигна до там. Поне веднъж.
–    Сера ти на широкополата шапка. Не. Няма да те заведа. …- и детето охкайки, пресече, но не стигна до детската площадка. Асфалтът бе прибран в ковчега…

Казвам се Тихомир Димитров и на визитката ми пише „писател”, но съм тук изцяло в качеството си на приятел. Преди две години стоях на същата тази сцена и се червях от срам, когато заедно с Марти представяхме моята „Душа назаем”. По пътя на „случайните съвпадения”, две години по-късно, аз отново стоя на същата сцена, пред толкова много артисти в публиката, където ми е мястото, и отново се червя. Не от срам. От благородна завист.

Артистите нека излязат на сцената! Тази, и на сцената на живота също да излязат…

Аз отивам в публиката, където принадлежа. И мога само да ръкопляскам!

Да ви е честит „Червеният оранж”, скъпи приятели!

Книгата е предназначена само за ценители и можете да се сдобиете с копие единствено от автора й на: Martin Radilov @ Facebook

Тихомир Димитров

2 коментара »

  1. Не изглежда много оптимистично, както и премерено.Мисля че са намесени повече негативни емоции.Не се чувствам удобно с такъв директен изказ.мисля че доста се вижда за да се мисли за игра и лъжа.Преценката не е моя в случая..

    Коментар от lilia — декември 6, 2010 @ 7:37 pm

  2. @lilia: Моите уважения, но как точно се превежда на български език изречението: „мисля, че доста се вижда за да се мисли за игра и лъжа“? Не се заяждам, наистина искам да знам. И, щом преценката не е ваша, как успявате да коментирате текст, който дори не сте чела? Че не изглежда никак оптимистично съм съгласен. Че изказът е директен – също. Че незнайно защо гледате враждебно на желанието ми да ви запозная с една нестандартна книга и един нестандартен автор, това също е О.К за мен. Аз не искам да ви противореча. Просто ви моля да не забравяте за субективизма, когато поставяте етикети + и -. Особено по чужда преценка…

    Коментар от asktisho — декември 6, 2010 @ 8:24 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.