Писателският блог на Тишо

октомври 6, 2010

Дадена дума – хвърлен камък

Лятото започна да се превръща в есен, а сборникът с разкази, на който обещах да посветя горещите си летни дни, вече е готов. Почти. Остава малко работа по редакцията – няколко реда повече тук, няколко реда по-малко там. Пряката реч и запетаите. Може и допълнително разказче да се роди, докато съм още на тая вълна.

Когато редактирах дебютния си роман преди време и «Душа назаем» по-късно разбрах, че книгата е като брашнян чувал – колкото и да изтупваш, винаги остава за доизтупване. В един момент трябва просто да спреш и да издадеш – да набуташ текста в печатницата или да го качиш в Интернет. Да споделиш написаното.

Аз избрах втория начин за споделяне. Което не изключва първия, разбира се. Продължавам да съм отворен към издателите, които нямат нищо против книгата ми да се разпространява успоредно и свободно онлайн, без читателите да са длъжни да плащат за достъп до съдържанието. Продължавам, също така, да се съмнявам, че такива съществуват. След няколкото проведени разговора това лято. Хайде, докажете ми, че греша! И не забравяйте – изобилието се постига с даване. Човек трябва да прилага това, което проповядва, нали?

Но за формата ще си говорим по-късно. Всичко, от което се нуждае един автор, в крайна сметка, са неговите читатели, а всичко, от което се нуждае читателят, е една добра история. Аз съм ти приготвил цели 33. Майната й на формата! Съдържанието е по-важно. Времето – също. Преди изчаквах поне година след издаването на хартия, докато кача съдържанието на книгата си онлайн. Сега обръщаме схемата с главата надолу – първо удоволствието, после работата.

Какво ще намериш вътре? Точно 33 любовни истории, излезли от мрачните кътчета на болното ми въображение. Но няма да си говорим само за привличането между хората с неговите патологични отклонения. Ще минем и оттам, разбира се, но ще се потопим в по-дълбоките води на страстта. Обичта към знанието, Бога и любопиството към смъртта, дори любовта към страданието са форми на привличане, които също намирам за безкрайно интересни.

Приготвил съм ти една пост-апокалиптична повест за несподелената любов между две разделени души. Има няколко гротески, хуморески, дори лек флирт с хоръра, както и откровени житейски истории, в които е твърде вероятно да познаеш себе си. Има щастливо влюбен наемен убиец. Дневници на похотлив милионер. Истории от бъдещето. Две притчи. Една легенда. Леко залитане в поетичния жанр. Кратка дописка към «Душа назаем». Малко хумор. Много тъга. Няколко произведния, писани на машина в края на миналото хилядолетие, които извадих от прашния скрин. Такива неща.

Ето част от заглавията в предстоящия сборник: «Когато токът спря», «Дневниците на похотливия милионер», «Разговор с Архангела», «В началото беше Словото», «Трябва да умреш, ако ти кажа», «Лек срещу импотентност», «Евнух», «Мило, наакало си се!», «Нощтна птица», «Ловецът», «Помни, че си безсмъртен»,  «Разходка с лодка», «Еделвайс», «Ако беше тук, при мен» и много други.

Coming soon…

Тихомир Димитров

Advertisements

26 Коментари »

  1. Само не се отмятай…моля те

    Коментар от lilia — октомври 6, 2010 @ 11:53 am

  2. @ lilia: Молбата ви ще бъде уважена 🙂

    Коментар от asktisho — октомври 6, 2010 @ 11:58 am

  3. Чакаме с нетърпение! 🙂

    Коментар от Майк Рам — октомври 6, 2010 @ 12:28 pm

  4. Споделяне на лично творчество – определено заслужава уважение. 🙂

    Коментар от tuareg70 — октомври 6, 2010 @ 12:38 pm

  5. Браво за подхода, и аз така правя.

    Чакаме 🙂

    Коментар от radislav — октомври 6, 2010 @ 1:30 pm

  6. Ето това се казва добър пост – it was about time for good news 🙂

    Коментар от fjuty — октомври 6, 2010 @ 2:29 pm

  7. Това е едно от нещата, заради които чаках есента с нетърпение!

    Коментар от Калин — октомври 6, 2010 @ 4:00 pm

  8. И аз съм от тези, които чакат с нетърпение!

    Коментар от Ива — октомври 6, 2010 @ 4:13 pm

  9. Загатнатите сюжети звучат много, много добре! Предполагам, че самите разкази ще са още по-добре:) Ех, че приятно очакване…

    Коментар от Меми — октомври 6, 2010 @ 5:20 pm

  10. Да. И, освен това ще гледам да не е прекалено дълго 🙂 Че да не ме биете после, ако не ви харесат. Шегувам се. Сигурен съм, че всяко разказче от сборника ми ще намери новия си дом в сърцето на някой читател…

    Коментар от asktisho — октомври 6, 2010 @ 5:36 pm

  11. С най-голямо нетърпение очаквам:)Поздрави, Тишо!

    Коментар от zvetanka shahanska — октомври 6, 2010 @ 11:41 pm

  12. Колко е хубаво да си изпълняваме обещанията. Мисля, че решението личното творчество да се разпространява по двата начина е разумно, тъй като винаги е добре човек да има избор, а понякога и възможност. Лично аз смятам първо да я прочета онлайн и ако преценя, че ми харесва, просто ще си я купя. Няма нужда да обяснявам защо…

    Коментар от Цветанка — октомври 7, 2010 @ 9:40 am

  13. @ Цветанка: мерси за поощренията, но все още не съм спазил обещанието си докрай! Имам доброто намерение, но знае ли човек – може в последния момент да ме прегази камион (зловеща шега). Относно електронното и хартиено издание – обзет съм от натрапчивото чувство, че не само ти разсъждаваш така. Проблемът е, че тежката издателска машина не разсъждава така. А без нейната намеса хартиено копие просто няма да има или, ако има, ще се отложи много във времето. Така че, да помага кой с каквото може. Мен, като автор, ме интересуваш единствено ти – моят читател. И съдържанието е много по-важно от формата за мен. В краен случай, всеки има принтер, нали така? 🙂

    Коментар от asktisho — октомври 7, 2010 @ 11:10 am

  14. Толкова ме дразни „тежката издателска машина“, че ми иде да си създам мое издателство. Засега нямам тази възможност, но „да пием нашите желания да станат възможности“ (препоръчвам качествено червено вино).
    P.S. Ароматът на книга е един такъв, неповторим. Ще си купя от онзи спрей, имитиращ миризмата на книга, за да си пръскам компютъра, докато си я закупя.

    Коментар от Цветанка — октомври 7, 2010 @ 12:09 pm

  15. @ Цветанка: мен „тежката издателска машина“, пък, въобще не ме дразни. Дори не мисля, че е тежка. Поне откъм ресурси и възможности напоследък доста олекна. А и тя не е виновна, че дори издадените книги трудно се намират по книжарниците. И ще бъде заменена от една единствена машина в най-скоро време, ако нещата продължават така… Да ги видя разпространителите тогава. Български пощи разнасят от врата до врата срещу лев и двадесет в цялата страна 🙂 Е, аз не познавам правилните хора, явно. Това е ясно. Мога и сам да се публикувам, както направих преди. ОБАЧЕ ми омръзна. Със същите усилия в друг бизнес ще стана богат 🙂 Предпочитам да напиша още една книга, вместо да зациклям над старите, ако ще е литература. Пък да става каквото ще 🙂 Виж, качественото вино е друго нещо…:) Просто живеем във времена на промяна и възможностите сега са много. Никой не е виновен за това. Ще има само победители, които умеят да се адаптират бързо. И вкаменелости от миналото, замръзнали в комфортната си зона 🙂 Да пием за това!

    Коментар от asktisho — октомври 7, 2010 @ 1:44 pm

  16. Тихомир, много се разсейвате с тези коментари :))По-добре ще е да се концентрирате още малко и да довършите разказите.Аз мога да помагам с коректурата, ако имате такава необходимост.

    Коментар от eliyan — октомври 7, 2010 @ 4:43 pm

  17. @ eliyan: хехе, станал съм като пианист върху клавиатурата – едва ли ми отнемат повече време, отколкото да запаля цигара, примерно. Опитвам се да ги спра. Иска ми се да можех да им посветя цялото си ежедневие, разбира се. На разказите, не цигарите. Много мило и щедро е от ваша страна да ми предложите помощ с коректурата, но засега съм си избрал друга „жертва“ и вярвам, че заедно ще успеем да доведем нещата до край. Може би сбърках с този предварителен анонс, не знам. Сега получавам нетърпеливи имейли и нетърпеливи коментари. Радвам се, че има хора, които очакват тези разкази и ги искат веднага, но питате ли ме мен? Аз ги очаквах цяло лято! 🙂 И, когато най-после сложих точката на последното изречение бях толкова щастлив, че реших да споделя радостта 🙂 Още малко търпение. Хубавите неща стават бавно.

    Коментар от asktisho — октомври 7, 2010 @ 6:10 pm

  18. Оригинално, смело, позитивно! Вдъхновяващо е да видиш, че някой е последователен в думи и действия.

    Коментар от seasons — октомври 8, 2010 @ 7:50 pm

  19. мерси, сийзънс 🙂

    Коментар от asktisho — октомври 9, 2010 @ 3:44 am

  20. Браво за подхода, и аз така правя.

    Коментар от Социална мрежа за новини и статии — октомври 17, 2010 @ 2:20 pm

  21. Много ми хареса мисълта за чувалчето с брашно и отупването. Това е (още) малко като разказа на Мак… да не се объркам с двойното „к“ – за „Сам в къщи II“ се подсетих – историята на Кевин за зимните кънки и как омалели…

    Но ти май прекрасно разбираш смисъла от това да си носиш кънките, новите дрехи и пълната кошница с благи вести и изненади.

    Очаквам, с нетърпение. На любимата (инак) тема. И вече със завишени критерии, тъй като това ще е третата ти сериозна публична публикация. Но не със критична колоратура, а със доверие. Към автора.

    Коментар от vlad — октомври 20, 2010 @ 6:01 am

  22. Мерси за доверието, Влад! 🙂

    Коментар от asktisho — октомври 21, 2010 @ 1:51 am

  23. брАшнян чувал

    Коментар от Галин — октомври 21, 2010 @ 1:14 pm

  24. @ Галин: Хаха, вярно, мерси! Грешката е поправена 🙂 Ето сега виждаш необходимостта от това над текста да си вади очите не само автор, но и редактор – авторът е сляп за грешките си в повечето случаи – гледа и не ги вижда. Той може само да разваля текста, докато „оправя стила“, като този процес никога не свършва, защото винаги си недоволен от себе си. Е, изтупахме го чувала криво-ляво. Идната седмица го пускам най-после, живот и здраве, ако не ми мине котка път. Какъвто станал-станал. Стига съм (се) дразнил. 🙂

    Коментар от asktisho — октомври 22, 2010 @ 3:54 pm

  25. Камъните са ценни 🙂 Не хвърляйте който и да е камък за да не нараните някого ! (метафора) 🙂

    Коментар от Иво Рашев — октомври 27, 2010 @ 6:24 pm

  26. @ Иво Рашев: Рядко хвърлям камък в блатото. Просто исках да видя как бълбука. Отново 🙂 Като досадно хлапе. Правилно, камъните са ценни. Без тях нямаше да има какво да хвърляме 🙂

    Коментар от asktisho — октомври 28, 2010 @ 1:54 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s