Писателският блог на Тишо

юни 4, 2010

Хоро от Гарвани

Виждал ли си как гарваните се вият на хоро, момче? Събират се в идеален кръг, птиците проклети, и бавно обикалят една след друга. А граченето им може да те накара да изтръпнеш – така да изтръпнеш, сякаш песъчинки стържат по костите ти. Рядко го правят, но щом се извият на хоро, винаги е на лошо – я градушка ще удари, я ще стане земетресение…я кой знае какво…

Бранимир Събев е интересен човек. Многократно награждаван за поезия и проза автор, който чете много. Собственик е на един от готините блогове за книги, където споделя впечатления от нещата, които е прочел.

Сближават ни доста неща – любовта към хоръра и фантастиката, обичта към Словото. Дори не се познаваме „на живо”, но хей, намираме се в 21 век! Никога не е било толкова лесно и приятно да общуваш с някоя сродна душа, дори да ви делят километри.

Колекционирам книги от български автори с автограф и редовно чета ревютата на Бранимир, защото е обективен критик. Представяте ли си каква беше радостта ми, когато получих подписано копие от спретнатата му книжка с разкази, а после в блога му намерих и доста обективно ревю на тема „Душа назаем”, където похвалите преобладават, верно, при това звучат доста искрено, но не ми бяха спестени и някои от недостатъците на книгата.

Всичко, което съм постигнал като автор и писател го дължа на обратната връзка с читателите, а тя е още по-ценна, когато тези читатели са професионалисти.

Така че бързам да върна жеста, но няма да си говорим за недостатъци, защото такива, дори да ги има в книгата на Бранимир, са пренебрежимо малки.

„Хоро от гарвани” е сборник с разкази на ужасите:

„Върколакът”
„Статуята”
„Обесеният затворник”
„Палачът”
„Вещицата”
„Старият антиквар”
„Плачещата”
и
„Вечният кандидат-студент”

са само част от заглавията в него.

Отдавна не бях чел истински български хорър. Книжлето ми достави голямо удоволствие. Стилът на автора е увлекателен и лек, без да задължава читателя прекалено много. По-скоро създава усещането за страхотийки, разказани от приятел край лагерния огън, късно вчерта.

Бранимир има интересен подход: всеки разказ е история в историята. Краткото интро потапя читателя в средата на сюжета, пресъздава онази меланхолична атмосфера край лагерния огън, която сигурен съм, липсва на всички. И после някой от героите разказва нещо, от което да ти настръхнат косите.

Викали ли сте духове като деца? А някога да сте чували за образа на Дама Пика в огледалото, който се появява по тъмно, след като задължително повториш десет пъти „Дама Пика, ела при мен”?

Точно такива сантименти пресъздават разказите на Бранимир. Текстовете му са сюжетни, в тях има много действие и диалог, за кратко време се случват доста неща. Описанието е по-скоро храна за въображението на читателя, но там където го има, авторът залага на детайлите (петната от кръв по дъното на пижамата на обесения затворник, който многократно е бил изнасилван преди това).

Разказите знаят точно кога да спрат. И те оставят жаден за още. Понякога са с отворен край, който невинаги е неочакван – удоволствието се крие по-скоро в начина, по който е поднесен сюжетът.

Бранимир не можа да ме уплаши, защото и той като мен е откърмен с творчеството на Стивън Краля. Но книжката е доста приятна, лека, неангажираща с нищо повече от няколко скъсани нерви за по-чувствителния читател.

Събев просто е създаден да разказва градски легенди. Много е добър в това. Нямам търпение да се докосна и до други тъмни кътчета от авторската му душа.

Тихомир Димитров

12 коментара »

  1. Ах, разтапям се като сладолед на слънце, докато чета тези редове…

    Коментар от Бранимир Събев — юни 4, 2010 @ 2:50 pm

  2. 🙂

    Коментар от asktisho — юни 4, 2010 @ 2:58 pm

  3. Хм, след това представяне чак се почувствах виновна, че не съм попадала досега на този автор :))))

    Коментар от altair — юни 4, 2010 @ 3:06 pm

  4. Имаш ли опция да ми пратиш книгата, че след два фал старта с поръчки в чужбина от български книжарници, вече не ми се занимава.
    Моля?🙂

    Коментар от Eneya — юни 5, 2010 @ 3:45 am

  5. Имам, но мога да бъда купен само с пари🙂, а уникално копие от колекцията ми с личен автограф струва, боя се, много повече, отколкото бих си позволил да ти поискам😛 Шегата настрана, пиши на Бранимир, сигурно са му останали копия. Предполагам, че ще успее да те замери с книжка, където и да се намираш. Творчеството, както знаем, не признава граници🙂

    Коментар от asktisho — юни 5, 2010 @ 3:55 am

  6. Привет четящи (и пишещи) момичета момчета,
    Прося прошка, но да сте поглеждали календара… Постовете ви са от началото на 6-тия месец на лето 2010-то подир Христа, а споменуваните книги [между другото и двете („Душа назаем“ и „Хоро от гарвани“) са доста добри] са издадени преди почти две години – през 2008-ма сиреч. Та, не е ли малко късно за реакции, коментари и под.

    Хайде със здраве!

    Коментар от Jack Angel — юни 16, 2010 @ 1:03 pm

  7. @ Jack Angel: Разумен и уместен коментар, благодаря! Отговарям с удоволствие: литературата не е като вестникарските новини, тя няма давност, защото търси Истината чрез „колекция от думи“, базирани на фундаменталния човешки морал. Другояче казано: литературата е безсмъртна! И „в началото беше Словото“, нали така! Мога да дам хиляди примери за книги и автори, издавани столетия, дори хилядолетия преди 2008-ма, но те продълбжават да се обсъждат, дискутират, коментират оживено и до днес. Нямам претеции да се наредя между тях, разбира се, но все пак 2008-ма едва не беше вчера…

    Коментар от asktisho — юни 18, 2010 @ 3:13 pm

  8. Привет!

    В/извън контекста – един цитат:
    [p.63. на „ХоГ“-БС – „ОбЗатв“ – по „Фабер“ ВТ`08]
    // – Гепихте ме, щото бях напушен. Иначе едва ли щяхте да ме хванете така лесно. Колкото до това – да си меря приказките – намери ми подходящи везни да тая работа.//

    А м/у другото [самоцитирайки се] литературата – писменото слово е един бавно (но безвъзвратно(?)) изстиващ кадавър, останал съвсем случайно подир закономерната евтаназия на културата, следствие на всеобщата илитератизация, която пък е рожба на неистовата технологизация ({ибо по Лемовата „ST“ всичко е технология} в най-лошия смисъл на думата). Нещо подобно, ама калпаво като литература, вж. в „Reinbows end“ – Vernorn Vinge (май има и бълг. превод, но не съм го чел – според насочеността на съдържанието и лит. качеството на писанието залагам на „Б“).

    Малко несвързано се получи – почти като SMSnovelette – но не ми придиряйте твърде…

    Лека и спорна работа/почивка…

    P.S.
    „Истината“ не е колекция, а пъзл от думи – неособено адекватни изрази на мислите, които трябва да се нагласят в подходяща картинка, … а морала… ами, ако бях Уайлд: … е обличането в неспазваеми препоъки и правила на собствените ни фантазни парверзии…
    Друг е въпросът … Но стига прочее …

    Коментар от Jack Angel — юни 18, 2010 @ 11:40 pm

  9. @ Jack: „Истината“ аз не я знам. Защото универсална Истина няма. Знам само собствената си Истина. Споделям я с останалите, за да могат и те да допълнят собствената си Истина. Ако искат. Ще ти кажа какво още знам – че сложните неща трябва да се обясняват простичко, а не обратното – простичките неща да ги изразяваме сложничко, двусмислено и труднопроницаемо. Първото е майсторство, второто е калпазанлък с елементи на претенция. И не представлява част от моята Истина. Но не възразявам да е част от твоята. Нямам нищо против. Но, като сме се заговорили в тая посока, какво, за Бога, значи: [p.63. на „ХоГ“-БС – „ОбЗатв“ – по „Фабер“ ВТ`08] ?! Как се прервежда това?😛

    Коментар от asktisho — юни 21, 2010 @ 12:07 pm

  10. Привет,
    Нарочно написах някои от думите грешно – да не сериознее, сиреч.
    „че сложните неща трябва да се обясняват простичко, а не обратното – простичките неща да ги изразяваме сложничко“
    Напълно и безрезервно съгласен, но по-често по днешно време се срещат примери за второто – така някои мислят, че придобиват тежест и значимост, което не е далеч от истината, поради всеобщото очалгаляване на населението.
    Не се превежда – стр.63 (разказа „Обесеният затворник“) на „Хоро от гарвани“ от изданието на В.Търновското издателство „Фабер“, 2008г.

    Коментар от Г. Кацаров — юни 22, 2010 @ 12:22 am

  11. @ Г. Кацаров: „Очалгаляването“ дали е чак толкова лошо? За едни е отказ, а за други – максималното „хубу“. Виж колко е субективно! Затова трябва да се изразяваме ясно…

    Коментар от asktisho — юни 22, 2010 @ 11:55 pm

  12. […] се от книжката след препоръка от Тишо. Хорър разкази. Български, уау! Най-малко автора […]

    Pingback от Бранимир Събев – Хоро от гарвани | Гледам и чета — октомври 4, 2010 @ 12:31 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.