Писателският блог на Тишо

май 14, 2010

Десетте малки негърчета

Животът е игра. Оказва се, че блогосферата – също. Разбира се, има тъпи и свежи блогърски игри. Преценката е крайно субективна. Запазвам си правото да не участвам в игри, които намирам за тъпи. Например: един милиард неща, които не знаете за мен. Все едно ви интересува какъв тип сметана слагам в кафето, колко литра водка мога да изпия в рамките на една работна седмица и защо не харесвам бамя. Дори мен не ме интересуват тези неща…

Затова пък обичам да вдигам ръкавицата, когато ме предизвикат в интересни блог игри.

Такива бяха Моят абсолютен свят и Един свеж ден, например.

Все част от корпоративна пи ар пропаганда.

Ще ми се цялата корпоративна пропаганда да изглеждаше по този начин – като игра.

Но има и „частни” инициативи. Като „Защо блогвам”.

Докато корпоративните блог игри представляват хитроумен начин да накараш интернет аудиторията да чете и пише за твоя бранд, забавлявайки се, то личните блог игри винаги целят да измъкнат малко повече инфо от човека, който стои зад блога. Все едно не сме достатъчно големи ексхибиционисти.

Самият факт, че имаш блог говори за сериозна диагноза. Душевният ексхибиционизъм и моралният садо-мазохизъм са само две от нещата, в които подозирам мнозина. Включая себе си.

Сега в краката ми отново лежи ръкавица.

Вдигам я, защото харесвам „Мислиш ли?” Това е блогът на Нора Цонева – жената, която ми хвърли ръкавицата. Изобщо, какъв мъж си, ако не успееш да отговориш на предизвикателството на една жена?

Шегувам се. Вие знаете, че се шегувам. Само феминистките не знаят, когато се шегувам. Но те могат спокойно да отидат някъде и да се гръмнат (в преносния смисъл на думата). Като си изтрият блоговете, например, и започнат да организират  тайни срещи между застаряващи моми и озлобени лесбийки, на които да плюят мъжете лайв. И да си четат пасажи от дебелите трактати на никому неизвестни през-океански spinster-и (в превод от английски – „стара мома“, бел. авт.).  Така ще направят огромна услуга на човечеството, защото, честно, никой друг не се интересува от високоинтелектуалния им назидателен патос, освен застаряващите моми и озлобените лесбийки.

Целта на блог играта е всеки да разкрие десет малки тайни за себе си и да предизвика други трима неудачници да разсъблекат душата си чисто гола пред анонимната интернет тълпа.

Е, решението какво да каже и какво не принадлежи изцяло на автора, така че аз най-мръсните си житейски тайни ще ги скрия от вас. Не мисля, че можете да ги понесете. Но защо пък да не извадя от гардероба труповете на десет малки негърчета, а? Тъкмо ще видим колко са се поразложили. Ето ги:

1/ Като малък обичах да измъчвам насекоми. Повечето деца обичат да измъчват насекоми, но при мен това се превърна в истинска мания. Виновна е образователната система, защото ни накараха да правим хербарий. Ако не ни бяха дали хербарий за домашно, може би никога нямаше да усетя удоволствието да набиваш животинки върху игла от спринцовка и после да гледаш как се гърчат, докато ги пълниш със спирт. Хареса ми и прецених, че щом искат това в училище, щом ВЪЗРАСТНИТЕ са съгласни и дори те мотивират с шестици да го правиш, значи няма нищо лошо в цялата работа. Продължих да осакатявам богомолки, божи кравички, скакалци, бръмбари и каквото намерех пред блока. Убивах ги бавно и мъчително, но съвестта ми беше чиста, защото знаех, че го правя с образователна цел.

2/ Веднъж предизвиках пожар. Ей така – хвърлих запалени предмети от терасата, те влязоха в друга тераса, където ги очакваше лесно запалима смес, избухна  пожар, дори една газова бутилка щеше да гръмне. Замалко да стане голяма беля. Дойде пожарна, милиция, събра се тълпа, абе – истинска лудница. После като разбра, че съм аз, баща ми много ме би. Намалиха ми поведението в училище, съобщиха ме по радио точката като хулиган (от малък съм известен), а лятото изкарах на село. „Каторгата” се състоеше в тежък физически труд през деня на къра и зубрене на падежи по руски вечерта. Баба беше най-добрата учителка по руски език в града, лека й пръст. Така научих първия си чуждестранен език.

3/ До ден днешен не мога да отвикна от навика да си гриза ноктите. Дори веднъж ходих на маникюрист, за да ми ги оправи. Почувствах се като гей. А маникюристът се оказа истински гей и след половинчасовото му „ухажване” нямах търпение отново да започна да си гриза ноктите. Добре поддържаният маникюр е за жените и за педалите. Истинският мъж трябва да е с груби, сурови ръце.

4/ Бил съм се с момиче. И ме набиха. Тя беше дебела и седна върху мен, след като ми удари едно шкембе, а аз паднах. Приклещи ме под огромното си туловище, нямаше накъде да мърдам. После ме ухапа, оскуба ме жестоко, издра ме по лицето и ми се изплю в устата. Тогава за пръв път разбрах, че с жените шега не бива.

5/ Крал съм вафла от магазин за удоволствие.

6/ Бягал съм от заведение без да си платя сметката

7/ Пробвал съм леки и не толкова леки наркотици. То това май не е голямата тайна.

8/ Преписах на един много важен изпит. Дадох и на други да препишат. После ми стана навик. Развивах царски пищови, вадех ги от гащите и директно ги предавах, без да се занимавам с глупости. Едва ли има по-добра подготовка от това да седнеш и да развиеш писмено въпросите от конспекта. Повечето хора дори не си правят труда да ги прочетат.

9/ Никога не съм влизал с мъжки ник в IRC, докато беше модерно. Един арабин даже искаше да се жени за мен.

10/  Завърших гимназията с 5.97. Имам само една петица за срока и то – по физическо. Човекът ми я написа с угризения на съвестта, защото никога не бях стъпвал в часа му. Кво да правя като не обичам футбол?

Така…а сега да видим кои ще са следващите жертви на този социален експеримент.

Предизвиквам:

Вили Фарах – една забележителна млада дама, която не вярва в чудесата, а разчита на тях.

Милена Фучеджиева – любимата ми офшорна писателка

и

Цвети Стоева – брилянтно перо и майсторка на късия разказ. По-известна като „Совичка” онлайн.

Защото само жени?

Ами защото обичам когато жените се събличат. Във всяко отношение. И няма да им се разсърдя, ако ми откажат. Няма да ми е за първи път, все пак. Големи момчета сме вече.

Животът е прекрасен дори когато не знаете, че е така.

Последното няма абсолютно нищо общо с темата.

Тихомир Димитров

Advertisements

17 Коментари »

  1. Тишо, признавам, че твоите негърчета ми донесоха истинско удоволствие! Никога преди не съм се смяла на глас, докато чета и съм сама в стаята 🙂 Ти забавляваше ли се, докато ги вадеше от гардероба? 🙂

    Коментар от Нора Цонева — май 14, 2010 @ 3:08 pm

  2. Супер яко! Ама наистина, а не както ти пишеш коментари в любимите ти феминистки блогове, хахах.

    Коментар от Меми — май 14, 2010 @ 3:33 pm

  3. Ама не пропускаш да жилнеш феминистките, а?
    Беше ми много интересно да прочета за твоите патилански изпълнения и се сетих за неща, които съм пропуснал да спомена в моята изповед. Тази игра стана много забавна!

    Коментар от Майк Рам — май 14, 2010 @ 3:34 pm

  4. […] This post was mentioned on Twitter by Димитър Веселинов. Димитър Веселинов said: Десетте малки негърчета https://asktisho.wordpress.com/2010/05/14/deset/ […]

    Pingback от Tweets that mention Десетте малки негърчета « Писателският блог на Тишо -- Topsy.com — май 14, 2010 @ 4:21 pm

  5. @ Нора Цонева: Мисля, че си личи 🙂

    @ Меми: абе, признавам си, че на моменти иззлобявам. Няма нужда наистина.

    @ Майк Рам: Не мога да обясня „любовта“ си към феминизма с думи, колкото и да се опитвам. По-скоро е някакво усещане – като усещането в стомаха при вида на змия. Или на плъх (или на змия, която се храни с плъх). 99% от нещата инститнктивно ме отблъскват. Прозирам големи „пропасти“ зад тях – много лични комплекси, повече хомосексуализъм, отколкото мога да понеса, твърде безсмислена съпротива срещу човешката природа. Но най-много ме отблъсква назидателният тон на феминистките – все едно току що кацат от Ню Йорк, видели са как живеят хората по широкия свят и са дошли да ни ограмотяват нас, на село, с поамериканчения си акцент, с псевдно-научните си понятия, преплетени в безумно тромави изречения от чуждици, които прикриват божествената простота на факта, че цялата им идеология се крепи върху фрустрацията на жените, натрупвана през вековете. Като пара. И да ми обясняват как, докато ми ограничават свободата, те де-факто се борят за моето равноправие. Има нещо дълбоко сгрешено в цялата работа. Разбирам фрустрацията, но не харесвам парата. Дори повечето жени се дразнят. Обаче много се отплеснахме…Темата ни на разговор е съвсем друга. Просто използвах момента, за да им „сипя“ както си знам. Никога няма да ми омръзне 🙂

    Коментар от asktisho — май 14, 2010 @ 4:29 pm

  6. Ако някой иска да си го мери с Кафка – да напише нещо по въпроса за Мъчителя на насекомите – ама от гледна точка на горките мушици.

    За пожара – имаш голям късмет. Че не си се родил около половин век по-рано…га фашягите си запалиха Райхстага. (Те твърдяха, че един друг българин им го е подпалил, но това така и не се доказа. За сметка на това пък, после един друг българин – дето вече го беше срам, че е българин – взе, че им го опакова).

    За гризенето на ноктите – по-смел си от мен. И аз го имах тоз вреден навик, но маникюристката имаше такива големи очи (и символично деколте), че така и не събрах кураж…

    По другите параграфи също кефиш. Ама като си чатя вече с някоя мацка, за всеки случай ще питам по три пъти: „А бе, ти да не си Тишо?!“ 😀

    Коментар от Пламен Петров (Пламски) — май 15, 2010 @ 7:51 am

  7. За пореден път се убеждавам, че ТИХите води са най-опасни 🙂
    Интересни тайни, като чета всички предизвикани си спомням още какви ли не тайни от миналото 🙂

    Коментар от Milena Drenovska — май 15, 2010 @ 12:58 pm

  8. @ Пламен Петров: хахаха, тези времена отдавна са в миналото, но мислиш ли, че ако не бяха и ме беше попитал „А бе, ти да не си Тишо?“ щях да взема, че да ти кажа 🙂

    Коментар от asktisho — май 15, 2010 @ 8:57 pm

  9. Много ми хареса !

    Коментар от ралица христова — май 16, 2010 @ 11:25 pm

  10. Тишо, човек мрази най-много поведението, който той има, когато го вижда отразено в околните.
    При положение, че ти се държиш наставнически и назидателно, и принципно обожаваш да обясняваш кое как е, не се изненадвам, че не обичаш конкуренцията. 🙂
    Колкото до негърчетата, закла ги всичките отмак, интересно четиво беше.
    Хайде, със здраве. 🙂

    Коментар от Eneya — май 17, 2010 @ 3:46 am

  11. Нека разсъбличането започне сега! Предизвикателството бе прието с удоволствие, а голите резултати са налични тук: http://thunder-place.blogspot.com/2010/05/10.html

    Коментар от thunderstorm — май 17, 2010 @ 5:25 pm

  12. Къде е магазинът за удоволствие? 🙂

    Коментар от Лена — май 18, 2010 @ 9:50 pm

  13. И да: „Животът е прекрасен дори когато не знаете, че е така.“!

    Коментар от Лена — май 18, 2010 @ 10:15 pm

  14. @ Лена: точно зад ъгъла, под увисналата табела 🙂

    Коментар от asktisho — май 21, 2010 @ 6:49 pm

  15. @ thunderstorm: благодарско! Така като гледам, май единствено ти се престраши да се „съблечеш“. Но за сметка на това го направи красиво.

    Коментар от asktisho — май 21, 2010 @ 6:51 pm

  16. @ Eneya: много си права, за съжаление 🙂

    Коментар от asktisho — май 21, 2010 @ 6:52 pm

  17. @ ралица христова: благодаря!

    Коментар от asktisho — май 21, 2010 @ 6:53 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s