Писателският блог на Тишо

май 4, 2010

П като „Поет”

Навън по улиците
малки момчета пият бира и не знаят
нищо за фабриките
и за невъзможността на любовта,
и малки момиченца в
розови рокли се смеят на слънцето

Поетът Кънев е един от онези автори, за които с пълна сила важи максимата, че „никой не е пророк в собственото си село”. Вие може и да не сте чували за него, но стихотворенията му са  отпечатани в повече от двеста литературни издания, пръснати както из Aмериканския континент, така и в добрата стара Европа.

Не знаем за най-силните български поети, защото сме прекалено заети с гледане най-слабите чуждестранни сериали.

Защото изтъпяваме. Иска ми се да кажа, че изтъпяваме бавно и сигурно, но не ми се иска да ви лъжа.

Изтъпяваме бързо и сигурно.

Тайно презираме хората с талант, защото не са като нас. Чакаме ги първо да умрат и после им подаваме ръка. Признаваме ги за велики. Строим паметници в тяхна чест. Гордеем се с поезията им. Дори ги възхваляваме – спокойни, че вече с нищо не могат да ни навредят…

„Никой не е пророк в собственото си село”

Аз също. Но поетът Кънев е като Исландския вулкан. Изригва някъде на майната си, а след време пепелта от цигарата му ще влезе и във вашия дом. Ще замъгли и вашето небе. Ще обърка и вашите мисли. Ще разстрои  дребните ви сметки за малкото, незначително племе, в което живеете. Племето, което даде Словото на останалите племена.

Направих кратко ревю за сборника от разкази на Кънев преди време. Бях като ударен с чук по главата, след като го прочетох. Не мога да повярвам, че съдбата ме срещна с толкова талантлив автор, при това  тук – в малкото ни село, наречено България.

А ето, че сега държа стихосбирката му «Американски етрадки» в ръце и отново ми настръхват косите.

Твърде малко разбирам от поезия. Но твърде достатъчно, за да знам, че претенциите в стихоплетството свършват точно там, където започва истинският талант.

Когато те гледам по-дълго
винаги искам да те ударя в лицето

Заглавие на стихотворение.

Сигурно има причина асоциацията на литературните издания в САЩ да  номинира българина Кънев за престижната награда Pushcart Prize.

Дори ще ви кажа коя е тя:

Българинът Кънев е искрен като смъртта.

Отровен като живота.

Опасен за здравето, като любовта.

Това ще остане от
мен:

кости,
кожа,
коса,
две затворени
очи

и
сърцето ми в ръцете ти

“Чета отново и отново думите на този поет, изгладнял за тях. Той може да засища глада на ума. Показа ми какъв стар пес съм аз самия и ме накара да лая за още. Но искам да говоря за г-н Кънев. А това е проблем… Трябва да използвам моите слаби думи, за да опиша неговите. Затова ще прибегна до най-висока форма на ласкателство. Този поет е великолепен художник. Но въпреки това четенето на Пейчо Кънев, въобще не е лека, литературна разходка. То е предизвикателство, подтикващо ни всички нас да се взрем в Живота. Думите му са твърди и тежки. Той би трябвало да ги държи на разстояние, иначе биха го удушили. Неговата поезия не е пир на суетата, а причастие водещо до тих самоанализ. Причастието на Кънев е само за вярващите в поезията. То е тялото и кръвта на целия му живот, излян върху тези страници. Не се впускайте лекомислено в неговите думи. Те са тест. Съветвам ви да прочетете този поет. Съветвам ви, да сте седнали, докато четете. Кънев е духовно четиво.”

М. Х. Клей
Поет, сценарист и редактор Поезия
за “Mad Swirl” Далас, Тексас

Поетът кара колата си
по Линкълн Авеню,
спира на червения сигнал,
там,
отдясно
на тротоара
има една стара бяла пейка
и върху пейката някой е
издълбал с ножа си:

El temor de Dios es el
principio de la sabiduria!*

и ето, че светва зелената светлина
и поетът подкарва ужасен към
магазина.

–––

*(Страхът от Господ е началото
на мъдростта)

П.Г. Кънев
Поет и писател
София, България

Американски тетрадки” отскоро е на пазара 10x 2 Ciela.

Мерси, пичове!

Тихомир Димитров

7 коментара »

  1. Пейчо е точен.🙂 Имах удоволствието да разменя няколко реплики с него – много е готин и готино пише.

    Коментар от bungle — май 5, 2010 @ 11:00 pm

  2. Prekrasen poet! Radvame y tova, che vse oshte se namirat hora v Balgariya, koito sa gotovi da priznayat nyakomu silata na talanta.

    Коментар от Zhivka Baltadzhieva — май 8, 2010 @ 11:31 am

  3. Не съм чела още книгата, но познавам бегло Пейчо Кънев от прозата му и от текстовете му на английски в мрежата. Имам му доверие като автор. Ще си купя книгата, това е сигурно. И успех, разбира се. 🙂
    За любопитните: http://www.amazon.com/r-Peycho-Kanev/dp/0979129494#reader_0979129494 (може да се поразлисти и да се прочете)

    Коментар от Петя Х. — май 12, 2010 @ 1:18 pm

  4. @ Петя: благодаря много за отзива!

    Коментар от asktisho — май 12, 2010 @ 2:18 pm

  5. […] This post was mentioned on Twitter by Калан Амнел. Калан Амнел said: El temor de Dios es el principio de la sabiduria!* (via https://asktisho.wordpress.com/2010/05/04/poetry/ ) […]

    Pingback от Tweets that mention П като „Поет” « Писателският блог на Тишо -- Topsy.com — май 12, 2010 @ 9:26 pm

  6. Възхитен съм🙂 Много е хубава тази поезия.

    Коментар от новини — май 18, 2010 @ 1:58 am

  7. @ новини: и аз съм възхитен, новини🙂

    Коментар от asktisho — май 21, 2010 @ 6:50 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.