Писателският блог на Тишо

март 16, 2010

Когато опаковката е по-важна от съдържанието

Преди време външният вид сякаш нямаше такова решаващо значение, каквото има днес. През „социализъма” всички се обличаха еднакво, жените носеха найлонови чорапогащи, приготвяха домашна кола-маска, използваха кисело мляко и краставици за лице. Продуктите за разкрасяване бяха кът.

При мъжете, пък, беше модерно да си бръснат до синьо, да носиш на пиене и да знаеш мръсни шеги. Чувството за хумор и социалните контакти („връзките”) се ценяха повече от външния вид и парите, както е днес. Просто тогава всички бяха еднакво бедни. С изключение на шепа апаратчици, разбира се.

Ако парите не съществуваха, красивите жени щяха да избират мъже, които ги карат да се усмихват.

Толкова за ерата на романтичния (за някои) социализъм, който остави бая народ озадачен…

Сега живеем в епохата на закъсалия капитализъм. За да получиш, първо трябва да дадеш. Но дали в замяна получаваш толкова, колкото си дал?

Красотата привлича. Поставена е на пиедестал още от древността, но преди капитализма тя никога не е била толкова официален източник на доходи.

Вратите се отварят по-лесно за красивите хора. Мъже и жени. Сигурно е някакъв психологически фактор, но като видиш един хубав човек и веднага го приемаш за умен и талантлив, за състрадателен и добър. Да, добър! Никой не предполага, че зад красивата усмивка може да се крие дяволче в луксозна опаковка. Казваме: „Гледай го, хубаво момче (*момиче), как може да направи такова нещо!”

Красотата е дар от Бога и трябва да се уважава. Подобно на интелекта, тя представлява естествен талант, който не само, че имаш правото, но и си длъжен да използваш. В своя полза или за благото на другите – това е нож с две остриета.

Интелектът може да създава изобретения, идеи, които променят света, да движи техническия прогрес, но той може също и педантично да избива милиони в концлагери, да конструира ядрени бомби, да организира войни и да твори всякакво извратено зло.

Красотата е друг вид естествено предимство, което взе да получава повече кредит от интелекта напоследък. Билбордовете щяха да рекламират магистърски програми, вместо пластични хирурзи, ако не беше така.

Гениалният учен, творец или изобретател може да получи признание години след смъртта си, такива примери са много, но красивият човек получава всичко още тук и сега. Красотата е преходно явление, което дава повече възможности за злоупотреба в настоящия момент.

„Красотата ще спаси света”? Не мисля. По-скоро ще се разведе, ще прибере половината имущество и ще се омъжи за някой по-богат…

Основният виновник красотата да се превърне от хармония, достойна за обожание, в средство за манипулация и изнудване, е beauty индустрията. Тя превърна хубавия външен вид във фетиш. Преди време, когато нямаше химически предприятия за разкрасяване, силикон и лазерна хирургия, красотата беше естествена. Хората я обичаха, без да се страхуват от нея. Рисуваха я на картини, правеха пиеси в нейна чест, посвещаваха й стихове, вдъхновяваха се от нея. Днес й завиждат. Или направо я отбягват, защото се страхуват от нея.

Днес от билбордовете ни гледат каки с изкуствен тен, изкуствени мигли, изкуствени цици, изкуствени устни и изкуствени усмивки, пълни с изкуствени зъби. А от съседния билборд надничат „виновниците” за това. Хирургическият скалпел и химията могат да превърнат всекиго в чудовище.

„Не е луд този, който яде баницата, луд е този, който му я дава”

Кажи на един 14 годишен човек, че е красив и той ще спре да се развива. Защо? Защото индустрията му внушава, че да си красив е достатъчно: няма нужда да учиш, да се трудиш, да си даваш зор. Заслужаваш всичко понеже си красив. Винаги ще бъде така, стига да успееш да съхраниш красотата си…во век и веков.

Ето как отново се връщаме на страха. Хората може и да не се страхуват от красотата, но определено се ужасяват от мисълта, че един ден ще я загубят. Бюти индустрията знае това и залага на единствения сигурен коз – страхът от погрозняване. Основателен страх във времена, в които опаковката е по-важна от съдържанието.

Тихомир Димитров

Advertisements

36 Коментари »

  1. Интересен текст, наистина.
    Защо не си задълбал повече в последствията обаче, които са всъщност най-важни.
    Сещаш се – хилядите мъже, които си увреждат телата заради анаболи и стеротиди, хилядите жени, които умират от глад, на операционната маса, сексуалните престъпления, които са следствие на този двоен стандарт?

    Коментар от Eneya — март 16, 2010 @ 2:41 pm

  2. @ Eneya: мерси! Защото предпочитам нещата да са простички и ясни.

    Коментар от asktisho — март 16, 2010 @ 3:50 pm

  3. Преди няколко години осъзнах, че по-красивите жени са и по-добри (по душа, а не в някакви специализирани умения). Причината е много проста – не-дотам-красивите или обременени по някакъв начин хора се озлобяват от ежедневната им бораба им с живота (поради причините, които си описал и с които съм напълно съгласен).

    Слава богу, че не си напълно прав за затъпяващите и нахищняващи красавици (поне според мен, разбира се) – читавите хова никога не се примиряват с това, което имат и съответно красавицата се тормози, че всички я приемат заради външния вид, съответно се захваща да учи здраво и да се развива.

    Естетвено има изключения, но масовите популации от руси мутреси, активно доказващи, че имат 3 начина за развитие (2 долу и 1 горе) като цяло са грозни селски пръчки с много грим и ъпгрейди.

    Сексистки дисклеймър: Предполагам и с мъжете е същото, но досега съм си избирал само жена партньорка затова са ми по-задълбочени наблюденията върху този пол.

    Коментар от Станимир — март 16, 2010 @ 4:44 pm

  4. @ Станимир: да те възприемат само по опаковката е проблем както за възприемащия, така и за възприемания, според мен. А когато външният вид се превърне във фикс идея за обществото (като парите), тогава става лошо – хората са готови на всякакви простотии, за да получат одобрението на други несъвършени и неуверени човешки същества, същите като тях. Щастливи са мъжете с красива и добра жена до себе си, не казвам, че такива липсват. Щастливи са и жените, които са обичани заради естествената им хубост, които са възприемани точно такива, каквито са – с всичките им малки недостатъчета и положтелни черти :))

    Коментар от asktisho — март 16, 2010 @ 6:07 pm

  5. Станимире, нямам лични наблюдения външния вид да е свързан с характера на човек, не знам на каква база си вадиш тези изводи, особено при положение, че думата „красив“ не значи абсолютно нищо, защото тя има смисъл само в културен контекст и то в конкретен културен контекст.
    Станимире, все пак, защо не-красивите хора изразходват енергия в завист и омраза? Защото има специфично отношение към тях.
    И тук под красиви хора, които завиждат, имаш предвид жени, по простата причина, че при мъжете го няма това изискване за красота на всяка цена, дори непривлекателни мъже успяват да пробият и да имат успехи в най-разнообразни поприща. Докато при непривлекателните жени нещата не стоят по същия начин, заради което виждаме омразата, за която говориш. Ти го представяш като нещо, което жените си причиняват една на друга ей така, от злоба, но това е доста далече от истината. Красотата е недифинирана величина, което означава, че за да бъде оценена А, тя трябва да бъде сравнена с Б и да й бъдат дадени повече привилегии от Б, което ги кара да се конктурират. Преходността на идеалите ни за красота водят до омраза, подлагане на мъчителни операции, в търсене на идеала, който ще донесе привилегии и положително отношение от даващите привилегии и положително отношение. Кажи ми, знаеш ли кои са това в нашето общество, все още.
    Защото ако една жена можеше спокойно да се развие, да пробие и да се реализира и без външен вид, който постоянно да й е грижа, консуматор на пари в големи количества и ограничаващ й времето, едновременно това, влияещ и на отношението към нея (все в отрицателен смисъл), колко жени биха се подложили на болката и опасностите да ги режат, кърпят, да си слагат силикон и пр.?

    Тишо, но така създаваш илюзията, че хората, които робуват на мита за красота сами са си виновни или че просто са тъпи, а че последствията са само тяхна грижа. В тази тема няма нищо просто, за да твърдиш, че си искал да се ограничиш до простите и ясните неща.

    Коментар от Eneya — март 16, 2010 @ 10:31 pm

  6. @ Eneya: правилно забелязваш, че „хората, които робуват на мита за красота сами са си виновни“ – сред тях има бедни и богати, глупави и умни, мъже и жени. Най-лесно и първосигнално е да се поддадеш на натиска да бъдеш такъв, какъвто те иска стадото. Затова истинските Личности на този свят са малко. Има много несигурни пътища, които водят към щастието, но нека ти посоча един сигурен път, който води към нещастието: да изпълниш очакванията на всички други към теб и само твоите собствени очаквания да останат неизпълнени. Пробвай, ако не ми вярваш.

    Коментар от asktisho — март 17, 2010 @ 12:05 am

  7. Съгласен съм с Тишо – и със самото му есе и за коментарите му на коментаторите, сещам се за много станалия модерен напоследък „празник“ Свети Валентин;)

    Коментар от hristostankov — март 17, 2010 @ 12:29 am

  8. Интересно отношение: който се справил, справил се, останалите кучета ги яли.
    Ако отнесем това отношение към хората в Китай, Индия, Хаити, изобщо където и да е по света, където са в по-лошо положение от нас, картинката се променя, не смяташ ли?
    Наясно си, че истинските личности са просто случайност (в по-голямата си степен поне), нали?
    Ако никога не си имал възможността да видиш алтернатива, ще бъдеш част от стадото, просто от страх да те не изолират.
    И на това се поддават всякакви хора, умни, глупави, красиви, грозни, млади и стари.
    Мисля, че когато можеш да помогнеш/промениш света и избереш да не го правиш, твърдейки, че другите сами трябва да се справят, просто показваш снобизъм.

    Иначе, пътят към щастието е в самия път, не в крайната цел, поне според мен.

    Коментар от Eneya — март 17, 2010 @ 5:49 am

  9. Тищо, да довършим само: има и много щастливи не-дотам-перфектни-и-съвършенни (страх ме е да пиша грозновати вече) хора, просто заради определен state-of-mind!

    Енея, ама защо така ожесточено?! Извинявам се ако някаква част от коментара ми е звучала обидно. Предполагам, че може и да си права и всъщност характера да формира външния вид, а не обратното. Въпреки, че държа на моитенаблюдения, те съвсем не са всеобхватни и задълбочени, нямам нито един научен труд базиран на статистика и химически процеси в мозъка. Просто в хората около мен определено съм наблюдавал такава зависимост. И изобщо нямам предвид само жени – мъжете са фрашкани с комплекси, като основните са за ръст и оплешивяване (ето, дори не споменах дължината на члена).

    Коментар от Станимир — март 17, 2010 @ 10:03 am

  10. Опаковката е по-важна от съдържанието тогава, когато го продава.

    Коментар от Цветанка — март 17, 2010 @ 10:06 am

  11. @ Eneya: Гласувам с двете ръце ЗА последното ти твърдение. Иначе: „който се справил, справил се, останалите кучета ги яли“ – това не са думи, излезли от моята уста, ти ги слагаш там. Думите на един човек могат да се разтълкуват по толкова различни начини, колкото различни хора ги тълкуват. И това действително зависи от отношението – към конкретния човек, към себе си. Знам, че страхът от отхвърляне е виновен за много беди, но той не може да бъде проблем на друг, освен на самия страхуващ се. Основната власт и отговорност да се справяме със страховете вътре в нас принадлежи на нас самите. Естествено, добронамерената помощ отвън винаги е добре дошла. И, ако мога по някакъв начин да помогна, аз го правя непрекъснато – затова ги пиша тези статии. Помагам и с действия, когато става дума за хора, с които имам ежедневен, физически конакт, не мога да огрея навсякъде 🙂 А едва ли има нужда…Помагам според силите и възможностите си, които са ограничени, защото и аз понякога имам нужда от помощ, за да продължа напред.

    @ Цветанка: а като не познаваме съдържанието (себе си), има голяма вероятност да не сме запознати с истинската си цена, да оставим другите да ни оценяват по опаковката и така, освен че се превръщаме от хора в стока, създаваме предпоставки да ни „купят“ доста евтино…

    Коментар от asktisho — март 17, 2010 @ 2:12 pm

  12. @ Станимир: сори, че публикувам коментара ти с леко закъснение, но бе задържан за одобрение по причини, независещи от мен. Откакто затегнах „дисциплината“, с цел да държа тролове, хейтъри и спамъри по-далеч от дискуссите тук, които и без това не ги интересуват, покрай сухото понякога гори и мокрото 🙂

    Коментар от asktisho — март 17, 2010 @ 2:18 pm

  13. „Ако парите не съществуваха, красивите жени щяха да избират мъже, които ги карат да се усмихват.“

    Братче, това ми звучи точно като …

    „Ако красивите жени не съществуваха, парите щяха да карат мъжете да се усмихват повече.“

    … но и тогава ме озадачава.

    […]

    Като цяло не съм съгласен, защото приемам „красиво“ като близо до „привлекателно“ (антипод на „отблъскващо“). Има цяла дисциплина във философията, наречена ЕСТЕТИКА, която разглежда и обсъжда въпроса за КРАСИВОТО и в контекста на мисълта ти, красивото е подложена на пристрастна оценка, заклещена в рамките на България в период от двайсетина години. Не еволюира ли? Не се ли променя? Откъде получава въздействие нашето възприемане за красиво? Човече, в един пост комай не става да го изразиш и да не звучи омайно пристрастно и предубедено, но не е и това целта ти, нали? : ))

    Коментар от kazaril — март 17, 2010 @ 2:39 pm

  14. @ kazarail: Странни интерпретации правиш. Взимаме, значи, едно изречение, изваждаме го от контекста, разменяме местата на подлозите в него, перифразираме останалата част и накрая получаваме текст, който трябва смислово да отговаря на първоначалното изречение ли?! По пътя на каква логика?

    Има цяла дисциплина в хирургията, наречена „естетическа“ – доколко тя може да твори красота е може би проблем на философията, не знам. Нямам нищо против текстът ми да звучи „омайно пристрастно и предубедено“, ако така си решил да го възприемаш, на други пък може да им се стори уравновесен 🙂 Това с нищо не променя факта, че живеем във времена, в които опаковката е по-важна от съдържанието.

    Не че последното трябва мен, лично, да ме притеснява по някакъв начин. Не разчитам на външния си вид за нищо и не съм точно от хората, които ще моделират себе си (физически или психически), за да отговорят на предпочитанията на някой друг, който също ходи до тоалетната по два пъти на ден 🙂 Поздрави!

    Коментар от asktisho — март 17, 2010 @ 4:47 pm

  15. Тишо, аз тълкувам думите ти, които ти си написал тук и ако си имал друго наум, не е било достатъчно ясно написано, за да те разбера, освен това коментара на Станимир покзва, че те е разбрал по горе долу същия начин, както и аз, само че сме на различно мнение.
    Станимире, извинения, ако съм прозвучала по-рязко.

    Коментар от Eneya — март 17, 2010 @ 9:30 pm

  16. Не виждам какво неясно има в статията. От ясна по ясна. Поздрави Тишо, за хубавата статия.И за хубавото послание. Няма нужда от усукващи и търсещинещокоетонееказано в нея, коментари.“… но нека ти посоча един сигурен път, който води към нещастието да изпълниш очакванията на всички други към теб и само твоите собствени очаквания да останат неизпълнени…“ И това, ако не е ясно, не зная кое. Всеки сам решава в този живот, дали да играе по гайдата на другите или ще има СМЕЛОСТТА да отстоява себе си и своята същност. Никой не му е виновен, ако избере да бъде друг и нещастен/ осъзнат или не/. Всеки помага на другите, колкото може, но и те трябва да са готови да им помогнеш. Лека вечер. Усмивки и повече спокойствие в спора няма да е излишно. Още веднъж поздравления за статията :)))

    Коментар от zvetanka — март 17, 2010 @ 11:51 pm

  17. @ zvetanka: Мерси за подкрепата, усеща се някакво напрежение, верно, ама не е чак толкова стряскащо, да не говорим, че част от събеседниците ми са опитни блого-ветерани и, ако искат да те предизвикат, определено знаят как да го направят емоционално, така че диалогът винаги да е ценен, в резултат на което препирнята става някак симпатична – винаги се радвам на хора със собствено мнение, които умеят да го изразяват интелигентно, още повече се радвам да ги предизвиквам лично, а дали ще ни съвпаднат гледните точки е почти без значение – его дуелите отдавна са ми омръзнали, макар и понякога да им се поддавам неволно. Ебати изречението, честно! 🙂

    @ Eneya: Нямам за цел да ти противореча, нито да привличам съмишленици. Ще се опитам да обобщя по възможно най-кратък начин „поуката“ от текста, за да няма неразбрали: „Когато опаковаката стане по-важна от съдържанието, качеството на последното започва рязко да спада“

    Коментар от asktisho — март 18, 2010 @ 1:20 am

  18. Нека дадем шанс и на естествения подбор в крайна сметка. 🙂

    Коментар от deflax — март 18, 2010 @ 6:06 am

  19. Хах… Фаак, нямаше грам кофти чувства, нямаше нападки, просто наистина мисля, че текста е ужасно пристрастен. Защо реагираш така? Разбирам смисълта, няма проблем, харесва ми как си го написал – ОК, но извадих изречението (съответната парафраза), за да ти покажа колко е безумно, тъй като е ужасно крайно, неотнасящо към нищо и никого конкретно, а мятащо нож по вратат – ей така! За да няма неразбрали, пускам ctrl+v пак:
    Ако парите не съществуваха, красивите жени щяха да избират мъже, които ги карат да се усмихват. (така ли действат парите на ВСИЧКИ жени? хунора от парите ли зависи действително? каква е връзката между ПАРИ и ХУМОР всъщност? между пари и жени и жени и хумор ми е ясна)

    Ок, дразни се, когато има някой несъгласен, но хм повечето хора наричат „естестическата хирургия“ пластична, целите на която са известни на всички ни и няма почти никаква връзка с примера ми за естетиката, който целеше да ти покаже, че понятието за красота се мени не само във времето, но е ужасно различно на различните места.

    Поздрави?
    Ами да… поздрави и на теб.

    Коментар от крис ванев — март 18, 2010 @ 11:30 am

  20. @ Крис: не го приемай толкова лично, моля те! Вж какво написах на Цветанка в # 17 и ще разбереш защо реших да отразя емоцията и „засилката“ на коментара ти 🙂 Мислещият / пишещ човек трябва да е над тези неща. Що се отнася до хумора: всяка жена би предпочела да има до себе си мъж, с който животът е купон пред някой сухар от друго поколение (в масовия случай), който плаща сметките. Но, както може би сам ще се убедиш един ден, в даден момент природата заговаря и сметките стават по-важни от купона. Тогава, братче, хуморът свършва…Наскоро слушах радио интервю с най-известния Бг пластичен хирург („Красотата е симетрия“), трябва да ти кажа, че именно пластичните хирурзи наричат занаята си „естетическа хирургия“ 🙂 И, въобще не се дразня, когато има някой несъгласен, даже се радвам, защото имам чудесен повод да си размърдам мозъка (и перото). Футболистите обичат да си играят с топка, хирурзите – със скалпел, а писателите – с думи. Добрите футболисти и добрите хирурзи могат да правят каквото си поискат с тяхната играчка, добрите писатели – също. Няма лошо 🙂 И, никакви кофти чувства, разбира се! Извинявай, ако съм те засегнал, без да искам.

    Коментар от asktisho — март 18, 2010 @ 1:51 pm

  21. Добре де, не е някакъв колосален проблем. Сега като гледам, по-скоро липсва моята аргументация, затова с риск да те подразня ще напиша няколко изречения по въпроса.

    Всяко неабстрактно нещо има визия.

    Визията на всяко нещо, с което се срещаш, а впоследствие и боравиш би могла да бъде за теб привличаща и отблъскваща, нали? Визията е ужасно важна, тъй като тя е ТОВА КОЕТО ПЪРВОНАЧАЛНО СЕ ВЪЗПРИЕМА, освен ако нямаш зрителни травми или вродена неспособност да виждаш. Повечето хора виждат. Повечето хора възприемат, а хората са съзнателни, следователно има формиране на впечатление именно от начина по който интерпретират визията, преди да се запознаят със съобщението, което нещото им изпраща. Можеш ли да си сигурен, че всеки човек ще интерпретира по един и същ начин това нещо? Аз не мога, ако ти можеш – сподели.

    За да приемеш един красив човек като добър, не е достатъчно той просто да е добър. Може да е пълен мърляч и грозник, но с усмивката, смеха си и три изречния да те накара да вярваш в доброто. Може да си CEO на някаква страшна компания, бивш манекен, фотомодел и лице от списания, но да отблъскваш що годе всичко живо с липсата си на емпатия.

    Говориш за външната красота като „дар от Всевишния“. Аз си мисля, че е по-скоро дар от мама и тате . Да, наистина е нож с две остриета, съгласен съм, но какво означава „талант“? Аз може и да акцентирам върху красотата си, може и да не искам да го правя, НЕ СЪМ ДЛЪЖЕН, но ако не го направя, това означава ли че съм глупав или неблагодарен, просто защото не искам да се набивам в очите на хората с привлекателността на тялото или лицето ми? Талант е да композираш симфонии на 6, талант при който сярната киселина в лицето не играе. Кажи ми, че е като този талант, при който ако не се занимаваш активно с конкретния обект на този талант (в случая музициране, композиране) той няма да изпъкне. Кажи ми, че ако човек не се доокрасява, той няма да си остане красив. Кажи ми, че човек е длъжен да бъде красив, само защото природата му е дала красиво лице. Имаше една книга на Даниел Стийл, в която се разказваше за невероятно красиво момиче на 14 години, чиито родители я пласират в модните среди. Тя не издържа на темпото, намразва целия свят, нарязва ангелското си лице и се хвърля от последния етаж на някакъв хотел. Това фикция ли е или действително би могло да се случи, защото май се случват и по-ужасни неща тогава, когато си „ДЛЪЖЕН на красотата си“.

    Пишеш, че гениални творци, учени или дейци стават известни след смъртта си – така е. Други пък стават известни преживе, без да са особено красиви. Кажи ми че красивите ще получат тук и сега какво си поискат, без да си мръднат пръстта. „ААА ама тя е избрана за работата, защото е по-красива от мен!“ Разбира се, ако е било изискване на позицията човека, заемащ я да е физически привлекателен, иначе действително ли някой иска да работи за хора, за които фацата е по-важна от действително извършената дейност? Когато се трудиш май е по-важно да ценят труда ти, отколкото да ценят красотата на лицето ти, а?

    „Красотата е преходно явление, което дава повече възможности за злоупотреба в настоящия момент.“ Не те съдя, но ми се струва, че имаш нужда от някаква аргументация, за да бъдеш така крайно черноглед без да слагаш „според мен“ или „мисля си, че“?

    „beauty индустрията“ я е имало и в древен Шумер. Ако направят модули на Марс, много е вероятно „beauty индустрията“ да просъществува и там, просто защото е нормално човек да да бъде „социално желан“, „привлекателен“ или „добре изглеждащ“. Мен също не ме привличат изкуствените импланти, но се кефя на идеята да си избеля зъбите или да си махна шибаната бемка от лицето, като ида на пластичен хирург. Харесва ми естествения бюст и малките несъвършенства. Разчорлена коса и красиво лице без грим в умивка на сутринта за мен е красиво, както май и за теб – сигурно, не знам, но не мога да си кривя душата, че щом някой смята може да се стигне пик в изразяване и акцентиране на красотата, като се премахват всякакви „несъвършенства“, то ще има опити в тази насока. Защо това да не е естествено?

    Ако съдържанието от гледна точка на който и да е човек е сложно комбинирана смес от знания, впечатления, нагласи, мотивация, цели и т.н., то тази смес би могла да ти бъде (без)интересна, (не)полезна и (да не е) важна. Не е нужно някой да изважда емпирично доказани факти, че привлекателната за теб визия създава пристрастен начален ход на формирането на впечатление – всички се убеждаваме в това ежедневно. Можеш ли да отречеш тогава, че това е едно предубеждение?

    Коментар от крис ванев — март 18, 2010 @ 2:18 pm

  22. ОХ, наистина е тъпо че го приемам така, но до сега не се бях издразвал от твой пост и може би защото съм по-скоро изненадан хм от разреза в гледните точки, затова съм и някакъв такъв многословен.

    Извинявай, наистина, не ми се ще да споря, наистина, но ако всички имахме една и съща гледна точка, комай света нямаше да е интересен. 🙂

    Ъх, да май наистина нещо се засегнах, извинявай и за „критиката“ в предния коментар, май е излишна.

    Коментар от крис ванев — март 18, 2010 @ 2:21 pm

  23. @ Крис: Н.П, човече, да не правим от мухата слон! Наясно съм, че когато някой (като мен) публично си позволява да споделя мнение по въпроси, които касаят не само него, а цели обществени групи, този човек трябва да е готов, че думите му ще срещнат съпротива. Понякога дори от хора, които са му симпатични и, с които принципно е „на една вълна“. Няма как да сея „мъдрости“ на теми, които вълнуват половината човечество и да очаквам, че всички ще мълчат и ще ми ръкопляскат. Дори бих се разтревожил, ако беше така, защото, да ти призная нещо – повечето ми статии не струват и пукната пара без коментарите под тях. Дискусиите, сблъсъкът на мнения – това са нещата, които правят темата „плътна“ и завършена. А тях изцяло ги дължа на читателите си, в частност – и на теб.

    Коментар от asktisho — март 18, 2010 @ 3:58 pm

  24. твърде много си прав, за добро или лошо :)… но хората винаги са мислели основно с очите си и ще продължават да го правят

    Коментар от altair — март 20, 2010 @ 12:47 am

  25. @ altair: твърде много си права…за добро или за лошо 🙂

    Коментар от asktisho — март 20, 2010 @ 2:28 pm

  26. Тишо, голяма приказка каза. „Когато докараме нещо до крайност, то вреди.“ – наистина ли… 🙂
    Аз зададох въпроси и то конкретни.
    Защо не се поинтересуваш откъде се появява идеята за красотата като най-важното нещо на света (ест. женската красота)?
    Защо представяш идеята, че всеки е самотен остров и е въпрос на „позволение“ дали другите ще му повлияят, при положение, че психологията отдавна е доказала, че това не е така за огромен процент от хората.
    Твърдиш, че красотата е просто част от всичко останало, но признаваш, че се злоупотребява с концепцията в обществото ни, но не се интересуваш до каква степен се простира тази злоупотреба и колко е опасна наистина.
    Видях нечии коментар как хората сами са си виновни, ако са станали жертва, но ако имаме повече жертви, отколкото не-жертви, определено имаме проблем.

    Коментар от Eneya — март 20, 2010 @ 5:16 pm

  27. Наскоро гледах филма на М. Бенатова „Силикон“. Имаше едно момиче, стриптизьорка, с „най-големия естествен бюст“. Момичето каза, че целта й е да си намери богат мъж, който да я глези и да й купи кола. Журналистката я попита какво кола кара в момента, тя отговори, че никаква нямала. Разказа как я лъжели преди (вече не, защото била пораснала и поумняла), обещавали й да живее в „къщи-дворци“, ама като получели, каквото искали, изчезвали. Вие колко хора познавате с „къши-дворци“? 🙂 Очевидно те се срещат по-често в стриптийз баровете.

    Няма да се подигравам на момичето, нито на очевидната й липса на образование, нито на провинциалния й акцент, нито на наивността й. Момичето е продукт на средата, времето и чалгаризацията. На бедността. Та има ли момиче, което да не иска да се облича хубаво, да живее добре, да се измъкне от Sleepy Hollow, където е родено? И ако това момиче се бори само някак си с живота, то има майки, които отглеждат дъщери с една единствена цел – да си хване богаташ. Водят ги от съвсем малки по ревюта или по мини-мис-конкурси. Което си е отвратително излагане на показ на детска плът. Просто си ги представям – обръгнали вълчици, които наливат отрова в невинните детски уши и ги учат „на живота“.

    Всичко това се случва, защото обществото ни е безнадежно зациклило в своята деформирана и out-of-fashion патриархалност, препратка – турските филми. Момичетата трявба да си „намерят някой“, трябва да бъдат харесани, и да спечелят битката с другите конкурентки за сърцето на някой с „къща-дворец“. С една дума – изборът не е техен. Жиовотът – не е техен, тъй като главната им цел е да влязат в нечия чужда орбита.

    Красотата е важна. Но тя е само част от живота на една пълноценна личност. Превръщането й в стока, превръща и самия

    Коментар от Valentina — март 21, 2010 @ 1:12 pm

  28. човек в стока (сори за недовършения пост).

    Коментар от Valentina — март 21, 2010 @ 1:14 pm

  29. Хм, съгласна съм с почти всичко, Тишо, но все пак съм склонна да съм оптимист. За мен чалга епохата във външния вид дори на тийнеджърките ще почне да отминава скоро. То е като кученце, което е било държано на въже. Сега сме като изпуснати, но все пак нека се замисли един мъж дали предпочита жена-„стока“ или фригидна жена. 😉 Просто намирам един голям плюс в цялата работа, а именно – освободена жена -> щастлив мъж. Нещата не опират само и точно до външния вид…

    Коментар от Бориславка — март 21, 2010 @ 6:40 pm

  30. П.С. А иначе мисля, че всеки очаква красивите хора да са и добри, нали всички сме чели приказки като малки – грозната девойка винаги е зла и завистлива, а красивата е нашата героиня – добра, работлива, послушна… народопсихология, какво да се прави. 🙂

    Коментар от Бориславка — март 21, 2010 @ 6:43 pm

  31. @ Eneya: радвам се, че толкова активно коментираш, но защо непрекъснато чета какво трябва да правя и какво не трябва да правя в блога, статията, разсъжденията си? Хубаво е, че намираш отделни цитати, за които да се хванеш, нека ти посоча най-важния, очевидно останал незабелязан сред целия булшит: „да нямаш очаквания към другите“. Така се живее по-лесно. Съгласен съм с теб, че проблемът е голям, но не съм съгласен да стигам до дъното му чак, да се потапям целия в мрака – тези проблеми, в крайна сметка, не са мои.

    @ Бориславка: В живота на търсещия човек неизбежно идва момент, когато той иска да се освободи от всички граници, бариери, стереотипи и предразсъдъци, които са му набивани в главата цял живот – от детската градина, през банката в университета, та чак до работното място и „ценностите“ на разни его-бизнес-маниаци. Иска да се освободи от тези глупости, защото разбира, че са фалшиви, че няма бариери, че цял живот са го дресирали как да бъде не-свободен в тясно определени граници, посочвали са му сигурния път към нещастието, бутали са го към пропастта и накрая са готови да го обвинят за „решенията“, които е взимал, да му кажат, че „сам си е виновен“. Сякаш имаме право на някакъв избор. Нямаме. Когато следваме чуждия Път, а не своя…

    @ Valentina: О, турските сериали не са най-голямата беда. За мен те по нищо не се различават от бразилските, венецуелските, аржентинските и мексиканските сапунки – безобидни са точно колкото тях и точно толкова бързо ще им мине модата, пък и далеч не представляват върха на простотията. Започва нов сезон на Биг Брадър, все пак 🙂

    Коментар от asktisho — март 22, 2010 @ 3:58 pm

  32. […] Когато опаковката е по-важна от съдържанието Тихомир Димитров Вашият коментар […]

    Pingback от Леле, майкоооо! « Писателският блог на Тишо — март 23, 2010 @ 4:39 pm

  33. Чета и не вярвам на ушите си!
    Може би е нормално една напълно естествена в извъндигиталният живот истина, да е толкова болезнена като я нарисуваш с интернет мастилото? Брутално реално си обрисувал нещата Тишо, за което получаваш само поздравления от мен!
    Винаги ми е била интересна поговорката „По дрехите посрещат…“, защото е много вярна. Аз много често имам навика да се обличам като герой от сериала „24 часа зад решетките“ и се сблъсквам с едно отвращение и неприемане, дори и след като кажа какво работя и за какво съм там. Днес една жена отказа дори да влезе да ми даде визитка на дъщеря си, защото мислеше, че ще я оберем, но пък ако бях отишъл както ще отида утре при дъщеря й ( просто така ми скимва, не заради нещо друго ) – с риза, панталон, сако, гелосан и обръснат, тя може и мусака да ми направи. Прост пример от днес. А реално аз ще съм един и същ, нали?
    Няма да споменавам, че цицорестите студентки вземат по-лесно изпитите, защото ще стане война, ама си е така. Същото важи и за лачените левенти. Въобще, днес май нямаме много време да опознаваме другите и го приемаме на prima vista само по „честните сини очи“…

    Коментар от pierrot — март 31, 2010 @ 10:46 pm

  34. Здравей, темата е чудесна, тамън за почти-абитуриентка като мен. Не знам дал инякой от другите коментатори го е споменал, но вероятно и ти си чул за най-честия подарък за бала – силикон… където си поискаш. Това е плашещо! Красотата е в естественото, няма начин да станеш по-красив с един тон гадости в и по тялото си, колкото и да ти се струва, че има ефект. Противоестествено е и природата ще те накаже. Поне аз така си мисля 🙂

    Коментар от Yang — април 3, 2010 @ 9:23 pm

  35. @ Yang: ами и аз така си мисля 🙂

    Коментар от asktisho — април 5, 2010 @ 12:37 am

  36. Мда красотата … Но все пак тя е заблуда за очите на всички нас . Не е ли по важно това което носим в сърцата си ? Какво да правим тези жени и мъже който сме с криви зъби , нямаме силикон , и не слагаме 5 тона грим върху лицата си преди да излезем на вън … Естественото не е ли по – цено и красиво ?
    Поздравления Тишо , ти си от малкото който гледат съдържанието а не опоковката 🙂

    Коментар от Августина — април 14, 2010 @ 8:00 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s