Писателският блог на Тишо

март 5, 2010

Меди…какво??

Казват, че медитацията е изкуство.

За всяко изкуство се изискват два процента талант и 98% работа.

Същото би трябвало да важи и за медитацията.

Която много лесно се бърка с концентрация.

Да хипнотизираш мозъка си върху желания, мечти, визуализации, спомени, разни места и прочие, това не е медитация.

Медитация значи да не мислиш за нищо.

Именно такава е нагласата, с която обличаш копринени дрехи, разхвърляш плетени възглавници върху пода, палиш ароматни свещи, пускаш приглушена музика.

Заемаш поза лотус, затваряш очи и…не мислиш за нищо.

Не мислиш за нищо, ама друг път!

Мислиш за всичко: за колежката от офиса, за пича с готиния задник от автобуса, за сърбежа на лявото рамо, който няма как да почешеш точно сега, за ангажиментите, които предстоят. А дали ще се справиш?

Дори мисълта, че не трябва мислиш е мисъл.

Мисълта, че не мислиш също е мисъл.

Не става така.

Почеши се по рамото.

Отпусни се, продължавай да мислиш за каквото си искаш. Или за каквото дойде.

Бъди като Икар – лети над океана със собствени криле домашно производство и загребвай нагоре – към слънцето.

Хвърли поглед надолу – към океанските вълни (където ще се разбиеш, ако крилцата домашно производство не издържат).

Отттук вълните приличат на равни, прави, стройни войнишки редици.

Това са твоите мисли – маршируват една след друга, набиват крак пред крак, редуват се безкрайно.

Ако се блъскаш във всяка от тях поотделно, много бързо ще се изтощиш.

Ако не се ангажираш с дадена мисъл-вълна, познай какво ще стане?

Точно така – ще отмине.

Както и следващата. По-следващата и тази след нея, и по-по-следващата също ще отминат.

Ето, например, появи се някоя страшна мисъл. Толкова е страшна, че може да напълниш гащите от страх. Разгледай я, изчакай да отмине, не се гмуркай, махай с домашно приготвените крилца.

Нищо чудно след нея да се появи друга – смешна мисъл. Остави я да отмине, друг път ще се посмееш, ето че сега идва притеснителна мисъл! Поздрави я, намигни й, загреби с криле.

На нейното място ще дойде друга – спомен някакъв. Болезнен. И той ще мине! Дори след него да дойде Надежда, остави я да си отмине по каналния ред.

Ти си над тези неща.

Точно така изглежда вътрешното пространство между ушите ти през целия ден, но с една малка разлика.

Всъщност, разликите са две:

1/ За разлика от друг път, сега виждаш какво става: наблюдаваш, разбираш, даваш си сметка, присъстваш на ситуацията и схващаш картинката. През останалата част от денонощието това съвсем не е така.

2/ За разлика от друг път, сега не се блъскаш във всяка вълна. Само я наблюдаваш. През останалата част от денонощието това съвсем не е така. Нищо чудно, че понякога се чувстваш затънал(а) в мисли.

Можеш да останеш в това състояние колкото ти е кеф.

Казват, че медитацията е изкуство.

Знаем, че за всяко изкуство се изискват два процента талант и 98% работа.

Ти току що свърши 98% от работата.

Остава да имаш и двата процента талант…

Шегувам се.

Походката и дишането са таланти, но ние се раждаме с тях.

Медитацията също е вроден талант.

Тихомир Димитров

Advertisements

6 Коментари »

  1. True, true … Само за почесването по рамото – може би е по-добре първо да погледнем и да разберем защо ни сърби отколкото направо да се почешем ?

    Коментар от Светослав Бацоев — март 6, 2010 @ 1:51 am

  2. Може би, не знам. Аз направо бих се почесал. Но, ако погледаме, може би и това ще мине 🙂

    Коментар от asktisho — март 6, 2010 @ 2:53 am

  3. Според мен процентното съотношение талант/работа в изкуството е твърде различно от посоченото. Освен това смятам, че талантът задължително е вроден. Затова бих ти променила изречението така: „Медитацията е талант.“

    Коментар от Цветанка — март 8, 2010 @ 12:26 pm

  4. Медитацията е вгльбяване в нещо,сьсредоточаване в него. Медитацията може и да е самовгльбяване и … успокоение. Успокоението след изолацията от вьншните стимули и обрьщане кьм себе си, кьм вьтрешния свят. Успокоението, че сме най-после себе си, че се радваме на себе си, на това което сме. Мислите ни може да блуждаят; може да се отдадем на емоциите и на чувствата си. Може вьтрешният глас да ни даде отговорите на отдавна забравени или неразрешени вьпроси. Може просто да се насладим на вьншната тишина и вьтрешен покой и отдаването на себе си, на духовното себеизследване. Просто мисли, чувства, емоции да текат покрай нас и ние да задьржим тези, които желаем! Да им се порадваме, да ги изследваме, да ги обьрнем от различни страни и да ги пуснем накрая и те да отминат. Важното е, че сме сьс себе си, сьс собственитв си мисли, чувства и емоции; небомбардирани от чуждите. Те текат в един безкраен поток, който можем да спрем или да му се наслаждаваме, колкото искаме! Желанията са наши, решенията – сьщо!
    Е, и аз „Надежда реших да мина по каналния ред“ на коментарите. Ха-ха-ха!
    Що се отнася до таланта … този, който е истински талантлив, както казвам, му идва отвьтре да вьрши нещо, знае и точно колко труд е нужно да „хвьрли“, за да развива таланта си и да се чувства удовлетворен от използването му!

    Коментар от Надежда — март 9, 2010 @ 12:21 pm

  5. Ама ти пробвал ли си когда нибудь тая дейност?

    Коментар от Ван — март 10, 2010 @ 6:48 pm

  6. @Ван: Оказва се, че всички я „пробваме“ постоянно, откакто сме родени. Просто рядко „внимаваме в картинката“ 🙂

    Коментар от asktisho — март 11, 2010 @ 2:07 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s