Писателският блог на Тишо

февруари 25, 2010

Не отлагай днешната наслада за утре

снимка: Jake Easley @ redbubble.net

Очакванията създават усещания. Хубавите очаквания създават положителни усещания, а лошите – отрицателни.

Преди важен изпит повечето хора спичат. Както и в чакалнята на зъболекаря.

Очакват нещо лошо – да ги хванат, че е знаят или да им причинят болка.

Болката е лошо усещане. Провалът – също.

Ако очакваш нещо хубаво – подарък, секс, ваканция, парична премия, тогава се ентусиазираш.

Изпитваш удоволствие.

Интересно, че удоволствието още не е факт, а насладата я изпитваш в момента.

Зъболекарят още не ти е причинил болка, професорът още не те е скъсал, но ти се тревожиш сега.

Страдаш в момента.

Болката и провалът са в бъдещето, те са само хипотези, не  съществуват реално, а стресът е в настоящето – той е съвсем истински.

Бъдещите събития предизвикват емоции в настоящето.

Разбира се, човек може да отложи не само удоволствието, но и положителните емоции, свързани с него.

Ще се почувстваш добре, чак след като вземеш премията.

След секса ще ти олекне, о, да, как ще ти олекне само!

А на морето те очакват страхотни приключения!

Някой ти е приготвил чудесен подарък-изненада.

Например: плетени чорапи.

Не отлагай днешната наслада за утре!

Утре може да няма.

Но може и да има.

Да приемем, че има:

Утре на премията ще се радваш точно три минути, после веднага ще започнеш да мислиш кои сметки да платиш с нея, какви разходи да посрещнеш по-напред, какво да купиш с парите? Тези мисли ще започнат да те изнервят.

Утре парашутът може и да не ти се отвори така, както планираш.

Утре ваканцията може да отпадне заради лошото време.

Всичко това не ти пречи да изпитваш наслада от очакването СЕГА.

Което не се отнася до зъболекаря – отложи страданието за бъдещ период!

Ако се наложи, тогава ще му мислиш.

А може и да не се наложи.

Може да попаднеш на внимателен зъболекар.

Може да изтеглиш единствения въпрос, който знаеш и да вземеш изпита.

Важното е да не спичаш в момента.

И да не отлагаш днешната наслада за утре.

С такава нагласа ще вземеш много повече „изпити” в живота.

Тихомир Димитров

Advertisements

22 Коментари »

  1. Страхотно. Прозвуча ми като източна мантра.

    Коментар от fen — февруари 25, 2010 @ 3:29 pm

  2. Точно от това имах нужда в този сив ден! Нали мога да използвам като мантра: „Не отлагай днешната наслада за утре! Важното е да не спичаш в момента“?

    Коментар от Luba — февруари 25, 2010 @ 4:17 pm

  3. Нещо липсва в тази логика. Човек не може да живее, вкарвайки си само мечти и очаквания. И то само хубави очаквания. Между „сега“ и „тогава“ се върви по един мост от действия :>

    Коментар от Vesela — февруари 25, 2010 @ 4:28 pm

  4. Мен силно ме впечатли снимката!

    Коментар от madwizzard — февруари 25, 2010 @ 4:41 pm

  5. @ Весела: По-важното е как се чувстваш в момента, защото човек може да същестува само в настоящия момент. Съжалявам за клишето, но е така. Миналото и бъдещето са продукт на паметта и въображението – те са виртуални. Има много лесен начин да се убедиш в тяхната нематериалност. Представи си, че утре чакаш някой да ти даде сто лева. И опитай да си купиш нещо от магазина още днес с тях 🙂

    @ madwizzard: Нали! Батко Джейк е много голям 🙂

    @ Luba: Представяш ли си да не може? 😛

    @ fen: Мерси много, човече! Отвътре ми дойде. Това е един от онези текстове, дето само им набираш буквичките, а съдържанието сякаш някой друг ти го диктува 🙂

    Коментар от asktisho — февруари 25, 2010 @ 5:23 pm

  6. Аз ти благодаря. Такива неща не могат да се напишат, ако не ги чувстваш. Каквото й да кажа след твоите слова, ще е излишно. Поздравявам те.

    Коментар от fen — февруари 25, 2010 @ 5:28 pm

  7. Ясно ми е какво имаш предвид, но от такова неотлагане на насладата съм страдала и са малко случаите, в които мога да го подкрепя. Като да не учиш, а да слушаш музика, въпреки че на другия ден имаш някакъв вид изпит – много мимолетно и за какво? Бъдещето никога не може да е гарантирано, но това не спира хората да работят за него. Пък едно провалено „утре“, при условие, че е могло да бъде опазено, не е повод за радост 🙂

    Коментар от Vesela — февруари 25, 2010 @ 10:08 pm

  8. Кажи ми – как може да си толкова посредствен?

    Коментар от Филипа — февруари 25, 2010 @ 11:21 pm

  9. Много обичам да си правя планове за бъдещи положителни събития и изпитвам огромно удоволствие от това. Дори понякога в периода докато обмислям как ще си прекарам на някое пътешествие, екскурзия или ваканция имам много повече положителни емоции от самото очакване от колкото в процеса на реализацията им. За съжаление това ми планиране и очакване понякога прави неприятните емоции от разочарованието за провален план по-силни, но има моменти в които толкова си струва чакането, че няма как да се променя и откажа.

    Коментар от Миглен — февруари 26, 2010 @ 12:51 am

  10. НАЛИ?!? Мамка му, и аз това си повтарям, ама не е толкова лесно. Тревожността е гадина голяма.

    Коментар от казарил — февруари 26, 2010 @ 1:20 am

  11. @ Vesela и Миглен: вие и двамата говорите за едно и същи нещо, но погледнато от различни страни: тревогата за едно провалено утре СЕГА и радостта от едно приятно утре ДНЕС са съвсем реални състояния на духа. Ако трябва да избера между двете, бих избрал радостта пред тревогата. Погледнато по-конкретно: нищо не пречи да слушаш музика и да се подготвяш за изпит едновременно 🙂 В колкото по-добро насторение е човек, толкова по-добре върши всичко 🙂 Поне при мен е така. Верно, пътуването може да се провали и човек да се разочарова, фрустрацията е гадно нещо, но тя не е императивен закон, пред който нямаме друг избор. Човек винаги има избор. Никой друг не отговаря за душевното ни състояние в момента, освен самите ние. Винаги можем да заменим фрустрацията с радост от ново очакване, примерно. Или с куп други положителни емоции/занимания в настоящето. Проблемът е, че рядко мислим за тази възможност – потапяме се в страданието безропотно – не анализираме, не присъстваме, действаме по навик. Това са заучени рефлекси. Така сме свикнали.

    @ Филипа: пиша подбни статии не за да си меря оная работа с някого, Филипа. Пиша ги, за да припомня на себе си и на другите изконната свобода, КОЯТО ПРИТЕЖАВАМЕ КАТО ЧОВЕШКИ ИНДИВИДИ. Това се отнася и до твоята свобода да ме обвиняваш в посредственост. Моята пък е да не ми пука, че някой друг е станал със задника нагоре тази сутрин, окей?

    Коментар от asktisho — февруари 26, 2010 @ 11:00 am

  12. В живота само неприятните изживявания са гарантирани, за приятните трябва да се погрижиш сам.

    Коментар от ariman — февруари 26, 2010 @ 11:48 am

  13. @ ariman: бих обогатил твърдението ти по следния начин: в живота само материалните дадености са гарантирани. А те имат потенциал, който може да бъде положителен или отрицателен, но в същността си е равен. Щом си се родил, материалните дадености са налице – има релси, има влак, който се движи по релсите в точно определена последвателност – от раждането към неизбежната смърт. Стрелочникът определя по кой коловоз да мине влакът. От неговата волева намеса зависи дали нещата ще реализират своя положителен или отрицателен потенциал.

    Коментар от asktisho — февруари 26, 2010 @ 11:54 am

  14. @ ариман: Стрелочникът, това си ти. Във всеки един момент можеш да накланяш стрелката надолу – към отрицателния потенциал или нагоре – към положителния. Смятам, че страданието е въпрос на избор. Както и всичко останало. Несъзнателен, заучен избор, ако щеш, но все пак: избор. Поздрави! 🙂

    Коментар от asktisho — февруари 26, 2010 @ 1:23 pm

  15. да спрем да очакваме, а да живеем и да сме щастливи по своему от самия факт, че сме живи и здрави. нали? 🙂

    Коментар от eola — февруари 26, 2010 @ 1:54 pm

  16. @ eola: ако не е необходимо да се тръшнеш и да умираш, само за да разбереш колко хубаво, достойно за радост е състоянието „жив и здрав“, да 🙂 Малко хора, обаче, си дават сметка – приемат всичко за даденост, докато не го изгубят. Трябва ли да стигнем дотам, че да си отворим очите? Аз мисля, че не. Отделно, не виждам нищо лошо в очакванията, стига да ти носят радост сега, в момента. Те могат да ти донесат разочарование в някакъв бъдещ период, но той точно в момента няма никакво значение 🙂 Тук и сега винаги всичко е окей.

    Коментар от asktisho — февруари 26, 2010 @ 2:52 pm

  17. аз си мисля, че винаги е нужен някакъв катарзисен момент, за да погледнеш на нещата с нови очи. И за да не ме обвините в предубеденост 😀 ще обясня. Преди моя си личен преломен момент (твърде сериозни думи, ама не ми идват други), винаги съм вярвала, че ценя живота си и се стремя да изживявам пълноценно всеки миг от него. До голяма степен може би наистина съм го правила, околните биха потвърдили несекващия ми талант да си троша главата, да прегръщам всяко предизвикателство и да не вземам нещата твърде насериозно, обаче… обаче една новина, която те сваля в нокдаун, успя да ми покаже до каква степен съм проектирала ЖЕЛАНИЕТО си да живея по този начин върху действителния си живот. (действията ми са изпреварвали нагласите ми; уж съм живяла тук и сега, ама все с един поглед през рамо назад).
    Та със сигурност тези неща може да се осъзнаят и без да се случва нещо екстремно или животозастрашаващо, но няма да се осъзнаят изцяло. Поне според мен, де.
    бях попаднала преди време на един психолог, който се занимава с онкоболни и делеше човешката психика на два вида – нормална и обречена. Ще се пробвам да изровя писанията му, че преди доста време беше… Но чувството за обреченост създава чудесни предпоставки за резки промени в посоката на мислене 😀

    Коментар от altair — март 5, 2010 @ 4:31 pm

  18. Много позитивно и истинско Тишо 🙂
    Може би с годините или с опита ( или и с двете ) се получа, но пак трябва да го искаш.

    Коментар от pierrot — март 14, 2010 @ 11:08 am

  19. @ pierrot: 🙂

    Коментар от asktisho — март 15, 2010 @ 12:58 am

  20. Това: „Ако очакваш нещо хубаво – подарък, секс, ваканция, парична премия, тогава се ентусиазираш.“ бих го казала така: „Ако очакваш нещо хубаво – подарък, секс, ваканция, парична премия, ТРЯБВА се ентусиазираш.“, защото половината от удоволствието си заминава от тревожните сценарии на тема „Дали всичко ще е ОК?!“, което е малко по-различно от страха от провал/болка и т.н., предхождащ негативните очаквания.

    Текстът обаче си е добър, независимо, че може би на някого би му прозвучал банално.

    Коментар от grayscale — март 23, 2010 @ 11:32 pm

  21. Браво!Този текст,освен, че ме изпълни с възхищение от умението ти да боравиш със словото, ми припомни две неща, които ще си позволя да цитирам тук. Не е много оригинално, но не мога да се въздържа.“Всички знаят, че са смъртни, но малцина се сещат, че са ВНЕЗАПНО смъртни“ и „Единственото страшно нещо е утрешният ден,но на мен отдавна не ми е забавно да живея за утре“. Тъй като много ми харесаха коментарите ти за личния избор(стрелочника), си позволявам да ти препоъчам една наистина голяма според мен книга-„Едно“, Ричард Бах. Надявам се не е обидно да препоъчаш на писател да прочете какво е написал някой друг по темата 🙂

    Коментар от Весела — юни 27, 2010 @ 12:06 pm

  22. @ Весела: Не само, че не е обидно, но е интересно, защото в продължение на няколко дни вече няколко души ми я препоръчват тази книга – очевдино има нещо там, за мене 🙂 Благодаря!

    Коментар от asktisho — юни 27, 2010 @ 12:27 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s