Писателският блог на Тишо

февруари 16, 2010

Един неприличен роман

Ивайло Борисов, а.к.а pro или pro_01, автор на блога така и така и на 01 – „неприличен роман“, както не без основание са го кръстили издателите му, е особен човек.

Ако трябва да го обрисувам с 4 думи, те ще са:  блогър, геймър, гийк и, не на последно място по важност, писател с особен талант.

Познавам много хора, които попадат в първите три категории, но тях трудно можем да ги наречем дори „читатели”.

А Ивайло Борисов е цял писател.

Не се шегувам.

Голяма уста плюс уникален стил, чувство за хумор и добре дозирана самоирония, богато въображение, лекота на израза, бъкащ от идеи мозък – това е всичко, от което се нуждае един писател.

Другото е липса на мързел, за да седнеш и да набереш текста.

Ивайло седна и го набра.

Значи е цял писател.

Спокойно мога да заявя, че дезине-то беше първият български уеб журнал, който четях с интерес още по времето, когато малцина знаеха що е то „блог” . Няма да излъжа, също,  че се зарибих заради него. Е, не само заради него, но той беше капката, която преля чашата.

Години по-късно в ръцете си държа първия му роман с озадачаващото заглавие „01”.

Изключително подходящ тайтъл, ако питате мен. По ред комплексни причини. Четох какви ли не обяснения, включително от самия автор, но никъде не срещнах асоциация с нацията на машините „зироу оуан” от „Аниматрицата”.

А тя е основна комплексна причина, според мен.

Но това е само моя хипотеза.

Запазвам си правото да не съм прав.

Както винаги.

Книгата, обаче, няма нищо общо с никакви машини.

Тя е изцяло посветена на хората  и на техните малки, селски, еснафски душички.

„Овчедушие” – така наричаме мирогледа на средностатистическия българин, който яде сланина, пие ракия, гледа турски сериали, псува политиците от телевизора и не вижда по-далеч от оградата на собствения си обор.

Няма нещо, което да ме дразни в класическото българско овчедушие и, което да не срещнах между страниците на Ивайловия „неприличен роман”.

Някои хора с основание ще се почувстват омазнени от чекията, която авторът си е бил върху лицето им.

Но тези хора са малко.

Защото на тях не им остава време за четене на книги.

Прекалено заети са с гледане на турски сериали, ядене на сланина, пиене на ракия и псуване на политиците от телевизора.

Един неприличен роман, наистина.

Търсете по книжарниците и на colibri.bg

Тихомир Димитров

16 коментара »

  1. Безупречно.

    Коментар от Biliana — февруари 16, 2010 @ 5:05 pm

  2. Колега, напълно съм съгласен с всяка дума, която си написал. Роамнът е наистина неустоим!

    Коментар от Христо Блажев — февруари 16, 2010 @ 5:20 pm

  3. Неприличен и чакан с нетърпение.

    Коментар от fen — февруари 16, 2010 @ 6:06 pm

  4. OK, OK, прочетох едно добро ревю другаде, сега чета това тук, романът вече пътува към мен! Да видим🙂. Само да си ме излъгал🙂 !

    Коментар от Дончо — февруари 16, 2010 @ 6:12 pm

  5. Феноменален роман, специално се върнах от Пловдив за премиерата и страшно му се радвах цели 8 часа на романа, супер е!!!

    Коментар от ariman — февруари 16, 2010 @ 8:33 pm

  6. Гууд, найс и т.н.

    Коментар от radislav — февруари 17, 2010 @ 5:26 pm

  7. Само не мога да се съглася за турските сериали. Показват до какво води липсата на споделяне и съответно на доверие в семейството. Има и минуси като например факта че сценария е от 30-те и затова персонажите не са напълно осъвременени. Само дето то това е ясно за любознателните. Останалите са си били овчички и преди сериалите😉

    Коментар от deflax — февруари 18, 2010 @ 8:01 pm

  8. @ deflax: еми, виж сега, всеки е свободен да харесва турски сериали, аз съм свободен да не харесвам мазната, еснафска, родово-общинна романтика, която се вихри там. Гледал съм един-два епизода от различните поредици, с чисто експериментален интерес, исках да видя какво толкова откриват другите – навсякъде открих по един мустакат, сърдит дядо, на който всички му целуват краката, който им избира мъже и жени и, от чието благоговение, едва ли не, зависи целият им живот. Ето това аз наричам мазна, еснафска, родово-общинна романтика. Ако ти я разбираш като „споделяне и доверие в семейството“, О.К, но аз бих се отказал по съдебен път от такова семейство🙂

    Коментар от asktisho — февруари 19, 2010 @ 12:14 pm

  9. Темата тук не е за турските сериали, а за книга, която не съм чела, но като чуя за тях, не мога да не взема отношение – „it’s hard to control myself“. В едно от предванията на Сблъсък „За и против турските сериали“ някой каза, че искал да възпитава децата си в „духа на техните ценности“: партиархални отношения,уважение към възрастните и т.н.
    Разбирате ли за какво става въпрос? За такива като него това е „наистина“,това е „real“. Все едно да въприемеш насериозно някоя виеща чалгарка, която пее за гурбет, „Българийоооо“, облизва по техния долен чалгарски начин устните си, но „докосва сърцето ти“ и те разплаква, примерно.
    Героите в тези сериали са emotionally disabled (да не кажа „mentally disabled“). А как говорят?! „Г-н Агаоглу не дойде да се запознае с нас и ние сме обидени“… Кои нормален човек говори така в семейството си? А като почнат с братските си целувки, „невинните си и чисти“ отношения… Големи хора се държат като деца, които искат да се харесат на някой „патриарх“… Съжалявам, но имам нужда да го кажа – това са филми за плебса. Може би генерално погледнато е по-добре този плебс да гледа такива филми, отколкото да чете „романи за мутри“, но всичко това е показателно за едно нещо: в нагласите на българина все още има непроветрени, хванали прашно-мазен слой пластове, които миришат на запръжка, глупост и липса на канализация.
    Защото това захласване по турските сериали говори за копнеж по силната ръка, одобрението и благоволението на висшестоящи авторитети, и най-вече за липса на свободна човешка воля. Както и на желание да я притежаваш.

    Коментар от Valentina — февруари 19, 2010 @ 11:06 pm

  10. Valentina, ти написа всичко това, което ми беше на устата, но ме домързя да напиша по-рано. Евала!🙂

    Коментар от asktisho — февруари 19, 2010 @ 11:26 pm

  11. Не знам да ли негативните коментари ще се оставят или трият, но каквото прочетох от сниик пиик-а и линковете за Плашимира нито ми беше забавнo, нито смешно…добре, че ги имаше де, да не се подлъжа да купя романа след всички хвалби

    Коментар от konstantin — февруари 20, 2010 @ 6:16 pm

  12. @ konstantin: ще се оставят, много ясно. Аз под „негативен коментар“ разбирам да обиждаш мен или някой друг на майка, да си несъгласен с мен е напълно О.К, изборът е изцяло твой.

    Коментар от asktisho — февруари 21, 2010 @ 11:06 am

  13. Хайде сега някой да ми каже, кое е толкова уникалното и неповторимото на тоя роман, или пък на стила на автора, та да се насладя на публичното оплюване на собственото му опропастено свободно време, прекарано в книгочетене до момента, в който тоз’ уникатен бисер на самоегоиронията е попаднал в ръцете му.🙂

    Коментар от pacifier — март 1, 2010 @ 1:11 pm

  14. Ще прочета книгата обаче😉

    Коментар от deflax — март 11, 2010 @ 9:09 pm

  15. Не ми беше идеята да разпалвам страсти в стил коментарите на torrent тракер😀 по скоро искам да отбележа че дори и на хората с критичен ум им е по-лесно понякога да се придържат към модерния стереотип: „гледаш турски сериали – задължително си част от плебеите“. Това ми се струва също толкова неправилно колкото и възприемането на порядките които представят там за чиста монета. Наистина някои неща са ни доста чужди, но отвъд тях прозират други които и днес съществуват като модел в една привидно различна реалност.

    Тоест – и двете крайности не ми харесват, така че моята позиция е встрани от спора изцяло. По скоро бих поставил всички които се впрягат повече от колкото трябва под общ знаменател.🙂

    Коментар от deflax — март 12, 2010 @ 3:18 pm

  16. @ deflax: явно никой от нас двамата не търси спор тука🙂 Достатъчно мастило изхабихме вече за подобни глупости…

    Коментар от asktisho — март 15, 2010 @ 1:12 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.