Писателският блог на Тишо

февруари 10, 2010

Бъдещето е сега!

Бъдещето е сега, уважаеми!

Онова бъдеще, за което четяхме в научно-фантастичните книги като деца.

Помните ли мрачните сюжети?

А дали реалността копира нашите очаквания?

Има само два варианта:

1) да ги копира

и

2) да не не ги копира.

Трети вариант липсва.

Ще ви кажа нещо:

Всеки живее варианта, в който вярва,

от който се страхува

и който очаква!

Никой не е обещавал, че ще сънуваме един и същ сън.

Оттам идват повечето разминавания.

Внимавайте в какво вярвате,

от какво се страхувате,

и какво очаквате!

Има голяма вероятност да го изживеете.

Фърст пърсън три де.

Ако не знаете английски – също.

Бъдещето е сега.

Тихомир Димитров

16 коментара »

  1. Хаха това звучи зловещо 😀

    Коментар от Миглен — февруари 10, 2010 @ 12:59 pm

  2. Изобщо не е зловещо, а си е самата истина. Мислите ни определят нашата действителност. Затова трябва да внимаваме какво си пожелаваме.Какво искаме да виждаме. Защото наоколо има от всичко и от нас зависи какво ще изберем, на кое ще обърнем внимание и кое ще игнорираме. „Никой не е обещавал, че ще сънуваме един и същ сън“. Много точно и разбирам, че много хора няма да харесат това. Поздрави, Тишо. Много хубаво си го казал:))

    Коментар от zvetanka — февруари 10, 2010 @ 9:13 pm

  3. За мен беше шок да осъзная, че наистина съзнанието определя битието. Нещо като малко лично сатори 🙂

    Коментар от Tim — февруари 10, 2010 @ 9:24 pm

  4. абе… твърде много се спекулира с това „сега“… няма нужда от много разсъждения по темата, нужно е само да се живее 😉

    Коментар от altair — февруари 10, 2010 @ 11:15 pm

  5. @ altair – думата СЕГА е много ключова в текста. Има хора, които цял живот живеят с болките си от миналото и със страховете си от бъдещето. И постоянно се връщат към тях. Действията им в настоящият момент са продукт точно на тези страхове. И колкото пъти се връщат към тях, толкова пъти те пропускат радостта от настоящият момент, или от момента СЕГА.

    Коментар от Pepi — февруари 11, 2010 @ 12:10 am

  6. @Pepi, същото имах и аз предвид 😉
    а ти пропусна 3 минути от твоето „сега“, пишейки ттози коментар

    Коментар от altair — февруари 11, 2010 @ 7:43 am

  7. Да живеем в настоящето – тук и сега:)Всичко друго е мъгла. Усмихнат и успешен ден ٩(•̮̮̃•̃)۶ ٩(-̮̮̃-̃)۶

    Коментар от zvetanka — февруари 11, 2010 @ 10:51 am

  8. @ altair: а ти не беше длъжна да правиш същото…Нищо лично, просто цитирам твоите собствени думи: „абе… твърде много се спекулира с това „сега“… няма нужда от много разсъждения по темата, нужно е само да се живее“
    Ами, живей! 🙂

    Коментар от asktisho — февруари 11, 2010 @ 12:43 pm

  9. @asktisho, опитвам се, повярвай ми, опитвам се 😀

    Коментар от altair — февруари 11, 2010 @ 1:57 pm

  10. хм…

    това ще го споделя, М.Ф. прости ми.
    М.Ф. не знае английски, ужасен песимист е, да я удушиш ти иде пак ще й е малко, но тя ще го е предвидила и в момента, когато си сложиш ръцете на врата й ще ти каже
    „Не се хаби, няма да стане, аз ти казвам.“

    Сърцето винаги е разбито. И тук има нещо гнило.

    ЗАЩОТО тя не спира да се влюбва. ВИНАГИ е усмихната. Въпреки това ВСИЧКО Е НАОПАКИ. Привидно тя е щастлива, стига да не си отвори устата.

    (да говори унгарски, финландски, немски, еврит (понеже й са такива кроените, хъ; и учи семиотика.)

    Къде е разковничето?

    Не, наистина, къде е разковничето?

    Това е Пепеляшката на ИЗТЪРКАНИТЕ ФРАЗИ, но ще я споделя, комай е съществена:

    Watch your thoughts, they become words.
    Watch your words, they become actions.
    Watch your actions, they become habits.
    Watch your habits, they become your character.
    Watch your character, it becomes your destiny.

    Коментар от krisvanev1 — февруари 12, 2010 @ 2:36 am

  11. @ крис: елегантни редове, пък ако ще и да ги смяташ за изтъркани. Ще се протирят тогава, когато повечето хора започнат да живеят по този начин. А колко още не са ги чели дори! Питаш къде е разковничето и ще ти кажа. Стига да позволиш лека корекция на въпроса – за да стане отговоряем 🙂 „Разковничето“ никога не е в единствено число. Не, наистина, има 7 456 877 563 разковничета върху тази планета. Горе-долу колкотото са хората на нея. Цифрата си я измислих, защото тя не е особено важна. В случая 🙂 Сигурно има и точно толкова „рецепти“ – добре подвързани, с дебели корици, оставени от другите, които са живели преди нас. Тук аз споделям своите „рецепти“. Така увеличавам числото с единица и не помагам особено с нещо. Но…“зад всяка отворена вратичка стоят по две затворени“ и, започне ли да търси веднъж, човек рано или късно стига до „който търси – намира“ Пък, ако ще и на самия финал. Ножът като опре до кокал, зорът като стане толкова голям, че чак ще се мре, тогава волята капитулира, разумът абдикира, тялото се предава и духът е готов да приеме всичко – включително и собствената си абсолютна свобода…Това го четох в една от „рецептите“. Може да не е вярно. Може да няма вярно. Същото се отнася и до Пепеляшката на ИЗТЪРКАНИТЕ ФРАЗИ. Защото думите са безсилни. Колкото и да сме влюбени в тях. Ще си позволя да взема една от тях, обаче, понеже съм addict. И тя е: „Watch“ „Другото ще го оставя на начинаещите“ – каза егото, загаси последната си цигара и легна да спи своя дълбок, егоцентричен сън… :))))

    Коментар от asktisho — февруари 12, 2010 @ 3:30 am

  12. с единица и не помагам особено с нещо

    помагаш, помагаш, даваш палка за размисъл; импулс, очила, призма, светлина, наречи я промисъл, но караш някой да се замисли, а това, признай, е по общочовешко му градивно.

    Търсещите хора не са на изчезване, вярвам в това, ей!

    ps. относно това, че си егоцентричен ми позволи да ти цитирам Хегел, не че не бих го парафразирал по моему, ама той си го казва простичката, докато има опасност аз да се впусна по билото на сложните изречения, които мразя, та са късам.

    „Животните са в притежание на тях самите; тяхната душа е във владенията на тяхното тяло. Но живота си да живеят те нямат право, до колкото това не е от тях желано.“

    Коментар от казарил — февруари 12, 2010 @ 1:21 pm

  13. Минавам само да те поздравя за свежото писане :))

    Коментар от kontaktt — февруари 25, 2010 @ 12:40 am

  14. „Бъдещето е сега“, контактт.

    Коментар от asktisho — февруари 25, 2010 @ 5:01 am

  15. Миналото – песимизъм, бъдещето – оптимизъм, настоящето – реализъм.

    Коментар от valio — април 14, 2010 @ 11:00 am

  16. Браво Тишо това е триъгален камък от необятната истина.Единствено в настоящето можеш да прозреш единството.Мисалта се страхува от настоящето,настоящето окротява мърморищия във вас глас.Бъди сега е семе което трябва да посеете във вас.Бъдете щастливи.

    Коментар от vilian — септември 4, 2011 @ 12:06 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.