Писателският блог на Тишо

януари 26, 2010

По Пътя на себепознанието. Теория и практика

Имаме толкова много да учим от децата!

Като малък съвсем реално вярвах, че всички неодушевени предмети са живи. Харесаше ли ми формата на нещо – било то смачкана кутия цигари, камък или просто изгнила пръчка, спирах да го наблюдавам и дори си говорех с предмета. Чудех се дали не му е скучно така – сам, кои са неговите приятели, какво ли прави, докато не го гледа никой?

Веднъж дори нахраних чисто новото „Хитачи” на баща ми, купено от „Кореком”. Нахраних го в буквалния смисъл на думата. Хрупах солети, а слотовете на касетите ми се сториха като две големи, тъжни очи. Стана ми жал за горкия уред – не стига дето никой не си говори с него, ами сигурно и не е ял от цяла вечност! Трябва да е ужасно гладен! Беше ми неудобно да довърша солетите сам, затова отидох и му ги изсипах в слотовете. Даже ги натроших преди това, за да може по-лесно да ги преглътне. После много ме биха.

Имах си една любима детска игра, казваше се: „Запознай извънземното със странния и интересен свят, в който живееш. Така сигурно биха я кръстили възрастните. За мен  беше просто игра – начин да комуникрам със същества от друга планета. Правилата бяха прости: представяш си, че в мозъка ти живее добронамерен пришълец от далечна галактика. Тъй като е много далечна галактиката, извънземните не могат да дойдат на крака, затова изпращат само мислени посланици. Гледат през нашите очи и чуват през нашите уши. Но не знаят нищо за света, в който живеем. Аз имах честта да бъда любезния домакин и да разведа „госта” наоколо. Това до голяма степен обяснява защо няколко години по-късно „Чоки” се превърна в любимия ми филм, след това в любимата ми книга, а накрая дори кръстих кучето си „Чоки”, лека му пръст. Нищо, че беше мъжко.

Всички деца обичат да общуват с въображаеми приятели от други светове, но тъпото е, че когато пораснат, спират да го правят. Я си представете „да разведете госта” сега – отивате в офиса и срещате колегата, който ви мрази. Ще трябва да обяснявате на извънземното какво е офис, какво е колега и какво значи омраза. Ще трябва да разказвате защо има толкова много хора на това място, какво правят, защо се смеят и защо дрехите им са с различни цветове.

Тъкмо ще обясните всичко това и на себе си. Бас хващам, че много неща ще ви се изяснят! Току виж сте стигнали до извода, че мястото ви не е там. Ето едно чудесно практическо упражнение!

Ние, възрастните, приемаме нещата за даденост. Предпочитаме да не мислим за тях. Чели сме много книги, всичко знаем, но никога не прилагаме знанията си на практика.

Когато преди няколко години започнах да се занимавам с личностно развитие и аз прочетох много книги. Закъснялата мода „Ню ейдж” се оказа блато, в което лесно можеш да затънеш. Десетилетия наред разни „гурута”, „мотиватори”, „лектори”, „учители”, „лечители” и всякакви печалбари са се възползвали от депресията и отчуждеността на съвремения свят, за да напълнят кесията.

Хората се вкопчват в техните методи, методики, истини и полуистини като удавник за сламка, защото малцина днес живеят щастливо. Дори когато отговарят на социалните критерии за щастие. Даже е задължително да отговаряш на чуждите очаквания, за да си нещастен!

Мина доста време, преди да отсея плявата от качеството. В началото бях тотално объркан – всички автори звучаха толкова достоверно! Кое да правя по-напред? Да медитирам ли, да спортувам ли, да пазя диета ли, да визуализирам ли, да се концентрирам или да не мисля за нищо? По-добре да утвърждавам убеждения! Или, я да се подложа на хипноза! А защо да не пробвам някоя интересна техника за дишане? Не, по-яко ще бъде, ако се науча да мисля позитивно, ще избягвам лошите мисли! Няма да наранявам околните! Ако спя с чужда жена, това дали наранява мъжа й? А дали усложнява кармата ми? Кой, в крайна сметка, е създал човека: извънземните или Бог? Сигурно е хипер яко да си говориш с ангели! Ами ако се окажат извънземните? Гледай го тоя пък – твърди, че аз самият съм Бог! Ще дам обет за мълчание, но може да ме уволнят. Заболяха ме топките от въздържание – мина само една седмица, а ми остават още четири!

Накрая се ядосах и хвърлих всичкия този скрап на боклука. Промяна в живота ми действително настъпи – станах още по-отчаян от преди. Сега в секцията „личностно развитие” на частната ми библиотека има само пет-шест книжки и дори към тях се връщам рядко. Защото идеите на хората, които са ги писали не са мои. Опитът, който са трупали не е мой, знанието, което предлагат не е мое. Моята игра е „запознай извънземното със странния и интересен свят, в който живееш.” Измислих я още като дете, чувствам се комфортно с нея и ми доставя удоволствие да опознавам света точно по този начин.

Трябваха ми 20 години, за да разбера, че децата са по-мъдри от нас. Защото са спонтанни. Всичко, което правим – дори начинът, по който реагираме в дадена ситуация, са заучени рефлекси. Не влагаме никаква  мисъл, докато живеем. Действаме неосъзнато. Вярваме, че може да променим света с мислите си, но не знаем как точно става това. Не познаваме процесите. Може да ти се развали компютърчето и да решиш да си го ремонтираш сам, ама като не си виждал дънна платка, пистов кабел и не знаеш къде се пъха паметта, едва ли ще оправиш нещо.

За да променим каквото и да било, трябва да го познаваме в детайли! Да го изучим, да го озсъзнаем. Ето защо казват, че живеем не-съзнателно. Всички хубави неща в живота се случват съзнателно. Няма никаква магия. Има само заблуди и незнание. Има хора, които се ядосват, когато ги обидят, защото така са свикнали да се държат. Така са ги учили, че трябва да реагират. А можеха да „внимават в картинката” и да разберат малко повече за гнева. Опознавайки механизмите му, един ден тези хора ще могат да го контролират.

Човешката психика е много по-сложна от компютъра, който използвам, за да напиша този текст. Необходимо е доста време за учене. Напоследък избягвам да давам съвети, но сега ще си позволя един – преди да тръгнете да оправяте света, вземете първо да оправите себе си, става ли? Въведете ред в своя живот, опознайте човека от огледалото, станете му приятел и чак тогава търсете одобрението на другите, тяхното приятелство, съчувствие и любов. Но дори тогава недейте да учите хората как да живеят! Аз все още не съм го постигнал.

По време на самообучението си бавно, но славно стигнах до извода, че трябва да приложа практически само два промила от всичко, което знам на теория. И ще се оправя за цял живот! Но, дори за да развиеш едно елементарно качество, което желаеш, да го направиш част от себе си, трябват дни, месеци и години упражнения. Техниките може да са безкрайно прости и банални. За предпочитане е да са приятни. По-важно е постоянството. Когато знанието започне да идва, то не идва само. Едната вратичка отваря другата и така постепенно човек започва да „проглежда”. Да се осъзнава. Да разбира за какво става въпрос.

Избрал съм си три елементарни упражнения (от няколко хиляди, за които съм чел), но ги прилагам всеки ден. Не мисля за тях, не ги планувам за утре и не ги правя за вчера. Упражнявам се сега. Няма да ви кажа кои са тези упражнения, защото едва ли ще ви подействат така, както действат на мен. Най-добре си ги измислете сами, за да ви е комфортно с тях. И започвайте да ги прилагате още сега.

Тихомир Димитров

15 коментара »

  1. Много обичам да критикувам, но сега нямам избор … съгласен съм с всяка една дума. А девиза „преди да тръгнете да оправяте света, вземете първо да оправите себе си“ бих татуирал на челата на хилядите „ентусиасти“ решили да оправят света с чужди усилия 🙂

    Коментар от Иван — януари 26, 2010 @ 12:34 pm

  2. Наистина се впечатлих от истината, която ни припомняш и нейната простота…

    Коментар от Жени — януари 26, 2010 @ 12:59 pm

  3. Разбрал си това, което много хора не успяват и с тонове литература за самоусъвършенстване…

    Първо, всички отговори на въпроса как да живеем щастливо, са вътре в нас. Второ, има много хубави неща в тези книги, но човек трябва да отсява внимателно на какво да вярва и кое да изпробва, да пречупва теориите през собствената си призма. При теб са три упражнения, при друг повече или по-малко, но трябва да има избирателност. А има хора, които следват сляпо всичко от всеки. И затова „магията“ не работи.

    Коментар от apieceofme — януари 26, 2010 @ 1:22 pm

  4. ще викна Джими на бис:

    „There is not a gospel truth…
    … only your truth, your eyes, only you and you“

    Коментар от казарил — януари 26, 2010 @ 1:29 pm

  5. btw последния ми пост е от теб вдъхновен.

    посланието ти е басово (всмисъл, че трогва)

    нямаше как да няма последици. : )))

    Коментар от казарил — януари 26, 2010 @ 11:28 pm

  6. @ казараил: Чувствам се повече от поласкан, защото това, което си написал е страхотно! Успял си да кажеш много повече с много по-малко думи 🙂 А финалът е просто впечатляващ! Респект!

    Коментар от asktisho — януари 26, 2010 @ 11:43 pm

  7. Що се отнася до изясняването на ситуацията и средата – много ценен урок, може би най-ценния. Останалите думи вдъхновяват, за което отново съм признателен. Обичам честико да се сещам за една фраза на сър Бейкън…By far the best proof is experience. Поздрави! 😉

    Коментар от SSC — януари 28, 2010 @ 1:21 am

  8. Добър път към себе си! И изводът е добър: „За да променим каквото и да било, трябва да го познаваме в детайли!“ А ако не можем да го променим, трябва да променим себе си. Поздравления!

    Коментар от Цветанка — януари 28, 2010 @ 2:00 pm

  9. Тишо, като ти чета блога, придобивам впечатлението, че доста неща си обяснявал на извънземното… 😉
    Поздрави за елегантния изказ!

    Коментар от Бориславка — януари 29, 2010 @ 12:14 am

  10. Страхотен обзор на себе си! Действа вдъхновяващо да започнеш да изучаваш собственото си Аз.

    Коментар от Василена Вълчанова — януари 31, 2010 @ 6:26 pm

  11. Do not believe in anything simply because you have heard it.
    Do not believe in traditions simply because they have been handed down for many generations.
    Do not believe in something simply because it is spoken and rumoured by many.
    Do not believe in something simply because it is written in the religious scriptures.
    Do not believe in something simply on authority of your teachers and elders.
    But after observation and anaysis, when you find that it agrees with reason, and is conducive to the good and benifit of one and all, then accept it and live up to it.

    Gotama Buddha

    Коментар от indibg — февруари 2, 2010 @ 12:53 pm

  12. Bravo, Tisho.
    Mnogo dobar tekst.hajde da vzemesh da zvannesh, ako idvash kam Sofia, i dvamata s Ivo Maev mnogo bihme iskali da se vidim….mina dosta vreme.

    Коментар от Silveto — февруари 9, 2010 @ 4:05 pm

  13. @ Silveto: Благодаря ти много, Силве! Задължително ще се обадя. :)) И аз искам да се видим.

    Коментар от asktisho — февруари 10, 2010 @ 1:07 am

  14. Доброто старо, но с нов прочит. Присъединявам се към другите коментиращи – много добре написано. Но мисля, че не „децата са по-мъдри от нас“, а че ние сме по-глупави от тях. Зачеркваме ценното, а после без съпротива приемаме плявата от „училището“ на живота. После държавата ни виновна 🙂

    Коментар от ris — февруари 11, 2010 @ 2:49 pm

  15. И аз си имам въображаем приятел. Напоследък не сме си приказваме особено често но пък навика да говоря със себе си ми остана. Сега разбирам че не е било нужно да разделям нещата. Статията ти отваря закърнелите ни въображения и мозъчета като цяло 🙂

    Коментар от deflax — февруари 17, 2010 @ 5:57 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.