Писателският блог на Тишо

януари 19, 2010

Всичко или нищо

2090 г.

Високоскоростна отсечка за наземен транспорт Париж – Лондон.

Aртерия 10

„Премини на автоматичен режим”

Т-образният волан пред Ева изчезна в контролното табло.

Прозорците се затъмниха.

Коженото кресло потъна удобно назад и надолу.

Включи се дежурното осветление.

Ева запали цигара.

Въздушният филтър изсмукваше пушека с тихо жужене.

Отвори книга.

Датчиците мигаха безмълвно.

Хромираният спидометър закова на 405.

Високоскоростна отсечка за наземен транспорт Париж – Лондон.
Aртерия 10
130 километра по-напред

Дървото изглеждаше достатъчно високо.

Ако се оттласнеше добре, Леон щеше да тупне зад електрическите огради, които пазеха отсечката от пресичащи животни.

В спортния се изучи как да пада меко.

Ситуацията, обаче, криеше и други рискове.

Някой можеше да го отнесе с 400-500 километра в час.

Глайдерите се плъзгаха безшумно върху своите магнитни полета.

Аеродинамичните им корпуси намаляваха триенето с въздуха до минимум.

Скоростната отсечка беше неосветена.

Глайдерите – също.

Управляваше ги автопилот със сателитна навигация.

Невидима, смъртта внезапно разсичаше тишината и се оттегляше със свистене, което потъваше в мрака.

Леон скочи.

Падна върху гладката повърхност на пистата.

Превъртя се няколко пъти, за да убие скоростта.

Лежеше по гръб. Под небето.

Под звездното небе.

„Точно сега не е моментът да се наслаждаваш на гледката, копеле!”

Той стана и впрегна всички сетива.

Високоскоростна отсечка за наземен транспорт Париж – Лондон.
Aртерия 10
30 секунди по-рано

Ева заспиваше с книгата.

Хартията бавно доближаваше лицето й.

Докосна я по носа.

Тревожният сигнал направи стреса от събуждането още по-голям.

Коженото кресло се реорганизира в позиция за ръчно управление.

Т-образният волан изникна от контролното табло.

Коланите се затегнаха.

Приковаха я в обятията си.

Скоростта намаляваше рязко.

405…365…320…280…

В тъмнината можеше да различи човек, който тъкмо ставаше от земята.

„О, Боже!” – Ева наклони волана на ляво.

После на дясно.

Навигаторът все още не позволяваше човешка намеса.

Високоскоростна отсечка за наземен транспорт Париж – Лондон.
Aртерия 10
В същия момент.

Леон се изправи и погледна назад.

Светлините, които приближаваха не бяха фарове, а реактивни двигатели от спирачната система на глайдер.

Рефлексите му станаха излишни.

По-малко от секунда го делеше от удара.

Секунда, в която можеше да живее вечно.

Времето спря.

Механиката и човешкият гений го спасиха.

Притихнал, глайдерът стоеше в краката му.

Леон падна върху капака и го прегърна.

Дясното крило се вдигна във въздуха.

„Господине, моля ви, ако сте жив, влезте вътре, опасно е да стоите на платното…”

„Господине!”

Леон огледа чистото звездно небе.

Скочи в купето и заповяда:

”Пълна тяга!”

„Кой сте вие?” – прекъсна го Ева от съседната седалка.

„Закононарушител. А вие сте съучастник. „Пълна тяга”, за Бога!”

„Пълна тяга” – промълви Ева и позволи на гравитационните сили да погълнат тялото й.

Високоскоростна отсечка за наземен транспорт: Париж – Лондон.
Aртерия 10
Две минути по-късно

„Значи сте кросър? Пресичате скоростните отсечки ей така, за удоволствие?!”

„Не” – Леон извади предавател – „Ако ми позволите!”

Ева избра 9 цифри върху клавиатурата. Скенерът щеше да свърши останалото.

Невидима, смъртта внезапно разсичаше тишината и се оттегляше със свистене, което потъваше в мрака.

Леон скочи.

Падна върху гладката повърхност на пистата.

Превъртя се няколко пъти, за да убие скоростта.

Лежеше по гръб. Небето се разстилаше над него.

Звездното небе.

„Точно сега не е моментът да се наслаждаваш на гледката, копеле!”

Леон стана и впрегна всички сетива…

Ева се изключи.

Разбра достатъчно за този човек.

Той имаше много. Ала искаше повече. Трябваше да бяга 30 метра в тъмното, за да го получи.

Леон беше „кросър”

Рядка и опасна природа мъже.

„Говори трафик контрол. Моля използвайте отбивката след 30 км и завийте на дясно. Спрете в удобно за вас място и напуснете глайдера с вдигнати ръце!”



Лъчите падаха вертикално върху обзорния люк на купето.

Заслепяваха всичко. Ева плясна с ръце и стъклата се затъмниха.

„Никога няма да се откажат” – посъветва я Леон, – „по-бързи са от нас, освен това са много. И могат да летят.”

„Ще те видя ли някога отново?”

„Най-вероятно не!”

Дясното крило се вдигна във въздуха.

Леон излезе.

„Говори трафик контрол. Моля поставете ръце върху тила…”

Някога пътищата им отново ще се пресекат.

Ева го знаеше. Ала не знаеше „защо?”, нито „как?, нито  „кога?”

Просто знаеше.

„Премини на автоматичен режим!”

Тялото й потъна в меката тапицерия под натиска на ускорението.

Край.

Тихомир Димитров

Advertisements

21 коментара »

  1. Интересно, значи такива ще станем в бъдеще 🙂

    Айде, че прескачам мантинелата на Тракия.

    А, и да ти благодаря за разказа сега, че минават много хикс петици 🙂

    Коментар от кросър — януари 19, 2010 @ 2:53 pm

  2. Ееее, как ми липсваха тия писания напоследък. Супер..
    Искаме още, искаме още!

    Коментар от fjuty — януари 19, 2010 @ 5:35 pm

  3. привет, снимките ваши ли са? защото не виждам посочен източник.

    Коментар от cut:eater — януари 19, 2010 @ 6:17 pm

  4. @ кросър: в момента имам удоволствието да наблюдавам отблизо какво правят технологиите с колите, свързано е с работата ми. Мога с абсолютна точност да предскажа и какво ще стане в рамките на следващите 20-ина години в тази област. Всъщност, то си е написано черно на бяло. Не мога да съм сигурен, че това е бъдещето след 80 години, но си давам свобода на въображението, харесва ми да го правя и да не се интересувам от последиците. Свободата на един автор.

    @ fjuty: 🙂

    Коментар от asktisho — януари 19, 2010 @ 6:38 pm

  5. Хубаво пишеш, малка забележка само – позовавай се на източник на снимките, поне във случаите, когато е очевидно, че не си ги правил ти самият (автор? Creative Commons? авторски права? etc.) … 😉

    Коментар от Michel — януари 19, 2010 @ 6:56 pm

  6. Мда, представям си какъв кеф ще е тогава 🙂

    Дори и сега си е тръпка на Орлов мост и на Плиска, а в подлез не съм стъпвал отдавна.

    А за колите сигурно си прав, само дано имат гориво (скоро гледах Колапс 🙂 )

    Коментар от кросър — януари 19, 2010 @ 7:54 pm

  7. @ кросър: и аз го гледах. Може много да се говори по темата, адски убедителен е чичикото с мустака, обаче неговата реалност започва и свършва с петрола и американската икономика, а светът, за щастие, нито започва, нито ще свърши с нея… 🙂 Иначе и сега ги има кросърите, да. Неведнъж и дваж са ми пресичали пътя 🙂

    @ Michel: Забележката ти е много уместна, благодаря! Ще помисля сериозно върху този въпрос и ще го имам в предвид занаред.

    @ cut:eater: Привет! Нямам представа какво правеше коментарът ви в списъка със забранените коментари, а вие? 😉 Както и да е – това е причината да го публикувам със закъснение, сори. Предполагам, че задържането му от спам бота е било причина за забележката на Мишел. Що се отнся до снимките, да не се повтарям – вижте малко по-горе.

    Коментар от asktisho — януари 19, 2010 @ 8:12 pm

  8. Мда, и аз попадам на много кросъри по улиците, но все не мога да ги уцеля 🙂

    Коментар от radislav — януари 20, 2010 @ 11:13 am

  9. ебаси почваш да надобряваш страшно, човече!:)

    Коментар от scanman — януари 20, 2010 @ 4:41 pm

  10. @ scanman: О, много благодаря! Дано наистина да е така.

    Коментар от asktisho — януари 20, 2010 @ 6:18 pm

  11. Ясно, насечено и смислено. Хареса ми 🙂

    Коментар от Биляна — януари 21, 2010 @ 11:55 am

  12. Не си спомням вече от кога не съм чел твой разказ. Макар че този не ми хареса особено, чувството ми напомни да си препрочета старите ти, на които, както съм ти казвал вече няколко пъти в коментарите на романите, съм страшен фен.

    Коментар от краси — януари 22, 2010 @ 11:16 am

  13. Мерси, Краси! Да, рядко взех да пиша разкази напоследък. Караш ме да се замисля дали да не променя този факт. Съжалявам, че „Всичко или нищо“ не ти харесва колкото другите истории, трябва да знаеш, че съвсем не е задължително. „Па вкус и па цвет…“ Искреността ти прави чест, обаче. Мерси още веднъж!

    Коментар от asktisho — януари 22, 2010 @ 1:26 pm

  14. Ха, разбира се че знам, не исках да те засегна, просто споделих мнението си. Беше ми по скоро като лог файл отколкото като разказ, само сухи медицински факти. И не разбрах защо й каза, че не е кросър. Та прекалено кратък и прекалено разкъсан ми дойде на мен. Но пак повтарям, че харесвам разказите ти повече от романите и те окуражавам да пишеш още, аз съм човек, който би си купил луксозното колекционерско издание на сборника твои разкази.

    Коментар от краси — януари 22, 2010 @ 3:11 pm

  15. @ краси: звучи страхотно: „ликсозно колекционерско издание на сборник с разкази“, уха! Нищо чудно и това да стане някой ден, но без да се ангажирам с обещания, за да не те излъжа в очите. Благодаря за разкошния читателски комплимент! Що се отнася до сравнението между разказ и роман, ами…как да ти кажа, първо, все едно да сравняваш лада с танк :). Второ, аз много повече си харесвам романите. С това дилемата приключва 🙂 Поне от моята гледна точка.

    Коментар от asktisho — януари 22, 2010 @ 3:54 pm

  16. Не, не ги сравнявам, просто ги харесвам повече, и не че съвсем не ти харесвам романите (имам ги и двата и не съжалявам грам, даже се гордея) просто не спестявай разказите – има кой да им се радва;-) А относно луксозното издание, когато ти го предложих предишния път миналата година отказа без да се замислиш та сега звучи още по-добре.

    Коментар от краси — януари 22, 2010 @ 4:02 pm

  17. Ами то, май аз трябва повече да се гордея с факта, че притежаваш копия и от двете ми книги :). Особено от първата. Оказа се рядка птица. По едно време се бях докарал дотам, че останах без копие от дебютния си роман, представяш ли си? Дълго време го издирвах по книжарниците, докато не възстанових този непростим пропуск. Нали трябва да се хваля на внуците един ден с архаичния начин за разпространение на текст? 😛 Майтапа настрана, ако има нещо, което ме спира да издавам „лускозни сборници“, това е липсата на адекватно книгоразпространение в бг и желанието на посредниците да приберат до 60% от труда ми, срещу които дори на мен ми е трудно да си открия собствения роман по книжарниците. Да не говорим, че повечето разпространители продължават да работят на консигнация, макар това отдавна е забранено по всички европейски правила и норми, които сме адаптирали у нас. Ми пробвайте да си взимате кашкавала от борсите на консигнация! Не знам защо само за книгите трябва да е различно. Има още куп причини, които ме мотивират да се издавам сам и да се разпространявам онлайн. Ако изобщо продължа да го правя. Освен това, споделям творчеството си безплатно в интернет. Както виждаш – не ми се свиди. Хартиените копия ще стават все по-бутикови и все по-колекционерски, няма как. Живеем в 21 век. Другият фактор, поради който съм си запушил ушите за предложението ти, може би, е пълната липса на интерес от моя страна към луксозните корици. По-важно ми е съдържанието да бъде лускозно 🙂 И, тъй като желанието на читателите е закон за мен, съвсем официално ти обещавам, че не – няма да ги спестявам разказите :)) Поздрави!!

    Коментар от asktisho — януари 22, 2010 @ 4:58 pm

  18. Да и минали я пък го нищихме този въпрос по същия начин. Браво на първия роман, аз по-скоро си мислех, че ще залежава, така че това е добра новина. Напълно съм съгласен с всичко, което каза и ти благодаря за обещанието. Успех завинаги ти пожелавам.

    Коментар от краси — януари 22, 2010 @ 6:35 pm

  19. Радвам се, че пак ни почерпи с един от твоите разкази Тихомире.И аз съм човек, който би си купил луксозното колекционерско издание на сборника твои разкази. Първо защото харесвам как пишеш, и второ защото обожавам в легло с книжка в ръка. Късия разказ ти е силата, макар да скромничиш и да си защитаваш романите. И ади направи нещо по въпроса, че ,,два грама практика тежат повече от цял тон теория“. Усмивка и от мен!

    Коментар от Ван — януари 23, 2010 @ 8:46 pm

  20. Tishane, dobar otkaz, privle4e me dinami4nia action, ima li prodaljenie…?

    Коментар от juliana — февруари 3, 2010 @ 11:26 pm

  21. Много добър разказ. Все едно, че е писан от Филип Дик.

    Коментар от Ради Радев — февруари 4, 2010 @ 11:55 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s