Писателският блог на Тишо

януари 16, 2010

Една добра книга

„Скъпи, изрежи ми гръбнака, извади го,
стрий го на малки молекули и натори цветята ми.
Те ме обичат, те ще разберат”


Обикновено подхождам към сборник с разкази като към меню в ресторант – избирам  заглавия, харесвам си най-доброто и връщам менюто. Този път започнах от началото („Самота”) и не можах да спра до края. Потопих се в ролята на Наблюдателя:

„Ето ме, седя тази нощ в този град, обитаван от още 15 милиона човешки души, и съм сам. Прекрасно усещане, което влиза през ръцете ми, пълзи по костите и се впива в пъпа. Да.”

Текстът на Кънев е рязък и бърз, динамичен като боксов шампион на ринга – нахвърля се още преди ударът на гонга да е отшумял, притиска с удари в кръста, нокаутира и си тръгва. Оставя те да дишаш тежко на пода, без излишни обяснения.

„Ех, майстор Моше, казал, ти едно сако шиеш за пет седмици, а вашият Господ Бог е направил целия свят само за шест дни”

Евреинът го погледнал, въздъхнал едва чуто и отвърнал:

 

„Да, и виж какво стана с него.”

Кънев е пост-модернистичен философ. Историите му са като живота – итински и непредвидими, случват се просто ей така, без видима причина, после внезапно свършват, а погледът търси още в празното поле под последния абзац…

„Математиката на живота се случва там, където Айнщайн плаче, а Бил Гейтс се моли на своя зелен Бог”

Зад думите му е скрита зловеща тайна – някакво обещание за обреченост. Блед вампир в изискани дрехи – пленителен със своята неизвестност. Сочна мръвка за болното човешко въображение.

„Часовниците мълчат обидени, защото знаят, че измерват само и единствено себе си, стрелките мълчаливо се настъпват и се разделят”

Вниманието на читателя нерядко се концентрира върху прехода от ден към нощ. Залезите представляват акцент, а краката на момичетата са винаги „топли”. И тъпчат директно в мозъка. Преходът ден-нощ обещава нещо значимо.

„Слънцето вече се спускаше над дърветата и превръщаше короните им в оранжеви захарни памуци”

Видях пластмасовата култура на Америка през очите на европейския поет. Защото, уважаеми, мястото, което наричам свой „дом” винаги е било и ще си остане Европа. Ратифицирането на един договор не порменя с нищо този факт.

„Дойде типичната сервитьорка. Руса, слаба, с бележник в ръка и ухиелна. Тук всички са усмихнати. Имах чувството, че ако се усмихне само още малко, горната част на главата й ще се кътурне назад”

Хареса ми себеусещането на писателя, представено в един-единствен ред:

„Думите идват и си отиват, и аз се опитвам да ги уловя. Аз съм капан за думите.”

Аз също.

Сборникът е като диск с хубава музика. Купуваш го случайно и после ти става любим. Защото в него липсва Сингълът, оправдаващ съществуването на всички останали. „Парчетата” на Кънев са еднакво добри. Повечето – разкази с неочакван край. Уважавам този подход. Трябва да си наистина добра курва, за да оставиш партньора си възбуден и недовършен, без да те намрази. Същото се отнася и за добрия писател.

„Жените са същите като родителите си. Прехвърлят върху най-близкия си човек своите несъществени планове и се чувстват обидени, когато не желаеш или не се опитваш да ги постигнеш”

Самотата и отчуждението на различния. Живеем в свят на страданието. Онзи, който си позволи да надигне глава и да стане различен, получава за награда самота плюс бонус – отчуждение. Омраза, породена от страха на другите да не би случайно да станат като него – свободен.

„Да, а и вече знам защо писателите поставят името си на края на творбите си. Не защото те са ги писали, а защото никой друг не е.”

Една добра книга.

Тихомир Димитров

14 коментара »

  1. За пръв път ще отида да си купя книга преди да си изпия кафето в събота, поздрави!

    Коментар от koronal — януари 16, 2010 @ 11:41 am

  2. Страхотно звучи!
    Ще си я купя непременно- обожавам книги, които ме принуждават да ги чета бавно, за да удължа удоволствието🙂 а тази изглежда, че ще е такава!
    Благодаря, Тишо!

    Коментар от Вили Дардова — януари 16, 2010 @ 1:22 pm

  3. И мен ме зариби🙂 Прекрасно ревю!

    Коментар от apieceofme — януари 16, 2010 @ 1:37 pm

  4. Събуди любопитството ми.И аз ще си я купя.

    Коментар от Благовеста — януари 16, 2010 @ 1:42 pm

  5. за книгата не знам – но корицата е отвратителна гавра с Викът и, съответно, Степния вълк.

    Коментар от another highway blues — януари 16, 2010 @ 2:57 pm

  6. „Гарва“ може би да, с това ще се съглася. Все пак корицата трябва да отговаря на съдържанието по някакъв начин. А то е гавра с капаците на конете с капаци🙂 Но, виж, „отвратителна“, това вече не! Само в математиката има плюсове и минуси, братче, в изкуството и в любовта всичко е позволено.

    Коментар от asktisho — януари 16, 2010 @ 3:16 pm

  7. събуди и моето любопитство, което ще трябва да го задоволя с една хубава книга🙂

    Коментар от pierrot — януари 16, 2010 @ 5:59 pm

  8. Интересно. Аз също съм лют фен на неочаквания край, освен това много ме кефи как си написал прегледа на книгата. Поздрави.

    Коментар от radislav — януари 18, 2010 @ 11:54 am

  9. Разказите са много добри! Прочетох ги на един дъх. Мерси, Тишо!

    Коментар от Katya — януари 18, 2010 @ 12:02 pm

  10. […] към нея заради ревюто и при Тишо и водена от желанието ми тези дни да науча малко повече […]

    Pingback от „Разходка през стените“, П. Г. Кънев « Разпилени парченца… — януари 24, 2010 @ 9:32 pm

  11. интересно

    Коментар от Георги Танев — януари 25, 2010 @ 2:27 am

  12. Изглежда българските писатели набират скорост в последно време. Помня навремето колко чаках докато излезне нещо интересно от рода на „Стъклената река“,преди 4 години.

    Коментар от indibg — февруари 2, 2010 @ 12:23 pm

  13. @ indibg: О, дано наистина да е така! По тези географски ширини винаги е имало скрит талант, винаги е изобилствало от бисерчета, които няма кой да изрови, за да покаже блясъка им пред света… Хубавото е, че днес вълните от океана на Промяната отмиват пясъка и част от бисерчетата сами „лъсват“ под слънчевите лъчи. Други, обаче, завинаги ще си останат дълбоко заровени – скрити от човешки очи. Което е жалко…

    Коментар от asktisho — февруари 3, 2010 @ 4:47 pm

  14. […] кратко ревю за сборника от разкази на Кънев преди време. Бях като […]

    Pingback от П като „Поет” « Писателският блог на Тишо — май 4, 2010 @ 3:26 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.