Писателският блог на Тишо

ноември 30, 2009

Пътят на състраданието

Сигурно има начин да живеем правилно. Под  ”правилно” аз разбирам: в съгласие със себе си. Под „правилно“ аз разбирам: щастливо. Има голяма вероятност този начин да е създаден заедно с човека, да е въплътен  в него, да е „кодиран”  в базовите настройки на човешкия ген.

Едва ли Начинът зависи от вещите, които трупаме, защото идваме на този свят чисто голи, без никакви притежания.

Едва ли зависи от знанията, които колекционираме, защото се раждаме лишени от познание.

Едва ли зависи от семейното ни положение. Та ние можем да се размножаваме и без да се обвързваме. Правили сме го близо един милиони години. Продължаваме да го правим  и  днес.

Едва ли зависи от религиозните ни вярвания, защото десетки хиляди богове дойдоха и си отидоха, откакто ни има. Не искам да обидя дълбоко вярващите християни, будисти, мюсюлмани или евреи, но искам да им припомня, че индианските шамани и жреците на Озирис са били точно толкова предани на религията си, колкото тях.

Дали щастието зависи от отношенията ни с другите хора? Едва ли! Та те могат да ни направят еднакво щастливи или нещастни, стига да искат. Стига да им позволим.

От какво зависи тогава? Трябва да има някакви принципи, някакъв критерий за добро и зло. Дали сме оставени на тази планета напълно без надзор? Абсолютно всичко ли ни е позволено? Ако беше така, щяхме да се избиваме, да крадем и да отмъщаваме без скрупули.

Момент!

Скрупули.

Значи има регулиращ механизъм.

Това е нашата Съвест.

Човек се ражда свободен от знания, притежания, религия и емоционална обвързаност, но се ражда със съвест.
Бях стигнал до този извод сам, когато в ръцете ми „случайно” попадна една превъзходна книга: „Шлифоващият диаманти” на Геше Майкъл Роуч – будист, който слиза от манастира и отива в града, за да натрупа състояние в диамантения бизнес, започвайки от абсолютната нула. Автобиографичната му книга доказва с хиляди конкретни примери, че добродетелите важат дори в наглед „безмилостния” свят на големите пари.

Всъщност, те важат навсякъде.

От него научих, че Буда е говорил за края на своето учение още в зората на създаването му. От него научих, че
светът, хората, обстоятелствата, събитията и предметите са напълно неутрални по своята същност. „Божествената пустота” на битието никога не е била толкова достъпно обяснявана.

Роуч говори за „потенциала” на нещата, който можем да използваме, за да ги превърнем в добри или лоши, според собствените ни нагласи. Нагласите се формират в резултат от предишен опит и човек е склонен да генерализира: „Това, което е вярно за мен, е вярно за всички. Знам го от личен опит!”

Не е така.

Предполагам, че за повечето от нас шамарът си остава шамар – болно, неловко, обидно преживяване. Но има едни хора, които плащат по 500 долара на час, за да им бият шамари. Шамарът е скъпо струващо удоволствие за тях. Ако мазохизмът може да обясни поведението им, тогава кой и какво ще обясни факта, че дори най-зловещите диктатори са били обичани, дори – обожавани, приживе?  Не само от заблудените маси, но и от хора, които са знаели всичко за ужасните им престъпления!

Личните нагласи и обществените ценности се менят според настроението и културата на епохата. Природата на нещата остава безразлична към тях. Ала ние не оставаме безразлични към Природата на нещата. Затова човекоядството в едни общества е привилегия, в други – табу.

Явно всичко зависи от нас.

Тогава кой е правилният път? Има ли правилен път?

Има!

Картата и компасът за откриването му се крият в джобовете на Съвестта, която ни „награждава” с позитивни усещания винаги, когато постъпим правилно и ни „наказва” с негативни емоции всеки път, когато сгрешим. Според Роуч ефектът се усилва, ако съзнателно подбираме мисли, действия и думи, които са „правилни”. Навикът днес изгражда трайни убеждения и мисловни нагласи, които допринасят за това как ще се чувстваме утре.

„Каквото посееш, това ще пожънеш”.

Ето защо, няма как да станеш човекоядец просто ей така, ако досега не си хапвал хора с дълбоко вкорененото
убеждение, че това е правилно.

Да, но тук отново се връщаме към изначалните понятия за добро и зло.

Вярно е, че мозъкът упражнява контрол върху емоциите, според това дали действаме в синхрон с личните си убеждения или работим срещу тях. Обаче кръстоносците са убивали с вяра, че служат на Бога. Инквизиторите са изтезавали с вяра, че спасяват душата.

Не бива да бъркаме вярата, продукт на разума, със Съвестта.

Съвестта е онзи дълбоко вкоренен първоначален „код”, който контролира човека в неговата привидно абсолютна свобода. Съвестта знае кое е добро и кое – зло. Тя ни говори постоянно и може да надвика дори Разума. Тя знае, че да изтръгваш голи женски гърди с нажежени клещи и да убиваш хора заради религията им не е съвсем правилно.

Ако работиш против Съвестта, рано или късно ще загубиш първо спокойствието, после съня и най-накрая дори – разума си. Все инструменти, които ползваш, за да вършиш „бели”.

Щастието е невъзможно извън Съвестта.

Едно от имената на Будизма е „Пътят на състраданието”.

В книгата си Майкъл Роуч препоръчва да бъдем щедри, услужливи, усмихнати и състрадателни днес, за да живеем щастливо и да постигаме целите си утре. Препоръчва ни да го правим нарочно и съзнателно да подбираме такива поведенчески модели. Подобно на други учители той твърди, че месец, месец и половина е напълно достатъчен период за подмяна на всякаква нагласа. Ако човек е постоянен.

„Опитайте”, съветва ни един успял в материално и духовно отношение човек. „…в най-лошия случай ще бъдете щедри, услужливи, усмихнати и състрадателни в продължение на няколко седмици”

Няма нищо за губене, наистина.

Тихомир Димитров

Advertisements

21 Коментари »

  1. Страхотно! Не че не съм опитвал, но ще продължавам!!!!

    Коментар от sverdlov — ноември 30, 2009 @ 12:11 pm

  2. Така е Тишо, поздрави за хубавия материал. Но степента, до която „чуваме“ съвестта също е определяща за това, какви емоции ще събуди. Понеже го написах глупаво, ще илюстрирам. Например на вегетариянец му се хапва месо, но това противеоречи на убежденията и мислите му. Той все пак не издържа, хапва риба или морски дарове, като най-малък „грях“, но у него се събуждат цяла палитра негативни емоции, които убиват чревоугодническия му кеф. За месоядеца това не важи, той го яде и се чувства прекрасно. Както и да е, надявам се ме разбра 🙂

    Коментар от radislav — ноември 30, 2009 @ 2:19 pm

  3. @ radislav: Ако душата и разумът на вегетарианеца са единодушни, че е вегетарианец, неговият апетит няма да влиза в противоречие с убежденията и мислите му. Щом съвестта му го кара да се чувства гузен, че му се яде месно, значи е гузен и, че се лишава от месо. Природата не се интересува от знака на нашите емоции, тя винаги обаче ги отразява със същата сила, с която ги изпитваме. Независимо дали това ни харесва или не.

    Коментар от asktisho — ноември 30, 2009 @ 3:03 pm

  4. чувството за щастие се състои от две емоции едновременно -чувство за спокойствие и чувство за радост..

    Коментар от калоян — ноември 30, 2009 @ 3:08 pm

  5. That’s it, Tisho! Голяма фенка съм на блога ти откакто го откртих съвсем скоро. Хубави неща пишеш. Истински! Със сигурност ще прочета книгата – успя да ме запалиш с това философско ревю. Хубав ден!

    Коментар от Katya — ноември 30, 2009 @ 3:14 pm

  6. Има за какво да се помисли!

    Коментар от Графът — ноември 30, 2009 @ 7:16 pm

  7. Говориш за необременеността на новороденото от религиите, освен всички останали неща, т.е., че не в тях е щастието и смисъла, а като цяло споменаваш будизма със своята идеология.
    Съгласна съм с разсъжденията ти в началото, особено това за съвестта – ДА, но ако продължиш по-нататък с мисленето и си отговориш на въпроса – какво идва след смъртта и каква роля играе тази вродена съвест у всеки, може би ще стигнеш до извода, че в човеците освен тяло и душа, има и дух, чието начало идва от Бога (по моему) и се стреми към него – чрез съвестта си – тя е неговият пътеводител.

    „Ако работиш против Съвестта, рано или късно ще загубиш първо спокойствието, после съня и най-накрая дори – разума си.“
    Бих добавила – най-накрая ще загубиш самата съвест, защото колкото повече „работим против нея“, както се изрази, толкова повече я подтискаме и тя се смалява, гласецът й става съвсем тихичък и нашите критерии за добро и зло се изменят. Никой не се е родил измамник, но полека лека се става такъв.

    Поздрави.

    Коментар от nerodenapetka — ноември 30, 2009 @ 8:15 pm

  8. Може би примерът ми с вегетарианеца не беше съвсем удачен. Човек много често търси удоволствия и чувствени наслади, въпреки че и разума, и душата са убедени във вредата на повечето от тях. Хората се пристрастяват, взимат наркотици, губят себе си на хазарт и т.н., въпреки че съвестта им крещи и протестира. Защото още не сме господари на „низшата“ си природа, страстите са силни. Коментарите ми не целят да те оборват в нещо, както ти писах в предишния – съгласен съм с теб.

    Коментар от radislav — ноември 30, 2009 @ 9:17 pm

  9. @ radislav: радвам се, че си съгласен. Но не ми е цел 🙂 Споделих впечатления от книга, която ме накара да се замисля върху много неща. И най-вече: върху причинно-следствените връзки, родени от съзнателните решения, които взимаме всеки ден. Така например, авторът твърди, че ако откажеш да подслониш за една вечер леля си от провинцията, съвестта ще те накаже, дори без да го осъзнаваш, оставяйки негативен отпечатък в онази част от мозъка, която твори съдбата. Бумерангът е хвърлен и все някога ще се върне при теб със същата сила. Има голяма вероятност един ден, когато търсиш по-голям офис за бизнеса си в центъра, трудно да намериш такъв, а щом най-после го откриеш, наемът да ти се стори непосилен… 🙂

    @ Неродена Петка: Споменавам Буда във връзка с това, което Майкъл Роуч пише, че е научил от думите му в будистки манастир. Буда е предсказал края на собственото си учение. Не се наемам да цитирам точно Човек като Буда, а и книгата не ми е под ръка в момента, за да й хвърля едно око, но дженеръли смисълът беше такъв: „след време монасите и храмовете ще изчезнат, защото хората вече няма да имат нужда от тях.“ Благодаря за хубавия коментар!

    Коментар от asktisho — декември 1, 2009 @ 12:16 am

  10. „ако откажеш да подслониш за една вечер леля си от провинцията, съвестта ще те накаже, дори без да го осъзнаваш, оставяйки негативен отпечатък в онази част от мозъка, която твори съдбата.“ „Без да осъзнаваш“, но то се случва реално, в ума ти. Именно тук е тънкият момент и колкото по-съзнателен се опитва да стане човек, толкова по-голям е шанса да си спести неосъзнатите, но съвсем истински вреди, които сам си причинява. Благодаря за впечатленията, книгата ме заинтригува 🙂

    Коментар от radislav — декември 1, 2009 @ 12:33 am

  11. Не съм много съгласен че съвсетта е онова нещо което ни е генетично заложено и на което можем да се базираме така както си се опитал да направиш в разсъжденията си. В смисъл такъв че т.нар. съвест пак е нещо субективно дори и да е заложена както казваш от момента на раждането ни тя пак няма никаква дефиниция докато не бъде манипулирана от разума… който пък от своя страна бива манипулиран от сетивата. И пак се оказва че монетата има две крайно противоположни страни. Това би обяснило крайностите между хората и това как всеки си вярва в неговото си 🙂

    Моите наблюдения са че единственото нещо на което можем да се захванем е животинското ни начало – инстинкта: оцеляване, възпроизвеждане ако времето е достатъчно хубаво и няма вятър (или има ако си глухарче). 😀 Поради тази причина писанието ти за Програмата ми допадна много тъй като откривам повече общи неща с натурализма ми 🙂 това тук конкретно пак е опит на разума да замаже положението в опит да обясни истината прикривайки животинското ни начало.

    От гледна точка на човека: усещането за приемливо поведение в която и да е група (била тя на племето на канибалите или фирмата за печат и дизайн) си е желанието да оцелееш. Примерно ако почнеш да хапеш колегите дизайнери на обяд – ще те уволнят. Ако предлагаш офсетов печат на вожда на канибалите най-много да те сготвят с моркови и лук 🙂

    Правенето на добрини лично го разглеждам малко по-търговски 🙂 Един вид помагайки на хората, ти трупаш точки пред тях. След това когато на тебе ти се наложи нещо се надяваш че и другия отсреща ако ти е познат помни колко точки си натрупал в касичката един вид и е по-склонен да ти помогне. Ако е непознат.. просто се надяваш да следва същия принцип 🙂 Звучи малко грубо и твърде материалистично на пръв поглед но тънкостта е че когато не правиш добрини с мисълта че после ще ти ги връщат – изведнъж от нищото се появява тази магия която коментираме. Безкористното състрадание 🙂

    Коментар от deflax — декември 2, 2009 @ 4:18 pm

  12. @ deflax: нормално е да не мислим съвсем еднакво 🙂 страхотен коментар, мерси!

    Коментар от asktisho — декември 3, 2009 @ 12:16 am

  13. @nerodenapetka религия и идеология са различни неща. Идеологията може да е част от религия. И будизма и християнството например има сходни идеологии – бъди добър, помагай на ближния, но имат различни Богове и разбирания за живота преди света и след смъртта.
    Съвестта е просто инструмент на тялото ни – също като зрението и слуха. Използваме я за да може да оцелeем. И също като зрението и слуха, е различна за всеки – прост факт от еволюцията. Едни виждат по-добре, други чуват по-добре, трети пък не могат да заспят ако не са помогнали на просяка покрай който са минали. Накрая оцелява по-приспособимите. (по моему 😉 )
    Също така смятам че и съвест не се губи. Както не се променя и цвета на косата, може да я боядисаш – пак ще изникне след време, може да побелее от нерви – но гена си ти е един и същ.

    @deflax мисля че посоката ти е грешна. Съвеста манипулира разума, а не обратното. Поне в началото. Сигурен съм че си виждал/а деца, които при еднакви условия имат различно държание към света. Например някои им доставя удоволствие да чупят, мачкат и убиват насекоми, други изграждат, подреждат и гушкат животните. Съвестта е нещото което според мен ги кара да изпитват (или не) неприятни емоции когато правят дадено действие. Опита който натрупваш ти дава способността да си отговаряш на въпроса защо го правиш и да я подтискаш в определни моменти, но не и да я променяш.

    Относно това защо хората правят добрини – ами защото искат да се чувстват добре. Търсейки първоначалната причина за всяко действие вианги стигам до един и същи извод – егоизъм 🙂 желанието да се почувстваш по добре. Гладен си – ядеш, беден си – работиш (крадеш ако нямаш съвест), добър си – помагаш на околните. Не мисля че има такова нещо като безкористно състрадание – всичко което правим е защото ИСКАМЕ нещо. Искаме да сме по-красиви, по-силни, по-властни, да живеем по-добре, да предадем гените си на следващото поколение. Както казваш всичко е първично. Можеби единствените безкористни действия ги извършват психично болните които не осъзнават постъпките си 🙂

    @asktisho страхотнен пост. добре изложен силно подкрепен и много увлекателен. все повече ме ентусиазираш да пиша и аз.

    Коментар от stoinov — декември 4, 2009 @ 8:39 pm

  14. 10x, duude 🙂

    Коментар от asktisho — декември 5, 2009 @ 2:29 am

  15. @tisho – мерси мерси 🙂

    @stoinov – е да ама аз примерно си признавам че не съм се отнасял правилно с животните като малък. Едва по късно, вероятно когато т.нар. съвест вече се поизгради започнах да разбирам че аз не съм нещо различно от тях. Разбрах че и те чувстват болката по същия начин като мен и съответно няма смисъл от излишно страдение. Другите животни просто не могат да говорят на разбираем за мен ,език за да ми обяснят че съм едно тъпо хлапе с любопитство на слон в стъкларски магазин 🙂

    Продължавам да твърдя че съвестта не е генетична а се формира наравно с разума. Тя е и част от него реално. Това е онзи механизъм който ни казва какво ще стане ако еди какво си. Това е и функцията на най-късно еволюиралата ни част от мозъка – фронталния лоб който служи именно за това: прави проекции на миналото и бъдещето – явява се нещо като upgrade на инстинкта ни. Разликата е че някои хора не са способни да обхванат достатъчно голям период от време при взимането на решенията и това е причината човечеството да повтаря грешките на историята.

    Колкото до децата – те са бял празен лист, леко намачкан от гените и различаващ се по размер пак заради тях. Оттам нататък всичко е среда … ситуации… итн. 🙂

    Коментар от deflax — декември 7, 2009 @ 2:31 pm

  16. P.S. http://eim.hit.bg/eimworld13/izint_13.html

    прочетете ето тази статиика. особено „човекът като кибернетична система“ 🙂

    Коментар от deflax — декември 8, 2009 @ 7:24 am

  17. битието ли определя съзнанието, или съзнанието битието?
    дори Шекспир не си задава толквоа екзестенциални въпроси 🙂
    няма дефинитивен отговор засега обаче.

    Коментар от stoinov — декември 8, 2009 @ 7:45 pm

  18. Страхотен материал! Ако досега съм била непостоянна в опитите си да бъда щедра, услужлива, усмихната и състрадателна и съм била такава невинаги, то от сега нататък съвсем съзнателно ще се старая упорито да бъда такава.Ще бъде прекрасно ако повече хора опитат.
    Благодаря!

    Коментар от Dari — декември 12, 2009 @ 4:05 pm

  19. А какво казва Буда за егоизма на хора, а за прегорялата съвест? А защо педофилите не ги наказва съвестта? А защо ли Ал Капоне е мислел, че помага на света… Дали съвеста е истината?
    Инквизицията и Кръстоносците са били с ясната мисъл, че всичко което вършат е политика. Лично познавам хора които не ги измъчва съвеста да бъдат жестоки и им доставя удоволствие и са си в много добра хармония със себе си…
    Разковничето ще да е другаде…
    А иначе си добър писател, браво!

    Коментар от migito petrova — декември 22, 2009 @ 12:56 am

  20. @ migito petrova: Искам да те попитам, а дали хората, които са жестоки и „в хармония със себе си“, които обичат жестокостта, дали обичат жестокостта да бъде прилагана спрямо тях? Или процесът е едностранен? Психологията твърди, че се компенсира със страх. Жесток си, защото си страхлив или си страхлив, защото си жесток, няма значение. Ако не харесваш другите да са жестоки с теб, значи не възприемаш жестокостта като положително нещо, което пък значи, че когато ти си жесток към другите, съвестта ти крещи ли, крещи. Само дето няма кой да я чуе. Тук говорим за подсъзнателни процеси, не за ежедневните ни, логически мисли и убеждения. Подсзънателните процеси, ако ги подтискаш достатъчно дълго, накрая излизат на повърхността с някакво много грозно лице – я някоя болест, я самоубийство и т.н. При всички случаи не бих искал да бъда на тяхно място. Мерси за комплимента!

    Коментар от asktisho — декември 22, 2009 @ 5:54 pm

  21. Дейл Карнеги (виден психолог) пише, че движещата сила на света е човек да се чувства важен. Хората които са жестоки изпитват наслада от това, не само да са повече от другите, но и да са тези които владеят положението. Те са щастливи, защото по този начин се чувстват значими.

    Коментар от migito petrova — януари 12, 2010 @ 2:06 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s