Писателският блог на Тишо

октомври 26, 2009

Колективната самота, наречена FACEBOOK

Минаха девет месеца, откакто станах член на най-голяма социална мрежа в света.

За толкова време ще износиш бебе, ще стартираш нов бизнес, ще построиш къща, ще ремонтираш вила или ще обзаведеш жилище, но може и просто да си вдигнеш рейтинга във FarmVille …

„Колективна самота“ е мое лично определение за Фейсбук, с което се гордея. Защото е едно от малкото смислени неща, които постигнах в социалната мрежа за последните девет месеца. Девет месеца  – девет извода от паралелния живот в бука. Накратко:

1)    Наляга ме усещане за самота, когато си вляза в профила. Кой нормален човек би се чувствал така сред 500 приятели?! Въобще, има ли нормален човек с 500 „приятели”?

2)    Фейсбук е рай за воайора. Бас хващам, че възможността да надникнат в чуждия животец носи недотам морално удоволствие на мнозина. В което  няма нищо лошо, защото:

3)    Фейсбук е рай и за позьора. Двата типа инстинктивно се привличат. Разпищолените каки БИ ТРЯБВАЛО да знаят, че снимките им попълват чекиджийските фантазии на не един и двама „приятели” от най-близкото им обкръжение. Би трябвало, освен ако не се окаже вярно онова за съотношението между външния вид и мозъчния багаж…

4)    FarmVille и Mafia Wars са матрица в матрицата, братче! Никой, по никакъв начин, с никакви аргументи не може да ме убеди, че има по-безумно занимание от грижа за „ферма”, в която растат…нули и единици.

5)    Кралят на СПАМ-а сигурно също живее тук – в бука. „Някой каза нещо за теб, приеми един тон спам и разбери клюката на деня”. Да бе, да!

6)    Да ме черпиш с виртуална бира е още по-извратено от култивирането на виртуални зеленчуци, копеле!

7)    Вярно, в социалната мрежа откриваш един куп стари приятели, пресъхнали любови и мухлясали контакти, но въпросът е: за какво са ти?

8)    Фейсбук е хипер неудобна среда за общуване в реално време. Дори мирка бие чата им по функционалност, а тромавото изпращане и получаване на „лични съобщения” няма да го коментирам. Има си джимейл за тая работа.

9)    Дойде ред и на любимото ми: „дъ фейсбук ивентс”. Това лято присъствах (реално, а не виртуално) на две такива мероприятия. Смело мога да заявя, че трето няма да има. Организаторите на първото бяха избрали чуден локейшън „сред  природата”, включващ железопътен мост, по който над главата ти минава експресът софия-варна на всеки кръгъл час, „панорама”, състояща се от денонощна каменоломна, заблатен язовир, пълен с комари, натоварен междуградски път и ислямско село, в което цял ден бучи ходжа, а цяла нощ – циганска чалга. На втория фейсбук ивент, пък, от 2000 заявили участие дойдоха…трима.

Изводът от всичко това: Фейсбук е колективна самота! Единственото практическо приложение на социалната мрежа се ограничава до скатаване в офиса. Има някои дребни удобства, разбира се: ако ти потрябва някой, много по-лесно е да го намериш в бука, отколкото да търсиш отдавна изгубените му контакти поне на 4 места: в мейла, в телефона , в скайпа, в кю-то.  Основната „тръпка” на „букърите” и занапред ще си остане воайорството / позьорството, а основната цена, която плащат – тоновете спам и десетките пропилени денонощия от собствения им живот. Тъпо, а?

P.S

Ако харесваш тази публикация, има голяма вероятност да харесаш и последната ми книга: „Душа назаем“. Можеш да изтеглиш безплатно съдържанието оттук или да поръчаш хартиено копие (с автогаф) оттук. Доставката е безплатна за територията на България.

Тихомир Димитров

Advertisements

43 Коментари »

  1. тишо,
    с една мотика можеш да прекопаеш градината, но можеш и да убиеш баба си. Инструмент. За ползване по определен от теб начин.
    Аз нямам непознати хора в буука. имам почти 300 „приятели“ – по липса на по-добра дума – от които лично, по ЕГН и прочие детайли познавам над 200, а с останалите съм в процес на опознаване. Няма непознати. Има истински хора, които познаваш. Хора, които наистина те интересува дали ги боли зъб, ужулил ли е колата, или се е върнал жив и здрав от Търново.
    Буука не е з аползване да седиш у дома си и да гледаш к`во става. Той е за да си уплътняваш времето в офиса. Докато пишеш статии, наблюдаваш ефира, или се правиш, че работиш. Аз бачкам по 8 часа на ден и прекарвам много, мнооого от тях въртейки палци. Такава ми е работата.
    Ако буука ми е отворен по това време, успявам да се чуя – все едно по телефона, но безплатно – с доста хора, за кратко време и така, набързо; така правя плана на Деня – кого ще взема от работа, с кого ще пийна кафе, къде ще идем вечерта, как се оправя бъга в еди кво си и кога ще идем там и къдебехаонияснимки и каксеправешемусака и благодарязаподкрепатапоизпитите и прочие неща… като по скайпа. но не всеки има скайп.
    Първото нещо което правя като видя тест ими ферма или мафия е да ги добавя в дългия списък със забранените неща. Още от първия път. Не получавам тестове и покани. Сам си избирам групите. Много е лесно. Дори и забраних да ми се показват рекламите на мафията – даже пратих кобяснение защо не ги искам.
    Виртуалната бира е тъпа, както и танцуващия дядо Мраз рез април. Те обаче също са в кофата. А хората които ми ги пращаха бяха скастрени. Не се случва повече.
    Не гледам кой какво е казал за мен, защото имам безгришин радар за спам и го разпознавам отдалеч;
    За какво ми е старата любов ли? За да си говоря с нея бре, господа. Прокълнат е света, в който си прекарал месеци и години с някого, а после не си говорите. Аз си говоря с бившите, настоящите и – няма кво да се лъжем – бъдещите.
    Не са един и двама хората, които познавам от години и които заминаха за Штацко или Ганглия, с които сега – със удоволствие – възстановявам отношенията.
    Като колега блогър мога да кажа, че много от хората в буука ми се обаждат през ден за да ме похвалят за някоя снимка или прочие – странно, но при мен не коментират в блога а в буука, не зная защо – което всъщност ме радва защото е място в което си говоря с – да го наречем за краткост – почитателите…
    Ако гледаш на буука ато място в което си самотен, това получаваш – но същото може да ти се случи и в средата на Партито на годината в Най-якия клуб на Големия град, не мислиш ли? Ако си настроен по друг начин обаче, буука се превръща в добър инструмент да поддържаш връзка с хората си.
    Аз оставам с впечатление за отрицателната ти нагласа към буука още откакто обяви, че си се записал. Затова получаваш това, за което си се нагласил – спам и колективна самота…

    Приятен ден на автора и четящите, честит Димитровден, и на маса с приятели наистина е по-добре, отколкото през монитора.

    Коментар от arhivatora — октомври 26, 2009 @ 12:30 pm

  2. Евала за постинга! Нямам какво повече да кажа… 🙂

    Коментар от Радина — октомври 26, 2009 @ 12:40 pm

  3. Най ме убиват всекидневните покани от хиляди фермери, който със сигурност не са виждали жива овца през живота си.

    Коментар от fen — октомври 26, 2009 @ 12:56 pm

  4. Аз да добавя – фейсбука го ползвам и за да показвам снимките си. Там ги виждат много познати и приятели, коментират ги… – иначе не знам къде другаде може да стане това. Показвам къде съм бил, виждам други хора къде са ходили, ходил съм на места, за които мои познати и приятели са писали там… Все хубави неща. Присъединявам се към arhivatora – всички досадни приложения могат да бъдат блокирани и постепенно спамът намалява – в момента не получавам почти никакъв, най-много по веднъж на ден.
    Още нещо – там понякога споделям линкове и видео клипове, които са ми харесали. Нещо като блог, нали 🙂

    Коментар от Филип — октомври 26, 2009 @ 1:20 pm

  5. Споделям мнението ти за facebook – а.

    Коментар от Мариян — октомври 26, 2009 @ 2:18 pm

  6. @ Филип & архиватора: мерси много, че споделихте личния си опит! Той е точно толкова достоверен, колкото и моя. С тази статия не се опитвам да агитирам срещу социалната мрежа. Би било лицемерно – самият аз я ползвам и ще продължавам да я ползвам (без да прекалявам). Негативизъм едва ли може да се намери – губи много време цялата цъканка, но това не е най-сериозният проблем на планетата. Време имаме, защото всички сме безсмъртни, хехе. Реших да споделя личния си опит, който, естествено, е предубеден и най-вече: ограничен. Ще се радвам ако повече хора извадят от ръкава практически съвети как да направим фейсбук по-полезен и за други неща, освен за скатаване в офиса.

    @ fen: особено като се има в предвид, че да отидеш да гледаш домати при дядо ти на село е по-евтино и по-здравословно от купуването на настолно пи си :))

    Коментар от asktisho — октомври 26, 2009 @ 3:31 pm

  7. добро утро!

    пушиш, нали?

    Коментар от Digital Rebel — октомври 26, 2009 @ 5:13 pm

  8. @ Digital Rebel: Защо? Да не си решил да ми подариш виртуална пура? :))

    Коментар от asktisho — октомври 26, 2009 @ 5:40 pm

  9. Има доста причини да не споделяш лична информация и снимки в интернет,но това хората винаги го установяват късно.За мен функциите предлагани от Фейсбук имат по-добри аналози,които слава богу не са така масово рекламирани и шанса бъдещия или настоящ работодател да види как вилнееш на концерта на Металика,Колдплей или Преслава(според количеството мозъчни клетки)е минимален.За „изгубените приятели“ си има начини да бъдат открити а после има скайп.

    Коментар от opexume — октомври 26, 2009 @ 6:24 pm

  10. Че и мен нахендрихте, Тишо, както културно се изразявахме едно време! 😀

    Коментар от Графът — октомври 26, 2009 @ 6:45 pm

  11. Мдаа, това за воайорите и позьорите ми напомня, че на фейсбука един приятел вика „факбук“(няма да го пиша на английски да не развалям приличието).

    Коментар от Allisa — октомври 26, 2009 @ 6:47 pm

  12. @ Графът: Как по-точно го направих, Графе?

    @ орехите: аз лично бих гледал скептично на потенциален служител / бизнес партньор, който не води никакъв социален / личен живот, ако имах достъп до такъв тип информация.

    Коментар от asktisho — октомври 26, 2009 @ 6:55 pm

  13. присъединявам се към мненията на Филип и Архиватора и за да не повтарям техните думи, само ще добавя, че след инсталирането на Facebook Purity и Greasemonkey всички ферми, мафии, барове и други простотии изчезнаха, след разпределянето на приятелите във групи и също администриране кои снимки от кого да се виждат, всичко си дойде на мястото 🙂
    също така на 2 -3 месеца правя основна ревизия на приятелските листи, щото все някой дето не ми е никакъв, се промъква.
    наистина, 500 приятеля? аз с мойте 200 току губя някого от поглед..

    Коментар от Лита — октомври 26, 2009 @ 9:19 pm

  14. Хахах, много ми хареса какво си написал. Но всъщност, дори да е така.. 9 месеца си прекарал там, а? Зарибяващо е. Аз имам фейсбук повече от година вече и винаги ми е интересно да разгледам какво ново има..

    Коментар от pisnamiii — октомври 27, 2009 @ 12:05 am

  15. @ Лита: Може би идеята е в това на обикновения потребител да не му се налага да играе хаксор в противоестествено чужда (че и ненужна)среда.
    Сигурен съм, че първобидните хора не са филтрирали, за да се социализират. Затова ги наричаме „първобитни“. Но не се различаваме твърде много от тях. Ние сме добре облечени диваци в един зле измислен свят. Едва прикриваме страховете и стремежите си, като изкуствено се отдалчаваме един от друг, вместо да се групираме заедно и на топло, както в доброто старо човешко стадо ;P

    Коментар от asktisho — октомври 27, 2009 @ 3:48 am

  16. По библейския начин, драги приятелю. 🙂 „В началото бе” поканата от човек (Вие!), на която и през ум не ми е минавало да откажа. Ето:
    „Vasil Konstantinov Привет! Регистрирах се само заради Вас…
    11 януари в 09:08” (написано на Вашата стена).
    На което отговорът е:
    Tihomir Dimitrov надявам се да откриете много стари приятели тук и да не съжалявате, за което…
    11 януари в 23:57
    😀

    Коментар от Графът — октомври 27, 2009 @ 10:50 am

  17. @ Графът: интересно ми е сега, от дистанцията на времето, съжалявате ли? Ако отговорът на този въпрос е отрицателен, значи всичко е наред 🙂 Ако е положителен – има много лесен начин да се оправят нещата :)) Както винаги сме напълно свободни в решенията си 🙂

    Коментар от asktisho — октомври 27, 2009 @ 11:02 am

  18. Има си и своите плюсове.

    Колкото и приятни да са ми на живо някои хора, в Портала нямат нерешен тест, недоиздоена кравичка, нецункан, недопочерпен приятел и т.н. или с две думи са чист „спам“, както казваш – „чистиш“ ги от полето за новини и да се свършва! : ))) Но има и други, които споделят интереси (музика, текстове или просто споделено прекарано време), за които действително не бих могъл да знам, защото те живеят на майната си (примерно Япония си е доста на майната си). Споделям и аз, но по-скоро като за bookmark, въпреки че си има и такива мрежи, само за линкове, във facebook оценката понякога се превръщва в раздумка и е интересно.

    Но да ти текат по цял ден очите във фермата си е тъпо. 🙂
    Не колкото пушенето, но пак е тъпо : ))))

    Коментар от Крис Ванев — октомври 27, 2009 @ 12:04 pm

  19. Тишо, а не е ли филтриране, когато вървиш по улицата и виждаш пред себе си демонстрация, но понеже си зает/тръгнал нанякъде/не те интересува точно тази кауза етс. кривваш в първата странична уличка 😉
    „обикновения потребител да не му се налага да играе хаксор в противоестествено чужда (че и ненужна)среда.“ – за някои нужна, за други ненужна – хубавото е, че всеки има избор да вземе това, откоето има нужда 🙂
    а и както каза Крис Ванев преди мен, най-интересни са дискусиите, които се развиват по някой статус или новина 🙂

    Коментар от Лита — октомври 27, 2009 @ 12:30 pm

  20. Не, asktisho, не мога да кажа, че съжалявам. За какво?
    Но истината е, че не участвам. Отговарям само на предназначени за мен реплики – имейлът ми съобщава за такива.
    Надявам се, че всички, които са ме включили в своя кръг, ми прощават. Все пак съм на тяхно разположение при нужда.

    Коментар от Графът — октомври 27, 2009 @ 12:31 pm

  21. Тоя блог се е превърнал в по-клюкарско място и от Фейсбук. Я се погледнете – само обсъждате „фермите“ на другите и мрънкате, че ви били спамили. Повечето коментари са тип колко е зле тоя Фейсбук, а очевидно всички кибичите там по цял ден. Това малко ми прилича на „мразя чалгата, но само аз си знам, че имам 10 ГБ Азис на диска“. Архиваторът и Филип са го казали – въпрос на настройки, както и на ясна идея за какво искате да използвате Фейсбук, а не „защото всички имат акаунт там“ или да демонстрирате социалния си статус с големия брой приятели. Това е огромен поток от данни и всеки може сам да реши кое да гледа и кое не. Точно тия, които се оплакват от „фермите“ са най-големите овчици, тъй като отнема по-малко от минута да си махнете тоя толкова голям трън от заседналите задници. Защото след фермата ще се появи нещо друго. Насочете си енергията към вашия собствен профил и не гледайте в чуждите.

    Айде със здраве!

    Коментар от Янков — октомври 27, 2009 @ 1:02 pm

  22. То се очакваше да те нападнат фейсбукърите веднага за тоя пост. 🙂 Нищо. Всъщност това си е съвсем нормално поведение на зависими хора. Но пък в крайна сметка изборът е техен. Ние само можем само да им предложим червеното хапче под формата на линк: http://www.facebook.com/help/contact.php?show_form=delete_account

    🙂

    Коментар от deflax — октомври 27, 2009 @ 2:46 pm

  23. Много интересна дискусия за Фейсбук се получава в блогосферата. След Иво Сиромахов сега и тук. Преди време изказах мнението си в моя статия (http://alexscorpion.blogspot.com/2009/09/blog-post.html) и то доста прилича на това на arhivatora. Инструменти и подход за използване…

    Коментар от Alexscorpion — октомври 27, 2009 @ 3:23 pm

  24. Подкрепям мнението за фейсбук, но аз червеното копче отдавна го октрих;) Така че не попадам и в категорията „говорите срещу фейсбук, ама сте там по цял ден“;)
    Искрено се повеселих да прочета сходно на моето мнение и то под тази форма:)

    Коментар от ogymajer — октомври 27, 2009 @ 5:55 pm

  25. Поздравления за статията. Напълно я подкрепям!

    Коментар от admin — октомври 27, 2009 @ 10:46 pm

  26. Радвам се, че срещнах съмишленици. Но, вижте, моята цел не беше да изтипосам един текст, само за да проверя дали някой друг мисли като мен. Споделих опит, който е валиден за един единствен човек на тази планета – това съм аз. Благодаря за различните гледни точки, дори за поднесените под формата на остро несъгласие! Ето как общата картинка се увеличи. Социалната мрежа придоби повече смисъл. Двупосочно. Обменяйки опит с други стигам до интересни изводи – дълбочината на бездните и височината на върховете, които се крият зад иначе безобиден сайт за социални контакти са по-големи по вертикал, отколкото очаквах. Никога нямаше да го октрия, ако не бях споделил.

    Коментар от asktisho — октомври 28, 2009 @ 1:05 am

  27. Всъщност, във ФБ са предвидени възможности да защитиш личната си сфера, а по подразбиране те са изключени. И понеже тенденцията в наши дни е към измързеливяне и затъпяване, по този начин се явява истинско предизвикателство и тест за интелигентност. Както и клопка за такива като мен, които лесно се поддават на изкушения, е, поне от фермата се спасих 🙂

    Коментар от Виктория — октомври 29, 2009 @ 7:11 am

  28. Страхотен пост…
    Това си е резюме на причините, които 1 година ме спираха да ползвам фейсбук. След това … и аз се огънах. Като 10 човека ти кажат виж снимките от рд-то ми или изтеги снимките от годишнината и щеш не щеш правиш си профил.

    Коментар от Теди — ноември 5, 2009 @ 10:06 pm

  29. Мисля, че ще бъде най-добре, ако просто не се впрягате за нещо такова.. За позьори ми писна да чета и за всичко това.. не всеки човек, който си качи снимките е позьор и не всеки, който ги гледа е воайор… Започва да ми писва и да чета постоянни критики и за чалги и за подрастващото поколение.. и за фейсбук.. Не слушам чалга.. не ми харесва, че хората общуват чрез машини а не лайф, но е наистина отвратително вече да чета коментарите на негодуващи прикрити чалгари или воайори.. С което не искам да обидя всички, които са писали до тук, а да се изкажа по принцип за подобни изпълнения 🙂

    Коментар от Ралица — ноември 12, 2009 @ 2:24 am

  30. Подкрепям 29-ти коментар. На когото не му харесва, не ползва. Да киснеш там 9 месеца и после да се обърнеш назад, за да видиш, че си пропилял времето си, не говори добре за самия теб. Като не те кефи, излизаш навън, срещаш се с хората

    Коментар от Мен — ноември 12, 2009 @ 1:04 pm

  31. Подкрепям 29-ти коментар. На когото не му харесва, не ползва. Да киснеш там 9 месеца и после да се обърнеш назад, за да видиш, че си пропилял времето си, не говори добре за самия теб. Като не те кефи, излизаш навън, срещаш се с хората на живо. Само дето невинаги и не с всички имаш такава възможност. Това е средство за комуникация. С близки и приятели, заминали на другия край на света да речем. Буквално. 🙂 Койт няма нужда от това средство, понеже е от щастливците, на което всички любими хора са около него, добре. Ама като имаш такъв цъфтящ и прекрасен живот, защо се занимаваш със загубеняците, които губят времето си. Излез, а нестой пред машината. Хайде, де…

    Коментар от Мен — ноември 12, 2009 @ 1:06 pm

  32. @ Мен: Да речем, че има доста други начини да общуваме с „близки и приятели, заминали на другия край на света“ 🙂 Все безплатни. Хубавото е, че не ми се налага да решавам куизове и да приемам спам, за да разбера какво мислят за мен. Мога да си отворя мейла, примерно. Да не забравяме безплатните разговори по скайп и прочие – няма какво да ти ги изброявам, знам, че имаш опит в заседяването пред машината :)) Никъде в текста не наричам хората, позлващи фейсбук „загубеняци“, нито пък твърдя, че си „губят времето“. Какво ще правя със собственото си време – виж това вече зависи само от мен, Мен. 🙂

    Коментар от asktisho — ноември 13, 2009 @ 1:25 am

  33. Този коментар беше изтрит поради нарушаване на „Правилата за коментиране“ Цензура, майна!

    Коментар от баба ти — ноември 13, 2009 @ 12:56 pm

  34. Евала човек, но не е само facebook народили са се толкова много сайтове за запознанства с различни цели – „намери приятели“, „намери си гадже“, „намери си секс-партниор“… Няма го вече „старомодното“ общуване – лице в лице, защото всеки е „супермен“ зад клавиатурата. Най-лошото е че нищо няма да се промени…

    Коментар от sLay — ноември 14, 2009 @ 1:13 am

  35. Ами не е точно така и съм се убедила. Извинявай много, но е изключително трудно да говоря с близките си в Канада да речем по една проста причина – часовата разлика. И да засечеш този човек в скайп се случва може би веднъж годишно за 3 минути.

    Да, и аз не използвам подобни приложения – блокирани са. Просто се свързвам с близките, които не са близо…

    А ти от опит ли говориш?

    П.С. Твоят начин да разбереш какво мислят хората за теб е не чрез въпросните приложения на глупави сайтове, а чрез блога ти… И не е ли това ексхибиционизъм? Да показваш мисленето си и самите си мисли на… кого? На някаква тълпа, която я ги оцени, я ти се присмее? Която може и да е грамотна и разбираща, а може би ограничена и думите ти ще останат единствено празнословие?

    В такъв случай нещата изглеждат различно. 🙂

    Коментар от Мен — ноември 17, 2009 @ 1:25 pm

  36. @ Мен: ексхибиционизъм е, как да не е. Само с термина „тълпа“ не мога да се съглася, защото тук срещам доста интелигентни хора.

    Коментар от asktisho — ноември 17, 2009 @ 3:40 pm

  37. Смея да го заявя – без Фейсбук и подобни социални мрежи и разни форуми животът ми беше много по-добър. Във форумите специелно се нагледах на простотия и спамъри и ми омръзнаха. От 2010 година съм решил изобщо да не пиша по форуми. Изтрих си и Фейсбук акаунта. Вече в Интернет ще контактувам само чрез доброто старо ICQ и електронната поща. Заради моята пристрастеност към подобни сайтове изгубих много приятелства. За какво са ми виртуалните познанства и приятелства, като повечето от тях си остават виртуални? Интернет е полезен инструмент за вършене на работа, обаче трябва ли цялото ни свободно време да минава тук? Не стига, че работата ми е свързана с компютри, ами и да споделям всяка свободна минута пред компютъра вместо с приятелите и познатите. Е, няма да стане. Вече 4-5 години личният ми живот е само виртуален, време е да стане отново реален.

    Коментар от Ясен — ноември 24, 2009 @ 1:07 am

  38. @ Ясен: Понеже си изтри фейсбук акаунта, няма как да прочетеш статуса ми от оня ден, затова го пействам директно тук:

    „От 2010 окончателно минавам в новото хилядолетие. Ще се информирам само от медиите на новото хилядолетие, ще карам само колите на новото хилядолетие, ще ползвам само услугите на новото хилядолетие. Мисля да се огранича единствено от жените на новото хилядолетие. Поне до 2018. После законът разрешава :)“

    Това, разбира се, е само шега.

    Тъпа шега.

    Съгласен съм с всичко, което казваш, просто обещанията ми за от 2010 нататък са различни

    😉

    Коментар от asktisho — ноември 24, 2009 @ 1:40 am

  39. Взимам повод от последния коментар и темата му за ПОДМЯНАТА. Някак неусетно подменихме реалното с вируалното. Само по себе си не е лошо или страшно, ако човек има ясна представа защо го прави… Ако си в категорията „ексхибиционизъм“, собствени изживявания, позьор и т.н., толкова по-зле. Ако използваш силата на тази медия умно – е, всичко е наред. То е като алкохола – номерът е в границата. Междудругото, на хората, родени преди 90та (условно) им е трудно да напипат границата, където твърдият бряг се превръща в тресавище, докато за по-младите ФБ и другите социални мрежи са просто инструмент. За някои от нас, „дъртите“, те са заместител на липсващи парчета несъстояла се реалност и затова много по-често се превръщаме в жертви, вместо да бъде ординерни консуматори на този значим социален инструмент, феномен или както искате го определете.

    Коментар от D-SMILE — ноември 24, 2009 @ 1:50 am

  40. God damn right.

    Коментар от Анон — февруари 25, 2010 @ 6:22 pm

  41. […] цялото време, което прекарах в  „социалната” мрежа, чувството за самота така и не ме […]

    Pingback от Защо напуснах Фейсбук? « Писателският блог на Тишо — април 5, 2011 @ 3:34 pm

  42. Коментарът ми изчезна. (Може би е заради някаква конспирация!) Ами, иска ми се отново да го напиша. Или поне съкратено….
    1. Ако наистина си мислите, че тези, които си имат „ферма“ смятат или искат овцете им да са реални, значи имате сериозен проблем.
    2. Ако мислите, че „офис-реалността“ е статистически значима за нашата българска реалност/популация, значи наистина имате проблем. (Или може би вие просто си пишете за вашето си ограничено офис-общество, тогава грешката е моя!)
    3. Да застанеш срещу Фейсбук за сметка на Скайп (мястото, където abdul666 може да ти звънне „с видео“, за да ти покаже атрибута си) е маааалко странно!
    4. Много актуалният синдром (в последните столетия) стадото дружно да заблее срещу нещо, само за да се почувства отделният член достоен за него, не ви ли писна? И много ми е любопитно истински ли ви притеснява това, срещу което заставате. А не е ли по-полезно за вашето самочувствие да „блееете“ „за“ нещо, вместо „против“ нещото?
    5. И накрая – хората с външна локация на контрола винаги имат някой виновен за зависимостите и нуждите си, които са им непонятни.

    Коментар от Мони — юли 21, 2011 @ 7:51 am

  43. @ Мони: Не знам защо коментарите ви попадат автоматично в спама?! Както и да е. Позволих си да публикувам коментара ви с известно закъснение, тъй като отсъствах. Моля да ме извините за което, макар грешката за задържането му да не е у мен. Не се чувствам длъжен, обаче, да отговарям на въпроси, да се оправдавам, да коментирам или да взимам страна по въпроси, в които някой си позволява да твърди, че писането и свободното споделяне са „блеене“ от какъвто и да било тип. Нито пък смятам, че имам сериозен проблем. Но предлагам вие да потърсите отговор на въпросите си другаде – от някой, който няма сериозен проблем. Нищо лично. Просто не ми се занимава с отговор на вашия коментар. Всичко добро ви желая!

    Коментар от asktisho — юли 25, 2011 @ 12:40 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s