Писателският блог на Тишо

октомври 19, 2009

Шапка ви свалям, пичове!

В „Ползите от кризата”  бях писал как настоящата икономическа ситуация ще освободи много хора от оковите на ежедневието, което презират. Ще им върне свободата, която се опитаха да продадат за жълти стотинки. Ще се превърне в повод тези хора най-после да бъдат себе си. Да сбъдват мечти. Да правят нещата, които искат, а не нещата, които някой друг е решил, че трябва.

Тези процеси вече се случват.

Две личности, от които се възхищавам, оставиха „сигурния” начин на живот и поеха на околосветско пътешествие. Захванаха се да решават уравнение, пълно с неизвестни, където единственият сигурен параметър е посоката.  Това не са богати хора, нито професионални пътешественици. Това са хората, с които се блъскаш в автобуса вечер, след работа. Един програмист и един художник.

Но те са по-богати от теб и мен. Защото получиха свободата си обратно. Аз и ти все още можем само да мечтаем за това.

Художникът Коста тръгна да обикаля света „надясно” със своя мотор „Скитник”, а програмистът Иван пое „наляво”, като разчита да „завърти” планетата на автостоп.

Околосветското пътешествие се отличава от останалите пътешествия по една съществена черта – стигнеш ли до средата, каквото и да се случи, ако си жив, ще се прибереш у дома. Няма шанс да се върнеш обратно, защото пътят напред става по-къс от пътя назад.

Коста пресече 8 часови зони и в момента яде суши някъде из Япония, готвейки се да атакува Тихия Океан, където ще мине средата.

Иван тръгна буквално тези дни – запасен с 22 килограмова раница на гърба, 8000 лева в джоба и много кураж в сърцето.

Трябват топки за тая работа, не всеки би се решил.

Бидейки авантюрист и пътешественик по душа, аз самият многократно съм се питал дали имам смелост да предприема околосветско пътешествие по такъв начин. Най-големият ми „експеримент” до момента беше да извървя 500 км пеш по Камино в северна Испания, без карта и пътеводител, с нулеви познания по езика и с минимален бюджет. Оставих се на пътя да ме води и след немалко премеждия стигнах до океана, където получих  интересно прозрение, за което ще пиша друг път.

Моята авантюра, обаче, е нищо в сравнение с приключението, в което се хвърлиха Коста и Иван.

Двамата имат страхотни сайтове-пътеписи, където можете да следите трипа им отблизо. Това са:

Вътрешно горене на Коста
и
Road Tales на Иван

Интернет скъсява дистанцията и прави допълнителното представяне на нашите герои леко излишно. Нека те сами да ви разкажат за премеждията си по пътя.

Аз ще си позволя само да цитирам част от мотивацията им, за да можете да получите поне бегла представа какво кара двама мъже в разцвета на младостта и професионалната си реализация доброволно да обърнат гръб на постигнатото и да тръгнат около света.

Или, както е казал българинът: „изтърви питомното, па ходи да гониш дивото”.

Да, ама не:

Коста: Всеки може да направи околосветско пътешествие с мотор. Просто се качваш, палиш и тръгваш. Няма нищо сложно, само път. Но не е това идеята.

 

Много от нас живеем по инерция, без да се наслаждаваме, без да търсим, без да изследваме. Опитвайки се да бъдем като всички, да се впишем, отговорим на изискванията и представите на другите за нас, забравяме да бъдем себе си – докато накрая забравим, че сме забравили, и започнем да просто да съществуваме. От ден на ден. Без страст. Без огън. Без цели, без надежди, без Мечти. Събуждаме се, ставаме, висим в задръстванията, отиваме на работа в гадните офиси, които не ни кефят и започваме да правим нещата, които не ни кефят. Изкарваме поредния еднакъв ден, който също не ни кефи, само за да го повторим утре – и това ни убива, но уви – вече сме приели, че нещата стоят така. Трябва да се бориш за всичко, трябва да работиш нещо, което не ти пасва – всички останали правят така. Не може всички други да са се объркали. И така, оставяме настрана надеждите си и заравяме Мечтите си в чекмеджето, надписано „Неясно и далечно бъдеще“, а после ежедневно, малко по малко, бавно изгаряме целия шкаф, наречен „Живот“, защото нямаме време за глупости – нали трябва да работим нещата, които не ни кефят. Ъмм… Не е ли малко тъпо?

Иван:Прекарвах дните си като затворен в клетка – загледан в поредния красив залез отминаващ зад офисното стъкло. Неудовлетвореността, което се събираше в мен вече над две години, беше достигнало до ниво, което повече не можех да пренебрегвам. Фалшивото чувство, че държа живота в шепите си все повече се пропукваше и започнах да осъзнавам, че дните изтичат между пръстите ми като вода. Осъзнах, че ще дойде време, в което ще поднеса шепа, за да пия, а там няма да е останало нищо. Обърнах се назад и видях една мъгла, в която едва се прокрадват сенките на откъслечни спомени. Това беше сивата мъгла на цикличността и монотонността, в която беше влязъл животът ми – тя беше цената на сигурността и добрите доходи”.

И тогава сред мъглата се появи кръстопътят. Напред продължаваше широкото и гладко шосе по което идвах. По него уморено вървяха тълпи от хора, насочили се към поредната вноска за жилището си или колата си, отиващи и връщащи се от работа, угрижени от семейни проблеми. Това което виждах не изглеждаше да е пътят, по който искам да вървя…

Пожелайте ми нещо наум и бъдете с мен в приключението ми, а аз ще се постарая то да стане и ваше. Аз си пожелавам следващия залез. Но този път от външната страна на прозореца

Шапка ви свалям, пичове! И ви желая попътен вятър!

Тихомир Димитров

19 коментара »

  1. за да тръгнеш с 8 хил. лв. в джоба верно се иска много кураж в сърцето…

    Коментар от longanlon — октомври 19, 2009 @ 10:26 am

  2. И аз, и аз. Желая им попътен вятър, много емоции, усмивки. Да видят големия свят и той да ги види. С интерес ще следя обиколките им.

    Коментар от fen — октомври 19, 2009 @ 10:28 am

  3. Браво на момчетата! Наистина са куражлии!

    Коментар от Майк Рам — октомври 19, 2009 @ 10:58 am

  4. Благородна завист усещам! Страхотни 🙂 Шапка ви свалям и аз!!!

    Коментар от елица — октомври 19, 2009 @ 11:13 am

  5. има много такива хора вече – започваме да се събуждаме ! това лято на Spirit of Burgass , взехме маршрутката до Варна за да идем и на Dimmu Borgir, там имаше един тип, който беше тръгнал без никакъв багаш – абсолютно нищо нямаше, дори gsm. минахме няколко селца , той гледаше докато говорехме. накрая в едно се загледа повече и каза, айде чао от мен, тук ми харесва , ще сляза тук:) този тип не беше планирал нищо за следвашите 5 минути. ето така трябва да се живее !

    Коментар от Асен — октомври 19, 2009 @ 11:20 am

  6. Браво на пичовете, пътеписите на тоя с мотора между другото ги има в patepis.com (не съм ги чел още, не вероятно са интересни)

    @Асен, не „трябва“ да се живее така, всеки трябва да си избира сам какво го прави щастлив. Хората обикновено завиждат на пичове като тия, без да осъзнават, че всъщност те може и да не искат същия тип приключение.

    Коментар от Прасунсен — октомври 19, 2009 @ 1:35 pm

  7. @ Прасунсен: много точно казано. Самият факт, че в момента не си на такова приключение означава, че или не го искаш, или го искаш, но все още не си готов за него. А според мен всеки трябва да обиколи света. По един или по друг начин. Засега ще обикаляме само „виртуално“ по стъпките на Коста и Иван, а когато моментът узрее, сами ще стегнем раниците.

    Коментар от asktisho — октомври 19, 2009 @ 1:45 pm

  8. Супер много се радвам на такива хора 🙂 Аз си мечтая за едно пътешествие в Латинска Америка, но ми трябва още малко време и кураж 🙂 *И да измисля как ще си нося раницата 😀 *

    Още веднъж браво! За бягството от рутината…

    Коментар от apieceofme — октомври 19, 2009 @ 2:28 pm

  9. И на мен ми случи нещо подобно, не чак толкова крайно, колкото пътешествие. В известна степен и благодарение на кризата и повече вследствие естествения ход на нещата започнах да правя нещо, което ми доставя удоволствие, вместо да стоя в някой офис и да работя в някоя компания, което ме кара да се чувствам свободен.

    Коментар от Daniel — октомври 19, 2009 @ 2:43 pm

  10. А, знаеш ли кое е другото интересно нещо 🙂 Когато разбрах за пътешествието на Коста, всъщност разбрах и че имам двама общи приятели с него, единия от които познавам от 9 години, и бях слушал за Коста, но така и не се беше случило да ни запознаят.
    Другото е, че всъщност аз не се чувствам програмист 🙂 Чувствам се …. не знам точно като какъв. Това което най-обичам е да снимам и да рисувам(www.itilien.deviantart.com/gallery), макар и не професионално като Коста.
    Успях да стигна до Германия на стоп за 3 дни само, а сега съм при братовчедка ми в Мюнхен. В идните дни може би ще ида и до Франкфурт, че ме канят настойчиво и след това ще продължа към Франция 🙂
    Вчера пуснах пътеписче за тези 3 дни до Германия, така че можете да прочетете на сайта 🙂
    И благодаря на всички за хубавите думи 🙂

    Коментар от Ivan Ilarionov — октомври 19, 2009 @ 3:51 pm

  11. @ Иван: Светът е малък, особено българският свят 🙂 Прочетох за пътуването до Германия и с нетърпение очаквам още ъпдейти. Пък и не само аз, предполагам. Bon Voyage и евалата за куража още веднъж!

    Коментар от asktisho — октомври 19, 2009 @ 3:58 pm

  12. Къде раздават топките на жените, които тези неща са ги сършили още на 26-годишна възраст без топки?

    Коментар от Стефка — октомври 19, 2009 @ 10:14 pm

  13. @ Стефка: хахаха, страхотно запитване! Черпя те една ледено студена виртуална бира. Да, знам, че звучи извратено, но поне изглежда по-добре от „жени с топки“. Подарени, при това 🙂 И, ако може, един контра въпрос: а кой разбра, че са ги свършили тези неща на 26, па макар и без топки?

    Коментар от asktisho — октомври 19, 2009 @ 11:19 pm

  14. Разбраха близките и приятелите им, Тишо. С други думи: важните хора. Аз от своя страна се убеждавам, че тези жени трябва да oпишат преживяванията си и за по-широка публика. Пикареската може и да е традиционно мъжки жанр, но няма да е лошо изключенията да са повече.

    Коментар от Стефка — октомври 19, 2009 @ 11:29 pm

  15. @ Стефка: дали „трябва“ очевдино зависи от това доколко „важни“ са хората извън най-тесния семеен кръг на тези жени. Тъй като пътешествията и приключенията за мен са диаметрално противоположни на другото удоволствие: заседяването с важните хора пред камината, аз винаги и на драго сърце споделям с широката публика. Защото всеки читател ми е важен.

    Коментар от asktisho — октомври 20, 2009 @ 10:48 am

  16. На тия пичове им желая попътен вятър и няколко фута вода под кила.

    Коментар от kanew — октомври 20, 2009 @ 8:09 pm

  17. Да, това е удвитлено и чудесно, но наистина „не трябва“ да има „трябва“. Защо всичко става толкова масово? Нищо чудно, че хората загубват индивидуалността си. Тишо, много ми харесва как пишеш и отдавна се каня да напиша някой коментар, твоят блог постоянно ме провокира и е много интересен 🙂 Та, по темата – ами, не мисля, че е толкова важно да правиш околосветско пътешествие, особено по някакъв супер рискован начин и особено ако си жена, щото може да се събудиш и да не си сигурна дали не е било по-добре да не се събуждаш. Но всеки избира сам за себе си. Ако не ти е харесвал животът, който водиш, където и да отидеш, като се върнеш пак няма да ти харесва, защото проблемът е в твоя телевизор. Едно радикално действие не винаги променя нещата за добро. Всъщност всяко действие е важно. Дето се вика, важно е и как си пиеш кафето сутрин. Една позната наскоро ми каза, че преди обичала да пие кафето си със захар, но после решила, че не иска да консумира захар под каквато и да е форма, защото е вредна. В началото й било горчиво, но после започнало все повече да й харесва и така вече години тя го пие без захар. Идеята ми беше, че ми се струва, че хората масово не се чувстват добре с това как си живеят живота и понеже не знаят какво да направят гледат как другите са постъпили и решават, че това, което е харесало на някой друг, ще хареса и на тях, ще помогне и на тях. Ами лекарството не действа при всички според мен. Ама май много задълбах, но просто, когато хората започнат да мислят еднакво, започвам да се притеснявам и ей на, изплясках един коментар за разнообразие 🙂 Да има. Впрочем първият ми коментар ever. Дано другите не са толкова дълги.

    Коментар от Arnestina — октомври 21, 2009 @ 1:24 am

  18. @ Arnestina: Коментарът ти е добре дошъл. Думите сочат в правилната посока, поне според мен. Виж, аз не се опитвам да рекламирам някаква мода по околосветските пътешествия, нито пък мисля, че конкретно в моя случай такова пътешествие би променило нещо. Тази година извървях пътя на поклонниците в Испания – само 500 км по сушата, но поне 15 000 км навътре към себе си 🙂 Житейската промяна е ендогенен, демек вътрешен, а не реактивен (причинен от околната среда) процес.
    Има хиляди, дори десетки хиляди, американци, австралийци, англичани, които живеят по този начин и почти никой не им обрща внимание. Коста и Иван са рядко срещано явление по нашите балкански ширини, така че представляват интерес за мен, а надявам се и за хора като теб, които „наминават“ от тук 🙂
    Основната мотивация да напиша този текст беше, че наистина се възхищавам от куража им. Малко хора са способни да се изправят пред толкова неизвестни. Точно това прави Коста и Иван специални. Какво ще получат от своето приключение, как ще им се отрази, доколко ще ги промени – това са въпроси, които нас с теб не ни занимават. Ние можем просто да им стискаме палци и да им мислим добро по Пътя.

    Коментар от asktisho — октомври 21, 2009 @ 10:36 am

  19. Мечта на много хора е да тръгнат нанякъде само с една раница на гърба. Малко от тях имат смелост да го направят. Поздрави за тези, които поемат риска! Може пък и на други от нас да им дойде акъла…Да се живее трябва, не да се оцелява между аванса и заплатата.

    Коментар от Allisa — октомври 23, 2009 @ 11:12 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.