Писателският блог на Тишо

октомври 1, 2009

За ползите от опита

Ако светът наистина беше такъв, какъвто го виждаме, споровете нямаше да съществуват. Реалността е различна за всеки. Конфронтацията на идеи го доказва непрекъснато.

Нека разгледаме следния пример: двама души спорят.  Всеки от тях поотделно е стигнал до определена „истина” по темата на спора. Истина, базирана на личен опит. И понеже личният опит минава за „реален”, спорещият категорично го възприема като верен.

„Не питай старило, а питай патило.”

Хората нямат търпение да споделят ненужния си личен опит с други, за които той е абсолютно безполезен.
Имам един любим английски лаф: „ю сей тумато, ай сей тумейто.”

И една любима реплика от българска песен: „Моят свят не е твоят.”

Моята истина не твоя, моят живот не си го живял ти, следователно моят опит е абсолютно ненужен за теб.

Толкова е просто. Но понеже хората трудно се доверяват на простичките истини, поднесени достъпно, те предпочитат да вярват на сложния хаос, образуван в собствената им глава, като резултат от контакта с една действителност, напълно безразлична към тях.

Разумът обича сложните неща. Любимото му хоби е да ти усложнява живота.

Истините, за сметка на това, са прости. И нямат нищо общо с личния ти опит, който притежава минимална стойност и то само за теб самия на тая планета. Ако ще да си на 100.

Истините биват доста елементарни по характер. За да бъде едно нещо общовалидна истина, то трябва да се е появило преди човека като животински вид, преди неговите сложни технически изобретения, да е съществувало така милиони години и да продължава да съществува непроменено до днес.

Истините нямат нищо общо с това, което си преживял в краткия си живот, който на фона на възрастта на Земята е по-къс от намигване, а на фона на възрастта на Вселената – абсолютна нула.

Гравитацията е Истина. Смъртта е истина. Изгревите и залезите са истина. Погледнато реално, истините са толкова малко, че могат да се преброят на пръстите на едната ми ръка, пардон за клишето.

Всичко друго е въпрос на лично мнение.

Ето откъде идва моят проблем с признаването на разни „авторитети.”

Примерно, отнасям се внимателно към възрастните, защото са физически изтощени, сакати или болни хора, които се нуждаят от помощ, но не защото „огромният” им опит има някакво значение за мен.

Опит, натрупан в Балканската война, е неприложим във Фейсбук.

По-тъп пример едва ли някога ще измисля.

Но ти се сещаш за какво иде реч.

Тихомир Димитров

Advertisements

22 коментара »

  1. хе, наскоро, след като споделих свой проблем с един по-възрастен човек от мене, той рече:

    – аз съвети не мога да давам, но мога да ти разкажа нещо…

    е, той е мнооого голям човек. богат, властен, уважаван и – съответно – плашещ. но хората като него наистина се броят на пръстите на едната ръка 🙂

    Коментар от batpep — октомври 1, 2009 @ 1:17 pm

  2. Абсолютно правилно! Моята гледна точка е най-важна, защото това е моят живот, моите решения, моята отговорност!
    Btw, примерът много ми хареса. 🙂

    Коментар от morrt — октомври 1, 2009 @ 2:30 pm

  3. Прав си, да, разбира се! Но… понякога споделеният чужд ненужен опит става
    актуален в нашето бъдеще. Спомняме си бързичко кой какво ни е казал, често когато
    вече е късно да се спасим от нагазване в някакви л***а. Абе добре е от време на време
    да слушаме другите. Ей тъй, за още едно мнение. Пък после правим, каквото ние
    си решим.

    Коментар от цвети — октомври 1, 2009 @ 3:11 pm

  4. Харесва ми текста, но за възрастните мисля точно обратното. Опитът е това, което трябва да те привлича към тях, а немощта и болестите трябва да те отблъскват.

    Опитът може да се натрупва в живота или да се взема наготово от живота на другите. Ако човек иска да се научи от опита на възрастните, той трябва да разбере, че не трябва да остарява и да се разболява. Както е казал един дребен поет с вила на Черно море: So live for today. Tomorrow never comes. Die young.

    Коментар от Иван — октомври 1, 2009 @ 3:37 pm

  5. „..Всеки си има някакви творчески, бизнес, мисионерски, лични и друг вид планове, така че аз не мога да говоря от името на останалите 29 годишни мъже/жени. Мога да говоря само от мое име, но пък не искам. Така че ще заложа на нещо, което много обичам и на нещо, за което често получавам забележки: генерализациите. Да, всеки човек е отделна вселена, но всъщност ние толкова много си приличаме…“- Тихомир Димитров 19.11.2007

    „…….Ако светът наистина беше такъв, какъвто го виждаме, споровете нямаше да съществуват. Реалността е различна за всеки..“ – Тихомир Димитров 1.10.2009

    Просто кликнах съвсем случайно на публикацията ти от 2007 стана ми инетерсна промяната в тона между двете публикации и реших да го споделя с теб…Случайно или Не незнам.

    Коментар от Gerasim — октомври 1, 2009 @ 3:42 pm

  6. Не знам защо, но статията ми намомни един плосък виц:
    Господи какво е за теб вечноста?
    Един миг, една секунда.
    Господи какво е за теб един милион долара?
    Един цент, един грам прах.
    Господи дай ми тогава един милион долара.
    Ок, изчакай една секунда.

    Коментар от koronal — октомври 1, 2009 @ 3:51 pm

  7. @ Gerasim: е, нормално е да има някаква еволюция, нали така? 🙂 Цитирал съм го и преди: „Никога да не променяш мнението си по никакви въпроси“, това е дефиницията на Айнщайн за глупостта.

    Коментар от asktisho — октомври 1, 2009 @ 6:03 pm

  8. Наистина е трудно да се измисли по-тъп пример от този с Балканската война и Фейсбук. Тъпо е и да се отрича полезността на чуждия опит в твоя собствен живот. Остава само да припомня, че е човешко да се греши, но само глупаците повтарят грешките си. С твоите убеждения има да правиш доста грешки. Нищо лично, но…ти се сещаш за какво иде реч.

    Коментар от Allisa — октомври 1, 2009 @ 6:47 pm

  9. Абе всичко е относително.

    Коментар от nordreamer — октомври 1, 2009 @ 11:19 pm

  10. @ Allisa: Радвам се, че споделяш мнението си с мен, но, съгласи се: ако бяхме изградени от същите клетки, ако белият ми дроб вдишваше точно толкова молекули кислород, колкото твоя, ако бяхме родени в един и същи ден и час, по възможност от една майка, ако всяка наносекунда от раждането до момента сме я преживели заедно, ако изпитвахме едни и същи емоции в едни и същи ситуации, ако сме посещавали едни и същи места, ако сме се страхували и радвали заедно, ако сме се влюбвали в един и същ човек, по едно и също време, ако бяхме получили абсолютно идентично възпитание и образование, ако бяхме ЕДНО, тогава мнението ти щеше да бъде и мое. Ние пак сме едно и точно това му е интересното: Един разум предпочита да възприема действителността по безброй различни начини. И всички гледни точки са правилни. Грешки няма.

    @ nordreamer: Може би затова най-известната книга в точните науки носи заглавието „Теория на относителността“ 🙂

    Коментар от asktisho — октомври 2, 2009 @ 1:00 pm

  11. За да изразя друга гледна точка (съответно слабите страни на тезата) трябва доста писане. 🙂 Преди всичко, за да разсъждаваме по въпроса трябва да сме наясно какво влагаме в „личен опит”. И не влизат ли в него преработени парченца от много чужди опити? Които сме получили как? – по телепатия?

    Не ме вземайте насериозно – аз съм от старците, които освен да разказват за друго не ги бива. 🙂

    Коментар от Графът — октомври 2, 2009 @ 6:40 pm

  12. @ Графът: Преди всичко не бива да РАЗСЪЖДАВАМЕ. Причината е ясна: в личен опит има 99 дози „личен“ и 1 доза „опит“. Сигурен съм, че дори бранд вино няма да усетим по еднакъв начин, камо ли останалото… Но да ни спестите историите, които ви бива да разказвате, защото „трябва доста писане“, а разполагате с талант, отпуснат ви от Природата на безсрочен влог, който пазите от нас и ви се „свиди“, с извинение за израза, това няма как да го приема. Като разказвач. Дори от един „старец“. Разказвайте! И не очаквайте да ви приемат сериозно. Никой не е длъжен. Просто разказвайте! 🙂

    Коментар от asktisho — октомври 3, 2009 @ 1:29 am

  13. Прави сте…и не сте. 🙂
    За виното, имам предвид. За да го опитаме със своя вкус ни трябва най-напред чужд опит, че тая течност е за пиене, а не за миене. 😀

    Коментар от Графът — октомври 3, 2009 @ 1:54 am

  14. хаха, оня ден си капвам един пръст ракия в чашата, обаче се засуетих напред-назад из къщи и забравих за чашката, а после седнах да си почина в хола. дъщеря ми щъпукаше наляво-надясно и я помолих да ми подаде бленуваната чашка, която си стоеше на масата в трапезарията. носи ми я и с отвращение каза:

    – тати… ама това е.. ГАДНО!

    тя, милата, решила да опита какво има вътре…

    Коментар от batpep — октомври 3, 2009 @ 10:06 am

  15. Прекалено крайно мнение.
    Ако не ползвхме чужд опит, щяхме всичко да започваме от нулата във всяко отношение. Тогава шансовете за успех и развитие щяха да са нищожни.

    Да речем, че статията е наполовина вярна 🙂

    Коментар от Божо — октомври 5, 2009 @ 6:30 pm

  16. Ехееейй, брат ми, теб да не те изтърве за няколко седмици от поглед човек, бре 🙂 Ц-ц-ц-ц-ц, дет се вика 🙂
    Азър реших да навестя избягалата си жена и да видя как се развива щерка ми в мое височайше отсъствие и в твое недалечно(колко,60км ли е?) присъствие, а пък после да си „потопя веслата в спокойствието на твоята интелектуална нирвана“ и… що да видя: ми ти си отбапкал продуктувитета на мах, бе човееекооо, нямаш стигане:)
    Пет качествено разработени теми си е постижение откъдето и да го погледнеш, няма спор. И то за има-няма месец време – хвала! Хвала!
    Друг е въпросът, брат ми, какъв компромис със Съвестта си правиш… там не мога да ти помогна… там ще се надбягваш с нощните си кошмари…
    Толкоз от мен.
    И знай, че те обичам!
    И че винаги ти мисля само доброто!

    Коментар от колегата vagemit — октомври 6, 2009 @ 6:28 am

  17. ю сей тумато… може ли да го прочета на английски с „английски букви“ че не разбрах какво е? Иначе съгласен с написаното.

    Коментар от Rabin — октомври 6, 2009 @ 1:55 pm

  18. ю сей тумато… може ли да го прочета на английски с „английски букви“

    То има такава песен даже, но как може да се напише нямам идея 😀

    Коментар от Божо — октомври 6, 2009 @ 4:10 pm

  19. @ Rabin:

    Опитах да пусна линк към песента, но спам-филтърът явно не одобри идеята 🙂

    Но ето цитат от нея:

    ………
    You like potato and I like potahto,
    You like tomato and I like tomahto;
    Potato, potahto, tomato, tomahto!
    ……..

    Та ето и с английски букви 🙂

    Коментар от Божо — октомври 6, 2009 @ 4:18 pm

  20. Много хубава и съдържателна статия 🙂

    Коментар от Новини — октомври 7, 2009 @ 2:04 am

  21. Ако приемем, че мнозина са търсили, мнозина са достигнали същото, което търсим и ние, все си мисля, че трябва да се опитаме да узнаем какво се е случило с такива хора и какво не се е случило с тях. Но в опита си да разберем това не бива да прекратяваме процеса на разбиране на самите себе си. Разбирането на другите и техния опит не може да стане наша собствена реализация. Сляпото доверяване на преживяванията на другите е най-голямата заблуда, в която можем да се въвлечем. Всичко трябва да се подлага на въпроси и съмнения. Ако можем да превърнем техния опит във въпроси, а не в отговори, само тогава нашето пътешествие ще продължи.

    Коментар от Shunyata — октомври 7, 2009 @ 1:22 pm


  22. Умеещият е учител на неумеещия,
    а неумеещият е пример за поука на умеещия.

    Който не цени учителя,
    който не обича примера,
    макар и умен, е в тежка заблуда.

    Такава е скритата същност.

    Коментар от Zimionen — октомври 10, 2009 @ 11:56 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s