Писателският блог на Тишо

септември 27, 2009

Цел, план, намерение

Filed under: СТАТИИ — asktisho @ 8:50 pm
Tags: , ,

Ако си решил да отидеш на концерт в друг град, това е цел. Ако се качиш в колата и завъртиш ключа, това е ясно намерение да отидеш на концерта. Ако плануваш кога точно ще пристигнеш, къде точно ще паркираш и кого точно ще срещнеш в тълпата, това вече е глупост.

Научете се да живеете без планове.

Плановете вършат работа само колкото да ни покажат, че без тях животът е по-лесен.

Ако живееш без план, лесно могат да те нарекат „безотговорен”. Твърде лесно и твърде безотговорно. Защото е редно да имаш цел в живота, всички ние преследваме някакви цели. Трябва да постигаме целите си, длъжни сме дори, но съгласете се с мен, да отговориш на въпроса „какво?” съществено се различава от това да отговориш на въпроса „как?”.

Ако живееш напълно сам, 100% изолиран от света, в изцяло контролирана от теб среда, където никакви други обстоятелства и хора не могат да въздействат, тогава всичко ще зависи от теб. Но плановете отново ще бъдат излишни. Просто няма да имаш нужда от тях. Все едно да седиш в кухнята гладен, пред теб да има прясно изпечена пържола и ти да планираш как точно ще я изядеш: откъде да я подхванеш с виличката, в каква последователност ще я нарежеш, нали…

Още по-глупаво е да планираш в условията на тотален хаос и непрекъснат обмен с обкръжаващата среда. Всички ние живеем при точно такива условия. Да не говорим колко безумно е да планираш неща, които зависят от действията (решенията) на някой друг. Тук вече напускаме границите на глупостта и навлизаме в дълбоките води на лудостта.

Публична тайна е, плановете никога не се сбъдват. Посочете ми един строеж, завършен точно на планираната дата. Сигурно ще намерите такъв. Но дали този строеж е влязъл в планирания бюджет? А в планираното качество? А дали междувременно не са настъпили някакви промени в архитектурния план?

Архитектите и строителите знаят много за плановете. Те най-добре осъществяват връзката между цел, намерение и план. Тяхната професия е да съставят планове, които никога не се сбъдват. Добър пример за въздействието на мисълта върху материята. И, моля ви, тук няма никаква магия! Има само действия, подчинени на намерения, които преследват някаква цел. И никога не стават по план.

Ако искаш да построиш къща някъде, рано или късно, по един или по друг начин, ти ще я построиш. Но междувременно строителните материали може да поскъпнат, майсторите може да емигрират, инвеститорите може да се оттеглят заради кризата.. Това важи за абсолютно всички цели, за абсолютно всички намерения.

Имаш цял живот на разположение, за да се убедиш в смисъла на плановете. Цял един живот, пълен с разочарования. Фрустрацията е гадно нещо. Но тя е възможна само в съчетание с плановете. Обратното също е вярно. Опитай, ако не ми вярваш. Казват, че „от опит глава не боли”, хех.

Тихомир Димитров

Advertisements

20 Коментари »

  1. Странно нещо – днес тъкмо си говорехме с дъщеря ми на същата тема 🙂
    Не съм много съгласен с теб този път, но за да изложа аргументите си ще ми трябват повече думи и вероятно ще го направя в отделен пост в моя блог.

    Всъщност, спекулацията ти идва предимно от факта, че не си дефинирал понятието „план“ и оставяш всеки читател да си създаде някаква собствена представа за него. Оттам ще се появят и различните мнения дали трябва да си правим планове или не. Възможно е да се разрази спор, в който всеки да е прав за себе си и в същото време да е несъгласен с другите точно поради различната представа, която всеки има за това що е план.

    Коментар от Майк Рам — септември 27, 2009 @ 10:00 pm

  2. Да цитирам Нийл Стивънсън, Bulshytt.

    Няма план, който да се получава на 100%. Обаче щансът да се получи нещо, ако се прави без план е почти никакъв. Планът ти дава идея, посока, начин на действие, и възможност да решиш как да го променяш, когато се промени нещо. Планът не е църковна догма (като да речем „петилетните планове“ от времето на тоталитаризма), а просто инструмент за вършене на работа.

    И аз съм от хората, които са опитвали и които нямат проблем с това – голяма част от плановете ми се получават, други се променят, живота си върви, а аз не съм се пропил някъде от нещастие (е, понякога се пропивам, ама това е по други причини 🙂 ).

    Също така съм се нагледал на неща, правени без план и без идея. Нагледал съм се на такива, направени с некадърен план, и на такива, направени с добър план. Разликите са очевадни 🙂 Съжалявам, че имаш проблеми с планирането и това те депресира, ама може би трябва да потренираш още малко.

    Коментар от Васил Колев — септември 27, 2009 @ 10:06 pm

  3. Най-доброто нещо, което съм чел в блог някога!

    Като става дума за планове и строителство, в „Черния лебед“ на Талеб има добър пример. Операта в Сидни (онази рошавата) е била завършена 10 години по-късно от планираното и вместо $7,000,000 долара е струвала $102,000,000.

    Ползата от планирането е единствено да те накара да не пропуснеш това, което зависи от теб. Оттук нататък нищо не зависи от теб.

    Коментар от Иван — септември 27, 2009 @ 10:11 pm

  4. И да, и не :)Ще изчакам Майк да напише поста си, за да видя дали съм съгласен с него. Разбирам те какво искаш да кажеш, но без планиране е много трудно управление на проектите например. Да, така е – рядко става планираното, но за това има отчет, за да види разликата между actual и planned 😉
    Отчасти съм съгласен с теб, но като човек, управляващ проектен бизнес не мога да приема тезата напълно.

    Коментар от radislav — септември 27, 2009 @ 10:26 pm

  5. @Иван, а без план никога нямаше да я направят. Кой е по-добрия вариант?
    Освен това Талеб не е против планирането. Той е против липсата на мислене в планирането, което са две различни неща.

    Колкото до „нищо не зависи от теб“, е те това е оправдание на хора, които за нищо не стават. Справка по въпроса – http://www.gatchev.info/blog/?p=859 .

    Сериозно, ако нищо не зависи от тебе, що правиш каквото и да е, що например не се гръмнеш?

    Коментар от Васил Колев — септември 27, 2009 @ 10:33 pm

  6. @ Васил Колев

    1. Ами да се гръмна, ама като не се гръмвам 🙂
    2. Къде си видял хора, които за нищо не стават? Не е при Талеб, да не е при „мислители“ от сорта на Брайън Трейси?
    3. От теб зависят много неща – това, което усещаш, чувстваш, мислиш и правиш. Това, което другите усещат, чувстват, мислят и правят не зависи от теб (с редки изключения).

    Коментар от Иван — септември 27, 2009 @ 10:49 pm

  7. 2) Ами в реалния живот, за съжаление, купища хора, които нищо не правят и само се оплакват. В последно време доста блогъри, които четях, ги прихвана нещо, например. Не бях чувал за Brian Tracy, ама по това, което намерих не мисля, че някога ще се хвана да го чета.
    3) „от теб зависят много неща“ != „от теб нищо не зависи“.

    Коментар от Васил Колев — септември 27, 2009 @ 10:55 pm

  8. @ Майк Рам: „Схема, програма или метод, изработени предварително, за постигането на определена цел“ Дефиницията е от http://www.answers.com Много смислен коментар си направил, очаквам с нетърпение да прочета и статията, която ВЪЗНАМЕРЯВАШ да напишеш в блога, хехе 🙂 Но нека първо ти дам собствената си дефиниция за план: „предвиждане на последователност от ТОЧНИ действия, които ще доведат до постигането на предварително зададена цел, подчинена на текущите ни намерения“. Непрекъснатата промяна на външните фактори е само една от многото причини плановете да не работят. Курса на долара можем да го прогнозираме, но не и да го планираме. Проблемът е, че вътрешните фактори (целите и намеренията) също твърде често се менят. Ето защо повечето планове не работят.

    @ radislav: не искам да я приемаш напълно. Достатъчно ми е само „рядко става планираното“. Е, аз бих заменил „рядко“ с „никога“, но ако реша да не бъда съвсем краен ще се изразя така: „рядко става точно планираното“…

    @ Васил: „Ако искаш да разсмееш Господ, разкажи му плановете си“. Сигурно има някаква причина за съществуването на тази поговорка.

    Коментар от asktisho — септември 27, 2009 @ 11:30 pm

  9. @tisho, добре де, що моите работят?:) Адски ми е странно, като гледам какво пишеш ти по въпроса, да не правя нещо грешно?:)

    Има моменти, в които външните фактори могат да ти попречат. Ако обаче това се случва постоянно, значи ти не можеш да разбереш външните фактори и факта, че не живееш във вакуум.

    Колкото до дефиницията ти, тя е на „алгоритъм“, не на „план“. Точните действия не са присъщи на хората кой-знае колко 🙂 Ето за това и аз казвам „ще съм завършил нещото X тази седмица“, а не „в сряда в 23:22:04“.

    Колкото до говоренето с Господ, не знам за него, но психиатрите и здравите хора – със сигурност 🙂 И да, има причина – да не се правят не-гъвкави планове, а да се предвижда, че нещо може да се случи и да се добавя в плана.

    Коментар от Васил Колев — септември 28, 2009 @ 9:23 am

  10. @Тишо, „предвиждането“ на последователността от действия е полезна практика, защото ти помага да не забравиш някое от тях. Това не означава, естествено, че те ще се случат така, както си ги предвидил. И тук си прав. Там, където повечето хора грешат, е че много от тях се стараят със зъби и нокти да следват предначертания план, даже и когато е очевидно, че обстоятелствата са се променили и той няма да свърши работа.

    Тогава някои хора обвиняват плана. Аз смятам, че грешката е в хората, а не в плана. Когато обстоятелствата се променят (а те винаги го правят), просто промени плана и следвай нов план, вместо да го обвиняваш, че не върши работа.

    Да планираш, не означава да следваш сляпо и неотклонно някакво решение, което някога е изглеждало добре, но вече не. Успешният човек умее да променя плановете си според промените в ситуацията, а самият план продължава да му бъде полезен, защото го насочва към действията, които трябва да извърши, за да постигне целите си.

    Това е моето виждане за плана. (Май няма да пиша друга статия 🙂 ) Програмистите казват, че грешката не е в компютъра, а в задкомпютърното устройство. По същата аналогия, проблемът не е в плана, а в планиращото устройство 🙂

    Коментар от Майк Рам — септември 28, 2009 @ 9:29 am

  11. @Tisho:
    1. Харесва ми твойто „Курса на долара можем да го прогнозираме, но не и да го планираме“. Курса на долара ми напомня на гъбите, дето всички ставали за ядене, ама някои – само веднъж. За курса – можеш наистина да го прогнозираш (стреляш), но не можеш да го познаеш (уцелиш) 🙂

    2. Както коментаторите тук, така и теоретиците (другаде) се делят на 2 групи: такива, които са оптимисти за човека и делата му и такива, които са „наричани“ песимисти (а самите те искат да им казват „реалисти“). Към вторите мисля, че спадат:
    >Хайек – казва, че много неща (от сорта на пазарите, цените и т.н.) се раждат спонтанно, а не се създават/планират от човека,
    >Попер – казва, че крайно познание за каквото и да било е недостъпно за хората,
    >Джаред Даймънд – казва, че човекът (т.н. „трето шимпанзе“) е наследил доста от слабостите на другите маймуни, но има и слабости, които другите маймуни нямат,
    >Талеб – казва, че прогнозирането (в Екстремистан, т.е. обществените дела, а и др. сфери) е невъзможно.

    Аз лично съм почитател на втората група, но знам, че съгласието между двете е невъзможно. Така или иначе мисля, че да си наясно със слабостите си (като тази, че не можеш да прогнозираш) не е слабост, а СИЛА.

    Коментар от Иван — септември 28, 2009 @ 10:30 am

  12. @Иван, абе, това за Талеб сигурен ли си, че е така? Щото той е изкарал бая пари от прогнозиране, че ще се случи голям срив…

    Коментар от Васил Колев — септември 28, 2009 @ 10:45 am

  13. @Васил Колев: Аз съм луд фен на четенето, пък и в някаква степен съм във финансите (по образование и професия). Като такъв, чувствах задължение да прочета книгите на Талеб – „Надхитрени от случайността“ и „Черният лебед“. Ако имаш минимален интерес към финансите (опит не е необходим) и към границите на човешките възможности те съветвам да не ги пропускаш (има ги на английски и на български). За топ-финансисти препоръчвам и книгата на Pablo Triana „Lecturing Birds On Flying“. Поп-финансисти като мен прескачат с неразбиране доста неща в нея, но въпреки това има интересни неща.

    А сега за Талеб – той не е изкарал парите си с прогнозиране, че ще се случи голям срив, а по скоро с прогнозиране, че МОЖЕ да се случи такъв (и с това, че се е подготвил за него). Това е моето разбиране на стратегията му, макар че какво мисля аз не е важно защото не съм му на нивото като финансист/математик/логик (по-добър съм от него само във владеенето на българския 🙂 )

    Коментар от Иван — септември 28, 2009 @ 11:01 am

  14. Леле, леле… в какъв филм сте се вакрали. Полезен, междудругото, но като че ли, май-бягате от идеята на Тишо, с която съм почти напълно съгласен.

    Той, разбира се, е малко по-краен, може би, за да изрази по-ясно своята позиция по въпроса. Знае ли, човек, може и наистина да има проблеми с планирането. :PpPpp Но в крайна сметка, без значение каква дефиниция ще дадете, признайте, че в ядрото на всяко планиране лежи ясно дефинирано намерение. Без значение дали става дума за бюджетно планиране или планиране пиене за ергенското парти на някой авер – все ще трябва да се помисли „какво ще се случва“, „кой ще участва“ и т.н. Разбира се отговори на подобни въпроси имат смисъл винаги, но тогава когато имат значение за повече хора, е тогава, когато повече хора зависят от това планиране и са включени в него.

    Аз, честно, никъде в поста не срещнах момент, в който Тишо да говори за „нашето“ планиране, планиране на „група“ и т.н. Прочетете пак и ще видите, че той пише за „своето“ планиране, „личното“ планиране. В подобен контекст аргумента му за къщата, освен че прави смисъл, е и съвсем логичен, ако се гони по-висока личностна удовлетвореност.

    Проблема е с това, че е като прелюдия; загатва; побутва ти гирусите и те кара да си помислиш за някой неща в твоя живот и го прави доста добре, но не ти дава решение. Казва ти „Недейте да планирате“, но не ти казва „Прави еди-какво-си…“. Идеята е сам да намериш решение за себе си, до колкото познаваш себе си.

    Ако ти, такъв какъвто се познаваш, мислиш, че толерираш високо неопределености: ОК, но ако ли не – по-добре се заеми добре да си сглобиш очакванията, инак се обричаш на разни лоши неща.

    Мхм.

    Хубав пост! Поздрави! 🙂

    Коментар от крис ванев — септември 29, 2009 @ 9:37 am

  15. Тишо е относително прав. Хубав пост. 🙂 Според мен работоспособността на плановете е в зависимост от това, колко външни фактори влияят върху плана и колко отдалечена е целта във времето. Ако планирате как ще изпиете една бира от хладилника след 1 мин. плана ще работи 99% (съвсем скоро е, а и не зависи много от неща, ако бирата е в хладилника на 2 м от теб), но ако планирате как ще изпиете тая бира след 1 седмица процента отива много надолу.

    Планирането в по-дългосрочен план, с по-неясна цел е почти невъзможно и мисля, че Тишо говори за тия планове. Не всички цели и планове са еднакви. Не мисля, че той говори за технически задачи – колата ми загрява и сменям термостата, но се оказва, че не било термостата, а радиатора бил зацапан. Аз обаче съм предвидил, че може и да е замърсен радиатора, но ми се е сторило по-вероятно да бъде термостата и просто съм решил да пробвам. Е след 1 ден пак имам работеща кола, плана се е леко изменил според предвиденото, но целта е достигната.
    Та в тоя ред на мисли, Васил твоите планове работят, понеже явно доста неща в тях зависят от теб, ти си екстремно добър специалист в тая област и можеш да предвидиш всичко. Почти всичко. 😉 Все някога ще срещнеш нещо което не си предвидил, но ако си достатъчно добър и това ще си включил в плана…

    За да стигнеш до някъде не ти трябват планове, трябва ти цел. За мен плановете са като преценките – не са много полезни, но малцина са щастливците, които се отказват от тях съвсем. И затова трябва да се опитваш да планираш много краткосрочно и да раздробиш целия си път на малки интервалчета и цели. Като ги постигнеш отиваш на следващата и т.н. На колкото повече, толкова по добре. Това ти дава свобода и гъвкавост, а т. 1 в плана трябва да е „Очаквай неочакваното“. 🙂 А ако се опиташ да прескачаш много напред във времето концентрирайки се на главната си цел, то никога няма да я постигнеш. Най-лесния път да не забогатееш е ако много искаш да забогатееш. А като постигнеш целта си виждаш, че всъщност има още много други неща за постигане.

    Та така. Аз имам много чист и ясен план да си оправя гумите на колата и съм почти сигурен, че утре ще съм ги оправил. Но нямам планове какво точно ще правя и къде след една година. Така е по-лесно. 😉

    Коментар от Николай — септември 29, 2009 @ 5:01 pm

  16. По принцип съм ЗА плановете, но по-скоро като „дестинация“, до която искаш да стигнеш и няколко ориентира как това да стане. Не повече. Поне при мен лично „точния план“ не действа, затова и ако трябва да се приддържам към определението, което си дал по-горе, то наистина е по-добре БЕЗ план… (Все пак има и хора, при които pлановете действат на 100%. Особено ако живеят в Германия 😀 *Дано някой не се разсърди*)

    Иначе… представи си, че влизаш в колата, пускаш gps-a и задаваш адрес, до който може да стигнеш и със затворени очи. Следвайки плътно инструкциите обикновено рискуваш да пропуснеш отбивката за по-напряко или дори да се загубиш.

    Т.е. „точните планове“ не само, че водят до фрустрации, но и действат ограничително. Така едно по-добра/ по-лесна възможност, може да остане не използвана, само, защото не е била в плана…

    Поздравления за поста 🙂

    Коментар от Мария — септември 29, 2009 @ 5:40 pm

  17. Не плановете са лоши, а привързването към тях. Самото изготвяне на какъвто и да било план те кара да погледнеш нещата от няколко перспективи и да видиш къде са възможните „капани“. С други думи планирането на мен специално ми помага да се подготвя по-добре за бъдещето, не да го предскажа.

    Коментар от Някой си — септември 29, 2009 @ 9:45 pm

  18. хора, стга де: Животът е това което се случва докато правим планове как да живеем…

    Коментар от koronal — октомври 1, 2009 @ 3:59 pm

  19. „Докато мисля за бъдещето не мога да се насладя на настоящето.“
    Така, че по-полека с превземането на света инак той ще те превземе. 😉

    Коментар от eminempire — ноември 20, 2009 @ 4:25 pm

  20. блогарио, суийт татковино…

    Коментар от брокера — ноември 25, 2009 @ 1:42 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s