Писателският блог на Тишо

септември 15, 2009

Дрън-дрън-дрън, училищен звън!

15 септември е специална дата. За учениците, но и не само. Днес милите дечица плахо пристъпват към училищния двор със свити сърца, майки раздават съвети, бащи тайничко подсмърчат от гордост, разплакани учителки изпадат в патетична еуфория, кметове и кметици теглят дълги, отегчителни речи за „бъдещето на България”, дори чобаните карат с пуснати фарове по обяд.

Малко обаче се отплеснах от темата. Искаше ми се да разкажа за моя първи учебен ден. Но, като се замислих, то няма кой знае какво за разказване. Бях със синя връзка, побъркан от страх, притеснен, изпотен, разтреперан от  вълнение, тотално ошашкан сред толкова много нови лица, деца, авторитети и хора.

Едно нещо обаче знаех със сигурност и то беше, че ангажиментът „образование” няма да свърши скоро. Оказах се частично прав – от първи левъл в училище до последен левъл в университета минаха 16 години…Прекарах ги сред изпити, домашни, контролни, тестове, привлекателни бедра на съученички и колежки, мокри сънища със специалното участие на млади преподавателки, зловещи пирове и незабравими пътешествия… така цели 16 години.

Защо казвам „частично”?

Защото това, което не знаех в първи клас беше, че училището никога няма да свърши.

И днес, като гледам радостните майки и бащи да мъкнат челядта си за ръчичка и осторожно да пресичат пешеходната пътека пред школото, бълвайки предупреждения и заплахи на килограм, чак ми става смешно за горките деца. Не жал, а смешно. Защото ще минат поне 16 години преди тези хлапета наистина да постъпят в първи клас.

Не че се оплаквам нещо от образованието, де. Роднините ми до девето коляно са все даскали, нямам право да се оплаквам просто. Пък и в личен план всичко беше окей:  контролните, домашните, изпитите и тестовете ги минавах с отличен, повечето съученички / колежки имаха стройни,  добре епилирани бедра, създадох куп доживотни приятелства, обиколих половината свят, приех половината пороци на човечеството за свои.  Изкарах си, меко казано, добре зад дървената скамейка.

Което не променя факта, че училището и университетът имат една единствена цел и тя е да те превърнат в робот. В послушен, благонадежден, добре облечен робот с промит мозък, който прави само това, което му кажат, защото „така трябва”, а не защото така иска. „Учи математика!” За какво ви беше висшата математика? За да пресмятате елементарен сбор с три екселски таблици и два калкулатора ли? „Музикант къща не храни”. Какво мисли Мадона по този въпрос?

Резултатът от образованието е един красив, образован, „интелигентен” роб. В западните училища поне насърчават децата свободно да изразяват лично мнение. Тук дори това е забранено. Има си методика. По тази методика някакви хора, които реално нищо не разбират от живота, цял живот те учат как да го живееш. И никога не те подготвят за истински важните неща, които ще струват същия този твой, скапан, безценен живот.

Никой не те учи как да не се самоубиваш след първото огромно любовно разочарование, което е неизбежно за всички. Никой не ти казва как да контролираш хормоналната буря през пубертета,  как да не се превърнеш в алкохолик и наркоман на 18, как да не вярваш на политиците, на сектантите и на гурутата с големи бради. Никой не те учи как да сключваш сделки, как да преговаряш, как да общуваш, как да се обличаш подходящо, как да реагираш, ако те нападнат с нож на улицата…

Вместо това получаваш само теория. При това – доста. Разбираш какъв трябва да бъде животът ти на теория, а после го прекарваш в гълтане на транквиланти, защото се оказва, че не е такъв на практика. За Бога, в училище не те учат дори на елементарни неща като  умението да приемаш заобикалящата действителност …

Може би затова образованието е безплатно – защото не струва и пукната пара?! С физика, химия и биология няма да станеш добър родител, нито пък ще разбереш как се изкарват пари, за да не умре семейството ти от глад.

Преподавателите в университета пък имат друг, елитарен подход: „на най-добрите пишем четворка, на себе си – петица, а на Господ – шестица”. Сигурно затова сега никой от моите професори по международна икономика не може да обясни какво, по дяволите, става с международната икономика. Нито един от преподавателите ми не беше милионер, дори бивш. Възможно ли е държавен служител с фиксирана заплата да те учи на бизнес?

Въпросът е риторичен.

Един роб може да те научи само да бъдеш роб като него. Защото аз принципна разлика между вратовръзката на служебния костюм и железния хомот не виждам. А разлика има, при това – голяма. Хомота ти го слагат насила, а костюма си го избираш сам и после доброволно усукваш възел в подходящ цвят около собствения си врат. Истинският роб ще използва и най-малката възможност да избяга от плантацията, докато корпоративният служител няма да го направи дори при широко отворени врати. Между него и свободата не стои някакъв синджир, стои много по-сериозна преграда – свободата на избора, продадена за жълти стотинки на лихвари, работодатели, лизингодатели, наемодатели и всякакви други гадатели.

И така, честит първи учебен ден, мили деца!

Тихомир Димитров

Advertisements

37 Коментари »

  1. „Учи, мама, за да не работиш!“ – имаше и такава поговорка навремето. Пък после се оказа, че и тя била погрешна. Това, което си написал, е болезнено вярно. Толкова болезнено, че ще бъде отречено и оплюто от повечето хора, защото никой не иска да си признае, че е пропилял една голяма част от живота си.

    Коментар от Майк Рам — септември 15, 2009 @ 4:11 pm

  2. За съжаление си прав…

    Това го разбираме след ен-найсе години, но първолаците не могат. Дори родителите да са го осъзнали, остава горещия въпрос – кво правим? Системата не се лъже лесно, само Нео успя. Ясно – обучаваме децата да мислят и да са свободни. Но това ще устои ли на средата?

    Коментар от radislav — септември 15, 2009 @ 4:11 pm

  3. Според мен не си прав за някои неща.
    Училищата и университетите имат само една цел: да ти дадат достъп до знания. Физиката и математиката могат да ти обяснят какво се случва със света около теб, докато литературата да ти даде възможността да надникнеш в себе си и което е по-важно – в другите хора (това, което в момента прави популярен фейсбук, всъщност винаги го е имало, но не и в толкова достъпен вариант). Ако приемем, че първите 15-18 години само се опитваш да осъзнаеш в какво си се забъркал и по-голямата част от живота ти минава в осъзнаване на толкова елементарни неща, че никой друг не може да ти ги обясни, то от там нататък имаш пълна свобода – би трябвало да си се ориентирал какво ти дава радост в живота.
    Никой не те кара да се запишеш в университет където преподавателите ти казват колега а те гледат като лайно. Никой не те кара да ставаш роб (от 20 години частния бизнес в България е на почит – ако ти стиска, давай! Със сигурност няма да успееш, само ако не опиташ.)
    Проблема е, че обществото се движи по най-малкото съпротивление – гледаш филм вместо книга, гледаш тъп „лек“ филм вместо добър, гледаш къс филм (сериал) вместо пълнометражен… Само да развият директната мозъчна връзка и гледай какво става – доста фантасти описват изродски сцени с хора закачени на жици гледащи безкрайни сапунки, хранещи се през системи.
    И тъй като поне аз останах с впечатление че говориш за България, искам да кажа, че според мен това се случва навсякъде…
    (Уф, олях се, сори…)

    Коментар от Stanimir — септември 15, 2009 @ 4:32 pm

  4. Целият свят се променя в момента. Децата също се променят. Както и средата. Шанс има.

    Коментар от asktisho — септември 15, 2009 @ 4:42 pm

  5. Като гледаш мамите в блогосферата как подскачат от умиление, че на сладките дечица им предстои лоботомия, продължаваш ли да мислиш, че има шанс? 🙂

    Коментар от wakeop — септември 15, 2009 @ 5:51 pm

  6. Абе шанс има, трудно е, но има. Въпросът е дали ще стане в нашия мандат 🙂 Иначе то е ясно, че по същия глупаво – хипнотичен начин няма да се кара твърде, твърде дълго.

    Коментар от radislav — септември 15, 2009 @ 6:03 pm

  7. Евала! Тука много, ама много ме уцели по изводи. Имаше една подобна тема във форума на офроудърите – един бъдещ студент попита някакви работи кво да учи, като споменах нещо в тоя стил всички бяха втрещени. В такива случаи се чудя аз ли не съм нормален. Утре ще попиша още, ама евала, пич!
    Ей я темата!

    http://forum.offroad-bulgaria.com/showthread.php?p=794933#post794933

    Коментар от Rabin — септември 15, 2009 @ 6:31 pm

  8. @radislav, надявай се, през цялата си история човечеството е карало по глупаво-хипнотичен начин 🙂

    Коментар от Прасунсен — септември 15, 2009 @ 7:05 pm

  9. @Прасунсен – така е, но вече времената са други, информацията ни залива отвсякъде. Вярно, че трябва да се обработи от сивото вещество и да се приложи, преди да стане полезна, но все пак хората днес знаят много повече за психиката и ума си, отколкото преди. Имам предвид масово хората, иначе светнати 1 % от населението типове винаги е имало 🙂

    Коментар от radislav — септември 15, 2009 @ 7:38 pm

  10. Има и изключения… Някои училището ни научи да бъдем бунтари и да не приемаме хомота безропотно. Спомни си за бунта срещу всичко в пубертета… Спомням си учителката си по литература – с нея водих първия задърбочен спор защо не трябва да се „изучава“ любовна лирика, повтаряйки някакви заучени фрази, казани от някой си, най-вероятно преписал от нечия дипломна работа…

    Коментар от Ивката — септември 15, 2009 @ 7:47 pm

  11. Така е – новото поколение роботчета днес го plug-наха още по-стабилно към системата.
    Каквото и да смяташ за бунт – то си е пак част от системата.
    И radislav – не си прав. Нео не успя да излезе от системата.
    Май е по-лесно ако се учиш да използваш възможностите, дупките и задните вратички, които има в системата.

    Коментар от geheimschreiber — септември 15, 2009 @ 8:34 pm

  12. Страхотно пишеш, ще ми се и аз да можех така.

    Само за синята връзка си се объркал, нея я даваха безплатно на 3-ти март, когато ставахме чавдарчета. И като стана дума за този фалически (и на робията) символ, ето какво е моето особено мнение по въпроса: http://ivanianakiev.multiply.com/journal/item/45/45

    Коментар от Иван — септември 15, 2009 @ 10:45 pm

  13. Много добре написано – похвала и от мен. Напълно споделям възгледите ти. Системата на образование има нужда от радикална промяна.
    Нещо което съм забелязал аз е, че няма никакво значение какво ти дрънкат учителите и каква информация трупаш в тиквата. Има значение какъв ставаш. И ставаш такъв човек, каквито решения вземаш през живота си и как избириш да виждаш нещата в живота. А те се случват на всички хора. В този смисъл, най-голямата помощ която можеш да получиш е личният пример на учителя. Всеки човек е учител, но аз съм запомнил истинските „личности“ и Учители, които са били хора с достойнство и са демонстрирали уроците си с начинът си на живот. Тук не става въпрос са уроци от училище или учители само в учитище. Целият живот е урок и всеки от нас едновременно и учител и ученик. Жалко че това не ни го казват в училище.

    Коментар от Ангел Кафазов — септември 15, 2009 @ 10:53 pm

  14. Днес по време на работа един дядо ми каза по телефона .. искам оразовани, интелигентни хора .. да, но тези две понятия вече не са взаимосвързани. Познавам хора, които не са прочели и една книга в живота си, но се справят с живота много по – добре от всичките ми колеги, с всичките им дипломи там, подредени прилежно. В тази картинка не изключвам себе си :/, с тази разлика, че аз всячески се опитвам да избягам от стереотипа – Робот, вече имам мои си ‘Това да’ и ‘Това не’. А ако ги имах тогава .. 🙂

    Коментар от Anamari — септември 15, 2009 @ 11:00 pm

  15. P.S Не отричам книжките, не! Удоволствието от чаша вино, хубава книжка и дъжд например е несравнимо 🙂

    Коментар от Anamari — септември 15, 2009 @ 11:03 pm

  16. Интересни разсъждения и с повечето съм напълно съгласна. В Бг образованието не учи на такива елементарни неща като да се мисли, да се извеждат изводи, да се обосновава човек, да спори, да преговаря. Това в училище го остави, но университети са просто ужас. Аз имах честа да завърша право в Софийския и само мога да кажа, че за 6 години нито един път не ми се наложи да защитавам някаква позиция. Изпитваха ни да приказваме каквото сме назубрили от учебниците и това е. Тук в Америка се записах да помагам на една правна организация, и ме сложиха съдия на едно състезание по право между гимназиалния курс на няколко училища. Седях на съдийското място, гледах ги и направо щеше да ми падне ченето. Учениците разиграваха процес, но толкова добре, че Джон Гришам и Клиентът пасти да ядат. Какви оратори, какви аргументи, какво чудо. Идеше ми на всичките да им напиша 10-ки. А това са ученици, представям си като завършат какво ще стане. В България дори много от политиците, които това им е работата, като трябва да говорят пред публика почват да мънкат и гледат към върха на обувките си или някъде към небето все едно че оттам ще дойде помощ. Но не са виновни те, такава ни е системата.
    Все пак, ако не друго в училище поне ако те научат да четеш и пишеш и един език, после можеш колкото си искаш да се самообразоваш, само желание да име човек.

    Коментар от Лора — септември 16, 2009 @ 1:54 am

  17. Вярно е, за съжаление, че училището по никакъв начин не помага на учениците да развият емоционалната си интелигентност и че това има много общо и с наркоманията и с пребиваните учителки и т.н. Съгласна съм и че училището често насажда страхотен конформизъм. Чудя се в такъв случай ромите дали нямат известно право като не намират смисъл да пращат децата си на училище? Честно. От тяхна си гледна точка.

    Коментар от Стефка — септември 16, 2009 @ 3:53 am

  18. Ааа, Тишо, само така! Бях падал на някаква книжка, според която училището индоктринира децата, а не ги учи особено. Книжката се отнасяше май за Германия. А у нас училището беше тоталитарна институция и от 1989 г. не се е променило особено-остана си тоталитарно. Основните елементи са промивката на мозъка и приучаването към сляпо следване на авторитети.
    В събота се возих във влака с две пенсионерки. Едната се оказа, че е била учителка на брат ми по химия. Боже мили, не можех да повярвам какви меко казано алогизми дрънкаше. Един от най-тоталитарно изучаваните предмети при мен беше литературата, даже някакъв заядлив пост бях писал. Да не говорим за развиването на манията по преследване на високи оценки. След време се оказа, че съучениците ми-отличници живеят скапан и скучен живот. В училището отличниците бяха просто едни папагали, ако можех да сложа маймуна с добра памет за възпроизвеждане в училище и тя щеше да е пълен отличник в гимназията.
    Разгеле, хубавото е, че в такива условия имаше преди доста бунтари, които подлагаха всичко на съмнение. Тъй, тоталитарната система предизвиква бурна анти-тоталитарна реакция. Загледайте се, и ще установите, че бунтарите след време са по-щастливи от отличниците.

    Коментар от xunap — септември 16, 2009 @ 9:28 am

  19. Тук е много лесно да защитя тезата, че училището е началото на зомбирането, наред с телевизията, сериалите, цикъла в университета, фиксираното работно време, заробването с мега кредити за къща, кола, вила, всичко това, разбира се, измислено от Световните комспиратори, които не искат да мислим.

    Лесно е да се защити и тезата, че в училище ти показват някакъв път, един от многото начини да се случат нещата, а твоя работа е да решиш какво ще се случи с теб, дали да мислиш, дали да промениш гледната си точка, да пробваш няколко гледни точки, да си харесаш една или да останеш отворен за повече.

    Според мен училището е безценен опит, защото макар и да не ти преподават на теория как да се държиш и как да възприемаш действителноста, ти все пак се учиш на това – създавайки контакти с нови хора, реагирайки в разнообразни ситуации и отстоявайки мнение през междучасието.

    А висшата математика, също като квантовата механика, например, ти дава просто различен възглед върху заобикалящия те свят. Всичко това е възможно да се случи, ако му позволиш. И за да не оставям пост под поста, ще спра до тук 🙂

    Поздрави!

    Коментар от Биляна — септември 16, 2009 @ 9:51 am

  20. Не съм съгласна с теб!

    Не можеш да очакваш от училището да учи децата ни на нещо, които ние не знаем и на което ние не ги учим.

    Наша (на родителите) работа е да научат децата си да бъдат свободни, борбени, любопитни и т.н.
    Тогава тези деца, ако станат учители, ще променят системата.

    До тогава няма.
    Нещата не започват с училището. Там свършват 😉

    Коментар от LeeAnn — септември 16, 2009 @ 10:17 am

  21. Мислил съм си много време защо значителна част от живота на почти всеки човек задължително се губи в училище. В световен мащаб, не само тук учим глупости. Кийосаки има цяла книга по въпроса, „Защо да не караме децата си да учат“ или нещо от рода. Не съм чел нещо от него още, но ми я препоръчаха горещо в една подобна дискусия. Има я до офиса на МТел в Халите, на български. 18 години са ми пълнили главата насила с неща, от които ползвам много малка част. Висшето училище – върхът на простотията беше 5 г. да ме карат да преписвам опитната постановка от учебника. За прегледност, една куха лейка даже ни караше и да ги рисуваме, щото едно време на нея и правило кеф. А иначе упражненията в голямата част бяха смислени – мерене на масата на електрона, дължината на светлинната вълна, въртенето на поляризацията на светлината… Като дете съм си задавал въпроса как, по дяволите ги мерят такива неща, и съм си мечтал да имам достъп до подобна техника. И в деня който ми стана задължение да го направя – ми се наложи да попълвам до откат таблици и да преписвам. ОТВРАТ! Ако тези 18 г. съм правил нещо смислено – каква ли би била ползата за икономиката ако полезният трудов стаж се увеличи с 50%. И да не висим на вратовете на родителите си до 25 годишна възраст и да мизерстваме. Да не ме разберете погрешно – не казвам да тикнем мотика в детските ръце, а да ги научим например смятане на сложна лихва (да си преценят преди да вземат ипотека), макроикономика (ако не се беше юрнало куцо и сакато да тегли безумни кредити за плазми и нови коли със <= средна БГ заплата, щеще да има по-малко плач сега). За медицина и психология Тишо вече спомена, няма да го повтарям. Не помня някой от тези 18 г. дори бегло да ми е споменавал за вредата от всекидневното плюскане на пържено, мазно и т.н. В основното училище сме учили извращения от типа – политическата обстановка във френския парламент през 17-ти век – Жирондинци, Блато и какви още бяха. И иронията е, че излизаме от училище тотално неподготвени за живота. А на даскалите не им се сърдете, това е един от най – неблагодарният труд!

    Коментар от Rabin — септември 16, 2009 @ 1:01 pm

  22. „Училищата и университетите имат само една цел: да ти дадат достъп до знания“ – да така е, но какви знания. Знанията които те правят пълноценен човек и те подготвят за този живот, който сега живееш – да. Но българското ( а и не само) образование изразходва цялата енергия и детски потенциал за постигане на знания, които в най-добрия случай могат да влязат в представата за обща култура.
    Според нашата образователна система успешен е този ученик, който най – подробно и старателно е успял да въпроизведе чуждата мисъл и чуждия труд. Доказано е, че детското естествено любопитство само води детето към знанията и информацията, която му е нужна. Но това звучи твърде фриволно за нашата действителност. Ние обичаме рамките и системата от наказания и похвали. Така не се създават мислещи и способни хора, така се произвеждат работници и служители ( в най-прекия смисъл на тези две думи).
    Дори в Университета остава изкушението да заучиш наизуст няколко „подходящи автора“, само за да си вземеш насигурно изпита, защото на професора може да не му хареса новата визия. Резултата – хора без идеи, без цели, без стратегия за собствения си живот и сковани от страх да поискат това което им се полага, защото обществото може да ги накаже.
    Аз лично не помня първия си учебен ден, но помня учителката в първи клас, която ме наказа пред класа, затова че не разбирах защо трябва да сричам, след като мога да чета. За нея аз бях лошо възпитана и нескромна. И до ден днешен срещам хора, които се опитват да ме убедят, че мисленето е проява на лошо възпитание. Ама вече не се връзвам.

    Коментар от Дари — септември 16, 2009 @ 1:49 pm

  23. Добре е като се критикува нещо да се представя алтернатива.

    1. Да се учи поне 1 предмет „Устройство и управление на автомобила“. Почти всеки взема книжка. Всеки ден се пребиват по 3-4 души в малка България, а 10-тина се раняват, някои за цял живот. Бившата ми взе книжка и не знаеше за какво служи съединителят. Обучавана е на кола с ръчни скорости, изкара си курсовете и си взе честно изпита.
    2. Политология. Мнозинството не знае как работи държавата и защо трябва или не трябва да се гласува. Изводи няма да правя.
    3. Здравословно хранене. Немалка част от съвременните продукти не са предназначени за постоянна консумация. Резултат: постоянно увеличаващ се процент на болните.
    4. Медии и реклама. Имаше някакво изследване, че до колко там години децата не осъзнават че рекламата има за цел манипулация, а не информация в чист вид. „“Ако събреш 10 опаковки от шоколадчета, МОЖЕ да спечелиш … “ А някой да спомена, че май не е полезно? Кой му пука!

    Не знам долколко логично звучи това, но на мен ми звучи по-смислено от зазубряне на дати „кога е роден Иларион Макариополски“ и „История за снобари I част“. Аз на гаджето си 1 г. не можах да и запомня рождения ден, ама иначе трябва да стана исторически справочник, за да уча средното образование каквото искам. Някой да са го карали да учи тригинометричните формули? Каква е тая параноя на даскалите ученикът да отвори справочен материал не мога да си обясня. Като се сетя, че някога и латински са учили, пак има малък напредък.

    Коментар от Rabin — септември 16, 2009 @ 2:17 pm

  24. Миналата година завърших/напуснах гимназия. Тишо, благодаря ти, че по твоя начин, който споделям, ми напомни какво беше през цялото това време. От всички тях, които тъпчеха и се опитваха да сътворят поредния робот. Дадоха много – дадоха ми да разбера, че така не трябва… което все пак си е чиста проба знание. Какво ще става по-натам – да видим. Но ако следващите учители са тези, които в момента учат педагогики(които междудругото са един от най-западналите специалности (тук отварям нова скоба, това е според днешните студенти с които съм разговарял, а и не само)), то нямам представа как ще бъде по-натам. А иначе училището дава – зависи кой как го възприема това даване.

    Коментар от Teofil — септември 16, 2009 @ 10:47 pm

  25. Тишо хайде да поспорим някой път на по водка 🙂

    Коментар от iva — септември 17, 2009 @ 5:04 pm

  26. Тишо, Мадона е всичко друго но не и музикант! Иначе си прав.

    Коментар от Стоян Стоянов — септември 17, 2009 @ 5:15 pm

  27. Страхотна статия и коментари, споделям много от вашите възгледи. Впрочем аз вярвам много в неформалното образование. Човек, може и да се научи да е „тарикат“ и да се справя много по-лесно с предизвикателствата в живота от някой доцент например, който знае всичко на теория.

    Коментар от Миглен — септември 21, 2009 @ 8:07 am

  28. „По-добре е да паднеш на лешоядите, отколкото на ласкателите. Първите ядат мъртвите, а вторите – живите“
    <- днес си изтеглих това късметче в онази щуращина наречена Facebook и не предполагах, че толкова рано ще го използвам.

    Тъй като никак не ми отива да съм голяма черна птица с дълга шия и плешива глава се явявам в ролята на второто, но никак не целя последстията, които са описани.

    г-н Димитров, много ме вмечатлява интелектът, който населява черепнава Ви кутия. Имам глупавото усещане,че сте доказателство за прераждането, защото толкова житейска зрялост никой не трупа за 30г.
    Чувствам се егоистичен консуматор, защото колкото и офиса да сменя и домашни лаптота да си купя, линк към този блог винаги цъфва на 1во място сред 'любими страници за посещаване'. Остава ми успокоението,че макар и да не поствам тук, на много приятели съм пуснала любимия блог, а нали това е целта на един творец – да стигне до повече люде.
    Аз съм родител на 5то класник и се удивих да видя собствените си недоосъзнати мисли написани така стройно.
    Мерси Ви за истината, макар и не толкова красива и лъскава.

    Коментар от Биляна — септември 23, 2009 @ 11:13 am

  29. @ Биляна: Олеле, страхотно много благодаря, но не мисля, че заслужавам повечето квалификации :)) Пък и 30 г. са напълно достатъчни, ако човек започне отрано :)) Мерси, че разпространяваш „словото“ 🙂

    @ Миглен: Доцентското образование не е лошо, без теория сме заникъде, но преподаването би спечелило, ако нямаше тоя императивен характер, останал от време оно…Всички трябва да влезем в 21 век, не може поотделно :))

    Коментар от asktisho — септември 23, 2009 @ 11:43 am

  30. за мен тези години – ученическите – бяха по добри и от студенстките ми 🙂

    Коментар от desislava — септември 28, 2009 @ 10:35 pm

  31. Ot mene neshto ne tolkova eseistichno, prilogimo praktichno, i lakonichno: Zrelostno svidetelstvo za osnovno obrazovanie i propusk za glasuvane na izbori se dava samo na hora, koito vladejat gramaticheski pravilen bylgarski ezik i sa usvoili zadylgitelnata literatura: (ne procheli!) Biblijata, Zapiskite, Harodopsihologijata na Ivan Hadgijski i Prof. Marko Semov, apokrifnija Nikola Nikolov. Za da ne sme pet miliona sled 10 godini, kakto sa ni planuvali Kissinger % Co.

    Коментар от Sirma — октомври 13, 2009 @ 3:32 pm

  32. Благодаря за възможността да прочета неща- свежи и интелигентни!
    Ползвам интернет за услуги-справки,билети и др.такива,и за ограмотяване-сваляне на текстове,книги,които нямам/а и струват скъпо/,свързани с работата ми.Сега научавах какво е блог и след като се информирах реших да отворя един.Извадих късмет от първия път с вашия блог.Дадохте ми настроение и успокоение,че сред многото плява има и плодове,и че времето пред компютъра не е само загубено.
    Интересно-не съжалявам за изгубеното в четене време на томове плява,а сега се дразня от два загубени часа пред екрана или монитора,сигурно защото и след 50 човек иска да открива невероятни неща.Най-доброто се оказва някое,по-скоро нечие обобщение на собствения му опит ,и ако формата е чудесна,както в случая,то деня е хубав!
    Още веднъж-благодаря!
    Поздрави-Микаела Джамбаска

    Коментар от Mikaela Djambaska — ноември 16, 2009 @ 2:16 pm

  33. @ Mikaela Djambazka: О, човек винаги трябва да открива нещо ново :)) Страхотен коментар, благодаря!

    Коментар от asktisho — ноември 17, 2009 @ 12:22 pm

  34. Тук доста се разминаваме. Струва ми се, че бъркаш образование и възпитание. В една обществена организация, каквато е училището, децата могат да получат само теоретични познания и умения, нямащи нищо общо с персоналния живот. Разбира се, в същото време училището предоставя социална среда извън дома, където децата се сблъскват с реални житейски ситуации, изискващи реакции базирани на възпитателният фундамент, получен в семейството, но това е „страничен ефект“ на училището… В училище се учим да пишем, смятаме и други, по-сложни работи с цел да разтворим познавателната си база. А това ни осигурява възможността да мислим, преценяваме, усвояваме реалността адекватно, което би следвало да ни позволи и активно да променяме тази реалност… Вярно е, че много от предметите, изучени (или, нека кажем, преподадени) в училище почти никога не ползуваме, но изучаването им представлява великолепно упражнение за мозъка, точно така както гирите са упражнение за мускулите. А знаем, че без да си упражняваме мускулите, те атрофират – нали?!…

    Далеч съм от мисълта да твърдя, че в образованието всичко е наред. Учителският състав, администрацията, материалната база на училището със сигурност не са това, което изискванията на XXI в. предполагат, но това е друга тема – тук си говорим за образованието като житейска база.

    Завършвам с изказването на един виден български математик:“В България се опитваме да научим децата в къщи, и да ги възпитаме в училище – това е невъзможно!“. Казано е преди почти 30 години… 🙂

    Коментар от vladi57 — септември 15, 2010 @ 1:46 pm

  35. @ vladi57: Аз пък мисля, че не се разминаваме. Съгласен съм с всичко, което казваш за училището. Самият факт, че децата прекарват повече време там, обаче, отколкото с родителите си, които се очаква да ги възпитават, а и фактът, че там, в училището, са 99% от реалните „житейски ситуации“, като започнем от дилъра на оградата и стигнем до първите сексуални контакти, всичко това ми говори, че на училището нещо СЪЩЕСТВЕНО му липсва. Уроците по физика, математика, литература и изкуство развиват чудесно логиката и въображението, да, но не подготвят децата за ситуации, които могат да им костват живота, в буквалния смисъл на думата. Чудесно би било, ако родителите можеха да възпитават децата си вкъщи. Но е невъзможно. Първо, нямат достатъчно време за целта и второ, изобщо не са квалифицирани да възпитават деца. 99% от родителите са слаби педагози и няма как иначе – никой никога не ги е обучавал да бъдат родители и да възпитават деца. Така че важните уроци, които ще спасят живота на детето ти в буквалния смисъл на думата, трябва да се преподават в класната стая. Грешка е да очакваме, че родителите ще успеят да го направят в границите на ограниченото си време, на ограничените си познания, на ограничения си опит и на ограничения си педагогически капацитет. В повечето случаи родителите разчитат на метода „проба-грешка“, който си е чиста загуба на време в един свят, където почти всички действащи възпитателни методи са факт поне от сто години насам…Така стигаме до момента, в който вече е късно. И се сърдим на училището. Ама е безсмислено, защото училището не прави дори опит да „спаси кожата“ на своите възпитаници и да ги подготви за реалните житейски ситуации, през които всички те до един неизбежно ще преминат. Математиката и физиката нека си останат. Колко по-важно от това е децата да знаят за религиите и за сектите, за дрогата и за венерическите болести, според теб? Докато се измерва с цената на живота им, МНОГО по-важно, според мен. А времето, отделено на тези дисциплини, ако изобщо ги има, е абсолютно непропорционално на необходимостта от тях…

    Коментар от asktisho — септември 15, 2010 @ 2:10 pm

  36. В същност, именно факта че родителите „не са квалифицирани“ ни прави уникални в света! Реално погледнато, най-мощният начин за прехвърляне на възпитание от родител към дете е линчния пример. Един родител ноже да седи с часове с вдигнат пръст и да осбяснява на детето си вредата от пушенето – ако след това той/тя запали цигара, изтощен от речта си, ефектът от тази реч ще е точно нула! Та, не е лошо, че родителите са „неквалифицирани“, си мисля аз – това, което е нужно е не квалификация (макар квалификацията да помага), а искреност… А ако родителите по една или друга причина отсъстват от живота на децата, или просто следват пословицата „слушай какво говоря, не гледай какво правя!“, когото и да викнем на помощ няма да успее – ако строиш къща без основи, тя просто се срутва…

    За сектите определено може да се научи от философията. За дрогата и венерическите болести от анатомията, биологията и пр. За това как да преценяваш добро и лошо, правилно и неправилно, морално или не, започваш да учиш от своя ден #1, и градиш цял живот – първо възприемаш от мама и тати, после сам… Успехите в това начинание са различни при различните индивиди, и това прави света шарен… Виж, ако искаш да поговорим за това как родители и учлище да обединят усилията си за да успее начинанието „възпитание и образование на подрастващите“ е интересна тема. И е тема, отсъстваща много, много дълго време от живота на българите…

    Коментар от vladi57 — септември 15, 2010 @ 3:51 pm

  37. @ vladi57: Ако родителите, от искреност, можеха да спрат цигарите, за да дадат пример, вичко щеше да бъде О.К

    Коментар от asktisho — септември 20, 2010 @ 11:02 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s