Писателският блог на Тишо

май 18, 2009

Най-трудният въпрос

Застани пред огледалото и си задай най-трудния въпрос на света:

„Кой съм аз?”

Сигурен съм, че не знаеш отговора. И ще ти кажа защо:

Ти си този, който другите мислят, че си. Показвали са ти го с поведението, думите, делата, жестовете и намеците си. Тази ми се усмихва. Аз съм готин! Хвалят ме. Умен съм! Завиждат ми. Успял съм!

Ти си този, който другите са те накарали да мислиш, че си. В живота има доста авторитети, на които се доверяваш. От ранна детска възраст до ден днешен родители, учители, приятели, гаджета и шефове ти внушават какъв си. Мама казва, че съм най-доброто дете на света. Аз съм добър!  Учителката казва, че съм глупав, защото не мога да реша задачата по математика. Сигурно съм много глупав! Шефът казва, че за пет пари работа не върша. Аз съм неспособен! Татко казва, че съм келеш. Сигурно съм много смотан! Жена ми казва, че съм невероятен.  Аз съм голямата работа! Голям мъж!

Ти си този, който би искал да бъдеш. Модата, рекламата, политиката, обществените порядки, социалните контакти, работата и личният живот непрестанно те вкарват в шаблон. Обясняват ти какви трябва да бъдат нещата, какви трябва да ги искаш. Карам скъпа кола, защото мацките харесват скъпи коли. Изкарвам пари, защото всички искат да бъдат богати. Съдбите на други хора зависят от мен, защото имам власт. Завиждат ми. Нося  маркови очила, казват, че съм готин с тях. Спортувам редовно, другите държат на външния ми вид.

Ти си някаква мечта, която дори не е твоя. Кога точно реши, че властта, парите, жените, модните аксесоари и спортната фигура са голяма оферта, а? Така ли разсъждаваше като дете?

Всъщност, ти нямаш нищо общо с изброеното по-горе.

Кой си тогава? Какво си?

За да отговориш на този въпрос, трябва да изолираш средата, трябва да разбереш кое е истинското в теб.

Какво е общото с пра-пра-пра-пра дядо ти, живял хиляда години назад във времето? Когато е нямало мода, интернет и сателитна телевизия, но е имало любов, секс и убийства. Същите като днес. Имало е усещане за горчиво, кисело, сладко, солено, възприятие за топло и студено. Имало ги е цветовете на дъгата.

Накратко, имало е:

1) Мисли
2) Емоции
3) Усещания
4) Инстинкти

Ето това си ти – комбинация от мисли, емоции, усещания, инстинкти. Като следствие, като резултат, а не като причина.

Кой е източникът? Кой създава мисли, чувства, усещания, инстинкти?

Създава ги  тялото със сетивата си,  с жлезите си за вътрешна секреция, с биохимията си ги създава.
Тялото се подчинява на ума, а умът се подчинява на волята. На собствената ти воля!

Ето какво сиинтелигентно същество със свободна воля.

Имаш абсолютната власт да решаваш всичко, свързано с теб. Имаш абсолютната власт да бъдеш точно такъв, какъвто поискаш. Никоя външна сила не може да промени това без твоето съгласие!
Защо страдаш тогава? Защо си тъжен? А?
Защо предпочиташ да вярваш на другите, вместо да повярваш на себе си?
Защо се съмняваш в хубавите неща, а лошите никога не ги подлагаш на съмнение?
Защо приемаш сериозно тъгата, депресията и самотата, а на радостта, щастието и късмета гледаш скептично?

Мисли, човече!

Дори когато мислиш, мисли!

Тихомир Димитров

Advertisements

37 Коментари »

  1. Поздравления за публикацията. Чувал съм тези сентенции за човешката личност…
    но твоята интерпретация си е уникална.

    http://bulpete.wordpress.com

    Коментар от Петър Рашев — май 18, 2009 @ 4:20 pm

  2. Ужасно добър текст.
    Поздравления. 🙂

    Коментар от Bunny — май 18, 2009 @ 4:34 pm

  3. Много ме впечатли с написаното. Спечели още един редовен читател 🙂

    Коментар от Ненко Иванов — май 18, 2009 @ 4:49 pm

  4. Много добро, в мисленето му е цаката, още Ум белия делфин го е подсказал с името си.

    Коментар от radislav — май 18, 2009 @ 4:52 pm

  5. Този път и на мен ми хареса много 😉

    Коментар от wakeop — май 18, 2009 @ 4:54 pm

  6. скептични сме към щастието защото вътрешно знаем че то е временно явление – то е продукт на нашите усилия и като такова е нетрайно. Ентропията рано или късно го „отнема“ от нас. Тъгата от друга страна ни е дадена по подразбиране, за нея сме сигурни че ще я получим. Самата идея че ще умрем някога е достатъчна за да помрачи мислите на почти всеки човек.
    Раждаме се и през целия живот трябва да осигуряваме прехраната си – което в днешно време най често значи да имаш поне пари за насъщния. Така че в момента в който си почнал да плащаш за хляба си, си разбрал че парите са „голяма оферта“.
    По късно си направил семейство и разбира се първата ти грижа е да го осигуриш (отново парите) и да го предпазиш. Тук вече разбираш и колко голямо значение има властта (или нейния частен случай – властни приятели) за да може да получаваш това от което се нуждете ти и семейството ти по лесно и по бързо.

    За добро или лошо не живеем във социален вакуум. Ние сме заобиколени от хора, стремим се към тях (семейство, приятели, колеги) както и те към нас. Мнението ни за самите нас е само една малка част от характера ни. И то най често не може да бъде друго от това което обществото определя. Затова именно се стремим към тези общовалидни признаци за благополучие и щастие. Дори и да не ги приемаме като такива.

    4 – Инстинките ни подксазват да търсим социални групи към които да се приобщим
    3 – Усещанията ни казват, юе колкото по нагоре/навътре сме в тази група, толкова по добре се чувстваме
    2 – Емоциите ни карат да търсим щастието
    1 – Мислейки ние стигаме до изводите че най лесно ще намерим щастието когато сме на върха на своята социална група
    и от тук всички онези големи оферти, поне за най масовата социална група. за тази която е по улиците по телевизията по списанията по радиото по съседните бюра в офисите.

    Обществото се променя и ние с него. Иначе просто ще изостанем и ще бъдем самотни, депресирани и тъжни.

    Коментар от Петър Стойнов — май 18, 2009 @ 5:07 pm

  7. Не знам дали си писал книга,но ако не си трябва да го направиш!Паулу Коелю направи бизнес от таланта си,последвай го!

    Коментар от Милена — май 18, 2009 @ 5:15 pm

  8. Оф,извинявай,чак сега видях!Явно не съм се ровила достатъчно.Поздравления!Наистина ми напомняш за г-н Куелю.

    Коментар от Милена — май 18, 2009 @ 5:20 pm

  9. @ Милена: написах две до момента и имам доброто намерение да не са последни 🙂

    @ Петър Стойнов: много солидни аргументи. Изводът – хората са нещастни и не харесват живота си. Едни се съгласяват (примиряват се) с това, други не се съгласяват и променят всичко, започвайки с промяна на отношението си към всичко. Промяната е нужна, но не e задължителна. Пак е върпос на избор. Никак не е лесен този избор. Мерси за хубавия коментар!

    @ Bunny: wOw, радвам се да го чуя, благодаря ти за ентусиазма 🙂

    @ radislav: така и не можахме да разберем делфинчетата какво се опитват да ни кажат, хехе

    @ Ненко Иванов: добре си ми дошъл! 🙂

    Коментар от asktisho — май 18, 2009 @ 5:32 pm

  10. @ Милена: това е прекалено голям комплимент, който не мога да приема, защото съм на мнение, че стилът „Куельо“ е много различен от моя. Темите и сюжетите – също. Не казвам по-добри или по-лоши, просто различни.
    Иначе ми харесва идеята всички манекенки на този свят да лъжат, че ме четат, хехе.

    Коментар от asktisho — май 18, 2009 @ 5:35 pm

  11. С риск да допринеса към „Хвалят ме. Умен съм!“ ще кажа, че е вдъхновяващо за нови промени. Благодаря отново!

    Коментар от SSC — май 18, 2009 @ 6:15 pm

  12. Тишо, поздравления за страхотната статия!

    Ако се абстрахираме от емоциите си за кратко, ще разберем че голяма част от тях са безсмислени, просто защото са повлияни от хората около нас и нормите, които ни натякват.

    Моят въпрос е защо не се приемеш такъв, какъвто си? Не е трудно да осъздаеш, че само с приемане на себе си и негативните си страни ще можеш да се подориш. Промяната за по-добро става само когато разбереш кое е лошото и си простиш, че си го допуснал.

    Отново поздрави за задълбочената статия. Рядко се замислям толкова само от няколко параграфа в един блог.

    Коментар от Димитър Николов — май 18, 2009 @ 6:15 pm

  13. Тишо,

    адвам те в блогрола. 🙂

    Коментар от Bunny — май 18, 2009 @ 6:41 pm

  14. Ако можем да обобщим, мъдрите хора цял живот търсят отговора на този въпрос и непрекъснато откриват частица по частица от него. Глупавите – те просто живеят без да си задават въпроси. Може би защото си мислят, че знаят всичко или пък просто не ги интересува. Не знам, обаче, кои са по-щастливи…

    Коментар от Майк Рам — май 18, 2009 @ 6:49 pm

  15. Майк,

    ignorance is bliss – клиширано, но вярно, уви…

    Коментар от Bunny — май 18, 2009 @ 6:51 pm

  16. Страхотен текст, добави още един глас към „Хвалят ме. Умен съм!“ 😀

    Коментар от Michel — май 18, 2009 @ 9:28 pm

  17. @ SSC & Michel: мерси, но това са близки до ума неща и не трябва да си чак толкова умен, за да ги разбереш, пък и са обяснени от много хора по всякакъв начин. Проблемът е, че теорията не струва и пукната пара, докато не започнеш да я прилагаш на практика…

    Коментар от asktisho — май 19, 2009 @ 12:07 pm

  18. 🙂 Изписват от болницата един луд, който преди това се мислел за просено зърно. Излекували го вече и той знае, че е човек, а не – просено зърно. Пускат го. Тръгва си. Но веднага след като прекрачил прага за навън се разколебал… и пак се върнал в болницата.
    – Защо се връщаш? – питат го, а той:
    – Навън имаше кокошка.
    – Е, какво от от това? Ти нали си човек, а не си просено зърно?
    – Да, аз знам, че не съм просено зърно, а – човек, ама кокошката знае ли?…

    Коментар от yoalbo — май 19, 2009 @ 1:55 pm

  19. еми небето е синьо, а водата е мокра. а метафорката със зърното ми хареса доста, защото едно е да…друго и трето и четвърто нали.
    Изводът не е толкова мисли, колкото вярвай безусловно в собствения си потенциал.

    Коментар от ethanrox — май 19, 2009 @ 10:07 pm

  20. „Кой си тогава?“ – хубав философски въпрос. И аз си го задавам, и то доста често. Тема за размисъл с едно неизвестно.
    Дали има смисъл да го правим? Представете си един сладолед пред себе си. Как ще предпочетете – през стъкло ли да го гледате или директно ближете? Аз съм за второто, без никакво колебание. И с живота ни е така. Щастието е в това да го докоснем и почустваме и само тогава, имайки вече собствено мнение, ние ще знаем кои сме.

    Коментар от Albena — май 20, 2009 @ 10:05 pm

  21. думи… по-лесно е да не знаеш кой си и да си пасеш кротко със стадото, отколкото да полагаш усилия да бъдеш себе си. Докато не дойде ден да те врътнат на чеверме…

    Коментар от tallulla — май 21, 2009 @ 7:11 pm

  22. Tallulla звучи почти като някакъв хаитянски бокор, който проклина.

    Коментар от UZUMAKI — май 22, 2009 @ 12:05 am

  23. Не знам кой го е казал, но някъде го бях чел, че човек е пресечната точка на три неща. Първото, това е мнението което човек има за себе си, второто е това какво хората мислят за него и третото е това какъв наистина е човек.
    Много е крайно да се каже:
    „Имаш абсолютната власт да решаваш всичко, свързано с теб. Имаш абсолютната власт да бъдеш точно такъв, какъвто поискаш. Никоя външна сила не може да промени това без твоето съгласие!“
    тъй като на всички е ясно, че човек в една или друга степен е зависим от света около него и иска или не се съобразява с него, пък и човек никога не може да има абсолютна власт върху живота си.

    Коментар от Мариян — май 22, 2009 @ 1:46 pm

  24. @ Мариян: крайно да се каже и крайно трудно да се направи, защото е далеч по-лесно да прикриваме собствения си страх от промяната зад удобната завеса на обществените предразсъдъци, в които сме поставени. Някои хора прекарват целия си живот, без да разберат за какво става въпрос. Други се осъзнават, но това също е възможно само по тяхно собствено желание. Един американец, когото срещнах в Испания тази пролет, докато вървях по Камино, сподели: „станах на 60 и разбрах кой съм в действителност. А можеше никога да не разбера. Добре, че се усетих навреме!“
    Говориш за „мнението, което човек има за себе си“. То също е формирано от външната среда. Ти няма как да изградиш „мнение“ за себе си. Можеш да постигнеш единствено познание какъв си.

    Коментар от asktisho — май 22, 2009 @ 2:20 pm

  25. Брат ми Тишо! Аз както в повечето блогови случаи, изложени от теб до сих пор, съм на подозрително за страничния наблюдател еднакво мнение с тобой. Похож е и настоящият. Та, ето за кво ти пее радиото:
    Моят фризьор, на име Николай,(ако щеш го наречи бръснар:), докато ми оформяше прическата, взе че ми раздуха собствената си теория за „световната икономическа криза“. Тя е следната: „Целта е да се затрие „средната класа“ в цял свят! Просто „средната класа в цял свят“ придоби прекалено много финансови ресурси и финансовите законодатели от „Ф-то“ на Ню Йорк удариха катанеца!“
    Онемях, седейки на стола за подстригване… Но… май не беше лишена от смисъл тази му идея…

    Коментар от колегата vagemit — май 23, 2009 @ 5:54 am

  26. Мариян, изброените от Вас неща даже имат математически израз: математически човекът е дроб, в която числителят е мнението на хората да него, знаменателят – собственото му мнение за себе си, а дробта като цяло какъв е наистина. 🙂

    Как ще се нарече, asktisho, – дали мнение за себе си или познание за себе си – е без значение, защото е едно и също ако се вникнем. И познание какъв си не може да се постигне изолирано от външната среда. Напълно изолираният човек може само да разбере кога е гладен, жаден, нещо го боли и толкова. Даже дали му е студено или топло трябва външна среда… 🙂 За отговора на Вашия въпрос трябва да има нещо за сравнение.

    Коментар от Графът — май 23, 2009 @ 11:29 am

  27. Страхотно е!

    Коментар от Любомир — май 23, 2009 @ 3:43 pm

  28. Извинявам че не съм довършил мисълта, която беше следната.
    Човек има три лица едното е това как хората го виждат, второто е как човек сам се вижда и третото е какъв наистина е човек. Когато тези три мнения съвпаднат човек става щастлив и постига хармония със себе си и света.
    Съгласявам се с много от мненията например на Графа че познание за себе си не може да се постигне изолирано от външната среда, както и с мнението на Димитър Николов че човек трябва да приеме негативните си страни и да се приеме такъв какъвто е, което е много важно. Съгласен съм и с Майк Рам че за е щастлив човек не е нужно да знае и разбира нещата даже може би има обратна зависимост. Но това са само малка част от нещата, които определят човека.
    Хареса ми публикацията че наистина дава много теми за размисъл и една от целта на писателя е да вдъхновява а не да прави просто дисекция на човека и както друг път съм казвал че автора на блога наистина има талант. Но ако все пак научно тези неща са изследвани и описани от Маслоу в неговата пирамида, която описва йерархията на ценностите и мотивацията. Ако трябва да направя аналогия с волята на Тишо това е мотивацията на Маслоу.
    Да не преразказвам нещата справка от нета:
    1.На най-ниско ниво са физиологическите нужди: за въздух, вода, храна, сън и основните изисквания за поддържане на живота.
    2.Сигурност. Нуждата от безопасност, сигурност и спокойствие.
    3.Принадлежност. Социални потребности от одобрение, привързаност и любов.
    4.Увереност. Потребност от уважение, социален статус, признание и самоуважение.
    5.Самоусъвършенстване. Потребност от себе утвърждаване (себе актуализация) – най-високото и абстрактно ниво в пирамидата.
    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B9%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%B0%D0%BC_%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%BE%D1%83

    Коментар от Мариян — май 25, 2009 @ 11:44 am

  29. Уважаеми авторе, искаш ли да ми кажеш какво те провокира да напишеш това? Аз обикновено се отдавам на такива размисли /не се съмнявайте в моите 17 години!/ след 1) разочарование от неприемането ми от заобикалящите ме или 2) осъзнаването, че МОЕТО собсвено мнение е най-важното за МОЯ живот! А ти от какво се вдъхнови?

    Коментар от Yang — май 25, 2009 @ 9:09 pm

  30. Тишо, когато брат ми ми каза за теб, същия ден си беше купил книгата ти. Играхме фризби (опитвахме се) в Борисовата градина и общо-взето той беше доста красноречив за теб, освен че пишеш много хубаво, много увлекателно, леко люто, леко солено, но предимно вълнуващо и доста въздействащо. Ама защо чак повече от половин година по-късно трябваше да разбера, че има още толкова много… : ))))))

    Мисълта ти тече невероятно на фона на Жо Дасен. : )) Леко притъпява категоричността ти и остава един приятен вкус в устата, като: „Това е живота, а той е за живеене…“

    Има един определен кратък въпрос, който задаваш и той е „Защо страдаш?“.
    Този въпрос може би си има отговор и той може би е – „Защото не съм се определил като такъв!“
    „Какъв такъв?“ (Бъди конкретен)
    „Незнам!“ (Човек ли съм, дух ли съм, просто тяло ли съм, играч ли съм, актьор ли съм, инжинер ли съм, инструмент ли съм, идея ли съм… какво съм!??!)
    „А може би си от всичко по малко, пич. Страх ли те е да бъдеш от всичко по малко? Можеш ли да бъдеш от всичко по малко?“
    „Ами май се налага…“
    „Ама ти нали си свободен, какво има да се налага?“
    „Майната му“
    „…“
    Просто живееш : ))) има племена в Африка, които нямат назовавания за неща като съзнание, Бог,
    съвест и т.н.

    @Петър Стойнов: Съгласен съм за социалния вакуум, това разбира се си е мое усещане и ако приемаш социума като „вакуум“, нещо което поглъща, нещо което те погубва и не ти остава въздух – как правеше човечето от ICQ „HELLOOO!!“. : ))) Не че не е така – разбира се че социума те поглъща, но не те погубва – изгражда те, и участието ти в него те определя, преди всичко пред участниците в него. Нашата публика е България. Завесите са се вдигнали и ти играеш ли, играеш… отиваш и на други сцени, сменяш публиката – имаш си своите малки театрални трупи и по-особени зрители. Ама аз се развивам, как – от мен си зависи как ще си изиграя ролята, който ми повлиял – повлиял, имам ли разум – имам, мисля ли – мисля.

    Инстинктите, които неволево насочват мислите ни, усещанията ни а от там и поведението ни ли? Като инсинкта за самосъхранение? За такива инстинкте ли стана дума или за някои други? Защото ако тези инстинкти казват на момичето: „Ти ще бъдеш чалга-пайнер-фея!“, ами не – инстинктите не й го казват или поне искрено ми се вярва да не го казват, иначе хората щяха масово да ходят при екзорсисти. А и да – емоциите не ни карат да вършим нищо – те ни влияят, ние ги изпитваме, чрез тях човек моделира особености на своето поведение, тъжно – плачеш, радостно – смееш се, ние можем да ги контролираме, иначе нямаше да има словосъчетания като „емоционална интелигентност“. Това е с добро чувство, ей, да не се обидиш сега ; ))))

    Коментар от Крис Ванев — май 29, 2009 @ 9:52 pm

  31. @Мариян: Това, което за което говореше в първия си коментар е теорията на Джон Холмс за Аз-концепцията. (Сульо, какъвто го е създал Бог; Сульо, какъвто той сам се приема; Сульо какъвто го вижда Пульо) По-късно американските психолози Нюкомб и Кули доразвиват идеята и добавят „Сульо какъвто си мисли, че Пульо го вижда“. Поне на това ми звучи, но като цяло идеята е на американския гений Уилям Джеймс разделяйки човек на обект и субект, да си плюе на ръцете и да почне да реже Аз-а на филийки: телесно Аз, материално Аз, духовно Аз, социално Аз. Като цяло обаче нещата водят до Древна Елада, които като че ли за всичко са помислили, гадините!! ; )))) Много са интересни тия неща.. : )))

    Коментар от Крис Ванев — май 29, 2009 @ 10:02 pm

  32. @ Yang: Ами, от сутрешния джогинг. Просто тогава мозъкът работи на съвсем други обороти. И тялото като спре, той за момент отпуска желязната си хватка окло съзнанието, „надрусан“ с ендорфини от хубавото раздвижване. Точно това е моментът, в който можеш да задаеш всичките си важни въпроси на интуицията и, ако наистина са важни, интуицията рано или късно ще ти отговори – може да се случи още под душа или докато се събуждаш на следващия ден, а може и докато правиш обратен ляв завой на опасно кръстовище 🙂 То като дойде не пита 🙂

    @ Крис Ванев: Много се радвам да науча за концепцията на Джон Холмс. Именно защото никога не съм чувал за нея и особено сега, след като тази статия вече е факт. Знанието, както казват, е общо достъпно. И сигурно нямат в предвид безплатния достъп до академичните трудове в библиотеката 🙂

    Коментар от asktisho — юни 1, 2009 @ 8:38 pm

  33. Абе аз хубаво си мислех да ходя да бягам сутрин, ама нещо все не ми достигаше сън ;] крайно време е, ще вземе да ми се оправи бъркотията в главата 🙂 мерси за отговора и вдъхновението за бягане ;]

    Коментар от Yang — юни 3, 2009 @ 5:43 pm

  34. Ето едно интересно клипче, което лично на мен ме накара да се замисля кой съм аз в действителност:
    http://www.marionathan.com/

    Коментар от Кабалист — юли 27, 2009 @ 2:21 pm

  35. @ Клипчето щеше да е просто перфектно, ако накрая не допускаше фаталната грешка да ме убеждава в истинността на някакво учение.

    „Всички пътища водят към Рим“

    Коментар от asktisho — юли 27, 2009 @ 9:38 pm

  36. И отново нищо интересно. Както винаги се отговаря на въпроса КАКВО си ти, а не Кой си ти или със затваряне на цикъл, връщащ се към въпроса с празен отговор!

    Коментар от Darkspace — май 28, 2015 @ 1:58 am

  37. @ Darkspace: „Отново“? Хм…

    Коментар от asktisho — май 31, 2015 @ 4:06 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s