Писателският блог на Тишо

май 7, 2009

Не се вживявай прекалено в живота

Имал съм моменти на кристална яснота, в които всичко, ама абсолютно всичко на този свят ми става ясно за части от секундата, после картината изчезва, чеша се по главата и се питам: „кво беши?”

Не знам дали е самовнушение или просветление, но е яко. Предполагам, че мозъкът си играе някакви игрички с нас. Предполагам, че не съм единствен, защото много хора си задават въпроси: Какво правя тук? Необходимо ли е да страдам? Каква е причината за това или онова събитие? Каква е ролята на този или онзи човек? Къде ще ме изведе пътят? Накъде отива светът?

„Който търси – намира”. Моментите на просветление са резултат от непрестанното търсене, типично за всеки от нас. Искам да запазя поне частичка от знанието, което интуицията ни разкрива с леко приповдигане на завесата.

Подготвен съм за такива моменти и, когато се случат, подхождам спокойно и съсредоточено. Знам, че не мога да ги задържа, но поне мога да опитам. Искам да  запомня част от онова, което по принцип всички знаем. Само че сме го забравили…някъде около края на първата година след раждането си…

Запомнянето се получава чрез фокус на вниманието. Потопен в среда на абсолютното знание, ти си информиран за всичко и всички. Да, ама не наведнъж. Достатъчно е да насочиш вниманието си към определен сюжет / тема / въпрос, за да разбереш цялата истина за него. Имаш ограничено време. Хубаво е да си подготвен, за даможеш да реагираш следващия път, когато ти „просветне”.

„Просветването” се случва най-неочаквано и винаги по различен начин – понякога е резултат от болезнен сутрешен махмурлук или сериозно напушване с много силна трева, друг път завесата се вдига по време на най-обикновен разговор с приятели или колеги в службата, докато шофираш, чатиш или си бъркаш в носа. Но усещането винаги е еднакво – като изумително дежа вю, което ти казва как си стигнал дотук и какво точно предстои да се случи.

Нерационално звучи, но ако си подготвен с конкретен въпрос, който живо те интересува, имаш няколкото стотни от секундата за достъп до Централния сървър, които са ти напълно достатъчни да разбереш всичко, което искаш да знаеш.

Целта на тази статия е чрез несъвършените средства на човешкия език да се опитам да споделя отговора на един от въпросите, който получих.

И така, аз съм доста емоционален човек. Лесно се впечатлявам. Забелязвам детайлите. Имам супер интензивно въображение, плюс невероятно продуктивна мисъл. Както пеят мацките от „Антибиотика”: „само тема ми дай”. Очевидно страдам и от липса на излишна скромност.

Предполагам, че тези качества са ми нужни, за да мога да пиша. Те са едновременно моят дар и моето проклятие. Ще ме извинявате, ама прекалено чувствителните хора трудно понасят обида, лъжа, нелоялно отношение, изневяра, грубиянско поведение, прояви на ниска култура, просташко държание, агресия, несправедливост и лош език. А ежедневието прелива от такива неща.

С други думи, аз бях готов да скоча в почти всеки варел с кипящи лайна, който ми се изпречеше на пътя. Просто не можех да остана безразличен към несъвършенствата на света. Готов бях да участвам в най-безсмисления дуел, защото бях тъп идеалист. Винаги носех шпагата си добре наточена и тялото/душата ми бяха вечно покрити с пресни рани.

Говоря в минало време, тъй като престанах да бъда тъп идеалист. Останах си само идеалист. След като получих Отговора.

Въпросът изобщо не е интересен в случая, той е дребнав и злободневен. По-важен е отговорът: „Не се вживявай прекалено в живота.”

Ще се опитам да обобщя:
Прекаленото трудолюбие води до стрес и преумора.
Прекаленият мързел води до деградация.
Прекалената любов води до самоунищожение.
Прекалената омраза – също.
„Прекален светец и Богу не е драг” …

Идеята е да не се вживяваш прекалено много в нещата, които ти се случват, защото животът, в крайна сметка, е само една шибана игра. Дори за миг да забравиш това и вече си готов да скочиш с главата надолу в следващия казан с нечистотии, който се задава по пътя. A казани има много.

Ние сме затворници на собствените си мисли и емоции. Изградили сме си клетка с диамантени стени, от която няма измъкване, братче. И колкото повече се вживяваме в дадена ситуация, толкова по-тясна става клетката.

Помни, че винаги, навсякъде и по всяко време ти си абсолютно свободен! Това е „конституционно” право номер едно, гарантирано ти от Бога. Ти и единствено ти решаваш доколко ще се потопиш в дадена емоция / ситуация и доколко – не.

Представи си, че се намираш на ръба на плувен басейн. Кое е първото нещо, което правиш? Топваш големия пръст на крака, за да видиш дали температурата на водата те устройва, нали така? Не влизаш до уши да провериш.

Нищо не ти пречи да прилагаш същата техника и спрямо всяка житейска ситуация. Абсолютно всяка. Пробваш дали обстоятелствата ти носят положителни емоции (водата е приятно топла) или само отрицателни емоции (баси студения, шибан басейн). И според условията – скачаш. Или отиваш до бара и си поръчваш скоч, докато другите зъзнат…

Моят съвет е да не се вживяваш прекалено в живота. И да бъдеш скептичен. Съмнявай се във всичко. Дори в прекалено топлия басейн, пълен с 18 годишни ученички (мускулести пичове, излезли от списание, ако си жена). Защото пътят към Ада твърде често е постлан с дори намерения…

Тихомир Димитров

28 коментара »

  1. Добро!! 🙂

    Коментар от Michel — май 7, 2009 @ 12:18 pm

  2. Тихомире не спираш да ме изненадваш с тези статии! Имаш едно браво и от мене. Пиши по-често моля те.

    Коментар от Krasimira — май 7, 2009 @ 1:29 pm

  3. Добре де – свободата е свобода, но ако нея не впишеш във фундмента на задължението да бъдеш човешко същество, от теб ще остане само шепа прах – не мислиш ли? Ние всички имаме и дълг, и цел и посока, дали ги осъзнаваме е друг въпрос…

    Коментар от vladi57 — май 7, 2009 @ 2:07 pm

  4. Не вярвам на никой. Приемам. Обмислям. Проверявам. Но не вярвам.

    Свободните хора се договарят. Искаш ли да направим нещо заедно / секс, приятелство, брак, работа, бизнес … / ДОГОВАРЯНЕ.
    Искаш ли презерватив ? – Не. Добре. Довиждане.
    Искаш ли да не си правим съветски номера ? – Да. Добре нека пробваме да бъдем добри приятели.
    Искаш ли да се обвържем с брак ? – да. Добре . Да поживеем няколко години без брак. Всичко което има всеки от нас остава САМО негово !
    Искаш ли да работая за теб / вас ? – Да. Но никога не се пробвайте да ми секачате по рамената.
    Искаш ли да правим ….
    Животът е по-лесен , когато има рамки.
    Човек е свободен в тези рамки.

    Коментар от Владимир Йосифов — май 7, 2009 @ 2:26 pm

  5. @ Владимир Йосифов: О, да, напълно съм съгласен с теб.
    „Приемам. Обмислям. Проверявам. Но не вярвам.“
    Това е житейска позиция на мислещ човек 🙂
    Съгласен съм и на мен да не ми вярваш, щом гледаш на нещата от този ъгъл. Целта ми е само да те накарам да се замислиш. Както винаги.
    Договарянето произтича именно от свободната воля като основно човешко право, гарантирано от Бога. Дори да искаш, не можеш да избягаш от свободната си воля. Всичко, което ти се случва е резултат от миналите ти решения. Дори да се намираш в пълна зависимост от външни обстоятелства, събития, хора, дори да се намираш в пълна, наглед, „безизходица“, ти пак по собствена воля си избрал да се поставиш в това положение.
    Човек наистина е абсолютно свободен в рамките, които сам си поставя. А тези рамки са много яки – диамантената клетка, за която става дума в текста. Само по-напредналите в духовно отношение и осъзнати индивиди могат да приемат, че всичко е въздух под налягане, че дори кристалната решетка на диамантите е пълна с въздух, ако щеш. Че всичко е игра. Ами те затова са толкова усмихнати. Дори когато се „договарят“ :). Поздрави!

    Коментар от asktisho — май 7, 2009 @ 2:57 pm

  6. Много приятно за четене. Благодаря.

    Коментар от morrt — май 7, 2009 @ 4:43 pm

  7. В „Дами канят“ имаше един герой, който всичко подлагаше на съмнение и все му слагаха рога. 🙂 Това в рамките на шегата. Иначе в „Ботаника на желанието“ и конкретно в главата за марихуаната Майкъл Полан пише много интересно за връзките между химическите влияния върху мозъка и просветлението. Две хипотези на Полан ми направиха впечатление: Първо, че под въздействието на качествена марихуана дори и най-тъпия хамбургер изглежда като идеален хамбургер от теорията на Платон за сферата с идеални неща. Платон, освен това е участвал в елевзийските мистерии, заедно с други велики гръцки мислители, а в мистериите приемането на опиати е било част от ритуала. Полан намеква, че не е изключено теорията на великия Платон да е подпомогната от опиатно вдъхновение. Второто интересно изследване на Полан е за връзката между липсата на витамини в организма и виденията, която може би донякъде обяснява защо през средновековието е бъкало от мистици. Полан това го обяснява по-подробно, анализирайки с какво са се хранили людете по онова време. И накрая, Полан потвърждава и версията на Тишо, че просветлението може да дойде и по „легитимни“ начини, например чрез разнобразните форми на медитация.
    Много ми хареса хипотезата, че до едногодишна възраст имаме естествен достъп до сървър. Това като дете съм го чела и в „Мери Попинз“.

    Коментар от Стефка — май 7, 2009 @ 5:11 pm

  8. Да се чете „естествен достъп до централния сървър“

    Коментар от Стефка — май 7, 2009 @ 5:13 pm

  9. Още малко за Истината…

    Този пост добавям към поредицата: блоговете, които чета. Но, също така линквам към точно два поста на два блога. Които добавят още две изречения които добре обясняват и моята философия. След време може да събера всичко по темата в един пост, но дотогав…

    Trackback от Личният блог на Роберт Иванов — май 7, 2009 @ 5:56 pm

  10. Благодаря!

    Коментар от Ицо — май 7, 2009 @ 6:16 pm

  11. Това беше просто страхотно! Откривам себе си докато го чета, аз съм най-големия несериозник и се чувствам страхотно 🙂

    Коментар от Миглен — май 7, 2009 @ 7:50 pm

  12. Страхотен си – пишеш и казваш неща, които всички под една или друга форма сме чели и мислили, но ти го правиш разбираемо, добронамерено и често в подходящо време за всеки свой читател. И въпреки че понякога се вживяваш (особено в някои коментари, хаха), си истински – каквото кажеш го правиш, каквото не ти харесва го променяш. Мдааа, ти си ни пример. И си го знаеш – затова продължавай с липсата на излишна скромност, ами да!:))

    Коментар от Милена (Меми) — май 7, 2009 @ 11:24 pm

  13. Коментарът беше изтрит поради несъответствие с Правилата за коментиране в този блог.

    Коментар от миха — май 7, 2009 @ 11:28 pm

  14. Хубаво написано,Тишо! Знаеш ли какво съм забелязал – когато човек започне да се взима насериозно, неминуемо следва страшен срив в живота му…Видял съм около себе си хиляди хора – наперени,надменни…И когато те си мислят вече, че са венчани с Господа,изведнъж животът така ги удря, че същите тези „надути“ люде остават като втрещени и не знаят къде всъщност се намират…
    Да, затова – честно, почтено…И с добро усещане към ближния…Защото оня,Невидимият,всичко гледа…
    С поздрав: Димо Райков

    Коментар от Димо Райков — май 8, 2009 @ 9:17 am

  15. СТРАХОТНО! Поздравления!

    Коментар от Rayn@ — май 8, 2009 @ 10:26 am

  16. […] May 8, 2009 Incredibly well worded – Too Involved (in Bulgarian) on people who cannot remain indifferent to the world around. ’The question […]

    Pingback от The Answer « Rayn@’s Spot — май 8, 2009 @ 6:30 pm

  17. Нали знаеш Тихомире, не вземай живота на сериозно, защото няма да излезеш жив от него! Усмивки!

    Коментар от Ван — май 9, 2009 @ 8:01 am

  18. „пълен с 18 годишни ученички/мускулести пичове, излезли от списание, ако си жена“… като жена си мечтая да бъда в басейн с 18 годишни ученички, за да може всеки мъж да си припомни разликите между Жена и ученичка. Можеше да използваш друго сравнение за прекалено оптимистичните очаквания. Половината жени ще бъдат разочаровани от това за пичовете от списанията, те са ни също толкова смешни и изкуствени, колкото ученичките от списанията за мъжа над 30 год възраст. А относно пробването на водата в басейна, малко ще стане пространен коментарът ми, цитирам един известен роман:
    Свободен ли си – не си. Само въжето, с което си вързан, е малко по-дълго от това на другите хора, това е всичко. Твоя милост, имаш дълга връв, сновеш насам-натам и мислиш, че си свободен; ала не късаш връвта. А щом не късаш връвта…
    А за това трябва луда глава. Всичко залагаш. Но хората имат разум. И това им изяжда глава. Не къса той връвта, не! Но ако не скъсаш връвта, кажи ми, какъв вкус има животът? Лайкучка, лайкучка! Не е ром, та да прекатури света!“
    И едва в предсмъртния си час този лирически говорител успява да се почувства истински свободен и започва неудържимо да се смее.
    Най-голямата ценност за всички е нас е свободата, но това още е голяма илюзия, реално да си свободен – това е почти непостижимо, и трябва да работиш страшно много.

    Коментар от eleanor — май 9, 2009 @ 10:30 am

  19. @ eleanor: хехе, не ме карай да се оправдавам за това, че използвам тънка ирония и дебелашки шеги, за да си „подправя“ текста. Едва ли исма смисъл да обяснявам, че примерът с басейна, 18 годишните ученички и мускулестите батковци не бива да се възприема прекалено буквално.
    Мерси за цитата, който използва. Много ми хареса!
    Права си, доста трябва да се работи. Целият живот е работа по собственото ни усъвършенстване, ежедневно усилие за приближаване към съвършенството, за постигане на хармония, щастие и душевен мир без никакви усилия :)) Но не бива да пропускаме малките спирки по пътя, заслепени от преследването на целта, щото именно в тях е смисълът. Иначе, подобно на автора, ще можем да се смеем от сърце чак накрая. Аз мисля, че той си е изгубил времето. Би трябвало да го правим постоянно…

    Коментар от asktisho — май 9, 2009 @ 11:25 am

  20. Намерил си много точни думи, за да изразиш философията, в която и аз вярвам. Няма как нещата да стават на всяка цена, фиксирането натоварва и ограничава, всеки път, когато пропуснем да зарадваме душата си с нещо, правим живота си по-малко цветен…
    Вярвам в експериментирането, но с течение на времето се научаваш къде има смисъл за теб и къде не. И слава Богу – идеализма не е лошо нещо, но когато е подправен с практичност, става наистина силно оръжие. И още нещо научаваш – че само когато си постигнал нещата по дзен начин, тогава те те радват. Иначе пристигаш уморен на финала…
    Страхотен материал наистина!

    Коментар от seasons — май 9, 2009 @ 3:47 pm

  21. 🙂

    В своите „Медитации“ Декарт пише така: „Ние сме свободни, когато се почувстваме да бъдем свободни“. Разбира се, че повече от триста години по-късно това звучи ужасно условно и освен мен има сигурно стотици, ако не хиляди, които са аргументирали една хубава контра срещу подобна наивност. Но както всяко нещо и в него има капка истина. Защо? Защото зависи от мен да дам свобода и поле на изява на моите мисли и на моите идеи (Без разбира се да дам глас на въпроса „Ами, откъде идват тези идеи?“)

    Ето аз как смилам нещата които си написал така хубаво:
    Прекаленото трудолюбие е болна мотивация – преди всичко много заразително, понякога дразнещо, понякога полезно, понякога вредно (ако ти си работохолик си истински дар Божи за шефа си, но не и за здравето си).
    Прекаленият мързел може да бъде лекуван с ангажираност, но не и с бездействие (ако те мързи да гледаш спасяваш светлината от шанса да не бъде оценена, но не спасяваш себе си от сетивна депривация).
    Прекалената любов води до липса на сигурност, плаващи пясъци и различни по дълбочина ями (Вярвам, че е хубаво да има умереност в живота, така както Маргарет Тачър казва [съвсем по памет] „Бъди винаги малко гладен, малко жаден и малко отдаден за ново мнение – не знаеш на какво ще попаднеш“).
    Прекалената омраза – също.
    „Прекален светец и Богу не е драг” …

    Коментар от Крис Ванев — май 10, 2009 @ 10:02 am

  22. 6 points!

    Коментар от nordreamer — май 11, 2009 @ 11:20 am

  23. Чета и се замислям…намерих се някъде по редовете, и не, не от днес осъзнавам, че съм станал тъп идеалист. Днес обаче ми тежи главата, буден съм от безбожно рано, понеже ме сабуди слънцето, времето е супер и птичките пеят, а сутрешния бриз е идеалното допълнение към освежаващото кафе.Всичко това не е важно, важното е, че разбирам – днес е време за промяна…
    Мерси за точните думи и за вдъхновението, поздрави!

    Коментар от SSC — май 12, 2009 @ 9:53 am

  24. Добре написана публикация(или „пост“ ако така предпочитате), но с някои от тезите ти(предполагам, че „Вие“ формите са излишни във виртуалното пространство ако контактуваш по философско-етични въпроси) въобще не бих могъл да се съглася, колкото и логични да звучат.
    И все пак за реалността няма значение кой си и в какво вярваш, а с какво и как я променяш, а защо го правиш е само за самоуспокоение и най-вече, за да има нещо, което да ти дава психически сили да се бориш за осъществяването му или разкриването му пред ада на другите(съзнанията им).
    Така например, падайки от пропаст, природната сила на гравитацията въобще не се интересува дали си истински добър или лош или доколко успяваш да измамиш другите с думите си, ти все пак ще паднеш, освен ако не намериш опора, за която да се хванеш навреме. Затова природата/Вселената/реалността вероятно ще си остане единственият правилен верификатор за това дали желанията ни са осъществими, а действията ни – достатъчни. Да не говорим и за това, че човешкият свят подлага всеки един от членовете си на напрежението от вътрешновидовата война…
    До нови публикации!

    Коментар от Sah War — май 13, 2009 @ 12:52 am

  25. Животът не е нещо, което трябва да се взема много на сериозно. Животът е топка в ръцете ти, с която да играеш. Не се захващай за топката. Шри Шри Рави

    Коментар от Bobi — юни 6, 2009 @ 7:46 pm

  26. […] трябва да бъде!“–от блога на Павел Баджаков “Не се вживявай прекалено в живота.“–от писателския блог на […]

    Pingback от Още малко за Истината « Robert Ivanov – my own piece of web — януари 26, 2010 @ 7:04 pm

  27. Да си човек в интересни времена , повечето се отказаха

    Коментар от Ивайло — февруари 21, 2017 @ 7:15 pm

  28. @ Ивайло: Но то, времето, не се отказва от тях…докато са живи. И не само. Упорито копеле е това „интересното време“. 🙂

    Коментар от asktisho — февруари 21, 2017 @ 11:07 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.